Г-жа Й. е бивш административен служител. Тя решава да изпълни всичко, което си е наумила: измива чиниите, отива до магазина, а после намира стар семеен пистолет. Това е пистолетът на починалия ѝ съпруг. Тя решава да се самоубие точно с този пистолет на годишнината от смъртта на съпруга си, която е след една седмица.
Г-жа Й. решава да се срещне с човек, който да сложи нейна снимка до тази на съпруга ѝ върху надгробния му камък. След това отива на църква, за да се изповяда преди Великден, и връща стола на съседа от първия етаж.
Г-жа Й. решава да се сдобри с по-голямата си дъшеря Ана, която е бременна. Тя посещава Ана в супермаркета за първи път и се среща с приятеля ѝ, за да му обясни какво означава да си истински мъж.
Г-жа Й. решава да си вземе обезщетението от банкрутиралата фабрика, в която е прекарала половината си живот. Тя си взема парите от застраховката живот и поправя грешка в името си в акта за раждане. Решила е да приключи всички лични и административни подробности и да се самоубие. Но ѝ трябва едно нещо – сертификат за това, че е работила през последните 20 години. В държава, в която се случват социални промени, подобен документ се получава много трудно. Защото да променяш живота си, е трудно. А да умреш – още по-трудно.
Награди: наградата за постпродукция на 52 МФФ Карлови Вари, 67 Берлинале -Панорама Special (селекция), най-добър филм, най-добър сценарий, най-добър режисьор, най-добра актриса на 45-тия Белград Филм Фест, наградата на ФИПРЕССИ на 21-вия София Филм Фест.
