“Нуждата е майка на изобретателността” Ървин Розенфелд, професионален измамник Американска схема е вторият филм за мошеници, в надпреварата за тазгодишните признания на гилдии, съюзи и академии. Подобно на историята за финансовия хищник от Уолстрийт, лентата е вдъхновена (частично) от реални събития и има лек документален привкус.
В трепетно очакване на кошница оскарови статуетки от вечеринката в “Долби тиътър”, филмът досега се окичи с многобройни награди и номинации. Филмите за мошеничества имат особен чар, защото забавляват зрителя до последната минута като предлагат серия обрати с неочаквана развръзка.
Развитието на действието обикновено се свежда до това, кой кого и как ще надхитри и кой ще остане с празни ръце. Главните герои се представят за такива, каквито не са, и умението им да предвидят неочаквани ситуации определя успеха им. Логично, подобни истории са поглед към човешката глупост и алчност и са предупреждение за наивници. Основният тон най-често е лек, комичен и присмехулен. В традициите на американското кино в този поджанр, “Ужилването” доскоро бе ненадминат връх.
Американска схема дава ново измерение на този тип повествование и изпъква с вкуса си към драматичния психологизъм на персонажите, като запазва лековатата атмосфера на разказа. Историята е съвсем обикновена – в края на 70-те години, елитен федерален полицай шантажира професионални мошеници, за да организират удар, целящ да изобличи в корупция политици от най-висшите сфери. Филмът е изпълнен със сцени, кръжащи около основната история. Нанизани като мъниста, те рисуват галерия от второстепенни образи и случки, които подобно на подправка, внасят нюансиран вкус към разказа.
Това, което прави филмът изключителен е техниката на разказа. Тя е базирана на невероятната актьорска игра, особеното внимание към костюмите и прическите и носталгичната музикална писта. Режисьорът Дейвид О. Ръсел е подбрал група от четирима актьори и е сътворил отбор за най-елитен киноспектакъл.
Противно на очакванията, бих започнал с дълбок поклон към великолепната Розалин - Дженифър Лоурънс, момичето от “Игрите на глада”. Без лък и спортен костюм плътно прилепнал към тялото, второстепенната й роля не е пречка за изключителното й емоционално присъствие, смачкващо нейните партньори в малкото сцени с нейно участие.
По-дискретна и напълно подчинена на водещата си роля е чаровната Ейми Адамс, превъплъщаваща Сидни. Средностатистическият зрител не може да отхвърли специфичния принос на нейните ефектни и вълнуващи деколтета към образа й на чувствително, крехко, уплашено и влюбено лошо момиче, чието единствено и сигурно оръжие остава сексапилът.
Мъжките персонажи са поверени на едрокалибрените Крисчън Бейл и Брадли Купър. Първият - Ървин е проницателен и интелигентен мошеник с особено чувство на отговорност, партньор на Сидни и съпруг на Розалин, а вторият - Ричи е амбициозен полицай-натегач, решен да заблести с компетентност на всяка цена.
Сценарият задълбава в сложните взаимоотношения между четиримата, като постоянно гъделичка зрителя по най-различни начини, но не да предизвика неистов смях, а по-скоро да го накара да се усмихне, да се засмее и да се замисли. Защото, изморени от театралното и фалшивото, и главните персонажи не крият въжделенията си за нещо истинско.
Заслугата на Американска схема не е само в изтриването на границите между жанровете и уникалното възкресяване на диско-епохата. Не е нужна допълнителна информация от снимачната площадка, за да стане ясно, че на актьорите е дадена пълна свобода на изява пред обектива на камерата. И да стане ясно, че те са се възползвали блестящо от предоставената им възможност.