1945 г. Грейс се движи вдървено, със стегнато тяло, облечено в рокля от чиста вълна и с пребледняло от страх лице, с връзка ключове и неизменната ръка в джоба си. Грейс защитава децата си.
От всичко. От светлината, към която са алергични и която може да ги убие. От войната, която свършва. От отсъствието на баща им? Но не и от същественото. Ужасяващи присъствия, които преминават през стените, говорят и местят предмети.
Полудяла да затваря врати и да преследва непознатото из огромната си къща, Грейс приема с облекчение завръщането на прислугата.