🎥 От 26 април, в кината – филмът, удостоен със „Сребърен лъв“ за режисура от фестивала във Венция, както и с наградата за изгряващ актьор на Сейду Сар. Не пропускайте „Аз, Капитан” на режисьора Матео Гароне!
Филмът се разпространява в България с подкрепата на Национален филмов център / Bulgarian National Film Center и програма Creative EuropeТворческа Европа" – подпрограма Медиа на ЕС.
Историята, разказвана от сериала „Залезът на тамплиерите“, дава известна светлина и тълкувание на събития, случвали се в продължение на векове, от превземането на град Акра от Саладин през 1189 г., до фаталната дата за ордена – петък 13-ти 1307 год., която и до ден днешен е символ на нещастие за много хора по света. NOX NEMINI AMICA**Неслучайно Средновековието е известно като „Тъмните векове“. Заплашителността на нощта, нейната вредоносност се долавя особено осезателно от хората на онази епоха, в която ландшафтът на европейския континент и липсата на изкуствено осветление правят нощната тъма още по-плътна и гъста и я изпълват с всевъзможни опасности. Средновековният човек притежава една изключителна чувствителност към противопоставеността на ден-нощ, лято-зима, добро-зло. Нощта е сродница на смъртта. В най-тъмната си и дълбока част тя се докосва до безусловното битие, до самото безвремие, което представлява в своята същност смъртта. Християнството прибавя важни акценти към тази обща негативна нагласа спрямо нощния мрак, като голяма част от лошите събития, случили се в живота на библейските герои, излизането на демони и нечисти сили, стават именно през тъмната част от денонощието. Тамплиерите (лат. Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici – Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм) са членовете на духовно-рицарски орден, основан в Светите земи през 1119 г. от група рицари, начело с Юг дьо Пайен, след Първия кръстоносен поход. Те са не само воини на Христа, но и тайно, мистично общество, чиято истинска цел все още е предмет на спорове между учените. Една от основните цели, приписвани на тамплиерите, е намирането на свещенния Граал. Според каноничната версия, така се нарича съдът, с който след екзекуцията на Христос е събрана неговата кръв. След това въпросния съд придобива магични свойства. Тази реликва вероятно се оказва във владение на тамплиерите, след като разкопават останките на Соломоновия храм. Но сред някои по-непопулярни версии, Граалът, пазителят на христовата кръв, е не просто обикновена вещ, той е символ, символ на познанието. Съкровището, което носи светлина, това което разсейва мрака на битието, олицетворението на божествеността, всъщност е познанието, такова – каквото се е опитал да го предаде чрез думите си самият Христос. Това не е просто своеобразен артефакт, а символ, създаден за да се обозначи истинската „магия“. Именно познанието е това, което прави човека богоподобен. „В началото бе Словото“ (Йоан, 1:1)Именно актът на изначалната артикулация, който „включва“ хода на историята е това, което „твори“ битие и в този смисъл действието е самото битие. Словото е първата и най-дълбока същност на съзиданието, метафизичния корен и неговото екзистенциално определение. Според средновековните нагласи, думите имат пряко и буквално физическо въздействие, както върху изричащия ги, така и върху слушателите. Благословията и проклятието, екзорсистката формула или кралската заповед най-непосредствено и нагледно моделират човешкото битие, въздигат го или разрушават, придават му смисъл или го лишават от оправдание. За човека от тези времена, енергийността на словото е не умозрителна конструкция, а жив опит. В този смисъл тамплиерите, избраните воини на Христа, имат достъп до квинтесенцията на познанието, до писаното слово, до свещения Граал. А едно познание трябва да бъде пазено с цената на всичко, защото попаднало в непоходящи ръце, може да се превърне в най-мощното оръжие. И точно това обуславя символизма, най-изначалният и най-дълбокия начин за светогледно реагиране през средните векове. Словото не само предопределя, то създава.Съществуването на всяко едно материално земно проявление, всъщност е еманация на Божията воля. Божественото, самият Бог, който придава многообразието на формата, от която произлиза всичко. Точно в този смисъл се определя смисъла на Провидението. И именно словото е това, което прави човек богоподобен. Демиургът става такъв по силата на изреченото, по силата думите придаващи форма на познанието и пренасящи го в реалния свят. Като пазители, закрилници и защитници на цялото познание на света, на тайните скрити в Соломоновия храм, тамплиерите трябва да са не просто воини, не просто рицари, а учени, просветени и заклети в общество, което да запази всичко това в порядък, скрито от свидетелствата на времето. Те са тези, които олицетворяват в една или друга степен самото Божие провидение, като негови пазители. Те са призвани да удържат сътвореното, писанато слово – самият Граал в един установен порядък, активната сила, която задвижва „небесния свод“ и свързва елементите един с друг. * Absenta lucis - .лат. Липса на светлина (Б. а.)** Nox nemini amica - Нощта не е приятел (Б. а.)Greyklock ... още »
Знаем, че „Дисни“ са във вихъра си в превръщането на своите анимационни класики в игрални блокбастъри. „Аладин“ с Уил Смит е почти готов, а скоро след него очакваме и „Цар Лъв“ с Бийонсе. Междувременно компанията се спря на режисьор и за игралната версия на „Малката русалка“ – Роб Маршал.Режисьорът на „Карибски пирати: В непознати води“, който в момента довършва „Завръщането на Мери Попинс“, има срок до Коледа да реши дали да приеме предложението. Ако се съгласи, той ще се присъедини към екипа, включващ автора на оригиналната музика и песни Алън Менкен и Лин-Мануел Миранда като продуцент на саундтрака. Май Миранда и Маршал отново ще имат шанс да работят заедно, след като се събраха за продължението на Мери Попинс.Ще видим дали Маршал е готов за нов мюзикъл, след като събра толкова много звезди в дългоочаквания филм за Мери и компания: Емили Блънт, Мерил Стрийп, Анджела Лансбъри и Дик Ван Дайк са част от тях. Благодарение на него „Дисни“ може би ще изпреварят „Юнивърсал“, които планират своя версия на класиката с Клоуи Грейс Морис. ... още »
След като Клер Фой бе избрана за ролята на разбиващата всякакви кодове хакерка Лисбет Саландер в дългоочакваното продължение на поредицата „Милениум“, вече е ясен и нейния партньор. „Сони” се спряха на младата звезда Сверир Гуднасон, изиграл блестящо тенисиста Бьорн Борг в „Борг/ Макенроу“. Той ще замести Даниел Крейг в ролята на журналиста Микаел Блумквист.Феде Алварез ще режисира новия филм „The Girl In The Spider's Web“, заснет по продължението на оригиналната трилогия, издадено у нас под заглавие „Онова, което не ме убива“. Автор на романа не е Стиг Ларшон, а Дейвид Лагеркранс, който наскоро ни зарадва с пета книга от поредицата – „Мъжът, който търсеше сянката си“. В новия филм Микаел и Лисбет ще се впуснат в опасни приключения, в които са замесени американската Агенция за национална сигурност, руската мафия и шведски топизследовател, разработил алгоритъм за създаване на изкуствен интелект. Изплува и един призрак от миналото на Лисбет – нейната омразна сестра близначка Камила (в ролята е Силвия Хоукс, „Блейд Рънър 2049“). Снимките стартират през януари, а премиерата е предвидена за 19 октомври 2018. ... още »
Малко изненадващо, но начело в най-важния списък в Холивуд се оказва Марк Уолбърг. Вярно, че той не се е снимал във филми за супергерои и имаше няколко откровени провали, но благодарение на хонорарите си от последния „Трансформърс“ и „Баща в излишък 2“, Уолбърг успя да изпревари Дуейн Джонсън и дори Вин Дизел.Другата изненада сред първите десет топ актьори е присъствието на цели три боливудски звезди – Акшай Кумар, Салман Кан и Шах Рик Хан изпреварват фаворити като Крис Хемсуърт, Райън Гослинг и Райън Рейнолдс, които остават извън призовата десетка.Ето и петте най-високоплатени звезди:5. Джаки Чан – 49 милиона $4. Адам Сандлър – 50,5 милиона $3. Вин Дизел – 54,4 милиона $2. Дуейн Джонсън – 65 милиона $1. Марк Уолбърг – 68 милиона $ ... още »
По време на всички медийни активности, съпътстващи дългоочаквания „Междузвездни войни: Силата се пробужда“, Кари Фишър винаги имаше един специален спътник – кучето Гари. То се превърна в истинска сензация, тъй като следваше актрисата навсякъде, дори и при дефилирането й на червения килим. Бдителни фенове забелязаха, че Гари се появява с малка роля в най-новия „Епизод 8“ от култовата сага. В една от сцените Фин и Роуз Тико попадат в галактическо казино. Именно в този момент може да забележите на екрана странно малко кафяво същество, което гледа към камерата. Това е Гари, преобразен с помощта на специалните ефекти в... извънземен домашен любимец.След смъртта на актрисата, която ще остане завинаги в паметта ни като принцеса Лея Органа, през миналата година нейния асистент Корби МакКоин осиновил кучето и сега то живее при него. Кари и Гари се запознали благодарение на дъщерята на звездата, Били Лурд, която подарила домашния любимец на майка си, за да й помогне да се пребори с биполярното си разтройство. Оттогава двамата били неразделни и дори Фишър признавала, че кучето я успокоявало и било много неспокойно, ако не е до нея. ... още »
Сезонът на кино наградите е в разгара си, а един от основните фаворити се очертава новият филм на Гилермо дел Торо „Формата на водата“. След голямата награда „Златен лъв“ от фестивала във Венеция, той получи цели 14 номинации за Critics’ Choice Awards. Сред по-важните са тези за най-добър филм, режисьор, актриса (Сали Хоукинс), поддържаща актриса (Октавия Спенсър), поддържащ актьор (Ричард Дженкинс) и оригинален сценарий.Сред другите фаворити за наградите на критиците са „Призови ме с твоето име“, „Дюнкерк“, „Вестник на властта“ и „Lady Bird” – всичките с по осем номинации.Лидер при телевизионните филми е „Feud: Bette and Joan“, за култовата вражда между холивудските легенди Бети Дейвис и Джоан Крофърд, изиграни от Сюзан Сарандън и Джесика Ланг. Минисериалът е с шест номинации, следван от „Големите малки лъжи“ и „Фарго“ с по пет.Церемонията по раздаване на наградите ще се състои на 11 януари. ... още »
Той е емблематичен български актьор „със страшни очи“, любимец на поколения жени и идол на всеки почитател на киното и театъра. Стефан Данаилов празнува своя 75-годишен юбилей с няколко инициативи – изложба на непознати портрети в градинката пред Народния театър, ретроспектива на негови филми в кино „Одеон“, премиера на документалния филм „Монолог“ със сценаристи Георги Тошев и Ема Константинова и автобиографичната книга „Романът на моя живот“.Книгата, написана в съавторство с журналиста и продуцент Георги Тошев вече излезе от печат. Луксозното издание с твърди корици и богат снимков материал разказва от първо лице и смешни случки от детските пакости, и забавни истории от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности от живота на най-емблематичната ни кино звезда. Стефан Данаилов припомня срещите си с редица лидери от близкото минало и настоящето, а не на последно място отбелязва какво му носи преподаването и студентите като вдъхновение. Макар да е дискретен в подробностите, „Романът на моя живот“ хвърля светлина върху отношенията му с Ирен Кривошиева, с Невена Коканова, с Аня Пенчева и с най-популярната актриса на полското кино Барбара Брилска. ... още »
Начело на журито на фестивала “Златен ритон” тази година застава Павлина Желева. Павлина Желева е български кинокритик и продуцент. Завършва кинознание в НАТФИЗ. През 1991 г. работи в НФЦ, а през 1993–1994 г. е национален представител във фонд “Евроимаж”. Отговаря за гилдия “Критика” във FIPRESCI. Съосновател на филмова къща „Геополи” През 1999 г. става български кореспондент за Международния филмов справочник на сп. “Варайъти”. През 2000 г. става асоцииран член на Клуба на европейските продуценти. От 2006 г. е кореспондент за България на англоезичното издание “Филм Ню Юръп”. През 2014 г. основава втора продуцентска компания “Геополи филм” , с която продължава да продуцира документални, анимационни филми и европейски копродукции. Аниматорът Настимир Цачев също участва в тазгодишното жури. Настимир Цачев работи в САФ “София” (1979–1987) като аниматор, художник и режисьор в повече от 70 филма. През 1992 г. създава продуцентската фирма „Нагуал“. Участва в множество международни проекти. Реализира анимациите „Наска” (Специалната награда на журито, “Златен Ритон” 2005); „Локва“ (реж. Вяра Донева, 2014 г., Почетна грамота на журито, „Златен Ритон“, 2014). „Terraforming” (съ-режисьор с Йовко Коларов, 2015, Наградата за дебют на Българската филмова академия). Преподава анимация в Арт колеж по екранни изкуства. Третият член на журито на “Златен ритон” 2017 е Андрей Слабаков. Андрей Слабаков е режисьор, сценарист и актьор. Негови са игралните филми „Вагнер“(1998) и “Хиндемит” (2009), получили редица български и международни награди, телевизионната новела “Ерудитъ” (2005) и документалните: „Влак за морето“(1990), „Евреите в България“ (1995, RAI 2), “Импровизация” (2001), „Али Мехмед – самотният поет и смисълът на живота“ (2001) – наградата на журито на “Златен ритон” 2001; „Перловец – реката на живота“ (2001), “Баща ми” (2003) – специална награда “Златна ракла” 2003, Пловдив; ”Джаста праста” (2009) – награда на журито в Тайланд 2011, Голямата награда за документално кино – Италия, 2013 и др. Тази година Община Пловдив излъчи като представител в журито художничката Вихра Григорова. Вихра Григорова завършва стенопис в НХА в класа на проф. Мито Гановски. Дългогодишен уредник в Градска художествена галерия – Пловдив. Национален експерт по българско изобразително изкуство към Министерството на културата. През 2014 г. е удостоена с наградата на Пловдив за изобразително изкуство за юбилейната си изложба „Пейзажът е жив“. Има над 30 самостоятелни изложби в Пловдив, София, Бургас и др. Нейни творби са притежание на много галерии и частни колекции в България, в много европейски страни, САЩ, Япония, Русия и др. Участва в редица национални и международни пленери в страната и в чужбина. Работи основно в областта на пейзажа. Петият член на журито е режисьорът и продуцент Владимир Андреев. Той завършва математика в Софийския университет. Следва във ВГИК, Москва, а по-късно завършва кино и телевизионна режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Работи в СИФ „Бояна” и Студия за научно-популярни и документални филми „Време”. От 1992 г. е независим продуцент, съдружник в продуцентската къща “Бъръ филм”. Режисьор на документалните филми “Елегия за една къща”, “Да откриеш велосипеда”, “Неофео”, “Берлински мечти”, “Цитаделата”, “От 5,00 до 17,00 ч.”, “Пътят към Европа”. Продуцент на много документални, късометражни и игрални филми, сред които “Потъването на Созопол”, “Пътят пред нас”, “Козелът”, “Лейди Зи”. Член на УС на Асоциацията на филмовите продуценти в България.Според статута на фестивала петчленното жури ще присъди две големи награди “Златен ритон” за най-добър документален и най-добър анимационен филм, специална награда на журито, награда за режисьор на документален филм, награда за художник-постановчик на анимационен филм, награда за дебют, награда на Община Пловдив – произведение на изкуството и до две почетни грамоти в двете главни категории. ... още »