Носител на „Оскар", „Златен Глобус", „Златна Палма", „Сезар" и всички тези награди за дебютната му лента „Ничия земя". Това е Данис Танович. Той беше един от официалните гости на тазгодишния „София филм фест", на който представи последния си проект „Цирк Колумбия". Босненецът не се свени да казва каквото мисли и не живее с призраците на миналото, а освен това ни сподели какво мисли за войната, развлекателната индустрия и пиенето на ирландците.
Историята на „Цирк Колумбия" звучи като изцяло нова посока за вас. Означава ли това, че ще обърнете гръб на войната като основен фон в проектите си?
Да отговоря на този въпрос би означавало, че правя планове за живота си, което няма да отговаря на истината. Много отдавна спрях да правя планове, тъй че не мога да отговоря на този въпрос едностранчиво. Вероятно ще направя още филми за войната, защото тя е един много важен елемент от заобикалящата ни действителност. Случващото се около нас е доста депресиращо и перспективите пред човечеството не са кой знае колко бляскави, тъй че войната освен всичко друго винаги ще е и актуална тема.
Ще променят ли някога Балканите славата си на „барутния погреб на Европа"?
Не са само Балканите, виж какво се случва в Африка. Това, че вече от 60 години не сме имали световна война си е добра новина и дано това статукво да се запази за дълго. Надявам се да станем свидетели на една своего рода еволюция, но ако не се стигне до еволюция, със сигурност ще получим революция.
Платон е казал, че само мъртвите са виждали края на войната. Това не ги ли прави по-щастливи от преживелите я?
Не, не мисля. Да си жив е хубаво.
Имало ли е моменти в живота ви, в които да ви се е искало да убиете някого?
Естествено, когато някой ми пресече непозволено траекторията на придвижване, когато попадна в задръстване. Ти не си ли имал подобни мигове?
Непрекъснато. Особено, когато видя Лейди Гага по телевизията.
Недей да бъдеш толкова гневен. Поколенията вече са други. И ние не можехме да понасяме Мадона, но с времето я приехме. Лейди Гага има своите интересни хрумвания. Това е поп все пак.
Те и The Rolling Stones могат да бъдат определени като поп...
Stones никога не са били поп.
Имам предвид поп като popular.
Е, добре - важното е, че те имаха своята революция. Но Гага пропагандира и стойностни послания. Казва: „God makes me perfect", което си е ОК. Всички трябва да сме щастливи такива, каквито сме. А на хлапетата им е най-трудно - те трябва да са слаби, да изглеждат добре. И затова им е по-трудно да си паднат по Pink Floyd и Dire Straits - те просто са флагмани на други епохи. Ти може да си имал късмета по-големият ти брат или баща ти да са ти пускали въпросните групи, но други не са били такива щастливци. Това е, което залива тийнейджърите днес, тъй че не можем да ги виним, че харесват Лейди Гага. Хитът на утрешния ден може да са 3D песни например, кой знае?!
Това е добра тема - смятате ли да направите подобен филм?
Към момента по-скоро не. Според мен най-важна е комуникацията между режисьора и зрителя. И ако този формат ще ми помогне да достигна до публиката по-лесно, защо не?! Но трябва да имам и подходящата история. Ако например ще гледам "Пощальонът винаги звъни два пъти" и този похват ще ми позволи да видя Джесика Ланг в определена светлина триизмерно, вместо двуизмерно - дайте го насам! Важното е да е реалистично.
В кариерата си сте работили и в телевизия, правили сте документални филми...
Никога не съм работил в телевизия. Винаги съм искал да правя филми и когато войната започна, отидох в полицията и с екип от хора ни взеха да заснемаме документални ленти за случващото се в Босна.
Научихте ли нещо?
Много неща. Беше си сериозен опит и можеха да ме убият заради това, че искам да снимам определени кадри. Определено се научих да ценя някои неща в живота благодарение на тези си преживявания.
Има ли нещо от вас, от онова, което сте преживял тогава, вградено в образа на Марк Уолш (Колин Фарел) в „Незараснали рани"?
Неминуемо. Но аз съумях в голяма степен да го изрежа и изхвърля от себе си. Взех своята доза адреналин, от която имах нужда тогава, и се оттеглих от този опасен бизнес. Имам приятели, които още го правят само заради тръпката. Абсолютни откачалници, страшно различни един от друг, които обичам адски много. Но това е нещо, което не си отива никога, просто го потискаш.
Такъв пич ли е Колин, както го описват медиите: винаги с бутилка в дясната ръка и цигара в лявата?
Точно тогава отказваше пиенето. Това им е проблемът на ирландците - те не могат да пият като хората. Имах един шофьор - ирландец, който веднъж ми сподели, че е изпил 2 галона ( 1 галон = 3,78 литра - бел.ред.), не помня за каква пиячка ставаше въпрос. Човече, това е количество, което да налееш в кола, не в човек. Та това е идеята им за забавление. Но, когато аз снимах с Колин, той тъкмо се опитваше да се отърве от алкохола.
Какво е чувството още първото ти творение да пожъне такъв световен успех?
Беше доста странно, тъй като в онзи момент не знаех какво се случва, само се наслаждавах на момента. Години по-късно осъзнах какво съм постигнал.
Мислите ли, че ще успеете да стъпите на същите върхове отново?
Въпросът не е в покоряването на върхове, а в това да си наясно защо нещата се случват по определен начин. Най-дългият път според мен е от 0 до 1, а аз вече съм минавал по него, трябва само да го направя пак. Не се състезавам със себе си, не се състезавам с никого - просто искам хората да гледат филмите ми. Харесва ми да гледам хубави ленти, обичам аз да правя такива. Знаеш ли, аз се чувствам късметлия. Вчера бях в Лондон, днес съм тук, утре в Париж, вдругиден в Токио. Плащат ми за нещо, което бих правил и без пари.
От сегашната гледна точка какво искате да правите чрез филмите си - да забавлявате хората или да им кажете, каквото смятате за важно?
Забавлението до голяма степен изтъкава добрия филм. А да имаш какво да кажеш на зрителя също е част от развлечението. За да си интересен на хората, историите ти да ги интригуват, трябва да има какво да им разкажеш. Не мога да разгранича едното от другото.
Някога считал ли сте се за част от развлекателната индустрия?
Не и по начина, по който се схваща тя днес. Никога не съм бил творец, който се интересува колко пари са вложени в произведението му и колко ще изкара накрая. Имах шанс да работя в Лос Анджелис, но подобна алтернатива никога не ме е вълнувала особено.
Кога ще видим Босна и Херцеговина на голям футболен форум? Отборът ви не е никак лош?
Имаме добри играчи, но не и отбор. Страната ми е преебана в много, много отношения. Имаме футболисти като Джеко и още няколко много класни момчета, но не съм кой знае какъв оптимист. Вярвам, но не съм особено сигурен, че скоро ще се класираме на Световно или Европейско. Дано ме опровергаят.
