Кастингите за таланти продължават, търсят се деца между 11 и 14 години
След близо 10-годишно отсъствие на български филмови заглавия насочени към родната детска публика, през 2018 г. на голям екран се появи „Случаят Кюри“ на режисьора Андрей Хадживасилев. Детската филмова поредица продължава с втори самостоятелен игрален филм „Случаят Тесла“, а от днес е достъпен и първият тийзър трейлър разкриващ новия експеримент на Тони.
Тони е на крачка от успеха с експеримента си за безжично електричество, вдъхновен от великия учен Никола Тесла, но се налага да замине на летен лагер със съучениците си. За морална подкрепа той кани своята съседка Рая, с която вече са най-добри приятели след предишните перипетии от „Случаят Кюри“. Главатарят на местните скаути Виктор ревнува от Тони, решава да провали научните му опити и да спечели сърцето на Рая, докато тя се впуска да преследва тайнствен върколак, бродещ в гората. Тони се амбицира и решава да доведе експеримента докрай на всяка цена, но приятелството му с Рая е поставено на карта заради съперничеството с Виктор.
Снимките на филма през миналата година бяха временно преустановени поради пандемията Ковид-19, но сега продукцията продължава с обявяването на нов кастинг за детски таланти, а изискванията са: • момчета и момичета на видима възраст 11-14 години; • момчета еднояйчни близнаци на видима възраст 11-14 години.
Желаещите да участват трябва да изпратят на имейл - casting@theteslacase.com следната информация: снимки – портретна и в цял ръст, имена, възраст, височина, град, телефон за контакт и информация за предишен сценичен/филмов опит на кандидата ако има такъв. За проби с реплики ще бъдат поканени децата отговарящи на типажите за търсените герои. Повече информация може да се следи във Фейсбук страницата на филма – www.facebook.com/theteslacase
„Случаят Тесла“ e по оригинална идея на сценариста Виктория Пенкова и режисьора Андрей Хадживасилев, а продуцент отново е Пламен Йорданов. Оператор е Божидар Симеонов, а композитор е Георги Стрезов. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на ИА „Национален филмов център“.
Рио Кънтент Маркет (Rio Content Market) е един от най-големите пазари в Латинска Америка на аудиовизуално съдържание за телевизията и дигиталните медии. Неговото шесто издание се проведе в Рио де Жанейро между 9 и 11 март т.г., като привлече професионалисти в областта като програмни директори на телевизионни канали, продуценти, режисьори и др. професионалисти от аудиовизуалната индустрия от 38 страни. На него не само се представят нови проекти и се търсят партньори за копродукции, но и пазари за различно по съдържание, обем и тип аудиовизуално съдържание. Голямата атракция за участниците в Рио Кънтент Маркет обикновено са срещите в най-голямата от седемте му зали с известни имена от цял свят, които протичат обикновено под формата на разговор между гост и негов местен, бразилски колега. Сред гостите на Рио Кънтент Маркет тази година беше и Стийв Голин, управляващ партньор на продуцентската компания Анонимъс Кънтент („Anonymous Content”), откривател на имена за киното като Дейвид Финчър, Майкъл Бей, Антоан Фукуа. Тази година Голин стана носител на „Златен глобус” за най-добър филм за „Завръщането” и на „Оскар” за най-добър филм за „Спотлайт”. Това си е истински Голям шлем в киното. Сред продуцираните от него игрални филми са заглавия като „Вавилон”, „Блясъкът на чистия ум”, „Да бъдеш Джон Малкович”, „Играта”, „Калифорния”, „Диво сърце”, и др. Сред най-новите му проекти са сериалите „Истински детектив” и „Г-н Робот”. Той разговаря за предизвикателствата пред това да си продуцент в Холивуд с бразилския си колега – продуцент и режисьор, Родриго Тейшейра.Родриго Тейшейра: Как виждате работата си като продуцент? Какво е най-важно за вас от творческа гледна точка?Стийв Голин: Основното във философията на Анонимъс Кънтент е, че ние гледаме на себе си като на разказвачи на истории. Най-важното не е да разполагаш с добри актьори или с много пари, а да имаш много силно желание да разкажеш една история. Освен това, ние нямаме никакво желание да правим неща, които другите правят в различните сфери. Когато някой дойде и ми каже: „Искам да направя сериал, който прилича на еди-кой си сериал.”, аз губя интерес. На всички млади продуценти, които идват при нас, задаваме един и същ въпрос: „Каква уникална история искаш да разкажеш?” Тя може да е оригинална идея, да е вдъхновена от статия, или да е адаптация на литературно произведение. Но всеки продуцент знае, че процесът от замислянето до осъществяването на проекта е дълъг. „Завръщането” ни отне 11 години, а „Спотлайт” – 6. По случайност излязоха и двата едновременно. Какъв е механизмът Ви на работа – има ли някакъв установен ред, по който вървите? Снимките са предоставени от Rio Content MarketСтийв Голин: Не. В повечето проекти, с които се занимаваме, ние сме тези, които имат идея или вече са купили готова идея и я предлагаме на някой режисьор по наш избор. Но най-важното решение идва когато си отговорим на въпроса: „Каква история искаме да разкажем”. То води до следващото – кой режисьор е най-подходящ да я разкаже. С годините сме изградили взаимоотношение на доверие с редица режисьори. Не ги заливаме със сценарии. Внимателно подбираме тези, които им изпращаме. Дори да смятаме понякога, че някой сценарий не е подходящ за тях, им го пращаме, защото имаме предвид нещо друго. И те го разбират и ценят. Защото агентите процедират по обратния начин – те изсипват всичките сценарии, които получат, към клиентите си. С добър изходен материал и добър режисьор можеш да си осигуриш супер актьори. Искаме да работим и с режисьори, които имат добра репутация по отношение на работата си с актьори. Дори да работите по малък филм, ако актьорите се изказват положително за режисьора си и в пресата се появят положителни оценки за актьорската игра, значи сте на прав път. Ако имаш добър пакет – т.е. история + режисьор + актьори, ще намериш и достатъчно париКак е организиран Анонимъс Кънтент – имаме отдел за ТВ реклами, чрез който представляваме и работим с 65 режисьори. Някои от тях са световно известни имена, други – не. С него работим с рекламните агенции, от които идват поръчките. Имаме отдел за мениджмънт на талантите или 25 агента, които се занимават с над 500 клиента. От тях отново има световно известни и такива, които никога няма да станат известни. След това идва отделът ни за игрално кино, който в момента има 50 проекта в развитие. Накрая е ТВ отделът ни, който работи по 11 сериала в момента, а снимаме и още два пилотни епизода. В него се разработват вероятно около още 50 проекта. Този отдел има договор с Парамаунт, които Парамаунт финансират нашата продукция и се занимават с дистрибуцията им. Киноотделът ни е независим. Компанията ни има около 100 служителя. Мисля, че разполагаме с най-силния списък от режисьори, които представляваме. Може би заради опита ми в рекламния бизнес и музикалните видеоклипове винаги съм бил концентриран най-вече върху тях. Но тъй като най-важното е историята, се стремим да разширяваме и списъка си с клиенти сценаристи. В случая с „Истински детектив” вие представлявате и автора на сценария Ник Пицолато, и режисьора Кари Фукунага и изпълнителя на главната роля Матю Макконъхи. Как стигнахте до Библията на проекта – тази напълно нова концепция, според която трябва да се запази само основната схема, но всичко друго би могло да се промени във всеки следващ сезон – сценарист, режисьор, изпълнители? Снимка Rio Content MarketСтийв Голин: Когато работех по „Туин Пийкс” с Дейвид Линч, сериалът пожъна изключително голям успех, но по онова време телевизията беше бедното братче на киното, за което никой не се сещаше. Всички искаха да правят кино, а телевизията беше нещо, едва ли не, като хоби. Но след 2008 г., след финансовата криза, правилата се промениха. Заради рецесията и финансирането и дистрибуцията бяха много по-трудни. Мисля че, горе-долу тогава се появиха „Момчетата от Мадисън авеню” и „В обувките на сатаната”, които демонстрираха невероятно качество на съдържанието и производството. В началото се снимаха по 24 епизода годишно на един подобен сериал – например „24”, и качеството беше невероятно, въпреки многото работа. През 2013 г. Дейвид Финчър и ЕмАрСи сами продуцираха и произведоха „Къща от карти” и след това го продадоха на Нетфликс. Тогава ми просветна. На ТВ пазара вече имаше конкуренция, именно благодарение на появата на платформи като Нетфликс. Ние можехме да се възползваме от своя модел за развитие на идеи за игрални филми и да го пренесем на телевизионно ниво. Сериали като „Къща от карти” промениха отношението и на актьорите към участието им в сериали, особено драматични. Защото в киното в момента вече е трудно да продадеш една драма. Когато преместихме фокуса си върху телевизията, Ник Пицолато ни пична идеята за „Истински детектив”. Тогава работеше по „The Killing”, но ние го откупихме, за да напише сценария и Библията за „Истински детектив”. Привлякохме Кари към идеята, а аз запознах Матю с нея, защото го познавам отдавна. Макар че той още не беше спечелил „Оскар” тогава, но за мен беше ясно, че е добър. Той, от своя страна, привлече Уди Харелсън. И с този пакет продадохме идеята на ЕйчБиО.И сега изведнъж всички големи режисьори искат да работят и в телевизията. Най-пресният пример е Мартин Скорсезе с „Винил”, който се превърна в огромен успех. Стийв Голин: В момента не познавам режисьор, който да не иска да е в телевизията, ако говорим за лимитиран сериал. Алфонсо Куарон влезе в телевизията с „Believe”. Алехандро Гонзалес Иняриту развива идея засериал. Вярно е, че има твърде много сериали, но няма все още твърде много добри сериали. Каква е разликата в работата с канали като ЕйчБиО, Шоуйтам или платформа като Нетфликс, и с традиционните канали? Стийв Голин: Разбира се, всяка компания има някаква разлика. За нас основната разлика идва от това дали работим с канал, който не прекъсва сериала за реклама или с такъв, който го прави. В творческо отношение да пишеш за канал, в който има рекламни паузи, е различно предизвикателство. Повечето сценаристи предпочитат другия вариант, защото не се чувстват ограничени да приключат сцената на еди-коя си минута. Затова и в подобни канали един епизод може да е 47 мин., а друг – 53, в зависимост от нуждите на конкретния епизод. Нашият сериал „Мистър Робот” (“Mr. Robot”) върви по ЮЕсЕй Нетуърк и има рекламни паузи. Затова и неговият сценарист Сам Ишмаел пише специфично за тази структура. Как продуцирате 11 сериала по едно и също време?Снимка Rio Content MarketСтийв Голин: Благодарение на разпределението на работата между 25-те агента и 7-те ни вътрешни продуцента. Аз, лично, не продуцирам нищо. В момента съм супервайзър на компанията, търся посоките, в които тя трябва да се развива. Разбира се, сценариите за телевизията са доста по-кратки от тези за игралните филми. Човек се залъгва, че бързо може да прочете всичките. Но те се трупат. А после идват с преработки. Затова съм се оттеглил от това. За нас е много важно да развиваме мениджърското си звено, защото благодарение на него имаме достъп до талантите. В САЩ има 3-4 големи агенции, които представляват голяма част от имената в шоубизнеса. Ние се насочихме и към Великобритания, за да работим с имена от там. В началото стартирахме с Пропаганда Филмс, с която снимахме много музикални видеоклипове. В момента този бизнес, който беше замрял, лека-полека си стъпва на краката. Повече млади хора искат да гледат клипове. Едно време МТВ забраняваше да има показ на марки във видеата, но сега просто не снимаме видео, ако в него липсва марка, защото те далече не са единственият музикален канал, а вече има и хиляди други платформи като YouTube. За кратките форми има страхотно много места за показ. И за по-дългите. Тъжно е да направиш игрален филм като „Завръщането” и да знаеш, че младите предпочитат да го гледат на телефон. Коя част от бизнеса Ви крие най-големи рискове?Стийв Голин: Навремето, когато започнахме да правим видеоклипове, идеята ни беше с парите от тях да развиваме идеи за филми. В момента за това разчитаме на рекламите, които правим. Най-рискованата част от бизнеса ни е развиването на проекти. В нея е необходимо да се вложат пари, но няма никаква гаранция за крайния резултат, т.е. дали въобще проектът ще види бял свят. Опитваме се да работим със сценаристите така, че те да пишат колкото се може за по-нисък хонорар, но им се реваншираме, ако проектът наистина се осъществи. Всички искат да печелят, това е ясно. Но за сценаристите преди това стои въпросът с реализирането на сценария им. В САЩ има много изключително добре платени писатели, които искат да пишат и сценарии, но те така и не се осъществяват. И те биха дали мило и драго да видят сценария си направен на филм. Това, че ние разполагаме в структурата си с всички елементи, за да развием сами игрален или ТВ проект и доброто ни реноме и филмография ни дава голямо предимство. ЕйчБиО например, са печално известни с това, че разработват страшно много идеи, а довеждат до екран много малък процент от тях. Също така от там е много трудно да се продаде някаква вече разработена идея. Може би защото твърде дълго време бяха монополист. И сега се опитват да променят този модел.Как един чужд сценарист може да пробие в телевизионната или киноиндустрия в САЩ? Стийв Голин: Според мен, да си сценарист е най-добрата работа. Имаш нужда само от компютър. И да напишеш добра история. Работил съм и с Алфонсо Куарон и с Алехандро Гонзалес Иняриту, които дойдоха в Америка и успяха в нея благодарение на невероятния си талант и на силната си работна етика. Те бяха и много интелигентни в избора си на проекти по отношение на развитието на кариерите си. И двамата имаха много важни филми на испански. Куарон направи дебютния си филм „Sólo con tu pareja” преди може би 20 години. Тогава продуцирах заедно със Сидни Полък сериал за Шоутайм „Fallen Angels”. Колега на Полък ни насочи към филма на Алфонсо. И ние го доведохме в Америка, където засне първия си проект на английски- епизод от нашия сериал. И после дойде и „Малката принцеса”. Алфонсо ме запозна с Алехандро Гонзалес Иняриту, който беше направил „Любовта е лоша” („Amores Perros”). Той дойде в Америка и заедно с Гилермо Ариага написаха „21 грама”. А Шон Пен вече искаше да работи с Алехандро, защото беше гледал „Любовта е лоша”. Алехандро и Гилермо пишеха на испански, макар че говореха добър английски и след това преводач го превеждаше на английски. Даваха сценария на многото си приятели и от време някой се обаждаше с предложение как да бъде казана по-добре някоя реплика на английски. Въпреки всичко, което се изписа тази година по повод скандала с #Оскаретвърдебял, в американския шоубизнес има нещо много хубаво. Алехандро печели наградата за най-добър режисьор в три поредни години. Не много хора коментират това. А той е от едно от малцинствата в Америка, макар и да не е афроамериканец. В Лос Анджелис работят хора от цял свят. Разбира се, най-добре е на сценария да пише името на Арън Соркин, но тъй като в момента има неистов глад за добър материал, само в моята компания 100 човека търсят следващия страхотен сценарий. В това отношение, демокрацията е пълна. Бихме купили дори сценарий от Доналд Тръмп, ако той имаше талант. Как се финансира проект в променящите се кино- и телевизионни условия? Стийв Голин: Когато Нетфликс купиха правата за излъчването на „Къща от карти”, те си подсигуриха само тези за САЩ. Но тъй като бизнесът се променя много бързо и освен това е безкомпромисен, сега вече те не купуват никакво съдържание, ако не успеят да се спазарят за световните му права. След като имахме успех с „Истински детектив”, разработихме още един сериал – със Стивън Содърбърг и го продадохме на Синемакс – „Хирургът”. Когато сключихме сделка с Парамаунт преди 2 години, вече бяхме навлезли в телевизията. Амазон и Хулу тогава не поръчваха оригинално съдържание за техните канали. Всичко, което развием с парите на Парамаунт, е тяхна собственост. Но търсим различни канали за дистрибуция. В момента снимаме два пилотни епизода за Хулу, които на 75% са финансирани от Парамаунт и на 25% от нас. Нетфликс е голяма заплаха срещу традиционния модел на развитие на телевизията по отношение на сериали и филми. Моят съвет към продуцентите е да внимават, ако искат да продават форматите, чиито права държат. Ние в момента сме купили няколко различни формата от Скандинавските страни, както и от Великобритания. Има ли смисъл да се сменя американският модел с британския? Стийв Голин: В САЩ има вертикална интеграция. Например, ЕйБиСИ е собственост на Дисни. По-лесно е да продадеш сериал на телевизия, ако студиото, което го е разработило, е под същата шапка с нея. През 70-те имаше закон, който забраняваше на телевизиите да са собственици и на съдържанието. Но той беше променен и сега студията могат да притежават мрежата, която притежава съдържанието, което принадлежи на телевизията. Във Великобритания, ако не греша, телевизиите нямат право да притежават повече от 15 % от сериалите. Останалите проценти са за продуцента, а това е голямо предимство. Проблемът там е, че няма много големи телевизии и съответно пазарът е много по-малък. Но там има интересни неща. Например в момента правят от сериала „Шерлок” само по три 90-минутни серии годишно и това им дава голямо предимство да експериментират с формата в творческо отношение. 25 % от талантите, които работят в САЩ, са британци. Например, във „Вътрешна сигурност” половината актьори, които играят американци, са британци. Как се финансират независимите продукции в САЩ сега?Стийв Голин: Индивидуалните продуценти трябва да знаят, че няма да са собственици на интелектуалния продукт, а той ще отиде в ръцете на този, който е дал парите си. А както винаги, има много филмови или инвестиционни фондове, бизнесмени, които искат да са част от кинобизнеса. Случва се филм да бъде заснет за 2 млн. долара и продаден за много повече. Вижте как се справя в този смисъл Джейсън Блум и неговата продуцентска компания. „Спотлайт” развихме сами в Анонимъс. И няма да имаме печалба от него, въпреки „Оскар”-ите, въпреки другите награди и целия шум около него. Бюджетът му е около 20 млн., и ще направи около 80 млн. по света, но това не е достатъчно! Сред най-големите харчове по филм са тези за реклама и затова ако бюджетът на филма ви надвишава 10 млн. долара, трябва да сте готови или за минимална печалба или за никаква. Този бизнес става все по-труден. Снимките са предоставени от Rio Content Market ... още »
Филмът на Петя Иванова изпревари над 550 римейка от цял свят и бе видян от Мат Деймън и още десетки звезди на световното кино на престижния форум в АнглияРимейкът на легендарния филм „Списъкът на Шиндлер“ класира България в световния топ 4 на света на бляскавата церемония по връчването на големите награди на култовото кино списание EMPIRE в Лондон. Българската финалистка Петя Иванова отпътува за финала в Англия след като грабна голямата награда в тазгодишното издание на конкурса за римейк на филм в 60 секунди на Jameson Irish Whiskey. Финалисти от 20 държави достигнаха до голямото събитие с надежда да видят името си, изписано на стената с номинациите, редом с имената на Мат Деймън, Дейзи Ридли (Междузвездни войни: Силата се пробужда), Джей Джей Ейбрамс, Стенли Тучи и много други. Само 4 обаче биват отличени и включени в официалните номинации и Петя бе една от тях. Българската финалистка е графичен дизайнер, но страстта й към историята, документалното кино и представянето на истински герои и техните съдби е голямото й предизвикателство. Занимава се с режисура от едва няколко месеца, но умението да събере своята история в една минута е свидетелство за огромния й талант, вече оценен високо от международното жури в Лондон.Българското жури в конкурса, което избра най-добрия римейк от страната ни – филмът, който трябваше да ни представи на финала в Лондон през март 2016 бе в състав: Васил Василев – Зуека, Стефан А. Щерев, Драгомир Симеонов и Стоян Георгиев. „Петя е успяла да събере цялата история и внушение на филма в една минута по един неповторим начин. Всички акценти са на точното място и посланието достига до нас по един убедителен начин.“ – споделя Васил Василев-Зуека. Един от основните критерии за избор на победител е именно умението да се предаде цялостното усещане и атмосфера на един филм в рамките на 60 секунди. „Търсим майстори на късия кино разказ. Техническите умения се научават, но способността да разкажем всичко в съвсем кратко време е ключов талант и Петя успя да го демонстрира със своята версия на този емблематичен, любим на поколения филм.“ – добавя Драго Симеонов.Претъпканата със звезди церемония на Jameson Empire Awards 2015 е един от най-дългоочакваните кино форуми в Англия, събиращ каймака на филмовата индустрия. Наградите EMPIRE на едноименното култово списание се връчват на базата на вот на публиката и често са определяни като едни от най-независимите в индустрията. Сред знаменитостите и тази година се открояват някои от най-големите имена в киното, а безспорно най-очаквана бе появата на екипа на „Междузвездни войни 7: Силата се пробужда“. Последният епизод от култовата поредица грабна множество награди на тазгодишното издание на наградите на най-популярното кино списание на планетата.Научете повече за наградите тук: http://www.empireonline.com/movies/features/jameson-empire-awards-2016/Вижте речите на победителите тук:http://www.empireonline.com/movies/features/2016-jameson-empire-awards-acceptance-speeches/ ... още »
Кинотворбата представя няколко погледа към живота на брега и във водите на Черно море. Това са четири истински човешки истории, наситени едновременно с драматизъм и хумор.Заради програма на Европейския съюз за унищожаване на малки риболовни катери, Александър Тръпчев е приел корабът му „Омега” да бъде разрушен… Димитър Аврионов е прекарал 45 години от живота си по моретата. През 1987 година купува VHS камера и 13 години снима какво се случва на корабите по целия свят. След години в шкафовете, старите видео касети отново оживяват. Риболовният кораб на Христо Спасов е задържан през 2012 година на 20 мили от румънския бряг по обвинение в бракониерство. Енергичен, със заразяващо чувство за хумор, той води неуморно битките си в морето и на сушата.Зоя и Пламен са семейство учители. За да успеят да компенсират нищожните учителски заплати и да отгледат децата си, те от години вадят от морето рапани с рибарската си лодка.С усет към детайлите, с деликатност и внимание към историите, в „Моряшки истории” Командарев умело преплита съдби, демонстрирайки опита си на добър разказвач. Той е режисьор на два от най-награждаваните български филми през последните години, включени в надпреварата за номинация за чуждоезичен „Оскар” – „Съдилището” (2014) (Наградите за най-добър филм, режисура и главна мъжка роля на Асен Блатечки на фестивала за югоизточно европейско кино See a Paris, Голямата награда на кинофестивала в Индианаполис, най-добър игрален филм и мъжка роля на „Златната роза”), и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008) (попаднал в челната деветка на претендентите за „Оскар” 2010, най-разпространяваният в световен мащаб български филм след 1989 – в над 90 страни, спечелил е над 30 награди от международни филмови фестивали, една трета от които са награди на публиката). Първоначално Стефан Командарев се дипломира в Медицинска академия в София, но киното се оказва по-голямата му страст. През 1998 г. завършва кино и тв режисура в Нов български университет, а игралния му дебют „Пансион за кучета” (1999) е представен на Берлинския кинофестивал, програма „Форум”. Сред документалните му творби са „Хляб над оградата” (2002), „Азбука на надеждата” (2003), „Градът на жените баданте” (2009), отличени с престижни международни и национални награди. Режисьорът е завършил продуцентската програма EAVE през 2011 година. Член е на Българската асоциация на кинорежисьорите, Българската асоциация на филмовите продуценти, както и на Европейската филмова академия.Не пропускайте „Моряшки истории” на 23 март в Дома на киното! Начало – 19.30! ... още »
След като преди няколко седмици стана ясно, че Уорнър Борс и Метро-Голдуин-Майър замислят нова версия на „Лара Крофт Томб Райдър” и евентуално искат Дейзи Ридли за ролята, днес младата актриса потвърди, че „имаше разговори. Сега очаквам някой да ми се обади и да ми каже: „Искаме те. Хайде да снимаме филма!” Аз искам да участвам в него!” А колегата й от „Star Wars” Джон Бойдега споделя, че бил един от първите, който й препоръчали да се пробва за ролята, защото играл на новата версия на играта и „припознал” Дейзи в нея. Очакваме да видим къде точно ще вмести Ридли Лара Крофт, защото освен осмият епизод на звездната сага, й предстои скоро след това и девети. ... още »
Темата за прехода е документирана в едно уникално пътешествие на група български ученци, станали свидетели на падането на комунизма. В навечерието на тяхното дипломиране през 1995 година те вярват в мечтите си, но страната им е в криза, която ще продължи и през следващите 20 години. Кинотворбата проследява този период през погледа и живота на всички тези съученици и приятели. Една от тях е и Виктория Ершова, която също споделя личната си история и стремеж към щастие през последните 20 години...Кои са „Децата на Тихата революция” и какво се случи с техните мечти? Надеждите на момчетата и момичетата, завършили гимназия през 90-те, бяха повлияни от тогавашната ситуация в България по неочаквани начин и това определя житейския път на българския режисьор от Лос Анджелис Виктория Ершова. Какво се случи не само с випуск ‘95, но и с цялото поколение на Прехода, е основен мотив в нейния документален филм „Децата на тихата революция”.В началото продукцията започва като идея да се заснеме кратко видео за срещата по случай 10-годишнината от завършване на гимназия. Впоследствие темата се оказва много по-голяма и Ершова пътува цели седем години между Лос Анджелис и България, а също и редица градове по света, където живеят вече порасналите „Деца на тихата революция” - Ню Йорк, Лондон, Дъблин, Норвегия. След това, тя се връща за 12 месеца в родината, за да завърши филма, и на място си сътрудничи с някои от най-добрите професионалисти в българското кино като Нина Алтъпармакова (режисьор по монтажа), Георги Стрезов (композитор), Михаил Дичев (звукорежисьор). Българо-американската продукция е подкрепена финансово по иновативен път от много българи, както и частично чрез онлайн платформата „Kickstarter”.„Започнах да снимам филма през 2005 година. Реших да продължа снимките 5 години по-късно и да проследя героите през един по-дълъг период от време. Тъй като имах материал и от ученическите ни години, всъщност проследяваме живота на хората в продължение на 20 години. Освен липсата на финансиране, предизвикателство беше и фактът, че трябваше да включа себе си във филма. Не ми беше лесно да намеря куража, а и най-подходящия начин да направя това...”, споделя режисьорката. Виктория Ершова е отново в България, специално за премиерата на филма в рамките на 20-ия София Филм Фест. За да присъства на събитието, тя прекратява едно приключенско пътешествие из Мексико и Аржентина. В него тя пропътува 1800 км на автостоп из Патагония и достига най-южния град на света – Ушуая, от къде се завръща в родината си, за да представи своя филм. Виктория Ершова е родена и израснала в Казанлък, България. През 1995 година заминава да учи в САЩ и завършва бакалавърска степен по комуникации и магистърска степен по филмово продуценство. Продуцент и режисьор е на няколко късометражни филма, показани с успех на много фестивали в САЩ. Виктория живее в Лос Анджелис, но прекарва голяма част от времето си в България, а пътуванията са нейна страст. „Децата на тихата революция” е продукция на Viktori Pictures, Concept StudioПремиерата на „Децата на тихата революция” в програмата на 20-ия София Филм Фест е на 22 март – вторник – в Дома на КИНОТО!Начален час – 19,45ОЧАКВАМЕ Ви на КИНО! ... още »
Корейски кинодейци оповестиха, че ще бойкотират тазгодишния фестивал в Пусан, ако властите не разрешат на събитието да се състои свободно. Групата се е обединила под името Спешен комитет за защита на независимостта на Фестивала в Пусан и се състои от режисьори, продуценти и сценаристи. Те искат оставката на кмета на града – Су Бюн-су, в качеството му на председател на фестивала и да оттегли забраната за работа на 68 съветници на форума. Между градските власти и фестивала избухна разпра миналата година, когато в рамките на филмовия форум беше показан документален филм, който кметът на одобри. След това бюджетът на фестивала беше намален, а неговият директор Ли Йонг-куан изгуби поста си. Според източници, близки до фестивала, вероятността следващото му издание, предвидено за октомври, да се осъществи, е 50%. ... още »
След като миналата седмица беше официално потвърдено, че Стивън Спилбърг и Харисън Форд ще работят по „Индиана Джоунс 5”, големият въпрос дали Лорънс Касдан също няма да се върне към познататa му история днес намира отговор. Не, той ще бъде заменен на мястото на сценариста на новите приключения на неостаряващия археолог и екшън герой от Дейвид Коп. Изборът не е изненадващ, защото Кьоп е работил по филмите на Спилбърг „Джурасик парк”, „Изгубеният свят”, „Война на световете” и др. Е, той написа и „Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп”, който не беше приет така добре като останалите филми за Индиана, но нека му дадем още един шанс. ... още »
Стоп-моушън анимацията „Бабълс” („Bubbles”), която ще разкаже историята на Майкъл Джексън от гледната точка на любимото му шимпанзе, ще бъде реализирана по сценария на Айзък Адамсън, който оглави Черния списък на Холивуд за 2015 г. Сред продуцентите на проекта е Дан Хартман, който стои зад „Аномализа” на Чарли Кауфман. Джексън открива Бабълс през 80-те години и се отнася към него като към човешко същество. Той не само се е хранил със звездата в неговата трапезария, но е използвал и тоалетната му, а и го придружава по време на турнето му в Япония. Според сведения обаче Джексън е малтретирал физически шимпанзето. То е отведено от дома на попзвездата, когато започва да става агресивно, заради притеснения, че може да нарани сина на звездата – Принс Майкъл Втори. Сега Бабълс е на 30 години и живее в Центъра за големи маймуни в Уачула, щата Флорида. ... още »
