Рецензии
Двуличие

от Ангел Генчев

Около две години след като се пробва - повече от успешно при това - и в режисьорското поприще, Тони Гилрой реши да повтори упражнението. Резултатът, както можеше и да се очаква, е от високия ешелон, пък и чудесно знаем на какво е способен авторът на филми като "Майкъл Клейтън", "Адвокат на дявола" и, разбира се, трилогията за Борн, когото спокойно можем да наречем един от водещите създатели на трилъри в момента.

"Двуличие" всъщност притежава дори повече лица. От една страна романтична история в екстремни условия, от друга - сатира на епичната и безпощадна корпоративна схватка, водеща се някъде по етажите далеч отвъд досега на обикновения простосмъртен и по свои собствени правила - или отсъствие на такива. От трета, на свой ред, шпионска лента в най-добрите традиции на жанра, дори и на карта този път да не са заложени съдбите на гигантските суперсили и в пряко следствие - на цялото човечество, и във всяко едно отношение с гаранция за постоянно и високо напрежение.

Разбира се, цялата тази игра на стратегии, антистратегии, посредници, буфери, шпионаж, контрашпионаж, скрити и явни козове, планове, словесни флангови атаки и прочее удари под кръста, забавляваща бързо щракащите мозъци на върха на вълната на глобалния капитализъм, дори и в сферата на козметичните продукти, трудно се пресъздава на екран, и макар че Гилрой до голяма степен е успял в това си начинание, в центъра на събитията все пак остават Рей Ковал и Клер Стенуик - безмилостни съперници в професионален план, докато в личен нещата придобиват съвсем различен вид. Макар и това да не е напълно вярно, тъй като събитията, които се развиват като фон и тези на преден план се смесват и дори си разменят местата, а нещата като цяло са далеч доста по-сложни - най-малкото двамата имат и солидна предистория.

В главните роли влизат Клайв Оуен (Рей) и Джулия Робъртс (Клер), към които се присъединяват и Пол Джамати и Том Уилкинсън, като на четиридесет и една хубавата жена на Холивуд е без съмнение все така хубава. И двамата са наистина идеални за филма и е истинско удоволствие да ги наблюдаваш, а още повече - слушаш. Всъщност именно диалогът, който е великолепен, изпъква като най-силна страна на филма, а ако има някакъв по-слаб елемент, това са ретроспекциите - не с друго, а с количеството си, накъсвайки сюжета сякаш малко повече от необходимото. В крайна сметка обаче всичко си идва на мястото, а изненадите и повратите в действието са повече от достатъчно, както и трябва да бъде при стойностния, заплетен трилър.

В резюме, макар и по чисто личното ми мнение, или класация, да го наречем, "Двуличие" все пак да остава малко зад споменатите вече ленти на Тони Гилрой, на любителите на този тип ленти, а и по принцип качественото екранно забавление той може да достави всичко, от което се нуждаят. Стига, разбира се, то да не е екшън - за него ще трябва да потърсят друго заглавие.