Отдавна очакваме новини за третата част на шпионската поредица. Ето че самият Егси заяви, че продължение на „Kingsman: Златният кръг“ все пак ще има. При това сценарият е вече завършен.
Тейрън Еджъртън все пак не споделя много подробности за това какво ни очаква. „Това е наистина чудесно представена идея. Готови сме да направим още един филм от поредицата“, споделя изпълнителят на ролята на Егси.
Когато Матю Вон избира Еджъртън за главната роля в „Kingsman: Тайните служби“, това изглежда доста рисковано. Тогава младият актьор е тотално неизвестен, но пък впоследствие се превръща в звезда и с участието си в „Еди Орела“ и с озвучаването на анимацията „Ела, изпей“. Именно в последния филм той демонстрира, че притежава и музикален талант, довел в крайна сметка до ролята му на Елтън Джон в „Рокетмен“, който може да му донесе номинация за „Оскар“ догодина.
„Бих искал да направя още един филм за Kingsman, който да бъде моето сбогуване с Егси по най-добрия възможен начин и това да е финала на трилогията. Всички хубави неща имат своя край. Матю винаги си е представял това като трилогия и ще бъде чудесно да завърша историята, защото героя много ми допадна“, допълва Еджъртън.
По-рано тази година самият Вон потвърди, че е готов да завърши започнатата трилогия. Преди това обаче той си позволи известно отклонение и засне предисторията за създаването на шпионската организация. Премиерата на „King’s Man“ очакваме на 14 февруари 2020 г.
Лили Колинс трудно може да разпозната в първия кадър от „Кости“ (“To the Bone”). Това е черна комедия, в която главната героиня страда от анорексия. Колинс е отслабнала значително за ролята си и на снимката е в лекарския кабинет заедно със своя личен лекар, игран от Кеану Рийвс. Сценарият е от Марти Ноксън, която е описала собствените си преживявания с анорексията. Тя е и режисьор на заглавието. Кари Престън е в ролята на мащехата на героинята на Колинс, която й създава много проблеми. „Горда съм от участието си в толкова силен и вдъхновяващ филм, който има потенциал да промени нещата като постави на масата темата табу за хранителните разстройства.“ Актьорският състав е заснел и кратко видео, посветено на Световния ден на борбата с хранителните разстройства, в което споделя истини за тях. ... още »
Суперзвездата Джулия Робъртс също ще участва в сериал. Тя е избрала романа на Мария Семпъл – „Днес ще е различен ден“ (“Today Will Be Different”), посветен на майка и съпруга, която е планирала идеалния ден, но всичко в него се проваля. Синът й остава у дома, защото се преструва на болен, съпругът й планира самостоятелна ваканция тайно от нея, а тайна от миналото застрашава да изплува на повърхността. И така героинята разбира, че нищо в живота й не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Робъртс ще продуцира минисериала, чието действие ще се развие в рамките на един-единствен ден. ... още »
Известен е краткият списък от 9 заглавия, от които ще бъдат избрани петте номинации за чуждоезичен „Оскар“. Това са „Тони Ердман“ (Германия), „Търговския пътник“ (Иран), „Това е просто краят на света“ (Канада), „Животът ми като тиквичка“ (Швейцария), „Страна на мини“ (Дания), „Мъж на име Уве“ (Швеция), „Изборът на краля“ (Норвегия), “Танна“ (Австралия), „Рай“ (Русия). Тази година кандидатите за категорията бяха 85 на брой. Изненадващо в краткия списък не влязоха „Жулиета“ на Педро Алмодовар, „Тя“ на Пол Верховен и „Неруда“ на Пабло Лараин. ... още »
Шинобу Тераджима и Джош Хартнет ще са звездите в американско-японската копродукция „О, Луси!“ (“Oh Lucy!”), която отбелязва дебюта в игралното кино на японския режисьор Ацуко Хираянаги. Това ще е пълнометражна версия на едноименния късометражен филм на Хираянаги. Комедийната драма разказва историята на самотната кариеристка и заклета пушачка от Токио (Тераджима), която се влюбва в преподавателя си по английски (Хартнет). Когато той изчезва, тя се втурна да го търси и стига чак до Южна Калифорния. Снимките приключиха тази седмица след последователна работа в Лос Анджелис и Токио. ... още »
"Всеки затвор е различен, но ти носиш твоя в себе си!" Предполагам всеки един от нас, който е бил дете, по времето, когато пуснаха на екран първите серии на Междузвездни войни, си спомня как ги е гледал като хипнотизиран. Невижданите за своето време ефекти, невероятни същества, създадени отвъд въображението, страшни космически битки, изпълнени с напрежение и емблематични герои, създали цяло едно движение от поклонници, ни караха да мечтаем за времена, в които ще е възможно всичко. Искахме и все още искаме да притежаваме Силата. Но какво е Силата, всъщност целият филм минава под нейния знаменател. Въпреки високо технологичните оръжия, мощни и чудовищно разрушителни, на края все пак тя побеждава, в едно или друго проявление. Самата идея, че такава дарба може да бъде не само дадена свише, но и развита, с години труд и упоритост, дава някаква странна надежда, която се явява леко на втори план, но неотменно присъства във всички филми от поредицата. Изначалното противопоставяне добро-зло в лентата, героите, които се появяват на преден план, изглеждат доста подобно на политическата обстановка, която се развива в глобален план към момента. Въпреки опитите на създателите това да бъде отречено, то е твърде очевидно, за да може да се загърби с лека ръка. Ограничаването на свободата на индивида, безочливото потъпкване на правата и унищожаването на инакомислието още в зародиш, съществуват съвсем реално в съвременния свят. Всеки опит за духовност, за издигане над обикновеното, консуматорското, битовото се смазва, без да се допусне и опит за възражение. Позволено е да си различен, само ако имаш власт, което е материалистическото проявление на всички симптоми, които проявява днешното болно общество. А първата стъпка към свободата е разбирането, че светът е творение на Божият, Всевишният ум, съответно човек е богоподобен, чрез акта на творение. Това е нещо много трудно за постигане. Хората са склонни да вярват, че тяхното разбиране за него е абсолютно и неизменно, но умът не приема пасивно сетивната информация, която получава. Той е съзидателен. Единственото познание, което човекът притежава за света, представлява интерпретация, създадена от собствения му ум. И не е ли това точното описание на случващото се в "Rogue one: История от Междузвездни войни"?! Външният, материалният облик, създаден от една на пръв поглед илюзия, в действителност е изградена от субстанцията, от която са изградени хората. Стремежът към власт и господство, срещу стремежът към свобода, справедливост и равенство на всички. Вечната противопоставеност, която се характеризира с разбирането, че природата на нещата зависи от начина, по който биват възприемани, а не е тяхно присъщо качество. Изборът на актьори, също носи своето послание. Те са обикновени, някак съвсем приличащи на нас, не са супер герои, нито големи знаменитости. Това някак кара зрителя да се асоциира с тях, да разбере, че за всеки един човек е възможно да притежава това, което типажите от филма показват. Именно тук възниква и въпросът, защо има противопоставяне, защо винаги се води битка между добро и зло? Изначално, както се представя още в първите филми от поредицата, Силата не е нито добра, нито лоша. Тя е това, което е. Човекът, който я притежава я прави съответно "черна" или "бяла". Тя се основава на великата сила на волята, както и към нейното насочване към източника, който всъщност е самия човек. Идеята, че човешката личност може да бъде богоподобна, следва линията на историята през цялото време. Този чисто човешки план, е значително подсилен, с липсата на този огромен брой извънземни със странен вид, които присъстваха и станаха емблематични за предишните поредици. Тези хора, които не спират нито за миг и някак едва ли не мистично успяват винаги да намерят помощ или да се измъкнат от ситуациите, които застрашават живота им, точно те са олицетворение на акта на творение, който по традиция се свързва с Бог. Действието е творение, а то не спира с едно единствено проявление. Това води до идеята, че всеки човек е едно миниатюрно копие на света, един микрокосмос. Поставено в контекста, Космосът не може да бъде притежаван от някого. Затова съществува и борбата на бунтовниците, с характерната непримиримост срещу Злото, която човечеството пази в себе си от създаването си.Филмът защитава най-голямата човешка ценност - свободата. Но свобода може да бъде постигната само чрез личностно осъзнаване на отделния индивид. А тъй като животът е сложна мрежа от пулсации на всички нива, единствено волята е способна на това, защото е изходна позиция на възприятието. GreyklockБ. а. - Първите представи за добро се изграждат под определящото влияние на материалните условия на живот. В древногръцкия език думата “агатон” /добро/ идва от думата “агата” – благо, богатство и прилагателното “агатос” – силен, мъжествен, добродетелен. В латинския език отначало “виртус” означава физическа сила, мъжество, а след това като добродетел. Според религиозните представи моралното добро и зло се разглеждат като първични духовни сили, като вечна борба на земното и божественото начало на света. ... още »
Дамичи се изявява в две творчески поприща – на актьор и сценарист. В първия си игрален филм „Fast Horses“, в който той е актьор и сценарист, Дамичи си партнира с прочутия актьор Виктор Арго.Звездната му роля е ролята на един от главните герои в игралния филм на Джейн Кемпиън „Нож в раната“/“In the Cut“, където си партнира с Марк Ръфало и Мег Райън. Той играе и поддържащи роли в игралните филми „Световният търговски център“/“World Trade Center“ и „Спешна пратка“/“Premium Rush“. Освен това, Дамичи се снима заедно с Харви Кайтел в игралния филм „Моята най-секси година“/“My Sexiest Year“.Последната му изява като актьор е участието му заедно с Морган Спектър („Преданост/“Allegiance“) в игралния филм „Man With a Van“.В телевизията Ник Дамичи е известен с периодичните си изяви в “От местопрестъплението: Ню Йорк“/“CSI:NY” и “Братята Донали“/“The Black Donnelleys”. Освен това, той е участвал и като гост-звезда в “Паднал от Марс“/“Life on Mars” и “Закон и ред“/“Law & Order”.Ник играе и главната роля в игралния филм „Последни стадии“/“Late Phases“, режисиран от Адриан Гарсия Болиано.Ник Дамичи и Джим Микъл са работили заедно върху четири игрални филма, като се започне с филмите на ужасите „Mulberry Street“ и „Земя на коловете“/“Stake Land“, и в двата от които Дамичи е съсценарист и изпълнител, и двата от които са поставени на театрална сцена.Премиерата на „Mulberry Street“ се състоя на Филмовия фестивал в Стокхолм. Премиерата му в САЩ се състоя в Юга на Югозападния фестивал в Остин, Тексас, а след това – на Филмовия фестивал „Трибека“ в Ню Йорк. „Земя на коловете“/“Stake Land“ спечели наградата „Изборът на хората“ на Филмовия фестивал в Торонто в категорията Midnight Madness.Третият и четвъртият игрален филм на Дамичи в качеството му на съсценарист под режисурата на Микъл са „Такива, каквито сме“/“We Are What We Are“, който получи възторжена оценка на премиерата си на Филмовия фестивал в Сънданс през 2013 година и беше откупен от eOne. А съвместният им филм „Студено през юли“/“Cold in July“ се превърна в хит на Филмовите фестивали в Сънданс и Кан.„Студено през юли“/“Cold in July“, който е адаптация на романа на Джо Р. Лансдейл, сложи началото на чудесно приятелство между Лансдейл, Дамичи и Микъл, което доведе до съвместната им работа в “Хап и Ленърд”.Кое Ви привлече в “Хап и Ленърд”?Джо Лансдейл е майстор на смесения жанр, който Джим и аз сме се стремили да постигнем в нашите филми. Това е, което ни привлече. Всъщност, “Хап и Ленърд” е филм за приятелството, като всяка от книгите е с различен жанр, в което се състоеше предизвикателството. Първата книга – „Savage Season“ наподобява приключенски филм за заровено съкровище и други подобни неща. Следващите книги са в стил мистерия, следва уестърн, но двамата герои остават едни и същи.Кое беше най-голямото предизвикателство в пресъздаването на книгата на екрана?Лично за мен това беше начинът, по който са написани книгите – тоест, през погледа на Хап. Това е неговата гледна точки, а винаги е трудно да направиш екранна адаптация на история, разказана от главния герой. Това беше най-трудното нещо – да вземеш историята, такава, каквато я вижда един от героите, и да я отвориш за останалите герои. Но, след като започнахме, всички парченца от пъзела започнаха да намират местата си.Посочете едно нещо, което се промени в творческия Ви процес, след като се заехте с тази дейност?Започнах с писане на сценарии за филми и най-често целта ми беше да напиша 90 страници. Обикновено започвах с бял лист и продължавах да пиша всеки път, в който сядах на работното си място. След това прочитах написаното, редактирах го и продължавах така до края. Това беше опит, който провокираше размисъл. Тази работа имаше в много по-голяма степен колективен характер, отколкото всичко, което съм правил досега.Ако трябва да поставите някого в света на “Хап и Ленърд”, кой е основният съвет, който бихте му дали, за да оцелее?Бъди готов да офейкаш, защото ще стане напечено. Хап и Ленърд са един вид съвременни робинхудовци, защото искат да правят добро. За тях честта е над всичко. Приятелството и верността са всичко, но това винаги им носи неприятности.Можете ли да охарактеризирате сериала с три думи?Напрегнат, драматичен и забавен.Кое Ви кара да се гордеете най-много във връзка с този филм?Фактът, че представяме творбата на Джо Лансдейл по нов начин и я показваме на толкова много хора. Той е страхотен и ужасно продуктивен автор. Книгите му са забавни, те са ми донесли дълги часове на забавление и удоволствие. Очаквам следващите. ... още »
Джим Микъл получава първото си признание през 2006 година за дебютния си филм „Mulberry Street“, а през 2010 година бележи забележителен успех със „Земята на коловете“/“Stake Land“, отличен с наградата Midnight Madness на Международния филмов фестивал в Торонто, пресъздаден на театрална сцена от IFC Films през 2011 година.Филмът на Микъл „Такива, каквито сме“/“We Are What We Are“ – римейк на култовия мексикански филм с участието на Амбър Чайлдърс, Джулия Гарнър, Бил Сейдж, Майкъл Паркс и Уайът Ръсел, дебютира в Midnight Section на Филмовия фестивал в Сънданс през 2013 година, където е откупен за САЩ от eOne. Премиерата на филма в Европа се състои в престижната Directors’ Fortnight section на Филмовия фестивал в Кан през 2013 година, където филмът е посрещнат с петминутни нестихващи овации. По-късно същата година филмът е поставен на театралната сцена в САЩ.Само година след това Микъл се изявява отново като един от най-интересните режисьори в жанра от своето поколение със състоялата се през месец юли премиера на филма „Студено през юли“/“Cold in July“, приет радушно от критиката в Драматичното състезание на Филмовия фестивал в Сънданс през 2014 година. Заснет с участието на Майкъл С. Хол в компанията на Сам Шепърд, Дон Джонсън, Винеса Шоу и Уайът Ръсел, филмът е откупен от IFC Films за седемцифрена сума. Подобно на предишния му проект, премиерата на филма в Европа се състои в Directors’ Fortnight section на Филмовия фестивал в Кан през 2014 година, с което Микъл стана първият режисьор с филми на фестивалите в Сънданс и Кан в две последователни години. Филмът е поставен на театралната сцена в края на 2014 година.Проектът, върху който Микъл работи в момента - „Esperanza“, е игрален филм, продуциран от Legendary Pictures, който отразява действителния случай с опустошителния пожар от 2006 година в Калифорния в резултат от палеж, причинил смъртта на петима пожарникари. Микъл е завършил Факултета по изкуства на Университета на Ню Йорк (NYU’s Tisch School of the Arts).За какво се разказва в “Хап и Ленърд”?Филмът “Хап и Ленърд” разказва историята на двама мъже от края на 80-те години, които се забъркват в редица криминални истории от „черния“ жанр. При срещата ни с тях те работят в розовите полета на Източен Тексас. Те са коренно противоположни личности. Единият е бял, бивше хипи, а другият е чернокож гей, ветеран от войната във Виетнам. Ще бъде показана и част от личния им живот. Двамата са изправени пред необходимостта да решават много тежки проблеми в живота си.На какво се дължи приятелството им?Това е сложен въпрос, който се разглежда през целия сезон, но и двамата са в известен смисъл сираци, и двамата трябва да се борят в живота. И двамата се стремят към най-обикновените неща в живота, но никой от тях не ги получава. Те се реализират по някакъв начин, давайки си взаимно чувството на сигурност. Всеки от тях вижда в другия собствените си недостатъци или липси, което според мен е характерно за всички дълбоки връзки. Ленърд има проблем с гневливостта, и според мен, той цени спокойствието на Хап, снизходителното му отношение към хората и живота, и обратно. Но, те разчитат един на друг. Всеки от тях може да се облегне на другия, за разлика от повечето хора в тяхното обкръжение. Какви пречки ще срещнат Хап и Ленърд?Преди всичко те трябва да намерят парите, които са на дъното на една река. В самото начало на сезона те не успяват дори да открият реката, което е показателно за авантюрата, в която са се впуснали. В известен смисъл Хап се завръща в дома си, в града, в който е израснал. При това пътуване той среща някои духове от миналото си, но освен това, той се опитва да се пребори с лошия си навик непрекъснато да се влюбва в неподходящи жени и да се разочарова от тях. По време на пътуването си двамата ще се гмуркат, ще се отбраняват от алигатори, пътищата им ще се пресекат с доста странни хора. Естествено, ще има и стрелба.Какви са работните ви взаимоотношения с Ник Дамичи?Преди всичко, Ник Дамичи е мой голям приятел. Срещнах го преди около 15 години по време на работата ми върху студентски филм, в който той се снимаше. Свърза ни особения ни вкус към филмите, след което започнахме да работим заедно. Той пишеше сценарии по мои бележки. Постепенно станахме съавтори на сценарии. Той е съсценарист и съадаптер и на този филм.Какъв е приносът на актьорския състав за създаването на този толкова впечатляващ филм?Всички са страхотни личности, в най-добрия възможен смисъл. Това е филм, изобилстващ от ярки, колоритни и необикновени образи, всички от които се въртят в орбитата на Хап в изпълнението на Джеймс Пюрфой. В известен смисъл, той е положителният герой в обкръжението на тези крайни личности, включително Ленърд. Всички те са чаровни като ада и забавни. Това е нещо, което изненада дори самия мен – колко забавни са всички. Мисля, че всички актьори се справиха отлично със задачата си да пресъздадат този вид хумор, като в същото време запазят достоверността, наситеността и непредсказуемостта на образите си. Те внесоха голяма енергия във филма. Сюжетът е едно, диалогът – друго, но в крайна сметка това, което ви привлича, са образите на героите.Според Вас, кое е уникалното в този филм от гледна точка на зрителите?Уникалното във филма е, че ние вкарахме много неочаквани обрати в сюжета, което според мен обикновено не е присъщо на традиционните телевизионни сериали. Нашият разказ се развива с много по-бързо темпо. Ние стесняваме силно зрителния ъгъл, което е добре според мен. Много често телевизията е принудена да вкарва голям брой образи, за да се издържа. Ние заявихме от самото начало, че не се стремим към такъв тип повествование. Целта ни не беше да създадем драма с голям брой сюжетни линии. Това е повествование от евтин тип. В началото на сериала има инцидент със завръзка, който обуславя събитията, развиващи се впоследствие. Мисля че това ни даде възможност да поемем сюжетни насоки и да създадем образи, които са малко по-различни от масовата телевизия.Какъв екшън да очакват зрителите?Има преследване с коли. Има гмуркане. Има алигатори. Има лов в гъстите джунгли на Източен Тексас. Има хора в пожар. Има стрелба. Има преследване с коли. Има смесица от почти всичко.Ако трябва да поставите някого в света на “Хап и Ленърд”, кой е основният съвет, който бихте му дали, за да оцелее?Пази си гърба.Можете ли да охарактеризирате сериала с три думи?Непредсказуем, забавен и бурен. ... още »
За какво да ходим на кино, ако знаем какво ще се случи накрая на филма? Всъщност ние си купуваме билет, защото искаме да бъдем изненадани, защото сме пристрастени към неочакваното. Всяка кино лента се старае да ни провокира, да ни накара да се учудваме, някои обаче се престарават в опитите си. В намерението си да бъдат оригинални, сценаристите така се вманиачават в опитите си да измислят най-неочаквания обрат, че често пресоляват кино манджата, така че тя е трудна за консумиране от зрителя. Ето пет от най-плачевните им опити…Хари Потър и Огненият бокал Хогърдс е домакин на специален турнир по куидич. Там се събират много отбори от други магически училища, за да грабнат купата „Огненият бокал“. Името на Хари е изтеглено, за да участва, което е учудващо, заради факта, че той не трябва да бъде допускан, взимайки предвид възрастовото ограничение на състезанието. В крайна сметка неговият отбор побеждава, но когато докосва купата, се оказва, че тя е устройство за телепортиране. Цялата тази поредица от събития е луд план на злия Барти Кроуч, за да може Хари да се пренесе на специално място и да срещне Волдемор. Много шум за нищо се получи с тази развръзка. Би могло тоя магичен злодей просто да превърне будилника на прочутия очиларко в средство за телепортиране и точно когато алармата сутрин запищи, той да я докосне и да се озове, където трябва…примерно.Ханкок Това е един от първите филми, който превърнаха супергероите във виц или по-скоро в някаква криворазбрана градска легенда. Ханкок е мъжага със супер сили, но е доста груб и се е алкохолизирал, не му пука и причинява беди. Спасява живота на един пиар агент и той решава да му помогне да си подобри обществения имидж. Ханкок е оригинален герой – щеше да промени жанра дори, но изведнъж всичко завива в ужасно нелепа посока. Оказва, че жената на пиара, също има супер сили и обитава Земята повече от 3000 години. По всякаква логика те трябва да са заедно, но това не е възможно,защото техните свръх способности си пречат и когато той е наоколо, тя не може да се възстановява от раните си…Пълни глупости!Забравените Джулиан Мур играе жена, чийто син умра преди 14 месеца в самолетна катастрофа. Всички и повтарят, че тя не е имала дете – мъжът ѝ, докторите, всички…Дори бащата на малко момиченце, което също загива в този нелеп инцидент. В един момент неговата памет започва да се събужда и той разбира, че нещо не е наред и точно тогава се взривява историята. Буквално. Докато един агент се опитва да обясни на родителите какво всъщност се е случило със децата им, покрива се взривява и той е засмукан в космоса от някакви извънземни, които правят експерименти с човешката раса…Изходен код На първо четене това е сполучлив трилър за пътуване във времето. Военен ветеран в кома, чийто мозък е използван за мисия да се идентифицират терористи, които планират да взривят бомба в Чикаго след шест часа. Агент Колтър се връща във времето и посредством сложни технологии влиза във тялото на войника, който е взривен от терористите малко преди голямата експлозия, като преживява отново и отново последните минути от живота му, за да открие и елиминира злодеите. Дотук е сложно, не приемливо безумно. Той е заклещен в тези непрекъснато повтарящи се последни минути…А какъв е обратът и съответно неговото измъкване от омагьосания кръг на времето? Той пренаписва събитията в паралелна времева линия в континуума и заживява съвсем щастливо в чуждо тяло, ни в клин , ни в ръкав…Проектът Съншайн Красивата научна фантастика на Дани Бойл разказва историята за космическа мисия, натоварена с цел да рестартира умиращото слънце, след като предишен опит за подобна проба от други астронавти е бил напълно неуспешен. Филмът изгражда една реалистична и страховита визия на бъдещето, изследвайки психологията на дългите космически пътувания. Екипажът се натъква на няколко бедствени ситуации, една от които е, че намира кораба на предходната мисия изоставен някъде в космоса. Но това не е точно така. Всъщност има един оцелял и именно той е убил останалите. И със тъпото основание, че човешката раса не трябва да съществува, той започва да преследва и избива спасителите си. Филмът рязко сменя скоростта и посоката си и се превръща неочаквано в хорър. Защо - не е ясно на никого!ДАС ... още »
