Почитателите на Джесика Частейн ще могат да я видят в новия филм на мексиканския режисьор Мишел Франко „Памет“ (Мексико-САЩ-Чили), който получи приза за най-добър актьор на фестивала във Венеция ‘23 за вълнуващото изпълнение на Питър Скарсгард. Историята проследява трансформацията в живота на Силвия, след като Сол решава да я последва до дома ѝ след срещата на гимназиалния им клас. „Исках да направя филм за хората, които живеят извън обществените рамки. Тяхната неспособност да се съобразят с очакванията на другите често се корени в събития, които съществуват само в спомените им. Понякога самото им маргинализиране предлага бягство от сенките на миналото и шанс да изградят живот в настоящето. Въпросът е дали могат да избягат от тези сенки“, споделя Мишел Франко.
ОЧАКВАМЕ ви в кино “Люмиер”, 19 март,
начало на прожекцията 20:30 часа
Отвъд мъглата | Beyond the Fog
„Отвъд мъглата“ на младия японски автор Дайчи Мурасе пренася зрителите в едно тихо японско селце. В тази интересна в миналото туристическа дестинация живее 12-годишната Ихика, а нейното семейство в продължение на няколко поколения се грижи за една страноприемница. Оцеляването на този специфичен семеен бизнес се оказва в опасност, когато дядото изчезва и за момичето и майка й настъпва време за промяна. Сценарист и режисьор на своя пълнометражен дебют, с изпълнителен продуцент легендата Наоми Кавасе, Мурасе учи режисура в Киото, а първият му късометражен филм „Forget But“ е прожектиран в паралелната късометражна програма в Кан през 2019 година.
Роман Балаян е украински режисьор, сценарист и продуцент от арменски произход. Дългогодишен близък приятел е на Сергей Параджанов, когото възприема и като свой учител в киноизкуството. Всеки от филмите на Балаян е събитие в бившия Съветски съюз. Твърде малък остава без баща, изчезнал на фронта на Втората световна война. Между 1961-1964 година учи режисура в Ереванския театрален институт, а през 1969 година завършва Киевския държавен институт за театрално изкуство.Дебютът му като режисьор е през 1973 с филма „Ефекта на Ромашкин“. „Единакът“ (1978) е представен с успех на „Берлинале“. Следващият му филм „Полети на сън и наяве“ (1982) e гледан от над 6 милиона зрители. Уловил духа на цяло едно поколение с неговата чувствителност, ранимост, полети и мечти, филмът е единодушно признат за програмен манифест на 80-те години на 20-ти век. Със своите умели превъплъщения в „Полети на сън и наяве“ впечатлява цяло съзвездие знаменити актьори – Олег Янковский, Людмила Гурченко, Олег Табаков и съвсем младият и още неизвестен Олег Меншиков. Различни жанрове и сюжети определят другите филмови проекти на Балаян, но като най-важни в тях се открояват темите за моралната отговорност на човека и силата на любовта – „Целувката“, „Пази ме, мой талисман“, „Таен агент", „Първа любов“, „Две луни, три слънца“, „Нощта е светла“ и, разбира се, „Райски птици“, създаден през 2008 година и показан на 13-ия София Филм Фест, когато Балаян бе и специален гост на фестивала.Роман Балаян е режисьор и на много телевизионни версии на известни театрални постановки на Московския театър, сред които „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ ( 1993) и „Анфиса“ (1993). В голяма част от интервютата си големият Балаян определя себе си като режисьор-любител. И макар че никога не е бил отявлен дисидент, той неизменно отстоява принципи, които защитават свободата на човешкия дух и творческите пориви, неподвластни на времето и обстоятелствата.„Държавата и властта, от една страна, и човекът на изкуството, от друга, са несъвместими. Това не означава, че артистът не може да твори по поръчка. И Рафаело, и Микеланджело са работили по поръчка, но са рисували, както са искали. Човекът на изкуството трябва да бъде извън времето – не говоря за себе си, а по принцип. Трябва да се снима не това, което е – за тази цел съществува документалното кино, а онова, което би могло да бъде. „Това е възвисяващата ни лъжа“, както казва Пушкин…“ – споделя режисьорът.Роман Балаян ще получи Наградата на София в деня на откриването на София Филм Фест, 7 март, и ще представи пред българската публика своя шедьовър „Полети насън и наяве“ на специална прожекция на 8 март от 18.30 в Дома на киното.На 9 март, денят посветен на Сергей Параджанов, публиката ще може да види и късометражния филм на Балаян „Нощ в музея „Параджанов“ (1988), уникален почит на украинския режисьор към неговия учител. На 10 март, Балаян ще участва в специалния разговор, посветен на Параджанов, от 11.30 в Дома на киното, след който, в 13.00, ще бъде открита изложбата с фотографии от музея „Параджанов“ в Ереван.„Параджанов беше тайнствена, необичайна фигура, необятен и необясним. Той не стъпваше по земята – летеше над нея, не разбираше къде живее. Държеше се абсолютно свободно. Някои хора завидяха на способността му да лети по онова време и на онова място – и се опитаха да го приземят… Той съчиняваше на мига – и всичко се получаваше безупречно! И тогава ти разбираш, че не можеш да се мериш с него. Фелини и Антониони бяха далече, никой у нас нямаше такова въображение… За една минута той можеше да измисли неща, които на нас биха ни отнели месец. И винаги беше категоричен в оценките, като използваше двете „г“ – „гениално“ и „говно“, без други квалификации. Наложи се да свикнем с тези оценки… Безспорно неговото влияние върху киното на Украйна е огромно! И не само по отношение на киното – той вдъхновяваше скулптори, архитекти, художници, писатели… Истинска велика епоха!“ Роман БалаянОЧАКВАЙТЕ още изненади в програмата на 22-рия София Филм Фест – МАРТ е месецът на КИНОТО! ... още »
Победата на душата над тялото се нарича „героизъм“.Анри-Фредерик Амиел (швейцарски поет) Според литературни данни няма разузнавателно ведомство, което да цени високо човешкия живот и „Червената лястовица“ не се заема да опровергава това твърдение. Вдъхновен от едноименната новела на Джейсън Матюз, филмът ни напомня, че студената война не е приключила напълно и, че всичко е по старому. По утвърден навик американски и руски шпиони следват професионалните си задължения без да зачитат правни норми или декларации за правата на човека в надпревара за надмощие в сенчестия си занаят.В центъра на историята е Доминика Егорова (Дженифър Лоурънс) топ-балерина от „Болшой“. След „инцидент“, който слага край на професионалната й кариера, тя е въвлечена в лабиринтите на международния шпионаж от вуйчо си. Операцията с нейно участие се проваля, но като свидетел, тя няма голям избор и е принудена да стане част от обучителната програма „лястовица“ на руското разузнавателното ведомство. Става дума за школа, формираща група от елитни проститутки, които наред с всички умения на средностатистическия разузнавач, използват сексапила си като безотказно оръжие за постигане на целите си. Бившата балерина е подложена на безмилостна психическа и физическа обработка, която я превръща в желания краен продукт на програмата – човешка машина способна на всичко. Не след дълго, разузнавателната служба й възлага задачата да се сближи с американския агент Натаниел (Нат) Наш (Джоел Едгертън), за да се добере до името на предател във висшите сфери на руската администрация. „Червената Лястовица“ обединява три компонента, които гарантират занимателен киноразказ и касов успех – голяма доза насилие, добро количество еротика и съспенс, в постоянни и умерени дози. Дженифър Лоурънс е безспорно елементът, който придава на филма индивидуалност и специфичен чар на история, която напомня до голяма степен „Никита“ (реж. Люк Бесон – 1990). Тя доминира и манипулира, с пълното съзнание за зрелостта на актьорското си умение. Под влиянието на нейния чар изпадат почти всички, които пресичат на пътя й включително, и зрителската аудитория. Нейната Доминика е пълнокръвен персонаж, невинна жертва на безмилостната Система, сякаш излязла от творчеството на Франц Кафка. Историята проследява със съчувствие болезненото превръщане на нежната балерина в бляскава лястовица и превръщането на лястовицата в непречупен от Системата ястреб. На нейния фон всички второстепенни действащи лица изглеждат като комиксови герои. Сред тях се откроява забележително смразяващата Шарлот Рамплинг, ръководителката на школата, и на не по-малко студения Джеръми Айрънс, облечен в генералска униформа. Филмът набляга на извратения процес на психическа обработка в школата на „лястовиците“, методите на садистично пречупване на човешкия характер и премазването на индивидуалността, при което тялото от което е изгонен духът се превръща в „държавна собственост“. С „Червената Лястовица“ Дженифър Лоурънс се нарежда в кохортата от топ-прелъстителки в шпионски роли, които киното обича искрено. Десетилетия наред екранът се размеква от нежност и първични желания при вида на злоупотребяващите с природните си дадености Марлена Дитрих, Маги Кю, Пита Уилсън, Ан Парийо, Анджелина Джоли, Скарлет Йохансон и Чарлийз Терън. Режисьорът Франсис Лоурънс, станал известен с „Игрите на глада“, отбелязва четвъртото си изключително плодотворно сътрудничество с водещата американска актриса и чрез отворения финал на разказа си дава заявка за продължение на приключения на Доминика. А дали ще има такова, ще решат аудиторията... и продуцентите, тъй като формулата е безотказна, подобно на сексапила на „червената лястовица“. ... още »
Да, списъкът на филмите, в които има видими за зрителите смешни грешки и недомислици хич не е малък, затова ще продължим с поредната му част, в която ще разкрием различни недоразумения, които са накарали дори най-внимателните зрители да натиснат паузата, за проследят несъответствията във филмовия разказ. Джурасик парк (1993) По време на снимките на незабравимата сцена с Ти Рекс, екипът е забравил нещо много важно. В един момент почти оглозгания до кост крак на козата е ситуиран върху покрива на колата, в която са децата. В следващия момент обаче върху колата няма нищо освен бледа следа от кръв. Тази грешка се пропуска лесно, защото вниманието е насочено върху оцеляването на децата и поведението на динозавъра. Спайдър-Мен (2002) Питър Паркър пробва новите си супер сили в спалнята си и без да иска чупи нощна лампа, изпращайки към нея сноп паяжина. Момент по-късно го виждаме да минава покрай библиотечен шкаф, върху който лампата стои все още невредима. Това осветително тяло е доста забележимо, за да пропуснете повторното му появяване. Във видеото има и други грешки от филма. Европейска ваканция (1985) Одри Грисуолд сънува, че яде толкова много, че бързо започва да се подува и да се изпълва с храна. Освен безумната ситуация, сцената е компрометирана и от факта, че много ясно се вижда зеленият надуваем костюм под дрехите ѝ, когато те започват да се разкъсват от набъбващата маса. Това е доста забележим гаф, трябва да сте сляп, за да не го видите. Ангелите на Чарли (2000) Дилън и Алекс са в бойна сцена със злодея, който обича да мирише женска коса, изигран от Криспин Глоувър . Когато Дилън вдига Алекс, за да я завърти така, че тя да го изрита мощно, можем да чуем как Дрю Баримор казва Луси /името на актрисата/ вместо Алекс /героинята/. Трудно е да чуете репликата ясно, но тези, които могат да четат по устните ще ви докажат, че е така. Хари Потър и Орденът на феникса (2007) В една от сцените Хари Потър преживява зловещ кошмар за Департамента на Мистериите и ние ясно виждаме как той носи бледо синя тениска. Когато обаче се събужда, тениската е със същия цвят, но е с различен вид копчета. Може би няма да забележите дребния грешен детайл в дрехата му, защото Хари е доста изпотен и объркан. Денят, в който Земята спря (1951) В една от сцените в които роботът Горт вдига на ръце Хелън, за да я пренесе в космическия кораб, съвсем ясно може да се видят предпазните въжета, за които тя е закачена. Не е ясно защо е нужна тази добавка. И тъй като филмът е черно-бял, а въжетата зад рамената ѝ се появяват на сив фон, те са доста видни за зрителя. Цар Лъв (1994) През целия филм очите на Нала сменят постоянно цвета си от сини на зелени и обратно. Дали пък често са се изчерпвали точно тези два цвята, докато е бил оцветяван легендарния анимационен филм? Колкото и да се шегуваме, децата едва ли ще забележат този недомислен елемент, но възрастните със сигурност знаят, че цветът на очите на бозайниците не се променят просто така.Монти Пайтън и Свещеният Граал (1975) Гледайте лагерния огън внимателно по време на сцената, в която Крал Артур се сражава с Черния Рицар. Ще забележите, че огънят ту е напълно угаснал, ту е мощен и видим няколко пъти в няколко редуващи се кадъра. Може би няма да обърнете внимание точно на огъня след като рицар без ръка скита наоколо на преден план.Американски пай (1999) Стифлър е в спалнята и си говори с привлекателна девойка. През това време чашата на въпросната дама няколко пъти сменя цвета си – от синя, та чак до прозрачна. Имайки предвид, че във чашата има нещо много гадно, твърде вероятно е да съсредоточите вниманието си върху нея и да забележите това несъответствие. Китайски квартал (1975) В сцената, в която Джейк Гитис кара през портокаловата гора може да видите стоманената възглавница, с която е обвито дървото, в което се блъска автомобила му. Дали се забелязва? Ами вие преценете дали би ви се сторило странно да видите светеща метална плоча върху дърво. ДАС ... още »
Чарлийз Терон ще бъде специален гост на кино фестивала в Сан Франциско. На 8 април звездата от „Бързи и яростни 8“ ще бъде почетена на церемония в нейна чест, която ще завърши с прожекция на новия й филм „Tully“. След прожекцията Терон и режисьорът Джейсън Рейтмън ще отговарят на въпроси на публиката. „Tully“ бе сред премиерните заглавия на фестивала в Сънданс. Той излиза по кината на 20 април.„Талантът на Чарлийз Терон е безспорен и впечатляващ, но ние се възхищаваме от интереса й да пресъздава огромен спектър от героини, редувайки физически сложни с по-интимни превъплъщения“, сподели програмният директор на фестивала Рейчъл Росен. Терон получи „Оскар“ за ролята си на серийната убийца Айлийн Уорнос във филма „Чудовище“. Впоследствие тя изигра поредица от запомнящите се героини, а сред последните й хитове са „Лудият Макс: Пътят на яростта“ и миналогодишния размазващ екшън „Атомна блондинка“.В новия си филм „Tully”, в който играе изнемощяла майка на три деца, намерила изненадваща подкрепа в лицето на млада бавачка, Терон отново работи заедно с режисьора Рейтмън и сценаристката Диабло Коди. Те са създатели и на комедията „Младите възрастни“, донесла на актрисата номинация за „Златен глобус“. ... още »
Всички очаквахме Дани Бойл да се заеме с новия епос за Джеймс Бонд, а и неговият традиционен сценарист Джон Ходж вече беше започнал да пише сценария. Вместо това обаче режисьорът на „Трейнспотинг“ ще снима... музикална комедия. Неин сценарист ще е друго голямо име – Ричард Къртис.Детайли за новия филм се пазят в строга тайна. Според изтекла информация ще става въпрос за музикант, опитващ се да се наложи като звезда във Великобритания през 60-те или 70-те години. Звучи точно като сценарий на Къртис, зарадвал ни преди няколко години с чудесната носталгична комедия „Рок радио“. Той е един от най-уважаваните английски сценаристи, работил по класики като „Четири сватби и едно погребение“ и „Дневникът на Бриджит Джоунс“. Последно Къртис написа сценария на „Mamma Mia: Отново заедно“.Ако бързо бъдат подбрани актьорите, снимките би трябвало да стартират това лято. Така Бойл със сигурност няма да има възможност да режисира Бонд 25, както бе обявено наскоро. Освен ако премиерата му не бъде отложена за вече насрочената дата – 8 ноември 2019 г. ... още »
Ретроспектива, две изложби, разговор и уъркшопСергей Параджанов е сред най-самобитните кинотворци и артисти на ХХ век. Филмите му носят белезите едновременно на арменската, грузинската, руската и украинската култури, а езикът и естетиката на киното, което прави, излизат извън границите и времето. Той е сред малкото знаменити кинорежисьори, създали филми, в които се сливат органично кинематографичното и изобразителното изкуство, смесват се жанровете и стиловете по начин, който силно удивлява и днес.Най-много са почитателите на Параджанов сред самите кинематографисти. Според Жан-Люк Годар той създава истински храм на киното от образи, светлина и истина. Силно впечатлени от забележителните му способности за визуализация са Федерико Фелини, Микеланджело Антониони и Андрей Тарковски.Сергей Параджанов е арменец по националност. Роден е през 1924 година в Тбилиси, след което учи кино във ВГИК в Москва, а после живее и работи доста години в Киев. През 1964 година снима филма „Сенките на забравените прадеди", който му отрежда място сред най-големите имена в киното. Сценарият, написан от Параджанов в съавторство с Иван Чендей, е базиран на едноименната повест на Михаил Коцюбински. Кинотворбата описва традиционния бит и култура на гуцулите, украинска етнографска група, живеещи в Карпатите. Главният герой Иван се влюбва в дъщерята на убиеца на баща си. Когато тя умира, мъката му трае месеци, но в крайна сметка решава да се включи в цветния свят около него и се жени за друга. „Сенките...“ шестват триумфално по света и му носят признание след признание - двайсет и осем награди от международни кинофестивали в двайсет и една страни! Именно тогава възхита и възторг от таланта му изразяват майстори в киното като Фелини, Антониони, Годар, Куросава. Още по-новаторска в изобразително отношение е следващата творба на режисьора-сценарист - „Цветът на нара” (1969). В този филм, състоящ се от няколко миниатюри, Параджанов пресъздава биографията на арменския народен поет Саят-Нова на колоритния исторически фон в Средновековен Кавказ. Кинотворбата му носи и световна слава. Но режисьорът, който работи далеч от провъзгласения „социалистически реализъм” и е недолюбван от съветските власти, в крайна сметка заплаща за своята независимост. В продължение на 15 години той е лишен от възможността да снима филми. През 1974 година дори е арестуван и лежи три години в затвора по скалъпено обвинение в хомосексуализъм и незаконна търговия с произведения на изкуството. Излиза на свобода благодарение и на писменото застъпничество на някои от най-прочутите световни кинорежисьори през онези години, като Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Федерико Фелини, Лукино Висконти, Роберто Роселини, Микеланджело Антониони, Андрей Тарковски.Последният завършен филм на Параджанов е „Ашик Кериб“, заснет през 1988 година по едноименната поема на М. Ю. Лермонтов. Главен герой във филма е скитащият се музикант Ашик Кериб. Той се влюбва в дъщерята на богат търговец, но е прогонен от него и е принуден да обикаля по света хиляда и една нощи.През 1989 година Параджанов започва снимките на автобиографичния си филм „Изповед”, но е принуден да прекъсне заради рязко влошаване на здравето. През юли 1990 година Сергей Параджанов умира от рак на белите дробове и е погребан в столицата на Армения. В специалниалния ден – 9 март, посветен на Параджанов на 22-рото издание на кинофорума, публиката ще може да види и късомтражния филм „Нощ в музея на Параджанов“ (1988). Ще го представи лично неговият автор Роман Балаян. Филмът е уникален почит от украинския режисьор, сценарист и продуцент, посветен на неговия учител.Проектът „Параджанов“ на 22-рия София Филм Фест включва още:- Изложба на руския фотограф Юрий Мечитов на тема „Параджанов“ в партньорство с „Фотосинтезис“.- Уъркшоп по фотография с Юрий Мечитов в кафе-галерия „Фотосинтезис Арт Център“ - Фотографска изложба с експонати от музея „Параджанов“ в Ереван- Разговор на тема „Сергей Параджанов“ с участието на режисьора Роман Балаян, директора на музея „Параджанов“ Завен Саркисян, директорът на международния кинофестивал „Златна кайсия“ и кинорежисьор Харутюн Хачатрян и фотографа Юрий Мечитов.Проектът „Параджанов“ в рамките на 22-рия София Филм Фест се осъществява в партньорство с AGBU - Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ - София, „Фотосинтезис“, музея „Параджанов“ в Ереван, международния кинофестивал „Златна кайсия“ в Ереван. ОЧАКВАЙТЕ още изненади – МАРТ е месецът на КИНОТО! ... още »
Куентин Тарантино реши Брад Пит да играе заедно с Леонардо Ди Каприо в дългоочаквания му филм. Освен това обяви официално и заглавието му. Деветият филм на култовия режисьор ще се казва „Имало едно време в Холивуд“. Световната му премиера е предвидена за 9 август 2019 г. Тарантино описва филма като „история, развиваща се в Лос Анджелис през 1969 г., в разцвета на хипи Холивуд. Двамата главни герои са Рик Далтън (Леонардо Ди Каприо), бивша звезда на уестърн сериали, както и дългогодишният му дубльор Клиф Бут (Брад Пит). И двамата се борят да направят своя голям пробив в Холивуд, който вече не разпознават. Но Рик все пак има много известна съседка... Шарън Тейт.“Все още не е ясно дали чрез заглавието на новия си филм Тарантино ще отдаде почит на Серджо Леоне и неговите класики „Имало едно време на запад“ и „Имало едно време в Америка“. Може би е точно така, пък и неговият близък приятел Робърт Родригес вече направи „Имало едно време в Мексико“.Тарантино оповести, че е предложил ролята на Тейт на Марго Роби. Той преговаряше и с Том Круз, но в крайна сметка реши отново да се събере с Пит, звезда в неговия филм „Гадни копилета“. „Работя по този сценарий от пет години. Познавам добре Лос Анджелис от 60-те и нямам търпение да разкажа тази история за Холивуд, който вече не съществува в този вид. И не мога да бъда по-щастлив от събирането на Лео и Брад“, допълва режисьорът. ... още »
Време е да разберем кои ще са новите „Мъже в черно“. Както вече стана ясно, „Сони“ започнаха подготовка на отдавна планираната нова глава от печелившата си поредица, а едно от първите имена, спрягани за участие, е това на Крис Хемсуърт. Все пак той участва и в друг опит на студиото за подновяване на популярна поредица – „Ловци на духове“, който за жалост не пожъна очаквания успех. В новия филм няма да видим звездите Томи Лий Джоунс и Уил Смит като агентите Джей и Кей. Вместо тях друга двойка агенти от тайна организация в Ню Йорк ще бранят Земята от враждебни извънземни и ще помага на тези настроените приятелски да се впишат в обществото без да бъдат разкрити.„Мъже в черно“ се превърна в един от най-големите хитове на 90-те, наложи бившия оператор Бари Зоненфелд като режисьор и бетонира популярността на Уил Смит. Трите филма от поредицата спечелиха над 1,7 милиарда долара. Режисьор на бъдещия хит ще бъде Ф. Гари Грей („Бързи и яростни 8“), а Стивън Спилбърг отново ще е изпълнителен продуцент.Предстои да видим Хемсуърт за пореден път в коронната му роля на Тор в „Отмъстителите: Война без край“, както и в трилъра „Bad Times at the El Royale“. ... още »