Поговорихме си с Навид Никах Азад за един от най-провокативните късометражни филми напоследък „Междучасие”, засягащ темата за присъствието на жените по стадионите в Иран и конкретно историята на самозапалилата се Сахар Ходаяри, както и за режисьорите, които са му повлияли и любовта му към късометражното кино.Навид Никах Азад е роден през 1982 г. в Техеран. Филмографията му включва 6 късометражни филма, сред които „Naagahaan, Zinat...” с награди за най-добър филм от фестивалите в Джайпур, Филаделфия и Масачузетс и „Майчинство”, отличен с награда за най-добър сценарий от МФФ Техеран и показван в програмата на Sofia MENAR.Кога решихте да заснемете филм по случилото се със Сахар Ходаяри. Разкажете ни повече за забраната в Иран, която спира жените да посещават футболни мачове.Когато се случи трагедията със Сахар Ходаяри всички бяха шокирани. Сахар се самозапали на няколко минути от офиса ми. Тогава аз не реагирах по никакъв начин, не показах чувствата си, нито споделих в социалните мрежи. Просто наблюдавах как тази трагедия се отразява върху хората: върху обикновените граждани и върху обществените личности – политици, спортисти, артисти... Не исках да реагирам първично, исках дълбоко да премисля какво точно се беше случило.Това, което ме накара да заснема филма е истината за Сахар Ходаяри и нейната история. Властите и медиите я превърнаха в момичето на деня, в човек без минало, исках да заснема „Междучасие”, за да покажа, че Синьото момиче, както стана известна Сахар в медиите, има своята история и заслужава тя да бъде достояние на хората.От 40 години на жените в Иран е забранено да посещават стадиони, където да подкрепят футболните отбори. С наближаването на квалификациите за Световното първенство през 2022 г. от ФИФА задължиха Иран жените да бъдат допускани на стадионите. Месец след смъртта на Сахар, правителството реши, че жените ще могат да гледат квалификационната среща между Иран и Камбоджа.Как открихте Моджан Корди? Всъщност тя професионална актриса ли е?Нито едно от момичетата в „Междучасие” не е професионална актриса, въпреки че на снимачната площадка се държаха като професионалистки. Познавам Маджан Корди от един студентски филм, където ми направи впечатление. Тогава публиката остана едновременно изненадана и възхитена от нейната игра.Потърсих я в социалните мрежи, уговорихме си среща и се видяхме в театъра, където тя участва в една пиеса. Поговорихме си за моя проект и за случилото се със Сахар Ходаяри. След това й изпратих сценария и тя беше много впечатлена.Сигурно е много трудно филмът ви да достигне до своята публика в тези времена на пандемия. Как се отразява това върху фестивалния живот?Фестивалният живот на „Междучасие” беше силно засегнат както от пандемията, така и от политическите събития в моята родина Иран.Премиерата на филма беше през ноември на 21-я международен фестивал в Измир. Досега „Междучасие” е селектиран на 9 международни фестивала, сред които и Sofia MENAR и вярвам, че ни очакват още много фестивали.По време на пандемия авторите остават далеч от досега с публиката, повечето фестивали се провеждат онлайн, но аз смятам, че голямото предизвикателство за един режисьор е да задържи зрителите пред екрана. Никога не се замислям за ограниченията, самите ние си понякога си налага ограничения, които трябва да преодолеем.Настроен съм оптимистично за бъдещето на моя филм и съм сигурен, че предстоят още много хубави моменти.Как беше приет филмът в Иран, имаше ли вече прожекции там?Филмът не е прожектиран в Иран. Поради политически причини беше отхвърлен от програмата на най-големия филмов фестивал за късометражно кино в Техеран. Смята се, че темата на „Междучасието” е неудобна за националната сигурност на страната.Кои са режисьорите и филмите, които харесвате и ви вдъхновяват?Силно съм повлиян от режисьори като Аббас Киаростами, Кшищоф Кешловски, Асгар Фархади и братя Дарден. Цикълът „Декалог” на Кешловски ме тласна към режисьорската работа.Вече имате 6 късометражни филма във филмографията си, не е ли време за първи пълнометражен филм? Работите ли по нещо ново?Много харесвам късометражното кино. Сигурен съм, че ще усетя, когато дойде време за първия ми пълнометражен филм.Работя по един сценарий от две години, в момента историята придобива завършен вид. Надявам се след година, през 2022, да започна да снимам следващия си филм в една различна среда. ... още »
„Петя на моята Петя“ на Александър Косев и „Уроци по немски“ на Павел Веснаков в международния конкурс на 25-ия София Филм ФестДебютните филми, тръгнали от София Мийтингс, ще се срещнат за първи път с българската публика„Петя на моята Петя“ носи заглавието на разказа на превърналата се в легенда поетеса Петя Дубарова. Режисьор е Александър Косев, сценаристи са Нели Димитрова и Валентина Ангелова, които повдигат завесата на миналото, за да представят на съвременните млади хора Петя Дубарова и нейния талант. Подходът в създаването на филма е да свърже бъдещето с миналото. Историята е изградена върху връзките и паралелите между две тийнейджърки от различно време: Петя Дубарова и Петя Монова. Едната е дръзка и модерна, а другата – както е представена във филма – мъдра и митична.„Петя на моята Петя“ задава въпроси, а съвременната Петя от филма трябва да открие своите отговори, поставена в ситуация между живота и смъртта – дали да избере живота или да последва любимата си поетеса Петя Дубарова…Филмът има субсидия от Националния филмов център на нискобюджетна сесия и е подкрепен от Община Бургас. Заснет е за по-малко от месец, изцяло в Бургас, продукция е на „БЪФ пикчърс”, копродуцент е „Консепт студио”. Оператор на филма е Иван Вацов, продуцент е Николай Урумов, а ко-продуцент - Кръстьо Ламбев. Ролите са поверени на Алиса Атанасова, Александра Костова (познаваме я от ролята й в „Маймуна“ на Димитър Коцев - Шошо), Алена Вергова, Юлиян Вергов, Ясен Атанасов, Албена Павлова, Васил Банов; много от актьорите, които участват, са родени и свързани с Бургас, включват се и близо 500 жители на града като статисти.Пълнометражният дебют на Павел Веснаков „Уроци по немски“ ще се появи за първи път пред българските зрители в конкурсната програма на 25-ия СФФ. Филмът получи международно признание в края на 2020 – световната му премиера беше на кинофестивала в Кайро, където изпълнителят на главната роля Юлиан Вергов беше удостоен с наградата за най-добър актьор.Носител на Наградата Джеймисън за най-добър български късометражен филм от 2011 година с „Влакове“, Павел Веснаков се утвърди като един от най-талантливите млади български режисьори, които приемат различни предизвикателства и обичат да експериментират, като преследват мечтата си да правят кино.Игралният му дебют „Уроци по немски“ е създаден в копродукция с Германия (Moviemento и Heimathafen Film & Media) и разказва за два дни от живота на мъж на средна възраст, загубил своята идентичност и решил да емигрира от България. Никола се опитва отчаяно да възстанови отношенията си с всички свои любими хора само ден преди да отпътува. Освен Юлиан Вергов, във филма участват още Васил Банов, Елена Телбис, Стефка Янорова, Герасим Георгиев-Геро, Меглена Караламбова, Иван Налбантов.„Моята метафора за Германия е смисълът, който липсва на все повече хора у нас. Вманиачеността от заминаването помага на главния герой да осъзнае и види нещата, които има тук и на които не е обръщал внимание. Какво значение има къде отиваме, ако не се чувстваме у дома си? Това търсене на усещането да се чувстваш у дома е в основата на пътя, по който героят в „Уроци по немски“ се опитва да тръгне“, казва режисьорът Павел Веснаков. ... още »
Киното е сред хобитата, които трудно биха ни омръзнали, тъй като всяка година имаме възможност да се наслаждаваме на нови и нови заглавия, някои от които бързо се превръщат в любимци за дълго време напред. Именно такива филми и сериали са сред най-продаваните в Ozone.bg. Ще ви припомним в следващите няколко реда - заглавията, които и през тази година са също толкова желани, търсени и гледани от зрителите. Обръщаме поглед и към филмите, които със сигурност ще напишат история в световното киноизкуство. Ако се чудите какво да гледате в следващите вечери, то всяко от заглавията по-долу би било добър избор.Хоакин Финикс и неговата интерпретация на Жокера Жокера - това творение под ръководството на Тод Филипс излезе през 2019 г., но и до днес продължава да предизвиква същия интерес сред обществото и разпалена дискусия сред киноманите. Филмът е базиран на едноименния герой от DC Comics и разгръща пред зрителите неговата история, развиваща се през далечната 1981 г. В главната роля виждаме психично болния Артър Флек - неуспял комик, който постепенно изпада в състояние на лудост и нихилизъм. Но поведението му далеч надминава границите на личната трагедия, защото той става вдъхновение за кървава социална революция, насочена срещу богатите хора с възможности в гниещия отвътре град Готъм Сити. С този филм Хоакин Финикс, който брилянтно изиграва Артър, заслужено спечели Оскар за най-добра мъжка роля. На фона на това негово превъплъщение, мрачният тон, насилието и извеждането на психичните заболявания на преден план са силно дискутирани в обществото. Неслучайно филмът продължава да се нарежда сред най-продаваните и за тази година - всеки, който не го е гледал, иска да го гледа, най-малкото защото всички говорят за него. Любимите класики на малки и големи Безспорно Тимон и Пумба са сред любимите герои на поколения деца и възрастни. Цар Лъв 3 запознава зрителите с нова, невиждана досега, доза приключения на звездното дуо. Това оправдава и големия интерес към продукцията, заради която “Цар Лъв 3” печели място в нашата класация за най-гледани филми през 2020 г. Ако сте го пропуснали - то сега е идеалното време да наваксате. Филмът е озвучен на български, което го прави подходящ дори и за най-малките; На следващо, но не по важност, място се нарежда поредното доказателство за успехите на Pixar. Ако има една мишка, която безспорно всички обичат, то това е Реми - младият плъх, решен да се превърне в главен готвач в ресторант, намиращ се в сърцето на френската столица. Рататуи проследява приключенията на ентусиазирания мишок и неговия приятел чистач по пътя към сбъдването на тази мечта. Двамата радват семейства по целия свят вече повече от десетилетие. Филмите, които се помнят На пръв поглед изглежда невъзможно да се направи сюжет, базиран на отмъщение, в който главните герои са 12-годишно момиче и наемен убиец. Френско-американската продукция Леон обаче успява да го направи. И то брилянтно. Матилда е готова на всичко, за да накаже виновниците за погубеното си детство и сякаш по чудо - тя среща Леон. Този филм, освен с интересната си история, продължава да предизвиква интереса на зрителите и с факта, че в него Натали Портман изиграва дебютната си роля в пълнометражен филм; Кристофър Нолан е сред режисьорите с богата история зад гърба си. Сред най-успешните му кино произведения са “Генезис” и “Интерстелар” - филми, демонстриращи високо майсторство в областта на Седмото изкуство. До тези заглавия през 2017 г. гордо се нареди Дюнкерк - мащабна картина, спираща дъха история и брилянтна режисура - какво повече може да иска човек от един филм? Изкуството - по-близо до нас от всякогаПредставете си как би изглеждал филм, в направата на който са участвали екип от 125 художници, а действията се развиват, благодарение на над 62 000 маслени рисунки. Ако това не ви е достатъчно да се сетите, че говорим за Да обичаш Винсент, то е време да поправите тази грешка. Със своето излизане, Loving Vincent (както е името му на английски език) насочи прожекторите към историята на преждевременно отшилия си на 37-годишна възраст Винсент ван Гог и се превърна в първия в киното пълнометражен филм, базиран изцяло на анимирани картини. Вдъхновение за това заглавие се превръща писмо на Ван Гог, което той пише седмица преди смъртта си, което гласи, че „не можем да се изразяваме иначе, освен чрез картините си”. В екипа от художници участва и българката Елизабет Христова, която, подобно на останалите, преминава обучение по рисуване в стила на холандския гений. Филмите, без които нищо нямаше да е същотоМожем ли да кажем нещо за Star Wars: Episode VII - The Force Awakens, което вече да не знаете? Сигурни сме, че повечето от вас са гледали тази част от космическата сага, с която поколения деца (и възрастни) пораснаха, веднага след нейното излизане през 2015 г., но освен филмовото събитие на годината, седмият епизод си остава една от сензациите в киното за поне десетилетие. “Силата се пробужда” успешно успя да оправдае и дори да надскочи очакванията на милионите фенове и неслучайно остава една от любимите части от поредицата. Подарете си още веднъж удоволствието от гледането на този шедьовър. Настанете се удобно на диваните и нека силата бъде с вас;Има ли човек, който да не се забавлява с шеметните приключения на капитан Джак Спароу? Мистерия, забавни моменти, любов и разбира се, спиращи дъха бойни сцени - така можем да опишем Карибски пирати: в непознати води. Ако се чудите дали една красива жена, любов от миналото, може да се окаже по-опасна от Черната брада, то побързайте да изгледате филма;Хобит: Битката на петте армии проследява епичния завършек на едно неочаквано пътуване - това на Билбо Бегинс. Всичко в началото на този филм изглежда мрачно, непоправимо и тежко. Езерният град и неговите обитатели са обект на отмъщението на дракона Смог, който може да бъде надвит само ако всичките му противници се обединят. Гениалният филм продължава и до днес да вълнува хората, които следят историята от нейното начало;Ако сте фенове на “страшните филми”, то със сигурност със следващото ни предложение няма да ви изненадаме. 30 години по-късно героите от “То: част първа” се събират в То: част втора. Още помнещи ужаса на преживяното през детството, те се завръщат, защото сега са по-готови от всякога да се справят с натрапника в техния роден град. Но дали клоунът Пениуайз е на същото мнение? ... още »
Поговорихме си със Самир Кумсие за неговия филм „Между стената и света”, част от програмата на 13-я Sofia MENAR.Самир Кумсие е роден през 1988 г. в Йерусалим. Завършва кино в Университета по изкуства „Дар ал Калима” във Витлеем. През 2016 г. снима първия си късометражен филм „Connected”, който е отличен на фестивала за документално кино Documentaries Without Borders. Кумсие е част от екипа и на фестивалния хит „The Reports on Sarah and Saleem”, отличен с наградата на публиката на МФФ Ротердам и наградата на журито на фестивала в Сиатъл.Сигурно е много трудно филмът ви да достигне своята публика в тези пандемични времена. Как мина премиерата на „Между стената и света” и как продължава фестивалният живот?Доста е иронично, защото филмът поставя проблема за невъзможността на палестинските граждани да пътуват, а по време на пандемията на всички им беше забранено да пътуват.Филмът имаше само две истински прожекции преди пандемията, те бяха в Рамалла по време на Дните на палестинското кино. Световната премиера беше на 32-я филмов фестивал в Голуей, Ирландия, който обаче се проведе онлайн. Оттогава е част от програмата на много филмови фестивали, но всички прожекции са онлайн.Колко страни успяхте да посетите с вашия палестински паспорт?До този момент съм посетил 15 държави, като повечето от тях са в Европа. Когато получиш шенгенска виза е много по-лесно да влезеш в страните от шенгенската зона. Летях до Еквадор, една от много малкото страни в света, за която не ти трябва виза, ако притежаваш палестински паспорт.Ако трябва да пътувате само с ръчен багаж, какво ще е първото нещо, което ще сложите в раницата си?Пътешествията ме научиха да живея само с най-необходимото. Винаги пътувам с малко багаж, като не забравям да взема камерата си, която е едно от най-важните неща в живота ми.Кои са дестинациите, които мечтаете да посетите?Нямам конкретна държава, за която да мечтая. Искам да гостувам на приятелите си по света. Имам познати в Чили, в Щатите, Канада, Мианмар, Украйна, Дания... Списъкът е доста дълъг.Кой беше моментът от ваше пътешествие, който винаги ще помните?Най-странното преживяване ми се случи в Еквадор. За първи път пътувах някъде без да ми е необходима виза. На летището взеха паспорта ми, поставиха ми печат и ме пуснаха. Това беше момент, който никога няма да забравя. Бях толкова щастлив!Работите ли по някакъв следващ проект?В момента разработвам идеята за уеб-сериал, който ще бъде озаглавен „Безгласно”. Ще дам глас и ще разкажа историите на хора, които живеят на места, откъдето е трудно да пътуваш по света. Ще започна с Палестина и ще видя накъде пътят ще ме отведе.Домакин на Sofia MENAR тази година е Neterra TV+, където могат да бъдат гледани всички филми от селекцията. Зрителите ще имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала. Абонаментите са налични на https://neterra.tv/festival/menarfestSofia MENAR Film Festival се организира от “Позор” и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като традиционно включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Фестивалът е основан през 2009 година. ... още »
Софи Диа Пегръм и Джен Милър са авторките на документалния филм „Крилете на Киргизстан”, част от програмата на 13-я Sofia MENAR. Двете стоят зад продуцентската компания “Horsefly Films”, чийто каталог включва заглавия като "Path to Glory", "Tarpan", "Of Gods and Kings" и "Talking to the Air". Защо решихте да заснемете филм за живота на номадите в Киргизстан?Софи: „Крилете на Киргизстан” беше замислен като изследване на една култура, в която конят заема централна фигура. Повечето хора свързват номадите с Монголия, а Киргизстан е по-малко известен за Запада. Колкото повече проучвахме региона, толкова по-интересно ни ставаше. Конят е от съществена важност за поминъка на човека. Двете се Джен се интересуваме от места, където тази културна връзка е още жива.Колко време прекарахте в планината и как ви се отрази животът там?Софи: Направих проучване за семейства, които са готови да участват в проекта и след това два пъти се връщах в рамките на година, за да снимам различни хора. Пътувах с преводач и шофьор, защото не е лесно да наемеш кола в Киргизстан. Хората там са много гостоприемни, бях добре дошла във всеки дом. Често условията за живот са примитивни, но както сме разбрали от предишните ни филми, човек трябва да живее като местните, за да бъдат филмите максимално автентични. Пътуванията ни продължаваха няколко седмици, като от време на време слизахме от планината, за да заредим батериите. Планините, алпийските пасбища и езерата са изумително красиви. Животните бродят из безкрайната степ, заобиколен си от безгранична шир, връзката между човека, природата и животните е жива.Пътувате много, за да снимате вашите филми. Как местните приемат вас и камерата ви?Софи: Бях в Антарктика, за да заснема филм за един художник, който работеше по проект на Шелфовият ледник Рос. В Непал снимах четири много различни филма: за местното население, за конете, които обитават региона и за трансджендър общността в Катманду. Дали двете с Джен снимаме филми за конете или за живота на жените в отдалечени региони, най-важното е да дадем нещо от себе си, камерата да бъде не само наш гост, но и свидетел на разказите и историите. И на двете ни е необходим период на аклиматизация преди да започнем да снимаме, време, през което каним местните да се опознаем без да е включена камерата. Хората ни приемат като артисти, като любители на конете, но най-вече като събеседници за споделяне на истории.Споделихте, че сте били в България, разкажете ни малко повече за посещението ви.Джен: Преди години снимахме филм в Родопите озаглавен „Тарпан: Прерисуване на една стара снимка” за изчезналата порода коне тарпан и техния съвременен родственик – полския коник, който е пренесен отново в Родопите. Днес тези коне живеят сред изоставени села и необитаеми местности, опитвайки се да върнат екосистемата към първоначалното й състояние.Прекарахме седмица сред природата на Родопите. Снимахме птици, вълци, бизони, елени, лешояди... Беше прекрасно! Още копнеем за шопска салата. На връщане имахме един ден в София и още пазим топли спомени от хотела ни, в който имаше останки от римски амфитеатър. С радост бихме се върнали в столицата ви.Трудно е да говорим за бъдещи планове в тази ситуация, но все пак работите ли по някакъв нов проект?Джен: Току-що завършихме постпродукционно новия ни документален филм „Жребец от мечтите” (Stallion Of A Dream) за застрашения бял кон Камарийо, една изключителна история свързана с хората на Калифорния. През останалото време и двете снимаме рекламни клипове и телевизионни сериали. Софи ще пътува до Непал през октомври, за да снима историята на един човек, победил рака, който ще покорява Еверест. Надяваме се през лятото да се завърнем и в Киргизстан, за да покажем на местните „Крилете на Киргизстан”. ... още »
Българската премиера на селектирания в Кан 2020 филм ще бъде на 11 март в Зала 1 на НДК Най-новият филм на Камен Калев „Февруари“, представен в Works in Progress на 17-ия София Мийтингс 2020, получи заслужено признание – участие в официалната селекция на Кан 2020. Най-авторитетният филмов фестивал в света бе отменен миналата година поради пандемията от Covid-19, но оповести филмите от основната си програма, за да даде шанс на тези творби да намерят своята фестивална съдба и възможност за разпространение. „Февруари“ е четвъртият пълнометражен филм на Камен Калев, един от най-талантливите и успешни режисьори на новото българско кино. Творбата е копродукция между България и Франция (Waterfront Film & Koro Films), а историята проследява живота на един човек – когато е 8-годишно момче, младеж на 18 години и вече като 82-годишен възрастен мъж. Пътят изглежда предопределен и монотонен – в родното място и извън него, в жега и в студ, ала по всяко време сякаш една невидима сила присъства в битието… Тя е част от нас и по тайнствен начин ни кара да продължаваме напред, към смъртта… Главната роля във „Февруари“ е поверена на Иван Налбантов. Филмът е финансиран с подкрепата на НФЦ и Евроимаж. Световен разпространител е френската компания Мементо Филмс Интернешънъл (Memento Films International).Камен Калев е познат на публиката в Кан още от 2005 и 2007 година, когато представя в „Седмица на критиката“ късометражните си филми „Върнете заека“ и „Лошият заек“ (в съавторство с Димитър Митовски). Пълнометражният му дебют „Източни пиеси“, както и неговият втори филм „Островът“, стартират като проекти от София Мийтингс. И двата филма участват в „Петнайседневката на режисьорите в Кан“, съответно през 2009 и 2011 година. През 2014 година Калев отново е в Кан като режисьор на фрагмент от филма-омнибус „Мостовете на Сараево“. През 2020 година най-новата му творба бе включена в официалната селекция и привлече вниманието на световните киноспециалисти към България. Филмът участва във фестивалите в Солун, Севиля, Берген, Йерусалим, Стокхолм и др. През ноември 2020 бе представен и в Токио, където през 2009 година Калев спечели Голямата награда за най-добър филм с „Източни пиеси“. ... още »
Казем Молаие е роден през 1981 г. в иранския град Сабзевар. Завършва кино в арт департамента на Университета Суре в Техеран. През 1999 г. снима първия си късометражен филм “From Game to…” Следват още 7 късометражни филма преди да дебютира в игралното кино през 2017 г. с филма „Купал”, отличен с множество награди, сред които най-добър филм от МФФ Богата, най-добър филм от МФФ Хамилтън и награда на журито от МФФ Калкута. През 2020 г. е премиерата на втория му пълнометражен филм „Язовецът”, който е част и от селекцията на Sofia MENAR. Сигурно е много трудно да разпространявате филма си в тази пандемична ситуация. Къде се състоя премиерата на „Язовецът” и как протече фестивалният живот през годината?Много е трудно филмът да стигне до своята публика. Голяма част от фестивалите отлагат своите издания, други се провеждат онлайн, трети се организират с много ограничен бюджет. Кината в много страни са затворени и няма как фестивалите да се провеждат физически. Голямо предизвикателство за авторите е да приемат покани от форуми, които се провеждат онлайн, защото винаги остава въпросът доколко качването на филма в онлайн платформи е сигурно.„Язовецът” имаше своята премиeра през юли 2020 г. на Международния фестивал в Шанхай, който се състоя физически и имаше публика, но пък самото издание нямаше състезателен характер, заради пандемията. Получихме много добри отзиви от зрителите. След това филмът беше селектиран на над 20 кинофорума, като получихме наградата за най-добър филм от фестивалите в Остин и Банкок и наградата на публиката във Филаделфия. Смятам, че „Язовецът” ще продължи своя фестивален живот до края на 2021 г. Предстои премиерата му и по екраните в Иран.Как избрахте заглавието на филма – „Язовецът”? В края на филма се появява женски язовец, който със своята интелигентност и находчивост успява да открива скрити термити. Според мен основният персонаж във филма – майката, много прилича като поведение с женския язовец, защото и двете търсят нещо скрито. Оприличавам действията на сина й Матиар с тези на термитите, защото и за момчето, и за насекомите, семейството/колонията е нещо много важно. Като финализирах сценария реших, че ще го кръстя „Язовецът”, защото това заглавие ще придаде една завършеност на историята и атмосферата на филма.В програмата на тазгодишния Sofia MENAR има два филма с Вишка Асайеш – „Язовецът” и „Животът ми във втори курс”, как решихте тя да изпълни ролята на майката на Матиар?Много обичам предизвикателствата по време на кастинг. Всички познават Вишка Асайеш като една от водещите комедийни актриси в иранското кино. Реших да наруша стереотипите и да й предложа сериозна драматична роля в моя филм. Това беше предизвикателство както за мен, така и за нея, но днес и двамата сме много доволни от взетото решение. Мисля, че след премиерата на филма в Иран, зрителите ще останат изненадани от това различно и толкова дълбоко превъплъщение на Вишка.Как избрахте актьора, който се превъплъти в Матиар? Сигурно е било трудно да намерите актьор-аблинос, който да участва във филма?В началото смятах, че може да постигнем желания ефект с много грим. Но в предпродукционния период разбрахме, че няма как да стане, защото беше опасно да караме едно дете да прекарва часове наред на гримьорския стол, да носи лещи, косата му да бъде боядисвана. Самият аз не бях очарован от резултата с грима, затова реших, че трябва да намерим дете-албинос, което да участва във филма. Свързахме се с Асоциацията на албиносите и за щастие имаше две момчета, които проявиха желание да участват във филма, така избрахме Мохамад Амин Асади, който се превъплъти в Матиар. Преди това се беше снимал в един късометражен филм, така че може да смятаме, че „Язовецът” е дебютът му на голям екран.Кои бяха режисьорите, които ви повлияха да се насочите към киното преди повече от 20 години и продължавате ли да се учите от тях днес, след като вече имате заснети 8 късометражни и 2 пълнометражни филма?От 16-годишен имам интерес към киното. Първо се записах на курс в Младежката киноасоциация на Иран, след това следвах кино в арт департамента на Университета Суре в Техеран. Тогава вече започнах да се занимавам сериозно с кино. Сред иранските режисьори, които ме вдъхновяваха по онова време бяха Бахрам Бейзаи, Насер Тахваи и Аббас Киаростами. От чуждите режисьори мога да отбележа Роман Полански, Уди Алън, Стенли Кубрик, Дейвид Линч и братята Коен.В страната ни има много добри режисьори, които оказват влияние както на младото поколение, така и на иранското кино като цяло. Асгар Фархади е един от прекрасните примери в наши дни. Неговите филми са семпли и реалистични, но в същото време са много въздействащи и дълбоки. Асгар Фархади е като мой учител. В същото време аз намирам вдъховение навсякъде. Нищо не може да убегне от погледа на режисьора, без значение от неговия размер. За мен е много важно киното ми да има свой собствен почерк. Искам филмите ми да приличат на мен. Да имат своя атмосфера и концепция, да бъдат универсални, но по някакъв начин да носят своята самобитност. Надявам се, че ще успея да го постигна.Какво да очакваме след „Купал” и „Язовецът”?В момента пиша нов сценарий, който се надявам да реализирам в близко бъдеще. За съжаление ситуацията в страната ни не е добра, както заради пандемията, така и заради икономическите санкции, които Щатите наложиха на Иран. Много филми все още не са намерили своя път към екрана, тъй като салоните остават затворени. Хората се опитват да задоволят основните си нужди и културата остава на заден план.Но ние сме избрали киното като сфера на реализация и сме изцяло отдадени на изкуството. Трябва да направим всичко възможно, за да преодолеем трудностите и да продължим да снимаме. Надявам се скоро да работя по новия си проект, въпреки тежката световна ситуация.***Домакин на Sofia MENAR тази година е Neterra TV+, където могат да бъдат гледани всички филми от селекцията. Зрителите ще имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала. Абонаментите са налични на https://neterra.tv/festival/menarfestSofia MENAR Film Festival се организира от “Позор” и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като традиционно включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Фестивалът е основан през 2009 година. ... още »
По повод фокуса върху турското кино на 13-я Sofia MENAR, си поговорихме с режисьора на „Цигански романс” Огузхан Йълдъз за разпространението на филми по време на пандемия, за ромската общност в Истанбул и неизменната част на музиката в нашето ежедневие.Огузхан Йълдъз е роден през 1983 г. в Истанбул. Дебютира като актьор през 2004-та година в сериала „Книга за живота”(“Hayat bilgisi”). Следва участие в двете части на хитовата комедия „Лудата класна стая” (Çilgin Dersane). Филмографията му включва още сериалите „Един за всички” (Hepsi bir) и „Изоставено сърце” (Vazgeç gönlüm), както и филмите „Джин” (El-Cin), „С вдигната глава” (Ayakta kal), „Dursun Çavus” и „Oldu Mu Şimdi?” През 2017-та е сценарист, продуцент и актьор на комедията „Отваряй, много ми е лошо” (Ac kapiyi cok fenayim). „Цигански романс” (Rom An) e режисьорският му дебют отличен с наградите за най-добър филм на фестивалите в Истанбул и Антакия.Сигурно е много трудно филмът ви да достигне до своите зрители в тези времена на пандемия. Къде се състоя премиерата на „Цигански романс” и как протича фестивалният живот на филма досега?- Малко е трудно с фестивалния живот в дни на епидемия. Не бяхме подготвени за такива промени. Понякога имаме изненади с онлайн церемониите, както се случи и при международната премиера на „Цигански романс” в Италия. Оказа се, че няма да можем да осъществим връзка след прожекцията. Затова първата истинска прожекция се състоя на Международния филмов фестивал в Антакия, където спечелихме наградата за най-добър филм. От октомври досега „Цигански романс” има 8 награди и множество участия в официални селекции.Кога и как решихте да заснемете „Цигански романс”, и колко време продължи снимачният процес?- Често хората не обръщат внимание на обикновените истории, които се случват около тях. Нашият герой Ром е един от хората, които подминаваме по улиците всеки ден. Не трябваше да ходя далеч, за да намеря своята история. Отне ми около година, докато завърша филма, като най-трудната част беше с музиката, която е основен елемент от историята. Първоначалната версия беше с 13 минути по-дълга, но аз исках действието да тече по-бързо, така както живеят и говорят ромите, на бързи обороти.Свързан ли сте по някакъв начин с класическата музика, която е част от сюжета на филма?- Винаги съм искал да свиря на някакъв инструмент, но така и не успях да се науча. Много ценя хората, които могат да свирят на инструменти. Често слушам класическа музика. Един от любимите ми филми е „Червената цигулка” на Франсоа Жирар.А каква е връзката ви с ромската музика и как точно открихте изпълнителя на главната роля в „Цигански романс” Анъл Чаглар Тел, всъщност той актьор ли е или музикант?- Ромите винаги са били част от живота ми, те са колоритът на света, в който живеем. Музиката им обогатява нашето ежедневие. Имам много приятели, които са роми, като актьора Тунджай Генчкалан. Историята с червената риза на Ром е от действителна случка. Видях едно циганче в новогодишната нощ на „Истиклял”, което свиреше на тарамбука. Беше облечено в червена риза и събираше пари от хората, които се спираха да го послушат. Докато му даваше банкнотата един мъж му каза: „Имаш много хубава риза”, а момчето му отговори: „Дай още една петачка и за ризата!” Така се появи историята с червената риза на Ром.Препоръчаха ми Анъл Чаглар Тел. Той е актьор и музикант. Много държах изпълнителят на Ром да владее музикален инструмент. Когато се запознахме с Анъл, той работеше в едно кафене. Ходехме там и дълго време репетирахме за ролята.Съществува ли още най-големият ромски квартал в Истанбул Сулукуле?- Сулукуле изчезна като културен феномен с новия план за урбанизация на Истанбул. Въпреки че дадоха жилища в района на много от обитателите му, те вече не живеят там. Повечето се преселиха на малки общности из различни части на Истанбул. На някои от тези места снимахме „Цигански романс”. Шумните ромски тълпи от гетото вече живеят поединично из различни квартали, няма го онова единство на тълпата.Какво следва след „Цигански романс”?- Имам няколко написани сценария, които очакват точния момент, за да се превърнат във филми. Иска ми се следващият ми проект да има научнофантастични елементи за живота ни в бъдещето, за загубата на културните и социални връзки в обществото. Мисля, че не трябва да губим тези ценности, на които се крепи човечеството. ... още »
