Мястото на действието е вселената на Междузвездни войни, времето - пет години след събитията в “Завръщането на джедаите”, а основният сюжет проследява историята на мандалорски ловец на глави. Това беше достатъчно да накара всички фенове на космическата сага Star Wars да чакат първи сезон на сериала The Mandalorian с нетърпение. Неговата премиера беше на 12 ноември 2019 г., а огромният успех, който пожънаха осемте епизода, убедиха създателите му за втори сезон, който излезе преди броени дни. Въпреки пандемията и препятствията, пред които тя изправи всички в кино индустрията, а и не само, създателите на сериала не отложиха пускането му на малкия екран. Смело можем да кажем, че той се превърна в абсолютен хит в стрийминг платформата Disney+ и привлече нови абонати, които искаха да са сред първите зрители на продукцията. Зак Шейх, вицепрезидент по програмиране и развлечения в изследователската медийна компания Magid, стига дори по-далеч като казва, че The Mandalorian е толкова важен за Disney+, колкото е Game of Thrones за HBO. Той допълва още, че сериалът е пример за това как старата интелектуална собственост не бива да се забравя, а напротив - нужно е да се опреснява и обогатява.
Имало едно време в една далечна галактика…
The Mandalorian успя да докосне феновете главно поради факта, че в контраст с новите игрални филми, умело се докосна до междузвездната сага, създадена някога от Джордж Лукас. В допълнение към това, бебе Йода се превърна в абсолютен любимец на всички, дори и на тези, които никога не са гледали Star Wars. Сладкото бебе далеч надхвърли познатите ни фенски продукти като чаши, плакати и прочие. Бебе Йода, чийто лик се появи дори и на татуировки, неслучайно се определя като поп културен феномен, който трупа допълнителни приходи на продукцията. Disney+ умело се възползва от ситуацията и добре борави с популярността, която героят събра. Това е радост за феновете, които искат да виждат още и още от него.
Преди пускането на втория сезон, създателите му обещаха той да е още по-амбициозен и мащабен от първия, развивайки своите герои и взаимоотношенията между тях. И това съвсем не е лъжа. Втори сезон започва с традиционната за предишните 8 епизода уестърн атмосфера и със също толкова зрелищни визуални ефекти, с каквито се отличи и първи сезон. Новоизлезлите епизоди умело стъпват на стабилните основи, изградени от първи сезон, но това далеч не означава, че към тях не са насочени още по-високи очаквания, които се надяваме, че те ще оправдаят.
Поканете мандалорците и бебе Йода в дома си
Във връзка с наскоро излезлия втори сезон на The Mandalorian, ние имаме изненада за всички фенове, които са меко казано обсебени от случващото се в него. Сега можете да откриете богата колекция от мърчандайз продукти, посветени на сериала и на героите от него. Ще се потопите в изобилие от химикалки, чаши, бутилки за вода, тениски, стикери, фигурки и какво ли още не, за да изберете продукт, който да бъде ваш само с няколко клика. За да има по нещо за всеки, са специално подбрани и плюшени играчки, подходящи за най-малките ентусиасти и фенове на сагата. Френските комплекти са сред най-добрите подаръци за ваши близки и приятели, за които знаете, че обичат The Mandalorian. А с наближаването на коледните празници е време всички да помислим за подаръци, така че това е идея, която, сигурни сме, ще допадне на повечето от вас.
Ако сте от малкото хора, които все още не са гледали сериала, то бързо се захващайте със задачата да наваксате пропуснатото. Станете част от голямото глобално семейство на The Mandalorian. Сладкото личице на бебе Йода, което дори и на заден план съпътства всеки епизод, е само още една причина да не чакате повече, а да започнете сериала още сега. Сдобийте се с фенски артикули на продукцията и бъдете готови за всички изненади, които втори сезон ви крие. Защото те са много, но ние няма да издаваме нищо от тях!
Титлата „Европейска столица на спорта“ има за цел да популяризира активния начин на живот, развитието на спортни политики и инфраструктура с добри съоръжения, програми и активности. Акцентът е върху масовия спорт и върху значението на спорта като приоритет в живота на хората. Един от безспорните хитове сред спортните филми на София Филм Фест тази година е американският „Аз, Тоня“ (2017) на режисьора Крейг Гилеспи. В основата на филма са невероятните, но истински събития, свързани с един от най-сензационните скандали в историята на спорта. В мрачно-комедиен тон са пресъздадени подробности около американската фигуристка Тоня Хардинг, нейното прочуто изпълнение на троен Аксел в състезание и нелепо замисленото и зле изпълнено нападение срещу нейната съперничка за Олимпийските игри Нанси Кериган. Марго Роби поразява всички с превъплъщението си в изпълнената с хъс и енергия Хардинг (и беше номинирана за „Оскар“ за тази своя роля), а филмът на Крейг Гилеспи е абсурден, дързък и проницателен портрет на фигуристката – на нейния живот, заедно със славата и омразата, които я преследват… Неотразимата Алисън Джени спечели преди часове така жадувания златен воин на Американската киноакадемия за поддържаща женска роля – честито на екипа на „Аз, Тоня“, а филмът може да бъде видян САМО в програмата на София Филм Фест през март!Сред българските предложения за спортните заглавия на 22-рото издание на София Филм Фест е „Българският лъв“ (2017) на режисьора Александър Хамбир и продуцента Ярив Лернер. Документалният разказ е за световния шампион по бойно самбо, ММА боец и бивш командос – Тихомир Благовестов, който много обича България, но изпитва горчивина, че държавата не предлага достатъчно добри условия за професионалното му спортно развитие. Тихомир представя с гордост страната си на международните състезания, носи в своето сърце българската култура и традиции и винаги отдава почит на родния си град Севлиево. Но настъпва момент, в който спортистът трябва да направи избор - да потърси по-добра реализация на своя потенциал в чужбина. Какво ще открие този талантлив млад човек, напускайки България? Ще успее ли да съхрани своята любов към родината по пътя към световните сцени?„Мечтата на Николай“ (2017) на Мария Карагьозова e филм за капитан на туристическо корабче. Той си спомня мечтата си, която успява да сбъдне през 1985 година - да обиколи света сам… Преминавайки през „Желязната завеса“, българският мореплавател Николай Джамбазов посочва пътя към свободата на едно цяло поколение млади българи. На борда на своята яхта „Тангра“, изцяло направена на ръка, Николай Джамбазов успява да премине по „невъзможния път“ и да сбъдне детската си мечта – да обиколи света сам през нос Хорн! Филмът е копродукция на Белгия и България, а представянето му на фестивала е неговата национална премиера.В „Дейвид Милър – сам срещу часовника“ (2017) режисьорът Финли Претсел разказва за последните състезания в кариерата на колоездача Дейвид Милър и финалното му участие в Тур дьо Франс. Британският филм представя човешкия дух, движен от сила, много по-могъща от желанието за успех и слава. Краят на кариерата на един атлет е състезание с времето и битка с неизбежния провал. Пристрастяващата нужда да участваш в надпреварата противоречи на логиката и създава вълнуващ и болезенен спектакъл.Всички, запалени по спорта киномани в София, ще могат да видят и едно уникално предложение от Австралия - „Планина“ (2017), филмова и музикална колаборация между Австралийския камерен оркестър и режисьорът Дженифър Пийдъм. Филмът е изследване на човешката обсесия по необятната шир и предизвикателства, които предлагат планините; кадрите припомнят зашеметяващата сила на височините – и вечната им способност да оформят живота и човешките мечти.„Планина“ е тотално различен от всичко, което съм правила досега. Благодарение на съвместната работа с Австралийския камерен оркестър, заснетото се превърна в изключителна творба. Хората са в поддържащи роли, а планината – в главната. Няма диалог. Този филм е по-скоро експериментален, отколкото документален. Може би е по-близък до стила на „Барака“ и „Коянискаци“, казва Дженифър Пийдъм. Гласът на неповторимия Уилям Дефо води разказа и това е още един прекрасен акцент, който публиката не бива да пропуска!Копродукцията между Литва-Латвия-Италия-Белгия-Швейцария-Ирландия-Великобритания-Испания „Симпатяги в края на колоната“ (2017) на режисьора Арунас Мателис е филм за професионалните колоездачи, чието място обикновено е на „опашката“ в състезанието. Документалната творба е носител на голямата награда в своя жанр от фестивала в Минск през 2017 и на наградата на публиката от Варшава '17 за най-добър документален филм. Любопитна гледна точка е избрал режисьорът на филма - през очите на отборните лекари, които пътуват паралелно с колоездачите. Тяхната работа по време на състезанията напомня на военен патрул: ако катастрофираш - изправяш се и продължаваш състезанието! По време на тази битка се случват много изключителни неща. Това е непоказваният свят на бойците-рицари и „прекрасни губещи“ на професионалното колоездене – те са винаги в задната част на групата, без право на лична победа. Сред предложенията за спортно кино на 22-рия София Филм Фест е и американският „Хвани вълната: животът на Леърд Хамилтън“ (2017) - забележителната история на истинска американска икона, която променя завинаги един от най-вълнуващите спортове в света - сърфирането. Този задълбочен портрет на Леърд Хамилтън изследва страха, смелостта и амбицията, които карат един човек да стигне до върха и цената, която трябва да бъде платена за всичко това. Във филма на режисьора Рори Кенеди е представена историята на велик и смел сърфист, успял да покори „голямата вълна“ – използвани са архивни кадри от неговото детство, израстването му, създаването на приятелства и връзки с други спортисти, влюбени в невъзможно високия адреналин на живота върху дъската за сърф… Животът е училище, в което някои трудно оцеляват, а Леърд определено е оставил своя знак по вълните...ОЧАКВАЙТЕ още изненади – МАРТ е месецът на КИНОТО! ... още »
Тя безспорно е актрисата на 2017 г. и нямаше конкуренция да спечели своя „Оскар“ за невероятната си роля в „Три билборда извън града“. Франсис Макдорманд обаче не можа да се нарадва на заслужената награда. Статуетката й бе открадната по време на традиционния бал на губернаторите след края на бляскавата церемония.Крадецът бе идентифициран от полицията като Тери Брайънт. Той дори заснел видео, на което прегръща и целува статуетката с думите „тя е моя“ и „кой ще ме поздрави“. Крадецът бил задържан от фотограф на събитието, който върнал статуетката на Макдорманд. По-късно Брайънт бил задържан от полицията.Актрисата прояви чувство за хумор. „Фран и Оскар са отново заедно и се наслаждават на бургер в един ресторант“, заяви тя след инцидента пред USA Today. Макдорманд, чиято емоционална реч взриви „Долби Тиътър“, накара всички жени в залата да се изправят и настоя за равенство между половете в Холивуд. „Всички ние имаме истории за разказване и проекти, които се нуждаят от финансиране. Елате при нас или ние ще дойдем при вас и ще ви разкажем всичко за тях“, допълни тя.В неделя вечер Макдорманд спечели „Оскар“ за главна роля за втори път в кариерата си. Първата й награда е от преди 21 години за ролята на смела полицайка в черната комедия „Фарго“. ... още »
На доста нетрадиционен начин се спря Ема Уотсън, за да демонстрира своята подкрепа на движението Time’s Up. Тя се появи с временна татуировка на дясната си ръка на партито по случай наградите „Оскар“ на Vanity Fair.Time’s Up бе сред акцентите на бляскавата церемония в неделя вечер и при пристигането на звездите на червения килим, и по време на шоуто в „Долби Тиътър“. Ашли Джъд, Анабела Шиора и Салма Хайек представиха кратък филм с изказвания на мъже и жени от шоубизнеса, борещи се с ограниченията на своя пол и произход.„Промените, на които сме свидетели, са резултат от силния вик на нови гласове, на различни гласове, на нашите гласове, обединени в един могъщ хор, който казва „времето изтече“, заяви Джъд на сцената. „Работим заедно, за да сме сигурно, че следващите 90 години ще преодолеем налаганите ограничения от различно естество. Това ни гарантира изминалата година“.Звездата от „Красавицата и Звяра“ е сред най-големите поддръжници на инициативата от самото й начало и направи всичко възможно за пропагандирането й във Великобритания. Тя не спира да публикува постове в Instagram в подкрепа на жени, жертви на сексуален тормоз и насилие.rnrnrnrnrnrnrnrnrnrnrnrn rnrnrnrnrnrnrnrnrnrnrn The clock’s been ticking on the abuse of power. I stand in solidarity with women across every industry to say #TIMESUP on abuse, harassment, and assault. #TIMESUP on oppression and marginalization. #TIMESUP on misrepresentation and underrepresentation. Sign the solidarity letter and donate to the @TIMESUPNOW Legal Defense Fund: Link in bio.rnrnrnrnrnrnrnA post shared by Emma Watson (@emmawatson) on Jan 2, 2018 at 1:23am PSTrnrnrnrnrnrnrnrn ... още »
Той е на върха на щастието. Гийермо дел Торо най-после получи заслужено признание от страна на Американската кино академия. Неговият филм „Формата на водата“ спечели 4 статуетки „Оскар“, като 2 от тях са за неговия създател като продуцент и режисьор. Дел Торо стана петият латиноамериканец с мечтаната награда за режисура. Неговият филм пък е първото фентъзи с отличие за най-добър филм, след „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“ от преди 14 години.Сега големият въпрос е какъв ще е следващия проект на прочутия мексиканец. Той признава, че има интерес към приказките и специално към една за... дървеното човече. Но неговата версия на Пинокио ще е доста по-различна от тази на „Дисни“. Самият Дел Торо я определя като „една фашистка приказка“.„Искам да направя стоп моушън анимация. Преговарял съм с няколко студиа, но винаги проблем се оказва бюджетът, който ще е между 35 и 40 милиона долара. А те не го искат, освен ако не е таргетиран за детска аудитория. Искам да направя още няколко игрални филма, но за последните 10 години все повече се приближавам към анимацията. Искам да направя анимационен филм, но той няма да е едно от онези глупави филмчета с етикет „само за деца“, допълва режисьорът. ... още »
Тази нощ в „Долби Тиътър“ в Лос Анджелис бяха раздадени най-обсъжданите награди в киното. „Оскар“-ите празнуваха своя 90-ти юбилей и затова церемонията беше много специална. Тя бе озарена от няколко истински кино легенди като Джейн Фонда, Хелън Мирън, Кристофър Уокън, Марк Хамил, Джоди Фостър. Уорън Бийти и Фей Дънауей отново връчиха награда за най-добър филм, и този път нямаше никакви грешки.Всъщност издънката от миналата година с обърканите пликове бе една от шегите на водещия на шоуто Джими Кимъл, който отново беше на висота. И тази бляскава вечер премина под мотото „Time’s Up”. „Да бъдем толерантни“ бе лайтмотивът на церемонията и както обяви Дженифър Лорънс „настъпва нова ера в Холивуд“. Всички звезди и членове на гилдията се обединиха в подкрепа на пренебрегваните заради своя пол, сексуална ориентация или националност. Големият победител тази вечер най-после стана фаворитът с най-много номинации „Формата на водата“. Изумителната приказката на Гийермо дел Торо получи 4 статуетки, включително две от най-престижните – за най-добър филм и режисьор. Другият фаворит „Три билборда извън града“ получи две награди на Американската кино академия – за актриса и поддържащ актьор. В техническите категории доминираха „Дюнкерк“ и „Блейд Рънър 2049“.Ето и пълният списък с наградените. Най-добър филм„Формата на водата“ Най-добър режисьор Гилермо дел Торо - „Формата на водата“Най-добър актьор Гари Олдмън - „Най-мрачният час“Най-добра актрисаФрансис Макдорманд - „Три билборда извън града“ Най-добър поддържащ актьор Сам Рокуел - „Три билборда извън града“ Най-добра поддържаща актриса Алисън Джани - „Аз, Тоня”Най-добър оператор Роджър Дийкинс - „Блейд Рънър 2049“Най-добър оригинален сценарий„Бягай!“Най-добър адаптиран сценарий„Призови ме с твоето име“Най-добър чуждоезичен филм„A Fantastic Woman”, ЧилиНай-добър анимационен филм„Тайната на Коко“Най-добра сценография„Формата на водата“Най-добри костюми„Невидима нишка“Най-добър композиторАлександър Деспла - „Формата на водата“Най-добра песен„Remember Me”, „Тайната на Коко“Най-добър монтаж„Дюнкерк“Най-добър звук„Дюнкерк“Най-добри звукови ефекти„Дюнкерк“Най-добри визуални ефекти„Блейд Рънър 2049“Най-добър грим и прически„Най-мрачният час“ ... още »
Роман Балаян е украински режисьор, сценарист и продуцент от арменски произход. Дългогодишен близък приятел е на Сергей Параджанов, когото възприема и като свой учител в киноизкуството. Всеки от филмите на Балаян е събитие в бившия Съветски съюз. Твърде малък остава без баща, изчезнал на фронта на Втората световна война. Между 1961-1964 година учи режисура в Ереванския театрален институт, а през 1969 година завършва Киевския държавен институт за театрално изкуство.Дебютът му като режисьор е през 1973 с филма „Ефекта на Ромашкин“. „Единакът“ (1978) е представен с успех на „Берлинале“. Следващият му филм „Полети на сън и наяве“ (1982) e гледан от над 6 милиона зрители. Уловил духа на цяло едно поколение с неговата чувствителност, ранимост, полети и мечти, филмът е единодушно признат за програмен манифест на 80-те години на 20-ти век. Със своите умели превъплъщения в „Полети на сън и наяве“ впечатлява цяло съзвездие знаменити актьори – Олег Янковский, Людмила Гурченко, Олег Табаков и съвсем младият и още неизвестен Олег Меншиков. Различни жанрове и сюжети определят другите филмови проекти на Балаян, но като най-важни в тях се открояват темите за моралната отговорност на човека и силата на любовта – „Целувката“, „Пази ме, мой талисман“, „Таен агент", „Първа любов“, „Две луни, три слънца“, „Нощта е светла“ и, разбира се, „Райски птици“, създаден през 2008 година и показан на 13-ия София Филм Фест, когато Балаян бе и специален гост на фестивала.Роман Балаян е режисьор и на много телевизионни версии на известни театрални постановки на Московския театър, сред които „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ ( 1993) и „Анфиса“ (1993). В голяма част от интервютата си големият Балаян определя себе си като режисьор-любител. И макар че никога не е бил отявлен дисидент, той неизменно отстоява принципи, които защитават свободата на човешкия дух и творческите пориви, неподвластни на времето и обстоятелствата.„Държавата и властта, от една страна, и човекът на изкуството, от друга, са несъвместими. Това не означава, че артистът не може да твори по поръчка. И Рафаело, и Микеланджело са работили по поръчка, но са рисували, както са искали. Човекът на изкуството трябва да бъде извън времето – не говоря за себе си, а по принцип. Трябва да се снима не това, което е – за тази цел съществува документалното кино, а онова, което би могло да бъде. „Това е възвисяващата ни лъжа“, както казва Пушкин…“ – споделя режисьорът.Роман Балаян ще получи Наградата на София в деня на откриването на София Филм Фест, 7 март, и ще представи пред българската публика своя шедьовър „Полети насън и наяве“ на специална прожекция на 8 март от 18.30 в Дома на киното.На 9 март, денят посветен на Сергей Параджанов, публиката ще може да види и късометражния филм на Балаян „Нощ в музея „Параджанов“ (1988), уникален почит на украинския режисьор към неговия учител. На 10 март, Балаян ще участва в специалния разговор, посветен на Параджанов, от 11.30 в Дома на киното, след който, в 13.00, ще бъде открита изложбата с фотографии от музея „Параджанов“ в Ереван.„Параджанов беше тайнствена, необичайна фигура, необятен и необясним. Той не стъпваше по земята – летеше над нея, не разбираше къде живее. Държеше се абсолютно свободно. Някои хора завидяха на способността му да лети по онова време и на онова място – и се опитаха да го приземят… Той съчиняваше на мига – и всичко се получаваше безупречно! И тогава ти разбираш, че не можеш да се мериш с него. Фелини и Антониони бяха далече, никой у нас нямаше такова въображение… За една минута той можеше да измисли неща, които на нас биха ни отнели месец. И винаги беше категоричен в оценките, като използваше двете „г“ – „гениално“ и „говно“, без други квалификации. Наложи се да свикнем с тези оценки… Безспорно неговото влияние върху киното на Украйна е огромно! И не само по отношение на киното – той вдъхновяваше скулптори, архитекти, художници, писатели… Истинска велика епоха!“ Роман БалаянОЧАКВАЙТЕ още изненади в програмата на 22-рия София Филм Фест – МАРТ е месецът на КИНОТО! ... още »
Победата на душата над тялото се нарича „героизъм“.Анри-Фредерик Амиел (швейцарски поет) Според литературни данни няма разузнавателно ведомство, което да цени високо човешкия живот и „Червената лястовица“ не се заема да опровергава това твърдение. Вдъхновен от едноименната новела на Джейсън Матюз, филмът ни напомня, че студената война не е приключила напълно и, че всичко е по старому. По утвърден навик американски и руски шпиони следват професионалните си задължения без да зачитат правни норми или декларации за правата на човека в надпревара за надмощие в сенчестия си занаят.В центъра на историята е Доминика Егорова (Дженифър Лоурънс) топ-балерина от „Болшой“. След „инцидент“, който слага край на професионалната й кариера, тя е въвлечена в лабиринтите на международния шпионаж от вуйчо си. Операцията с нейно участие се проваля, но като свидетел, тя няма голям избор и е принудена да стане част от обучителната програма „лястовица“ на руското разузнавателното ведомство. Става дума за школа, формираща група от елитни проститутки, които наред с всички умения на средностатистическия разузнавач, използват сексапила си като безотказно оръжие за постигане на целите си. Бившата балерина е подложена на безмилостна психическа и физическа обработка, която я превръща в желания краен продукт на програмата – човешка машина способна на всичко. Не след дълго, разузнавателната служба й възлага задачата да се сближи с американския агент Натаниел (Нат) Наш (Джоел Едгертън), за да се добере до името на предател във висшите сфери на руската администрация. „Червената Лястовица“ обединява три компонента, които гарантират занимателен киноразказ и касов успех – голяма доза насилие, добро количество еротика и съспенс, в постоянни и умерени дози. Дженифър Лоурънс е безспорно елементът, който придава на филма индивидуалност и специфичен чар на история, която напомня до голяма степен „Никита“ (реж. Люк Бесон – 1990). Тя доминира и манипулира, с пълното съзнание за зрелостта на актьорското си умение. Под влиянието на нейния чар изпадат почти всички, които пресичат на пътя й включително, и зрителската аудитория. Нейната Доминика е пълнокръвен персонаж, невинна жертва на безмилостната Система, сякаш излязла от творчеството на Франц Кафка. Историята проследява със съчувствие болезненото превръщане на нежната балерина в бляскава лястовица и превръщането на лястовицата в непречупен от Системата ястреб. На нейния фон всички второстепенни действащи лица изглеждат като комиксови герои. Сред тях се откроява забележително смразяващата Шарлот Рамплинг, ръководителката на школата, и на не по-малко студения Джеръми Айрънс, облечен в генералска униформа. Филмът набляга на извратения процес на психическа обработка в школата на „лястовиците“, методите на садистично пречупване на човешкия характер и премазването на индивидуалността, при което тялото от което е изгонен духът се превръща в „държавна собственост“. С „Червената Лястовица“ Дженифър Лоурънс се нарежда в кохортата от топ-прелъстителки в шпионски роли, които киното обича искрено. Десетилетия наред екранът се размеква от нежност и първични желания при вида на злоупотребяващите с природните си дадености Марлена Дитрих, Маги Кю, Пита Уилсън, Ан Парийо, Анджелина Джоли, Скарлет Йохансон и Чарлийз Терън. Режисьорът Франсис Лоурънс, станал известен с „Игрите на глада“, отбелязва четвъртото си изключително плодотворно сътрудничество с водещата американска актриса и чрез отворения финал на разказа си дава заявка за продължение на приключения на Доминика. А дали ще има такова, ще решат аудиторията... и продуцентите, тъй като формулата е безотказна, подобно на сексапила на „червената лястовица“. ... още »
Да, списъкът на филмите, в които има видими за зрителите смешни грешки и недомислици хич не е малък, затова ще продължим с поредната му част, в която ще разкрием различни недоразумения, които са накарали дори най-внимателните зрители да натиснат паузата, за проследят несъответствията във филмовия разказ. Джурасик парк (1993) По време на снимките на незабравимата сцена с Ти Рекс, екипът е забравил нещо много важно. В един момент почти оглозгания до кост крак на козата е ситуиран върху покрива на колата, в която са децата. В следващия момент обаче върху колата няма нищо освен бледа следа от кръв. Тази грешка се пропуска лесно, защото вниманието е насочено върху оцеляването на децата и поведението на динозавъра. Спайдър-Мен (2002) Питър Паркър пробва новите си супер сили в спалнята си и без да иска чупи нощна лампа, изпращайки към нея сноп паяжина. Момент по-късно го виждаме да минава покрай библиотечен шкаф, върху който лампата стои все още невредима. Това осветително тяло е доста забележимо, за да пропуснете повторното му появяване. Във видеото има и други грешки от филма. Европейска ваканция (1985) Одри Грисуолд сънува, че яде толкова много, че бързо започва да се подува и да се изпълва с храна. Освен безумната ситуация, сцената е компрометирана и от факта, че много ясно се вижда зеленият надуваем костюм под дрехите ѝ, когато те започват да се разкъсват от набъбващата маса. Това е доста забележим гаф, трябва да сте сляп, за да не го видите. Ангелите на Чарли (2000) Дилън и Алекс са в бойна сцена със злодея, който обича да мирише женска коса, изигран от Криспин Глоувър . Когато Дилън вдига Алекс, за да я завърти така, че тя да го изрита мощно, можем да чуем как Дрю Баримор казва Луси /името на актрисата/ вместо Алекс /героинята/. Трудно е да чуете репликата ясно, но тези, които могат да четат по устните ще ви докажат, че е така. Хари Потър и Орденът на феникса (2007) В една от сцените Хари Потър преживява зловещ кошмар за Департамента на Мистериите и ние ясно виждаме как той носи бледо синя тениска. Когато обаче се събужда, тениската е със същия цвят, но е с различен вид копчета. Може би няма да забележите дребния грешен детайл в дрехата му, защото Хари е доста изпотен и объркан. Денят, в който Земята спря (1951) В една от сцените в които роботът Горт вдига на ръце Хелън, за да я пренесе в космическия кораб, съвсем ясно може да се видят предпазните въжета, за които тя е закачена. Не е ясно защо е нужна тази добавка. И тъй като филмът е черно-бял, а въжетата зад рамената ѝ се появяват на сив фон, те са доста видни за зрителя. Цар Лъв (1994) През целия филм очите на Нала сменят постоянно цвета си от сини на зелени и обратно. Дали пък често са се изчерпвали точно тези два цвята, докато е бил оцветяван легендарния анимационен филм? Колкото и да се шегуваме, децата едва ли ще забележат този недомислен елемент, но възрастните със сигурност знаят, че цветът на очите на бозайниците не се променят просто така.Монти Пайтън и Свещеният Граал (1975) Гледайте лагерния огън внимателно по време на сцената, в която Крал Артур се сражава с Черния Рицар. Ще забележите, че огънят ту е напълно угаснал, ту е мощен и видим няколко пъти в няколко редуващи се кадъра. Може би няма да обърнете внимание точно на огъня след като рицар без ръка скита наоколо на преден план.Американски пай (1999) Стифлър е в спалнята и си говори с привлекателна девойка. През това време чашата на въпросната дама няколко пъти сменя цвета си – от синя, та чак до прозрачна. Имайки предвид, че във чашата има нещо много гадно, твърде вероятно е да съсредоточите вниманието си върху нея и да забележите това несъответствие. Китайски квартал (1975) В сцената, в която Джейк Гитис кара през портокаловата гора може да видите стоманената възглавница, с която е обвито дървото, в което се блъска автомобила му. Дали се забелязва? Ами вие преценете дали би ви се сторило странно да видите светеща метална плоча върху дърво. ДАС ... още »
