Над 3000 участници се включиха в играта по случай първия рожден ден на телевизията„Малкълм” е любимият сериал на зрителите на bTV Comedy, които се включиха в играта по случай първия рожден ден на канала. Той оглави класацията на предаванията, с които зрителите на телевизията са се веселили най-много през изминалата година, с убедителните 826 гласа. Веднага след него се нареждат „Комиците” – с 512 гласа, следвани от „Всички обичат Реймънд”, на който не му достигнаха само два гласа, за да заеме втората позиция.В играта на bTV Comedy, която се проведе през октомври, се включиха над 3000 участници. Сред най-предпочитаните от тях заглавия, излъчвани по забавния телевизионен канал, са и “Господари на ефира”, “Моите мили съседи”, “Монк”. bTV Comedy ще награди 15 от участниците с покани за участие в публиката на най-добрите комедийни предавания в българския ефир - "Комиците”, "Шоуто на Слави” и "Господари на ефира”, a eдин от зрителите ще получи атрактивен скутер. ... още »
Запознайте се с озадачаващия и понякога шокиращ свят на сексуалните аномалии от понеделник - 8-ми ноември, 20:55ч., само по TLCАко смятате, че сте експерт в секса, помислете си отново! Може да знаете и можете много, но не и достаъчно - TLC отваря вратите към съвсем различен свят изпълнен с необичайни сексуални срещи. Този ноември стартира премиерата на СТРАННИЯТ СЕКС, шестсериен филм, в който специалисти в тази област са готови да прекратят мълчанието и да обсъдят загадъчни и обезсилващи ги сексуални състояния. От ветеран от войната в Ирак, който изпитва единствено болка по време на секс, до бивша звезда от Бродуей и преподавателка по сексуално възпитание, която се научава да изпитва оргазъм, СТРАННИЯТ СЕКС разказва за мистериозни обстоятелства, необичайни фетиши и научни обяснения за сексуалното привличане. Разказите на свидетели и коментарите на медицински специалисти във всеки епизод изпращат зрителите на едно неограничено пътешествие до един напълно непознат свят, в който сексът не е табу.С помощта на известни учени и терапевти, СТРАННИЯТ СЕКС успява да премине отвъд границите на срама и притеснението, които се пораждат в следствие на сексуални проблеми, и да за изследва сложността, въздействието и лечението на всяко едно такова разстройство. Първият епизод на СТРАННИЯТ СЕКС проследява 73-годишната Хати, която търси секс, любов и половинка в Манхатън. За човек, за който романтиката не е чужда, няма невъзможни неща - Хати е излизала с мъже на около 30 годишна възраст повече от половин век вече. Рон от своя страна е 33-годишен мъж, самотен баща на две деца, който винаги е излизал с по-възрастни жени. Въпреки разликата в годините, Хати и Рон имат уговорка за среща. Ще се получат ли нещата между тях?Поредицата ще разкаже различни истории за едни от най-нетипичните сексуални срещи и желания, включително за мъж, който има фетиш към балоните, жена, която се опитва да получи оргазъм по време на второ раждане и двойка, която приветства още един мъж във връзката си, сексуалния си живот и дома си. СТРАННИЯТ СЕКС също ще подчертае някои необичайни заболявания като сексуални алергии, с участието на една жена, която е алергична към партньора си; пристрастяване към секса, с участието на сексуално обсебени хора, които постоянно стимулират гениталиите си; жена, която винаги страда от жестоки сексулани възбуди и единственият начин да ги прекрати е да се самозадоволи и на последно място разкрива какво е секссомния, като показва една жена, която прави секс докато спи, и след като се събуди не помни нищо.Не пропускайте този приковаваща вниманието поредица от понеделник-8-ми ноември, 20:55ч., само по TLC. ... още »
Студиото TriStar Pictures разпространи нова информация и първи снимки от предстоящия филм “Soul Surfer”, в който главните роли ще бъдат изпълнени от носителката на "Оскар" Хелън Хънт, Денис Куейд и младата Анасофия Роб. Продукцията е по действителен случай, който е описан в книгата на Бетъни Хамилтън, “Soul Surfer: A True Story of Faith, Family and Fighting to Get Back on the Board”.“Soul Surfer” ще разкаже истинската история на 13-годишната състезателка по сърфинг Бетъни Хамилтън, която през 2003 година оцелява по чудо след внезапна атака на 5-метрова акула. За съжаление, тя губи лявата си ръка и тялото й понася жестоки наранявания.Въпреки това, само две години по-късно, тя сбъдва мечтата си и печели Национaлния шампионат по сърфинг. След този успех, Бетъни се превръща в символ на решителността и непоколебимата вяра, вдъхновил милиони хора по света.“Със семейството ми сме изключително благодарни на създателите на филма. Единствената ми надежда е “Soul Surfer” да вдъхнови още повече хора и искам те да разберат, че надеждата и вярата наистина умират последни”, заяви Бетъни Хамилтън.Анасофия Роб ще се превъплъти в ролята на Бетъни, а Денис Куейд и Хелън Хънт ще изиграят нейните родители, Том и Чери Хамилтън. Режисьор на филма ще бъде Шон Макнамара (“Не се предавай”), а адаптирания сценарий е дело на Майкъл Бърг, Рон Бас, Джен Смолка, Кара Холдън, Дъглас Шварц и Дебора Бонън Шварц. Компаниите TriStar Pictures и новоформираната FilmDistrict финансират и ще поемат разпространението на “Soul Surfer”, а продуценти ще бъдат Дейвид Тайс, Рой Хофстетър и Доминик Яно.“Сегашния свят има нужда от хора като Бетъни и нейните родители. Когато ги срещнах за първи път си казах, че този филм трябва да бъде направен. На всяка цена. Радвам се, че намерихме страхотни партньори в лицето на TriStar Pictures и ето - “Soul Surfer” е вече факт. Благодаря от сърце на всички които ни помогнаха в това начинание”, сподели продуцента Дейвид Тайс.Снимките на “Soul Surfer все още не са приключили. Екипът ще прекара няколко седмици в Хавай, където предстоят да се снимат допълнителни сцени наскоро вписани в сценария. От TriStar Pictures разкриха, че световната премиера на филма ще се състои на 15 април 2011 година. ... още »
Израелският филм "Intimate Grammar", разказващ за момче, което спира да расте за три години, спечели голямата награда на международния филмов фестивал в Токио. По този начин Нир Бергман се превърна в първия режисьор, който е печелил отличието два пъти - през 2002 г. бе награден за филма "Прекършени криле"."Intimate Grammar", чието действие се развива през 60-те години на XX в., завоюва и $50 000 към наградата „Сакура", побеждавайки 15 други кандидати от повече от 80 страни.Продукцията разказва историята на изтънчения Аарон, син на жертва на Холокоста, който търси своето място в един свят на бруталност и сурови нрави.Бергман заяви през изминалата седмица, че продукцията е базирана на книгата на израелския писател Давид Гросман "Book of Intimate Grammar", която според думите му "го е разтърсила емоционално и се е чувствал сякаш чете за собствените си чувства и преживявания"."Героите ми харесаха толкова много, че реших да ги пресъздам на големия екран", го цитираха организаторите на фестивала.Отличието за най-добър режисьор отиде при французина Жил Паке-Брене за лентата му "Sarah's Key" (третиращ съдбата на еврейско семейство по време на Втората световна война), който получи и наградата на публиката."Благодаря ви толкова много! Сега ще мога да си платя данъците", заяви режисьорът по време на церемонията по обявяването на призьорите на събитието.Кането Шиндо, 98-годишният местен режисьор, бе почетен със специалната награда на журито за творбата си "Post Card", третираща влиянието, което най-кръвожадната война в историята на човечеството е имала върху провинциалното японско население.По време на награждаването си Шиндо, в инвалидна количка, не пропусна да обяви и оттеглянето си от света на седмото изкуство: "От сърце се надявам всички вие да се справяте добре и да правите хубави филми".Журито на фестивала бе оглавено от носителя на „Оскар" Нийл Джордан. ... още »
Шон Джефърд е режисьор на един от най-провокативните проекти, появили се в ъндърграунд пространството напоследък – документалният дневник „Пънк от Пекин”. Филмът е забранен в Китай, атмосферата, която виждаме е напълно непозната за 98% от населението на страната, а участниците са преследвани от властта.Джефърд беше приятно изненадан, че България е сред първите страни в света, където филмът ще бъде прожектиран и се съгласи за интервю, в което сподели какво му е коствало да снима в Китай, как гледат в страната на един чужденец, който иска да представи тъмната страна на музикалната сцена и как се развиват пънк групите след заснемането на филма.Как реши да направиш филм за ъндърграунд сцената в Пекин? Кое те провокира да го заснемеш?Бях в Ню Мексико и от снимачната компания ми показваха разни места, подходящи за снимки за нов филм. Там се запознах с Брайън Хардгруув от Public Enemy и той ми разказа, че в момента продуцира албум за една ъндърграунд банда, която всява смут в Пекин. Това бяха Demerit. Стана ми интересно и реших да замина за Китай и да видя тази група. След снимки, които продължиха около седмица, реших, че трябва да остана и да се запозная отблизо със субкултурата на тази страна. Наложи се да се въоръжа с търпение, докато намеря инвеститори за този смел проект. Накрая успях, събрах малък снимачен екип и стартирах снимките за филма.Планирал ли си предварително заснемането на такъв филм или решението да го направиш дойде в последствие?Още щом се запознах със Спайк от Demerit, вече знаех, че трябва да направя филм за музикалната сцена, част от която беше той. Навлизайки в този свят, пред мен се разкриваха други нови групи. Започнах да подбирам онези, които в текстовете на песните си засягаха наболели проблеми. Неща, зад които бях твърдо решен да застана и да подкрепя. Самият процес по създаването не беше съвсем планиран, но скоро след началото усетих, че съм силно повлиян от тези хора и от това, което правят. Харесваше ми духът на аутсайдерите, исках да им помогна така, както мога. Те имаха късмет, че съм режисьор и че търсех нещо интересно за нов проект. Всичко останало се случи съвсем естествено.Популярна ли е субкултурата сред младите хора в Китай?Мога да кажа само за тези неща, които видях там. Не съм експерт в това, защото самият аз добих представа за влиянието на това течение от посещението си в страната. Фактите сочат, че субкултурата е изключително популярна, но само сред малобройна прослойка от хлапета, а масата млади хора в Китай изобщо на са наясно за съществуването й. Трудно е да стигнеш до публиката, особено ако не те пускат по радиото, телевизията, или държавата контролира всичко, което изтича в интернет. Особено ако през целия си живот младият човек е поставен на стриктна диета като е заливан единствено от сладникави поп бози. Интересът при тях се е породил, просто защото не са чували нищо различно.По време на снимките, създаваха ли ти проблеми полицията или някакви държавни институции?Да, много пъти ни се наложи да преустановим работа, след намеса на полицията. Просто бяхме отстранявани от местата, на които снимахме. Веднъж дори ни конфискуваха и камерата. Но имайки предвид, че снимах филма докато се провеждаха Олимпийските игри в Пекин, имах усещането, че по това време чужденците бяха оставени без надзор малко повече от обикновено. Когато се върнах да довърша филма след година, контролът беше доста по-голям и ми създадоха доста препятствия.Лесно ли се съгласиха групите да участват във филма?Изобщо не ми обърнаха внимание когато се свързах с тях в началото. Всички бяха толкова обезверени, мислеха си, че съм поредният странник от Запада, дошъл на екскурзия в Китай. Когато се поопознахме, обсъдихме текстовете, трудностите им и стигнахме до същността на това, което тези хора искат да постигнат и да покажат на света, беше ми предоставена изключителна възможност да вляза зад дебелите стени, в света на тези бунтари. Сякаш бях разбрал каква е мисията им и задачата ми беше да покажа всичко това на външния свят. Освен това аз съм австралиец, а ние също сме бунтари. Това според мен помогна много, за да сринем всички прегради.Филмът е заснет преди около година. Знаеш ли какво се случва сега с MiSanDao, Demerit and Hedgehog? Кога за последно имаше новини от тях?Поддържам контакт с всички групи, които снимах. Често се чуваме и с Невин Доумър от „Maybe Mars”. Работят здраво, за да популяризират музиката си на Запад. Поради недоверието на властта и съмненията им за целите на това движение, шансът тези банди да имат някакъв комерсиален успех или да изгреят на музикалната сцена в Китай се изключва напълно. Затова другата им алтернатива е да опитат да покорят Запада. Demerit са на турне в САЩ през 2011 г. Вълнувам се и се радвам, че ще се видим отново, защото мисля да пътувам заедно с тях.Лейджун от Mi San Dao работи, както винаги. Заедно с групата създават нов албум и планират скоро да тръгнат на турне в Германия. Двамата с Марк Ой работим по публикуването на албум с негови фотографии в Лондон. Лю Бао, който в момента има проблеми със закона, ще бъде отново на свобода през 2011 г. и няма търпение да излезе, за да продължи да прави своята музика.Скоро не съм чувал Hedgehog, но вярвам, че продължават да правят велики парчета и не спират да обикалят клубовете на Пекин. Радвам се, че бях част от изпълненията им на живо. Имам си един техен диск и често си го пускам тук, в Сидни.Разкажи ни нещо за ъндърграунд сцената в Австралия. Имал ли си някога през живота си „пънк” или „скинхед” период?Не мога да разкажа кой знае какво за това. Пънкарите в Китай ми казаха, че тук се прави много качествена, енергична музика. Това не е в моята област, наистина нямам представа. Аз се занимавам с кино, не с музика. Имам няколко пънк парчета в музикалната колекция, но никога не съм се възприемал като част от пънк културата. Мисля, че всичко, което показах във филма е част от чара на Пекин. Възприемам се като абсолютен аутсайдер в пънк културата и позитивно или негативно отношение към нея. Изненадах се колко открито тези хора застават срещу онова, което не харесват. През целия си живот съм се възприемал като традиционалист, но този филм събуди у мен революционера. По-скоро вътре в мен е живял един бунтар, а не пънкар.Проявила ли е досега интерес към филм някоя азиатска държава?Да. Много страни искат да го покажат, включително и от Азия. Това, което ме изненадва е, че се възприема еднакво навсякъде. Хората харесват филма. Досега прожекциите му за мен бяха като приключение. С нетърпение очаквам да разбера за реакцията на българската публика.Какво да очакваме скоро от Шон Джефърд?В момента снимам следващия си филм, тук, на плажа в Сидни. Искам да се върна към някои стари неща. Например към игралния филм, към писането, плуването и към разходките по плажа.Интервюто взеха Здравко Григоров и Ангел Хаджийски ... още »
Създателят на „Позабременяла" и „40-годишен девственик" Джъд Апатоу разкри, че вече работи по следвашия си проект, който трябва да тръгне по кината на 1 юни 2012 г.Не се разкриват абсолютно никакви други данни за проекта, но едно е сигурно - забавлението с творец като Апатоу е гарантирано.За последно той написа и режисира „Смешни хора", в който участва Адам Сандлър.Към момента Джъд е ангажиран предимно като продуцент на предстоящите продукции „Wanderlust", „Business Trip" и „Pee-Wee Herman". ... още »
Режисьорът Дейвид Линч ще смени амплоато си - от създател на филми той ще се превърне в арт мениджър на филмов фестивал. Като първия гостуващ творчески директор на AFI Fest, режисьорът на „Синьо кадифе" е планирал мини фестивал в рамките на голямото събитие, което стартира другата седмица в Холивуд.Неговата селекция включва „Часът на вълка" на Ингмар Бергман (1968), „Лолита" на Стенли Кубрик (1962), „Моят чичо" на Жак Тати (1958), „Прозорец към двора" на Алфред Хичкок (1954), „Булевардът на залеза" на Били Уайлдър (1950).Да избере само пет филма от дългия списък с личните му вдъхновения е било почти невъзможно, споделя Линч. „Това са филми, които наистина обичам".Всъщност режисьорът е свързан с кинофестивала много отдавна, от годините на първия му пълнометражен филм „Гумена глава" (1976). „Бях отхвърлен от фестивала в Ню Йорк, от фестивала в Кан и нямаше къде да отида", спомня си Линч и добавя, че единствено Filmex (старото име на AFI Fest) са се съгласили да включат филма му в програмата. „След като Бен Баренхолц от Libra Films го гледа, лентата беше разпространена светкавично".„Гумена глава" по-късно се превръща в култова класика и във филма, който слага началото на кариерата на Дейвид Линч в Холивуд. Други негови емблематични заглавия са „Човекът слон" (1980), „Синьо кадифе" (1986), телевизионния сериал „Туин Пийкс" (1990-91), „Мълхоланд драйв" (2001), за който той получава и една от четирите си номинации за „Оскар".Режисьорът, който е заснел видео презентации за избрани прожекции, ще представи лично на 6 ноември двойна доза филмово изживяване - първия си филм „Гумена глава" и класическата холивудска драма „Булевардът на залеза".„Били Уайлдър е създал свят, в който искам да живея. Беше прекрасно да гледам филма и да съм в този свят. Играта на Уилям Холдън и Глория Суонсън е неописуема, а настроението е като красив сън", каза Линч. Освен, че е творчески директор на 24-то издание на кино фестивала, Дейвид Линч е и човекът зад визията му.AFI Fest 2010 ще се проведе между 4 и 11 ноември. ... още »
На фокус: „Летете с Росинант”2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.Представяме на вашето внимание „Летете с Росинант” на Джеки Стоев. Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора. Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори.„Летете с Росинант” – филмътБългарска оперна трупа е на турне в Европа. Поради липса на пари пътуват със стар, почти негоден автобус, наречен “Росинант”. Когато шофьорът се напива от радост, че му се е родил син, кормилото поема възрастният диригент - лош шофьор, който вярва в своята непогрешимост.По време на пътуването новият член на оркестъра – разсеяният тимпанист Теди, неусетно се влюбва в младата Мария. Тяхната зараждаща се връзка се следи от целия състав на операта и скоро двамата са въвлечени в сложна плетеница от бившите любови и настояща завист между членовото на трупата. Докато километрите летят, в автобуса се развихря купон, музикантите свирят и пеят – празнуват раждането на сина на шофьора.Във вакханалното смесване на оперни мотиви и народни ритми от Балканите маестрото открива отражение на собствените си търсения и създава мечтаната от него опера.В концертната зала музикантите постигат бляскав успех, вдъхновено дирижирани от щастливия маестро. Сякаш на всички са им поникнали ангелски крила. Дори автобусът, старият “Росинант”, литва в облаците. И понеже рейсът е български, от небето на оперната сцена пада едното му колело. Но за какво са им колела - нали със силата на любовта и музиката – могат да летят!Режисьор на филма е Георги Стоев - Джеки, сценарият е дело негово и на Светослав Овчаров. Оператор е Пламен Гелинов, музиката е дело на Горан Брегович („Циганско време”, „Аризонска мечта”, „Ъндърграунд”). Ролите са поверени на Кръстю Лафазанов, Ицко Финци, Стефания Колева, Мая Новоселска, Дидо Мачев, Татяна Лолова, Жанет Иванова, Георги Мамалев, Венци Такев, Нона Йотова, Васил Денев, Ана и Боряна Шехтови. Със специалното участие на Симеон Щерев, Венци Такев, Иво Папазов – Ибряма и танцьори от ансамбъл “Българе”. Продуценти са Диана Дамянова и Александър Методиев.Филмът е ко-продукция между България, Сърбия и Австрия - копродуценти от българска страна са Д&Д Агенция и Радиовижън Плюс, от австрийска - Амур Фу, а от сръбска - Комуна, известна като продуцент на филмите „Ъндърграунд” и „Черна котка, бял котарак”; с финансовото съдействие на НФЦ и БНТ. Разпространяван е у нас и в Австрия, Германия, Швейцария, Сърбия и Черна гора.Режисьорът за филма Смятам да обявя конкурс за най-смешен филм, правен в последните години по света. И ще го спечеля! Готов съм да хвана бас с всеки, който се съмнява. Нека ми намери филм, по-смешен от моя. Сигурен съм, че няма да може…- Идеята във филма е за пречистващата сила на изкуството, което може да помири и най-непримиримите врагове. Толкова ли си наивен, че вярваш в това? -- Естествено, че съм наивен - иначе защо ще правя кино. Бях в Полша преди години. Влязох в една католическа катедрала. В същия момент ме обгърна звукът на органа. Кюрето запя, запяха и всички хора. Седях отстрани и гледах лицата им. Имаше лица на интелигенти, на простаци, на истински добри хора, на откровени мошеници и на бандити. Всички лица обаче в момента бяха озарени от вяра в доброто. Сигурно след час или два мошеникът щеше да измами някого, а бандитът да пребие този-онзи. Но в този момент всички те - сигурен съм - бяха добри и почтени хора. Е, берекет версин. Същото се отнася и за киното.Джеки Стоев пред Борислав Колев, „Капитал Light”, ноември 2007Обикновено ме питат за идеята на филма и аз отговарям. Той е без идея и разказва по свой начин за любовта и музиката, и за мъртвец, който възкръсва. Аз съм си поставил мото на филма – още по време на първия снимачен ден: „Изкуството иска жертви, изкуството иска жертви, но те не трябва да са за сметка на публиката!” Заедно със сценариста Светослав Овчаров искахме да направим филм, който да се отличава от всички останали, създадени до днес, за които се казва, че са тягостни. Публиката се убеди в това и ние всички получихме тяхната награда – признанието им и нестихващите аплодисменти. „Бургас днес и утре”, януари 2008Горан Брегович за филмаСветът на музиката, който се разкрива в този филм ми е близък и понятен. И аз се опитвам да обединя фолклора и класиката, да ги споя в единна форма. „Летете с Росинант” е предизвикателство за всеки филмов композитор и с удоволствие го приемам. С продуцентите искаме да представим света на Балканите във всичката му пъстрота и прелест пред очите на хората от Европа.Критиката за филма „Летете с Росинант” е нещо важно за българското кино. Той е първият смешен наш филм след 1989-а. Откак родната кинематография се посъбуди - след тройнокритичния си период в зората на демокрацията, - тя роди няколко прилични драматични ленти. Но от малкото опити в комедийния жанр лъхаше само пошлост и скука. А именно той приютява любимите ни заглавия от миналите десетилетия: от „Оркестър без име” и „Опасен чар” до „Любимец 13” и „Топло”. Джеки Стоев слага край на тази криворазбрана „сериозност” и режисира филм смешен, непретенциозен, музикален, буфонаден. В него има от всичко - и кич, провинциален комплекс, и купонджийски дух, и големи актьори, и истински талант, и усет за ситуация (за диалог - недотам, но то пък пълно щастие няма). „Музикален филм с елементи на опера и нямо кино”, така самият режисьор определя „Летете с Росинант”… Анита Димитрова, „Сега”, ноември 2007Фестивални участия и награди20076-ти Международен фестивал на европейските усмивки, Млада БолеславНаграда на директора на фестивала (Георги Стоев-Джеки)2008Фестивал на европейското кино в Торонто 2010Месец на българската култура в Берлин, програма на Българския културен институтФестивал на българското кино в Рим ... още »
