Представяме ви три филма от Международния конкурс за първи и втори филм на 25-ия София Филм Фест.
„Черната котка“ („The Black Cat“) е втора пълнометражна творба за иранския режисьор Карим Мохамад-Амини. Филмът е разказ за реалността и настоящето през погледа на новото поколение в Иран – млади хора, които са в неизбежен сблъсък с традиционната консервативност. Днес рапът е много популярен сред иранската младеж. Този жанр обаче не се приема от правителството и песните не могат да бъдат издадени законно. Авторите трябва да действат нелегално, както и техните почитатели - градски младежи, чиито надежди и мечти се променят заради Интернет и социалните мрежи, завладяващи света… Известният ирански актьор Бахрам Радан играе себе си във филма и влиза в ролята на водещ на телевизионно шоу, излъчвано на живо чрез дигитална платформа. Неволно той се сблъсква с проблем, причинен от група младежи – този конфликт засяга личния и професионалния му живот…
„Шоуто на Джемил“ („The Cemil Show“) е пълнометражният дебют на турския режисьор Баръш Сархан. Едноименният му кратък филм се появява през 2015 година, а той се връща към героя Джемил, за да разкаже историята му през 2020 в интригуващ трилър за мрачния, неустоим чар на славата. Джемил мечтае да бъде актьор и се явява на прослушване за ролята на злодея в игрален филм, римейк на второразредна турска класика от 60-те. След като не впечатлява режисьора, Джемил търси други начини да получи ролята. Опитва да се свърже с Тургай Гьорал – актьорът, изиграл същата роля преди години. Ала Гьорал е намерен мъртъв в апартамента си, а Джемил е шокиран от факта, че такъв актьор може да остане самотен и забравен… Пътят, по който Джемил преминава, за да получи ролята, се превръща в тъмен вихър, в който се преплитат животът на Тургай Гьорал, ролята на злодея, за която той се подготвя, и собственият му характер.
Първият пълнометражен филм на унгарския режисьор Балаш Краснахоркай, „Разлом“ („Ravine“), разказва за акушер, който напуска родното си село в Марамуреш, Румъния, за да учи в медицинското училище в Будапеща. 17 години по-късно той се завръща на Великден у дома за погребението на баща си и се оказва изправен пред отговорността за съдбата на собствения си син, за чието съществуване не е знаел до момента. Това го връща рязко в мрачния и непримирим свят, който е оставил след себе си.
„Разлом“ е балада за настоящето, а действието му се развива на магическо място, с уникална природа. През възраждането на отношенията между баща и син, тази история поставя въпроси за силата на връзките в едно семейство и за противоречията между хората; за съдбата, която свързва престъпление и наказание; за шанса да постигнеш изкупление и да започнеш на чисто…“, споделя режисьорът.
„За смислените филми е нужен откривателски дух и поглед отвъд хоризонта“, смята киноведът, който в края на миналата година празнува своя 70-годишен юбилей!Кинокритик с изтънчено и точно слово, един от преподавателите-доайени в НАТФИЗ, председател на гилдия „Критика“ към СБФД, член на Европейската филмова академия, член и председател на журита на едни от най-престижните кинофестивали по света, автор на стотици журналистически, критически и теоретични статии и книги, проф. Божидар Манов е сред най-ярките и авторитетни личности, които веднага изникват в съзнанието, щом заговорим за кино. Завършил първо електроника в МЕИ и работил като инженер, той е част от първия випуск на специалност „Кинознание” в НАТФИЗ през 1973 година, когато се полагат основите на българското кинообразование. От 1983 година е и преподавател в авторитетното училище за кино. И така до днес. Може би първата му професия се оказва от полза за изследванията му – проф. Манов е сред най-компетентните теоретици на новите технологии в киното.„Когато преди 45 години се откри второто крило на Академията, това бяха едни особени месеци на вълнение, защото нямаше опит в България. Дотогава киноспециалистите учеха и завършваха в Москва. Някои идваха от училищата в Прага или Полша, малцина от Париж, Лондон или Белград - спомня си проф. Манов. – А тази година НАТФИЗ отбелязва 70 години, които като календар съвпадат с моите 70.“С присъщото му чувство за хумор, той оприличава любовта си към киното на ранното влюбване. „Аз още в ранните си години съм видял някои абсолютни и вечни шедьоври на световното кино, които са заседнали в съзнанието ми като своеобразен еталон и са се превърнали в устойчив критерий за добро кино. И досега те остават моите образци, с които се съобразявам, когато гледам нови филми - „Треска за злато“ на Чаплин, „Великата илюзия“ на Жан Реноар, „Крадци на велосипеди“ на Виторио Де Сика...“И продължава обзора на живота си чрез филмите, с особено уважение към българското кино – от най-ранните му години с „Козият рог“ на Методи Андонов, „Крадецът на праскови“ на Въло Радев, „Преброяване на дивите зайци“ на Едуард Захариев, превърнал се във „входната“ врата на Божидар Манов в Академията, през трудните десетилетия на българското кино и до днес.„Това е куражът ми, че българското кино има бъдеще“, казва проф. Божидар Манов, поставяйки висока оценка на талантливото младо поколение сценаристи, режисьори, оператори и хора, овладяли продуцентската практика.Проф. Манов прие поканата на екипа ни да представи в началото на месец март два филма в специалната програма на Дома на киното и Арт Фест - „Европейско кино за учащи“, с помощта на която сме си поставили за цел да продължим образоването на младата публика вече 10 години. През 2018 година отбелязваме 50 години от събитията, разбунтували политическите и творчески духове на Европа през 1968 година, и именно планираните две творби - емблематичният филм на Методи Андонов „БЯЛАТА СТАЯ“ с участието на легендата на българското кино Апостол Карамитев, и „СПОМЕН ЗА СТРАХА“ на Иван Павлов, предлагат различен ракурс към годината на новите търсения и стремеж към свобода – на духа и художествената мисъл. Прожекциите са своеобразно въведение към темата „1968“, която ще бъде един от фестивалните акценти на 22-рия София Филм Фест!ОЧАКВАЙТЕ още изненади – МАРТ е месецът на КИНОТО! ... още »
Ето ги отново онези моменти от филмите, които могат да ни накарат да натиснем паузата пауза, защото усещаме, че нещо не е наред във филмовото повествование. Гафове и грешки от всякакво естество има почти във всеки филм, но малцина от нас ги забелязват, защото сме пленени от разказа и от съдбата на героите. Тези, които гледат внимателно и следят с под лупа всяка филмова неточност, са направили достояние най-вече режисьорските пропуски, чиято втора порция сега ви представяме. Американска история Х (1998) В края на филма Дани, изигран от Едуард Фърлонг, е застрелян в банята и падайки надолу изпуска от ръцете си смачкано листче хартия. После следва по-близък план на мъртвия Дани, в който ясно се вижда, че той все още държи хартията. С толкова много болка, кръв и насилие, твърде вероятно е да пропуснете този неточен момент. Играта на играчките 2 (1999) Рекс гледа телевизия, в момента, в който Хам без да му мисли го изключва. Само че след момента на изключването не виждаме отражението на двете оживели играчки, които стоят пред екрана. Мистерия ли е това или нелепа грешка? Няма значения, вероятно сме я пропуснали, хилейки се… Леон (1994) Когато Леон помага на Матилда да избяга от хватката на полицаите от специалните части, той стреля в отвора на един отдушник, за да ѝ осигури свободата. Във всеки следващ кадър обаче ясно се вижда, че дупките от куршумите са на съвсем различни места. Сецната е толкова напрегната и емоционална, че само пълен кино циник може да обърне внимание на такива дребни неща в този момент. Титаник (1997) Този пропуск може да бъде забелязан в целия филм и затова имат вина гримьорите. В зависимост от кадъра и ситуацията бенката на лицето на Роуз непрекъснато сменя местоположението си. Ако сте го забелязали, ситуацията е дори смешна, напомня за „Остин Пауърс в Златния член“. Феновете на Кейт Уинслет, със сигурно са забелязали тази подигравка с порцелановата ѝ кожа. Апокалипсис сега (1979) Когато секси красавицата Кери Фостър е изкарана пред публиката от две зелени барети, гледайте внимателно музикантите зад тях. Басистът спира да свири, за да си почеше главата, това обаче въобще не променя звученето на парчето. Мъжката част от феновете на филма, които така или иначе преобладават, със сигурност ще пропуснат да видят този гаф, когато в средата на сцената е съблазнителната Кери Фостър. Карибски пирати: Проклятието на черната перла (2003) По време на сцена, развиваща се на борда на Черната перла, интересен член на пиратския екипаж се вижда ясно, разположен зад рамото на Джони Деп. Той доста се различава по облеклото и вида си от останалите пирати, сякаш е кацнал от друго време. Загледайте се, това е каубой със слънчеви очила. Единственото, което може да ви попречи да го видите е гигантската шапка на Спароу, която заема по-голямата част от кадъра. Чикаго (2002) В една от последните важни сцени на филма, Рокси и Велма танцуват в унес на сцената, държейки картечници. Когато се обръщат назад и стрелят по черния светещ екран, местата им изведнъж са сменени, което няма никаква логика. Целят филм е много сериозно хореографско приключение, така че тази грешка е недопустима…Здрач: Затъмнение (2010) Вампирите не понасят слънчева светлина, нали така? Ако този филм ни е показал нещо за тях, освен мрачната им същност, то е то именно страхът им от лъчите на деня. В края на филма обаче Бела и Едуард са навън, седнали в слънчево, обсипано с цветя поле. Ясно е, че този вампир е очовечен, но едва ли зрителите за забравили, че това е невъзможно. Х-Мен 2 (2003) Президентът е посетен от Х-Мен тайфата и, разбира се, неговото бюро е покрито с какви ли не документи. После мутантите изчезват и изведнъж бюрото му е прилежно подредено, и на него има само една синя папка. Никъде по-късно в сюжета не е намекнато, че гостите му са откраднали нещо. Именно защото папката е синя, тя ясно контрастира на предходните кадри, в които липсва. Затова и този гаф е лесен за забелязване. Бандата на Оушън (2001) В ботаническата градина Ръсти се наслаждава на пълна купа със скариди. В следващия кадър обаче блюдото е същото, но посудата е друга – скаридите са сервирани в чиния. Ако сте много гладни, докато гледате филма, ще забележите това. Иначе Ръсти постоянно яде и едва ли ще обърнете внимание на този дребен хранително-грешен детайл.ДАС ... още »
Филмът ще има премиерна прожекция в София на 11 март в кино „Люмиер Лидл“ Най-новият филм на режисьора Костадин Бонев – „Изкореняване“ отправя документален поглед към края на Османската империя и нейната агония, продължила 25 години. Конкретният фокус е върху геноцида срещу арменците, като според статистическите данни жертвите само през 1915-та година (убити и депортирани) са един милион и четиристотин хиляди души. „Темата за разпада на Османската империя и проведения геноцид над арменския народ се загнезди в съзнанието ми след един разговор по повод филма ми за Вапцаров. Забелязали ли сте, във всички филми за геноцида се акцентира на фактите, на това, което се е случило? Аз исках да открия защо се е случило. И отделих четири години, за да разбера точно това“, споделя Костадин Бонев за предисторията около своя филм. В процеса на правене на филма най-трудното за режисьора се оказва преглеждането в детайли на огромните масиви от информация, съхранявани в десетина музеи и архиви в Европа и Америка. Истинска находка се оказали документите в Държавния архив и Военния архив във Велико Търново.„Отвсякъде пристигаха материали, изпращани от хора, които искаха да ми помогнат. В подобна ситуация човек не може да не е пристрастен. Киното е субективно по дефиниция. Стремежът ми беше да извадя фактите наяве, на показ. Не можех да не се вълнувам, докато го правех, но присъди не съм издавал. Това изначално ми е чуждо“, разказва още режисьорът.Един от най-важните детайли в „Изкореняване“ е, че има съвременна гледна точка към събитията. Това е постигнато чрез участието на няколко фотографи-арменци от различни градове - Ереван, Гюмри, Истанбул и Варна. Чрез техните разкази и фотографии се създава особена емоционална връзка между събитията от преди 100 години и днешното ни живеене. Важен е и приносът на трима композитори – Арто Тунчбояджиян, Серж Танкян и Андре Симонян, чиято музика е „кръвоносната система“ на филма.„Харесвам епизодите, показващи връзката между съдбата на арменците и българите. Все пак, петстотин години сме живели в една империя. Който си въобразява, че това не му е повлияло, е за окайване“, категоричен е Костадин Бонев.Костадин Бонев е български кинорежисьор, носител на множество национални и международни награди, два пъти носител на „Златен ритон“ - за „Европолис, Градът на Делтата“ и „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел“.ОЧАКВАЙТЕ още изненади в програмата на 22-рия София Филм Фест – МАРТ е месецът на КИНОТО! ... още »
Ан Хатауей ще участва в новия филм на една от най-коментираните режисьорки напоследък Ди Рийс. Последният филм на Рийс „Мъдбаунд“ по романа на Хилари Джордан бе отрупан с всевъзможни награди и суперлативи от страна на критиците. Той бе отличен и с 4 номинации за „Оскар“, една от които е за адаптиран сценарий, дело на самата Рийс и Въргил Уилямс.„The Last Thing He Wanted“ също е екранизация на популярен роман за журналистка от Washington Post, която неочаквано попада в опасния свят на търговията с оръжие. Марко Вилалобос пише сценария за тази самотна жена, впуснала се в жестока надпревара с времето. Касиан Елвс, продуцент на хитове като „Иконом на седем президента“ и „Клубът на купувачите от Далас“, предлага на Рийс да екранизира романа. Така двамата ще продължат успешното си сътрудничество, започнало с „Мъдбаунд“.Рийс спечелва вниманието на критиците още с дебютния си филм „Парий“, спечелил награда на фестивала в Сънданс. Следващият й филм е телевизионната продукция на HBO „Беси“ с участието на Куин Латифа, отличена с награда „Тони“.Предстои да видим Хатауей в няколко филма, включително „Бандитките на Оушън“, където тя е основния противник на няколко силни дами, между които Сандра Бълок, Кейт Бланшет и Риана. ... още »
Режисьорът Седрик Кан, чийто последен филм „The Player“ е в конкурсната програма на Берлинале, ще продължи сътрудничеството си с продуцентката Силви Пиала. В новия му филм „Joyeux Anniversaire“ ще участват Катрин Деньов, Еманюел Берко и Винсън Макейн.Смесица между драма и черна комедия, филмът ще разказва за една семейна сбирка, която съвсем не протича по план. Разгръщайки се в продължение на 24 часа, историята е за майка на две деца (Деньов), която събира своите близки, за да отпразнуват нейния рожден ден в огромното й имение. Празникът обаче е нарушен от появата на нейната дъщеря (Берко), известна със своите непредсказуеми изцепки.Кан, който е и известен френски актьор, но никога не е участвал в свой филм, ще наруши това правило и ще изпълни ролята на другото дете на Деньов. Самата Берко също е режисьор и е работила по два филма с легендата Деньов, включително разтърсващата драма „С високо вдигната глава“, с която бе открит фестивала в Кан през 2015 г.Пиала сподели, че хуморът във филма е предизвикан от острите диалози. „Сценарият е много силен. Това е най-личният филм на Седрик Кан и затова той и ще участва в него“, допълни продуцентката, която е съпруга на известния режисьор Морис Пиала. ... още »
Както се и очакваше, новият хит на „Дисни“ и „Марвел“ превзе боксофиса, отбелязвайки няколко рекорда. Само за 3 дни от прожекции в американските кина, „Черната пантера“ спечели 192 милиона долара, което го нарежда на пето място във вечната класация и на второ сред хитовете на „Марвел“, изпреварен единствено от „Отмъстителите“, стартирал с 207,4 милиона. Приходите му го превръщат и в най-касовата премиера за февруари, оставяйки далеч след себе си доскорошния рекордьор „Дедпул“ и неговите 132,4 милиона долара.Тъй като уикендът в САЩ ще е дълъг, заради Деня на президентите, за 4 дни се очаква филмът да събере 218 милиона долара. Иначе стартът му по света е не по-малко успешен – 169 милиона долара и то при положение, че все още не е пуснат в Китай, Япония и Русия. На второ място отново е „Зайчето Питър“, спечелил 17,25 милиона за уикенда, а трети е шампионът от миналата седмица „50 нюанса освободени“. Последната част от еротичната поредица спечели 16,9 милиона, а приходите му от прожекциите по целия свят са почти 270 милиона долара.Отново на четвърто място е „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“, който с приходите си до момента от 377,6 милиона долара се превърна във втория най-касов хит на „Сони“ за всички времена. Големият въпрос е дали филмът с Дуейн Джонсън ще успее да надмине „Спайдър-мен“ и неговите 403,7 милиона долара. ... още »
През изминалата вечер в в Ройъл Албърт Хол за 71-и път бяха раздадени наградите на Британската киноакадемия, по-известни като БАФТА. За първи път водеща на церемонията бе легендарната актриса Джоана Лъмли, самата тя носителка на 2 награди БАФТА за участието си в известния британски сериал „Абсолютно съвършени“. Вечерта премина под популярното мото „Time’s Up” срещу сексизма и неравенството между половете. Затова и всички дами бяха облечени в черно, като много от тях бяха придружени от активистки на кампанията, вместо от своите половинки.„Три билборда извън града“ стана големият победител на вечерта, след като получи пет награди – за най-добър филм, най-добър британски филм, оригинален сценарий на Мартин Макдона, актриса на Франсис Макдорманд и поддържащ актьор на Сам Роуел. „Формата на водата“ на Гилермо дел Торо остана само с три отличия, макар че имаше най-много номинации – 12. Сред звездите, връчващи награди, бяха Дженифър Лорънс, Салма Хайек, Ребека Фъргюсън, Патрик Стюарт, Орландо Блум и самият Джеймс Бонд – Даниел Крейг. По традиция принц Уилям лично връчи почетната награда за цялостен принос на режисьора Ридли Скот, за когото това се оказа първа награда.Ето и пълният списък с наградените. Най-добър филм„Три билборда извън града“ Най-добър британски филм„Три билборда извън града“ Най-добър актьор Гари Олдмън - „Най-мрачният час“Най-добра актрисаФрансис Макдорманд - „Три билборда извън града“ Най-добър поддържащ актьор Сам Рокуел - „Три билборда извън града“ Най-добра поддържаща актриса Алисън Джани - „I, Tonya”Най-добър режисьор Гилермо дел Торо - „Формата на водата“Най-добър дебют„I Am Not a Witch“Най-добър оператор „Блейд Рънър 2049“Най-добър оригинален сценарий„Три билборда извън града“Най-добър адаптиран сценарий„Призови ме с твоето име“Най-добър чуждоезичен филм„Слугинята”, Южна КореяНай-добър анимационен филм„Тайната на Коко“Най-добра сценография„Формата на водата“Най-добри костюми„Phantom Thread“Най-добър композиторАлександър Деспла - „Формата на водата“Най-добър монтаж„Зад волана“Най-добър звук„Дюнкерк“Най-добри визуални ефекти„Блейд Рънър 2049“Най-добър грим и прически„Най-мрачният час“Изгряваща звездаДаниел КалуяНаграда за цялостен приносРидли Скот ... още »
FOX, международният дом на „Живите мъртви“ и глобален лидер в представянето на игрално съдържание на зрителите в цял свят, обяви, че сериалът е подновен за нов девети сезон с премиера в края на 2018 г. „Живите мъртви“ запазва статуса си на сериал номер едно по телевизията за пета поредна година. Изпълнителни продуценти са Скот М. Гимпъл, Робърт Къркман, Гейл Ан Хърд, Дейвид Алпърт и Том Люс. FOX си партнира с AMC за сценария на сериала и пуска първата едновременна световна премиера през 2010. Сега „Живите мъртви“ се завръща по FOX на 26 февруари за над 200 милиона международни зрители в над 125 държави, с премиерата на втора част на сезон осем, само часове след излъчването ѝ в Щатите. В световен мащаб „Живите мъртви“ се излъчва в над 125 пазара с канали FOX в рамките на 24 часа след премиерата в САЩ. Това е част от стратегията на Fox Networks Group да излъчва сериала в един и същ ден в почти целия свят. ... още »
.jpg "Разлом")
