Те ни изправят лице в лице с другия и ни карат да търсим себе си. Разказите им са пълни с любов и щастие, с омраза и насилие. Разказват ни за живота си. Понякога шокират, понякога ни просълзяват, а понякога от напрежение ни секва дъхът. И между всеки техен разказ, като глътка свеж въздух, потичат поразително красиви природни кадри отвисоко на Земята. Едно потапяне в същността на това да разберем какво е да си човек. ... още »
Представяме ви три филма от Международния конкурс за първи и втори филм на 25-ия София Филм Фест.„Черната котка“ („The Black Cat“) е втора пълнометражна творба за иранския режисьор Карим Мохамад-Амини. Филмът е разказ за реалността и настоящето през погледа на новото поколение в Иран – млади хора, които са в неизбежен сблъсък с традиционната консервативност. Днес рапът е много популярен сред иранската младеж. Този жанр обаче не се приема от правителството и песните не могат да бъдат издадени законно. Авторите трябва да действат нелегално, както и техните почитатели - градски младежи, чиито надежди и мечти се променят заради Интернет и социалните мрежи, завладяващи света… Известният ирански актьор Бахрам Радан играе себе си във филма и влиза в ролята на водещ на телевизионно шоу, излъчвано на живо чрез дигитална платформа. Неволно той се сблъсква с проблем, причинен от група младежи – този конфликт засяга личния и професионалния му живот… „Шоуто на Джемил“ („The Cemil Show“) е пълнометражният дебют на турския режисьор Баръш Сархан. Едноименният му кратък филм се появява през 2015 година, а той се връща към героя Джемил, за да разкаже историята му през 2020 в интригуващ трилър за мрачния, неустоим чар на славата. Джемил мечтае да бъде актьор и се явява на прослушване за ролята на злодея в игрален филм, римейк на второразредна турска класика от 60-те. След като не впечатлява режисьора, Джемил търси други начини да получи ролята. Опитва да се свърже с Тургай Гьорал – актьорът, изиграл същата роля преди години. Ала Гьорал е намерен мъртъв в апартамента си, а Джемил е шокиран от факта, че такъв актьор може да остане самотен и забравен… Пътят, по който Джемил преминава, за да получи ролята, се превръща в тъмен вихър, в който се преплитат животът на Тургай Гьорал, ролята на злодея, за която той се подготвя, и собственият му характер.Първият пълнометражен филм на унгарския режисьор Балаш Краснахоркай, „Разлом“ („Ravine“), разказва за акушер, който напуска родното си село в Марамуреш, Румъния, за да учи в медицинското училище в Будапеща. 17 години по-късно той се завръща на Великден у дома за погребението на баща си и се оказва изправен пред отговорността за съдбата на собствения си син, за чието съществуване не е знаел до момента. Това го връща рязко в мрачния и непримирим свят, който е оставил след себе си.„Разлом“ е балада за настоящето, а действието му се развива на магическо място, с уникална природа. През възраждането на отношенията между баща и син, тази история поставя въпроси за силата на връзките в едно семейство и за противоречията между хората; за съдбата, която свързва престъпление и наказание; за шанса да постигнеш изкупление и да започнеш на чисто…“, споделя режисьорът. ... още »
„Рая на Данте“ и „Сбогом, Джони“ с премиера на 25-ия София Филм ФестТри поколения български актьори пресъздават историята в „Рая на Данте“ (2020), новият филм на режисьора и сценарист Димитър Радев. Разказът е за един човек, който търси изгубения смисъл, а ролите са поверени на легендарната Гинка Станчева, харизматичния Владимир Пенев и младата Радина Боршош. От 30 години 64-годишният Данте (Владо Пенев) работи в печатница и се грижи за болната си майка. В рамките на една седмица Данте загубва майка си, а също и работата си. Изправен пред изгубения смисъл на живота след тези житейски обрати, той открива един мотив да продължи да живее – решението да отмъсти за мъчителите на майка си, тъй като след нейната смърт научава за дълбоко пазени тайни от миналото. Данте решава да напише книга срещу престъпниците и съдбата го среща с внучката на единия от тях – Рая (Радина Боршош), която е само на 18. Дали нейното присъствие ще мотивира допълнително желанието му за отмъщение или ще даде на Данте възможност за различен избор?„Имаме доста неща от миналото си, които трябва да бъдат сюблимирани и разбрани. Главният герой на филма – този на Владо Пенев, се казва Данте и е сложен персонаж, който трябва да разбере собственото си минало и да излезе на чисто. Това става с помощта на младото момиче Рая”, споделя режисьорът и сценарист Димитър Радев. Чрез филма си той говори открито за самотата като естествено състояние в човешкия живот. Музиката е създадена от Димо Стоянов от група P.I.F., който преди месец си отиде от този свят…Димитър Радев завършва кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ, магистратура по кинорежисура в НБУ, курсове по режисура и сценарно писане в Нюйоркската киноакадемия и магистратура по творческо писане в СУ „Кл. Охридски“. Автор е на няколко късометражни филми, сред които „Песен на песните“ (2010), участавал в конкурса за най-добър български късометражен филм на София Филм Фест и показан с успех на редица международни фестивали; на документален филм за наркокомуна „Билани”, както и на сборник с разкази „Косите на Авесалом“. „Рая на Данте“ е пълнометражният му режисьорски дебют. Филмът е удостоен с наградата на българската филмова критика за пълнометражен филм от фестивала „Златна Роза“ 2020. Продуцент на филма е Николай Мутафчиев - „ПРЕМИЕРстудио“. Още една премиера от новото българско кино ще могат да гледат зрителите на 25-тия София Филм Фест. Това е игралният филм на режисьора Константин Буров – „Сбогом, Джони“ (2020). Историята е за Джони, който помага на Кранки да се спаси от затвора, но след това го обсебва за вечни времена. Киноразказът е създаден по едноименния роман на българския писател Марин Дамянов. Когато преди три години открива романа, Константин Буров се впечатлява от историята и разбира, че Марин Дамянов вече има няколко варианта на филмов сценарий. От едно телефонно обаждане се ражда началото на съвместната им работа по „Сбогом, Джони“. В главните роли участват Деян Георгиев (Кранки), Георги Керменски (Джони) и Християна Стоименова (Ния), а продуцент е „Доли Медия Студио“. „Филмът служи като свидетелство за времето, в което живеем – ценности със съмнителна стойност, загуба на духовност, липса на посока… Джони е представител и символ на точно тази епоха. Всеки от нас трябва да се противопостави на собствения си „Джони“. Това е история за битката между доброто и злото в нашите души“, убеден е режисьорът. Константин Буров е роден на 10 май 1974 година в Пазарджик. Завършва „Филмова и ТВ режисура“ в НАТФИЗ „К. Сарафов“. Първият му пълнометражен филм „Отрова за мишки“ печели Награда за пълнометражен дебют на 32-ия фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ през 2014 година и Награда за най-добър сценарий на Българската филмова академия през 2014 година. „Сбогом, Джони“ е вторият му пълнометражен игрален филм. През 2020 година филмът участва на 30-ия Филмов фестивал в Котбус, Германия в програмата „Spectrum“. ... още »
Документалните фаворити на Sofia MENARВсички заглавия от фестивала остават достъпни още 10 дниТазгодишното издание на фестивала Sofia MENAR продължава с изключителен успех на платформата Neterra.TV +. До 31 януари почитателите на киното от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка ще имат възможността да се насладят на 30 пълнометражни и 12 късометражни филма включени в програмата му.Сред акцентите в документалната селекция на фестивала са филмите на Ян Артюс-Бертран „Човек”, „Алжир отвисоко” и „Земя”, които са включени по повод предстоящия 75-годишен юбилей на прочутия фотограф. През 2016 г. Бертран лично дойде в София, за да представи режисьорската версия на „Човек” и до ден днешен е един от верните приятели на фестивала, чиито филми винаги намират място в селекцията на Sofia MENAR.Като един от фаворитите на зрителите до момента се очертава „Крилете на Киргизстан” на Софи Диа Пегръм и Джен Милър, които прекарват повече от година сред безкрайната шир на Киргизстан, изследвайки живота на номадите и техните най-добри приятели – конете.Друг любим филм от тазгодишната селекция е „Между стената и света” на режисьора Самир Кумсие, който решава да приеме предизвикателството да обиколи света с един от най-ограничаващите паспорти – палестинския. За период от три години и безброй издадени визи, той поема от Палестина към Европа и оттам към джунглата на Амазонка. По пътя си среща десетки интересни личности, които му помагат да премине през стените, които съвременното общество издига пред жителите на определени райони по света.Най-провокативният филм в документалната селекция на Sofia MENAR тази година е „Пънк завинаги” на французойката Доминик Кобе, която изследва пънк сцената в Мароко. В продължение на 8 години тя следва своя главен герой Стоф, едно от лицата на ъндърграунд културата в Казабланка. Снима го навсякъде: от музикалните фестивали, през срещите му с приятели до посещенията в затвора, след като Стоф е осъден по време на снимките на филма.Домакин на Sofia MENAR тази година е Neterra.TV ++, където могат да бъдат гледани всички филми от селекцията. Зрителите имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала. Абонаментите са налични на https://neterra.tv/festival/menarfestSofia MENAR Film Festival се организира от “Позор” и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като традиционно включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Фестивалът е основан през 2009 година.Neterra TV+ е нова българска онлайн платформа, в която всички киномани могат да наемат или да закупят за гледане най-новите и качествени български филми, чужди заглавия, събития на живо и друго авторско съдържание. Платформата е част от Neterra.TV, която вече 15 години предоставя на сънародниците в чужбина достъп до най-гледаните български телевизионни канали, филми, предавания и музикални клипове във високо качество за целия свят. Каталогът на https://neterra.tv/plus е достъпен без необходимост от абонамент и се обновява непрекъснато. ... още »
Доминик Кобе е филолог, професор в Института за източни езици и цивилизации в Париж, изследовател на мароканското наречие в арабския език „дариджа”. Има издадени множество книги и научни трудове. През 2019 г. дебютира в киното с документалния филм „Пънк завинаги”, който снима в течение на 8 години. Филмът е част от документалната програма на Sofia MENAR.Как решихте да заснемете филм за пънк сцената в Мароко и как открихте Стоф?Проучвам ъндърграунд сцената в Мароко от 2005 г. покрай фестивала L’Boulevard, който е представен и във филма. Писала съм книги и материали посветени на новото културно движение „Найда”, което се заражда в страната в периода 2005-2007г. и прилича на испанската „Мовида” от 80-те. Най-близкият превод на английски на „Найда” е “It Rocks!”. Имах щастието да преподавам два семестъра в Казабланка в периода 2006-2007 г. и да преживея разцвета на това движение. Познавах повечето музиканти от алтернативната сцена. Продължих да пътувам до Казабланка по няколко пъти годишно, а през 2010 г. се установих там за две години.Започнах да документирам събитията и през 2010-та на фестивала L’Boulevard открих Стоф, когото може да видите в началото на филма с едни къс червен гребен. Поисках негов контакт, но той нямаше телефон по това време и затова загубихме връзка. Но 6 месеца по-късно отново се срещнахме на един метъл концерт. Продължавах да го снимам, както и да правя кратки клипове, просто за спомен. По това време още не бях решила да снимам филм. Доста по-късно станахме приятели и започна да се заражда идеята за документален филм, в който Стоф да бъде главен персонаж, но покрай него да се представят и други младежи от различни квартали на Казабланка. Тогава се свързахме и с неговия приятел Орлан и заснехме много материал през 2015 г. Започнах да монтирам и да търся продуцент, който да подкрепи филма. През 2017 г. Lardux Films застанаха за продукцията, намерих партньор и в лицето на мароканската компания Pan Production, а по-късно и 2M Television... И при следващото ми пристигане в Казабланка, сестрата на Стоф ми се обади и ми каза, че той е арестуван. Направихме всичко възможно, за да му помогнем, наехме адвокат, който работеше про боно. След като намалиха присъдата му от 15 на 11 месеца, решихме, че ще заснемем финалната част от филма след като излезе на свобода, през март 2018 г. Това означава, че филмът проследява Стоф в периода 2010 – 2018 г.А с какво се занимава той в момента?Продължаваме да сме близки. Опитваме да му помагаме в тези трудни времена. Най-важното е да има смартфон, за да може да си комуникираме постоянно. Помагаме му и с продажбите онлайн на разни пънк дрехи и аксесоари, които той изработва. Но е трудно като няма пряк контакт. Той си е същия пънкар, както казахме във филма: „Веднъж пънкар, винаги пънкар!”Вие сте филолог, може ли да кажем, че мароканският дариджа е един вид пънкът на арабския език?Много ми харесва идеята за дариджа като пънка на арабския език. Никога не се бях замисляла, но е точно така! Дариджа не е признат за официален език и няма писмени норми, които трябва да се спазват. Постоянно се променя, взима думи от френския, класическия арабски, английския и испанския. Това е основният език на улицата, на пънк и рап музиката... Направи ми впечатление, че с възхода на Найда, младежите припознаха дариджа като техен език. Езикът, който ги обединява. След 2003 г. дариджа придоби различен статут в обещството и започна масово да се използва. Включително и в обществените медии, където преди това се говореше само на класически арабски и френски. Все още не е признат като официален език, но се ползва широко от обществото, което според мен е по-важното.Как са отразява пандемията върху личния и върху професионалния ви живот?Като изследовател, аз съм сред малкото щастливци, които могат да продължат да работят въз основа на материалите, които са натрупали през годините. Един от най-интересните проекти, по които работя в момента, е качването на дариджа на електронни устройства.Проблемът е, че не мога да работя на терен. Не съм ходила в Мароко от декември 2019г., което си е дълъг период. Много международни конференции и събития бяха отменени или проведени онлайн. Същото е и с филмовите фестивали. Присъствала съм само на два, всички останали се проведоха онлайн, както Sofia MENAR. Сблъскахме се с нещо, което не сме си и представяли, че съществува, но оцеляваме някак.„Пънк завинаги” е дебютният ви филм, планирате ли вече да заснемете следващ?Още съм силно привързана към „Пънк завинаги”. Не мога да мисля за нов проект. Това е първият ми филм, а аз не съм професионален режисьор, мисля си, че мога да му се насладя по-дълго време. Ако започна да снимам нов филм, той отново ще е свързан с Мароко и Казабланка. Но трябва да съм там, за да се появи вдъхновението.Домакин на Sofia MENAR тази година е Neterra TV+, където могат да бъдат гледани всички филми от селекцията. Зрителите имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала. Абонаментите са налични на https://neterra.tv/festival/menarfestSofia MENAR Film Festival се организира от “Позор” и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като традиционно включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Фестивалът е основан през 2009 година. ... още »
Фестивалите Киномания и Master Of Art - поднасят специален подарък на любителите на седмото изкуствоВ името на публиката и в търсене на нестандартни обединяващи решения на фона на сложната епидемична обстановка, трите големи ежегодни филмови фестивала си подават ръка за партньорство. КИНОМАНИЯ, СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ и Мaster of Art ще организират кино празник за своите почитатели, наситен с изненади и събития. Киномания ще се проведе в периода 8-22 април 2021 г. Официалното откриване ще е на 8 април в зала 1 на НДК с филма „Страх“ на Ивайло Христов. Фестивалът ще започне на 1 април с ретроспектива на великия Федерико Фелини и ще продължи с откриването на десетото, юбилейно издание на Фестивала на Френския филм на 9 април в кино Люмиер. Този фестивал ще представи специална секция, която ще отдаде почит на гения на европейското кино - Мишел Пиколи. Като специален жест към кинолюбителите екипите на Киномания и фестивала за документални филми за изкуството Master Of Art подаряват на зрителите една специална седмица, в която двата фестивала ще се провеждат едновременно. Така в периода от 15 до 22 април зрителите ще получат двойна доза кино удоволствие, като ще могат да гледат филми от програмата и на двата фестивала. А още между 12 и 28 февруари Master of Art ще зарадва публиката със специално онлайн издание в платформата за видео съдържание Neterra.TV +.Екипът на НДК и Киномания благодари на организаторите на Master Of Art и София Филм Фест за готовността им да обединим заедно усилия и да отправим общо позитивно послание към зажаднелите за качествени филми зрители. Вярваме, че киното е и ще продължава да бъде! И благодарим на публиката и партньорите на Киномания за подкрепата и разбирането!Киномания ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки. Молим публиката да заповяда в киносалоните с маска и да спазва дистанция! Всички закупени до момента билети, за обявените филми от програмата, ще важат за новите дати без презаверка. ... още »
Сръбски, гръцки и босненски истории в пъстрата палитра на Балканския конкурс на 25-ия София Филм ФестПремиерата на копродукцията между Сърбия, Германия и България „Жив човек“ на режисьора Олег Новкович беше в програмата на Котбус преди два месеца, а през март ще се състезава за наградата в Балканския конкурс на 25-ия София Филм Фест. Историята проследява един застаряващ рокер Джела, принуден да се справя с досадната монотонност на ежедневието, в стремеж да се втурне отново на път и да съживи старата слава. Допълнителен подтик за това радикално действие е комбинацията от обстоятелства – щерка му се оказва бременна, жена му се държи гадно, както може да се очаква от бивша наркоманка, а гаджето на сина му невинно споделя, че според собствената ѝ майка Джела някога е бил страхотен пич. Остаряването се оказва особено трудно за рокери по душа! Главната роля е поверена на Никола Джуричко, когото публиката помни от „Когато порасна, ще стана Кенгуру“ на Радивое Андрич, а също и от свръх-популярния телевизионен сериал „Stranger Things“. Български копродуценти на „Жив човек“ са „Чучков Брадърс“.Гръцкият режисьор Христос Нико реализира едно интересно предизвикателство – да пресъздаде пандемично усещане в сюжета на своя филм „Ябълки“, написан в съавторство със Ставрос Раптис. Двамата конструират разказ за световна пандемия, която причинява внезапна амнезия, а главният герой Арис, мъж на средна възраст, е включен в програма за възстановяване, предназначена да помогне на пациентите да изградят нова самоличност. Той заживява в скромно обзаведен апартамент, „въоръжен“ с полароид и получава ежедневни задачи, като трябва да заснема изпълнението им. В един момент обаче Арис среща жена с идентична съдба и проблеми.Смелият дебют на Христос Нико е копродукция между Гърция, Полша и Словения и съвсем не случайно премиерата му беше миналата година в програма „Хоризонти“ на Венеция. С награди от Солун, Севиля, Любляна, Денвър, Филаделфия, Чикаго, „Ябълки“ е тазгодишното предложение от Гърция за международен Оскар. Филмът може да бъде приет като аналогов опит за преоткриване на личността, като сюрреалистично пътуване в дебрите на кризата на колективната ни идентичност, а също и като елегантна критика към дигиталната ера, която поглъща все по-осезаемо вниманието ни.Драматично-забавна история от Босна и Херцеговина пренася зрителите във времето на предвоенна Югославия. „Концентрирай се, бабо“ на Пиер Жалица пресъздава отношенията в едно семейство или по-скоро неправилно функциониращите връзки между неговите членове, а междувременно става ясно, че се задава политическа буря. През пролетта на далечната вече 1992 година на членовете на голямо семейство им се налага да се събeрат около смъртното легло на възрастната си майка и свекърва. И след като очакването на нейната кончина се простира с дни, роднините започват да се карат помежду си, да си погаждат гадни номера и да спорят за наследството – най-вече за голямата семейна къща в Сараево. За всеобща изненада, бабата се включва активно в междуособиците – може би точно те я поддържат жива! А междувременно в Сараево започва истинска война… Жалица разчита на сериозен актьорски екип – познати и обичани имена, сред които са Мира Баняц, Бранимир Попович, Вердана Божинович, както и Емир Хаджихафизбегович, познат на българската публика от филмите „Шоково състояние“ и „Смърт на човек от Балканите“. Сред продуцентите на „Концентрирай се, бабо!“ са и главните организатори на кинофестивала в Сараево - Мирсад Пуриватра, Йован Мариянович и Амра Бакшич Чамо, работили по „Цирк Колумбия“, „Епизод от живота на събирача на желязо“, „Имало едно време в Анадола“, „Мостовете на Сараево“ и още много други филми .Очакваме Ви на #КИНО * #25SofiaIFF ... още »
Волфганг Андра е роден през 1976 г. в Берлин. Завършва университета във Ваймар, по време на следването си работи като асистент на един от доайените на DEFA Гюнтер Райш. През 2002 г. е асистент-режисьор на Андреас Дрезден при заснемането на "Willenbrock", отличен на „Берлинале”. Заедно със съпругата си Ивон Андра и Стефан Петерман създават арт сдружението "1meter60 Film", под чиято шапка са заснети "Next door", "The Other Europeans in: DER ZERBROCHENE KLANG" и "Pauls Schulweg", както и „Разпит по съседски”, чиято международна премиера е на Sofia MENAR.Сигурно е много трудно да се разпространява филм в тези времена на пандемия. Как тече фестивалния живот тези дни?За известно време кината в Германия бяха отворени с много ограничен капацитет, но от няколко месеца са затворени и всички фестивали се провеждат онлайн. За мен, като режисьор, ситуацията е много сложна. Смятам, че е важно след като съм заснел един филм, да мога да поговоря със зрителите след прожекцията му. Чувствам голяма празнота заради липсата на тези срещи с публиката.„Разпит по съседски” имаше много трудности с показа в немските кина. Киносалоните не искат да показват филми, които няма да им донесат големи приходи. Такъв е случаят с темата за бежанците, програматорите отказваха да вземат филма в техния репертоар. Имах надеждата филмът да се разпространява по културна програма из училищата в Германия, защото по един много оригинален начин засяга темата за приема на бежанците сред нас, но за съжаление пандемията провали и тези планове.„Разпит по съседски” има изключително оригинален сценарий, откъде черпихте идеи за него?В Германия има чиновници, които решават дали някой бежанец да бъде допуснат на територията на страната. Седят си в едни скучни кабинети, знаят някакви неща за страната, от която идва съответния бежанец, имат едно досие пред тях и въз основа на тези данни провеждат нещо между интервю и разпит с всеки бежанец. И така решават съдбата на тези хора. Исках зрителите да бъдат поставени в същата ситуация, да присъстват на такова интервю-разпит и накрая да направят своя извод от видяното. Надявам се всеки да открие себе си, да сравни своето отношение към бежанците, а и поведението си като цяло.Филмът е чудесен пример за добре разказана история с малък бюджет. Какъв всъщност е бюджетът на филма?Разполагахме с 30 000 евро. Целта ни беше всеки, който е част от екипа, да получи минимално заплащане, така че да може да живее от това в периода, в който се занимава с филма. Бяхме малък екип с ограничено оборудване.Ако трябваше да изберете един от тримата бежанци, кой щеше да е той?Трудно е за автора, който е измислил персонажите, да избере един конкретен. Всички те имат своите положителни и отрицателни черти. Живях с тях дълго време, докато пишех сценария. В главата ми на всеки един от тримата бях осигурил уютно място за живеене.Кои са режисьорите и филмите, от които сте се учил през годините?Много режисьори са ми повлияли, на ако трябва да избера две имена... Като дете харесвах много Стивън Спилбърг, майстора, който разказва истории по един невероятен визуален и докосващ начин, който забавлява зрителите. Като студент моят ръководител Гюнтер Райш ми показа, че киното не е само забавление, киното е мисия, начин да покажеш на хората твоето отношение към действителността. След като завърших работих като асистент-режисьор при Андреас Дрезден. При него се научих как да работя с актьорите и как да изграждам атмосферата, която ми е необходима по време на снимки, как да направя така, че всички да се чувстват комфортно на снимачната площадка и как да се уча от грешките, които всеки допуска.Трудно е да говорим за бъдещи проекти в тази ситуация, но все пак работите ли по нов филм?Заради пандемията вече цяла година работя поръчкови проекти, за да мога да изкарвам някакви пари. Надявам се тази година отново да се върна към изкуството и към това, което обичам да правя. Следващият ми филм е почти готов, той е музикален, надявам се да се появи след като отмине пандемията. Имам няколко сценария, с които бих се заел в бъдеще. Единственото, от което имам нужда са пари, за да ги заснема.Домакин на Sofia MENAR тази година е Neterra TV+, където могат да бъдат гледани всички филми от селекцията. Зрителите имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала. Абонаментите са налични на https://neterra.tv/festival/menarfestSofia MENAR Film Festival се организира от “Позор” и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като традиционно включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Фестивалът е основан през 2009 година. ... още »
