Заедно с продуцента, съавтор на сценарии и негов брат Итън, Джоел Коен е част от най-известния братски тандем в съвременния шоубизнес. Той е режисьор на поредица стилни, непочтителни и кинаджийски филми, които очароват критиците и хвърлят във възторг малка, но много вярна група зрители. Въпреки че очевидно се възхищават от холивудските жанрове, творчеството на братята Коен се приема много по-сериозно от холивудската общност.
Това са филми, преднамерено направени с много стил за познавачи на киното, с маниакални, остроумни и оригинални движения на камерата, с лъскава, но богато текстурирана операторска работа и силни актьорски изпълнения със свободно леещи се майсторски написани диалози. Някои се оплакват, че от техните филми човек придобива усещането, че ни ги интересува нищо друго, освен стила.
Като Алфред Хичкок братята Коен хвърлят много сили в детайлите на предварителната подготовка и създаването на подробни сторибордове. С едно забележително изключение - "Да отгледаш Аризона" (1987), те са влюбени в смразяващата ирония, традиционна за филмите на Хичкок и Кубрик. "Фарго" (1996) - техният закъснял комерсиално-критически пробив е може би съвършеният пример за тази тенденция, криволичеща от ексцентризма и непретенциозната шеговитост до суровото насилие и сериозните последици.
Някой би могъл да изтъкне, че филмите на братя Коен не притежават маниакалността и моралната отговорност на Хичкок, както и че не могат да се сравняват с интелекта и дълбокия песимизъм на Кубрик. Независимо от това безспорната им виртуозност и убийственият им стил ги поставят в първите редици на поколението кинодейци, изплували от напоената с наркотици мъгла на 70-те години (Олтман, Копола, Спилбърг, Скорсезе и т.н.).
Роден в Минеаполис, Минесота, на 29 ноември 1954, Джоел Коен започва да усвоява занаята си в Нюйоркския университет в началото на 70-те години, преди да нахлуе в историята на киното през 80-те години на миналия век. Отначало си намира работа като асистент-монтажист в няколко нискобюджетни хорър-продукции, сред които и „The Evil Dead" на Сам Рейми, а междувременно започва и да пише заедно с брат си Итън.
След като виждат как независими кинотворци успяват да правят сами филмите си, братята Коен решават и те да опитат да осигуряват финансирането на сценарий, който са написали сами, озаглавен „Blood Simple". Намират парите, разпределят ролите и заминават за Остин, Тексас, за да заснемат филма си. Реализиран през 1984, техният изпълнен с напрежение film noir предизвиква раздвижване в света на независимото нискобюджетно кино и възторг сред публиката си. Освен че влиза в Топ 10-класациите на някои медии, сред които списание Time, вестниците The Washington Post и USA Today, „Blood Simple” получава и поредица номинации, като тези на наградите „Едгар Алън По” и „Independent Spirit” за най-добър сценарий. Със следващия си проект – „Да отгледаш Аризона" (1987), който представлява ексцентрична, но неизменно забавна история за отвличане, братята си спечелват статут на култови герои.rnrnrnrn
През 1991 Джоел печели наградата за най-добър режисьор на международния филмов фестивал в Кан с „Бартън Финк". Лентата печели и „Златна палма” за най-добър филм, две награди от Нюйоркските филмова критика, три номинации за „Оскар” и една за „Златен глобус”.За следващия си филм братята Коен си осигуряват изцяло звезден актьорски състав. Пол Нюман, Тим Робинс и Дженифър Джейсън Лий играят в лентата от 1994 „The Hudsucker Proxy".
Но силно стилизираният поглед към корпоративна Америка не успява да направи връзка с публиката, в резултат на което приходите от разпространението на филма в САЩ не стигат и $3 милиона доларa. През 1996 братята си поделят „Оскар” за най-добър сценарий за „Фарго", като филмът печели и още един „Оскар” – за най-добра актриса, който отива при Франсес Макдорманд, съпруга на Джоел от 1984 година. Следващият проект, с който се заемат Джоел и Итън Коен, е „Големият Лебовски" през 1998. Смес от объркана кримка и необичайна комедия, филмът е безгрижна, непочтителна преработка на холивудския детективски жанр, с участието на Джеф Бриджис, Джулиан Мур, Джон Гудман, Джон Туртуро и Стив Бушеми. Заедно братята Коен са си изградили репутация на двама от най-особените и изпълнени с въображение кинотворци, появили се в края на ХХ век.
В началото на новото хилядолетие Джоел и Итън Коен заснеха „О, братко, къде си?” (2000, с Джордж Клуни и Джон Туруро), последван от „The Man Who Wasn't There" (2002, с Били Боб Торнтън) и „Непоносима жестокост" (2002, отново с Клуни и Катрин Зита-Джоунс). През 2004 братята заснеха криминалната комедия с Том Ханкс „Убийците на старата дама", а през 2007 – „No Country for Old Men" (2007). Междувременно Hollywood Reporter съобщи, че се задава третият съвместен проект на Джоел и Итън Коен с Джордж Клуни - шпионска комедия, озаглавена "Burn After Reading", която ще разказва за служител на ЦРУ, изгубил диск със запис на книгата, която пише. Премиерата на филма е определена за 2008 г. Джоел Коен и съпругата му имат две деца.
Джоел Коен за...
... правенето на филми: „Всеки път, когато снимам филм, минавам през едни и същи етапи. По време на снимките съм щастлив и изпълнен с оптимизъм. Когато за първи път видя кадрите, сглобени в груб монтаж, ми идва да се прибера вкъщи и да си прережа вените. И след това постепенно в процеса на довършителните работи се успокоявам донякъде.”
... публиката: „Мразя когато хората плачат в киносалона. Още по-неприятно е, когато филмът е ужасен, а наоколо започват да подсмърчат и да си духат носовете.”
... своите филми: „Ние не определяме филмите си нито като почит, нито като подигравка. Така ги наричат други хора и това винаги ме озадачава.”
... кинозвездите: „Най-големите звезди, с които сме работили, са напълно лишени от суетата и капризите, за които сте чували. Клуни например е точно обратното. Няма антураж. Той е голяма кинозвезда, но приятен човек.”
... кошмара на брат си: „Итън има кошмар – как един ден ме вижда на снимачната площадка на филм като „Хълк" например, с дебела златна верижка на врата и аз му казвам: „Аз трябва да ям, нали?”
