Филмът на румънската режисьорка Йоана Григоре „Лео Рекърдс: Само за приятелите“ проследява историята на един от последните кронопи на нашето време – Лео Фейгин. Ако не знаете какво е „кроноп“, то може би е време да се върнете към Кортасар, но пък ако никога не сте чели Кортасар, то представете си че „кроноп“ е нещо средно между Владимир Набоков, Луи Армстронг, Цветан Марангозов, Пиер Паоло Пазолини, Мириам Макеба, Софроний Врачански, Рабо Карабекян, Амброуз Биърс и... самия Кортасар.
Лео Фейгин, успешно измъкналият се от СССР през 70-те бивш спортист (висок скок) и филолог, води години наред едно от най-прогресивните джаз предавания по Би Би Си, свързващо западния със съветския авангарден джаз. Фейгин е създателят на легендарната издателска компания Leo Records – „неуспешно начинание“, според самия него, но и една от най-сериозните световни фонотеки с хиляди редки записи от онзи джаз, който няма нищо общо с асансьорите, свиренето на едни и същи стандарти до втръсване и петъчните забавления за представители на средната класа (и който често се продава по-трудно от изброените видове, както много неща в живота).
В световен план значанието на Leo Records от края на 70-те до днес за мнозина ценители на креативния джаз е не по-малко от това на успешни компании като Blue Note или ECM за малко по-широката публика естети, а за пробива на авангардната импровизирана музика и ъндърграунда от бившия Съветски съюз на Запад ролята на Leo Records е не по-малко от епохална. Във филма виждаме архивни кадри – и видео, и фотографии, и писма, и анимирани изрезки от вестници – на Лео Фейгин с титаните на тази сцена (за чието съществуване Западът узнава именно благодарение на него): Ганелин, Тарасов, Чекасин, отишлия си без време Курьохин, а често самоироничният му коментар (във филма Лео е на 83-84-годишна възраст, а миналия месец навърши 86), черното му чувство за хумор и въобще начинът му на разказване носят стойност, която можем да наречем с ръка на сърцето дори „литературна“.
Във филма виждаме още Сесил Тейлър, Сън Ра, Фил Минтън, Аркадий Шилклопер, Роман Столяр, а зад кадър чуваме и музиката на Саадет Тюркьоз и Нилс Вограм, Аardvark Jazz Orchestra, Амина Клодин Майерс, Антъни Брекстън... Чисто музикалната му стойност обаче е по-скоро второстепенна и подсилва основната – философската. „Лео Рекърдс: Само за приятелите“ всъщност е много по-дълбок размисъл за стойността на изкуството, за смисъла на живота отвъд въпроса за материалното и парите, за това как хепиендът съвсем не е толкова задължителен, че дори и желателен, колкото западната цивилизация се опитва да ни внуши. Лео Фейгин, който на 80 и няколко годишна възраст насред склада си не се притеснява особено каква ще е съдбата на архива на Leo Records (стотици кашони с безценни плочи и дискове, които никой не иска), след като най-накрая продаде къщата си в британската провинция, е всъщност доста оптимистичен образ. Има нещо наистина жизнено у този почти невъзможен персонаж, нещо, което не срещаме у много хора днес...
Дори началният му имейл до режисьорката Йоана Григоре („Скъпа, удивен съм с от твоята отдаденост, но имам ужасното чувство, че този филм вече не е важен. 99% съм сигурен, че той ще изолзва атомната бомба. Трябва да мислиш как да оцелееш, защото живееш много близо до мястото, където тази бомба ще избухне.“) съдържа някакъв вселенски, по динозавърски мъдър оптимизъм, доколкото все пак говори за оцеляване. Кой казва, че динозаврите са изчезнали? Не, някои от тях са живи. И са по-големи от живота. Един от тях е Лео Фейгин.
Цветан Цветанов
„Leo Records: Само за приятелите“ може да гледате ДНЕС, 19 март, от 20:15 часа в Културен център “G8”. Следващите две прожекции на филма са на 22 март от 20:15 часа в Euro Cinema и на 29 март от 20:00 часа в Ж Jazz Room.
Известният актьор Джоко Росич играе ролята на Моканина във филм по разказа "Бялата лястовица" на Йордан Йовков. Снимките са край манастира в брезнишкото село Гигинци, предаде БНР.Предстоят снимки между селата Кошарево и Станьовци, където са открити единствените запазени стари телеграфни стълбове с жици, от времето на Йовков.Режисьор на филма е Милен Ангелов, който завършва държавния Институт по кинематография в Москва и това ще е дипломната му работа. Художник-постановчик е сценографът на пернишкия театър Стоян Чифлички. ... още »
Дявол с ангелско сърцеMás sabe el diabloРежисьори: Давид Посада, Дани ГавидияСценаристи: Химена Ромеро, Лина УрибеС участието на: Жанкарлос Канела, Есперанса Рендон, Габи Еспино, Мигел ВарониПоредицата ще се излъчва всеки делничен ден в 14:30 часаbTV – от 30 септември всеки делник от 14:30 часаФатално убийство, дълбоко крити тайни от миналото и заплетен любовен триъгълник ще преобърнат изцяло няколко човешки съдби и ще изправят един срещу друг баща и син в новия латиноамерикански сериал „Дявол с ангелско сърце”. Това е историята на 23-годишния Анхел Салвадор (Жанкарлос Канела). Той не познава своя баща, отгледан е с много любов от майка си и е израснал по улиците на предградията на Ню Йорк. Въпреки че е добър и много талантлив, обстоятелствата го принуждават да се превърне в изкусен крадец. Когато най-добрият му приятел е убит, Анхел се заклева, че ще отмъсти за неговата смърт на Мартин Асеро (Мигел Варони), главатар на мощна криминална банда на име „Латас”.Освен това младият мъж иска да направи всичко възможно, за да помогне на майка си да изхрани семейството им. Затова Анхел, по прякор Дявола, се съгласява да стане част от „Латас”. Със своите ум и интелигентност той бързо успява да спечели възхищението и уважението на членовете на бандата. Само, че съдбата му е подготвила изненада. Анхел не може да си представи, че Мартин, когото мрази до дъното на душата си, всъщност е неговият собствен баща. ... още »
Във времена на римейкове, 3D наводнения, вампири и зомбита, неспирни комиксови адаптации (всяка една по-добра от предишната), пуканкови „романтики“, свръхтехнологични екшъни и филми на Кристофър Нолан, по екраните се появява нещо напълно различно, със заглавие, което не вдъхва доверие на пръв поглед - „Американецът“.Името на холандския режисьор не ни е особено познато, но като се разровим, виждаме, че е виновен за повече от 70 видеоклипа на изпълнители като U2, Depeche Mode, Metallica, Bryan Adams, Coldplay, Nirvana, Johnny Cash, + + + … а през 2007 прави феноменален филмов дебют с музикално-биографичния „Control” (лентата на Антон Корбин печели три награди в Кан, две номинации „БАФТА” и още три пъти по толкова награди и номинации от други международни кино форуми). Три години по-късно идва ред на „Американецът“, адаптация по романа на покойния Мартин Буут - „A Very Private Gentleman” от 1990.Първото впечатление, което филма оставя у зрителя е своята стегната изчистеност. Разказът, както и филмовия език на Корбин е болезнено прецизен, като излишъка в него е сведен до нула. В количествено отношение, случващото се на екрана не е много и спокойно може да бъде разказано в две изречения, но за сметка на това, всяка буква и дума в тези изречения са виртуозно изписани и достатъчно красноречиви. Историята е съсредоточена изцяло върху героя на Джордж Клуни, Джак – наемен убиец, изтънчен до съвършенство в занаята си. Детайлите, показващи как той борави с оръжията и собственоръчно прави заглушител спокойно могат да се сравняват с рисуването на картина.Това, което го прави толкова добър е неговото постоянство – редовните упражнения, които прави (набирания, лицеви упори, коремни преси) и кафета, които пие. Когато усети жега зад ъгъла, Джак е готов хладнокръвно да дръпне спусъка и да поправи евентуалната грешка, довела до това. Външно, той изглежда безчувствен ... или поне така му се иска, но всъщност не е. Кафявите очи подсказват терзанията и копнежите му (по-скоро миражи) за нормален живот, лишен от самота. Самота, умело е пропита във всеки кадър, особено в сцената с тунела, оранжевите светлини и очертанията на лицето на Джак (може да се види в трейлъра).Докато изпълнява последната си задача в малко живописно италианско градче (Кастел Дел Монте), мълчаливо търсейки своето изкупление, Джак се влюбва в проститутката Клара (Виоланте Плачидо). Тя носи в себе си и е точно това от което той се нуждае – чувствителност и желание за нов живот.Освен с нея, Джак се сприятелява с Отец Бенедето (Паоло Боначели) – човек като всеки останал, криещ своите тайни, изписани в драматичния глас и сбръчканото му лице. Той съветва Джак да допусне Бог в сърцето си и да моли за прошка, а думите му „You have done much sinning” („Прегрешавал си много“) се забиват в съзнанието ни и продължават да резонират там. Те определят цялата трагедия на героя – делата в миналото му водят до последствия в бъдещето.Както останалите изразни средства, диалога и музиката също са дозирани с капкомер, но удрят точно и силно, оставяйки своите белези.Нетипично за съвременното кино, филмът залага изцяло на чистото естествено възприятие от зрителя. Манипулативни трикове от сорта на рязък монтаж, натъртващи крупни планове на героите или постоянна музика не са толерирани. Точно с този си стил, филмът носи подобно усещане като това от безкомпромисния „Няма място за старите кучета“ на братята Коен.Въпреки, че гледах филма преди пет дни, умишлено оставих времето да размие вдъхновението от него поне малко, за да може рецензията ми да бъде максимално чиста и безпристрастна, но уви ... това не се случи. Напротив, с всеки изминал ден, „Американецът“ се превръща нещо по-специално. Рядкост, която не заслужава, а изисква вниманието на всеки ценител. ... още »
Поемата на Джон Милтън „Изгубеният Рай" отдавна е спрягана за големия екран. Явно най-после това ще се случи под режисьорския замах на Алекс Прояс („Гарван", „Градът на мрака", „Аз, роботът"), съобщи Variety.Режисьорът в момента е зает с „Dracula: Year Zero" със Сам Уортингтън („Аватар") в главната роля.Това явно не му пречи да планира заснемането на поемата, която ще бъде пресъздадена в 3D формат.От екипа разкриха, че филмът ще представлява своеобразна „небесна битка".Самата творба на Милтън представя изкушението на Адам и Ева и тяхното прокуждане от райските двери.Любопитен факт е, че през годините мнозина планираха екранизация на „Изгубеният рай", но никой не успя да реализира проекта. ... още »
"The King's Speech" спечели голямата награда на международния филмов фестивал в Торонто, като по този начин режисираната от Том Хупър лента получи ранна преднина за сезона на „Оскарите".Филмът, в който Колин Фърт е в ролята на твърдоглавия британски крал Джордж VI, а Джефри Ръш е неговият логопед, бе удостоен с наградата „People's Choice". Други филми, които са я печелили - „Американски прелести", „Сблъсъци" и „Беднякът милионер" например, по-късно извървяха своя път към „Оскар" за най-добър филм.Крал Джордж - бащата на кралица Елизабет II, отначало с неохота наследява короната след абдикацията на брат му Едуард VIII. Поразен от нервно пелтечене, той осъзнава нуждата от логопед, за да е способен в крайна сметка да поведе страната във Втората световна война.„Толкова съм горд, че хората реагираха толкова позитивно на филма", казва режисьорът Том Хупър, който не присъстваше в Торонто и речта му бе прочетена по време на церемонията по награждаването.35-ото издание на фестивала бе по-специално заради дългоочакваното откриване на комплекса Bell Lightbox (възлизащ на 200 милиона долара) - първият постоянен „дом" на фестивала. ... още »
2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.Представяме на вашето внимание „Време за жени” на Илия Костов. Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора.Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори. На прожекцията на 22 септември 2010 своя филм ще представят режисьорът и сценарист Илия Костов и актрисите Катерина Евро и Биляна Петринска.„Време за жени” - филмътСкучен и еднообразен е делникът в малко провинциално градче на брега на големия син Дунав. Като прибавим характерните битови неволи, безработицата и безпаричието, се очертава тягостна история, ако жанрът не е комедия и главните героини не са жизнерадостни жени, които търсят нетрадиционен начин да излязат от задушаващото „живуркане”. Попаднали в клопката на популярно телевизионно шоу, те решават да преследват с всички средства голямата награда. Водещият на шоуто е обигран медиен манипулатор, който не се спира пред нищо.За да спечелят обаче, дамите трябва да направят стриптийз пред камерите на шоуто в родния си град. Това намерение се превръща във фикс-идея на нашите героини и те решават да осъществят подобно шоу в стара средновековна крепост. Преминавайки през различни перипетии, в които семействата им са изложени на сериозни изпитания, провинциалното общество – скандализирано, а техните приятелства – разклатени, петте дами на различна възраст все пак успяват да стигнат до сцената с много жертви. Провалът на шоуто, предизвикан от сина на една от тях, е само горчива равносметка за смисъла на избора и невъзможността да надскочиш средата, в която живееш.Режисьор и сценарист на филма е Илия Костов, оператор е Ярослав Ячев, музиката е дело на Стефан Димитров. Ролите са поверени на Аня Пенчева, Параскева Джукелова, Катерина Евро, Биляна Петринска, Любен Чаталов, Никола Рударов, Тончо Токмакчиев, Стефан Попов и др. Филмът е продукция на КОРУНД-Х, НИКЕ-И, Българската Национална Телевизия и Националния Филмов Център.Режисьорът за филма„Време за жени” е определено женски филм - историята се върти около житейската импровизация на главните героини. Но „времето за жени” не е астрономично, както веднъж се пошегувах. Избрах тези актрисите, защото обичам да работя със стойности, проверени във времето. Познавам таланта им и актьорско присъствие - Аня, Паца, Биляна и Катето са в киното точно заради професионализма си. Киното е най-сложното визуално изкуство заради концентрацията и умението да пресъздадеш мига в сложни обстоятелства. Затова съм изключително доволен от техния резултат. Бях изненадан от някои нюанси в образите им, които като сценарист виждах по друг начин. Понякога у нас има тенденции да се използват и натурщици, но модерното кино работи само с големи професионалисти. Иначе в Холивуд щеше да им излиза без пари правенето на филми, ако не залагаха на филмовите звезди. Убеден съм, че голямото кино се прави от професионални актьори, както ни доказват всички незабравими филми.Правенето на кино е като едно състезание, което понякога се превръща в битка. И там всички искат да спечелят, затова никога не съм си задавал въпроса на кого е по-трудно. Всеки е длъжен да положи максимално усилие, за да свърши своята работа. Лично аз обожавам актьора перфекционист, който работи неуморно, проявява нужното разбиране, знае цената на компромиса. Ако и режисьорът има подобни качества, може да има няколко процента успех. А иначе натоварването е огромно, дори само да седиш и да гледаш какво правят тези хора два месеца по време на снимачния период, е изморително.сп. „Beauty”, октомври 2006Актьорите за филмаЛюбен ЧаталовФилмът може да помогне да осъзнаеш неща, които обикновено не виждаш. Някои казват, че има обществен, политически театър. Не може - театърът има герои, има личности, той се пише от хора, които разбират от драматургия и взаимоотношения.Илия ми даде първия шанс да бъда смешен и да докажа на себе си, пък и на другите, че мога да бъда такъв. Разбира се, смешното се играе най-сериозно. Но не и в телевизионно-гротескния стил. Гротеската може да се изпълни от всеки - хващаш един определен модел, дума, позната на хората, и готово. Много по-трудно е да направиш един жив човек смешен, тъжно-смешен, нещастно-смешен. Да видиш себе си и да кажеш: „Боже, колко сме смешни всички!”.сп. „Beauty”, октомври 2006Аня ПенчеваСмехът има способност да освобождава - не простотията, не преднамерената вулгарност или цинизмът, който ни залива. Героините от филма са толкова смешни в цялото си старание да надвият безсмислието и отчаянието, че зрителят се залива от смях. Те са като женски донкихотовци, борят се с какво ли не. И в центъра не са проблемите на малкия град, а проблемите на малката ни държава. Много е страшно, когато си роден в малка слаба държава, когато няма кой да те защити. Това е проблемът на моята героиня.За разлика от мен. Мислех си колко е странно да играеш другата, различната от теб. Тя има дете, с което не се разбира, има проблеми в работата, бие си началника, няма мъж, а до мен - мъже дал Господ. Бих казала на зрителите: когато се почувствате в безизходица и си зададете въпроса защо сте останали в България, пуснете си филма, вижте, че има и много други „останали”, и се посмейте заедно. Защото останалите не сме остатъците.в. „Труд”, април 2010Фестивални участия и награди200615 МФФ „Любовта е лудост”, Варна – специалната награда на журито и наградата за мъжка роля на Любен Чаталов 10 МФФ София Филм Фест2007Наградата на ИА „НФЦ” за сценарий на Илия Костов2008Фестивал на европейското кино, Токио2010Дни на българската култура в Рим ... още »
С Кристина Влахова от маркетинг-консултантската агенция ”Intellecta”, която стои зад идеята за Фестивала на индийското кино „Намасте България”, разговаряме за предизвикателството и целите при организирането на събитието.Как се роди идеята за организирането на Фестивала на индийското кино „Намасте България”?Кристина Влахова: Организираме фестивала, за да върнем официално Боливуд в България. До средата на 80-те години у нас имаше наситено присъствие на индийски филми и който и да попиташ от по-възрастните поколения, ще се сети за „Слонът, моя приятел” и „Тополчице моя”, за Радж Капур. След това присъствието някак си секна. Но остана положителното отношение към индийското кино. Изключително любопитно е и не сме го очаквали, но в момента в страницата на фестивала във фейсбук новото поколение, което е онлайн, има завидно познание за индийското кино.Ние тръгнахме с желанието да покажем хармонията на Индия и различните й цветове, да демонстрираме как се е развил Боливуд от средата на 80-те до днес, колко по-различен е, кои са новите звезди на Боливуд. И същевременно се оказва, че въпреки че официално по кината и по телевизията няма кой знае колко индийски филми, много хора продължават да се интересуват от Индия, от филмите й - има хора в групата на фестивала във фейсбук, които споделят, че са гледали и 9-те филма от програмата на фестивала.Кои са всичките организатори на фестивала?Кристина Влахова: ”Intellecta” е маркетинг-консултантска агенция и основен организатор на фестивала. Работим с най-големите индийски филмови дистрибутори през последната 1 година. Нашата роля е да ги маркетираме, не само в България, но и в цяла Европа, като даваме повече възможности на кината, телевизии, dvd разпространители, мобилни оператори, които предлагат Video on dеmand, да се запознаят с това съдържание и да преценят дали то би било подходящо за техните клиенти.„Синеплекс” са нашите кинопартньори. Решихме да направим фестивала там, с всички въпроси, които възникнаха от това решение, защото в големите мултиплекси не се правят често фестивали. Но ние избрахме „Синеплекс”, защото е модерно кино, от една страна. И тъй като не знаем какъв ще бъде интересът, сме застраховани, защото ако е по-голям, винаги можем да пуснем още една прожекция в още една зала. Разбира се, за да се случи един фестивал той има нужда от финансова подкрепа и ние сме благодарни на нашите спонсори и съорганизатори, които ни помогнаха за осъществяването на техническата страна на нещата – получаване на филмите, превод, субтитриране, печат на рекламни материали. Фестивалът е продукт на усилията на всички, които не само вярват в него, но и вярват в това, че заедно можем да създадем нещо хубаво.Всичките ли филми, които ще покажете, са купени за разпространение?Кристина Влахова: Да, искаме да ги разпространим след края на фестивала не само в София, но и из страната. Един фестивал се случва на едно място, а ние искаме филмите да достигнат до повече зрители в България. И това ще стане до следващото издание на фестивала.По какъв начин участва Посолството на Индия в България?Кристина Влахова: Индийското посолство оказва много сериозна подкрепа на фестивала от гледна точка на намирането на партньори. Благодарение на него за първи път в България влиза министерството на туризма на Индия – Incredible India, което до момента официално не е имало рекламна кампания като туристическа дестинация у нас. Посолството помогна това да се случи. Освен темата Боливуд, имаме и Индия като туристическа дестинация във фестивала – за всички, които искат да научат повече за страната, или да отидат там, или са били и искат да се върнат…Много любопитен факт е, че Индия със своя пазар от 1 милиард и 200 милиона индийци, за разлика от голяма част от света в момента се развива икономически. Кризата мина покрай Индия в края на миналото лято и не я засегна особено. Индийците имат една сериозно развиваща се средна класа, която освен всичко друго и пътува. Боливуд е един от проводниците на туристически дестинации. Преди няколко години Шарукх Кхан участваше в една прекрасна любовна история в „Chalte Chalte”, в която обикалят 5-6 от гръцките острови. От този момент нататък се забеляза рязко повишение на броя на туристите от Индия към Гърция, от една страна, защото местата, разбира се, са представени по най-красивия начин, а от друга – защото Шарукх Кхан има много почитатели в Индия, които просто тръгват по неговите стъпки и обикалят всичките тези острови.Защо се концентрирахте върху най-традиционните за Боливуд продукции? До момента филмите, които стигат до България по фестивали, са по-конвертируемите в чужбина нетрадиционни филми с по-малко песни и танци, като „Сватба в сезона на мусоните”, например. Кристина Влахова: Тези филми, които до момента са достигали до нас и до Европа, са може би повече в наложилия се формат, по-кратък от 2 часа и половина. Индийското кино пристига до Европа в по-различен формат, за да могат по-лесно да се приемат тези филми на нашия континент. Предполагам, че това е обяснението защо предимно такива филми са достигали до тук. Повечето филми, които сме гледали тук са на Мира Наир, която тръгва от Боливуд, но в момента живее в САЩ и филмите й сега не са типичните боливудски продукции. А ние искаме да върнем оригиналния Боливуд в България. И с 9-те филма искаме да покажем различна тематика – имаме исторически драми („Джодха и Акбар”), прекрасни любовни истории („Двойка, създадена от Бог”, „Погубени от любов”), имаме филм, пълен с песни и танци („Танцувай с мен”).Нашата цел е да представим новото лице на Боливуд с модерни теми - „Fashion”, например, е спонсориран от La Perla в Индия – той е изключително модерно заглавие, посветено на проблемите на индийския моден бизнес. Зрителят е този, който решава какво харесва и какво не харесва. Може би неправилно решаваме, че 2 часа и половина е формат, който натежава. Понякога в Боливуд за някои успешни продукции, например, правят също и по-кратка версия, която разпространяват в Европа.От колко заглавия избирахте 9-те филма?Кристина Влахова: Миналата година, само филмите, произведени на хинди, са 235. Основният ни стремеж обаче беше да съберем освен различни теми и нови, големи боливудски звезди. Сега ще разберем и с какво българинът асоциира Индия – дали с традиционната Индия на приказките като „Джодха и Акбар”, или предпочита Индия на песните и танците, или една по-модерна Индия с неангажиращи екшъни („D2 – Обратно в действие”), или тази Индия, която едновременно може да ви разсмее и да ви разплаче. „Курбан”, например е много силно заглавие в това отношение. „D2 – Отново в действие” пък е много модерен и е интересен и с това, че е един от малкото филми, в които Ашвария Рай е съвременно облечена. Тя обикновено държи на по-традиционния външен вид. „D2 – Отново в действие” е и по-младежки филм, затова и двете прожекции, които сме предвидили са в следобеден час, за да могат да дойдат повече младежи.Вие имате интересен подход за фестивала – може би сте първите, които подхождат чисто маркетингово към организацията. Ясно е, че сте хора, които обичат киното, но като цяло може би повечето фестивали започват с една, едва ли не, идеална цел. И чак след това започва да се мисли за това как да се привлече повече публика и как да се позиционират нещата така, че начинанието да е и финансово успешно. Вие доколко можете да сте спокойни, че такова скъпо финансово начинание като фестивала ще бъде и успешно?Кристина Влахова: Идеалната цел не изключва маркетинга. Това, което на нас ни помага, е фактът, че сме маркетинг-консултантска агенция. Ние тръгваме от доброто познаване на продукта – на това, което предлагаме и като се съобразяваме максимално с аудиторията – с това да им предложим именно онова, от което имат нужда. Реално това е идеалната ни цел. И наистина го правим, за да върнем Боливуд в България. Дай Боже фестивалът да има успех и да доведе и до повече прожекции в страната.Искам да благодаря на всички партньори, които сме се събрали, защото всички вярваме, че ще направим нещо хубаво, независимо от финансовия риск. Например, DHL ще донесат филмите. Incredible India помага това да се случи. Noble graphics направиха прекрасния дизайн. Ние не го правим за печалба, а като експеримент, който ако се случи и е успешен, ще е много хубаво.Къде се предвижда да се прожектират филмите извън София?Кристина Влахова: Навсякъде, където има интерес към тях и където има киносалони. Наскоро открихме интересен факт, че в Плевен, например, има немалка индийска диаспора от студенти по медицина, което го прави една от тези важни дестинации… А пък, ако фестивалът е успешен, ако запознаем добре българската публика с Боливуд и тя обикне отново филмите му, на следващото издание можем да поканим и някои от звездите на Боливуд.Интервюто взе Лора Трайкова ... още »
Прочутият японски режисьор Такаши Мике обяви, че се захваща с филмовата адаптация на класиката „Харакири", която бе екранизирана през далечната 1962 г. от Масаки Кобаяши, съобщи Variety.В оригиналната лента участва Татцуя Накадаи, който се превъвъплъти в кожата на самурай, търсещ отмъщение, след като синът му е принуден да се самоубие със собствения си меч.В новата версия на „Харакири" главната роля е отредена на Ебизо Ичикава. Такаши Мике сподели, че лентата ще бъде заснета в 3D форма.Снимките по новото „Харакири" започват през октомври, а самата творба се очаква на голям екран следващата година. ... още »
