„Животът като смъртоносна болест, предавана по полов път“ разкрива историята на лекар, който след сблъсъка си с неизлечима болест преосмисля живота си. Пред лицето на неизбежната смърт той започва да си задава въпроси за убежденията, които е следвал винаги, и с чувството на фаталистка освободеност започва да експериментира както със своя, така и с чуждия живот.
Режисьорът Кшищоф Зануси ще представи лично филма си пред публиката в София.
ЧЕШКИ ЦЕНТЪР | 18:30 ч. | вход СВОБОДЕН
„Всеки млад мъж“ (1966) е игралният дебют на Павел Юрачек – сюрреалистична драма, представена в две части. В първата част новобранец е заведен в лечебница, където трябва да се погрижат за възпаленото му ахилесово сухожилие. В ролята на всички жени наоколо се оказва една и съща актриса - Хана Ружичкова. Вторият сегмент на историята е заснет с помощта на чехословашката армия – в него войниците се обучават и правят маневри, като през цялото време вниманието им е заето от приказки за момичета…
Сет Роугън и Ивън Голдбърг, които се справиха с телевизионната адаптация на „Проповедникът“, са си поставили нова задача – комиксът „Момчетата“ („The Boys“). Той разказва за група правителствени биячи, които преследват провинили се супергерои. А те се оказват доста. Комиксът е дело на единия от създателите на „Проповедникът“ – Гарт Енис и Дарик Робъртсън. „Ако бяхме представили „Момчетата“ преди десет години пред широката телевизионна зрителска аудитория, всички щяха да са шашардисани – размишлява Енис. – Щяха може би да се досетят кои се представят за Батман, Супермен, Хълк, може би Спайдърмен и Капитан Америка в комикса. Но нищо повече от това. Сега, след успеха на толкова много франчайзи, всички знаят кой кой е в света на супергероите. На това разчитаме.“ ... още »
Както може би си спомняте, през 1999 г. „Матрицата“ се оказа толкова новаторски и променящ традициите на фантастиката филм, че сестрите Уашовски веднага получиха предложение за продължение. В отговор създадоха цяла трилогия, като вторият и третият филм не бяха толкова възхитителни като първия, но въпреки това и досега феновете искат още едно продължение. Продуцентът и на трите – Джоел Силвър, споделя по въпроса: „Не сме говорили още за това. Надявам се, че в един момент ще можем да заснемем още един филм. Като цяло идеята беше внимателно обмислена да се развие в три части, но ще видим какво може да се случи.“ ... още »
Антъни Хопкинс и Йън Маккелън си партнират в „Гардеробиерът”, за който вече сме ви информирали. В него Хопкинс е актьор, който изпитва трудности да се подготви да изиграе Крал Лир, а неговият гардеробиер, игран от Маккелън, се опитва да му помогне. „Досега не бяхме работили заедно с Йън – съобщава Хопкинс. – Винаги съм му се възхищавал, гледал съм го, посещавал съм го зад кулисите. Работата ни с него беше най-приятното нещо в живота ми. Той е забележителен актьор, щедър и мил. Той ми каза: „Мислех си, че ще се окажеш труден и взискателен.“ Но ние не се съревновавахме помежду си. Когато се възхищаваш някому, помежду ви винаги има взаимно уважение. Актьорите имат его и е редно да имат. Но не и Йън. Той е отдаден и обича професията.“ ... още »
Бяхте ли фен на комикса “Проповедникът“- „Preacher”, преди да станете част от актьорския състав в ролята на Касиди? Не. Което значи, че прочетох комикса, защото се налагаше и го харесах безрезервно. Не ми беше лесно да прочета книгите, защото мразя да чета! Но, трябваше да си наложа да го прочета и наистина го харесах. Имам чувството, че познавам отлично Касиди. Лесно ли Ви се удаде ирландският акцент или работихте върху него с учител?Овладях го на момента. Честно казано, винаги съм играл с този акцент и вече имам зад гърба си две роли на ирландец, едната в „Последният ловец на вещици“-“ The Last Witch Hunter“ (2015) и другата – в този филм. Бихте ли ни казали нещо за пробния запис, който представихте за ролята? Заснехме го в детската ми спалня. Направих го там, докато майка ми играеше ролята. Казвах й: “Мамо, за Бога, спри да играеш! Ти не можеш да играеш. Само произнасяй репликите.” Но, тя продължи да се вживява в ролята. Имаше три сцени, но тази, която запомних най-добре, беше сцената в килията на затвора. Много ми хареса; беше много оживена. Но, майка ми беше безполезна. Беше ужасна. Казвах й: “Спри да играеш! Трябва да бъдеш наистина отегчителна, за да се съсредоточат върху мен.” Как се чувствахте, работейки с други английски актьори върху филма? (Доминик Купър в ролята на Джеси; Рут Нега в ролята на Тюлип)?Беше улеснение. Ние имаме общи неща. Например, без пакетчета чай за нас, аз донесох един бързозавиращ чайник; на чайниците тук им трябват по пет часа, за да заврат. Доминик е идиот; аз съм идиот; Рут е идиот. Ние всички се разбираме много добре. Имах голям късмет. Темпото наистина е страхотно. Обичам тези хора. Чака ни много съвместна работа в бъдеще, евентуално, и фактът, че се разбираме така и се грижим един за друг… дявол да го вземе. Това не се среща често, нали? Как се чувствахте, докато снимахте дългите серии от бойни сцени във филма?Те изискват много усилия; не е като просто да се явиш за деня. Най-голямата тежест се падаше на хореографа на акробатичните номера Джон Кояма и неговия екип, които са блестящи. В началото е доста страшничко – влизаш в стаята, където те изпълняват твоите номера и ти се виждаш отстрани. Нещо като да гледаш самия себе си – това е, което правят актьорите: ние сме доста егоистични… Но, боят е наистина много забавен. Обичам да участвам в такива неща до степен, когато съм смачкан докрай. Харесва ли ви ролята на вампир?Страхотно е; разбира се, че ми харесва. Дори при сцени, в които трябва да се съсредоточиш и да използваш мозъка си, обожавам го. Обичам работата си. Просто я обожавам. Касиди Ви изглежда близък по същност. Това улеснява ли ви при представянето на образа?Изпълнявал съм ролята на подобни образи и преди това: пародии на човешки същества, в известна степен, и предполагам, че може и аз да съм един от тях. Но, този герой е твърде многопластов. Не може да живееш сто и деветнадесет години и да избегнеш сериозните травми, защото всички те напускат; всички, които някога си обичал, умират. Харесва ли ви да се снимате във филма и да живеете в САЩ?Обичам Съединените щати. Например, свободата тук… Влязъл съм напълно в образа на Касиди. Обичам Великобритания и всичко, което ми е дала, и моята кариера – това е всичко за мен; и британците са всичко за мен. Но, тази страна е толкова голяма. Никога не съм виждал нещо подобно. Толкова огромна и всичко в нея е толкова различно. Това е истинско приключение. ... още »
Преди да се явите на кастинг за телевизионния филм, бяхте ли фен на поредицата от комикси “Проповедникът“- „Preacher”? Не бях много запознат с комикса, но когато получих сценария и видях образа на Арсифейс, веднага разбрах, че трябва да науча повече за него. И така, да, аз започнах да чета комикса, и когато получих ролята, се бях отдал напълно на това. След това имаше шестмесечна пауза между заснемането на пилотния епизод и останалата част на сериала. През този период имах достатъчно време да се върна назад, да прочета внимателно всичко и да се запозная с всички герои и сюжетни линии. В хода на този процес аз определено станах истински фен на комикса. Как изглеждаше кастингът за образа на Арсифейс?Звучи забавно, но майка ми, която поради известни причини получаваше писмата ми на електронната поща, ми се обади и ми каза: “Йън, “Арсифейс” е идеалната роля за теб.” Тя знае, че това, което обичам най-много, е работата върху истински образ и нещо, което изисква физическа и духовна промяна. А това беше в голяма степен нещо такова. Образът много ме задължаваше и напрежението беше доста голямо. Въпрос: Как се чувствахте с протезиращата маска на лицето си?Толкова удобно, колкото изглежда. Колко дълго трае процесът на гримиране?Около два и половина часа всяка сутрин. Така че, когато започваш работа в пет, трябва да бъдеш там в два часа. Това е доста уморително, особено когато работният ден е дълъг. Бих казал, че най-трудното нещо е да носиш маската, не можеш да я свалиш и пак да я сложиш; след като ти я поставят, трябва да търпиш докрай. Какво правите, за да убиете времето, докато сте в стола на гримьора?Просто се изключвам и се старая да не мисля за следващите петнадесет часа, през които ще трябва на всичкото отгоре и да играя. Не, пускаме си музика и се забавляваме. И влизам във Facebook, Twitter и Instagram.Можете ли да се храните, докато носите маската?Не мога да се храня, докато я нося. Така че, подобно на моя герой, пия само смутита и неща от този род, което е тежко при дълги снимачни серии от по над двадесет часа. Когато говорите, хората разбират ли това, което казвате?Когато се върнахме назад и заснехме останалата част от сериала - епизоди 2 до 10 – направихме малко прескулптуриране, което до известна степен ме улесни да говоря пред камерата и извън нея; устата ми беше отворена малко повече. Това улесни изговора на Арсифейс, който вече не беше така приглушен, както в пилотния епизод. Чувствахте ли се напрегнат, докато играехте ролята на един от най-обичаните герои от комикса “Проповедникът”?Хората обичат Арсифейс, той се е превърнал в почти знаков герой, и поемането на неговата роля беше доста стресиращо. Но, бих казал и вълнуващо в същото време. Аз имах някои много интересни и задължаващи възможности. В комикса Арсифейс е, поради липса на по-удачен израз, прицел на шегите, което е доста забавно. Но, в нашия филм ние сме възприели една доста по-човешка и симпатична версия на образа. Звучи малко парадоксално, но той е един от най-земните образи. Другата страна на иронията е, че той е един от най-моралните образи във филма. За съжаление, в тъмния свят на “Проповедникът” хората с морални ценности понасят някои последствия. И това определено е нещо, в което ще се задълбочим през първия сезон. Как се чувствахте по време на работата си с изпълнителните продуценти/ режисьори Сет Роугън и Евън Голдбърг? Те са страхотни. Не всеки ден имаш възможност да работиш с истински почитатели на изходния материал, който адаптираш – а те са страхотни фенове на “Проповедникът” и са толкова запалени по него. И мисля, че целият филм е проникнат от това тяхно отношение. Как успявате да балансирате между учебните и актьорските си ангажименти? Доста трудно. Аз съм редовен он-лайн студент – записан съм он-лайн, защото работата ми налага да пътувам – но е трудно да учиш и да работиш на пълен работен ден, особено върху нещо толкова физически консумиращо, като тази роля. Какво учите?Хуманитарни науки; свободни професии. С това искам да се занимавам. Искам да бъда актьор и да продължа да участвам в страхотни проекти, като този. Но… добре е да имаш нещо, което да правиш в свободното си време. Искам да кажа, Албакърки е страхотно място, но тук имаш много свободно време, така че е добре да имаш нещо друго, с което да си ангажиран. Какво ви харесва най-много от работата в Албакърки?В околностите на града природата е много красива и има места за туризъм. Двамата с Джо Гилгън (Касиди) катерим скали и неща от този род. Как се разбирате с екипа?Екипът в Албакърки е най-добрият. Те са суперпрофесионалисти, справят се чудесно с работата си, и са толкова мили и естествени. Същото е и с нашия състав. Бяхме част от една изключително позитивна среда. Какви чувства изпитвате в очакване на премиерата на филма?Много съм развълнуван. Малко се притеснявам, защото знам, че феновете на комикса също са притеснени, но бих искал да им кажа: „Обещавам ви, че филмът отразява вярно същността на образа от комикса.“ Но, всъщност очаквам с най-голямо притеснение реакцията на хората, които никога не са чували за комикса. На тях бих казал: “Успокойте се”, защото това е нещо необичайно и нетипично за телевизията, в най-добрия възможен смисъл.Как се работи с Доминик Купър (Джеси)?Доминик е чудесен актьор. Искам да кажа, всички актьори са толкова невероятно талантливи, което не се случва във всеки филм. Когато работим заедно, всеки прави така, че другият да играе по-добре. Ние станахме истински приятели; всички са толкова чудесни. За всички ни беше голямо удоволствие да работим заедно и да се забавляваме.Според Вас, как феновете на комикса “Проповедникът” ще реагират на сериала?Независимо от компромисите по отношение на буквалното придържане към изходния материал, ние сме останали верни на общия дух и същността на образите. Със сигурност по–голямата част от хората, които ще го гледат, няма да са чели всички комикси, което според мен ни дава прекрасна възможност да експериментираме с нови сюжетни линии и обрати. А на запалените фенове на комикса бих казал: „Имайте търпение, филмът ще бъде излъчен скоро. Това е телевизия и ние се нуждаем от време, за да уточним мястото и образите.“Носенето на протезиращ грим ли е най-предизвикателната част от това да изиграеш образа на Арсифейс? Или нещо друго?Има интелектуални и технически предизвикателства. Очевидно, техническото предизвикателство беше да ограничавам движението на долната част на лицето си, което налагаше да предам много повече с погледа си – трудно, но и доста забавно предизвикателство, което трябваше да отработя; както и това да се науча да огъвам маската – лицето ми беше покрито с 2-3 сантиметра пяна, така че огъването му, с цел да изразя някакво чувство или реакция, понякога изискваше огромни усилия; стараех се да работя върху това (гледайки се в огледалото) при всяка възможност. Имам някои изражения на лицето, които ще останат запазена марка на Арсифейс. И последното голямо предизвикателство е да накараш образа да изглежда реален. Образът от комикса е страхотен, но е важно да му придадеш човешки облик и да го направиш да изглежда реален. Основната ми цел в хода на сериала е да накарам феновете да не обръщат внимание на безобразната външност на Арсифейс, а да го възприемат като реално човешко същество и да го харесат. ... още »
Интервю с Доминик Купър (в ролята на Джеси Къстър)Бяхте ли фен на комикса „Проповедникът“- „Preacher“, преди да се заемете с телевизионния сериал? Не, но името и основната идея ми бяха познати, тъй като имах приятел, чийто брат носеше кожено яке, черни дрехи и четеше “Проповедникът“- „Preacher”: представите ми се изчерпваха с това. Но, съм доволен, че прочетох сценария без връзка с книгата – удивителен пилотен епизод, който ми хареса. Беше удоволствие да го видя в самостоятелен вид и толкова впечатляващ. След това си помислих: “Кой е източникът на всичко това? Кой го е създал?” Така прочетох всички книги. Срещнах се с екипа (съизпълнителните продуценти Сет Роугън и Евън Голдбърг и шоурънъра Сам Кейтлин), които изглеждаха като обсебени – възрастни хора, говорещи за нещо толкова странно и опитващи се да обяснят как то ще се превърне в сериал. Беше една от най-забавните срещи, които съм имал някога. Можете да си представите как Сет, Ивън и Сам се мъчат да обяснят как ще се развие този сезон. Моята реакция беше: “Как ще направите това? Това е почти невъзможно! Но, аз определено искам да участвам.” Приятно ми беше да чета комикса. И съжалявах, че не съм израснал с него, четейки го и бидейки част от този свят. Имах чувството, че съм пропуснал нещо. Но за щастие, ние наистина останахме верни на идеите на комикса, на описанието на образите и дори – на външния им вид.По какво се различава телевизионният филм от комикса? Те (Сет, Евън и Сам) всъщност решиха да го направят като предистория, тъй като действието в комикса се развива със скорост, която ви увлича прекалено бързо по тези луди хора и идеи; затова те създадоха реален град и реално място и свят, който ние като зрители можем да възприемем и с който можем да установим връзка и да разберем хората в него. Много е важно да се познава миналото на Джеси и решението му да направи това, с това гадно и опасно минало, пълно с насилие. Мисля, че ние би трябвало да знаем тези неща, преди да тръгнем на това безумно пътешествие по света.Религиозен човек ли сте в реалния живот?Аз съм вярващ, но… не ходя на църква. Но, не съм противник на нищо и ми харесва идеята (в “Проповедникът”), че е важно да се говори за религията. Не мисля, че този сериал защитава която и да е позиция; това, което ми харесва в него е, че това са само разговори. Къде се намираме? Кои сме? Какво правим тук? Харесва ми, че Касиди и Джеси спорят по тези въпроси; те никога не постигат съгласие. Но, те харесват динамиката на тези разговори. Това е един безкраен разговор, нали? И не трябва да гледаме на него с омраза или гняв. Всеки има право да вярва във всичко, в което иска да вярва и, според мен, филмът иска да ни каже точно това. Направихте ли някой от вашите акробатични номера в първия сезон, както при големия бой в бара?Ние направихме голяма част от тях сами, но с един наистина много добър поддържащ екип. Аз обичам тази сцена, защото тя разказва история; тя не е включена просто така. Джеси е толкова против да бъде въвлечен отново в този живот и вече му се е насъбрало толкова много по отношение на миналото му и на това, на какво е способен… но, той го прави с удоволствие. Той прилича на наркоман, който накрая отново е получил своята доза и се наслаждава на всеки миг. Това е той; това е същинският той. Той е потискал това и се е мъчил да си придаде друг вид.Вие работите и с компанията DC Comics (“Проповедникът“- „Preacher”, „Warcraft“, който предстои да бъде излъчен), и с компанията Marvel (Купър изпълнява ролята на Хауърд Старк в „Капитан Америка: Първият отмъстител“- Captain America: The First Avenger“ и в телевизионния филм “Агент Картър“- „Agent Carter”). Коя от двете компании предпочитате?Харесвам това, което правят и двете. Мисля, че те са изключително креативни. И двете търсят по-необикновени и различни истории и винаги се стремят да открият предизвикателни неща за зрителите а, по мое мнение, този филм определено е такъв. Никога не съм виждал нещо подобно. Такава съвкупност от толкова много различни идеи. Имайки предвид колко консервативни са феновете на “Проповедникът“, притеснява ли ви това, че филмът се различава твърде много от комикса?Имам опит в това отношение с „Warcraft“ и Хауърд Старк. Натискът е огромен, защото хората наистина имат ясна предварителна представа за образа, с който са израснали и който виждат в съзнанието си. Но, това не трябва да те разколебава или да те плаши. Ти се справяш с подготвителната работа; разговаряш с творческия екип; разговаряш с автора на книгата и с героя, доколкото можеш; и след това, всичко зависи от теб. Трябва да изпълниш написаното на страницата за съответния ден и да решиш как, според теб, създаденият от теб образ ще реагира в дадената ситуация. Това е всичко, което можеш да направиш. В противен случай, трябва да вървиш през минно поле, обзет от страх за тези хора. А, в мрежата ще срещнеш безкрайно отхвърляне. Така че, налага се да ръководиш нещата с ясното съзнание и чувство на гордост от това, което си успял да постигнеш, и аз се надявам, че хората ще харесат моето представяне. Беше ли южняшкият акцент на Вашия герой част от актьорските ви умения или се наложи да работите с учител по изговора?Наложи се да работя с учител. Това беше важно.Трудно ли се овладява акцентът?Трудно е да не преиграеш с него; мисля, че в това е тънкостта. Лесно е да възпроизведеш повърхностно нечия представа за южняшки акцент, но не става по този начин, защото в крайна сметка ще се окажеш в положението на имитатор. Всъщност, тексаският акцент не е прекалено южняшки и не е така ярко изразен, както хората си мислят. Така че, имаше някои техники, за които ползвах помощ и това беше добре, той като не исках да мисля прекалено много за това по време на снимките; не исках това да заема първостепенно място във въображението ми, докато се стараех да вляза в образа. Бихте ли ни казали нещо за работата си със Сет и Евън и за работата им като режисьори?Никога не съм виждал нещо подобно. В началото имах известни притеснения, че ще получавам противоречиви указания и представи за играта си от тях, но това са двама души, които се познават от толкова много години и работят заедно толкова добре, че това някакси се получава; никога не е имало момент на несъгласие между тях. Освен това, имахме и шоурънъра Сам Кейтлин, която надзираваше нещата и правеше много конкретни творчески забележки за това, което искаше. Но, хубавото беше, че всички те познаваха материала; те имаха ясна представа какво искат да направят. Беше много важно да разполагаме с това в началото, преди да ни оставят да действаме, да знаем наистина какъв е стилът на филма и кои сме ние като образи. За мен беше истинско удоволствие да работя с тях. Има ли някой незабравим момент от работата върху сезон първи, който сте запечатали в съзнанието си?Всеки ден имаше много такива моменти. Когато се срещнеш с всички създатели на филма, виждаш, че това е странен екип от хора – прекрасен екип. Всички ние сме на ръба на лудостта, което може да създаде маса поразии: но, поразии в добрия смисъл; полезни поразии. Всеки ден се случваше нещо много забавно и тъй като снимките на всеки епизод продължаваха седем дни, ние имахме възможност да видим абсолютно всичко… и се налагаше да правим абсолютно всичко. В даден момент се случва… страхотен бой на бара; в следващата минута – спокоен, мрачен разговор около масата. Кое беше най-голямото предизвикателство в работата по този филм? Тишината около Джеси – тъмнината и тишината - по отношение на която имах известни безпокойства, че ще се възприеме като отегчителна, тъй като останалите образи са като ураган. Така че, според мен, предизвикателството е в това да вярваш, че вътрешният живот на Джеси и неговото минало са достатъчни, за да приковат вниманието на зрителя, за разлика от образа на Хауърд Старк, при когото случаят е обратен – той се втурва във филма като луд и постоянно бърза да отиде на следващото място, да измисли нещо, да бъде изобретателен. ... още »
АКЦЕНТИ В ПРОГРАМАТА:31.05, 21:00 ч; 02.06, 19:00 ч; 03.06, 21:00 ч. - Прегръдката на змията / El Abrazo De La Serpiente - номиниран за Оскар'16 - "чуждоезичен филм", елегична приключенска история от реж. Сиро Гера, изследваща един изчезващ начин на живот и света на природата, който унищожаваме. През 1909 г. немският изследовател Тиодор Кох-Грюнберг пристига на брега на река, където чака младият шаман Карамакате, вероятно последният представител на избито племе. Тиодор търси изключително рядко цвете, което да го излекува от фаталната му болест. Карамакате се съгласява да му помогне. Пътешествието им ги води през реки и джунгли, унищожени от намесите на европейците, и свършва при един садистичен испански свещеник и сирачета. В паралелна история, случваща се в същия регион през 1940 г., американският изследовател Ричард Ивънс Шулт също издирва рядкото цвете, в компанията на порасналия Карамакате.31.05, 21:00 ч. – презентация от Прозрачни Планини преди прожекцията на "Прегръдката на змията"02.06, 14:45 ч.; 04.06, 19:00 ч. - Солта на земята / The Salt of the Earth - документалният портрет на фотографа Себастиао Салгадо, чието творчество разкрива неотслабваща вяра в човешката цивилизация, под режисурата на Вим Вендерс и Жулиано Рибейро Салгадо02.06, 21:30 ч. - Повече от мед / More Than Honey - Известна е мисълта на Алберт Айщайн: „Ако пчелите измрат до една, на човечеството ще му останат само четири години живот“. През последните години милиарди пчели умират без видима причина. Ако техният брой продължи да намалява, това ще доведе до драстични последствия за хората – производството на повече от една трета от хранителните продукти, които консумираме, зависи от растения, опрашвани от пчелите, така че съдбата на пчелните популации е тясно обвързана с човешкото оцеляване. Режисьорът Имхоф, в чието семейство пчеларството е традиция, посещава три континента, за да интервюира пчелари в разследване на причините за изчезването на популациите от пчели, както и в търсене на възможни решения на проблема. ... още »
"Ако искаш мир – готви се за война!“Мнение на римски легионери-пацифистиТълпи от тичащи бежанци с мургав цвят на кожата напускат заедно със семействата си разрушената си родина, през портал, който им отваря път към мирна страна, населена с бледолики, която ще покорят с огън и меч. Това не е апокалиптичен сценарий написан от Доналд Тръмп, нито информация от крайно дясна европейска медия, а уводът към филмовата версия на видеоиграта Warcraft – едно от най-нашумелите, анализирани и коментирани явления в Интернет. Позната на геймърите от цял свят, играта достига до своя апотеоз преди десетина години, когато рекордно отбелязва едновременно участие на около 12 милиона души. Днес, когато интересът към нея е спаднал застрашително, и когато драматичните моменти от безсънните нощи пред компютъра започват да поизбледняват, компанията BLIZZARD ENTERTAINMENT предлага обновяване на старата тръпка на зрителската аудитория. Упражнението е с висока степен на риск, тъй като много опити за създаване на филми, вдъхновени от видеоигри се оказаха финансови и естетически катастрофи, главно поради неспазване на особеностите на кинематографичната комуникация.''Warcraft: Началото'' е блестящ резултат от сливането на две изключително доходоносни индустрии, насочен предимно към тийнейджърска аудитория (настояща и бивша, тъй като и геймърите остаряват, а трупането на години не означава непременно загуба на интерес към любимите играчки). Режисьорът и сценарист Дънкан Джоунс (син на починалия наскоро Дейвид Бауи) вдъхва нов живот на познатия сюжет без да прескача тънката линия на досадата, която лесно може да се достигне при видеоигрите. Поетичният му разказ съдържа класически митологични елементи и послания към съвременния свят, като остава верен на фентъзи-стила на първоизточника. Когато орките навлизат в Азерот през временно-пространствен портал, за кратко време те завладяват обширни територии и пленяват стотици жители на мирно кралство. Опасността принуждава местният владетел да се обърне за помощ към верния рицар Лотар (Травис Фимел) и към магьосникът-пазител Медив (Бен Фостър). По време на командо-набезите си, те отвличат Гарона (Пола Патън) – полу-робиня, полу-орк, полу-човек, чиито леко загатнати глигански бивни, се колебаят между екзотичен сексапил и свенлива еманципация. С готовност тя доставя част от нужната информация, необходима за неутрализирането на нашествениците. В противниковия лагер, младото семейство на Дуротан (Тоби Кебел) (не става дума за химичен продукт или смеска за домакинска употреба, а за смел орк-боец) и неговата вярна съпруга Драка (тук ще пропусна коментарите), станали наскоро родители, са привъженици на мирното съвместно съществуване, но това се оказва фатално за тях. Епичната битка между Ордата и армията на Азерот остава в центъра на повествованието, но историята отделя задълбочено внимание към психологическия аспект на персонажите. Сред класическите архетипове изобилстващи в разказа, с душевния си гнет и съдбоносни решения изпъква преводачката-амазонка Гарона, която е раздирана от въпроси без отговор и вътрешни конфликти достойни за шекспиров герой.''Warcraft: Началото'' е грандиозен спектакъл, който може да се разглежда като кинематографичен отзвук на Властелина на пръстените и историите около Билбо Бегинс и хобитите. С постоянно високо темпо на действието, филмът разказва няколко паралелни и взаимно преплетени истории, които откриват неизчерпаем сюжетен потенциал за този амбиционен франчайз. Открай време приказни истории, в който изобилстват екзотични имена, храбреци, мечове и магии са се ползвали с голям интерес, а като се добави оправданото любопитство на хората от земното кълбо, които вече са имали достъп до играта, може да се очаква сериозен касов успех за това ново филмово заглавие. ... още »
