Два месеца след края на снимките на игралния филм„Гунди – Легенда за любовта“, екипът на мащабната и дългоочаквана продукция разкри първи кадри от вдъхновяващата история за една от най-великите личности на България – Георги Аспарухов. Кратък тийзър и официалният плакат на филма бяха публикувани по-рано през деня в социалните мрежи, а сцените включени в премиерното видео мигновено ни пренасят в епохата на вълнуващата лента, като предават емоционалния заряд, с който е пропит филмът още в първите секунди. Създадена по действителни събития и разказана безупречно благодарение на режисьора Димитър Димитров, сценариста Емил Бонев и оператора Борис Славков, романтичната история на Георги Аспарухов-Гунди (Павел Иванов) и неговата съпруга Величка Маркова-Лита (Александра Свиленова) ще оживее на голям екран през 2024 година.
„Изключително горди и щастливи сме, че вече можем да покажем първи кадри от филма, за който мечтаем дълги години. Благодарение на блестящия екип от професионалисти, които стоят зад тази огромна продукция, първият официален тийзър е реалност. С това машината на времето се завърта и ни връща към малко познати факти и истории за личността на този легендарен български футболист, вдъхновил цял народ.“,споделят Иван Христов и Андрей Арнаудов, продуценти на филма.
Снимка Иво Тицин
Освен Павел Иванов и Александра Свиленова, които поемат тежестта на главните роли, отделни сцени разкриват и друга част от актьорския състав в „Гунди – Легенда за любовта“. В ролята на Мария (майката на Гунди) ще видим Параскева Джукелова, а Александра Костова ще играе Лидка (сестрата на Георги Аспарухов). В семейство Маркови ще се превъплътят Емил Марков в образа на арх. Марков (бащата на Лита), а Биляна Петринска ще изиграе Марена (майката на Лита). В ключова роля ще видим и Стоян Радев, който ще е неотлъчно на терена до Гунди още от първите му дни в професионалния футбол.
Очаква се постпродукцията и монтажът на филма да продължат няколко месеца, а лентата да има своята голяма премиера през 2024 г.
60-ият юбилей на реномирания кинофестивал в Берлин можеше да бъде отбелязан по различни начини.За шефа на фестивала Дитер Кослик най-значителното събитие беше надхвърлянето на бройката от 300 хиляди продадени билети.От тях повече от 4000 бяха за прожекции в малките квартални кина далеч от центъра на германската столица. За други вероятно незабравими ще останат онези почти три часа при минус 10 градуса, прекарани пред импровизирания екран от рециклирани материали, опънат между колоните на Брандебургската врата. Близо 2000 бяха ентусиастите, които рискуваха да се простудят, но да не пропуснат след повече от 80 години уникалната повторна премиера на пълната версия на един от шедьоврите на немското и световното кино – „Метрополис” на Фриц Ланг. В историята обаче 60-тото Берлинале ще остане, разбира се, на първо място със своите награди.А те бяха изключително категорични и доста лесни за интерпретиране. И седемте „мечки” – шест сребърни и една златна - бяха адресирани в източна посока: Китай, Япония, Русия, Румъния, Турция + наградата за режисура на Роман Полански (поляк по произход, поставен под домашен арест по искане на лосанжелески прокурор). Някога фестивалът беше създаден в Западен Берлин като символ на стремежа за общуване със средствата на киното между народите от двете страни на „желязната завеса”.По времето на Берлинската стена това беше кинофорумът, на който най-последователно намираха място филми от бившите социалистически страни.От тук започна шествието на новото съветско кино от епохата на перестройката и възходът на съвременното китайско кино. Но никога досега в Берлин не се е стигало до толкова категорично превъзходство на филмите от Източна Европа и от Далечния Изток, изразено в разпределението на наградите на 60-тото Берлинале. За първи път откакто Дитер Кослик е директор на фестивала нито един немски кинематографист не беше отличен. Една от причините може би е германският режисьор Вернер Херцог с успешна холивудска кариера – председател на международното жури – известен с безкомпромисния си характер и имал достатъчно поводи да се разочарова от колеги и филмови институции в своята родина.Една съществена характеристика на значителна част от наградените филми се отдава на вкуса и кинематографичните предпочитания на Вернер Херцог. Считан за фетишист на пейзажа, той винаги е отдавал сериозен приоритет на природата като едно от действащите лица във филма.Натурната среда е наистина определяща за внушението както в руския „Как прекарах онова лято”( „Сребърни мечки” за най-добър оператор и най-добра мъжка роля на двамата актьори Сергей Пускапалис и Григорий Добригин), заснет сред арктическата пустощ на полуостров Чукотка, така също на турския „Мед” („Златна мечка”), който дълбоко поетично разкрива планински гледки от Анадола, или на клаустрофобичния островен пейзаж от „Писател под чуждо име” на Роман Полански.Именно на фона на внушителната естествена среда драмите на героите придобиват допълнително измерение на екзистенциалност. Всъщност това е другата характерна черта на наградените филми – по същество всички те са скромни наглед лични истории, в които обаче се проектират националният характер и актуални политически алюзии.Китайският „Разделени заедно” („Сребърна мечка” за най-добър сценарий) разказва за пенсиониран военен от бунтовническата армия на Тайван, който иска да започне отново живота си с бившата си любима, която е останала навремето в социалистически Китай. Главната героиня в японския „Гъсеница” („Сребърна мечка” за женска роля) е принудена да живее с тираничния си съпруг, доставен у дома от фронта без крака и ръце, но с неугаснало желание да заповядва.Единственият дебютант сред създателите на наградените филми беше Флориан Шчербан, режисьор на „Ако ми се свирка, свиркам” (Голямата награда на журито „Сребърна мечка”), който е представител на същото поколение румънски кинематографисти, които донесоха вече поредица от награди от фестивала в Кан. Неговият филм разказва историята на младеж, който броени дни преди да излезе от затвора извършва тежко престъпление, за да попречи на майка си да отведе по-малкия му брат в Италия.Отреждането на двете главни награди за филми от съседни на България страни – Турция и Румъния, неминуемо поставя въпроса „къде сме ние”. Филмовата общност доказа, че продължава да гледа с очакване и любопитство към киното от Балканите. Само от нас зависи как ще отговорим на това очакване и ще разкажем българските истории, които светът е готов да забележи. ... още »
Турски филм, Роман Полански, японска актриса и двама руски актьори са тазгодишните носители на най-големите награди от 60-ото издание на кинофестивала в Берлин, предадоха световните агенции, цитирани от БТА. Лентата "Мед" на турския режисьор Семих Капланоглу спечели голямата награда "Златната мечка" на кинофеста. Лентата разказва историята на момче, обучено от баща си в тайните на производството на мед, тръгнало да търси същия този баща, когато той изчезва безследно. При получаването на наградата си, Капланоглу се пошегува, че "Златната мечка" е надушила меда и затова филм с такова заглавие печели юбилейното издание на феста в Берлин. Режисьорът Роман Полански спечели наградата "Сребърна мечка" на кинофестивала за най-добър режисьор за филма си "Писател в сянка", екранизация по едноименния роман на Робърт Харис. Режисьорът е под домашен арест в Швейцария в очакване на евентуална екстрадиция към САЩ, където е обвиняван в сексуално посегателство над малолетна, извършено през 70-те години на миналия век. Наградата от негово име на кинофестивала в Берлин прие неговият продуцент Ален Сард. "Съжалявам, че Полански не е сред нас. Сигурен съм, че той щеше да бъде много щастлив. Но той самият ми каза, че дори и да беше на свобода, нямаше да дойде в Берлин, защото последният път, когато отишъл на кинофестивал, за да прибере своя награда, той бил арестуван", заяви Сард. Тридесет и седем годишната японска актриса Шинобу Тераджима спечели наградата "Сребърна мечта" за ролята си на изтерзана съпруга на тежкоранен военен във филма "Гъсеница" на Коджи Вакаматцу. Руските актьори - Григорий Добригин, на 23 години, и Сергей Пускепалис, на 43 години, спечелиха заедно "Сребърна мечка" за най-добър актьор за ролите си в смразяващия трилър "Как прекарах това лято" на Алексей Попогребски. БТА ... още »
Драматичен трилър, определян като кръстоска между „Реката на Тайните” и „Твърде Лично”Трикратно номинирания за Оскар любимец на Холивуд, Лео, иска да вземе главната роля в новият филм на Alcon Entertainment. „Prisoners” разказва за дърводелец в малко градче, който взема нещата в свой ръце, след като дъщеря му и приятелят й са отвлечени.Продуцентите на филма, номинираните за Оскар за „Сляпата Страна”, Андрю Косов и Бродерик Джонсън, споделят: „През 12-те години, в който ръководим компанията (Alcon Entertainment), това е най-интересния, нравствено заплетен трилър който ни е попадал и нямаме търпение да го направим.”Уорнър Брос ще разпространяват лентата. Антоан Фукуа, който щеше да режисира филма, напусна проекта. ... още »
от Мариана ИвановаАко в седмицата след Деня на влюбените сте решили да отидете на кино, подозирам че няма да изберете „Високосна година”, не защото имате нещо против Ейми Адамс. Просто искате да избягате далеч от всичко розово, което има сърцевидна форма. Какво ви остава като премиерен избор обаче – триизерна подобрена анимация от 1999 г. и „американски Хари Потър” на име Пърси.По-вероятно е да се насочите към „Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Похитителят на мълнии” ми се струва. От една страна защото не ви се гледа анимация, от друга – това е първият филм от поредицата за американския тийнейджър, който има свръхестествени способности и ви е любопитно.Ако е така - не ви чака нищо добро, освен един скучен и дълъг разказ, в който дори приключенски дух липсва. Холивуд винаги е успявал (вероятно съвсем умишлено, за да е разбираемо) да се намеси по възможно най-посредствения начин в гръцките митове и легенди. Та, фабулата се върти около момчето полубог Пърси (Персей), което трябва да намери мълнията и да я занесе на Зевс, защото иначе ще настъпи какво... краят на света, разбира се! Във филма на Крис Кълъмбъс няма нито секунда, нито грам от магичния дух на филмите за Хари Потър. Няма вълшебство, няма приказност, няма куидич. Има ефекти – много добри при това, но нищо под тях, около тях и над тях. Тези 118 минути спокойно можеха да бъдат 90 и пак тийнейджърите щяха да бъдат удовлетворени. Няма нищо, заради което да се усмихнеш и да „полетиш” към Хогуортс, както се случваше когато сме гледали филмите с очарователния очилатко. Няма го, разбира се и прекрасното британско чувство за хумор... Съвсем недостатъчна утеха е кратката поява на Ума Търман, но поне беше с изумителна прическа, каквато не е една дама би искала да има.Нисък старт за Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Похитителят на мълнии”. Можете да пропуснeте следващите му псевдо приключения, без да се притеснявате, че нещо ще загубите. Вместо да си причините безброй прозявки, си пуснете някой „Хари” вкъщи или се разходете в близката гора! ... още »
Комедията ще се върти около група тийнейджъри, готвещи се за голямото събитие.Вероятно, компанията ще заложи на напълно непознати актьори в деветте главни роли за новия филм. Това ще намали разходите и би вдигнало процента на печалбата. Филмът ще бъде направен в духа на филмите на Джон Хюз и Камерън Кроу.Режисьор ще бъде Джо Нъсбаум, а сценарист, Кати Уех. Бюджетът на лентата ще бъде между $ 5 и $ 10 милиона. Дисни замислят „Prom” (който няма да бъде мюзикъл) като нова поредица и се надяват да бъде успешна като „Училищен Мюзикъл”. ... още »
Биографичният филм "Другият Дюма", в който ролята на писателя се играе от Жерар Депардийо, се хареса на публиката на Берлинале, съобщи ДПА, цитиран от БТА.На тържеството след премиерата на филма френският режисьор Сафи Небу се извини за отсъствието на актьорите, участвали в него, като обясни, че те са ангажирани и не са успели да дойдат в Берлин.Филмът е френско-белгийска копродукция и се представя извън конкурсната програма. Тази вечер ще бъде представен втори филм с участието на Жерар Депардийо "Мамут", който се състезава за голямата награда на Берлинале "Златната мечка". БТА ... още »
Преминали през най-важните световни и европейски фестивали, филмите на новото поколение режисьори ще откроят тенденции и ще представят света през очите на младите по начин, който е в синхрон с тенденциите на утрешния ден. Както винаги тяхното запазено място е в програмата на София Филм Фест от 5 до 25 март.Сред номинираните за чуждоезичен „Оскар” в очакване наградите в началото на март, филмът „Аджами” на режисьорите Скандар Копти и Ярон Шани разглежда смесената религиозна общност на християни и мюсюлмани в Тел Авив, носеща същото име – Аджами. Филмът, който вече е обявен за събитие, разказва пет истории на представители на тази група. До момента продукцията е носител на „Златна камера” от фестивала в Кан 2009 и има номинация за европейско откритие на годината на Европейските филмови награди 2009. Още с излизането си „Аджами” взе наградата на израелската филмова академия, а в Солун – големите отличия „Златен Александър”, наградите на публиката и за сценарий (поделена с „Медал за храброст”). Изненадващото е, че това е първа изява за двамата режисьори, които са и автори на сценария. Филмът е разделен на глави, в които има различни главни действащи лица, които преминават от една история в друга и по този начин създават вътрешната структура на сюжета. Така „Аджами” само на пръв поглед изглежда повлиян от Тарантино, но подхожда към историята по оригинален и дълбок начин. Филмът се представя за първи път на София Филм Фест 2010 и ще продължи тенденцията за представяне на възхода на новото кино от Израел.„Аз убих майка си” е първи голям успех за родения през 1989 г. в Квебек режисьор и сценарист Ксавие Долан. Този почти автобиографичен филм, за развиващия се и добиващ пълни очертания конфликт между хомосексуален син и неговата майка, ни вмъква в сложното противоречие между догми и свобода. В серия от истерични сражения между двамата се изгражда образа на една особена история за афект – едновременно възможен и невъзможен. Ксавие Долан се очертава като многообещаващ млад автор с ясно изразен кинематографичен почерк и забележителна визуална култура. До този момент филмът е отличен на 18 фестивала през 2009 и 2010, сред които Банкок, Рейкявик, Стокхолм, Сао Паоло. През 2009 г. на фестивала в Кан „Аз убих майка си” получи престижните награди C.I.C.A.E. и SACD на „Петнайсетдневката на режисьорите”, а във Ванкувър 2009 – наградата за канадски игрален филм.„Война за опиум” е четвъртият филм на родения през 1962 г. афгански режисьор Сидик Бармак. През 2003 г. на цената на старо Волво и с 35 мм камера той снима „Осама”, а през 2004 следват „Курбани” и „Хакестар-о-хак”. Година по-късно режисьорът се заема да напише сценарий, който е в основата на „Война за опиум”. Отличен на фестивала в Рим през 2008 г. и номиниран за награда за чуждоезична лента на фестивала в Кан през същата година, филмът разказва за екипажа на катастрофирал в пустинята американски военен хеликоптер. Оцеляват двама войници – бял и цветнокож, които откриват афганско семейство, живеещо в изоставен руски танк. През тази особена призма е описана войната срещу талибаните и срещата с афганския опиум. „Град Паника” е поредното доказателство за възхода на анимационното кино. Анимираните играчки на каубой, индианец и кон си имат сериозни проблеми. Каубоят и индианецът планират да зарадват коня с домашни фойерверки за рождения ден, но вместо това подпалват цялата къща. Филмът е пълнометражна версия на белгийски телевизионен сериал, създаден от двама автори, работещи от години в тандем. Режисьорите-сценаристи Стефан Обие и Венсан Патар получиха през 2009 престижната награда на Каталунския международен филмов фестивал за най-добър анимационен пълнометражен филм, а в Кан през същата година творбата им бе включена в официална селекция (извън конкурсната програма). Зрителите с удоволствие ще предприемат пътуване заедно с героите на филма до центъра на Земята, където съществува паралелно общество от ъгловати и безчестни същества. Очакват ги неочаквани приключения с главните герои на „Град Паника”.Голямата награда „Златна кайсия” и наградата на екуменическото жури за филм в Ереван 2009, Европейски филмови награди 2009 – номинация за европейско откритие на годината, Висбаден 2009 – „Златна лилия” за най-добър филм, ФИПРЕССИ. Това са само част от наградите на изключителната грузинска продукция „Другият бряг” на режисьора Георгий Овашвили.Историята по сценарий на Овашвили и Рустам Ибрахимбеков разказва за майка и син, които бягайки от етническото прочистване в грузинския район на Абхазия, стигат до Ереван. След конфликт с майка си, момчето Тедо започва своето самотно пътуване обратно в търсене на баща си. Това е пълнометражният дебют на режисьора, който му донася осемнадесет награди и една номинация. Роден в Кипър, но заминал още на 5 години за Финландия, Доме Карукоски твори изцяло в естетическите традиции на скандинавското кино. „Забраненият плод” е третият пълнометражен филм на финландския режисьор, в актива му са и няколко телевизионни изяви. Във филма за две момичета от една от най-консервативните финландски общности – Апостолическите лутерани, които предприемат пътуване сами до Хелзинки, няма нищо изкуствено. Камерата следи образите от близо, което дава особено усещане за тяхната „плътност” и релефност. Така прави зрителите напълно съпричастни на разказваната история. Филмът има три награди от фестивала във Фестроя.Новото иранско кино е представено на София Филм Фест 2010 с творбата на Рамтин Лавафипур „Запази спокойствие и брой до седем”. Това е първият пълнометражен филм на родения през 1973 режисьор и вече му е донесъл две награди от фестивалите в Ротердам и Шанхай. Действието се развива на малък крайбрежен остров, където живеят 13 годишния Мото и баща му. И двамата се занимават с контрабанда – Мото пренася стоки, баща му – хора. Зрителите на София Филм Фест 2010 ще могат традиционно да се срещнат с новото и непознатото иранско кино, както и живота на хората в тази древна страна.„Кислород” на Иван Вирипаев е познат на софийската публика още от 2003 г., под формата на театрална постановка на Галин Стоев на софийска сцена. Още тогава надеждите за таланта на Иван Вирипаев бяха големи. Радикален и в живота, и в писането си, младият руски автор реши да премине отвъд театъра. „Кислород” е животът на една любов между момиче и момче, разказан като градска приказка. С актьорите Каролина Грушка, Алексей Филимонов, Варвара Воецкова, режисьорът създава филм от нов тип, подобен на текстовете си, които бяха наречени „нов език в драмата”. „Кумбийска връзка” е игрален дебют на мексиканския режисьор Рене Виляреал. Филмът разказва за страстите и дилемите на две момчета и едно момиче от Монтерей, чиито истории се заплитат в любовен триъгълник. Докато се заглежда по витрините, амбициозният млад режисьор Нето случайно среща красивата Кори и се влюбва в нея. Забелязва как тя и приятелят й Гуирипи задигат чифт кецове от магазин и я проследява до дома й. Обсебен от момичето, Нето започва да я дебне. Кори обаче вижда, че я следят и побягва. Нето я преследва, за да й върне едната изпусната обувка, накрая Кори го харесва и между тях започва любовна връзка. Но Гуирипи отвръща на удара. Музиката е най-важният спояващ елемент във филма, отличен с наградата за дебют в Санта Круз ’08, както и с наградата в програма „Перспективи” на кинофестивала в Москва ’08.Анимационната научна фантастика „Метропия” на шведа Тарик Салех ни отвежда в близкото бъдеще. Там петролът е свършил, светът принадлежи на частни компании, които контролират всичко. Всички подземни железници в Европа са свързани помежду си в гигантско метро. Когато главният герой Роджър влиза в него, в главата му започват да звучат гласове. Един ден той чува непознат глас на мистериозната Нина с надеждата тя да му помогне да избяга от тревожната мрежа на метрото. Колкото по-далеч отиват двамата обаче, толкова по-дълбоко Роджър е въвлечен в тайна конспирация. „Метропия” е с гласовете на Винсент Гало, Джулиет Луис, Удо Кир. При създаването на филма е използвана специална техника, така че трудно може да се разбере дали образите на героите са анимационни или компютърно-обработени истински човешки лица. За техни прототипи са избрани случайни граждани на шведската столица, а за фон – визуално обработени снимки на Стокхолм, Берлин, Париж и Копенхаген. Филмът е носител на дигиталната награда на фестивала на филмите на бъдещето във Венеция ’09, както и наградата за музика в Стокхолм ’09.„Покани ме да вляза” на другия шведски режисьор Томас Алфредсон е един от най-силните скандинавски филми през последните години, истински шамар за безбройните вампирски холивудски истории. Филмът е дебют за младите надежди на шведското кино Каре Хедебрант и Лина Линдерсон в ролите на дванайсетгодишните Оскар и Ели. Продукцията е удостоена с повече от 60 международни награди, в това число номинации за филм, оператор и наградата на публиката на Европейските филмови награди, отличия за най-добър филм в Трайбека ’09 и най-добър скандинавски филм и оператор в Гьотеборг ’08, най-добър филм (фентъзи) в Ситджес ’08, най-добър филм в Брюксел ’09, най-добър неамерикански филм - „Бодил” ’09. „Покани ме да вляза” проследява зараждащата се обич между бледия 12-годишен Оскар (Хедербранд), тормозен от съучениците си и пренебрегван от възрастните, и новата му съседка Ели (Леандершон), която е почти негова връстничка и въпреки че е по-малко бледа, е вампирка. Ели приема приятелството с нежелание, но е очевидно, че двамата могат да си предложат един на друг това, което им липсва – Оскар получава силата да се изправи срещу грубияните, които го тормозят, а тя – приемане, любов и може би нов донор на кръв...Четири преплитащи се истории оформят сюжета на „По границата” (Иран-Великобритания-Италия). Действието във филма на Бабак Джалали се развива в Голестан на северната граница на Иран с Туркменистан – район, на който иранското кино не е обръщало внимание до сега, но който е интересен не само с величествените си голи пейзажи, но и с полиетническото си население от персийци, туркмени и казаци. Филмът разказва за всекидневието на няколко души от района, а сценарият е написан по личните впечатления на режисьора. Това е история за копнежите, очакването, спомените, за отчаяните мъже и отсъстващите жени. И за това, че винаги нещо липсва. Каквото и да е то. В „По границата” участват натуршчици от Голестан, където е и заснета историята. Филмът е с номинации за „Златен леопард” в Локарно ‘09, „Бронзов кон” в Стокхолм ‘09 и за най-добър режисьор и най-добър филм на кинофестивала в Хихон ’09.„Протектор” е вторият филм на младия чешки режисьор Марек Найбърт и до момента в актива му има седем награди, сред които от фестивалите в Карлови Вари, Пилзен, Денвър, Котбус и Атина. Забележителен с красивите цветове и плътни сенки, характерни за film noir, лентата разглежда съдбата на чешки журналист и неговата жена еврейка през Втората световна война. За да може да я защитава, той започва работа в радио, излъчващo нацистка пропаганда. С времето отношенията между двамата се разпадат, а главният герой започва да се влияе все повече от пропагандата, в която е въвлечен. Любов, смях и сумо има в съвместния проект на Ерец Тадмор и Шарон Маймон „Според размера” (копродукция на Израел, Франция и Германия). Филмът използва сумото като начин за получаване на признание и протест срещу обсебения от мисълта за диети свят. Показва спорта като начин за справяне с личните проблеми. Може ли сумото да помогне на героите във филма да подобрят положението си в обществото и да внесе мир в объркания им живот? Всеки персонаж крие тайни и лични чудатости, които интригуват, разсмиват и поддържат напрежението. Режисьорите не оставят нито един повод за смях да им се изплъзне и изстискват максимално всяка възможност за падане от стола, комични контрасти и словесни двубои. „Според размера” е носител на наградата на публиката на кинофестивала в Карлови Вари миналата година, както и на три награди на Израелската филмова академия – за най-добра актриса (Ирит Каплан), най-добри костюми (Инбал Шулик) и най-добра поддържаща актриса (Левана Финкелстейн). „Tъпан, барабан” на режисьора Алексей Мизгирьов е разказ за самотна библиотекарка, която се опитва да балансира етиката и любовта с бруталните условия на оцеляването. Главната героиня Екатерина Артемовна (Наталия Негода от „Малката Вера”) е около 45-годишна жена, която живее в малък град и има доста скромна месечна заплата. За да свърже двата края Артемовна е принудена да продава нелегално книгите от библиотеката на близката гара. Един ден, обаче се появява мъж (Димитрий Куличков), който решава да върне купените книги в библиотеката, без да разпознава в библиотекарката жената, от която е купил книгите. Непознатият мъж запалва любовта в сърцето на самотната библиотекарка, преди обаче той да разкрие истинската си същност. И изтерзаната Артемовна да реши да потърси отмъщение за накърнените си чувства. Филмът на Алексей Мизгирьов е впечатляваща история за границите на човешката търпимост пред лицето на отчаянието, която се случва в средата на 90-те години на 20-ти век, когато животът на хората в Русия претърпява трудните изпитания на прехода. „Тъпан, барабан” е носител на наградата на екуменическото жури от фестивала в Котбус през 2009, както и на специалната награда на журито от фестивала в Локарно ’09. „Тя, китайката” на младия режисьор Шиаолу Гуо представя интригуващата история на младо момиче от провинциален Китай, което решава да потърси късмета си в един тотално различен град – съвременен Лондон и предприема пътуване към Острова, което се превръща в огледало на нейния роден град в модерния свят. Главната героиня във филма (представена от актрисата Лу Хуанг) е типичната тийнейджърка, която никога не е пътувала на повече от пет мили от родното си градче. В големия град тя среща приятел (Вей И Бо) и закрилник, който обаче се оказва истински гангстер. „Тя, китайката” е дебютен филм за живеещия в Лондон Шиаолу Го, който е сценарист на филма, удостоен със „Златен леопард” на фестивала в Локарно миналата година и с наградата за най-добър сценарий в Хамбург ’09.„Часът на тъгата” е дело на една от големите надежди на арменското кино – режисьорът Ерик Назарян, роден в Армения, но израснал в Лос Анжелис, Калифорния. Историята представя четири различни съдби на персонажи от Лос Анжелис – тийнейджърка, посветила се на хип-хопа и графити изкуството, която не се разбира с родителите си; баща, който страда по удавената си дъщеря и се опитва да спаси остатъците от брака си; джаз музикант, който трябва да се погрижи за болната си майка и самотен пенсионер, който живее със спомените за любимата съпруга. Съдбите в „Часът на тъгата” носят белега на човешката загуба и впечатляват с дълбочина. Филмът е удостоен със „Златна кайсия” от МФФ Ереван ’08 за най-добър филм в Арменската панорама, носител е на наградата на екуменическото жури, на наградата на Министър-председателя и на специалната награда на Външното министерство за режисура. От фестивала в Сан Себастиан през 2008 г. Ерик Назарян има и номинация в секцията „Нови режисьори”. ... още »
ПРИЛИВ НА НЕЖНОСТБългария, 1983, 95 мин.Реж. Коста Биков, сц. Руденко Йорданов, оп. Димитър Лисичаров, худ. Иван Андреев, муз. Кирил Дончевс Любен Чаталов, Камелия Тодорова, Петър Слабаков, Павел Поппандов, Георги Димитров, Иван Григоров „Краят на Втората световна война. Нашата армия води сражения с германците. На огневата позиция е и редник Пейчо Пейчев-Пейчина – чувствителен и свит човек, през чийто поглед минават ужасите на войната. Командирът на батареята капитан Черкезов му казва, че след края на всяка война настъпва „световен прилив на нежност”... След тежко раняване Пейчина се връща в родното си село. Новата власт се опитва да го привлече на своя страна.Но това, което истински го занимава и умее да прави, е да държи длето. Под него излиза прекрасният образ на жената, в която се влюбва – дъщерята на горския Елена. „Световният прилив на нежност” се отлага... Пейчина става причина за смъртта на заловения анархист – землемерът Пело Драмски, помага за залавянето на капитан Черкезов – оказал се враг на новата власт. И когато кметът отново му дава пушка в ръцете, Пейчина не желае да я поеме...” Енциклопедия „Българско кино”. Титра. София, 2000 Кино „Одеон” 24.02. (сряда) 19 ч. ... още »
