Филми
Експлозивна смес от ужас, съспенс и „подивяла" пластична хирургия във филма „Кожата, в която живея"

Лентата е с участието на Антонио Бандерас и Мариса Паредес, и е радикално различна от всичко останало на Алмодовар.

Неговите филми - обикновено забавни и цветисти - са му донесли две награди в Кан, но никога „Златна палма" за най-добър филм.

"Кожата, в която живея" е адаптация на френски роман, който проследява извратената история на пластичен хирург (Антонио Бандерас). След като съпругата му е обгорена в катастрофа, той изобретява революционен „продукт" - кожа, устойчива на огън и малария. Той обаче е сполетян за втори път от голяма трагедия - дъщеря му се самоубива, и започва един разказ за отмъщение, затвор и тормоз с неочакван обрат.

Филмът е тъмен и те провокира да се замислиш - жанровете на ужаса и научната фантастика изследват какво се случва, когато един учен загуби досега с човешкото. Лентата може да се възприема и като модерна версия на класиката от 1931 г. „Франкенщайн".

Тя поставя въпросите за потенциалната опасност на новите технологии като генно инженерство и развиване на човешки органи в лаборатория.

„Това не е фантастика, тъй като тези експерименти съществуват - има лаборатория в Гранада, където правят изкуствена кожа", разказа Алмодовар.

Първите реакции към „Кожата, в която живея", който беше един от най-очакваните филми на фестивала, са много позитивни, а след прожекцията последваха аплодисменти. Филмът бележи и подновяването на партньорстото между Педро Алмодовар и Антонио Бандерас, които работиха за последен път заедно през 1990 г. във филма „Tie Me Up, Tie Me Down", който даде старта на международната кариера на актьора.

„Аз съм си вкъщи, чувствам се като у дома", заяви Бандерас. Ролята на хирурга-психопат беше определена от списание Screen като неговата най-добра до момента. „Героят ми е напълно студен, но идеята не беше да ужасим зрителите, като им показваме ужасяващи картини - те постепенно започват да усещат оново неприятно безпокойство", допълни още той.

Алмодовар сподели, че винаги изисква много от актьорите по време на снимките и ги насърчава напълно да се слеят със своите превъплъщения. Актьорите трябва да направят някаква жертва, Алмодовар ни насилва да стигнем дотам - идеята е да асимилираме чувствата на героите и да предадем тона без жестикулации", разказва Бандерас.

Педро Алмодовар традиционно присъства на фестивала в Кан - през 1999 г. спечели наградата за най-добър режисьор за „Всичко за майка ми", а през 2006 г. за най-добър сценарий на филма „Завръщане".