Когато продуцентите Уолтър Хил и Дейвид Гилър се докосват до сценария за първи път, те добавят андроида Аш (Йън Холм). Сценаристът, Дан О’Брайън смята, че това е напълно ненужна добавка, но по-късно признава, че Аш е „едно от най-добрите неща във филма”. Ако продуцентите не се бяха намесили, нямаше да имаме Аш, което означава, че потенциално цялата сюжетна линия с конспирацията на Уейланд-Ютари нямаше да съществува, а от тук – нямаше да следва продължение на поредицата (за което не сме сигурни дали е за добро или за лошо).
2. Дони Дарко (2001)
Още един пример за това, как режисьорската версия може да бъде нещо лошо. Версията на „Дони Дарко”, излязла по кината през 2001 от Newmarket Films е мистериозен, прескачащ във времето шедьовър, който пази мистериите си близко до гърдите си – не на последно място и заради това, че режисьора Ричард Кели е бил под времеви ограничения, за да завърши монтажа си. Резултатът е един енигматичен филмов Куб на Рубик. Ако студиото не се беше намесило, ние щяхме да имаме по-дългата режисьорска версия на Кели, която по-късно е пусната по кината. Тя нахранва публиката с лъжичка и отговаря на въпроси, на които никога не сме искали да ни бъде отговаряно. Класически примес за това, да даваш прекалено много. Междувременно, откриващата мелодия на филма – култовата „The Killing Moon” на Echo and The Bunnymen е заменена с убиващата настроението „Never Tear Us Apart” на INXS.
3. Продавачи (1994)
За Кевин Смит е почти невъзможно да намери разпространители за първия си пълнометражен филм. Когато „Продавачи” е показан на Пазара за Независими Пълнометражни филми, поддръжниците Боб Хоук и Джон Пиърсън предлагат на Смит да замени оригиналния депресиращ край (Данте е убит от крадец) с нещо не толкова мрачно. Ако те не се бяха намесили, може би никога нямаше да видим „Продавачи”. Благодарим ви г-н Хоук и г-н Пиърсън.
4. Апокалипсис Сега (1979)
Ако зависеше от Франсис Форд Копола, „Апокалипсис Сега” щеше да бъде пуснат в кината с един час отгоре, с доста допълнителни сцени. Ако студиото не се беше намесило, щяхме да имаме същия филм като „Апокалипсис Сега: Преоткриване”, който не е бедствие, но погубва голяма част от майсторската работа по версията от '79, като включва сцени, които убиват напрежението – като размотаването на Мартин Шийн със сърфа.
5. Хищникът (1987)
Помните ли тази страхотна сцена, където групата от „Хищникът” полудява и започва да стреля безразборно в джунглата без особена причина? Това бе вкарано в действието, когато студиото казало на Джон Мактиърнън, че трябва да има повече сцени със стрелба във филма. Страхотно. Ако студиото не се беше намесило, ние щяхме да имаме по-малко стреляне във филма. Което просто не ни се струва правилно.
6. Властелинът на Пръстените (2001 – 2003)
Когато Питър Джаксън първоначално представя идеята си за адаптация на "Властелинът на Пръстените" в търсене на финансиране, той се обръща към Miramax. Той искал да направи два филма. Студиото е щяло да се обвърже само с един. Когато Джаксън се обърнал към New Line, те казали, че трябва да направи три. Останалото е история … Ако студиото не се беше намесило, Джаксън щеше да направи само два филма (или дори един), което е немислимо, имайки предвид колко завършена е неговата трилогия.
7. Кабинетът на Доктор Калигари (1920)
Продуцентите на филма поставят под въпрос варианта на режисьора Робърт Вене, като искали не толкова злочест край. Какво било тяхното предложение? Главният герой, Франсис, се събужда и осъзнава, че целия филм е просто един сън. Как ви се струва това като обрат? Ако продуцентите не се бяха намесили, публиката щеше да бъде третирана по доста по-страховит начин, но не толкова изобретателен. Лично ние предпочитаме иновативното решение на студиото. Това е първата поява на често използвания прийом и официално - последния път, когато му се насладихме.
8. Конан Варваринът (1982)
Гледаме на това по-скоро спомагателна сила, отколкото като цялостна намеса. Все пак, ако не бяха Universal Studios, впускайки се да финансират и разпространят филма, вероятно той още дълго време щеше да се лута в небитието. Като оставим това настрана, студиото се намесва и попречва на Арнолд Шварценегер да бъде разказвача зад кадър на филма, като настоява Мако да заеме тази длъжност. Огромни благодарности. Представете си броя на смачканите гласни, които са ни спестени, благодарение на студиото.
9. Лошият Дядо Коледа (2003)
Още един от многото примери, където режисьорската версия не е толкова добра, колкото издадената от студиото. Кино версията на „Лошият Дядо Коледа” започва с Били Боб Торнтън, който говори с пиян глас зад кадър, докато комедията е на преден план. Ако студиото не се беше намесило, филмът щеше да бъде много по-мрачен, както показва режисьорската версия на Тери Звигоф – която добавя три минути, премахва началния задкадров глас и усилва трагедията. Ненужно бихме казали ние.
10. Подозрение (1941)
Оригиналният край на Хичкок завършва с това, как героя на Кари Грант – Джони разкрива, че всъщност той е безмилостния убиец. Но студио RKO се безпокоят за намесата в имиджа на Грант като герой и принуждават Хич да промени края си. Ако не се бяха намесили, представата ни за Грант като непроницаемо добър човек щеше да бъде разклатена, а това няма как да е за добро, нали?
11. Смъртоносно Оръжие (1987)
Взимайки предвид химията между Мел Гибсън и Дани Глоувър, Warner Bros вече са хвърлили око на цяла поредица, което кара Донър да пренапише крайната сцена във филма с нещо по като за продължение. Първоначалния край, написан от Донър показва как Мърто (Глоувър) изявява желание да се пенсионира, след което се сбогува с Ригс (Гибсън). Не, че е нещо лошо, но края на филма намеква по-директно към „Смъртоносно Оръжие 2”.
12. Маями Вайс (2006)
Не толкова намеса, колкото издаване на различна версия на филма. Кино версията на „Маями Вайс” започва точно по средата на ешкън сцена. Това е изразително, обезумяло и без много думи. Увлекателна работа. От друга страна пък, режисьорската версия на Майкъл Ман стартира филма с отпусната и тежка обяснителна сцена, която премахва всякакво напрежение. Също така прави грешката да използва „In The Air Tonight” по време на финалната екшън сцена.
13. Матрицата (1999)
Студиото взима нещата в свои ръце само по отношение на един детайл в „Матрицата”. В оригиналният сценарий, „Матрицата” е масивен неврален компютър, към който хората са свързани. Вярвайки, че тази идея е прекалено трудна за разбиране, студиото настоява да бъде променена. Вместо това, филмът ни разказва, че хората са използвани, за да произвеждат електричество. Ако студиото не се беше намесило, обяснението на Уашовски би звучало по-стабилно на научно ниво, но определено щеше да остави повечето от нас, чешейки се по главите. А и както научихме от продълженията, колкото по-сложна става Матрицата, толкова повече нивото ни на задоволство спада.
14. Супермен 2 (1980)
Режисьорът Ричърд Донър е небезизвестно уволнен от продуцента Алекзандър Салкинд за продължението на „Супермен”. Причината? Донър позволява на бюджета буквално да му избягва, водейки един мъчителен процес, който върви към сриване. Поемането на управлението от Салкинд предотвратява една огромна бъркотия, която щеше да стане от филма. А дори и да предпочитате скорошната режисьорска версия на Донър, „Супермен 2”, който бе пуснат по кината е далеч от бедствие.
15. Ефектът на Пеперудата (2004)
Студиото се намесва, за да попречи на режисьорите Ерик Брес и Джей Макай Грубър да използват оригиналния си край в този скачащ във времето трилър. Вместо това, те настояват за нещо по-надеждно и в тон с останалата част от филма. Ако не се беше намесило студиото, щяхме да видим първоначалния край (който е в режисьорската версия), където Евън Треборн (Аштън Кътчър) се връща назад във времето, когато е в утробата на майка си. Въпреки, че идеята не е лоша, без съмнение, кино версията е по-добра за публиката.
16. Дред (2012)
Заклеймено като „неортодоксално сътрудничество” между режисьора Пийт Травис и сценариста Алекс Гарланд, задачата за монтирането на „Дред” попада в ръцете на Гарланд, като на Травис е забранен достъпа до монтажната. Според вътрешна мълва, версията на Травис за филма съдържа много по-малко екшън, което обяснява намесата на студиото и отстъпването на правата за монтаж на Гарланд. Все пак, какво е един филм за „Дред” без екшън, а?
17. Магьосникът от Оз (1939)
Студиото се намесва, когато първоначалният сценарий на филма описва Земята на Оз като реално място на земята. Те предлагат краят да бъде променен, така че Дороти да се събуди от един ужасен сън. Ако оригиналният сценарий беше заснет изцяло, филмът отново щеше да бъде шедьовър, но добавянето на гледната точка на съня прибавя към филма едно още по-мило и фантастично усещане.
18. Боен Клуб (1999)
За начало, студиото е главния виновник за участието на Пит. То го търси и умолява да участва във филма. Междувременно, ултра-жестоката сцена, в която разказвачът размазва на пихтия друг член на клуба поради завист, е премонтирана, за да фокусира повече върху лицето на разказвача. Резултатът определено е много по-обезпокоителен от написаното по сценарий. Ако студиото не се беше намесило, щяхме да имаме много по-нагледно жестока сцена, но не толкова въздействаща и смущаваща.
19. Зората на Мъртвите (1978)
Студиото се застъпва за първоначалната версия на Джордж А. Ромеро, която възлиза на едни подвижни 119 минути, вместо далече по-разтеглената 139-минутна версия. По-дългият вариант възстановява няколко сцени с експлозии, който не добавят нищо към филма освен сериозно забавяне на ритъма.
20. Хелоуин 2 (1981)
Джон Карпентър добавя малко кръв към продължението на „Хелоуин”, когато продуцентите изразяват безпокойството си относно първоначалния, предимно безкръвен вариант на Рок Розентал. Карпентър добавя няколко сцени с убийства, след като вече се е съгласил да напише сценария на филма, когато продуцентите му заявяват, че ще правят втори филм със или без него. Ако продуцентите не се бяха намесили, „Хелоуин 2” изобщо нямаше да е толкова забавен, колкото е. Разбира се, допълнителните сцени с убийства по никакъв начин не обогатяват историята, но въпреки това са забавни.
