Джак Никълсън: Няма никой като Марлон Брандо, преди или след него. Дарбата му е чудовищна и безупречна, като тази на Пабло Пикасо. Брандо беше гений, който бе началото и края на собствената си революция ... Не можеше да го пришпорваш. Той имаше огромен талант в спокойствието си. Бях в гимназията, когато гледах „Дивият” (1953). Той промени живота ми завинаги, величествен артист ... Няма начин да следваш стъпките му. Той просто беше прекалено голям и недостъпен. Той наистина разтърси света и влиянието му ще се усеща дълго напред в бъдещето.
Дани Трейо (за „Жега”): Да, това беше работата. Това беше нереално. Аз и Еди Бънкър дойдохме на снимачната площадка като консултанти по въоръжен грабеж. Каква работа. Попаднах на Майкъл Ман и той ме познаваше от филм на име „Drug Wars: The Camarena Story”, който правихме няколко години по-рано. Също така познаваше чичо ми (който лежи във Фолсъм) от филма „The Jericho Mile”. И Майкъл Ман ми каза, „Ела, Дани, искам да те запозная с няколко момчета, с които ще работиш.” Влязох в една стая с Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Вал Килмър и Джон Войт. Просто казах, „Уау.” Не можах да повярвам. А после той каза, „Заповядай.” И там получих ролята.
Бенисио Дел Торо: Обичам да водя нещата много бавно. Когато започнеш да ставаш филмова звезда, лесно е да си повярваш, че си Супермен. Това може да те заблуди. Точно поради тази причина, предпочитам да не обръщам много внимание на славата. Истината е, че не се замислям особено. Не страдам. Не закачвам мои снимки по стената. Без да го осъзнаваш, можеш да влезеш в порочен кръговрат и да помислиш, че наистина си супергерой. Това е момента, в който си навличаш истински проблеми.
Ан Хатауей: Разплаквам се ужасно лесно. Само преди минута, четях статия за Кейт Уинслет във Vogue, а аз я обичам толкова много, че се разплаках, осъзнавайки колко велика е тя и колко далече трябва да стигна аз.
Кевин Смит: Разказването на истории е моята валута. Това е единствената ми ценност. Единственото нещо, което има някаква реална стойност в живота ми е възможността да разказвам истории – било то писмено, устно или когато други хора я изиграват. Точно затова се надявам обществото да не се срине, защото първите които ще си заминат, ще бъдат хората, които забавляват другите.
