В първата част на разговора ни с Борислав Чучков и Виктор Чучков-син разговаряхме за пътя на „TILT” от проект до българско предложение за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм и за плановете им за новия им проект „18% сиво”. Киното обаче е скъпо и колективно изкуство, а за реализирането на един филм са необходими много хора с различни професии.
Длъжници ли са последните правителства на днешното поколение родни кинодейци, ръждясали ли са съществуващите държавни механизми за подкрепа на киното, защо Виктор Чучков-син използва шест пъти „отчаян” в отговорите си и как братя Чучкови ще се занимават и с дистрибуция от есента, прочете отдолу.
Голяма част от българските кинотворци са недоволни от настоящия закон за кино, от разпределянето на субсидиите от НФЦ, като цяло от държавната политика по отношение на българското кино. Преди година вие също се включихте в протестите на кинодейците. Има ли положителна промяна след тях?
Виктор Чучков-син: Да, мисля, че има някаква положителна промяна. Направиха се работни групи и макар в изминалите 6 месеца, заради липса на координация, почти нищо да не се случи, мисля, че последните месеци са били по-ползотворни. Доколкото разбирам, държавата е започнала да изпълнява ангажимента си към киното. Но тази година, в която реално бяха спрени всякакви субсидии, ще се отразява много сериозно в бъдеще, тъй като проектите, които бяха спечелили конкурси преди спирането, едва сега започват да си взимат средствата за снимане. Мисля, че кинообщността трябва да бъде много по-активна в действията си и че трябва да се говори още повече за ситуацията, с помощта и на медиите, но съм малко отчаян към отношението към културата по принцип.
фотограф: Жоро Марков
Започвам да осъзнавам, че макар и преди 10 ноември 1989 г. да са се правили и много филми по идеологически причини, и е имало цензура, в същото време виждаме редица филми, в които хората са изразявали свободно мнението си по някакви проблеми. Имаше голямо производство на филми (20-30 филма годишно) и то беше стимулирано да съществува, сега вече не можем да говорим за индустрия, смешно е да използваме тази дума, при положение, че в първите 16-17 години от прехода са излизали средно по 2-3 филма годишно. Отчаян съм от масовото отношение и злобата на хората, които по форумите пишат: „Няма да ви гледам българските филми, няма да ви плащам пари за тях.” Сякаш ние прибираме в джоба си парите, с които трябва да снимаме филмите си. Не само, че не ги прибираме, а и даваме, осигуряваме работа на много хора, фирми и услуги. Привличаме чуждестранни инвестиций в България. За създаването на един филм са необходими от 2 до 5 години а в някой случай и повече. Това е един дълъг процес в който са въвлечени много хора и техния труд. А след като е готов, ако е успешен, животът на едон филм може да 5-10-30 или повече години.
Всяко правителство до момента е направило малко, много или нищо за културата. Няма целенасочена политика, която да бъде продължвана и развивана. Няма стратегии в областта на киното. По времето на проф. Димо Димов през 1991(тогава министър на културата) се направи реформирането и се създаде Националният филмов център към министерство на Културата по подобие на другите държави. А едва при Стефан Данаилов се задвижиха нещата за киното в по нормален вариант и резултатите виждаме като бума на БГ филми през 2010-2011г. Отчаян съм, защото вчера видях по новините на ВВС репортаж за британското кино и за отношението към него. Британците смятат, че киното е важно за здравето на една нация, за културата й, за възпитанието, за нейното самочувствие и продължават да му обръщат изключително много внимание. Преди година и половина заради кризата, затвориха своя филмов фонд, основното място за финансиране на филми, но от тази година всичко започва наново с нов фонд. Британската лотария отделя специален процент за киното и се планират 350 млн. евро за следващите 5 години за правене филми. Да не говорим за частните инвестиции, други спомагателни фондове и подкрепата на телевизийте.
Британското кино е във възход през последните години, но въпреки това правителството продължава да измисля начини да го подкрепя, да се качи на гребена на вълната. Преди британските филми в кината са били 5-6% от общия брой прожектирани заглавия, а през последните няколко години са вече 13-14 %. Искат да въведат изучаването на британско кино в училищата и да запознават децата с историята му от малки. От друга страна разглеждат киноиндустрията и като бизнес, в който могат да бъдат заети страшно много хора, да бъдат привлечени и много чуждестранни инвестиции. Говори се за необходимостта от развиване и на нови обучителни програми, за създаване на нови киносалони и субсидиране на вече съществуващите, за субсидиране на независимо кино. Защото не може киното да се издържа само от приходи това е възможно само в големите пазари, като Щатите или Индия. Ето ние сме малък пазар и не е възможно да правим филми без субсидии. От друга страна смятам, че трябва да има разнообразие, да се субсидират и артистични филми които ти остават в главата за дълго време и ще останат в историята на Бг киното, ще спечелят много нгради по фестивалите по света, ще бъдат лицето на България и от друга страна филми за по голяма публика, но без да отиваме и в тази крайност.
И в тази връзка искам да кажа нещо и за филмите, които се разпространяват в българските киносалони. И затова също съм отчаян, защото за трета седмица влизам да видя програмата и да си избера филм, който да гледам и там има само, грубо казано, „Мухата 6”, „Челюсти 8”, 3d животно, което става на човек. Добре, гледаш един-два такива филми, но лично на мен не ми харесват. Разбира се има и изключения, но процента е малък. Единствените салони, в които аз мога да гледам нещо смислено, са ЕБКЦ, Люмиер”, разбира се Дома на киното. Но все залитаме в крайности. Сега сме на етап – дайте да видим всичко комерсиално, безсмислено, да ходим да ядем пуканки. Лошото е, че по този начин се възпитават поколения, които само това гледат, свикват с него, разпознават го като готино, а другото въобще не го познават. Нищо повече, говоря, баланса е много нарушен.
А във Великобритания въпросът за киноиндустрията се разглежда от всички страни. И затова съм отчаян, защото ние поставяме културата на последно място по ценност и на първо, когато трябва да отнемем някакви средства и да ги пренасочим другаде. Правителството не осъзнава колко е важно мястото на културата за духовното и психическо здраве на нацията и за това тя да се изкачва на едно друго ниво. Най-вероятно бюджетът за култура трябва да е двоен.
Борислав Чучков: Само искам да добавя, че се съмнявам правителството и в частност министър Рашидов и Бойко Борисов да стават сутрин с мисълта: „Дай да видим как да съсипем културата.” Призовавам ги и вярвам, че те по някакъв начин го мислят, но става дума за малко повече смелост – трябват усилия и смелост, защото си давам сметка, че ако подкрепят културата, стават политически уязвими и много хора ще реагират с: „Какво ги храниме тия кинаджиите?” Но трябва да осъзнаят, както каза и Виктор, че става дума за изграждането на една нация и че ако днес те понесат удара на обществото защо харчат пари за култура, след 5 или 10 години това ще бъде оценено и ще бъде от положителните неща, които са направили. Трябва да оправдаят пред обществото, че там трябва да налеят едни средства, които не връщат средства – нещо, което правят във всички европейски държави.
Виктор Чучков-син:…Дори във всички бивши страни от соц. Лагера, от години вече има фондове, които акумулират пари, процент от продадените билети в киносалоните, от проценти от рекламите по телевизийте, лотарии за кино, спонсори и данъчни облекчения и много други начини. А не единствено средства от държавния бюджет. В Италия ако постигнеш добър боксофис, получаваш бонус-субсидия за това. Само у нас няма такъв фонд, макар цялата кинообщност да се бори за това от години. Да не говорим за авторски права за които само БНТ изплаща на филм аутор и всички други телевизии се измъкват и нарушават всякакви световно приети норми в тази област.
Борислав Чучков: Аз не мисля, че е работа на кинообщността да се бори за това. Мисля, че има министерство на културата и Национален филмов център, които трябва да се борят – те са създадени с тази цел и това е тяхно задължение. Разбира се и с наши практически съвети и подкрапа. От друга страна, служителите в НФЦ би трябвало да бъдат много повече. Трябва да прилагат у нас добрите чужди практики, а не само ние да им казваме какво трябва да се направи.
на кинофестивала в Палм Спрингс
По отношение на държавната политика и страдащата от нея култура, си мисля, че за съжаление нещата са доста по-дълбоки и ако нямаме самочувствие като нация и положително отношение сами към себе си, как бихме могли да имаме нужда от собствена култура и от собствено каквото и да е. Доста дълго време не обръщаме внимание на носещото етикет българско като на нещо положително.
Борислав Чучков: Готов съм да поспоря за това.
Аз говоря за масовото отношение.
Борислав Чучков: Според мен този проблем се преекспонира и повече хора се интересуват, отколкото ние си мислим. Въпросът е, че когато нещо не е достъпно, защото в града им няма киносалон, например, когато не е промотирано, когато няма достатъчно производство, за да ти създаде навика – ще изглежда така. Ако това се развива и подкрепя целенасочено от държавата, съм убеден, че ще си намери пазара, защото мисля, че има достатъчно хората, които имат нужда от това. Ако го развиваме, след 5 години можем да си говорим друго, мисленето може да се промени.
Дано.
Виктор Чучков-син: Ами аз не мисля съвсем така. Като говорим за киноподкрепа от държавата, нямам предвид винаги финансова подкрепа, а и законова. Много неща трябва да се заложат там, за да може целият този механизъм да диша, да работи и да си намира останалото финансиране. Защото за всеки български филм държавата дава между 40 и 60 процента в подкрепа за бюджета му. Всички останали средства трябва сам да си осигуриш.
ПЪТУВАЩО КИНО
След инициативи като София Филм Фест на път и Пристигащо кино на Андрей Слабаков, братя Чучкови решиха също да подпомогнат киноразпространението в растящия брой български градове, в които вече няма функциониращи кина.
Спечелихме конкурс на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г." за пътуващо кино и се надяваме от септември да го стартираме, споделя Борислав Чучков. Подобен проект може да бъде успешен бизнесмодел, но съществуването му е и въпрос на културна стратегия на една държава.
Скоро ще имаме всичко необходимо в техническо отношение – DCP машина, 3D приставка, надуваеми екрани, долби диджитал звук. Ще обикаляме населените места, в които няма киносалони, а те въобще не са малко. Проектът ще върви целогодишно, ще стоим по 1-2 седмици в населено място и ще предлагаме не само кинозабавление, но и алтернативна програма от български и европейски филми.
Освен това планираме да се връщаме след няколко месеца отново в населеното място, за да създадем традиция. Идеята ни се породи от липсата на адекватна дистрибуция – ние стигнахме до извода, че не можем да стоим пасивно и да критикуваме, че я няма, а трябва нещо да направим. През топлата част на годината ще се организираме на открито, включително имаме амбиция да възродим автокиното като изживяване. През останалото време ще се разполагаме в местните бивши партийни домове, или нефункциониращи театри, спортни зали. Разчитаме и на финансовата подкрепа на големи компании, с каквито сега преговаряме, защото за да успее в дългосрочен план едно такова начинание, не може да разчита само на приходи от билети.
