Програмата на тазгодишния „София Филм Фест” е толкова силна, че без проблем може да прекарвате по цял ден в киносалоните и да гледате хубави филми. С тези 20 в никакъв случай не свършва списъкът на добрите филми, но тъй като заглавията са проверени, те със сигурност са част на задължителните.
Пет впечатляващи истории, заснети в арабския квартал на Тел Авив – Аджами. Голяма част от актьорите са непрофесионалисти, което допринася за автентичната атмосфера на филма. Филмът показва едно непознато лице на Израел – животът на мюсюлманските и християнските араби в страната. Дебют със „Златна камера” от фестивала в Кан.
„Аз убих майка си” – “I Killed My Mother” /2009/ Канада, реж. Ксавие Долан
Филм за сложните взаимоотношения между тийнейджър и неговата майка. Животът в семейството изцяло се променя след като младежът започва да осъзнава различната си сексуалност. Дебют с биографични елементи на едва 20-годишния Ксавие Долан. Един от големите фаворити на фестивала в Кан с цели три отличия оттам.
Британски до последния кадър и последната реплика. 15-годишно момиче се влюбва в приятеля на майка си, докато той й помага да осъществи мечтата си да стане танцьорка. Сложни семейни взаимоотношения, каквито сме свикнали да гледаме предимно във филмите на Майк Лий. Много силен актьорски дебют за Кейти Джарвис и награда на журито от фестивала в Кан.
„Бялата лента” – “The White Ribbon” /2009/ Австрия-Германия-Франция, реж. Михаел Ханеке
Навечерието на Първата Световна война. Отдалечено село някъде в Германия. Затворено общество. Загадъчни престъпления. Любовна история. Кървави следи. Деспотизъм и жестокост. И една бяла лента, която е наказание. Лента, от която трябва да се срамуваш. Лента, която трябва да заслужиш да бъде свалена. „Бялата лента” на Михаел Ханеке. Фаворитът на Европейската филмова академия за 2009-та.
"Въпрос на размер" – “A Matter of Size” /2009/ Израел-Франция, реж. Шарън Маймон и Ерез Тадмор
Група дебеланковци от израелския град Рамла, решават да спрат с вечните диети и за започнат да се занимават със сумо, където килограмите са на почит. С любов и чувство на симпатия двамата режисьори представят драмата на хората с наднормено тегло и показват, че това съвсем не е такъв недостатък, всъщност излишък. Филмът е сред фаворитите на зрителите по световните фестивали, включително на тези в Карлови Вари и Вашингтон.
„Другият бряг” – “The Other Bank” /2009/ Грузия-Казахстан, реж. Георгий Овашвили
Абхазия. Младеж напуска дома си заедно с майка си и се преселва в Тбилиси. Новият начин на живот не му понася и решава да предприеме пътуване обратно в търсене на своя баща. Георгий Овашвили е едно от европейските открития на 2009-та, режисьорът лично ще представи своя филм на фестивала.
"Лице" – “Visage” /2009/ Тайван-Франция-Белгия, реж. Цай Мин Лян
Интерпретация на древния мит за Саломе на тайвански режисьор, който пътува до Париж, за да реализира идеята си. Филм във филма. Четири френски красавици – Жана Моро, Фани Ардан, Летисия Каста и Натали Бай – в продукцията на един от най-провокативните далекоизточни режисьори Цай Мин Лян.
"Младият Джон Ленън" – “Nowhere Boy” /2009/ Великобритания, реж. Сам Тейлър Ууд
Кристин Скот Томас е в ролята на Мими Смит, жената отгледала Джон Ленън. Поредната блестяща роля на актрисата. Сам Тейлър Ууд дебютира на големия екран с късометражна новела в експерименталния „Без ограничения” – арт проект, който размива границата между еротиката и хард порно филмите. "Младият Джон Ленън" е сред основните фаворити за наградите на Британската академия – БАФТА.
„Млякото на скръбта” – “Milk of Sorrow” /2009/ Перу-Испания, реж. Клаудия Льоса
Филм за тъгата. Филм за болката. Филм за вътрешната борба на човек със самия себе си. Дълбок, разтърсващ, предизвикващ състрадание, гняв и симпатии.Действието тече бавно, близки кадри изпълват екрана, атмосферата е нагнетяващо автентична – кални улици, срутени бараки, мизерия, измъчени човешки лица. Историята се гради върху древни перуански митове, които звучат интригуващо и в същото време карат зрителите да изпитват някакъв страх от тези поверия. „Златна мечка” от кинофестивала в Берлин!
"Морфин" – “Morfiy” /2008/ Русия, реж. Алексей Балабанов
Годината е 1917-та, годината на Октомврийската революция, млад лекар е изпратен в дълбоката руската провинция. Местните са диви, необразовани, дори зловещи. Спокойните дни в живота на д-р Поляков остават в миналото. Първият пациент умира. Следва нагледно раждане с усложнение, ампутация на крак в едър план и трахеотомия. Не само главният персонаж се нуждае от доза морфин, за да издържи на това ежедневие, но и самият зрител, за да продължи да гледа филма. Началото е с половин доза, следва цяла, втора… През ден, всеки ден, по два пъти на ден...
Историята на една британска тийнейджърка през 60-те, изправена пред съдбовния избор дали да бъде образована и не много богата или да тъне в разкош, заобиколена от празноглава компания и приятел-мошеник. Не толкова добър, колкото догматичния „Италиански за начинаещи”, но безспорно един от водещите европейски филми на 2009-та. Ема Томпсън е родена да изпълнява роли на директор на училище, който наставлява учениците как трябва да учат, за да сполучат.
„Покани ме да вляза” – “Let the Right One In” /2008/ Швеция, реж. Томас Алфредсон
Ели и Оскар са две хлапета на 12 години, само че Ели е на 12 от двеста години. Тя не може да понася слънцето и няма да влезе в дома ви, ако не я поканите. Един от най-силните скандинавски филми през последните години. Истински шамар за безбройните вампирски холивудски истории. Дебют за младите надежди на шведското кино Каре Хедебрант и Лина Линдерсон в ролите на Оскар и Ели.
Човек на изкуството в главната роля, Пенелопе Круз, гейове, инцидент и убийствен саундтрак… Всичко това е характерно за филмите на Алмодовар. В „Broken Embraces” имаме и бонус – Роси де Палма, чийто външен вид е толкова характерен, че само мигновената й поява ни връща назад във времето към „Кика” и „Жени на ръба на нервна криза”. Филмите на Алмодовар не могат да бъдат определяни като добри или лоши, те са много добри и по-малко добри. А когато има Пенелопе Круз в актьорския състав, те със сигурност са в графата - шедьоври.
„Прешъс” – „Precious: Based on the Novel 'Push' by Sapphire” /2009/ САЩ реж. Лий Даниелс
Габури Сидибе със сигурност е „най-голямата” актриса на нейната възраст. От първия кадър, в който видите тази неописуема маса, започвате да си задавате въпроси – какво количество храна поглъща на ден, как точно сяда на единична седалка в градския транспорт и защо не неправи нещо, за да намали тази окръжност… „Прешъс” е един от малкото холивудски филми за 2009-та, които със сигурност трябва да се гледат. На моменти историята е толкова мъчителна, че ти идва да разтвориш ръце колкото може по-широко, за да прегърнеш горката Прешъс. Размазваща роля на Мо’Ник.
"Прислужницата" – “The Maid” /2009/ Чили-Мексико, реж. Себастиан Силва
Ракел работи като прислужница през по-голямата част от своя живот. 23 години от живота си тя посвещава на заможно семейство от Сантяго. Струва ли си така да премине живота ти? Струва ли си да живееш, за да бъдат другите добре? Поредният силен филм от Южна Америка. Фаворит на кинофестивалите в Сънданс, Картагена и Маями.
„Пророк” – “A Prophet” /2009/ Франция, реж. Жак Одиар
Не се беше появявал толкова добър „затворнически филм” от 1994-та, когато „Изкуплението Шоушенк” директно оглави класацията на филмите, чието действие протича зад решетките.15 години по-късно „Пророк” на Жак Одиар с гневно кроше ни праща там, където никой не би искал да попадне. И тук затворниците имат свой вътрешен правилник и своя йерархия, изградена в продължение на дълги години. В случая двете основни сили зад решетките са две: корсиканци и араби. „Нашето момче” Малик е арабин, когото покровителстват корсиканците. Обстоятелство, от което той се ползва с известни привилегии, но в много случаи, този факт по-скоро му вреди и го потиска, отколкото да му помага. Мисълта, че действа срещу „своите” много често тормози съвестта му.
Много личен филм за актрисата Кристина Янда. По време на снимките умира съпругът й, самата тя изпълнява ролята на жена, чийто месеци са преброени. Вайда обединява личната и творческата трагедия на актрисата и създава един силен, дълбоко емоционален филм, който буквално смазва зрителя с негативната енергия, която струи от екрана. На режисьорския стол – великият Анджей Вайда, в главната роля – смъртта.
„Убежище” – “The Refuge” /2009/ Франция, реж. Франсоа Озон
Шеметно красив гей прави секс с бременната приятелка на мъртвия си брат – култова сцена! Става въпрос за новия филм на Франсоа Озон “Убежище” - дълбок, красив и запомнящ се. Потискащо начало. Двойка наркомани. Доза след доза. Предозиране. Смърт. Много силен дебют за Луи Ронан Шоаси в ролята на гей-брата, готов да пренебрегне сексуалните си предпочитания, за да направи една жена щастлива.
"Храна за душата"- “Soul Kitchen” /2009/ Германия, реж. Фатих Акин
Филмите на Фатих Акин не трябва да се изпускат. В тях винаги откриваме близката балканска нотка, заради която те са ни толкова любими. В случая става въпрос за собственик на ресторант, чийто бизнес не върви, а той допълнително се депресира от факта, че приятелката му трябва да замине за Китай. И тогава на помощ са отзовава готвачът-чудо. Той е циганин, което е достатъчна гаранция, че ще настъпи промяна в ежедневието на ресторанта. Двама от любимците на Фатих Акин са в главните роли – Мориц Блайбтрой и Бирол Юнел.
"Welcome" /2009/ Франция, реж. Филип Лиоре
Трогателната история на 17-годишния Билал, кюрд живеещ в Ирак, който се отправя на европейско пътешествие, за да се срещне с любовта на живота си, която живее във Великобритания. Целта му е почти изпълнена, делят ги само 32 километра. Но плановете се объркват, когато пред погледа му се разкрива Ламанша. Две награди от „Берлинале” и награда „Люмиер” за най-добър френскоезичен филм за 2009-та.
