Още в началото на 80-те бившият модел Джина Дейвис внимателно извайва актьорската си кариера, която я прави една от най-известните холивудски актриси и до днес. Докато странно приятният й чар й помага за комедии като"Флеч" (1985), „Бийтълджус" (1988) и „Бърза смяна" (1990), тя показва и способността си да играе в драми като наградения с „Оскар” „Турист по неволя" (1988). Дейвис често е отхвърляла стереотипните роли, предлагани на съвременните актриси: жена, болна от неизлечима болест, проститутка със златно сърце или обикновена жена, изложена на риск. Внушителната й физика й дава рядката възможност да играе атлети и други необичайни за жени роли.
Дейвис за пръв път се появява на екран през 1982 в хитовия ситком „Family Ties". Следващото й превъплъщение на малкия екран е на наивен научен асистент в „Buffalo Bill" (NBC, 1983-84) - краткотраен, но високо оценен сериал. През 1985 получава водещата роля на младата необвързана адвокатка Сара в едноименния сериал. Но големият успех и звездната слава ще я застигнат в киното.
Дебютът на Джина Дейвис на големия екран е в „Тутси", където играе актриса в сапунена опера, споделяща един апартамент с преобличащия се като жена Дъстин Хофман. В „Мухата" (1986) партнира на Джеф Голдблум, за когото се омъжва година по-късно. Голдблум и Дейвис се оказват идеалната звездна двойка - известни, красиви, малко шантави и много влюбени. Двамата заедно дават и едни от най-запомнящите се интервюта. Бракът им обаче не трае дълго и се проваля през 1990, когато подават документи за развод.
Мнозина остават изненадани, когато Дейвис печели „Оскар” с ролята на смахната треньорка на кучета в трагикомедията „Турист по неволя". Малко по-късно обаче тя прави големия си удар като Телма, потисната домакиня, коята намира свободата и себе си в едно не съвсем легално пътно приключение. Филмът е под режисурата на Ридли Скот. „Телма и Луиз" (1991), заснет малко след развода й с Голдблум, се превръща в любим филм на много феминистки, а Дейвис и Сюзън Сарандън стават женския аналог на тандема Робърт Редфорд-Пол Нюман. Актрисата печели овации и за бейзболната драма „Необикновен отбор" (1992). Същата година изиграва обсебена от кариерата си репортерка, търсеща човека, спасил оцелелите в самолетна катастофа в „Герой".
Джина Дейвис се омъжва за режисьора Рени Харлин и малко по-късна двойката сформира Forge Productions. През 1994 излизат два филма с нейно участие – „Анджи" и романтичната комедия "Безмълвно", която тя и продуцира.
С помощта на съпруга си Дейвис навлиза и в екшън-филмите с пиратското приключение „Островът на главорезите" (1995). Режисиран от Харлин, филмът комбинира сложни каскади и впечатляващи бойни сцени. Слабият сценарий и неубедителната главна мъжка роля обаче „събарят” филма и допринасят за провала на 100-милионната продукция в боксофиса. Дейвис въпреки всичко се справя повече от добре с играта си и прави нов поход към екшъните през 1996 с „Дълга целувка за лека нощ". Превъплъщението й в обикновена домакиня, страдаща от амнезия, пречеща й да си спомни миналото на професионален наемен убиец, омайва зрителите. Но въпреки участието на Самюъл Джаксън и 70-те милиона долара бюджет, филмът не се представя задоволително в боксофиса. Завръщането й към телевизията е през 2001 с „Шоуто на Джина Дейвис". Там тя е в ролята на меркантилна жена, заплетена в романс, който само след шест срещи я превръща в омъжена домакиня, майка на две деца.
Следващият филм на Джина Дейвис е хитът „Стюарт Литъл" (1999), където изиграва симпатичната съпруга и майка Елинор Литъл, която няма никакви проблеми с факта, че синът й разговаря с бяла мишка. Огромният успех на комедията я връща отново в продължението от 2002 „Стюарт Литъл 2".
Актрисата прави пореден опит на малкия екран в политическата драма „Главнокомандващ" (2005) като Макензи Алън, вицепрезидент на САЩ, която след смъртта на президента се нанася в Овалния кабинет въпреки опозицията на враговете и съюзниците й. За тази роля Джина печели „Златен глобус”.
