Поговорихме си със Самир Кумсие за неговия филм „Между стената и света”, част от програмата на 13-я Sofia MENAR.Самир Кумсие е роден през 1988 г. в Йерусалим. Завършва кино в Университета по изкуства „Дар ал Калима” във Витлеем. През 2016 г. снима първия си късометражен филм „Connected”, който е отличен на фестивала за документално кино Documentaries Without Borders. Кумсие е част от екипа и на фестивалния хит „The Reports on Sarah and Saleem”, отличен с наградата на публиката на МФФ Ротердам и наградата на журито на фестивала в Сиатъл.Сигурно е много трудно филмът ви да достигне своята публика в тези пандемични времена. Как мина премиерата на „Между стената и света” и как продължава фестивалният живот?Доста е иронично, защото филмът поставя проблема за невъзможността на палестинските граждани да пътуват, а по време на пандемията на всички им беше забранено да пътуват.Филмът имаше само две истински прожекции преди пандемията, те бяха в Рамалла по време на Дните на палестинското кино. Световната премиера беше на 32-я филмов фестивал в Голуей, Ирландия, който обаче се проведе онлайн. Оттогава е част от програмата на много филмови фестивали, но всички прожекции са онлайн.Колко страни успяхте да посетите с вашия палестински паспорт?До този момент съм посетил 15 държави, като повечето от тях са в Европа. Когато получиш шенгенска виза е много по-лесно да влезеш в страните от шенгенската зона. Летях до Еквадор, една от много малкото страни в света, за която не ти трябва виза, ако притежаваш палестински паспорт.Ако трябва да пътувате само с ръчен багаж, какво ще е първото нещо, което ще сложите в раницата си?Пътешествията ме научиха да живея само с най-необходимото. Винаги пътувам с малко багаж, като не забравям да взема камерата си, която е едно от най-важните неща в живота ми.Кои са дестинациите, които мечтаете да посетите?Нямам конкретна държава, за която да мечтая. Искам да гостувам на приятелите си по света. Имам познати в Чили, в Щатите, Канада, Мианмар, Украйна, Дания... Списъкът е доста дълъг.Кой беше моментът от ваше пътешествие, който винаги ще помните?Най-странното преживяване ми се случи в Еквадор. За първи път пътувах някъде без да ми е необходима виза. На летището взеха паспорта ми, поставиха ми печат и ме пуснаха. Това беше момент, който никога няма да забравя. Бях толкова щастлив!Работите ли по някакъв следващ проект?В момента разработвам идеята за уеб-сериал, който ще бъде озаглавен „Безгласно”. Ще дам глас и ще разкажа историите на хора, които живеят на места, откъдето е трудно да пътуваш по света. Ще започна с Палестина и ще видя накъде пътят ще ме отведе.Домакин на Sofia MENAR тази година е Neterra TV+, където могат да бъдат гледани всички филми от селекцията. Зрителите ще имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала. Абонаментите са налични на https://neterra.tv/festival/menarfestSofia MENAR Film Festival се организира от “Позор” и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като традиционно включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Фестивалът е основан през 2009 година. ... още »
Софи Диа Пегръм и Джен Милър са авторките на документалния филм „Крилете на Киргизстан”, част от програмата на 13-я Sofia MENAR. Двете стоят зад продуцентската компания “Horsefly Films”, чийто каталог включва заглавия като "Path to Glory", "Tarpan", "Of Gods and Kings" и "Talking to the Air". Защо решихте да заснемете филм за живота на номадите в Киргизстан?Софи: „Крилете на Киргизстан” беше замислен като изследване на една култура, в която конят заема централна фигура. Повечето хора свързват номадите с Монголия, а Киргизстан е по-малко известен за Запада. Колкото повече проучвахме региона, толкова по-интересно ни ставаше. Конят е от съществена важност за поминъка на човека. Двете се Джен се интересуваме от места, където тази културна връзка е още жива.Колко време прекарахте в планината и как ви се отрази животът там?Софи: Направих проучване за семейства, които са готови да участват в проекта и след това два пъти се връщах в рамките на година, за да снимам различни хора. Пътувах с преводач и шофьор, защото не е лесно да наемеш кола в Киргизстан. Хората там са много гостоприемни, бях добре дошла във всеки дом. Често условията за живот са примитивни, но както сме разбрали от предишните ни филми, човек трябва да живее като местните, за да бъдат филмите максимално автентични. Пътуванията ни продължаваха няколко седмици, като от време на време слизахме от планината, за да заредим батериите. Планините, алпийските пасбища и езерата са изумително красиви. Животните бродят из безкрайната степ, заобиколен си от безгранична шир, връзката между човека, природата и животните е жива.Пътувате много, за да снимате вашите филми. Как местните приемат вас и камерата ви?Софи: Бях в Антарктика, за да заснема филм за един художник, който работеше по проект на Шелфовият ледник Рос. В Непал снимах четири много различни филма: за местното население, за конете, които обитават региона и за трансджендър общността в Катманду. Дали двете с Джен снимаме филми за конете или за живота на жените в отдалечени региони, най-важното е да дадем нещо от себе си, камерата да бъде не само наш гост, но и свидетел на разказите и историите. И на двете ни е необходим период на аклиматизация преди да започнем да снимаме, време, през което каним местните да се опознаем без да е включена камерата. Хората ни приемат като артисти, като любители на конете, но най-вече като събеседници за споделяне на истории.Споделихте, че сте били в България, разкажете ни малко повече за посещението ви.Джен: Преди години снимахме филм в Родопите озаглавен „Тарпан: Прерисуване на една стара снимка” за изчезналата порода коне тарпан и техния съвременен родственик – полския коник, който е пренесен отново в Родопите. Днес тези коне живеят сред изоставени села и необитаеми местности, опитвайки се да върнат екосистемата към първоначалното й състояние.Прекарахме седмица сред природата на Родопите. Снимахме птици, вълци, бизони, елени, лешояди... Беше прекрасно! Още копнеем за шопска салата. На връщане имахме един ден в София и още пазим топли спомени от хотела ни, в който имаше останки от римски амфитеатър. С радост бихме се върнали в столицата ви.Трудно е да говорим за бъдещи планове в тази ситуация, но все пак работите ли по някакъв нов проект?Джен: Току-що завършихме постпродукционно новия ни документален филм „Жребец от мечтите” (Stallion Of A Dream) за застрашения бял кон Камарийо, една изключителна история свързана с хората на Калифорния. През останалото време и двете снимаме рекламни клипове и телевизионни сериали. Софи ще пътува до Непал през октомври, за да снима историята на един човек, победил рака, който ще покорява Еверест. Надяваме се през лятото да се завърнем и в Киргизстан, за да покажем на местните „Крилете на Киргизстан”. ... още »
Българската премиера на селектирания в Кан 2020 филм ще бъде на 11 март в Зала 1 на НДК Най-новият филм на Камен Калев „Февруари“, представен в Works in Progress на 17-ия София Мийтингс 2020, получи заслужено признание – участие в официалната селекция на Кан 2020. Най-авторитетният филмов фестивал в света бе отменен миналата година поради пандемията от Covid-19, но оповести филмите от основната си програма, за да даде шанс на тези творби да намерят своята фестивална съдба и възможност за разпространение. „Февруари“ е четвъртият пълнометражен филм на Камен Калев, един от най-талантливите и успешни режисьори на новото българско кино. Творбата е копродукция между България и Франция (Waterfront Film & Koro Films), а историята проследява живота на един човек – когато е 8-годишно момче, младеж на 18 години и вече като 82-годишен възрастен мъж. Пътят изглежда предопределен и монотонен – в родното място и извън него, в жега и в студ, ала по всяко време сякаш една невидима сила присъства в битието… Тя е част от нас и по тайнствен начин ни кара да продължаваме напред, към смъртта… Главната роля във „Февруари“ е поверена на Иван Налбантов. Филмът е финансиран с подкрепата на НФЦ и Евроимаж. Световен разпространител е френската компания Мементо Филмс Интернешънъл (Memento Films International).Камен Калев е познат на публиката в Кан още от 2005 и 2007 година, когато представя в „Седмица на критиката“ късометражните си филми „Върнете заека“ и „Лошият заек“ (в съавторство с Димитър Митовски). Пълнометражният му дебют „Източни пиеси“, както и неговият втори филм „Островът“, стартират като проекти от София Мийтингс. И двата филма участват в „Петнайседневката на режисьорите в Кан“, съответно през 2009 и 2011 година. През 2014 година Калев отново е в Кан като режисьор на фрагмент от филма-омнибус „Мостовете на Сараево“. През 2020 година най-новата му творба бе включена в официалната селекция и привлече вниманието на световните киноспециалисти към България. Филмът участва във фестивалите в Солун, Севиля, Берген, Йерусалим, Стокхолм и др. През ноември 2020 бе представен и в Токио, където през 2009 година Калев спечели Голямата награда за най-добър филм с „Източни пиеси“. ... още »
Казем Молаие е роден през 1981 г. в иранския град Сабзевар. Завършва кино в арт департамента на Университета Суре в Техеран. През 1999 г. снима първия си късометражен филм “From Game to…” Следват още 7 късометражни филма преди да дебютира в игралното кино през 2017 г. с филма „Купал”, отличен с множество награди, сред които най-добър филм от МФФ Богата, най-добър филм от МФФ Хамилтън и награда на журито от МФФ Калкута. През 2020 г. е премиерата на втория му пълнометражен филм „Язовецът”, който е част и от селекцията на Sofia MENAR. Сигурно е много трудно да разпространявате филма си в тази пандемична ситуация. Къде се състоя премиерата на „Язовецът” и как протече фестивалният живот през годината?Много е трудно филмът да стигне до своята публика. Голяма част от фестивалите отлагат своите издания, други се провеждат онлайн, трети се организират с много ограничен бюджет. Кината в много страни са затворени и няма как фестивалите да се провеждат физически. Голямо предизвикателство за авторите е да приемат покани от форуми, които се провеждат онлайн, защото винаги остава въпросът доколко качването на филма в онлайн платформи е сигурно.„Язовецът” имаше своята премиeра през юли 2020 г. на Международния фестивал в Шанхай, който се състоя физически и имаше публика, но пък самото издание нямаше състезателен характер, заради пандемията. Получихме много добри отзиви от зрителите. След това филмът беше селектиран на над 20 кинофорума, като получихме наградата за най-добър филм от фестивалите в Остин и Банкок и наградата на публиката във Филаделфия. Смятам, че „Язовецът” ще продължи своя фестивален живот до края на 2021 г. Предстои премиерата му и по екраните в Иран.Как избрахте заглавието на филма – „Язовецът”? В края на филма се появява женски язовец, който със своята интелигентност и находчивост успява да открива скрити термити. Според мен основният персонаж във филма – майката, много прилича като поведение с женския язовец, защото и двете търсят нещо скрито. Оприличавам действията на сина й Матиар с тези на термитите, защото и за момчето, и за насекомите, семейството/колонията е нещо много важно. Като финализирах сценария реших, че ще го кръстя „Язовецът”, защото това заглавие ще придаде една завършеност на историята и атмосферата на филма.В програмата на тазгодишния Sofia MENAR има два филма с Вишка Асайеш – „Язовецът” и „Животът ми във втори курс”, как решихте тя да изпълни ролята на майката на Матиар?Много обичам предизвикателствата по време на кастинг. Всички познават Вишка Асайеш като една от водещите комедийни актриси в иранското кино. Реших да наруша стереотипите и да й предложа сериозна драматична роля в моя филм. Това беше предизвикателство както за мен, така и за нея, но днес и двамата сме много доволни от взетото решение. Мисля, че след премиерата на филма в Иран, зрителите ще останат изненадани от това различно и толкова дълбоко превъплъщение на Вишка.Как избрахте актьора, който се превъплъти в Матиар? Сигурно е било трудно да намерите актьор-аблинос, който да участва във филма?В началото смятах, че може да постигнем желания ефект с много грим. Но в предпродукционния период разбрахме, че няма как да стане, защото беше опасно да караме едно дете да прекарва часове наред на гримьорския стол, да носи лещи, косата му да бъде боядисвана. Самият аз не бях очарован от резултата с грима, затова реших, че трябва да намерим дете-албинос, което да участва във филма. Свързахме се с Асоциацията на албиносите и за щастие имаше две момчета, които проявиха желание да участват във филма, така избрахме Мохамад Амин Асади, който се превъплъти в Матиар. Преди това се беше снимал в един късометражен филм, така че може да смятаме, че „Язовецът” е дебютът му на голям екран.Кои бяха режисьорите, които ви повлияха да се насочите към киното преди повече от 20 години и продължавате ли да се учите от тях днес, след като вече имате заснети 8 късометражни и 2 пълнометражни филма?От 16-годишен имам интерес към киното. Първо се записах на курс в Младежката киноасоциация на Иран, след това следвах кино в арт департамента на Университета Суре в Техеран. Тогава вече започнах да се занимавам сериозно с кино. Сред иранските режисьори, които ме вдъхновяваха по онова време бяха Бахрам Бейзаи, Насер Тахваи и Аббас Киаростами. От чуждите режисьори мога да отбележа Роман Полански, Уди Алън, Стенли Кубрик, Дейвид Линч и братята Коен.В страната ни има много добри режисьори, които оказват влияние както на младото поколение, така и на иранското кино като цяло. Асгар Фархади е един от прекрасните примери в наши дни. Неговите филми са семпли и реалистични, но в същото време са много въздействащи и дълбоки. Асгар Фархади е като мой учител. В същото време аз намирам вдъховение навсякъде. Нищо не може да убегне от погледа на режисьора, без значение от неговия размер. За мен е много важно киното ми да има свой собствен почерк. Искам филмите ми да приличат на мен. Да имат своя атмосфера и концепция, да бъдат универсални, но по някакъв начин да носят своята самобитност. Надявам се, че ще успея да го постигна.Какво да очакваме след „Купал” и „Язовецът”?В момента пиша нов сценарий, който се надявам да реализирам в близко бъдеще. За съжаление ситуацията в страната ни не е добра, както заради пандемията, така и заради икономическите санкции, които Щатите наложиха на Иран. Много филми все още не са намерили своя път към екрана, тъй като салоните остават затворени. Хората се опитват да задоволят основните си нужди и културата остава на заден план.Но ние сме избрали киното като сфера на реализация и сме изцяло отдадени на изкуството. Трябва да направим всичко възможно, за да преодолеем трудностите и да продължим да снимаме. Надявам се скоро да работя по новия си проект, въпреки тежката световна ситуация.***Домакин на Sofia MENAR тази година е Neterra TV+, където могат да бъдат гледани всички филми от селекцията. Зрителите ще имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала. Абонаментите са налични на https://neterra.tv/festival/menarfestSofia MENAR Film Festival се организира от “Позор” и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като традиционно включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Фестивалът е основан през 2009 година. ... още »
По повод фокуса върху турското кино на 13-я Sofia MENAR, си поговорихме с режисьора на „Цигански романс” Огузхан Йълдъз за разпространението на филми по време на пандемия, за ромската общност в Истанбул и неизменната част на музиката в нашето ежедневие.Огузхан Йълдъз е роден през 1983 г. в Истанбул. Дебютира като актьор през 2004-та година в сериала „Книга за живота”(“Hayat bilgisi”). Следва участие в двете части на хитовата комедия „Лудата класна стая” (Çilgin Dersane). Филмографията му включва още сериалите „Един за всички” (Hepsi bir) и „Изоставено сърце” (Vazgeç gönlüm), както и филмите „Джин” (El-Cin), „С вдигната глава” (Ayakta kal), „Dursun Çavus” и „Oldu Mu Şimdi?” През 2017-та е сценарист, продуцент и актьор на комедията „Отваряй, много ми е лошо” (Ac kapiyi cok fenayim). „Цигански романс” (Rom An) e режисьорският му дебют отличен с наградите за най-добър филм на фестивалите в Истанбул и Антакия.Сигурно е много трудно филмът ви да достигне до своите зрители в тези времена на пандемия. Къде се състоя премиерата на „Цигански романс” и как протича фестивалният живот на филма досега?- Малко е трудно с фестивалния живот в дни на епидемия. Не бяхме подготвени за такива промени. Понякога имаме изненади с онлайн церемониите, както се случи и при международната премиера на „Цигански романс” в Италия. Оказа се, че няма да можем да осъществим връзка след прожекцията. Затова първата истинска прожекция се състоя на Международния филмов фестивал в Антакия, където спечелихме наградата за най-добър филм. От октомври досега „Цигански романс” има 8 награди и множество участия в официални селекции.Кога и как решихте да заснемете „Цигански романс”, и колко време продължи снимачният процес?- Често хората не обръщат внимание на обикновените истории, които се случват около тях. Нашият герой Ром е един от хората, които подминаваме по улиците всеки ден. Не трябваше да ходя далеч, за да намеря своята история. Отне ми около година, докато завърша филма, като най-трудната част беше с музиката, която е основен елемент от историята. Първоначалната версия беше с 13 минути по-дълга, но аз исках действието да тече по-бързо, така както живеят и говорят ромите, на бързи обороти.Свързан ли сте по някакъв начин с класическата музика, която е част от сюжета на филма?- Винаги съм искал да свиря на някакъв инструмент, но така и не успях да се науча. Много ценя хората, които могат да свирят на инструменти. Често слушам класическа музика. Един от любимите ми филми е „Червената цигулка” на Франсоа Жирар.А каква е връзката ви с ромската музика и как точно открихте изпълнителя на главната роля в „Цигански романс” Анъл Чаглар Тел, всъщност той актьор ли е или музикант?- Ромите винаги са били част от живота ми, те са колоритът на света, в който живеем. Музиката им обогатява нашето ежедневие. Имам много приятели, които са роми, като актьора Тунджай Генчкалан. Историята с червената риза на Ром е от действителна случка. Видях едно циганче в новогодишната нощ на „Истиклял”, което свиреше на тарамбука. Беше облечено в червена риза и събираше пари от хората, които се спираха да го послушат. Докато му даваше банкнотата един мъж му каза: „Имаш много хубава риза”, а момчето му отговори: „Дай още една петачка и за ризата!” Така се появи историята с червената риза на Ром.Препоръчаха ми Анъл Чаглар Тел. Той е актьор и музикант. Много държах изпълнителят на Ром да владее музикален инструмент. Когато се запознахме с Анъл, той работеше в едно кафене. Ходехме там и дълго време репетирахме за ролята.Съществува ли още най-големият ромски квартал в Истанбул Сулукуле?- Сулукуле изчезна като културен феномен с новия план за урбанизация на Истанбул. Въпреки че дадоха жилища в района на много от обитателите му, те вече не живеят там. Повечето се преселиха на малки общности из различни части на Истанбул. На някои от тези места снимахме „Цигански романс”. Шумните ромски тълпи от гетото вече живеят поединично из различни квартали, няма го онова единство на тълпата.Какво следва след „Цигански романс”?- Имам няколко написани сценария, които очакват точния момент, за да се превърнат във филми. Иска ми се следващият ми проект да има научнофантастични елементи за живота ни в бъдещето, за загубата на културните и социални връзки в обществото. Мисля, че не трябва да губим тези ценности, на които се крепи човечеството. ... още »
13-ото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще се проведе от 15 януари до 31 януари онлайн на Neterra TV+. Фестивалът ще предложи 30 пълнометражни и 12 късометражни филма, като специалният фокус ще бъдe върху киното на Турция. Сред акцентите в секцията с турски продукции е „Цигански романс” на режисьора Огузхан Йълдъз отличен с наградата за най-добър филм на фестивалите в Истанбул и Антакия. Филмът представя историята на Алиджан, който живее в циганската махала на Истанбул и всички го познават като Ром. Цигулката е целият свят на Алиджан. Изкарва си прехраната като музикант в нощен клуб на цигански бос, а в свободните вечери свири на брега на Босфора. Запомня всичко по слух, защото никога не е учил и дори не познава нотите. Една вечер преподавателка от музикалната академия чува нежните звуци на цигулката му покрай брега и го кани в академията.Дори животът на Алиджан винаги да е бил цигански романс, днес е на път да се превърне в класическа симфония. Новата среда му предлага сигурност и приятели, но е пълна и с врагове, защото светът е готов за музиканта Ром, но не всички са готови да приемат рома Алиджан.Най-награждаваният филм в селекцията е „Омар и ние” на режисьорите Марина Горбач и Мохамет Бахадър. С над 20 отличия от международни фестивали, сред които най-добър филм от МФФ Арлингтън, най-добър филм от МФФ Истанбул, най-добър филм и награда за режисура от МФФ Кайсери, награда за режисура и награда за най-добър актьор (Джем Бендер) от МФФ Казан, награда на журито и награда за сценарий от МФФ Малатия, награда за най-добър актьор (Джем Бендер) от МФФ Антакия... Филмът проследява перипетиите на бившия военен Исмет, който трудно намира общ език с околните. Синът му заминава за Щатите, въпреки несъгласието на баща си. Скоро и съпругата на Исмет решава да последва сина. А Исмет се изправя пред ново предизвикателство, след като неочаквано до къщата му се настаняват Омар и Марие, двама бежанци, които ще го накарат да преосмисли своите предразсъдъци и възгледи.Сред останалите предложения от турското кино е красивият и съзерцателен филм на Мурат Чери „Сън сънувах” за 8-годишния Тарък, който заминава да живее на село при своите баба и дядо. Там момчето живее в хармония с природата, но трудно се разбира с местните деца.Своята премиера в рамките на 13-я Sofia MENAR ще има и дебютът на Елиф Акарсу Полат и Чигдем Бозали „Писма на съдбата”. Филмът представя историята на Зейнеп и Юсуф, които от малки са заедно всеки ден и детството им минава така. Тя е неговият свят, а той е нейният. Един ден Юсуф заминава за големия град и повече никога не се връща. Зейнеп губи най-добрия приятел и първата си любов. Малко по малко, от младо влюбено момиче, тя се превръща в самотна зряла жена. В търсене на любовта, тя си намира странно хоби. Чрез рубрика във вестника, започва да си пише със затворници, с мисълта, че споделя с непознати. Един от тях е осъден до живот. Тя е спокойна, че никога няма да го срещне, но писмо след писмо, започва да го чувства все по-близък и чака писмата му с трепет.Сред документалните предложения на фестивала е мащабният проект „Лица и стъпки” на Салих Йоздерия, заснет в свещените градове Мека и Медина, с изключителни кадри на милиони вярващи, тръгнали на тържествено поклонение.Домакин на Sofia MENAR тази година е Neterra TV+, където могат да бъдат гледани всички филми от селекцията. Зрителите ще имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала. Абонаментите са налични на https://neterra.tv/festival/menarfestSofia MENAR Film Festival се организира от “Позор” и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като традиционно включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Фестивалът е основан през 2009 година.Neterra TV+ е нова българска онлайн платформа, в която всички киномани могат да наемат или да закупят за гледане най-новите и качествени български филми, чужди заглавия, събития на живо и друго авторско съдържание. Платформата е част от Neterra.TV, която вече 15 години предоставя на сънародниците в чужбина достъп до най-гледаните български телевизионни канали, филми, предавания и музикални клипове във високо качество за целия свят. Каталогът на https://neterra.tv/plus е достъпен без необходимост от абонамент и се обновява непрекъснато. ... още »
Носителят на „Сребърен Св. Георги” от фестивала в Москва „Животът ми във втори курс” ще има своята премиера в рамките на 13-ото издание на фестивала Sofia MENAR. Филмът беше отличен с наградата за най-добра актриса в лицето на дебютантката Соха Ниасти.„Животът ми във втори курс” представя сложните отношения между Махтаб и Ава, две приятелки от университета. Семейството на Махтаб е с ограничени възможности, затова Ава често помага на своята приятелка. Прави го и за предстоящата екскурзия в Исфахан, която двете очакват с нетърпение. Ава има проблеми с приятеля си и в деня на заминаването отново се стига до кавга. Когато пристигат в Исфахан Ава внезапно припада и изпада в кома, а светът на Махтаб тотално се променя.Режисьор на филма е един от доайените на иранското кино Расул Садрамели, в чиято филмография откриваме шедьоври като „Аз съм Таране и съм на 15” с три награди от фестивала в Локарно и награда на критиката от фестивала в Солун и „Момичето с гуменките” отличен на „Берлинале” и фестивала в Кайро.Звездният актьорски състав на „Животът ми във втори курс” включва Али Мозафа („Минало” на Асгар Фархади, „Портокалови дни” на Араш Лахути), Бабак Хамидиян („Кипарис под вода”, „Аз съм Диего Марадона”) и Вишка Асайеш („Ширин” на Аббас Киаростами, „Сняг по боровете” на Пейман Моади).Sofia MENAR ще тече онлайн от 15 януари до 31 януари на Neterra.tv ... още »
„ЕВРОПЕЙСКО КИНО ЗА УЧАЩИ“ е дискусионна програма на Дома на киното, която продължава до 17 ЯНУАРИ в онлайн пространството на новата платформа ФИЛМИРА. Ученици и студенти имат възможност да гледат ключови творби на европейското и независимото кино, свободно и онлайн, в условията на продължаващи пандемични ограничения за киносалонитеБългарското кино е представено от документалния филм на Мария Николова „Луцифер“ за едноименната картина на немския художник Франц фон Щук – едно от най-ценните произведения на изкуството, притежавани от българската държава, изложено в Националната галерия. Хумористична анимация, дело на Сотир Гелев, пренася публиката в ателието на художника, където цар Фердинанд е купил картината.„Нежно създание“ е един от най-новите игрални филми на изключителния украински майстор-режисьор Сергей Лозница, копродукция между Франция, Германия, Холандия и Литва. Историята проследява една жена, която получава обратно колета, изпратила до съпруга си в затвора. Объркана и притеснена, тя решава да отиде на посещение в далечна Русия, а там попада в тежка битка с унижението и насилието, очаква я абсурден сблъсък с непревземаема крепост.„Маестро: В търсене на последната музика“ е удивителен документален филм на режисьора Александър Валенти, посветен на Франческо Лоторо, професионален пианист, който обикаля Европа, за да търси и записва музика, композирана тайно в лагерите на Втората световна война. С помощта на съпругата си и шепа приятели, той архивира над 4000 партитури, включително симфонии, опери, народни песни, църковна музика, както и суинг и циганска музика. От Прага до Краков, от Рим до Париж, това е една истинска надпревара със забравата, в която всяка нота звучи като предизвикателство към потисника.„Граница“ е впечатляващ филм на иранеца Али Абаси, който от десетилетия живее и твори в Дания. Тази история по сценарий на Йон Айвиде Линдквист, Абаси и Изабела Екльоф, получи признанието на журито в конкурсната програма „Особен поглед“ в Кан 2018 с наградата за най-добър режисьор. Граничната полицайка Тина е известна с изключителното си обоняние. Тя надушва вината у всеки, който крие нещо. Но когато съмнително изглеждащият Воре минава покрай нея, способностите ѝ са подложени на изпитание. Тина надушва, че Воре крие нещо, но не може да определи какво е то и започва да усеща, че този мъж я привлича. Развивайки специална връзка с Воре и разкривайки неговата истинска същност, тя осъзнава и истината за самата себе си. „Граница“ е истинска провокация, която заслужава зрителското внимание. Още един филм в селекцията на „Европейско кино за учащи“, който може да бъде видян #онлайн, е дебютната творба на родения в Мали режисьор Ладж Ли, който удиви киноспециалистите с „Клетниците 2019“. Филмът бе номиниран за международен „Оскар“, за чуждоезичен „Златен глобус“ и има 19 награди и над 50 номинации от филмови форуми в цял свят. Действието на филма започва в Монфермей – същото парижко предградие, където се развива част от действието на романа на Виктор Юго за отхвърлените от обществото. Век и половина по-късно, Ли оплита нишки на великия писател в своя модерен поглед към революцията срещу една прогнила система. ◊ ◊ ◊Платформата за SVOD услуги ФИЛМИРА предлага на публиката български игрални, документални, късометражни и анимационни филми и сериали срещу месечен или годишен абонамент. Филмите са достъпни за зрители от България, включително и за глухи хора. Мисията на ФИЛМИРА е българските зрители да имат достъп до българско кино, а българските кинотворци да имат достъп до своите зрители. Тяхната цел е с времето да обособят най-богатия дигитален дом за българско кино, като се стартира с база от 100 филма и ще се предлагат минимум по две дигитални премиери седмично, с възможност за много допълнителни филмови преживявания. „Европейско кино за учащи“ е едно от тях.◊ ◊ ◊„ЕВРОПЕЙСКО КИНО ЗА УЧАЩИ” е инициатива на Арт Фест и Дома на киното, реализирана с подкрепата на Програма „КУЛТУРА” на Столична община. Повече информация ще откриете на students.siff.bg и във фейсбук страницата на „София Филм Фест за учащи”. „ЕВРОПЕЙСКО КИНО ЗА УЧАЩИ” #онлайн на платформата ФИЛМИРА ЛУЦИФЕР, режисьор Мария НиколоваНЕЖНО СЪЗДАНИЕ, режисьор Сергей ЛозницаМАЕСТРО: В ТЪРСЕНЕ НА ПОСЛЕДНАТА МУЗИКА, режисьор Александър ВалентиГРАНИЦА, режисьор Али АбасиКЛЕТНИЦИТЕ 2019, режисьор Ладж Ли ... още »
