„Убеждаваха ни, че нашият глас е без значение, че няма как да бъдем чути“, разказва Ерин Брокович, самотната майка на три деца, която се превръща в идол на много жени и вдъхновява създаването на прочутия филм на Стивън Содърбърг. Навършиха се 20 години от премиерата му и това е повод самата Ерин и част от екипа да споделят своите спомени.
Макар че няма юридическо образование, тя е основният двигател в съдебния процес срещу Pacific Gas and Electric Company през 1993 г. Компанията е изхвърляла токсични химикали във водите в градчето Хинкли в Калифорния, които масово заразяват местото население. Тя е осъдена да плати 333 милиона долара – най-голямата сума за подобна еко катастрофа.
Оттогава Брокович споделя, че усеща промяна в отношението към околната среда. „Толкова много млади момичета ми казваха: Обожавам филма. Той ме вдъхнови да уча право. Той ме вдъхнови да се включа в опазването на околната среда“ спомня си тя.
Сценаристката на филма Сузана Грант прекарва много време с Брокович, докато подготвя сценария. Тя записва с касетофон всички срещи, на които присъства Ерин и се запознава с много от ищците по делото на живота ѝ. Нейният сценарий вдъхновява Содърбърг, който кани Джулия Робъртс за ролята, превърнала се в нейния най-голям триумф и донесла ѝ всички възможни награди – „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА.
Продуцентката Стейси Шер разказва за стила на работа на Содърбърг. „Той каза: Ще снимам филма в стила на Кен Лоуч, абсолютно натуралистично. Така че да забравим, че гледаме най-голямата кино звезда в света. И ние всички бяхме във възторг. Само се разбрахме да не казваме на студиото“.
