Начало »

Рецензии „21": Красиви умове

Разочарованието от неосъществената печалба все пак си остава

Рецензии
„21": Красиви умове

19.05.2008, 15:39 | Видяна: 1590 | синефиш.бг | РЕЦЕНЗИЯ

Бен Кeмпбъл (Джим Стърджис) е вундеркинд-математик, но има някои задачи, които не може да разреши – например, как да намери $3000, за да си плати учението в MIT. Освен това палави забавления в духа на бавноразвиващите се герои от „Американски пай".

Но животът му е доста по-скучен: основното му развлечение е конструирането на робот за научно изложение, а най-голямото му приключение са девет чашки еспресо, изпити с приятели-математици. Това продължава дотогава, докато между полемиката за относителните величини с преподавателя им от университета Бен неочаквано разкрива тайния кръжок на любителите на блекджака и влиза в редиците му.

Намерението на членовете му – да разбият Лас Вегас с помощта на точните науки. Любителят на блондинки Роберт Лукетич, режисьор на „Професия блондинка", „Свекървище" и сладникавия „Спечели среща с Тед Хамилтън", неочаквано е сменил жанровата си ориентация.

И в „21" има блондинка, но сюжетът е изграден върху напълно реални събития, случили се през 80-те години. Постоянно сменящите се в групата студенти от Масачусетския технологичен институт, успели да припечелят добри пари от игра на карти за петнайсет години, стават национална сензация в Америка в средата на 90-те, благодарение на документалната книга на Бен Мезрич.

По ирония на съдбата този труд слага край на успешния им бизнес, като разкрива на собствениците на казината картите на математическите гении. Впрочем от истинската история във филма на Лукетич е останала само концепцията, послужила като фундамент за морализаторската надстройка. Все пак благодарим на сценаристите — нравоученията им стават дразнещи чак към края на двучасовото пътешествие, а през останалото време спокойно се забавляваме с нещо като кръстоска между „Казино" и „Бандата на Оушън".

Началото е съвсем приключенско: десант в неоновата столица на хазарта, сложна система от тайни знаци, покачване и сваляне на залозите, шампанско по $300 долара бутилката и прочие прелести на шпионския живот. Новопокръстените законни измамници явно се чувстват като в някакво „Казино „Роял". Всичко върви по план и става все по-весело, докато Лукетич не се сепва, спомнил си, че не снима поредния епизод от развлекателния сериал „Вегас". Що се отнася до актьорите, Спейси както винаги играе добре, а младите актьори ако не друго, поне са приятни за гледане – толкова приятни, че изобщо не приличат на математически гении.

В ролята на мрачния шеф на сигурността, Фишбърн сменя поизносилата се кожа на Морфеус с ефектното поведение на безмилостен гангстер (разликата между бандити и охранители по цял свят е много тънка). И точно в този момент, когато във въображението на зрителите вече започва да се разиграва криминална драма, Лукетич отново сменя тактиката и се завръща към проблемите на студентския живот в стил „Напред, науката е слънце!".

Не че поуката „Щастието не е в парите" днес не е актуална, напротив. Но разочарованието от неосъществената печалба все пак си остава. Младежките драми заливат пазара, а добре направените криминални филми са рядкост.