Третото издание на Международен Документален Родопи Филм Фест (RIFE) ще очаква своите зрители от 6 - 9 юли 2023 на територията на чудесния град Смолян. В програмата ще гледаме над 50 заглавия от България и света, входът е СВОБОДЕН!
Откриването на фестивала ще се проведе на 6 юли 2023 година в амфитеатъра пред библиотеката, където ще бъде представен филмът „Любов, дойчмарки и смърт“ на германския режисьор Джем Кая. Филмът разказва за независимата музика на емигранти от Турция, техните деца и внуци в Германия. Създаден е във вълнуващ стил на документално есе и отличен с Наградата на публиката на Berlinale Panorama през 2022 година.
Тази година фестивалът ще протече под мотото „На лов за боклук!“ – важна тема, която не бива да продължаваме да замитаме и пренебрегваме. Изданието ще предложи по–задълбочено разбиране по темата за проблема с боклука, чрез заглавия в програмата си, съдържащи факти, които липсват в новинарските репортажи или социалните медии.
Между 6 и 9 юли през големия екран ще преминат разнообразни истории от цял свят, а основен фокус ще бъде зелената инициатива на фестивала, която освен филмови заглавия по темата, предлага и активности за почистване на отпадъци в района на новия център на Община Смолян. Приканваме гостите на фестивала да се включат в реализирането на инициативата, по която работим заедно с екипа на Общината.
„Течения към Севера“ на Стефен Кронес е заглавие на един от конкурсните филми, което не бива да пропускате, защото отпадъците са много сериозен проблем, пред който човечеството ни е изправено. Филмът проследява пластмасови бутилки хвърлени в река Елба край Дрезден и стигащи до норвежките фиорди.
„На лов за боклук“ на режисьорa Филип Фенвик e заглавие от конкурсната късометражна програма, което се превърна в мото на предстоящото издание на ТРЕТИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ДОКУМЕНТАЛЕН РОДОПИ ФИЛМ ФЕСТ.
Изданието ще представи три конкурсни програми, в които ще видим късометражни, среднометражни и пълнометражни документални филми с актуални теми от всички точки на света. Документалните разкази ще представят на зрителите истории, уловени от цялата широта на нашата планета – истински факти за правата на жените, мъжете, животните и природата. Ще преминем през вечните теми за любовта и ще стигнем до войната, обичаите, бракониерството, законите, професиите и изкуството.
Във фокуса на фестивала ще бъдат страните Германия, Гърция и Турция, като ще бъдат представени и най-добрите премиерни документални филми между които можем да очакваме „Моето име е щастие“ на Айше Топрак и Ник Рийд, „Кралицата на порното“ на Валери Контакос, “Самотни дъбове” на Фабиана Фрагале, Килиян Кюхендал и Йенс Мюлхоф.
Конкурсните програми съдържат заглавия от Международен пълнометражен документален конкурс (над 60'), сред които попада „Как да спасиш мъртъв приятел“ на режисьорката Маруся Сирочковская, чиито филм спечели множество международни награди през 2022, както и номинация за най-добър филм от Европейската Филмова Академия. „Невинност“ на Гай Давиди е един от важните филми на годината, разказващ за теми като самоубийството и милитаризацията. Режисьорът е бил в номинация за Оскар за най-добър документален филм с творбата си „Пет Счупени камери“.
Международен документален среднометражен конкурс (до 60') ще покаже девет заглавия, сред които обръщаме специално внимание на „Дъщерята на художника“, на режисьорите Маргарита Линтън и Янив Линтън. Филмът рисува объркващ, изненадващ портрет на връзка, която може да съществува само в киното. В програмата ще гледаме и „Без“ от Лука Папич, доку-фикция с награда за най-добър филм за 2022 от Visions du reel – една завладяваща история за художник, който губи кучето си в Белград. Друг акцент в програмата е „Черните мамби” на Лена Карбе, който ни разказва историята на първите жени рейнджърки в Южна Африка, които се справят с колониалното си минало.
В Международен документален късометражен конкурс (до 30'), очаквайте над 30 заглавия, сред които много любопитен е „Сирийският космонавт“ на Чарлз Емир Ричардс. Филмът ни въвежда в света на първия сирийски космонавт, принуден да емигрира от родината си. Ще представим и „Мил поздрав от антропоцена” на Лукас Акерман, чиято премиера бе в Лукарно. Филмът е поетичен разказ на четирима швейцарци, сбогуващи се с природата в страната си – такава каквато я познават. „Хаотично спасени незначителни истории“ на режисьорката Анна Вазов е едно от гръцките заглавия в програмата. Тя умело пресъздава разрухата, причинена от наводнение в дома ѝ.
Българското представяне ще включи заглавията „Нямаш място в нашия град” на Николай Стефанов – филм спечелил множество международни и национални награди. Още един от важните документални филми за тази година е „Една провинциална болница” на Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева, а историята ще ни отведе в едно Ковид отделение в страната ни по време на пандемията.
Филмите ще бъдат оценявани от международно жури, съставено от документалисти и кинематографисти, а голяма част от заглавията ще бъдат представени лично от техните автори. На третото издание на фестивала ще гледаме филми на две прекрасни локации – в кино Арена Смолян и под откритото небе на амфитеатъра пред Регионална библиотека "Николай Вранчев“. Фестивалът предлага не само кино, но и повод за разходка до една живописна локация по времето на летния сезон. Организаторите ви съветват да запазите предварително места за нощувки в град Смолян, тъй като те бързо се изчерпват.
Международният документален Родопи Филм Фест се организира от Бул Док ЕООД, съорганизатор Гьоте-институт България, с финансовата подкрепа на ИА „Национален филмов център“ и Министерство на културата. Oфициален партньор на събитието е Община Смолян, и партньор Регионална библиотека "Николай Вранчев“ - гр. Смолян.
Очаквайте скоро детайли за българските и международни филмови премиери, гостите и пълната програма на RIFE.
Подробна иформация с фестивални акценти можете да следите на сайта (https://rife.bg/bg/ ), както и в социалните мрежи (https://www.facebook.com/rhodopefilmfest ).
Ейми Адамс признава, че снимките на „Хищници в мрака“ (“Nocturnal Animals”), в който тя си партнира с Джейк Гиленхал, били травмиращи, защото нейната героиня трябвало да хока съпруга си задето не е по-амбициозен. „Моят собствен съпруг е доста по-оптимистично настроен от мен, докато аз се смятам за цинична и прагматична – казва тя за половинката си – художника Дарън ле Гало. – Казах му: „Някои от кавгите с героя на Джейк във филма ми се струват доста познати и би ми било интересно да зная ти какво мислиш по въпроса.“ И когато гледахме заедно филма той сподели, че също ги намира за истински. Аз съм много искрена, пряма. Случвало ми се е да видя картина на съпруга ми и да му кажа: „Можеш да се справиш много по-добре от това.“ Но аз също така се уча много от героините си. И тази, специално, ми показа, че е много важно да не се отказваш при първото неразбирателство с човека до теб. През моята 15-годишна връзка със сигурност е имало моменти, в които ми се е искало да се откажа от нея, но това, че не го направих, само ми е донесло щастие.“ ... още »
Номинациите за Европейските филмови награди бележат триумф за немския фим „Тони Ердман“ на режисьорката Марен Аде, защото той се сдоби с цели пет. За нас обаче е важно, че филмът на Светла Цоцоркова „Жажда“ също е сред номинираните – в категорията Европейско откритие на годината, както и късометражният „Падаща звезда“, който е копродукция с Италия. Наградите ще бъдат раздадени на 10 декември във Вроцлав, Полша. Ето и пълният списък на номинираните: Най-добър европейски филм„Тя“ (Франция/Германия)„Аз, Даниъл Блейк“ (Великобритания/Франция)„Жулиета“ (Испания)„Стая“ (Ирлания/Канада)„Тони Ердман“ (Германия/Австрия) Най-добър европейски режисьорМарен Аде („Тони Ердман“)Педро Алмодовар („Жулиета“)Кен Лоуч („Аз, Даниъл Блейк“)Кристиян Мунджиу („Завършване“)Пол Верховен („Тя“) Най-добра европейска актрисаВалерия Бруни Тедески („Като луди“)Трине Дирхолм („Комуната“)Сандра Хюлер („Тони Ердман“)Изабел Юпер („Тя“)Ема Суарес & Адриана Угарте („Жулиета“) Най-добър европейски актьорХавиер Камара („Труман“)Хю Грант („Флорънс Фостър Дженкинс“)Дейв Джоунс („Аз, Даниъл Блейк“)Бургхарт Клауснер („Народът срещу Фриц Бауер“)Ролф Ларсгард („Човек на име Уве“)Петер Симоничек („Тони Ердман“) Най-добър европейски сценаристМарен Аде („Тони Ердман“)Ем Донахю („Стая“)Пол Лавърти („Аз, Даниъл Блейк“)Кристиян Мунджиу („Завършване“)Томаш Василевски („Обединени щати на любовта“) Най-добра европейска комедия„Човек на име Уве“ (Швеция/Норвегия)„Виж кой е тук“ (Германия)„Един мъж и неговата крава“ (Франция) Най-добро европейско откритие„Кучета“ (Франция/Румъния/Катар)„Либман“ (Германия)„Пясъчна буря“ (Израел)„Най-щастливият ден в живота на Оли Маки“ (Финландия/Германия/Швеция)„Жажда“ (България) Най-добър европейски документален филм„21 Х Ню Йорк“ (Полша)„Семейна работа“ (Холандия/Белгия)„Огън в морето“ (Италия/Франция)„Мистър Гага“ (Израел/Швеция/Германия/Холандия) „С като Станли“ (Италия)„Страната на просветените“ (Белгия/Холандия/Германия/Ирландия) Най-добър европейски анимационен филм„Животът ми като тиквичка“ (Швейцария/Франция)„Забравените деца“ (Испания)„Червената костенурка“ (Франция/Белгия)„9 дни през прозореца ми в Алепо“ (Холандия/Сирия)„90 градуса на север“ (Германия)„Върнатият мъж“ (Великобритания/Ливан/Дания/Холандия)„Амалимбо“ (Швеция/Естония)„Едмънд“ (Великобритания)„Дом“ (Косово/Великобритания)„Аз не съм от тук“ (Чили/Дания/Литва)„В далечината“ (Германия)„Забрава“ (Франция/Гърция)„Падаща звезда“ (България/Италия)„Бръщолевене“ (Норвегия)„Плътността на времето“ (Белгия/Франция)„Сбогом“ (Испания)„Стената“ (Белгия)„Всички обичаме брега“ (Испания) ... още »
Филмите не разказват обикновени истории. Те не ни представят и обикновени емоции, а ни занимават с човешки състояния на предела. Едно от тях е отмъщението. Каквито и да са моралните забележки към проява на такъв вид поведение, знаем, че то често е двигател на екстремни последствия , а киното винаги се е интересувало от действия и от това да покаже всевъзможните човешки обстоятелства – във всичките им приемливи, а понякога и съвсем противоречиви присъствия. Именно такова поведение е отмъщението, което е основен двигател на безброй филмови сюжети. Нека да видим някои от тях. Другата в мен (2007) Трилърът на Нийл Джордан с участието на Джоди Фостър, която играе жена, оцеляла след брутално нападение, по време на което годеникът ѝ е убит. Възстановявайки се след инцидента, тя се сдобива с огнестрелно оръжие и е решена на отмъщение. Започва да отстранява престъпниците, отговорни за смъртта на любимия ѝ един по един.Гарванът (1994) За съжаление по време на снимките на този филм на Алекс Прояс, направен по комикс на Джеймс О‘Бар, главният актьор във филма – Брандън Лий (син на Брус Лий) умира при нелеп инцидент. Иначе историята на филма е за рокер, който след като е зверски убит е възкресен от мистериозен гарван. Той започва призрачното си и жестоко отмъщение – елиминирайки бандата, която е отговорна за неговата смърт и тази на приятелката му. Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт (2007) В тази екранна адаптация на сценичен мюзикъл на Стивън Сондхейм отново се събират на снимачната площадка старите приятели и дългогодишни партньори – режисьорът Тим Бъртън и звездата Джони Деп. Суини Тод е бръснар, който прерязва гърлата на клиентите си, след това пласира месото им на съседката си, в ролята Хелена Бонъм Картър, която е майсторка на пайове. Всичкото това патологично поведение е провокирано от един корумпиран съдия, който го осъжда несправедливо и е отговорен за смъртта на жена му. Мюнхен (2005) Майсторът на киното Стивън Спилбърг ни разказва тази история по действителен случай за тайната отмъстителска мисия на израелското правителство, свързана с касапницата в Мюнхен по време на Летните Олимпийските игри през 19972 г. Тогава единадесет израелски атлети са убити от палестинската терористична организация Черен Септември. Ерик Бана е в главната роля и е водач на отмъстителната мисия. За изпълнението си той е номиниран за Оскар.Гадни копилета (2009) Това е поредната кървава баня, производство на единствения по рода си Куентин Тарантино. Този път преливащия от насилие филм се развива по време на Втората световна война. Мелани Лоран играе парижанка с еврейски произход, която иска да отмъсти на нацистите, които са избили цялото ѝ семейство. Най-страховитият от тях е Ханс Ланда, който е изигран от харизматичния Кристоф Валц, който получава Оскар за ролята си.Убий Бил I и II (2003–2004) Куентин Тарантино не може да има само един филм в този съвсем неизчерпателен списък. Това всъщност са две части на едно доста екстравагантно отмъщение, което е по-скоро поклон към киното, отколкото към насилието като цяло. В центъра на историята е Ума Търман – хладнокръвна убийца, решена да отмъсти на група други хладнокръвни убийци, от чиято група е била част в тъмното си минало – те са се опитали да убият нея и нероденото ѝ дете на сватбения ѝ ден.Гладиатор (2000) В този епичен филм, награден с много Оскари и режисиран от маестрото Ридли Скот, Ръсел Кроу играе римския генерал Максимус, който е продаден за роб, след убийството на цялото му семейство и на императора, към който той е бил лоялен. Талантлив боец, той постепенно се превръща във велик гладиатор и започва да подготвя своето отмъщение. Негова мишена е новия властолюбящ и жесток император, изигран от Хоакин Финикс, който е виновникът за смъртта на всички, които Максимус е обичал. Битката между двамата се случва в края на филма на арената. ДАС ... още »
За Ню Йорк и Лос Анжелис заминават наградите на Софийската на публикаЕдин от най- впечатляващите филми в програмата на Седмия София Индипендънт Филм Фестивал – емоционалният и автентичен „Американски мед” на британката Андреа Арнолд получи наградата на публиката „Независим дух на София” и бе оценен с най-много гласове за най-добър игрален филм. Призът ще бъде връчен на екипа, създал филма отвъд Окена.Наградата на публиката “Независим дух на София” за най-добър документален филм отиде при „Щастливият филм” в лицето на режисьорите Хилман Къртис, Бен Наборс и Стефан Загмайстер като те ще се я получат съвсем скоро в САЩ. Наградата „Независим дух на София” e трофей, изработен от българския художник Стефан Николаев, който от години работи в ПарижЗа първи път, в рамките на фестивала бе връчена наградата за най-добър български късометражен филм, отсъдена от Българската Асоциация на филмовите режисьори. Наградата, определена от жури в състав: Костадин Бонев- режисьор, Галина Тонева – продуцент и Павел Веснаков – режисьор бе връчена на филма „Любов” в лицето на режисьора Боя Харизанова, сценариста Симеон Венциславов и оператора Виктор Роев.Специален диплом получи филма на Уенди Сейб „How You See it”, който ще бъде връчен на режисьорката в Ню Йорк след броени дни.Наградата на първата пичинг сесия за проект в развитие бе връчена на „Прасето” в лицето на ржеисьора Драго Шолев и продуцента Елена Мошолова. Наградата, осигурена от Nu Boyana Film Studios се изразява в 50 000 Евро в услуги и 5000 Евро в брой при затваряне на бюджета. Наградата е присъдена от комисия в състав: Ярив Лърнър, изпълнителен директор на “Ню Бояна Филм”, Милко Лазaров, режисьор и Севда Шишманова, програмен директор на БНТ 1.Прокетът на Драго Шолев печели и включване в шортлистата на Independent Film Week 2017, както и едногодишно онлайн членство в IFP.Седмото издание на София Индепендънт Филм Фестивал се осъществи в партньорство със Столична община, НДК и Зайтгайст Венчърс. Тази вечер, имате шанс да гледате още няколко от филмите във фестивалната програма в кината: Одеон, Дом на киното и Люмиер.Повече информация и детайли можете да научите от нашия уебсайт: http://soindependentfilmfest.com/program/ ... още »
Матю Скот Снайдър и Лак Рана са двама от преподавателите по актьорско майсторство в школата Студио4 (http://www.studio4la.com/), основана от Джеймс Франко (номиниран за „Оскар“ за „127 часа“) в началото на 2014 г. Те направиха специален уъркшоп по време на на професионалния форум Рио Маркет в рамките на Международния филмов фестивал в Рио през октомври, по време на който представиха техниката на Санфърд Майзнър, на която се основава работата в Студио4.И двамата са актьори, които се запознават и започват да прилагат техниката на Майзнър преди около 12 години в школата Плейхаус Уест. В момента Матю е най-търсеният инструктор по актьорско майсторство, преподаващ основите на техниката в Студио4, като едновременно с това продължава и да се изявява като актьор. Лак, пък, преподава актьорско майстоство пред камера и постоянно гостува в сериали като „Анатомията на Грей“, „Касъл“, „От местопрестъплението: Маями“, „Пази се от живите мъртви“ и „General Hospital“. Той е автор на сценария и е режисирал и продуцирал редица късометражни филми. Техниката на Майзнър е подход към овладяването на актьорското майсторство, разработен и преподаван от американския актьор Санфърд Майзнър (1905-1997). Въпреки че той е повлиян от Метода, практикуван в Груп Тиътър, в чийто актьорски състав участва заедно със Стела Адлър и Лий Страсбърг през 30-те години на 20 век, Майзнър се отказва от основния му елемент – емоционалната памет. Самият Станиславски, който е създател на този постулат, през 30-те години вече смята, че към него актьорът трябва да прибягва само в краен случай. За Майзнър най-важна става истинността на действието, върху която основава своята техника. Той иска да помогне на актьора да освободи съзнанието си и да реагира инстинктивно на заобикалящата го среда. Затова и някои от упражненията, които Майзнър измисля, са основани на повторението на думи, до момента, в който значението им намалява в сравнение с емоцията на фон. Поставя се и фокус върху партньора, вместо върху мислите и чувствата на персонажа, който играе актьорът.Както казва Матю, „техниката на Майзнър се основава на личността. Във всяка традиционна актьорска школа се говори за персонажа. Именно тази идея се опитвам се да изкарам от главата на студентите. Няма персонаж. Той съществува само като мастило на хартия. Той няма да оживее, да се превърне в истински човек, ако не го изиграете вие. Не ни интересува какво персонажът ще направи, каже, почувства, а какво ти ще почувстваш, направиш или кажеш в тази ситуация. Твоят уникален талант се състои в твоите уникални реакции на репликите или действията на партньора ти.“В уъркшопа, докато Матю и Лак се редуват да въвеждат присъстващите в това какво представлява техниката и как протичат курсовете при тях, пет актриси и петима актьори се разпределят в двойки, за да играят заедно сцена от „(500) мига от любовта“. Първата им задача е да прочетат и научат репликите си, а след това да ги изиграят с партньора си. Лак им обяснява каква е сцената в контекста на филма и те я изиграват пред камера, без никаква режисьорска намеса. След това Матю ги кара да направят упражнението на играта на повторението. Единият казва нещо на другия, например: „Не бива да носиш сини дрехи.“, като другият трябва да го повтори. После двамата се редуват да го повтарят неколкократно. След подаването на различни други фрази от единия към другия, които изразяват неговата оценка за партньора му, като вторият има свободата да реагира с интонация на казаното от първия, а първият, пък, трябва да познае каква емоция изразява втория. Чрез това упражнение актьорът спира да мисли какво трябва да каже или направи, започва да се държи по-свободно и спонтанно, както в действията си, така и в думите си. По този начин и изговаряните изречения от актьора се координират с отговора му, който той изразява и с поведението си. Матю ги инструктира с думите: „Интересува ме истината. Най-добър актьор си, когато си истински, когато разкриваш истината. Затова и трябва да погледнеш другия и да откриеш нещо в него, за което да говориш. Ако ще си мил, нямаш място на сцената. Трябва да си истински. Не значи, че трябва да си гаден нарочно, но просто трябва да откриеш истината от твоята гледна точка. Актьорската игра е съставена от отделни моменти. Някои имат диалог, а други – не. Но те са наситени с действие. Затова актьорът трябва да изразява това, което чувства и мисли и с поведението си, не само с думите си.“ След това двойките сядат пред Лак, който ги кара да изиграят цените наново, но като накъсва сцената на отделни реплики и задава различни задачи за поведението на всеки актьор в тези моменти. „Ако успееш да развълнуваш партньора си, ще развълнуваш и зрителя – казва той. – Когато анализирате сценария, трябва да разберете защо казвате всяка своя реплика и да установите как се държите в това време, за да може камерата да улови подтекста в излъчването ви. В Студио4 правим анализ на репликите като свеждаме всяка до глагол, който изразява най-точно смисъла й. Така връзваме думите с действието или поведението на актьора. После установяваме какво точно се казва с тази реплика, какво има зад очевидния й смисъл. За това помага и животът – всичко идва от него. Наблюдавате го и внасяте нюансите му в играта си.“ А ето и какво споделиха след 4 часа усилна работа с присъстващите, без пауза.Създателят на Студио4 (В Ню Йорк за театрални, а в Лос Анджелис за кино- и ТВ актьори) – Джеймс Франко, изглежда носи много дини под една мишница – пише сценарии, играе, режисира, продуцира, а сега и активно преподава в своята школа и в няколко университета. Матю Скот Снайдър: В момента той дори води майсторски клас в Студио4 в Лос Анджелис. Работи с 11 сценариста, 10 продуцента, 10 режисьора и 48 актьора по създаването на игрален филм. Това е същият клас, който Джеймс преподава в Университета на Калифорния в Лос Анджелис и Нюйоркския университет, където обаче трябва да си редовен студент и да плащаш по 50 000 долара на година, а при нас цената е много по-ниска.Лак Рана: Веднъж годишно той си взима отпуска от киното и прави подобен майсторски клас.Доколкото разбрах от уъркшопа ви, 4 часа далеч не са достатъчни, за да се представи всичко, което се случва в един актьорски курс в Студио4. Защо все пак организирахте уъркшопа и имало ли е други?Лак: Не, този е първият. Бяхме в Лос Анджелис с наш приятел, с когото имаме общ приятел – Родриго Виейра. Започнахме да разговаряме за това да представим техниката на Майзнър в Бразилия и то на фестивала в Рио. По този начин можем да се ориентираме дали има интерес към нея тук. Искаме обаче да се върнем и да организираме уъркшоп в рамките на 4 дни. От него участвалите актьори могат да си тръгнат с демовидеа, на които говорят на английски и с които могат да се представят извън страната.Както сам казахте по време на уъркшопа – в Холивуд актьорската игра се различава от стила на боливудските филми или бразилските теленовели. Това означава ли, че по някакъв начин ще локализирате техниката на Майзнър за местните актьори?Лак: Стилът е различен, наистина, но дори в боливудските филми има стремеж играта да бъде по-естествена. А един от участниците в уъркшопа каза, че и тук се наблюдава подобна тенденция. Ние изхождаме от разбирането, че актьорите, които търсят нашата школа, вероятно искат да се пробват в американски продукции. Няма да променяме това, което преподаваме, заради мястото, на което го преподаваме. Хората, които преценят, че тази техника не е за тях, могат да бъдат много успешни със своя стил на игра в страните си. Ако искат обаче да участват в американски сериал или филм, трябва да се адаптират към това, което преподаваме ние.Матю: Но дори в САЩ има разлики в различните актьорски стилове, както се вижда и от телевизията. И там там има актьори, които трябва да решат какъв искат да е стилът им на игра и ако изберат нашия – ще им помогнем а стигнат до него. Ако искаш да си като Робърт де Ниро или Мерил Стрийп…Лак: ... или Уил Ферел, който е страхотен, но е съвсем различен от тях двамата...Матю: ... ние няма да се опитваме да превеждаме техниката на езика на местните актьори, а ще им помогнем да достигнат до реалистичния стил, който преподаваме. Както казвам и на студентите в нашето училище: „Аз няма да ви уча да играете – вие сами трябва да се научите на това. Ще ви дам някои средства, инструменти, ще ви помагам по пътя, но толкоз.“Да си актьор е едно, но да се вгледаш в актьорския занаят отстрани и да се опиташ да го обясниш или преподадеш – е нещо съвсем различно. Какво е интересното за вас в този преподавателски процес?Лак: Когато наблюдаваме нашите ученици, ние научаваме много неща заедно с тях. И във всяка професия е така. Ако трябва да обясниш нещо как се случва, трябва наистина да го разбереш. Това е едно от нещата, които аз взимам за себе си от този процес. Ние сме се подготвяли за тези курсове 12 години, откакто започнахме да изучаваме и практикуваме техниката на Майзнър, но искаме да дадем на учениците си всичко за 4 месеца. Опитваме се да правим нещата по-бързо.Какво се променя в начина ви на преподаване след един курс? Защото обяснихте, че самият Майзнър е еволюирал в преподаването си с всяко следващо десетилетие.Матю: Понеже говорим за изкуство, а не за точна наука и отговорът ми няма да е съвсем точен. Търсим техники, които работят и такива, които не са успешни по отношение на медията, в която работим и хората, с които работим. Майзнър, Страсбърг, Адлер – които са били режисьори през 40-те, са разбирали актьорския занаят и са писали книги за него. Докато днес режисьорите знаят как да построят хубав кадър, но нямат представа как да говорят с актьора, защото не са учили за това. И ето тук идваме ние. Аз ги уча на основите на актьорската игра, на техниките, а после Лак им обяснява какво ще се случи, когато се изправят пред режисьор, който си няма и ни най-малка представа от актьорска игра, как той ще се държи с тях. Лак: Режисьорът обикновено казва: „Искам да си ядосан, или щастлив, или тъжен.“ , но не ти обяснява как да стигнеш до това състояние. Ние ги учим на това. В моите часове се учим как да свържем всичко, което актьорът трябва да направи в дадена сцена, в едно – не само да говори, но и да се движи, спира, общува с другия пред себе си. На пръв поглед това изглежда просто, но когато трябва да кажеш нещо от сорта на „Майка ти умря.“ в кадър и да си погледнеш телефона в същото време, много актьори започват да мислят ту за репликата си, ту за това, което трябва да направят и в крайна сметка блокират. Обичам да режисирам и имам зад гърба си доста късометражни филми, но в школата се опитвам да ги науча как да разбират изискванията и задачите, които режисьорите им поставят. Защото някой може да извади късмет утре да го изберат за филм и ако не е готов, ако не разчете инструкциите на режисьора, ще бъде уволнен. Аз, например, съм научил много от тънкостите на снимачната площадка, сам, защото никой не ми ги е обяснявал преди това. Има ли много подобни школи като Студио4 в САЩ?Матю: Доколкото знаем в Лос Анджелис има няколко студия, които предлагат уъркшоп за поведение пред камера, но в тях поставят двама актьора в сцена и ги снимат. След това им дават очевидни съвети като: „Мигаш твърде често.“ или „Опулил си се.“ Това са технически съвети, които нямат нищо общо с това да си човешко същество. Аз ги уча да реагират като хора, да изразяват човешки емоции, а Лак им обяснява всички технически неща, на които могат да се натъкнат на снимачната площадка. Никъде другаде не се предлага това, което Лак им предлага. Ние, например, снимаме сцените, които са част от курса на локации – в кола, докато караш, и какво ли още не. Лак: Кристин Ритър – звездата на „Джесика Джоунс“, обяснява, че единственото нещо, което не е научила в своята школа по актьорско майсторство, са именно техническите детайли пред камерата. Матю: В Холивуд има много млади актьори на по 17-18 години, които биват откривани за някой филм и нямат нито опит, нито представа какво трябва да правят на снимачната площадка. Има и доста прилични актьори, които нямат представа как протича един снимачен ден. Например, никога не се обличаш преди да са ти сложили грима, за да не оцапаш дрехите си с грим. Лак обяснява и тези неща, стъпка по стъпка. После учи как се прави репетиция пред камера. Когато се усвоят техническите подробности, актьорът може да се концентрира само върху най-важното – да присъства истински в момента. Лак: Това е есенцията на това, което преподаваме в Студио4 в Лос Анджелис. Опитваме се да премахнем блокажите пред актьорите, за да могат да се концентрират върху ролята и изпълнението си. Да са искрени. Както чухте по време на уъркшопа, когато Матю работи с актьорите, той им задава конкретни въпроси като: „Кого обичаш повече – майка си или баща си?“ „Кажи какво не харесваш или харесваш в човека насреща си?“ Като по този начин се опитва да ги предизвика да са абсолютно искрени, да извадят на показ истинските си емоции колкото се може по-скоро. И другите училища се стремят към това, но при нас това се случва много бързо, докато при други може и да не се стигне до там. Затова смятам, че есенцията на всичко, което правим в нашето студио, не се предлага другаде. Бихте ли направили уъркшоп в страна като България, в която може и няма да има директен финансов успех за Студиото4, просто заради самата идея да представите техниката на Майзнър?Матю: Благодарение на известността на Джеймс Франко не можете да си представите с колко различни хора се запознаваме. Благодарение на неговата популярност се запознахме и с бразилците и затова сме тук. Познаваме много хора от Швеция, Швейцария, Германия, Австрия, така че защо не! Лак: Ако има подобно актьорско училище, с удоволствие бихме направили нещо съвместно с тях. В крайна сметка, човек не знае откъде ще изгрее следващата кинозвезда, нито пък вече има някакво значение откъде ще е тя. Спомнете си Арнолд Шварценегер – в началото на кариерата си той дори не знаеше английски. Матю: Но нашата школа е за хора, които се стремят към реалистична актьорска игра като тази на Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Марлон Брандо, Леонардо Ди Каприо. Нашата работа е свързана с много импровизации, така както и актьорската игра, която преподаваме, защото никога не знаем какво ще ни поднесат актьорите насреща ни. Повечето студия те учат как да се държиш на сцената, но трябва сам да намериш начин да пренесеш знанията си за сцена пред камера. Това е била и идеята на Джеймс когато създава училището. Лак: Има студия, които преподават същността на техниката на Санфърд Майзнър, но без да я осъвременяват. Има училища, които залагат на Станиславски, но не се замислят, че когато той е преподавал, не е имало нито телевизия, нито мобилни телефони, все едно да съм учител по история, който използва само карта на света от 19 век. Матю: Затова нашето училище е революционно. Имате ли вече студенти – звезди? Понеже постоянно ни повтарят, че успехът в киното трябва да се измерва с известност и показност.Лак: Засега за нас най-важното е, че някои от тях вече печелят кастинги и работят. Аз самият работя, снимам се постоянно. Това е и разликата между един ден и следващия. Днес още нямаме звезда, но в момента някой актьор може да се явява на кастинг и още утре може да изгрее като водещ актьор в сериал. Това е ставало пред очите ми. Филми на ученици на Студио4 можете да откриете тук:http://www.studio4la.com/students-at-work/ Актьори, учили техниката на Майзнър: Кристоф Валц, Ейми Шумър, Арън Екхарт, Даян Кийтън, Дейвид Духовни, Грейс Кели, Грегъри Пек, Джеймс Гандолфини, Джеф Бриджис, Джеймс Каан, Алек Болдуин, Джон Войт, Джон Туртуро, Мишел Пфайфър, Наоми Уотс, Робърт Дювал, Стийв Маккуин, Сидни Полък, Тина Фей, Том Круз. Матю Скот Снайдър„Техниката на Майзнър залага на строга дисциплина и много правила. Самият Майзнър не е смятал това, което преподава, за техника. Най-важното за актьорската игра е да присъстваш в момента. Според Майзнър, когато си на снимачната площадка, последното нещо, което трябва да демонстрираш, е техниката си. Тя служи за вътрешна употреба, за да изградиш и изиграеш образа си. И то не за да показваш на другите как играеш, а за да бъдеш този образ. За мен е важно да изчистим повечето правила и да се съсредоточим върху принципите. Никога не спирам актьори, ако нарушат правилата на упражнението, защото за мен основното е да стигнем до истината на момента, а не пътят до нея. В крайна сметка, в живота често се случва така – нарушаваме правилата, а упражненията отразяват живота.“Лак Рана„Защо поведението на актьора е толкова важно? Трябва винаги да помните, че телевизията и киното са визуални изкуства и че когато намалите звука, все още трябва да сте в състояние да разбирате какво се случва на екрана. Когато някой ни лъже, познаваме това по държанието му, по тона, по езика на тялото. Камерата улява всичко и затова поведението е много важно, дори по-важно от диалога. Затова и в нашия курс се фокусираме върху държанието, движението, езика на тялото, темпото, избирането на точния момент да произнесеш някоя реплика или да направиш нещо.“ ... още »
Много филми, посветени на гражданските права, са основани на политически момент в историята на една или друга страна. Не е такъв случаят с „Обич“ на режисьора Джеф Никълс, който разказва за брака на смесената двойка – Милдред и Ричард Ловинг. „Във филма не търсех политическата гледна точка към борбата за граждански права – отбелязва режисьорът. – Тук става дума за любов. Каквото и да си говорим, как можете да сте против една любов, независимо от расите, които я изпитват? Когато се говори за смесени бракове, обикновено се започва една дискусия за равенството между половете, расите и какво ли още не. Но с нашия филм и с факта, че показваме как тази любов съществува с ежедневието, прекъсване този тип безсмислени разговори.“ ... още »
Рами Малек (“Mr. Robot”) ще изиграе ролята на Фреди Меркюри в „Бохемска рапсодия“ (“Bohemian Rhapsody”). Биографичният филм, посветен на фронтмена на Куин, беше в развитие от известно време, но изглежда, че най-накрая е излязъл от застоя. От Туенти сенчъри фокс не само са привлекли Малек за главната роля, но и водят преговори с Брайън Сингър за режисурата на филма. Най-новата чернова на сценария е на Антъни МакКартън („Теория на всичко“) и ще ни разкаже простичко историята на Фреди и Куин. Както вече сме ви информирали, най-голям мераклия да изиграе ролята на Меркюри беше Саша Барон Коен, но той не беше харесан от членовете на групата. ... още »
През 2008 г. Джон Ронсън засне документален филм за киностила на Стенли Кубрик със заглавие „Кутиите на Стенли Кубрик“ (“Stanley Kubrick’s Boxes”). Сега 48-минутният филм е качен на Вимео и може да бъде гледан там. Както повечето фенове на Кубрик знаят, режисьорът е бил изключително прецизен в детайлите във филмите си и много негови последователи са прекарали дълго време в подробно разследване на работния му процес. Едно такова изследване представлява и документалният филм на Ронсън. Кутиите на Кубрик са реално съществуващи кутии, в които режисьорът държал какви ли не помощни за филмите си материали. За да заснеме филмът, Ронсън се сдобил с безпрецедентен достъп до тях. ... още »
