|
|
АРТИСТ
|
|
Интервю с Колман Доминго, по повод предстоящата премиера на сезон 2 на "Пази се от живите мъртви". Виктор Странд е тайнствен и загадъчен образ. Споделяте ли това мнение и мислите ли, че той заслужава доверие?Да, образът на Виктор Странд е обгърнат с тайнственост, но в това се крие и неговата привлекателност. Моето мнение за него е, че той е човек, който се е изградил сам, започвайки от нулата. Дори звучният му говор е обмислен, всичко у него е отработено. Мисля, че част от силата му е именно в това. А, може би, под тази обвивка се крие едно нежно сърце.Освен това, мисля че силата на Виктор Странд се крие в умението му да говори и да не изпада в паника, когато нещата тръгнат зле. Той е човек, който запазва спокойствие и действа логично, защото вероятно е разбрал, че емоциите не вършат работа. Мисля, че всеки актьор смята своя герой за добър човек, дори когато той върши ужасни неща. Героите имат свои мотиви за поведението си и тези мотиви са добри. Мисля, че Виктор не разкрива много за себе си, освен ако не си в състояние да вникнеш в образа му, ако не разбереш по какъв начин той е полезен за цялата група.Що се отнася до доверието... Да, мисля, че заслужава доверие.В началото на сезона Странд има ясен план, но той се проваля. Сега героите трябва да импровизират и да измислят нов план за действие. Какъв ще бъде той?Мисля, че новият план е, че няма никакъв план! И може би, това е най-съсипващото за Странд. Мисля, че той е човек, който е свикнал да има стратегия. В съвременния свят е възможно да се правят планове – можете да планирате деня си, можете да планирате как да успеете. Можете да отидете в университет. Можете да печелите пари на борсата. Но, тук няма нищо. Как може да се направи нещо от нищо? Странд няма представа.Според мен, това го кара да се чувства зле. Той е все още зашеметен от многото понесени загуби и се опитва да разбере къде се намира.Образът на Вашия герой е може би един от най-добре изградените образи в целия сериал. Изхождайки от позицията на сценарист, имате ли ясна представа какъв е той и каква е неговата цел?Ние имаме невероятен екип от сценаристи и аз харесвам работата си с тях. Задавам много въпроси, когато не ми е ясно нещо за героя или за неговите чувства.Имах разговор с моя шоурънър във връзка с един от последните епизоди, в който го питах за езика на Странд. Исках да знам защо той казва нещо по един, а не по друг начин, защото според мен, неговият език е важен елемент от образа му и от житейския му път. Така че, да, аз винаги питам сценаристите, за да разбера каква е неговата цел.В първата част от сезона Странд сключи споразумение с Томас, че двамата ще умрат заедно. Но, нещата не се случиха така. Защо?Всъщност, аз не мисля, че Странд някога е имал намерение да направи това. Аз съм от актьорите, които винаги се връщат към уводния монолог, както при Шекспир, за да видят какво им казва той за образа. Едно от нещата, които знаем за Странд от самото начало е, че той знае как да приключи едно споразумение.Така че, ако той се окаже задължен на Томас Абигейл да направи за него нещо, което не би могъл да направи за себе си, той категорично би приключил споразумението. Той не би искал Томас да се отметне от споразумението и да стане заразен, затова от обич към него той казва: “Искам да си затвориш очите. Аз ще бъда с теб.” Но, според мен, той винаги е съзнавал, че ще избави Томас от неговите страдания, като висша проява на любов и отговорност, но самият той няма да го придружи в този път.Какво Ви даде участието в „Пази се от живите мъртви“?Виктор Странд ми даде възможността да изиграя един от най-сложните образи в телевизията. Той ми даде възможност да използвам толкова много свои умения, да достигна такива дълбочини, каквито искам да достигна, да изградя един сложен образ. А това, което ми даде филмът, е възможността да бъда част от нещо, което не е правено досега, нещо, в което участват толкова много хора, които харесвам – сценаристи, режисьори, продуценти. Имам куп нови приятели. Получих много.Ако имате възможност да преработите „Пази се от живите мъртви“ за театралната сцена, бихте ли го направили и по какъв начин?О, да. Мисля, че ще бъде мюзикъл. Мисля, че е напълно възможно. Кой не би искал да види една грандиозна продукция, съчетаваща зомбита и джаз? [Би било страхотно, нали?След разрушаването на лагера на „Абигейл“ героите се отправят към Мексико. Кое е новото и специалното, което сюжетът ще спечели от това?Много повече хора. Ние се срещаме с различни хора в много различни ситуации. Освен това, мисля че се засягат и някои въпроси, като този за културата, за американската култура и за преживяванията в чужда страна. Мисля, че ме разбирате? Това е само едно докосване до темата, имайки предвид имигрантите. Надявам се, че разбирате какво искам да кажа?Ние ще попадаме в много повече сложни ситуации и това ще бъде предизвикателство за нас, предизвикателство за цялата група. Хората се отделят от групата и всеки тръгва по свой собствен път, със своя съдба. Всеки има своя път. Ето какво ще бъде новото, което ще видите.Медисън е сред малкото хора, с които Странд се е сближил. Как ще се развият техните отношения?Мисля, че ще ги видим да се опознаят много по-добре и да създадат връзка. Мисля, че Странд и Медисън са две сили, които могат да си помогнат взаимно, за да оцелеят. Това е изследване на две истински противоположни личности, които откриват, че всъщност си приличат. Ако мъничко се пречупят, могат да работят заедно. Надявам се, че разбирате какво искам да кажа? Така че, според мен, в това отношение филмът ни показва доколко трябва да се пречупиш, за да оцелееш, и че всъщност си длъжен да го направиш.Ще научим ли повече за миналото на Виктор Странд?Да, вероятно. Но, не е сигурно. Ние не знаехме, че ще има ретроспекции в сериала, така че за нас беше изненада да надзърнем в миналото на Странд. Мисля че би било добре, като добавяне на повече елементи към пъзела. Мисля, че това би било много интересно, така че – да, надявам се.След бягството от лагера на „Абигейл“ Странд попадна в по-малка група оцелели. Как ще се променят събитията?Ами, ние започнахме разказа с едно семейство, което се е събрало заедно, и завършихме последната част на сезона с едно друго семейство, което се е събрало заедно, за да покажем какви промени търпи семейството. Мисля, че в известен смисъл, това е нашето послание.Но, аз знам от собствения си живот, че с хората, които ми бяха толкова близки приятели, с които правех всичко преди десет години, сега е вече съвсем друго. Не знам какво се случи. Дори не мисля, че нещо се е случило, нещата просто се променят. И в известен смисъл това също е оцеляване. Аз мисля, че хората непрекъснато се променят и развиват. Ще видим това.Изпълнителният продуцент Гейл Ан Хърд каза, че е изпитала голямо облекчение след успеха на „Пази се“. И Вие ли почувствахте облекчение?Ако сме честни, аз не бях вложил толкова много. Като продуцент Гейл Ан Хърд носеше голяма отговорност. Моята единствена отговорност беше да пресъздам микросвета на един интересен образ. Бога ми, участвал съм в толкова много продукции, които са били посрещнати топло от критиката, но не са имали финансов успех – и в театъра, и в киното. Така че, за мен важното е било изкуството с надеждата, че историите ще се харесат. Оставям на изпълнителните продуценти товара на притеснението дали работата ни ще има успех някъде в света на AMC и на всички платформи.Казахте, че езикът е важен елемент от характера на Странд. Какво мислите, че би казал той, ако това са последните му думи?Мисля, че Виктор Странд вероятно би избрал отново нещо много поетично, като монолог от „Крал Лир“ или нещо от този род. Мисля, че трябва да бъде много поетично, но по някакъв особен начин. Мисля, че ако и когато Виктор Странд срещне смъртта си, това ще бъде нещо изключително глупаво или нещо изключително прозаично. Както каза Алиша, нещо като да му падне пиано на главата! “Божичко, та той дори не беше ухапан от зомби!” Нещо като да го ужили пчела, мястото да се подуе и инфектира и той да умре. Ако от Вас зависеше да решите как да завърши целият сериал, какво бихте избрали?Искрено вярвам, че бих го завършил с някакъв знак за надежда. Мисля, че нищо друго не би имало смисъл. Мисля, че този филм съществува заради това. Непрекъснато се питате: “Защо тези хора искат да оцелеят, знаейки, че светът е свършил?” така че, трябва да има някакъв вид надежда и възраждане, нещо ново. ... още »
|
|
|
|
АРТИСТ
|
|
В очакване на премиерата на сезон 2 на "Пази се от живите мъртви", ви предлагаме интервю с Алиша Дебнъм-Кери.И така, какво да очакват зрителите от втората половина на сезона? Групата се раздели на части – дали ще се съберат отново?Мисля че тъкмо това е интересното в началото на втората половина на сезона – че групата се е разделила на части. Това дава възможност за създаване на различни съюзи и развитие на различни сюжетни линии. А, според мен, това дава на героите и възможност да се приспособят към този нов свят и да намерят свой собствен начин да се справят с него. Да открият вътрешната си сила.Що се отнася до Алиша, тя започва да се държи като равна на останалите в групата и като зрял човек, сигурна че майка й ще оцени това. Това е друга тема, която започва да се развива във връзка с нея – отношенията между майка и дъщеря. Отношенията на двете жени са сложни, но определено водят до това, че Медисън в крайна сметка признава Алиша за зрял човек. Освен това, Алиша се опитва да покаже на Медисън, че те двете вече са останали сами, след като Ник реши да ги напусне.Дали ще се съберат отново… Имам чувството, че в крайна сметка ще бъдат принудени да го направят. Всъщност, не знам дали това го има в сценария, наистина е интересно да ги наблюдаваме как вървят всеки по своя собствен път, но ако и когато се съберат отново заедно, какви чувства ще изпитват един към друг? Колко ще са се променили?Как, според Вас, ще се развие темата за отношенията между майка и дъщеря? Една майка никога не изоставя децата си, така че дали Алиша ще се примири с това, че Медисън трябва да търси Ник? Ами Крис? Мислите ли, че групата ще го приеме обратно след случилото се?Ами, аз не бих могла да говоря за образа на Ким – за Медисън, но предполагам, че сте прави: една майка никога няма да изостави децата си. Тя винаги ще търси Ник. Но, това, което е важно за Алиша, е да накара Медисън да разбере как тя се чувства във връзка с това. В края на краищата, Ник сам избра да ги напусне и аз мисля, че Алиша се надява, че майка й ще разбере, че и тя има нужда от някакво внимание. Един от най-големите проблеми за тях двете е, че Ник винаги е бил любимото дете. Това винаги ще бъде пречка, която те трябва да преодолеят.Що се отнася до Крис, мисля, че в този момент Алиша е доволна, че го няма. Тъжно е, но аз мисля, че тя е доволна, че точно сега този проблем не стои пред нея.Освен с ролята на Алиша в „Пази се от живите мъртви“, сте известна и с ролята на Лекса от „Стоте“/“The 100“. Лекса е ‘идеален’ образ, а Алиша е тийнейджърка, която се бори със себе си. Коя от двете роли Ви беше по-трудна?Определено тази на тийнейджърката. Много по-просто е, когато играеш образа на почти супергерой или воин, защото е някакси по-осезаемо. Всичко в образа на Лекса е вече ясно в смисъл колко добре се бие или колко добре познава себе си. Имам чувството, че тя вече е достигнала някаква степен на зрялост, дори това да й е било наложено насила.Докато в ролята на тийнейджърка си обект на толкова много предубеждения и предопределени качества. Смята се, че тийнейджърите обикновено са в лошо настроение, раздразнителни или досадни. Но, независимо дали Алиша проявява тези качества, тя е много повече от това. Предизвикателството е да придадеш плът и кръв на образа. Тийнейджърът е човешко същество, което все още изучава себе си – той не е напълно оформена личност. Те правят грешки. Те все още се учат, затова е неизбежно да правят грешки. Това е интересното при тях.А като актриса коя роля Ви беше по-забавна?По-забавна? Ами, всъщност, те са доста различни. При Алиша в „Пази се“ има много повече разговори на четири очи – има повече плътност и дълбочина, според мен. Така че, като актьор трябва да се запознаеш със случващото се в дълбочина и с психиката на образа. Това е страхотно. А при Лекса трябваше да нося един изумителен костюм и да владея добре сабята, което също беше чудесно. И двата образа са забавни, но по различен начин.В сравнение с момента, когато я видяхме за първи път, Алиша изглежда много променена. Как виждате развитието на Вашата героиня?Да, мисля, че тя е претърпяла доста сериозно развитие. Когато я видяхме за първи път, тя беше седемнайсетгодишно момиче, което се опитваше да изглежда смело. Тя се стараеше да бъде силна, защото беше без баща, с брат наркоман, бягащ често от дома. Мисля, че тя се опитваше упорито да гледа напред, стремеше се да реализира амбициите си. После, в началото на сезон втори, тя изглежда рухнала. Някак изгубена. Тя е обърнала поглед към миналите си отношения и връзки, за да запълни празнината около себе си. Така, че нейният копнеж и нейната наивност я въвлякоха в цялата дилема с радиото и Джек.Но, хубавото се случва след това, когато я виждаме в лагера на „Абигейл“ и след него, сред група хора, всеки от които е ппретърпял някаква голяма загуба. Странд е загубил своята партньорка, Медисън – сина си и Травис, а Офелия – баща си. Мисля, че сега за първи път тя има реалната възможност да поеме отговорност за останалите от групата и да се почувства равна на тях. Това е вълнуващ момент за мен, тъй като най-после виждаме, че тя е способна самостоятелно да прави избор, да взема решения и да бъде по-активна.От кого, според Вас, Алиша се страхува повече – от заразените или от доведения си брат Крис?Добър въпрос! Мисля, че всъщност тя се страхува повече от Крис, но не поради причините, които хората имат наум. Хората се страхуват от него, защото смятат, че той е полудял, но според мен, Алиша вижда в негово лице човек, който почти насила е бил доведен до това положение, до това психическо състояние. Тя разбира, че той е силно увреден и това е наистина тъжно и много тежко за нея.Ако се замислите, хората са винаги по-опасни от заразените. Зомбитата са просто ходещи парчета месо. Хората могат да мислят. Хората имат определена цел. Това е по-страшно!Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте изправена в сериала? Смятахте ли, че ще можете да понесете кървавите сцени?Знаете ли, имам някои приятели, които не могат да гледат това. Те казват, че то е отвратително! Но за щастие, когато си на снимачната площадка, нещата всъщност изглеждат доста по-комично. Не можеш да бъдеш прекалено сериозен през цялото време. И, когато видиш някое зомби в един момент да се гърчи на пода до тебе, а в следващия – да се надигне, за да си почине и да изпие чаша кафе, не можеш да удържиш смеха си.Що се отнася до най-големите предизвикателства в сериала, за мен това беше изобразяването на превръщането на една тийнейджърка в млада жена и на всички онези моменти, които са стресиращи за образа. Неща, които тя трябваше да преодолее сама.От „Стоте“ до „Пази се от живите мъртви“... Какво е отношението Ви към постапокалиптичните драми?!Разбирам, странно е, нали? Мисля, че това е свързано повече с факта, че толкова много филми разглеждат този вид теми днес. Мисля, че това трябва да е свързано с нашето човешко подсъзнание. Хората се безпокоят все повече от уязвимостта на света и Вселената и това намира отражение в драмите, които създаваме и гледаме. Всъщност, мисля, че това е начин да се справим с проблема за това, че сме смъртни.Ако Вие бяхте сценарист на „Пази се от живите мъртви“, какъв край бихте избрали за сериала?За ЦЕЛИЯ сериал? Уау! Искам първо да разбера какво е казал Колман за това в неговото интервю! Вероятно нещо от рода на: “Отиваме всички на бар да пием. Ще бъде страхотно!” Е, не мисля че моят край би бил такъв, но представете си, че съм стигнала до момент, в който са останали живи само един мъж и една жена. И цивилизацията трябва да започне отново, от самото начало. Това би било суперстранно и кошмарно нали?Колман каза, че той би искал да завърши сериала с някакъв знак за надежда.Нима? Отговорил е сериозно? Очакваш да чуеш нещо смешно, а той бил напълно сериозен? Е, хайде Колман, имаш подкрепата ми! Докато Вашите герои се борят да оцелеят в Мексико, почти изпитваш чувството че зомбитата също се борят да оцелеят. Майката на Томас дава приблизително такова описание на Ник по време на разговора им за немъртвите. Мислите ли, че това е вярно? Това е една наистина интересна гледна точка. Интересното в това, че филмът се снима в Мексико, е че неговата култура определено намери отражение в темите на филма, оказвайки реално влияние върху сценария. Мисля, че сюжетът и образите започват да се проникват от мексиканските и латиноамериканските суеверия, религия и душевност. Не мога да говоря за Ник и за това в какво вярва той, но според мен, от гледна точка на Алиша, брат й е сменил едно обсебване с друго. Така че, може би, за него това е като да открие някаква нова вяра – някаква надежда, която да му помогне да оцелее.Помислете си какво би станало, ако реално филмът загуби всякаква надежда? Какво би станало, ако всички се предадат и просто умрат...? Това ви била една ужасна антикулминационна точка и толкова потискащ вариант за край на разказа. Да загубят след толкова много битки и страдания. Мисля, че зрителите не биха искали да видят това. Този филм трябва да носи някаква надежда. ... още »
|
|
