Има и австралийска версия на шоуто. Джулиет Луис: Вярно ли? (смее се)
Как се подготвихте за ролята в американската версия, имайки предвид колко подобни са двете продукции?
Когато снимах „Защо тъгува Гилбърт Грейп”, чийто сценарий беше базиран върху книга научих, че когато се захващаш с подобен проект, трябва да му дадеш възможност да заживее свой собствен живот. Знаех, че американската версия на „Тайни и лъжи” ще бъде различна от австралийската, първо заради актьорския състав. Намирам решението на екипа, следовател Корнел да бъде жена за брилянтно (смее се)! Наистина се вълнувах да изиграя нещо такова, защото никога преди не съм имала подобна възможност. Още щом прочетох първия текст, разбрах, че си имам работа със завладяващ, интригуващ и богат сюжет. Така че трябваше да взема решение отчитайки единствено достойнствата на предоставения ми сценарии, абстрахирайки се от създаденото досега, защото знаех, че американското шоу ще си е само за себе си.
Виждали сме ви много пъти да играете силни и странни жени. Защо харесвате такива роли? Като силна жена ли се възприемате?
Можете да допълните и, че обикновено играя силно-слаби жени. Това е, защото във всяка роля, която приемам искам да достигна до най-голямата й възможна дълбочина. Искам да постигна обосновано, сложно и многопластово изследване на човешката природа, да покажа хората такива, каквито знам, че всъщност са. Колкото до женската сила... не знам. Гледам на героините си по-скоро като на сложни отколкото на силни натури. Някои от тях имат невероятна дълбочина в патоса и слабостта си. Но както и да е, радвам се, че вие ме виждате като силна жена в работата ми.
Корнел е може би най-силният образ, който някога съм играла. Едно от най-трудните неща, които трябваше да направя е, да стоя на няколко санриметра от Раян, докато той крещи и изпитва може би най-силния гняв през живота си, а по моето лице да не потрепне и мускулче. Това е следовател Корнел и може би всеки един истински следовател от отдел „Убийства”. Те всички трябва да задържат чувствата дълбоко в себе си, винаги да контролират ситуацията. Намерих това за предизвикателно, защото е наистина коренно различно поведение от моето собствено в реалния живот. Винаги очаквам с нетърпение да изиграя някой, който е коренно различен от мен самата.
А какво би направила Джулиет Луис в такава ситуация?
Би излязла през вратата. Много бързо. Не съм достатъчно силна, за да понеса това в действителност.
През целия първи епизод, следовател Корнел е невероятно корава, направо свръхчовек! Но после научаваме повече за нея и разбираме, че не е чак толкова силна. Да очакват ли зрителите, че тази двойственост в характера й ще се задържи като тенденция?
Тук отново ще изкажа възхищението си от работата на сценаристите и изключителното качество на историята за миналото на моята героиня. Това, което много ме вълнува е, че в повечето време ние я виждаме само на работа, цели десет епизода разбираме съвсем, съвсем малко за нейния живот извън участъка. И изведнъж, специално в епизод 9, разбираме за какво става въпрос. Виждаме компромисите, които прави с личния си живот и цената, която плаща затова, че е наистина добър следовател. И полът няма никакво значение в този смисъл. Доакто се подготвях за ролята разговарях с много следователи от „убийства” - мъже и жени, накои разведени, други семейни. Всички срещи бяха вълнуващи за мен, защото намерих общото между тях – всички те са педантични по природа и маниакални на тема качество на работата си. Тези хора трябва да се откъснат от емоциите присъщи на нормалните хора за да могат да свършат добре работата си. Намирам това за наистина интригуващо.
Бихте ли ни разказала повече за странностите в характера на Корнел? Каква част от нея идва от сценаристите и каква част добавяте Вие?
Всичко това е плод на сценария и бих искала отново да изразя уважението си към създателите на шоуто. Колкото до нас актьорите, ние просто прочитаме скрипта, нямаме много голяма представа какво ще се случи в следващите епизоди. Аз разговарях много за героинята си с Барби (Клигман – главния сценарист). Разисквахме историята й и накъде евентуално би тръгнала Корнел. Но бяхме абсолютно единодушни, относно това каква трябва да е. Аз почувствах същността й от сценария. Тя е педантично точна, има математически подход към живота, времето и пространството. Както разбираме по-късно, притежава и дълбока чувствителност. А странностите си проявява основно в работата. Тя нама нищо против да кара хората да се чувстват неловко. И това всъщност е тактически ход, който използва в работата си – да изкара хората от зоната им на комфорт, да се почувстват уязвими и да дадат изражение на вината или невинността си. Намирам това за наистина интересно, защото както вече казах, тя е диаметралната противоположност на моята същност. Аз никога не бих направила нищо, за да ви накарам да се почувствате неудобно в мое присъствие.
