Михаел Ханеке (режисьор / сценарист): Аз съм достатъчно голям късметлия, че мога да правя филми и така не се нуждая от психиатър. Мога да изясня страховете си в работата ми. Това е изключителна привилегия. Това е привилегията на всички артисти, че могат да изяснят нещастията и неврозите си по начин, по който създават нещо.
Кейт Бланшет (актриса): Ако знаеш, че ще се провалиш, провали се знаменито.
Томи Лий Джоунс (актьор): Както се казва, и то вярно, всеки актьор има поне един момент в годината, когато е сигурен, че никога повече няма да работи. Това е един шеговит начин да посочиш несигурността на професията. Вероятно това е и причината, поради която Лорънс Оливие е казал: „Ако имаш някакъв избор, не ставай актьор.”
Наоми Харис (актриса): Всичко започва с писането. Въвличането на гледната точка на повече жени в писането ще има голямо влияние върху качеството на филмите, които гледаме. В момента, ние не виждаме жените във филмите по начина, по който виждаме себе си, защото единствено мъже пишат сценариите. Чела съм доста сценарии, при които си мисля: „Не, никоя жена няма да каже това! Нито една жена няма да се държи по този начин!” Жените са поставени в категориите на кучка, майка или секс символ. Ако имаше повече жени, които да пишат сценарии, щяхме да имаме много по-точен образ на това, какво е да си жена.
Милчо Манчевски (режисьор / сценарист): Във филмовата индустрия има прекалено много хора с етика на амеба.