Теми
10 мразени филми в Кан

След като тазгодишното 65-то издание на Фестивала в Кан все още протича, нека хвърлим поглед на някои от най-критикуваните филми в историята на фестивала.

Необратимо (2002)

Филмът – Стресиращият разказ на Гаспар Ное е доста труден за гледане, не на последно място заради прословутата проточена сцена с изнасилване. А и все пак това не е експлойтейшън филм. Ное използва обратно хронологичен разказ за да изложи твърдението си за опустошителните последици от едно единствено действие. Труден, но въпреки всичко важен филм.

Реакцията – Официалната премиера на филма е посрещната с масово напускане на залата, като не много хора остават до самия край. Журналистът от Newsweek Дейвид Ансън предвижда необещаващ кино маратон за филма. „Ако обидените зрители (предимно жени) на фестивала в Кан са някакъв признак, това ще бъде най-напускания филм по време на прожекции за 2003”.

Заслужава ли омразата – Филмът безспорно е разстройващ, но обвиненията в омраза към жените или садизъм са нелепи. Обръщайки филмовата хронологията, сцените с отмъщение се явяват като въпроси, а не като тържествуване – въпроси към публиката и реакцията им към екранното насилие.

Дървото на живота (2011)

Филмът – Ужасно амбициозния проект на Терънс Малик относно човешкото положение започва с една жена, която открива, че единият и син е умрял, преди да се върне към раждането на вселената, чертаейки зората на сътворението, през бълващи вулкани, мародерстващи динозаври и раждането на едно дете.

Реакцията – Въпреки че печели "Златна Палма", филмът е освиркван от голяма част от публиката, като всеобщото усещане е, че „Дървото на живота” е прекалено невъзприемчив дори за собствените си качества. Робърт Де Ниро, като председател на Журито, казва, че филмът е спечелил наградата на плещите на собственото си чувство за важност. „Той имаше големината, значимостта, намерението или както искате да го наречете, които изглеждат подходящи за наградата.”

Заслужава ли омразата – Да негодуваш срещу режисьор, въз основа на това, че показва твърде голяма амбиция е върха на повърхностната критика. Филмите на Малик не са за всеки, но тук има величествена красота за всеки, с търпението да й се наслади.

Кафявият заек (2003)

Филмът – Продължението на отличния „Бъфало 66” на Винсънт Гало се прочува с истинската секс сцена между режисьора / главния актьор и актрисата Клои Севинджи. Като оставим настрана противоречията, много малко може да се каже. Безформеният пътен филм на Гало се стреми към естетиката на филмите със специфично настроение от 60-те и 70-те, но завършва като едно разочароващо и неловко упражнение с малко секс в края.

Реакцията – След като влезе в надпреварата, филмът бе критикуван свирепо. Големи освирквания от публиката, а Роджър Ебърт го описва като „най-слабият филм в историята на Кан.” Гало връща жеста, като нарича Ебърт „дебела свиня с физиката на търговец на роби.”

Заслужава ли омразата – Противоречията идват малко в повече и дори Ебърт в крайна сметка преоценява филма, след като гледа съкратена премонтирана версия. Не е класика, но не е и чак толкова лош.

Армагедон (1998)

Филмът – Лентата на Майкъл Бей за края на света изпраща Брус Уилис и колегите му в космоса, за да взривят астероид, който наближава към Земята. Определено не е типичният филм за Кан, но всякакви ги има.

Реакцията – Филмът не е показан изцяло по време на фестивала, но въпреки това е направен на пух и прах, след като примерен материал е показан и посрещнат със смях от критиците. По време на пресконференция, Брус Уилис бясно смъмря критиците за подигравките им с незавършения продукт. Въпреки това, рецензиите за крайния филм не са много по-леки, като Роджър Ебърт определя „Армагедон” като първият 150-минутен трейлър.

Заслужава ли омразата – Глупаво е да съдиш летен блокбърстър по същите мерки, по които съдиш арт филмите, но отново – ако ще рекламирате нещо като „Армагедон” в Кан, какво очаквате?

Екзекуцията (2009)

Филмът – Филипинска криминална драма на Бриланте Мендоза, в която младият студент от полицейската академия на Манила несъзнателно се забърква с жестока банда. След нощ изпълнена с ужасяващо насилие, младежът започва да обмисля позицията си.

Реакцията – Акламиран като най-слабият филм на фестивала, „Екзекуцията” е оплют от всеки, видял го. Единственото изключение прави Куентин Тарантино, въпреки че похвалата му за филма звучи като своеволен опит за противоположно мнение. Роджър Ебърт хули на поразия, казвайки че „това е филм, който го кара да се извини на Винънт Гало за твърдението, че неговият „Кафявият Заек” е най-лошия филм в историята на Кан.”

Заслужава ли омразата – Прекалено дълъг поне с половин час, филмът е тест за издръжливост, пропит в кръв и сексуално насилие. Вероятно не толкова лош, колкото Ебърт го изкарва, но доста неприятна гледка същевременно.

Приключението (1960)

Филмът – Шедьовърът на Антониони проследява историята на жена, която изчезва по време на пътуване по Средиземноморието, а докато любовника й и най-добрата й приятелка я търсят, между тях се заражда голямо привличане. Брилянтно и премерено потапяне в уединението и мрачно отклонение от „приключението”, обещано в заглавието.

Реакцията – Критиците може да заливат филма с похвали, но по време на премиерата в Кан, той е посрещнат с толкова масово осмиване, че самият Антониони напуска салона в ужас. В крайна сметка, журито се взема в ръце и присъжда награда на „Приключението”, след втора, добре приета прожекция.

Заслужава ли омразата – Внезапният обрат и последвалата награда на Журито предполага – не. Всички се чувствали глуповато за първоначалните си реакции.

Гласът на Луната (1990)

Филмът – Дори великият Федерико Фелини не е над гнева на публиката в Кан, след като последния му филм потъва като оловна топка по време на фестивала през 1990. Криволичеща, носталгична притча за глас, който се чува само от лунатици. Филмът е една фантастична, леко отпусната развръзка на една легендарна кариера в киното.

Реакцията – Скорошна ретроспектива на списание Тайм припомня реакцията на един критик, чието публично мнение обобщава всеобщото негодувание в Кан:
„Очарователно. Никога не съм бил толкова отегчен през живота си.” По време на премиерата е имало изобилие от освирквания.

Заслужава ли омразата – Определено не е най-добрата работа на Фелини, а и Роберто Бенини изисква определен вкус, но освиркванията сякаш идват в повече. И все пак, дори и великите не остават непокътнати в Кан.

Антихрист (2009)

Филмът – Кошмарът на Ларс Фон Триер за една опечалена двойка, която се усамотява в горска хижа, за да възобнови връзката си. За жалост, нещата в тази унищожителна психодрама тръгват в съвсем различна посока, с поредица от ужасяващи сцени със сексуално насилие, оформяйки още едно противоречие на Триер.

Реакцията – Легендата твърди, че четирима зрители припаднали по време на премиерата, а критиците са разделени точно по средата. Шарлот Грейнсбург спечелва наградата за най-добра актриса. От друга страна, вселенското жури дава на „Антихрист” специална анти-награда, описвайки го като „най-женомразкия филм от самоопределящият се за най-голям режисьор на света”.

Заслужава ли омразата – Филм, приеман коренно различно. Критиците на една и съща медия му дават 1 и 4 звезди. Определено не си заслужава омразата ви, въпреки че надали ще му се насладите.

Шофьор на такси (1976)

Филмът – Един от най-гневните и непоколебими филми на Мартин Скорсезе. „Шофьор на Такси” представя Ню Йорк като една Данте-вска действителност, в която единствения начин да си пробиеш път до щастливия край е да убиеш няколко сводника и дегенерати, за да спасиш 12-годишна проститутка. Коварни улици наистина ...

Реакцията – Въпреки че печели "Златна Палма", филмът минава през тежък път по време на фестивала. Президентът на журито, Тенеси Уилямс е първият, който изкарва ножовете, беснеейки че „филмите не трябва да изпитват сладострастие в разливането на кръв и жестокост, сякаш се намират на Римската Арена.” Той не е единствения, който се чувства по този начин, а крайното решение на журито предизвиква масово неодобрение от присъстващите на фестивала.

Заслужава ли омразата – Няма измъкване от насилието, но в случая, да се описва като неоправдано е напълно погрешно. Шедьовър, но брутален.

Саутлендски истории (2006)

Филмът – Ричард Кели продължава мозъчно-напрягащата брилянтност на „Дони Дарко” с пост-апокалиптична драматична комедия, която прави дебюта му да изглежда сложен колкото „Котка в Шапката”. Отчасти сатира, отчасти фантастика, филмът събира наистина странен състав (Скалата и Джъстин Тимбърлейк най-после заедно) който размътва пътя си през .непонятно заплетения сюжет.

Реакцията – Първоначално гласен като претендент за "Златна Палма", критиците изглеждат едновременно изумени и разгневени от тежката продължителност и разпиляната история. „Най-катастрофалният от ... да,  „Кафявият Заек”” въздиша Роджър Ебърт, докато Джейсън Соломонс от The Observer задава въпроса, дали Ричард Кели „някога е срещал човешко същество”. Ауч!

Заслужава ли омразата – Вероятно. Кели го описа като „гоблен от идеи, свързани с някои от най-големите проблеми пред които мисля, че се изправяме в момента.” Ние го описваме като бъркотия.


totalfilm.com
Превод – Стефан Димов