Младостта не е порок, даже е преимущество, особено ако си първопрохождащ новак в света на изкуството. Разполагаш със свежа и непредубедена от тежестта на годините гледна точка. Ако си режисьор, за да пробиеш в киното, трябва да се въоръжиш с много търпение и да работиш неуморно.
Понякога обаче се случва още с дебюта си даден режисьор да прикове вниманието на публиката и критиката. Не винаги това гарантира дълга и успешна кариера, но все пак помага.
Ето някои режисьори, които направиха незабравими филми и накараха света да заговори за тях, преди още да навършат двайсет и пет години …
"Злите мъртви" (1981)
Сам Рейми е на 22 години, когато приключва работата си по "Злите мъртви". Преди това обаче той прави късометражния филм "Within the Woods" за по-малко от 22 000 долара, с който примамва холивудските продуценти да инвестират в неговия нискобюджетен хорър филм, който в последствие се превръща в култ. От тогава до сега кариерата му е в постоянен възход и освен че е идейното ядро зад трите оригинални филми за Спайдърмен, продължава да прави и добри малки независими филми.
"Ел Мариачи" (1994)
„Ел Мариачи“ е направен с 7000 долара и само с непрофесионални актьори. Парите са толкова малко, че Робърт Родригес заснел филма без звук и после дублирал всичко в постпродукцията. От Columbia Pictures веднага харесали филма и купили правата за разпространение. Това зарадвало до еуфория Родригес, който преди това се опитвал да „пробута“ филма си на всеки латино дистрибутор неуспешно и бил на път да се откаже от него. Филмът има две продължения и огромна фен база и до днес, а американецът от мексикански произход продължава да режисира култови хитове, като „Десперадо“ и „Град на греха“.
"Boyz 'n the Hood" (1991)
Сам Рейми е най- невръстният в този списък, но пък Джон Сингълтън е най-младият режисьор, номиниран за Оскар. Това става, когато е само на 23. Неговият "Boyz 'n the Hood" създаде нов жанр в киното, който се фокусира върху културните и политическите предизвикателства да си чернокож американец, живеещ в гето. За съжаление темата на филма е адекватна не само на онова време, но и на днешното. Доказателство е миналогодишният му събрат – „Straight Outta Compton“.
"Продавачи" (1994)
Кевин Смит е само на 24 години, когато прави този култов филм за поколението Х. След излизането на лентата, много критици смятат, че успехът й е чиста случайност и че Кевин Смит просто е късметлия попаднал на правилния сюжет в правилното време. Три години след това той опровергава всички с прекрасния си - "Chasing Amy". „Продавачи“ е толкова успешен, че му се налага да го премонтира, за да го направи по-вулгарен или с други думи, по-комерсиален. Заснет само с 27,575 хиляди долара, филмът събира близо три милиона от бокс офиса – страхотна новина по онова време не само за филма, но и за независимото кино като цяло. За да събере парите за продукцията Смит е трябвало да продаде голяма част от колекцията си от комикси, да изпразни всичките си кредитни карти, да използва част от спестените за колеж пари и да осребри застраховката на колата си, която изгубил в наводнение.
"George Washington" (2000)
Дейвид Гордън Грийн също е на 24 години, когато режисира "George Washington" – един от най-важните и впечатляващи дебюти след 2000-та година. Със стил, наподобяващ този на Терънс Малик, актьорски състав, пълен с аматьори и бюджет от 42,000 долара, Грийн създава красив филм за група деца, които трябва да се справят с неочаквана трагедия. Филмът впечатлява публика и критици с визуалната си амбиция, която е реализирана с този нищожен бюджет. След този зашеметяващ дебют следва и солидна кариера за режисьора, с филми като „Ананас Експрес“, “Joe” и други. А тази година той режисира Сандра Бълок в "Our Brand is Crisis".
"Jeanne Dielman, 23 quai du Commerce, 1080 Bruxelles" (1975)
Представете си, че е 1975 г., че сте на 24, че сте жена, че сте режисьор и че искате да направите филм…. Успех! Шантал Акерман побеждава всички предизвикателства от предходното изречение и създава един от най-важните феминистки филми за последните 100 години. Още с излизането си "Jeanne Dielman, 23 quai du Commerce, 1080 Bruxelles" е възприет за класика – не само кино, но и културна такава, която е прекрасен пример за това как жените режисьори могат да изрязват себе си и своето изкуство.
"Tiny Furniture" (2010)
Има много добра причина защо филмовият дебют на създателката на хитовия сериал на HBO “Момичета“ Лена Дънам да е така популярен сред кинофеновете. "Tiny Furniture" е на практика арт филм и фактът, че е реализиран, когато тя е на 24 години, е още по-впечатляващ. Лентата е направена с бюджет от 65 000 долара, предимно с неизвестни актьори, които днес можем да видим и в нейното телевизионно шоу. В този почти автобиографичен филм майка й и сестра й играят себе си. "Tiny Furniture" недвусмислено показва, че целият успех в кариерата на нюйоркчанката не е случаен.
"Mommy" (2014)
Когато "Mommy" дебютира в Кан, Ксавие Долан е на 24 години, но той направо си е ветеран в правенето на добри филми. На престижния фестивал "Mommy" получва наградата на журито, поделена не с кой да е, а с филма на Жан-Люк Годар „Goodbye to Language“. С няколкото си успешни филми преди "Mommy" Долан ни намеква, че все още не сме видели най-доброто от този млад, дързък, канадски талант. Последният му режисьорски ангажимент бе видеото на “Hello” на Адел.
"Гражданинът Кейн" (1941)
С една дума - Орсън Уелс е феномен. В своя апогей той впечатлява всички, не само с работата си в киното, но и в театъра. Когато вече е на трийсет, той е така недостижим, че си позволява да отказва предложение след предложение. Но преди това се появява „Гражданинът Кейн“. От студиото му е гарантирана пълна творческа свобода – и в писането на сценария, и в режисирането му. Резултатът е филм, широко възприет от всички като най-добрия и иновативен за всички времена.
"Дуел" (1971)
Като малък Стивън Спилбърг просто си е мечтаел за кариера в телевизията. Малко след това му е поръчано да режисира четири филма за ABC, единият от тях е адаптация на роман със заглавие „Дуел“. Спилбърг е на 24 години. Изискванията са да го заснеме евтино и бързо – за около 13 дни. Финалният продукт е толкова добър, че продуцентите решават да го пуснат по кината, вместо по телевизията, като на гуруто на киното е възложено да дозаснеме още няколко сцени. „Дуел“ е интензивен, напрегнат трилър, но е и социален коментар на тъмната страна на Америка. История, разказана безкомпромисно и с професионален усет, нетипичен за 24 годишен младеж…осен ако този младеж не е Стивън Спилбърг. ДАС
