Преди да разберем победителите на 23 февруари (ден преди обявяването на "Оскарите"), нека направим обзор в няколко категории на по-интересните факти от 33-годишната история на „Златните малинки“.
История:
„Златните малинки“ са създадени от Джон Джей Би. Уилсън (копирайтър и публицист) през 1981. Уилсън обикновено бил домакин на вечерни партита с шведска маса в нощта на "Оскарите", провеждани в къщата му в Лос Анджелис. След като гледал двойна прожекция на филмите – „Не мога да спра музиката” и „Ксанаду” – на Уилсън му дошла идея. На едно от тези партита, след 53-тите награди на Американската Академия, Уилсън поканил група приятели в хола си и им заръчал да гласуват за най-слабите филми и изпълнения в киното през съответната година. Това била и първата церемония за „Златна малинка“.
Импровизираното събитие минало добре, а на следващата седмица, Уилсън изкарал официално съобщение за церемонията, което е отпечатано в няколко местни вестници. Los Angelis Daily News също споменали събитието. На първата церемония присъствали около 30 човека. На втората – около 70, а на третата, повече от 140 човека. Четвъртите "Златни малинки" вече били отразени от CNN и други големи мрежи. С течение на времето, Уилсън осъзнал, че премествайки церемонията точно преди "Оскарите" ще доведе до по-голямо медийно отразяване.
„Осъзнахме, че не можем да се състезаваме с "Оскарите", но ако провеждаме предната вечер, когато медиите от цял свят са тук и търсят какво да правят – можем да наваксаме доста добре” – казва Уилсън пред BBC.
Името на наградите – „Златна малинка“ (Golden Raspberry) идва от изразът на английски – „blowing a raspberry”, който означава да издадеш звук с устни и език (пбббт) – виж тук - http://en.wikipedia.org/wiki/File:Blowing_a_raspberry.ogv
Настоящи категории:
Най-слаб актьор Най-слаба актриса Най-слаб поддържащ актьор Най-слаба поддържаща актриса Най-слаба екранна двойка / актьорски ансамбъл Най-слаб сценарий Най-слаба режисура Най-слаб филм Най-слабо продължение, римейк, предистория или отклонение
Закрити категории:
Най-слаба оригинална песен Най-слаба изгряваща звезда Най-слаба музика Най-слаби визуални ефекти
Специални категории (според годината)
Най-слаб сценарий за филм, спечелил над 100 милиона долара – „Туистър” (1996) Най-слабо и безразсъдно незачитане на човешкия живот и обществената собственост – „Въздушен конвой” (1997) Най-лоша тенденция на годината (1998) – 58-годишни мъже ухажват 28-годишни жени) Най-банален филм насочен към тийнейджърите – „Jackass: Кретените” (2002) Най-лошо извинение за съществуващ филм – „Котката с шапка” (2003) Най-отегчителни мишени на пресата (2005) – Том Круз, Кейти Холмс, Канапето на Опра Уинфри, Айфеловата Кула и „Бебето на Том” Най-лошо извинение за семейно забавление – „Беда на колела” (2006) Най-лошо извинение за филм на ужасите – „Знам кой ме уби” (2007) Най-лоша злоупотреба с 3D – „Последният повелител на въздуха” (2010)
Най-големи изненади:
Въпреки че същността на тези награди е по-скоро пародийна и не им се обръща голямо внимание, ние все пак ще покажем някои от „несправедливостите” в историята на Малинките.
Стенли Кубрик за „Сиянието”
Безспорно, най-голямата изненада в историята на Златните малинки се случва още през първото честване на наградите. Стенли Кубрик получава номинация за най-слаб режисьор на „Сиянието” – масово считан днес като един от най-въздействащите филми на всички времена. Влиянието на филма върху зрителя може да се сравни с нещо като преживян шок – събитие, което оставя трайна следа в съзнанието на човек и е много трудно да бъде описано адекватно. Когато „Сиянието” излиза по екраните обаче, отзивите за филма са съвсем различни – предимно противоречиви. Филмът не получава нито една номинация от голям фестивал, тръгва зле в бокс офиса и е счетен от Стивън Кинг (автора на оригиналния роман) като лоша адаптация на книгата си. Кинг казва, че „Кубрик е човек, който мисли прекалено много, но чувства прекалено малко”. Освен Кубрик, Шели Дювал също получава номинация за най-слаба актриса. Независимо от причините за тези номинации, както и да ги погледнем – те са просто абсурдни.
Три години след „Сиянието”, друг велик режисьор – Брайън Де Палма, получава срамната номинация за своята класика – „Белязаният”. Колкото и налудничаво да звучи – това е факт. Гангстерският епос за кубинския наркобарон – Тони Монтана, отдавна се е превърнал в част от световната поп култура, присъства в редица елитни филмови класации и се тачи като един от най-почитаните гангстерски филми на всички времена. След премиерата му – отзивите са смесени – докато някои признават дързостта и реалистичността на филма, отделяща го от жанровите клишета, други го обвиняват в прекомерен излишък от насилие, лош език и помпозност.
На премиерата на филма присъстват редица известни личности от света на изкуството и шоубизнеса. Писателите Кърт Вонегът и Джон Ъвринг напускат салона (заедно с много други хора), в знак на отвращение след известната сцена с резачката, а актьорът Дъстин Хофман заспива по време на прожекцията. По средата на филма, Мартин Скорсезе се обръща към една от звездите на филма – Стивън Бауер и му казва: „Момчета, вие сте страхотни – но се подгответе, защото от Холивуд ще го намразят ... защото става въпрос за тях.”
Това не е нито първата, нито последната номинация за „Златна малинка“ за Брайън Де Палма. Режисьорът получава още 5 номинации - през 81-ва, 85-та, две през 91-ва (за продуцент и режисьор на „Кладата на Суетата”) и 2001-ва.
Анди и Лана Уашовски за „Матрицата: Презареждане” и „Матрицата: Революции”
Освен, че са едни от най-незаслужено пренебрегнатите филмови творци, Анди и Лана Уашовски (по-известни преди като Братята Уашовски) получават позорната номинация за най-слаба режисура на втория и третия филм от тяхната трилогия. Разбира се – всички сме срещали глупавите клишетата, че „вторият и третият филм залагат единствено на ефектите” и дрън дрън дрън ... и да - никой не може да отрече, че първата „Матрица” се извисява високо над другите, но това далече не ги прави автоматично слаби – напротив. Цялата трилогия, заедно с „Аниматрицата” и игрите по филмите са една органична и адекватна цялост.
Брад Пит и Том Круз за „Интервю с вампир”
Още един филм, считан за класика днес попада в категориите на „Златните малинки“, а именно – „Интервю с вампир”, където двете звезди – Брад Пит и Том Круз не само са номинирани, но и получават награда за най-слаба екранна двойка. Срамота, след като филма е нещо като сбъднато желание на мнозина фенове да видят Круз и Пит в един филм. Отличаващ се с брилянтната сценография на Данте Ферети (с номинация за "Оскар" и награда БАФТА за филма) и пленително повествование, „Интервю с Вампир” на Нийл Джордан е лента, в която трудно могат да се намерят каквито и да е кусури.
ето и списък с останалите незаслужени номинации според нас:
Оливър Стоун с номинация за най-слаб режисьор на „Обратен Завой” (1997) Джо Естерхаз и Том Хедли с номинация за най-слаби сценаристи на „Флашданс” (1983) Дейвид Кьоп, Стивън Зейлиън и Робърт Тауни с номинация за най-слаби сценаристи на „Невъзможна мисия” (1996) Майкъл Дъглас с номинация за най-слаб актьор в „Първичен Инстинкт” (1992) Куентин Тарантино с номинация за най-слаб поддържащ актьор в „От здрач до зори” (1996) Харви Кайтел с номинация за най-слаба поддържаща роля в „Последното изкушение на Христос” (1988) „Катерачът” (1993) с номинация за най-слаб филм „Последният екшън герой” (1993) с номинация за най-слаб филм Джон Траволта с номинация за най-слаб актьор в „Парола риба меч” (2001) Леонардо Ди Каприо с номинация за най-слаб актьор в „Плажът” (2000) „Баща мечта” (1999) с номинация за най-слаб филм Джордж Лукас с номинация за най-слаб сценарий на „Уилоу” (1988) Деми Мур с награда за най-слаба актриса в „Редник Джейн” (1997)
Най-(не)почитани звезди от „Златните малинки“
Силвестър Сталоун Екшън легендата е абсолют фаворит на Малинките за всички времена с общо 30 номинации – 10 от които спечелени (в категории за актьор, режисьор, сценарист и продуцент). Връх взимат наградата за най-слаб актьор на десетилетието (80-те) през 1990-та и най-слаб актьор на 20-ти век през 2000-та.
Мадона и Кевин Костнър Въпреки че са далеч от Слай, Мадона и Кевин Костнър делят второто място с убедителните 16 номинации. Докато певицата-актриса печели цели 9 награди (включително най-слаба актриса на 20-ти век през 2000-та година), актьор-сценарист-режисьор-продуцентът Кевин Костнър спечелва „само” 6 от номинациите. Адам Сандлър – 15 номинации (5 спечелени) Еди Мърфи – 13 номинации (5 спечелени, включително – най-слаб актьор на десетилетието през 2010) Бо Дерек – 11 номинации (6 спечелени) Джон Траволта – 10 номинации (3 спечелени) Деми Мур – 9 номинации (4 спечелени) Шарън Стоун – 9 номинации (3 спечелени) Бърт Рейнолдс – 9 номинации (2 спечелени) Стивън Сегал – 9 номинации (1 спечелена) – това са единствените номинации и награда в кариерата на Сегал Бен Афлек – 8 номинации (2 спечелени) Дженифър Лопез – 8 (2 спечелени) Роб Шнайдер – 8 (1 спечелена)
Най-(не)почитани филми от „Златните малинки“
Стриптизьорки (1995) – 15 номинации (8 спечелени, включително награда за най-лош филм на десетилетието Трудна свалка (2003) – 13 номинации (7 спечелени, включително награда за най-лоша комедия за първите 25 години от създаването на „Златните малинки“) Джак и Джил (2010) – 12 номинации (10 спечелени) Бойно Поле Земя (2000) – 11 номинации (9 спечелени, включително награда за най-лоша драма за първите 25 години от създаването на „Златните малинки“ и най-лош филм на десетилетието) Знам кой ме уби (2007) – 11 номинации (9 спечелени) Здрач: Зазоряване част 2 (2012) – 11 номинации (наградите предстоят) An Alan Smithee Film: Burn Hollywood Burn (1998) – 10 номинации (5 награди)
Интересни факти:
- Стойността на всяка една награда обикновено е 4 долара и 97 цента.
- Първият човек, който изисква наградата си е Бил Козби през 1988 (7 години след създаването на наградите). Козби печели 3 награди – за най-слаб филм, сценарий и актьор (за „Leonard Part 6”)
- Първият човек, който се появява на церемонията и приема лично наградата си е Пол Верховен през 1996 за филма си „Стриптизьорки”. Публиката два пъти се изправя на крака и ръкопляска на Верховен, след като той им казва, че е прогонен от Холандия, защото е бил прекалено „болен, извратен и противен”. Верховен приема наградите с усмивка.
- През 1998, сценаристът Брайън Хелгеланд приема наградата си за най-слаб сценарий на „Месия на Бъдещето”. В същия уийкенд, Хелгеланд спечелва и "Оскар" за сценария на „Поверително от Ел Ей” и казва, че иска да сложи 2-те награди една до друга, за да му напомнят за абсурдната природа на Холивуд
- През 2010, Сандра Бълок печели 2 Малинки за „Луда по Стийв”. На следващата вечер, Бълок печели "Оскар" за най-добра женска роля в „Невидима зона”.
- През 2010, сценаристът на „Бойно Поле Земя” –Джей Дейвид Шапиро се появява на церемонията за да приеме наградата на „Бойно Поле Земя” за най-лош филм на десетилетието. По време на речта си, той цитира ревю за филма от New York Times: „Бойно поле змя разказва за изчезването на човешката раса и след като гледах филма съм твърдо за това.”
- Ал Пачино, считан за един от най-великите актьори на всички времена, носител на "Оскар" и още 7 номинации, всъщност има 2 "Златни малинки" (за „Джак и Джил” – където играе себе си) и още 3 номинации (за „Революция”, „Трудна свалка” и „88 Минути”/„Праведно убийство”)
- Марлон Брандо и Лорънс Оливие също имат "Златни малинки". Брандо за най-добра поддържаща роля в „Островът на Д-р Моро” (+ още 3 номинации). Лорънс Оливие има две награди – за поддържаща роля в „Джаз певецът” и главна роля в „Инчхон”.
Сред другите големи артисти, номинирани и/или награждавани със "Златни малинки" са:
Робърт Де Ниро Джак Никълсън Натали Портман Робърт Редфорд Орсън Уелс Антъни Хопкинс Ралф Файнс Кристофър Уокън Чарлтън Хестън Елизабет Тейлър Антъни Куин Джейн Фонда Уилям Дефо Уди Харелсън Ралф Файнс Джеймс Франко Робърт Дювал Джон Войт Ума Търман Шон Конъри Форест Уитакър Уинона Райдър Робин Уилямс Алек Болдуин Никълъс Кейдж М. Найт Шаямалан Бен Кингсли Даян Кийтън Роберто Бенини Том Круз Никол Кидман Фей Дънауей Майкъл Кейн Джесика Ланг Джулия Робъртс Питър О’Тул Кърк Дъглас Ричард Драйфус Шон Пен Мики Рурк Пенелопе Круз Дани ДеВито
„Златните малинки“ са създадени от Джон Джей Би. Уилсън (копирайтър и публицист) през 1981. Уилсън обикновено бил домакин на вечерни партита с шведска маса в нощта на "Оскарите", провеждани в къщата му в Лос Анджелис. След като гледал двойна прожекция на филмите – „Не мога да спра музиката” и „Ксанаду” – на Уилсън му дошла идея. На едно от тези партита, след 53-тите награди на Американската Академия, Уилсън поканил група приятели в хола си и им заръчал да гласуват за най-слабите филми и изпълнения в киното през съответната година. Това била и първата церемония за „Златна малинка“. 
.jpg)
