🎬 Следващата филмова седмица (09.06 - 15.06) ще бъде зверска! 🦾 В киното като астероид ще се разбият едни от най-добрите филми за месеца - „Трансформърс: Възходът на зверовете“ и българският филм „Анна“ 😎
⚡ ОЧАКВАТ ВИ: 👉 2 ПРЕМИЕРИ. 👉 4 филма на 3D формат. 😎 👉 Дългоочакваната премиера на филма с Радина Кърджилова - „Анна“.
🎫 Билети, можете да вземете от тук -> bit.ly/3X6YXzD
Последвайте и профила ни в Instagram -> https://www.instagram.com/cineland.pernik/
Цени на билети: Събота и неделя 2D - (11 / 9* лв, VIP зала - 13/*11 лв.), 3D (13/*11 лв., VIP зала - 15/ *13 лв.) Понеделник-петък 2D - (11/ 9*лв., VIP зала - 13/ *11 лв.), 3D (13/*11лв., VIP зала - 15/*13 лв.) Предпремиера 2D - 12 лв. Предпремиера 2D VIP зала - 14 лв. Предпремиера 3D - 15 лв. Предпремиера 3D VIP зала - 16 лв. ПРОМО ДНИ (понеделник и сряда *не важи за официални празници*) - 2D - 8 лв/ 3D - 9 лв. * Намалението важи за ученици, студенти, пенисионери и хора с увреждания.
🟢 Часовете, които са отбелязани в зелено, ще бъдат излъчвани във VIP залата ни.
„Шарлатан” е хит в Чехия! Трябваше да излезе през март 2020, точно преди идването ми в София, но карантината спря разпространението и затвори кината. Пуснаха го през есента на 2020 и бързо събра 250 000 зрители. И без пандемия това би било голям успех в Чехия, а сега е чудо! Продуцентите и разпространителите са много доволни, както и аз, а филмът достигна до сърцата на публиката.ЛГБТ-хората са се борили ужасно много, дори преди да постигнат сходни граждански права като всички останали. Правото на уважение, на спокоен живот. Настоящото правителство в Полша реши да набеди точно тях за заплаха за обществото и да създаде изкупителна жертва. Враг. Същото като евреите през 30-те. Ние наблюдаваме това в ступор и се питаме как е възможно. Знаем как свършва това. Знаем накъде отива. Но изглежда, много трудно е да ги спрем.„Шарлатан” е копродукция между Чехия, Словакия, Полша и Ирландия. Обичам и двете страни, и двете култури – Чехия и Полша. Те са доста различни. Аз говоря доста добре и двата езика. Дъщеря ми е наполовина словачка, защото баща й е словак. Моята любов към чехите е някак си вечна и наистина ми харесва да работя там. Чувствам се не просто у дома си, но и като че ли в по-добрия си дом. Мястото за мен е гостоприемно и сякаш безконфликтно. Това е страхотна страна за кино - за правене на кино. Актьорите и екипите са изключително отворени и имат този тих ентусиазъм, а и отношенията в екипите са много демократични.Мисля и че с кризата, която следва пандемията, която вече усещаме и можем да предвидим, ако киното иска да оцелее, не можем да останем по средата, без категорична позиция. Трябва да бъдем смели, да говорим ясно и високо, трябва да бъдем силни. Трябва да сме завладяващи. Трябва да бъдем смели и да говорим за най-трудните теми.“Ето какво споделя за нея полският киновед Барбара Холандер в увод към интервюто, проведено на живо #онлайн в програмата на 24-тия СФФ през октомври 2020.Тя е смел и последователен творец, с уникална интелигентност, има собствен почерк и глас. За разлика от много автори, тя е способна да се вдъхновява като истински бунтар и да защитава идеите си, без да търси лесни и утъпкани пътеки.Мястото й в международната филмова индустрия е сериозно, всички я познават, тя снима филми в Полша, Франция, Великобритания, САЩ, Чехия; режисира телевизионни сериали, а от 2014 година беше председател на Борда на Европейската филмова академия в продължение на два мандата.Животът й е разделен между САЩ, Франция и Полша, но все пак тя споделя: „Корените ми са непроменени. Аз съм жена, майка, жител на Европа, полякиня. Всичко това ме определя. Това е реалността: независимо къде живее всеки от нас, носи свой свят вътре в себе си.“„Целта на живота ми не е успехът“, казва Агнешка Холанд. „Имам огромно желание да общувам с хората, да говоря ˗ чрез филмите си ˗ за това, което ми се струва важно в даден момент.“Гледайте „Шарлатан“ ДНЕС – 16 март, от 18:30 часа, в Евро Синема, както и на 25 март, от 20:00 часа в кино „Влайкова“. Може да проследите цялото интервю на АГНЕШКА ХОЛАНД, излъчено в #онлайн каналите на София Филм Фест на 1 октомври 2020. В програмата на 24-тия СФФ легендарната полска режисьорка получи престижния приз на международните филмови критици, Наградата ФИПРЕССИ Платинум 95. ... още »
„Диви дни“ примамва като филм за „пустата младост“, пълна с алкохол, секс и наркотици. Отзад обаче се крие интимна драма за банализирането на злото, а то е: наркотрафик, проституция, а защо не и самата младост?... Тук всеки е престъпник, това е нормално и не притеснява никого - дори когато нещата не отиват на добре. Героите не са способни да казват истината, те могат единствено да се лутат по пътя към себе си, който неминуемо води надолу. Но в това пропадане има ранимост, място за съчувствие, разбиране и вглеждане в самите нас.Пълнометражен дебют за режисьора Давид Ланзман, „Диви дни“ е изследване на днешната френска младеж, на нормалните пороци около нас. Някой би казал - и на крайностите на развития капитализъм. Има много филми за млади хора, които взимат наркотици и правят други лоши неща.Защо беше важно за теб да направиш филм на тази тема, по която толкова често е работено?Защото исках да покажа проблема по нов начин. Като нещо нормално. Тези младежи продават наркотици, проституират, единствената им мисъл е да изкарат пари. Допреди няколко години дилърите бяха опасни гангстери. Проститутките бяха истински проститутки, сега са обикновени студентки… Исках да пренеса тези герои в настоящето и да ги представя на публиката като новата нормалност. Исках да покажа, че злото е станало нормално. Не искам да съм лицемер. Основата на сценария беше да осъвременим тези герои. Да не са гангстери, а хора, каквито срещаме по улицата, но вършат нещата скришом.Прави впечатление играта на Ален-Фабиен Делон, когото отново виждаме във филм на подобна тема след „Златна младост“ през 2019 година. Как се спря на него и как подбираш актьорите си?От бизнес гледна точка това е малък филм, имаме малък бюджет. Когато имаш малък бюджет, имаш известна свобода да правиш каквото решиш, защото никой не е заложил пари. Така че, ако искаш млади актьори, е възможно да ги ангажираш. А актьорите трябва да са млади, за да има нови, непознати лица, които хората не са гледали до момента. Имаш тази свобода, но с по-малко пари. Исках дилърът да е някой, който не прилича на дилър. Приятно лице, приятна усмивка – да не можеш да си представиш, че продава смърт. Исках някой миловиден да се занимава с нещо много лошо. Безспорно е важно, че е син на Ален Делон, но е интересен фактът, че той преживява и един провал. И мисля, че… не искам да говоря за живота му, но някога в живота си той е бил много близо до моя герой. Така че познаваше тази „професия“. Това беше една от причините да искам Ален-Фабиен да изиграе ролята – защото знаех, че е преживял това, което героят преживява. И не му е харесало.Персонажите ти са раними, търсещи себе си, търсещи близост и разбиране… и същевременно нарушават закона и етичните правила, които уж са основа на нашето общество. Какво мислиш биха правили героите ти сега, в тази ситуация на изолация?Същото. Мисля, че дилърът пак ще си продава, но много повече, защото хората никъде не ходят. Във Франция е така – имаме експлозия на бизнеса с наркотици от началото на пандемията. С проституцията е по-сложно, защото сега не можеш никого да докоснеш. Не знаем какво правят. А търговците продължават да правят много пари. Те нямат грижи. Просто не мърдат от вкъщи. Пандемията не ги засяга, защото това не са истински пари. Те са виртуални, така че няма никакъв проблем. По въпроса за насилието - хората, продуцентът, разпространителят ще ти кажат: „Трябва повече насилие, повече секс! Това се продава“… А аз не исках това. Разбирам гледната им точка: ако искаш да си провокативен - включваш повече секс и повече насилие. Но целта ми беше да покажа нормални хора, които правят неща, които не са нормални. Не искам да разказвам филма, но не се случва това, което човек очаква. Не исках да отивам към класическата криминална история с много насилие. Исках нещо интимно, не чак романтично, макар да има и такива елементи. А отклонението от закона, което изобразявам, е близко до всички ни. Действително живеем в нов етап на гражданско подчинение и неподчинение. И това ще става все по-непрозрачно.Гледайте филма ДНЕС – 16 март, от 18:00 часа, и УТРЕ – 17 март, от 15:30 часа. И двете прожекции са в Дома на киното! ... още »
София Мийтингс е първият копродукционен пазар в Европа, който се фокусира най-вече върху изгряващите имена в индустрията – преди 17 години бе поставено началото с представяне на вторите филмови проекти на режисьори. Впоследствие диапазонът бе разширен, бяха включени първи или трети пълнометражни филми на европейски режисьори. Това е уникалният профил на София Мийтингс – признат от индустрията като събитие, по време на което се откриват нови таланти, пазарът се превръща в притегателен център за сериозен брой филмови експерти, които се включват, привлечени от високото качество на проектите, и присъствието им гарантира сериозното професионално ниво на събитието. Сред успешните филми, стартирали от София Мийтингс, саФЕВРУАРИ, режисьор Камен Калев, България-Франция (Кан 2020)ДАУ, режисьор Иля Хржановски, Русия-Франция-Германия-Швеция-Нидерландия-Украйна (Берлинале 2020)БАЩАТА, режисьори Кристина Грозева и Петър Вълчанов, България-Гърция (Карлови Вари 2019)СОЛО, режисьор Артемио Бенки, Чехия-Франция-Аржентина-Австрия (ACID Кан 2019)СЕСТРА, режисьор Светла Цоцоркова (Сан Себастиан 2019)Фуга, режисьор Агнешка Смочинска, Полша-Чехия-Швеция (Кан 2018)НЕЙНАТА РАБОТА, режисьор Никос Лабот, Гърция-Франция-Сърбия (Торонто 2018)ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ВЕРА, режисьор Тонислав Христов, България-Финландия-Дания (Сънданс 2019)ПОСОКИ, режисьор Стефан Командарев, България-Гурмания-Северна Македония (Кан 2017)3 / 4, режисьор Илиан Метев, България-Германия (Локарно 2017)АРИТМИЯ, режисьор Борис Хлебников, Русия-Финландия-Германия (Карлови Вари 2017)ПЕПЕРУДИ, режисьор Толга Карачелик, Турция (Сънданс 2018)ХАНА, режисьор Андреа Палаоро, Италия-Франция-Белгия (Венеция 2017)ХИБУЛА, режисьор Георгий Овашвили, Грузия-Германия-Франция (Карлови Вари 2017)СРАМ, режисьор Петър Крумов, България (Сан Себастиан 2018)БЕЗБОГ, режисьор Ралица Петрова, България-Дания-Франция (Локарно 2016)ДЕЛТА, режисьор Корнел Мундруцо, Унгария-Германия (Кан 2008)СМЪРТТА НА Г-Н ЛАЗАРЕСКУ, режисьор Кристи Пую, Румъния (Кан 2005), и още много други.През 2002 за първи път бяха поканени фестивални директори и програматори, които гледаха на закрити прожекции новите български филми в завършен и незавършен вид. Благодарение на тези прожекции много от новите български филми намериха реализация на престижни международни фестивали. По време на първия копродукционен пазар София Мийтингс в една от основните му програми бяха представени на закрити прожекции новите български филми. Една от основните му програми е представянето именно на закрити прожекции на новите български филми. Досега в програмата на София Мийтингс са включени и прожектирани пред фестивални програматори повече от 100 български игрални и някои документални филми. Другата основна програма на София Мийтингс е представянето на проекти за нови игрални филми, които имат потенциал да бъдат създавани в условията на международна копродукция. От 2004 година насам в основните секции за първи, втори и трети филм на режисьора, както и в секцията „банка“ са били представяни повече от 130 български мажоритарни игрални проекти. Много от тях се превърнаха в най-успешните български игрални филми през последните 17 години. ... още »
През 2020 Винтерберг отново доказа майсторство и световна класа с „Още по едно“, селектиран в конкурсната програма на Кан 2020, който триумфира в края на пандемичната година с четири награди на Европейската филмова академия – най-добър филм, сценарий, режисура и най-добър актьор – Мадс Микелсен. Вчера филмът получи две номинации за „Оскар“ – за най-добър международен филм и за най-добър режисьор. И макар да си остана само с една номинация за „Златен глобус“, той е един от претендентите за новата награда LUX, която ще бъде определена от вота на публиката – гласуването продължава до 23 май, а резултатът от предпочитанията на зрителите ще бъде обявен на 9 юни 2021.Представен пред публиката на повече от 20 международни фестивала, с почти толкова награди, историята за „изследователската“ група датски учители, които искат да си добавят липсващите промили алкохол в кръвта, се среща премиерно с българските зрители на голям екран именно през март – на 25-ия София Филм Фест. „Нашата амбиция беше да направим филм за живеенето. За загубените вдъхновение, любопитство, желание да поемаш рискове и да изследваш непознатото. Тези четирима учители просто се оказват в затворения кръг на непрестанно повторение и ежедневна рутина“, споделя Винтерберг. Гледайте филма ДНЕС – 16 март, от 20:45 часа, в кино „Люмиер“; на 20 март, от 18:00 часа, в кино „Влайкова“; на 22 март, от 18:30 часа в Евро Синема и на 26 март, от 21:00 часа, в кино „Одеон“. ... още »
Макар да не може да се похвали с достатъчно нови филми в количествено отношение, Косово има своите малки и големи кино шедьоври от последните години. Тези филми хем са добре направени (винаги в копродукция, иначе е почти невъзможно икономически), хем провокират вниманието като тематика, хем носят една особена меланхолична поетичност, която хваща за гърлото, независимо дали рамката на историята е социална или екзистенциална (или най-често и двете едновременно).„Галактика Андромеда“, пълнометражен дебют на младата режисьорка Море Рача, ни въвежда в една история, която е подобна, но и диаметрално противоположна на тази във филма „Татко“ на Висар Морина, който преди няколко години също участва на Балканския конкурс на София Филм Фест. Тук темите за социалната безперспективност и безнадеждност, за единствената алтернатива на несигурното гастарбайстерство и най-вече за отношенията баща-дете имат доста различно решение. В „Галактика Андромеда“ бащата буквално продава бъбрека си, за да осигури някакво бъдеще на детето си и това не е някакъв героизъм от западен тип, а единственото логично нещо, което един добър човек, притиснат до стената, следва да направи. Интересен е фактът, че в главната роля на безработния и непрекъснато затъващ Шпетим ще видим бащата на самата режисьорка – Сунай Рача, който освен един от най-опитните и познати съвременни актьори в Косово е и продуцент на филма.„Галактика Андромеда“, копродукция между Косово, Испания, Италия и Северна Македония, е минорен, но и някак си оптимистичен филм, който ни казва по един фин и дискретен начин, че дори когато няма никаква надежда, все пак съществуването на други галактики „в близост“ до нашата, легитимира и нашето право да мечтаем за спасение.Гледайте филма УТРЕ – 16 март, от 18:30 часа, в кино „Одеон“ и на 26 март, от 13:30 часа, в Дома на киното. ... още »