Той не успя да спечели своя трети „Оскар“, но пък е готов със следващите си проекти. Явно Педро Алмодовар не се е уморил от продължилата безкрайно дълго кампания по промотирането на последния си филм „Болка и величие“ и е готов да застане отново зад камера. При това подготвя два нови проекта, които ще бъдат заснети на английски език.Още в началото на 90-те Алмодовар е изкушаван да снима англоезичен филм в Холивуд, като сред вариантите са „Систър Акт“ с Упи Голдбърг и американски римейк на някои от първите му шедьоври. Той упорито отказва, но сега, вече 70-годишен, явно е решил да се пробва.В свое интервю в края на миналата година прочутият режисьор признава, че подготвя сценарий, който „ще е адаптация по пет разказа на американски писател“. Сега той призна, че въпросният автор е Лусия Берлин, а книгата е „A Manual for Cleaning Women“. Освен това Алмадовар планира да снима късометражен филм по едноактната пиеса на Жан Кокто „Човешкият глас“. За него той вече си е избрал да работи с носителката на „Оскар“ Тилда Суинтън. Снимките трябва да започнат през април в Мадрид.Действието в пиесата се развива в Париж и в него проследяваме последния разговор между жена и нейния любовник, който ще се жени за друга на следващия ден. „Човешкият глас“ е част от филма на Алмодовар „Лабиринт на желанията“, в който героинята на Кармен Маура изпълнява ролята в театрална постановка. ... още »
Още едно познато лице ще е на линия за поредната мисия на Итън Хънт. Ванеса Кирби, чиято роля на Бялата вдовица беше сред най-открояващите се в „Мисията невъзможна: Разпад“, призна в скорошно интервю, че ще се завърне в следващия филм. Така тя наруши традицията режисьорът Кристофър Макуори да обяви първи новината за нарастващия актьорски състав, както се случваше досега. „Наскоро приключих снимките на филма „Pieces of a Woman“ за двойка, която губи бебето си. Партнирам си заедно с Шая Лебьоф, който вече е един от най-добрите ми приятели, толкова много го обичам. Преживявянето беше много тежко, заради мрачния сюжет, така че подготовката за „Мисията невъзможна“ се надявам да ме разтовари от това“, сподели Кирби. В „Разпад“ видяхме, че героинята й харесва Хънт и сега ще е интересно да видим в каква посока ще се развият отношенията между двамата. Още повече че Ребека Фъргюсън също ще се завърне в ролята на Илса Фауст, а не е изключено и Мишел Монахан също да участва като любимата на Хънт – Джулия. Знаем, че снимките на следващите два филма от поредицата трябва да започнат скоро. Все още не е ясно дали Кирби ще участва и в двете продължения. ... още »
Legendary обявиха новината, че са подписали договор с братята Райън и Анди Тохил, които ще са режисьори на нова версия на хорър класиката „Тексаско клане“. Сценарият е подготвен от Крис Томас Девлин, а сред продуцентите ще бъде Феде Алварес („Не дишай“). „Версията на Тохил ще е точно това, което искат феновете. Тя ще е заредена с насилие, вълнуваща и толкова зловеща, че никога няма да я забравите“, споделя Алварес в свое изявление. Оригиналният филм на Тоби Хупър от 1974 г. разказва за двама братя и трима техни приятели, поели на пътешествие, за да посетят гроба на своя дядо в Тексас. Те обаче се превръщат в жертва на семейство канибали психопати, начело с въоръжения с моторна резачка Ледърфейс. „Тексаско клане“ се сдобива с култов статус и три продължения, в едно от които участват бъдещите носители на „Оскар“ Матю Макконъхи и Рене Зелуегър. През 2003 г. Майкъл Бей продуцира нова версия, която постига голям успех и се сдобива с продължение, предистория на кървавия сюжет. Впоследствие Lionsgate правят още два филма – „Тексаско клане 3D“ и „Leatherface“. Братята Тохил постигат успех още с дебюта си „The Dig“ през 2018 г., радващ се на възторжени отзиви сред критици и специалисти. Преди него те режисират няколко късометражни филми, които са отрупани с награди и номинации. ... още »
Големи бяха очакванията към следващата екранизация по комиксите на DC, след грандиозния успех на „Жокера“. Разбира се, „Хищни прици (И фантастичната еманципация на Харли Куин)“ нямаше как да не дебютира на върха в боксофиса. Но въпреки добрите отзиви от страна на критици и зрители, очакванията бяха за много по-силен старт. Приходите на новия хит с Марго Роби в САЩ са 33,2 милиона долара. В останалия свят интересът е доста по-голям и той стартира с 48 милиона. Най-успешен е филма в Мексико (4,6 милиона), Русия (4 милиона), Великобритания (3,9 милиона) и Бразилия (2,8 милиона). Вече втори е шампионът за последните три седмици „Лоши момчета завинаги“. Приходите му в САЩ са 12 милиона долара и вече има общо 166,3 милиона. В останалата част от света хитът с Уил Смит и Мартин Лорънс е още по-успешен и има 170 милиона дотук. На трето място в САЩ с 9 милиона долара е „1917“. Военният епос на Сам Мендес вече има 132,5 милиона и още 154,8 милиона в останалия свят. Тези приходи със сигурност ще нараснат след спечелените тази нощ три награди „Оскар‘. Четвърти се нареди „Доктор Дулитъл“. Новият хит с Робърт Дауни-мл. спечели 6,6 милиона долара в САЩ и вече има общо 63,9 милиона. Пети с 5,5 милиона долара е „Джуманджи: Следващо ниво“. Дотук продължението на хита от 2017 г. има почти 300 милиона в САЩ и общо 768,4 милиона с приходите в останалата част на света. ... още »
Ден преди да станат ясни носителите на дългоочакваните награди „Оскар“, бяха обявени номинациите за „Златна малинка“. Наградите, отдаващи „почит“ на най-лошите филми за изминалата година, ще бъдат раздадени за 40-ти път, като този път церемонията ще бъде след тази на Американската кино академия. Мюзикълът „Котките“, наредил се сред големите провали на 2019 г., голямото завръщане на Силвестър Сталоун в „Рамбо: Последна кръв“ и последния хит на Тайлър Пери „A Madea Family Funeral“ са лидери с по осем номинации. И трите заглавия са номинирани за най-лош филм, заедно с „The Fanatic“ и „The Haunting of Sharon Tate“. Сред номинираните за най-лоши актьори са Ан Хатауей за ролите й в „Мошенички от класа“ и „Фатално затишие“, нейният партньор в последния филм Матю Макконъхи и Джон Траволта, който е с две номинации – за най-лош актьор в „The Fanatic“ и „Trading Paint“ и за най-лошо екранно дуо за „Джон Траволта и всеки сценарий, който избере“. Тайлър Пери също е с две номинации – за най-лоша актриса и за най-лош подържащ актьор за няколкото свои превъплъщения в „A Madea Family Funeral“. Единствената положителна категория е тази за изкупление на предишни фаворити за „Златна малинка“. Сред номинираните са три звезди, които се разминаха с номинации за „Оскар“ – Еди Мърфи за „Dolemite Is My Name“, Адам Сандлър за „Uncut Gems“ и Дженифър Лопес за „Да свалиш Уолстрийт“. ... още »
Наградите „Оскар“ бяха раздадени тази нощ в „Долби Тиътър“ в Лос Анджелис. Церемонията за втора поредна година нямаше водещ и това бе основната шега на вечерта. Джанел Моне постави зрелищно начало на шоуто, а Стив Мартин и Крис Рок се погрижиха за забавната част. Все пак имаше известен хаос на сцената, липсваше традиционното представяне на най-добрите филми за изминалата 2019 г., а звезди от няколко поколения връчваха най-обсъжданите награди в киното. Джейн Фонда връчи най-престижната статуетка за най-добър филм на „Паразит“. Филмът на Понг Джун Хо се превърна в сензационния победител на вечерта. За първи път чуждоезичен или международен филм, както вече е официалната формулировка на Американската кино академия, печели двете най-важни награди – за филм на годината и най-добър режисьор. ПАРАЗИТ“ е сред най-харесваните и коментирани филми не само в Холивуд, но и в цял свят. Той получи „Златна палма“ в Кан през май 2019, а за последните 14 години неговият автор е представял на най-авторитетния филмов фестивал още три свои творби. „ПАРАЗИТ“ получи „Златен глобус” за чуждоезичен филм, както и две награди БАФТА на Британската киноакадемия – за най-добър чуждоезичен филм и за оригинален сценарий.Военният епос на Сам Мендес „1917“, който бе смятан за фаворит, бе удостоен с 3 награди, включително за най-добър оператор на Роджър Дийкинс. Три филма получиха по две статуетки: „Жокера“, който бе с най-много номинации – за най-добър актьор на Хоакин Финикс и за музика, последният шедьовър на Куентин Тарантино „Имало едно време... в Холивуд“ – за сценография и за поддържаща роля на Брад Пит, и „Пълно ускорение“ – за монтаж и звукови ефекти. Сър Елтън Джон получи своя втори „Оскар“ за песента си от филма „Рокетмен“. Ето и пълният списък с наградените. Най-добър филм„Паразит“ Най-добър режисьор Понг Джун Хо - „Паразит”Най-добър актьор Хоакин Финикс - „Жокера“Най-добра актриса Рене Зелуегър - „Джуди“ Най-добър поддържащ актьор Брад Пит - „Имало едно време... в Холивуд”Най-добра поддържаща актриса Лора Дърн - „Marriage Story“Най-добър оператор Роджър Дийкинс - „1917“Най-добър оригинален сценарий„Паразит“Най-добър адаптиран сценарий„Джоджо Заека”Най-добър международен филм„Паразит“, Южна КореяНай-добър документален филм„American Factory”Най-добър анимационен филм„Играта на играчките: Пътешествието“Най-добра сценография„Имало едно време... в Холивуд”Най-добри костюми „Малки жени“Най-добър композитор Хилдур Гуднадотур - „Жокера“Най-добра песен„I'm Gonna Love Me Again“, „Рокетмен“Най-добър монтаж„Пълно ускорение“Най-добър звук„1917“Най-добри звукови ефекти„Пълно ускорение“Най-добри визуални ефекти„1917“Най-добър грим и прически„Бомба със закъснител“ ... още »
Филмът разкрива две различни приключенски истории за смисъла и красотата на живота и връзката на хората с изкуството. „До последния каприз“ е филм откровение; това е една история за виртуозен цигулар, който се е оттеглил от големите сцени с една-единствена цел – да изсвири съвършено „Капризите“ на Паганини за себе си, не за публиката. Той истински вярва в мотото „Стремежът към съвършенство е животоподдържащо условие. Постигнатото съвършенство е загуба на интерес към живота.“ Оръжие, заровено в земята, среща и преплита съдбата му с тази на момчета от едно планинско село. Тази среща ще преобърне живота им завинаги. За да създаде сценария за филма си, Иван Юурков се вдъхновява от книгата за живота на известния музикант Николо Паганини.„Наистина е трагично да се окажеш излишен в собственото си време. Вярвам, че всеки човек разполага с таланти, дарени свише, с които да постига лично удовлетворение. Да обичаш това, което правиш и да правиш това, което обичаш - това е изкуство. Съвършенството е утопия, но стремежът към съвършенството изгражда, възпитавайки човека в една изтънчена чувствителност към красотата. Този път е дълъг и труден. Човек се опитва да бъде значим, но доста често по пътя заравя своите таланти, обслужвайки условията на живота в комфорт. Малцина отстояват и постигат висоти, които осмислят съществуването на човека“, споделя Иван Юруков. Създаден от независим екип от актьори и професионалисти, които по време на снимките работят изключително мотивирано, амбицията на филма е да представи на зрителите един вдъхновяващ кинопроект. „Участващите актьори са прототипи на съответните роли, с много малки изключения. Това бе естествен ход за изграждането на сценария и допринесе за истинното присъствие на всеки един от тях. Актьорите, както и всички зад камерата, се вложихме отдадено, превръщайки се в съавтори повреме на работата върху филма и самото му заснемане“, допълва режисьорът.Първата част от филма е заснета в село Делвино, разположено в южните покрайнини на Рила планина. Любопитен факт е, че частите от „24 каприза“ на Паганини са изпълнени от световно известния цигулар Светлин Русев, който участва във филма като най-добрия приятел на един от главните герои. В актьорския състав влизат още Стоян Младенов и младите таланти Марти Тодоров и Пепи Тодоров. Голяма част от проекта Иван Юруков реализира със собствени средства и с хонорара си от „Като две капки вода“. За да довърши продукцията, той организира дарителска кампания, с която е допълнена липсващата част от бюджета.За ролята си на режисьор и актьор, Иван Юруков споделя - „Всяко изкуство съдържа в себе си всички изкуства. В шкафа ми стоят дипломи за „Режисьор“ и „Актьор“, но те не ме правят такъв. Всяка нова работа, актьорска или режисьорска, е изпит. А изминаването на пътя е истинският учител, независимо от оценката на авторитети. „До последния каприз“ е първият ни пълнометражен филм - за мен и още много съавтори от творческия състав, върху който работим от четири години. Беше дълъг и труден процес, но удовлетворението от крайния резултат е споделено.“ ... още »
Срещата с историята през многоликата призма на киното е вдъхновяваща, особено когато във фокуса попадат легендарни майстори и творци. Почитателите на танцовото изкуство и изкушените зрители ще открият специални „бисери“ в програмата на 24-тия София Филм Фест - документалната 3D творба „Кънингам“ на Ала Ковган и „Децата на Айседора“ на Дамиен Манивел.Съвременният танц стъпва върху традициите на класическия балет, обогатен с новаторските идеи на модерния танц. Мърс Кънингам е определян като първия хореограф, който създава „независим подход към модерния танц“ и отправя предизвикателство към установената реалност. По думите на Джон Кейдж, композитор и дългогодишен партньор на Кънингам, „в танца, подобно на абстрактна картина, всеки елемент – движение, звук, промяна на светлината, е част от цялото и само по себе си е начин на изразяване, като възприятието зависи от зрителите“. Кънингам формира своята трупа през 1953 година, а творчеството му като хореограф включва над 150 постановки, изпълнявани през годините на различни сцени в цял свят. Режисьорката Ала Ковган събира последното поколение от танцьорите на Кънингам, за да представят най-добрите образци от неговия репертоар, създадени между 1942 и 1972 година, които утвърждават репутацията на Кънингам като един от най-иновативните и знакови хореографи в света. „Танцът се танцува – не се анализира!“ Фокусът е върху човешкото тяло, разположението му в пространството, ритъма и артикулацията на движенията, следването на естествена енергийна линия. Прекрасно заснет в 3D, филмът представя творчеството на Кънингам по невиждан досега начин. Подобно на триизмерното пространство в зашеметяващия документален филм на Вим Вендерс „Пина“, посветен на Пина Бауш и представен лично от своя режисьор на София Филм Фест през 2011 година, „Кънингам“ е изкушение и наслада за сетивата на публиката. Френският режисьор Дамиен Манивел, когото българските зрители познават от представения през 2018 година филм „Нощта, в която плувах“ (в съавторство с Кохей Игараши), предлага на публиката „Децата на Айседора“, драматична история, вдъхновена от наследството на известната новаторка в танцувалното изкуство Айседора Дънкан. Тази своеобразна емоционална изповед е разделена условно на три части, представени от младата балерина Агат Бонцер, инструкторката по танци Марика Рици и съмишленици – всички те вглъбени в интерпретацията на онзи сърцераздирателен танц, създаден от легендарната Айседора след смъртта на децата й. Виждаме „Майка“, изпълнен на публичен рецитал, в съчетание с реакцията на аудиторията, а атмосферата, пресъздадена от оператора Ное Бак, внушава усещане за трансцеденталност… Самият Дамиен Манивел е бил посветен на изкуството на танца, преди да започне да снима филми, и притежава инстинкт за провокиране на емоции у зрителите - стъпка по стъпка, кадър след кадър, епизод след епизод неговата своеобразна композиция придобива форма, а той самият като автор се доверява на публиката да се справи с неизбежния прилив на чувства. „Така се зареждам с емоции – заснемам много прости неща и си повтарям непрестанно, че танцът и неговата сила присъстват навсякъде“, споделя режисьорът пред Cineuropa. ... още »
