До не много отдавна във Франция била много популярна фигурата на така наречения „chanteurdebal” – солиден мъж на възраст, който със своите непрофесионални, но от душа изпълнения озвучавал всевъзможни селски вечеринки, празненства и публични мероприятия.
За последния половин векпо разбираеми причини тази професия практически изчезнапоради слабото й търсене,но все още в най-затънтената провинция е напълно възможно да срещнете някой от последните й представители.
Режисьорът Ксавие Джаноли се прочу през 1998 с късометражния си филм "Интервю":за него получи Златната палмова клонка, с него победи и в КлермонФеран. По време на посещението си в Оверн (във Франция това минава за дълбока провинция)Джаноли се запознава с местния „chanteurdebal” (в миналото работник в заводите "Мишлен") и тази среща след доста години се превръща в пълнометражен филм, който отново връща режисьора в програмата на Кан,този път в основната.
Джаноли разказва проникновената„житейска история" за един такъв певец и 27-годишна служителка -между тях не е възможно нищои именно затова се получава нещо.Режисьорът залага на човешко-носталгична интонация и се опитва да създаде практически невъзможен актьорски тандем между „националния Жеже Депардио”, отдавна превърнал се в пародия на самия себе си, и Сесил де Франс, която във Франция упорито продължават да смятат за млада актриса. В резултат магията сработваи режисьорът успява да направи нещо доста рядко в съвременното френско кино– съвсем прилично и изтънчено кино, при това със сериозен зрителски потенциал. За Джаноли „Когато бях певец...”е третият пълнометражен филм– очевидно е дошла зрелостта.