Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало » Филми »

Безизходна ситуация

Безизходна ситуация

Small Apartments 2012
Споделете:  
ЗА ФИЛМА ГАЛЕРИЯ ТРЕЙЛЪРИ АКТЬОРИТЕ И ЕКИПА НОВИНИ ОЩЕ ЗА ФИЛМА МНЕНИЯ
 

“Small Apartments” разказва за Франклин Франклин (Мат Лукас) – обикновен човек, който живее в апартаментен комплекс и мечтае за живот в Швейцария.

Единствените съседи, с които той контактува са обичащ природата наркоман и пиколо с голямо самочувствие. Животът на тихия Франклин се развива по нормален, но за негово съжаление, и доста скучен начин. Но всичко се променя когато младия мъж открива труп в кухнята си.


Коментари (3)
|
Коментирай »


Световна премиера: 10.03.2012
Жанр: Комедия
2012 / 0 минути
Сценарист: Крис Милис
Режисьор: Джонас Акерлънд
В ролите: Питър Стормаер, Дейвид Кохнър, Мат Лукас, Долф Лундгрен, Джуно Темпъл, Джеймс Каан, Сафрън Бъроус, Били Кристъл, Джони Ноксвил, Аманда Уилсън
Разпространител:
Amuse Entertainment
Сайтове:
IMDB IMDB
Официален сайт Официален сайт

РЕЙТИНГ НА ФИЛМА РЕЙТИНГ НА ФИЛМА РЕЙТИНГ НА ФИЛМА
Критиците: Няма рецензии.
Потребители:
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
27
Гласувай:
МНЕНИЯ

3 Коментара подреди по:  нови  стари  рейтинг 
За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.
 
Зрител351
1 25.01.2017, 11:23
Оценка: 0
0 гласа
Филмът се определя от едни коментатори като драма, а от други – като комедия. Бих казал, че има характеристики и за двете категории, макар комедийното да надделява. Драматичното е видимо на повърхността – за 2 часа екранно време четирима от героите се преселват в отвъдното. Един умира от тумор в главата, друг е застрелян, трети се самоубива, четвърти се подхлъзва и си чупи врата. Смъртта на всеки от тях като че ли е предопределена. Бернард е от година в лудницата, Томи е наркоман, Олспайс е стар и самотен. Всеки от тези хора по свой начин се е отделил от ограждащия го реален свят и е станал излишен. Съдбата им напомня за горчивите реалности на съвременността - океанът на сегашната технологична ера тепърва ще изхвърля милиони излишни човешки отломки. Смъртността сред героите е висока и филмът достойно застава до образци в жанра, като „Хамлет“, например. За разлика от Шекспировата трагедия обаче действието не се развива в кралските палати, а в мизерни жилища в покрайнините. Създателите на филма са поели по стъпките на Чарли Чаплин да представят на големия екран съдбата на малкия човек. Използват и изпитаната за целта форма – комедията. Хуморът във филма не е представен само от няколко смешни сценки, които да разсеят зрителя от материалната мизерия, сред която се случват събитията. Тук комедийното е начин на водене на филмовия разказ, а хуморът е сдържан и премерен. Тежестта на комичното във филма се носи от Мат Лукас, чийто герой Франклин през повечето време всъщност е тъжен.
Филмът е камерен, действието се развива бавно, предимно в затворени помещения и с около 2-3 участници на сцена. В този филм играят около 20 актьори, включвайки най-второстепенните роли, плюс 10-ина статисти. Най-многобройната сцена във филма е в самолета с 10 статисти като пътници и трима актьори, общата продължителност на снимките под открито небе е към 10 минути. Има сцени на шофиране на кола, видимо снимани в студио, които също са за около 10 минути. Най-скъпият декор във филма е част от салон в самолет, колите, които участват във филмовото действие, са една потрошена малолитражка и един що-годе запазен пикап. Материалите за останалите декори имат вид да са купувани от квартална разпродажба. Сградата с малките апартаменти, където се развива действието, прилича на изоставен мотел, предвиден за събаряне. При всичките тези дадености престава да има значение дали бюджетът е бил малък и са направили евтин филм или като са правили филм за бедни хора просто са похарчили по-малко пари.
Като така режисьорът не е имал грижата да урежда завладяващи дъха гонитби и престрелки, схватки с използване на източни бойни изкуства, стремглави надбягвания с коли, главозамайващи каскади. Неговата роля се свежда до прецизна работа при кастинга, старателно изграждане на образите и на сцените.
Успехът на комедийните образи се дължи в голяма степен на подходящия подбор на актьорите. Мат Лукас (в главната роля) е шишкав, с коремче, без каквото и да е окосмяване по главата, с бебешко изражение. Героят му се движи навсякъде без дрехи, само по гащи. Представете си и едни отпуснати ръце и леко приведена походка и получавате перфектна карикатура. DJ Qualls (в ролята на Арти) има клепнали уши, големи кръгли очи и широка уста. На тази физиономия й трябва само един тъжен поглед и леко отпуснати устни за да стане смешна. Ребел Уилсън в ролята на Роки е смешно пълна – предимно в краката и лицето. Комичното на тази й визия идва от контраста с вида на любовника й Томи, който е един строен красавец. Независимо от килограмите си Роки е страшно похотлива и си мисли само за секс.
Режисьорът старателно е потърсил и извел комичното от всеки образ. Така например, майката на Томи е облечена странно – бих казал като монахиня в домашен отпуск. Забрадката на главата и големите рогови очила са похлупак на абсурда. Сиромашкият й вид се допълва и от непрестижното състояние на зъбите й – долните са криви и неподредени, а на горната челюст има протеза с потъмнял цвят на коронките, която леко подува устната. Макар да си вярва и да влага вътрешна енергия, тя не успява да убеди сина си да спре с наркотиците и безпътния живот, най-вече защото не използва правилния език. Накрая Томи й казва, че като пияница е била по-добра, отколкото като християнка. Униформеният полицай от сцената с огледа в гаража на Оливети е спретнат, зализан, старателен. Той си води записки в тефтерчето за всичко, гледа да е полезен. Когато следователите забелязват обгорената перука в скута на Оливети полицаят услужливо обявява, че това е перука от срамни косми (косми от по 15-20см.?!). Следователят го пита как се носят – отпред ли. Полицаят поглежда глупаво и започва трескаво да си прелиства тефтерчето, където на всички е ясно, че няма нищо по въпроса.
Роси Перес играе сестра Бейкър в болницата. Лицето й е широко и грубовато, устните – сочни, с ярко червило, косата й е преметната над челото с голяма букла. Видът й спонтанно напомня за известен персонаж от “Muppet Show”. Макар да е изпратена с траурната мисия да съобщи на Франклин, че брат му е починал, през повечето време сестра Бейкър е изпълнена с възторг и прелива от ентусиазъм.
Филмът има основна сюжетна линия, която следва съдбата на главния герой. Останалите персонажи се появяват донякъде фрагментирано покрай и във връзка с Франклин, като сцените напомнят изпълнения на отделни артисти в една обща шоу-програма. Актьорите се справят отлично. Истинско удоволствие е да се наблюдава зрялата майсторска игра на опитни актьори като Били Кристал и Джеймс Каан, които постигат дълбока психологическа убедителност на образите си. Мат Лукас е истинска комедийна стихия. Изключително пластичен, съсредоточен, изобразява с лекота най-разнообразни душевни състояния. Второстепенните и епизодичните роли също се играят на висота, за което виждам основната заслуга на режисьора Джонас Акерлънд.
„Безизходна ситуация“ („Small Apartments”) е бутиков филм, изработен прецизно с изключителен усет към детайла, с тънко чувство за хумор, а актьорският екип се представя на изключително високо ниво.
 
 
 
Зрител351
2 18.01.2017, 11:50
Оценка: 0
0 гласа
Следователят по пожари (оказва се, че в Америка има и такива) Бърт Уолнът (в ролята – Били Кристъл) преживява семейна криза. Той се е изнесъл на хотел, след изневяра на жена си. Когато посред нощ го будят за да ходи да гледа опърленото тяло на Оливети, той е недоспал, недоизтрезнял, потънал в собствените си проблеми, на които търси решение. Самата физиономия на Били Кристъл на екрана вече настройва зрителя за майтапи. В случая героят му е затворен в себе си, уязвен, търсещ изход от личната си драма. Б. Кристъл е много сдържан в играта си, като поставя 2-3 едва доловими комични акцента на подходящи моменти, най-вече в сцената с огледа на тялото в гаража на Оливети. Въпросната сцена е наистина комична, като смешното става на места пародийно. При положение, че Франклин първо е наръгал вече мъртвия Оливети с отвертка, после го е гръмнал в главата с пушка, после го е запалил с терпентин и накрая го е загасил с пожарогасител, полицаите съвсем сериозно си говорят как фактическите данни говорят за класическо самоубийство. Разбира се, разследването си тръгва в правилна посока, но сцената показва доколко полицията в Америка се интересува от ставащото в бедните квартали. Бърт получава от стария Олспайс добър съвет – не се оставяй сам на стари години, прости на жена си. Бърт взема кучето на Франклин и се връща при жена си.
 
 
 
Зрител351
3 13.01.2017, 11:46
Оценка: 1
1 гласа
Фимът “Small appartments” (Безизходна ситуация) представя една друга Америка, различна от тази в касовите филми на Холивуд. В този филм героите имат ниско платена работа, ако изобщо имат такава, кръгът им от познати и роднини обикновено е максимално стеснен, връзката им с живота е съвсем изтъняла, а перспектива нещата да се променят просто няма.
Малките апартаменти– олющени, занемарени, на края на големия град, сред други също толкова грозни сгради - са своеобразен последен пристан за хора, попаднали на дъното на обществото по различни причини. Героите осъзнават в различна степен това, което им е донесъл животът.
Най-възрастният от своеобразната галерия неудачници, г-н Олспайс, е пенсионер, който се е нанeсъл преди 13г., когато e починала жена му. Избрал е сградата, защото собственикът г-н Оливети, му е приятел. Олспайс е постигнал мечтата на всеки работещ в Америка – да се пенсионира и да има осигурен доход на стари години. Да достигнеш до пенсия не е малко постижение в живота – то значи 20-30 години да работиш упорито и всеки ден да си мотивиран за това. Самотният пенсионер слага кръст на тези усилия, като се самоубива. Олспайс има един приятел – Оливети – и когато той умира при нелеп инцидент пенсионерът загубва окончателно интерес към живота. Олспайс е в постоянен задълбочаващ се конфликт с по-младите си съседи, с които все по-малко се разбира. По същият начин възрастният човек с годините престава да вижда и смисъл в своя живот.
Симон е младо момиче, което живее с майка си. Не работи, разчита на нея да я издържа, както и гледа да изкрънка някоя кутия цигари от продавачите в магазина – Арти и Томи - срещу опипване на гърдите. Симон е намислила с приятелката си да отидат в Лас Вегас и да станат танцьорки, за което имат online комуникация с човек, който уж бил собственик на заведение там. Когато Томи й обяснява, че единственият вид танцьорка, която може да стане е стриптизьорка и че следващата стъпка ще бъде просто да стане проститутка, Симон не желае и не иска да приеме тази истина. Тя е твърде млада и с характерния на младостта оптимизъм вярва, че държи съдбата си в свои ръце, че може да промени живота си когато и както пожелае.
Томи е друг обитател на сградата - пуши трева и работи като продавач в близкия магазин. Томи е подредил живота си в пространството между работа, дрога и секс с непретенциозни на външен вид госпожици. Томи е израсъл с майка-алкохоличка и не е получил особено висок старт в живота. Майка му вече е приключила с пиенето и е намерила спокойствие за душата си в Бог. Когато тя посещава сина си и го приканва да води по-благочестив живот, Томи я отхвърля. Той не може да спре дрогата, но въпреки това отчаяно и упорито държи в дъното на съзнанието си мисълта, че може да подреди и промени живота си. Действията му в тази посока са трагикомични – всеки ден той си поставя „цели“ за следващия ден, които записва в тефтер, като например да си сглоби наргиле или да употребява правилно някои думи. Томи не иска да повярва, че животът му е извън неговия контрол и че единственото, което може да постигне, е да документира собственото си падение. Томи приключва трагично живота си – при обир в магазина крадец го прострелва смъртоносно. Освен Симон, в чиито ръце издъхва, единственият друг човек, който тъжи за загубата, е майка му.
Роки, поредната секс партньорка на Томи, е занемарила отдавна живота си. Външният й вид е стряскащ – тя тежи около 130кг., изглежда като слон и само миловидното й лице загатва за отминалата й хубост. Подобно на Томи и тя проявява смехотворни грижи за себе си – решила е да гладува и да се „очисти от херпеси“.
Франклин е главният герой и разказвач на филмовата история. Преди да се озове на дъното е имал по-добри дни, но след приемането на брат му Бернард в лудница се озовава в малкия апартамент, който всъщност е една голяма стая. Франклин, облеклото му, както и стаята, която обитава, изглеждат шокиращо. В жилището има минимален набор от мебели – легло, хладилник, малък телевизор, кухненска мивка, готварска печка и др., но независимо от това стаята изглежда празна, вещите са стари и износени, а подът и стените – захабени. По ъглите стоят купчини стари вестници, полуразсипан чувал храна за кучето, а вездесъщите празни бутилки от любимата му безалкохолна напитка Мокси са навсякъде. Единствените по-скъпи лични вещи са един 4 метров алпийски рог и бинокъл. Към вещите на Франклин спада стара кола, 2 чифта слипове (долно бельо) – поне толкова се виждат във филма, чифт чорапи, сабо, ръчен часовник, канадка и няколко перуки. Има и куче. Франклин е на 32г., но е затлъстял, отпуснат, на лицето му постоянно стои безизразна физиономия. Той няма никакво окосмяване на главата – нито коса, нито вежди, нито брада, само мигли. Бях почнал да се чудя как са обръснали актьора така перфектно, когато узнах, че просто г-н Лукас си изглежда така. Героят не ползва панталон и навсякъде – в къщи и навън – се разхожда по слипове. Видът му е откровено ужасен. Франклин води еднообразен живот, като ежедневно с маниакална педантичност прави едно и също – в 7 часа надува алпийския рог, с което вбесява съседите, отива до пощенската кутия, за да вземе писмо с аудиокасета с редовното послание от брат му, слуша касетата, посещава магазина, откъдето купува кисели краставици и две големи бутилки от безалкохолна напитка, зяпа с бинокъл жените от отсрещния апартамент – Симон и майка й.
Франклин избягва да контактува със съседите си. Единственото живо същество, което е постоянно край него е кучето му, а единственият човек с когото общува, макар и едностранно и само в работни дни е лудият му брат Бернард. Франклин се е оградил от света и се е капсуловал в един свой малък, спокоен и сигурен свят, където се чувства наистина човек. Този периметър се владее от една мечта – красив живот в Швейцария. Тук е моментът да спомена, че тази му мечта се сбъдва, но това е по-скоро реверанс към зрителите, отколкото резултат от естествения ход на събитията.
Монотонният ход на живота му се нарушава когато при нелепа случайност собственикът на сградата г-н Оливети, бидейки при Франклин в стаята му, се подхлъзва в разлята на пода горчица, удря лошо главата си и умира. Въпреки полуидиотския си вид Франклин проявява задоволителна изобретателност и интелигентност и успява да се отърве от тялото на Оливети. Действията му, с които маскира смъртта на Оливети като самоубийство, са наистина комични и искренно развеселяват зрителя.
Следователите веднага разбират, че случаят не е самоубийство и следите започват да се насочват към Франклин. Тук съдбата му се притичва на помощ, макар и по странен начин. Франклин взима колата на Оливети и тръгва да я премести далеч от сградата. Закъсва в някаква тревна площ, двама хулигани (Себастиан и Маркус) го набиват, взимат му часовника и колата. В колата намират пистолет – собственост на Оливети. Хулиганите извършват обир в магазина, когато Томи е на работа, и по невнимание го застрелват. Полицията междувременно решава, че убиецът на Оливети му е взел колата и започва да я издирва. Скоро я залавят с двамата хулигани, на които е приписано и убийството на Оливети.
Франклин не е получил редовната касета от брат си, затова отива в болницата. Оказва се, че брат му е починал от тумор в мозъка и му е оставил ключ от сейф. Франклин открива там аудио касета с последно послание, 10000долара в брой, паспорт с нова самоличност за Франклин, както и номер на банкова сметка в Швейцария, където има още почти 800хил. долара. Франклин се връща за кучето си, но вижда, че полицията е в дома му и не се спира. После заминава за Швейцария, за да реализира своята мечта.
Макар този филм да представя герои, живеещи във впечатляваща за стандартите на Америка материална мизерия, той не е социален филм. Най-малкото, защото в него не се анализират въпроси, като например: защо има бедност в Америка или как конкретните герои на филма са изпаднали в това си нерадостно положение. Героите се справят някак с несгодите на живота, но не борбата за физиологическото им оцеляване впечатлява. Акцент на филма е битката, която всеки води в себе си за спасяване на човечността – упорството да запазиш обичта към близкия, надеждата за по-добро, възможността да помогнеш на някого, неприемане на злото за даденост. Не всеки има силите да води тази борба до край. Филмът показва и хора, които са загубили тази битка и са достигнали дъното, като например двамата хулигани-пияници които пребиват и ограбват Франклин, обират магазина и застрелват Томи, при това изпитвайки видимо задоволство от направеното.
Всеки от обитателите на „малките апартаменти“ има свои похвати да си внушава, че животът има смисъл и че нещата ще се оправят. Всички обаче ползват съветите на професионалист – д-р Менокс, в ролята Долф Лундгрен. Докторът е популярен психолог, който е написал много книги на тема как да успеем в живота, като тренираме мозъка си така, както се тренира мускул. Когато Лундгрен говори за мускули, това е нормално, но за психология – това вече е комично. Във всеки малък апартамент има екземпляр от последната книга на доктора. Братът на Франклин даже е прочел всичките му книги, но не е получил „отговорът“. Бернард прави скандал на д-р Менокс на едно представяне на книгата му, докторът го обявява за луд. Вездесъщият доктор е навсякъде - на екрана на телезизора, а също така – и в самолета на Франклин за Швейцария, където (както става на кино) те седят на съседни кресла. Франклин припомня на доктора случката с брат му. Докторът заявява с неприкрит цинизъм, че читателите на книгите му не трябва да бъркат метафората с послание.
Колкото и да тренират мозъците си по съветите на д-р Менокс обитателите на малките апартаменти не постигат успех в реалния живот. Единственото, което успяват, е да установят баланс в душите си, доколкото могат, за да приемат живота такъв, какъвто е.


 
 

За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


Безизходна ситуация (2012)

Small Apartments
 
 

Трейлъри

 

Прекрасни дни,Perfect Days - Прекрасни дни Три обещания,Three Promises - Три обещания Някой живее тук,Someone Lives Here - Някой живее тук
Гражданска война,Civil War - Гражданска война Ловци на духове: Замръзналата империя,Ghostbusters: Frozen Empire - Ловци на духове: Замръзналата империя Мънкимен,Monkey Man - Мънкимен
Последният стрелец,Poslednji strelac - Последният стрелец Истории, които не са за разказване,Stories Not to Be Told - Истории, които не са за разказване Винсънт тряба да умре,Vincent Must Die - Винсънт тряба да умре

  1. 4.
    Климатът на промяната,Finite: The Climate of Change - Климатът на промянатаКлиматът на промяната От 70-те години на миналия век насам...
  2. 5.
    Опасни шматки,Opasni shmatki - Опасни шматкиОпасни шматки От малки си мечтаят да са гангстери,...
  3. 6.
    Kinds of Kindness,Kinds of Kindness - Kinds of KindnessKinds of Kindness Тийзър, филм на Йоргос Лантимос с Ем...



 
Cinefish.bg Cinefish.bg