През 2009 година Орсън Скот Кард, автора на научнофантастичния роман “Ender's Game” заяви, че сценария за филмовата адаптация написан от него не е бил одобрен от едно от големите холивудски студия и не се знаеше дали този роман ще бъде преработен във филмова версия. Но година по-късно изглежда, че има напредък – режисьора на “Извличане” и “Х-мен Началото: Върколак” Гавин Худ вече работи по нова версия на сценария с помощта на автора Кард.Романът “Ender's Game” е от 1985 година и разказва за свят, в който хората живеят в постоянен страх от извънземните нашественици Формикс (Formics), които също бродят по Земята. Единствената надежда на човечеството са специално тренирани военни екипи, които тайно се подготвят за контраатака. Един от войниците, Андрю Уигин, ще се превърне в лидера на човешката съпротива.След публикуването на книгата, много режисьори и продуценти се опитваха да я филмират, но всичко завършваше без успех най-вече заради прекалено големия бюджет, който бе нужен за адаптирането на подобен материал. През 2003 година режисьорът Волфганг Петерсен (“Посейдон”) подготвяше своя адаптация на “Ender's Game”, но след разногласия с филмовото студио той се отказа и се насочи към режисурата на “Троя”. След изявения интерес от страна на Гавин Худ, авторът Кард заяви че филмa няма да разчита на скъпите визуални ефекти - вместо това ще се фокусира върху човешката история, а извънземните ще бъдат допълнение.Изглежда, че Худ е и най-добрия избор за режисьор, тъй като той има опит с малките филми, които разказват за човешките взаимоотношения (през 2006 година неговата независима драма “Tsotsi” спечели "Оскар" за най-добър чуждестранен филм) и също така е работил върху по-мащабен и изпълнен с екшън-сцени филм – “Х-мен Началото: Върколак”.Очаква се независимата компания Odd Lot Entertainment да финансира “Ender's Game”, и ако сценария на Гавин Худ и Орсън Скот Кард е завършен навреме, снимките ще могат да започнат през следващата година, а световната премиера да се състои през 2012-та. ... още »
Холивудската любимка Джулия Робъртс е готова да ни изненада с новия си филм "Яж, моли се и обичай". По-запознатите от вас бързо се досещат, че лентата е екранизация по едноименния роман на Елизабет Гилбърт, в който авторката разказва за пътя към себе си и личното щастие през едно околосветско пътуване.За 42-годишната актриса образа на 32-годишната героиня не се оказва. И ако разликата в годините ви подсеща, че Джулия вече не е първа младост, не мислете, че звездата е забравила. Какво мисли тя за старостта и какво има да ни каже по още няколко любопитни теми, откриваме в последното й интервю за американското издание на списание "Elle".Стареенето..."Елегантното остаряване е въпрос на генетика и любов. С годините започвам все повече да усещам, че рано или късно ще дойде краят, което буди в мен страхове. Те обаче са свързани повече с ролята ми на родител. Хората искаме вечно да останем с близките си."Семейството и съпруга Дани Модер..."Когато най-после си щастливо оженен, си казваш, че всичките разбити връзки преди това са си стрували. Децата са като падащи звезди за Дани. Такива сме късметлии, че се имаме и се обичаме. Сякаш сме се били едно цяло, което е избухнало в три части."Следва прераждане..."В този живот съм страшно привързана към семейството си. Надявам се в следващия да бъда нещо по-спокойно."Да бъдеш актьор..."Хората си мислят, че като си актьор, животът ти е страшно различен. Проектират ни в някакви крайности. Или ще бъда напълно нещастна, или най-щастливия човек на света. Или безумно влюбена, или напълно разочарована от любовта. А всъщност това са неща, които се случват на всеки. Що се отнася до актьорските ми възможности, нямам някаква специална техника. Пък и май няма нищо по-скучно от това, актьори да говорят за актьорско майсторство."Сработването с режисьорите..."Винаги ги питам да ми кажат какво точно искат от мен. По същия начин и с Джордж Клуни. Казвам му: 'Кажи ми и го правя'."За пластичните намеси..."Жалко е, че живеем в такава паника. В обществото ни жените нямат възможността да се видят как биха изглеждали след години. А аз искам да имам някаква представа как бих изглеждала след години преди да започна да лъскам плочки. Искам децата ми да знаят кога съм щастлива и кога съм ядосана. Лицето ти разказва история... и не трябва тази история да бъде за разходката ти до лекарския кабинет."Мисията на човек..."Не беше ли казал Сократ, че за да се почувства доволен от живота човек трябва да свърши три неща – да напише книга, да построи къща и да отгледа дете?" ... още »
Известният актьор Джоко Росич играе ролята на Моканина във филм по разказа "Бялата лястовица" на Йордан Йовков. Снимките са край манастира в брезнишкото село Гигинци, предаде БНР.Предстоят снимки между селата Кошарево и Станьовци, където са открити единствените запазени стари телеграфни стълбове с жици, от времето на Йовков.Режисьор на филма е Милен Ангелов, който завършва държавния Институт по кинематография в Москва и това ще е дипломната му работа. Художник-постановчик е сценографът на пернишкия театър Стоян Чифлички. ... още »
Дявол с ангелско сърцеMás sabe el diabloРежисьори: Давид Посада, Дани ГавидияСценаристи: Химена Ромеро, Лина УрибеС участието на: Жанкарлос Канела, Есперанса Рендон, Габи Еспино, Мигел ВарониПоредицата ще се излъчва всеки делничен ден в 14:30 часаbTV – от 30 септември всеки делник от 14:30 часаФатално убийство, дълбоко крити тайни от миналото и заплетен любовен триъгълник ще преобърнат изцяло няколко човешки съдби и ще изправят един срещу друг баща и син в новия латиноамерикански сериал „Дявол с ангелско сърце”. Това е историята на 23-годишния Анхел Салвадор (Жанкарлос Канела). Той не познава своя баща, отгледан е с много любов от майка си и е израснал по улиците на предградията на Ню Йорк. Въпреки че е добър и много талантлив, обстоятелствата го принуждават да се превърне в изкусен крадец. Когато най-добрият му приятел е убит, Анхел се заклева, че ще отмъсти за неговата смърт на Мартин Асеро (Мигел Варони), главатар на мощна криминална банда на име „Латас”.Освен това младият мъж иска да направи всичко възможно, за да помогне на майка си да изхрани семейството им. Затова Анхел, по прякор Дявола, се съгласява да стане част от „Латас”. Със своите ум и интелигентност той бързо успява да спечели възхищението и уважението на членовете на бандата. Само, че съдбата му е подготвила изненада. Анхел не може да си представи, че Мартин, когото мрази до дъното на душата си, всъщност е неговият собствен баща. ... още »
Във времена на римейкове, 3D наводнения, вампири и зомбита, неспирни комиксови адаптации (всяка една по-добра от предишната), пуканкови „романтики“, свръхтехнологични екшъни и филми на Кристофър Нолан, по екраните се появява нещо напълно различно, със заглавие, което не вдъхва доверие на пръв поглед - „Американецът“.Името на холандския режисьор не ни е особено познато, но като се разровим, виждаме, че е виновен за повече от 70 видеоклипа на изпълнители като U2, Depeche Mode, Metallica, Bryan Adams, Coldplay, Nirvana, Johnny Cash, + + + … а през 2007 прави феноменален филмов дебют с музикално-биографичния „Control” (лентата на Антон Корбин печели три награди в Кан, две номинации „БАФТА” и още три пъти по толкова награди и номинации от други международни кино форуми). Три години по-късно идва ред на „Американецът“, адаптация по романа на покойния Мартин Буут - „A Very Private Gentleman” от 1990.Първото впечатление, което филма оставя у зрителя е своята стегната изчистеност. Разказът, както и филмовия език на Корбин е болезнено прецизен, като излишъка в него е сведен до нула. В количествено отношение, случващото се на екрана не е много и спокойно може да бъде разказано в две изречения, но за сметка на това, всяка буква и дума в тези изречения са виртуозно изписани и достатъчно красноречиви. Историята е съсредоточена изцяло върху героя на Джордж Клуни, Джак – наемен убиец, изтънчен до съвършенство в занаята си. Детайлите, показващи как той борави с оръжията и собственоръчно прави заглушител спокойно могат да се сравняват с рисуването на картина.Това, което го прави толкова добър е неговото постоянство – редовните упражнения, които прави (набирания, лицеви упори, коремни преси) и кафета, които пие. Когато усети жега зад ъгъла, Джак е готов хладнокръвно да дръпне спусъка и да поправи евентуалната грешка, довела до това. Външно, той изглежда безчувствен ... или поне така му се иска, но всъщност не е. Кафявите очи подсказват терзанията и копнежите му (по-скоро миражи) за нормален живот, лишен от самота. Самота, умело е пропита във всеки кадър, особено в сцената с тунела, оранжевите светлини и очертанията на лицето на Джак (може да се види в трейлъра).Докато изпълнява последната си задача в малко живописно италианско градче (Кастел Дел Монте), мълчаливо търсейки своето изкупление, Джак се влюбва в проститутката Клара (Виоланте Плачидо). Тя носи в себе си и е точно това от което той се нуждае – чувствителност и желание за нов живот.Освен с нея, Джак се сприятелява с Отец Бенедето (Паоло Боначели) – човек като всеки останал, криещ своите тайни, изписани в драматичния глас и сбръчканото му лице. Той съветва Джак да допусне Бог в сърцето си и да моли за прошка, а думите му „You have done much sinning” („Прегрешавал си много“) се забиват в съзнанието ни и продължават да резонират там. Те определят цялата трагедия на героя – делата в миналото му водят до последствия в бъдещето.Както останалите изразни средства, диалога и музиката също са дозирани с капкомер, но удрят точно и силно, оставяйки своите белези.Нетипично за съвременното кино, филмът залага изцяло на чистото естествено възприятие от зрителя. Манипулативни трикове от сорта на рязък монтаж, натъртващи крупни планове на героите или постоянна музика не са толерирани. Точно с този си стил, филмът носи подобно усещане като това от безкомпромисния „Няма място за старите кучета“ на братята Коен.Въпреки, че гледах филма преди пет дни, умишлено оставих времето да размие вдъхновението от него поне малко, за да може рецензията ми да бъде максимално чиста и безпристрастна, но уви ... това не се случи. Напротив, с всеки изминал ден, „Американецът“ се превръща нещо по-специално. Рядкост, която не заслужава, а изисква вниманието на всеки ценител. ... още »
Поемата на Джон Милтън „Изгубеният Рай" отдавна е спрягана за големия екран. Явно най-после това ще се случи под режисьорския замах на Алекс Прояс („Гарван", „Градът на мрака", „Аз, роботът"), съобщи Variety.Режисьорът в момента е зает с „Dracula: Year Zero" със Сам Уортингтън („Аватар") в главната роля.Това явно не му пречи да планира заснемането на поемата, която ще бъде пресъздадена в 3D формат.От екипа разкриха, че филмът ще представлява своеобразна „небесна битка".Самата творба на Милтън представя изкушението на Адам и Ева и тяхното прокуждане от райските двери.Любопитен факт е, че през годините мнозина планираха екранизация на „Изгубеният рай", но никой не успя да реализира проекта. ... още »
"The King's Speech" спечели голямата награда на международния филмов фестивал в Торонто, като по този начин режисираната от Том Хупър лента получи ранна преднина за сезона на „Оскарите".Филмът, в който Колин Фърт е в ролята на твърдоглавия британски крал Джордж VI, а Джефри Ръш е неговият логопед, бе удостоен с наградата „People's Choice". Други филми, които са я печелили - „Американски прелести", „Сблъсъци" и „Беднякът милионер" например, по-късно извървяха своя път към „Оскар" за най-добър филм.Крал Джордж - бащата на кралица Елизабет II, отначало с неохота наследява короната след абдикацията на брат му Едуард VIII. Поразен от нервно пелтечене, той осъзнава нуждата от логопед, за да е способен в крайна сметка да поведе страната във Втората световна война.„Толкова съм горд, че хората реагираха толкова позитивно на филма", казва режисьорът Том Хупър, който не присъстваше в Торонто и речта му бе прочетена по време на церемонията по награждаването.35-ото издание на фестивала бе по-специално заради дългоочакваното откриване на комплекса Bell Lightbox (възлизащ на 200 милиона долара) - първият постоянен „дом" на фестивала. ... още »
2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.Представяме на вашето внимание „Време за жени” на Илия Костов. Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора.Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори. На прожекцията на 22 септември 2010 своя филм ще представят режисьорът и сценарист Илия Костов и актрисите Катерина Евро и Биляна Петринска.„Време за жени” - филмътСкучен и еднообразен е делникът в малко провинциално градче на брега на големия син Дунав. Като прибавим характерните битови неволи, безработицата и безпаричието, се очертава тягостна история, ако жанрът не е комедия и главните героини не са жизнерадостни жени, които търсят нетрадиционен начин да излязат от задушаващото „живуркане”. Попаднали в клопката на популярно телевизионно шоу, те решават да преследват с всички средства голямата награда. Водещият на шоуто е обигран медиен манипулатор, който не се спира пред нищо.За да спечелят обаче, дамите трябва да направят стриптийз пред камерите на шоуто в родния си град. Това намерение се превръща във фикс-идея на нашите героини и те решават да осъществят подобно шоу в стара средновековна крепост. Преминавайки през различни перипетии, в които семействата им са изложени на сериозни изпитания, провинциалното общество – скандализирано, а техните приятелства – разклатени, петте дами на различна възраст все пак успяват да стигнат до сцената с много жертви. Провалът на шоуто, предизвикан от сина на една от тях, е само горчива равносметка за смисъла на избора и невъзможността да надскочиш средата, в която живееш.Режисьор и сценарист на филма е Илия Костов, оператор е Ярослав Ячев, музиката е дело на Стефан Димитров. Ролите са поверени на Аня Пенчева, Параскева Джукелова, Катерина Евро, Биляна Петринска, Любен Чаталов, Никола Рударов, Тончо Токмакчиев, Стефан Попов и др. Филмът е продукция на КОРУНД-Х, НИКЕ-И, Българската Национална Телевизия и Националния Филмов Център.Режисьорът за филма„Време за жени” е определено женски филм - историята се върти около житейската импровизация на главните героини. Но „времето за жени” не е астрономично, както веднъж се пошегувах. Избрах тези актрисите, защото обичам да работя със стойности, проверени във времето. Познавам таланта им и актьорско присъствие - Аня, Паца, Биляна и Катето са в киното точно заради професионализма си. Киното е най-сложното визуално изкуство заради концентрацията и умението да пресъздадеш мига в сложни обстоятелства. Затова съм изключително доволен от техния резултат. Бях изненадан от някои нюанси в образите им, които като сценарист виждах по друг начин. Понякога у нас има тенденции да се използват и натурщици, но модерното кино работи само с големи професионалисти. Иначе в Холивуд щеше да им излиза без пари правенето на филми, ако не залагаха на филмовите звезди. Убеден съм, че голямото кино се прави от професионални актьори, както ни доказват всички незабравими филми.Правенето на кино е като едно състезание, което понякога се превръща в битка. И там всички искат да спечелят, затова никога не съм си задавал въпроса на кого е по-трудно. Всеки е длъжен да положи максимално усилие, за да свърши своята работа. Лично аз обожавам актьора перфекционист, който работи неуморно, проявява нужното разбиране, знае цената на компромиса. Ако и режисьорът има подобни качества, може да има няколко процента успех. А иначе натоварването е огромно, дори само да седиш и да гледаш какво правят тези хора два месеца по време на снимачния период, е изморително.сп. „Beauty”, октомври 2006Актьорите за филмаЛюбен ЧаталовФилмът може да помогне да осъзнаеш неща, които обикновено не виждаш. Някои казват, че има обществен, политически театър. Не може - театърът има герои, има личности, той се пише от хора, които разбират от драматургия и взаимоотношения.Илия ми даде първия шанс да бъда смешен и да докажа на себе си, пък и на другите, че мога да бъда такъв. Разбира се, смешното се играе най-сериозно. Но не и в телевизионно-гротескния стил. Гротеската може да се изпълни от всеки - хващаш един определен модел, дума, позната на хората, и готово. Много по-трудно е да направиш един жив човек смешен, тъжно-смешен, нещастно-смешен. Да видиш себе си и да кажеш: „Боже, колко сме смешни всички!”.сп. „Beauty”, октомври 2006Аня ПенчеваСмехът има способност да освобождава - не простотията, не преднамерената вулгарност или цинизмът, който ни залива. Героините от филма са толкова смешни в цялото си старание да надвият безсмислието и отчаянието, че зрителят се залива от смях. Те са като женски донкихотовци, борят се с какво ли не. И в центъра не са проблемите на малкия град, а проблемите на малката ни държава. Много е страшно, когато си роден в малка слаба държава, когато няма кой да те защити. Това е проблемът на моята героиня.За разлика от мен. Мислех си колко е странно да играеш другата, различната от теб. Тя има дете, с което не се разбира, има проблеми в работата, бие си началника, няма мъж, а до мен - мъже дал Господ. Бих казала на зрителите: когато се почувствате в безизходица и си зададете въпроса защо сте останали в България, пуснете си филма, вижте, че има и много други „останали”, и се посмейте заедно. Защото останалите не сме остатъците.в. „Труд”, април 2010Фестивални участия и награди200615 МФФ „Любовта е лудост”, Варна – специалната награда на журито и наградата за мъжка роля на Любен Чаталов 10 МФФ София Филм Фест2007Наградата на ИА „НФЦ” за сценарий на Илия Костов2008Фестивал на европейското кино, Токио2010Дни на българската култура в Рим ... още »
