Как се сбогува човек със спомен? Като освободиш скритата му сила, оставяйки камерата да записва. Шотландската режисьорка Шарлът Уелс намира отговорите в дълбокия емоционален свят на „Под слънцето“, който освен, че получи десетки награди и номинация за „Оскар“, е едва първият ѝ пълнометражен филм. Седмицата се разтяга във вечност, когато Калъм и 11-годишната му дъщеря Софи пристигат в Турция за ежегодната си споделена почивка в края на лятото. Нито един от тях не подозира, че това ще е последният път, в който нещата ще се случват по този начин, преди животът да ги раздели. За щастие, са си донесли и видеокамера. На фона на яркосиньото небе и с позлатена от слънцето кожа, баща и дъщеря създават своя филм, за да можем и ние да преживеем превръщането на споделено настояще в минало.
Савина Петкова за „Little White Lies“
Има още фестивални прожекции на тоталния киномански хит – следващата е на 29 март, сряда, от 19:00 часа в Cine Grand Park Center. После може да бъде видян на 1 април, събота, от 20:30 часа в Кино „Одеон“ и на 7 април, петък, от 18:15 часа в Дома на киното. Не го пропускайте!
През 2020 Винтерберг отново доказа майсторство и световна класа с „Още по едно“, селектиран в конкурсната програма на Кан 2020, който триумфира в края на пандемичната година с четири награди на Европейската филмова академия – най-добър филм, сценарий, режисура и най-добър актьор – Мадс Микелсен. Вчера филмът получи две номинации за „Оскар“ – за най-добър международен филм и за най-добър режисьор. И макар да си остана само с една номинация за „Златен глобус“, той е един от претендентите за новата награда LUX, която ще бъде определена от вота на публиката – гласуването продължава до 23 май, а резултатът от предпочитанията на зрителите ще бъде обявен на 9 юни 2021.Представен пред публиката на повече от 20 международни фестивала, с почти толкова награди, историята за „изследователската“ група датски учители, които искат да си добавят липсващите промили алкохол в кръвта, се среща премиерно с българските зрители на голям екран именно през март – на 25-ия София Филм Фест. „Нашата амбиция беше да направим филм за живеенето. За загубените вдъхновение, любопитство, желание да поемаш рискове и да изследваш непознатото. Тези четирима учители просто се оказват в затворения кръг на непрестанно повторение и ежедневна рутина“, споделя Винтерберг. Гледайте филма ДНЕС – 16 март, от 20:45 часа, в кино „Люмиер“; на 20 март, от 18:00 часа, в кино „Влайкова“; на 22 март, от 18:30 часа в Евро Синема и на 26 март, от 21:00 часа, в кино „Одеон“. ... още »
Макар да не може да се похвали с достатъчно нови филми в количествено отношение, Косово има своите малки и големи кино шедьоври от последните години. Тези филми хем са добре направени (винаги в копродукция, иначе е почти невъзможно икономически), хем провокират вниманието като тематика, хем носят една особена меланхолична поетичност, която хваща за гърлото, независимо дали рамката на историята е социална или екзистенциална (или най-често и двете едновременно).„Галактика Андромеда“, пълнометражен дебют на младата режисьорка Море Рача, ни въвежда в една история, която е подобна, но и диаметрално противоположна на тази във филма „Татко“ на Висар Морина, който преди няколко години също участва на Балканския конкурс на София Филм Фест. Тук темите за социалната безперспективност и безнадеждност, за единствената алтернатива на несигурното гастарбайстерство и най-вече за отношенията баща-дете имат доста различно решение. В „Галактика Андромеда“ бащата буквално продава бъбрека си, за да осигури някакво бъдеще на детето си и това не е някакъв героизъм от западен тип, а единственото логично нещо, което един добър човек, притиснат до стената, следва да направи. Интересен е фактът, че в главната роля на безработния и непрекъснато затъващ Шпетим ще видим бащата на самата режисьорка – Сунай Рача, който освен един от най-опитните и познати съвременни актьори в Косово е и продуцент на филма.„Галактика Андромеда“, копродукция между Косово, Испания, Италия и Северна Македония, е минорен, но и някак си оптимистичен филм, който ни казва по един фин и дискретен начин, че дори когато няма никаква надежда, все пак съществуването на други галактики „в близост“ до нашата, легитимира и нашето право да мечтаем за спасение.Гледайте филма УТРЕ – 16 март, от 18:30 часа, в кино „Одеон“ и на 26 март, от 13:30 часа, в Дома на киното. ... още »
Филмът ще се бори за статуетка за най-добър пълнометражен документален филм и най-добър интернационален филм на 26 април Документалният филм на HBO и режисьора Александър Нанау „Колектив“ получи две номинации за Оскар и ще се бори за статуетки в категориите „Най-добър пълнометражен документален филм“ и „Най-добър интернационален пълнометражен филм“, бе обявено днес в рамките на номинациите за 93-те награди на Оскар. Победителите ще станат ясни на 26-ти април.Ханка Кастелицова, копродуцент на филма, вицепрезидент на HBO Европа за документални филми, коментира номинациите, като сподели: „Развълнувана съм, че „Колектив“ бе признат по този начин. Имаме дълга традиция да си сътрудничим с Александър Нанау в HBO Европа, като румънския документален филм Колектив е нашият трети проект заедно. За мен беше невероятно да наблюдавам професионалния растеж на Александър през последните години, той се превърна в истински майстор на разказването на истории с похвата на наблюдението. Той е много трудолюбив и перфекционист; човек с изключително високи етични стандарти и аз искрено се радвам на този огромен успех с него и за целия ни екип. Преди няколко години номинация за „Оскар“ за източноевропейски филм изглеждаше като непостижима цел и съм щастлива, че „Колектив“ е доказателство, че си струва да мечтаем в големи размери. “От своя страна Антъни Рут, ръководител на оригиналната продукция на WarnerMedia за EMEA, сподели: „Изключително съм щастлив за Александър и екипа на „Колектив “. Да бъдеш номиниран за Оскар е една от най-високите форми на признание, която един филм може да постигне и всички ние от WarnerMedia сме изключително горди от постигнатото от този мощен и въздействащ документален филм."Румънският разследващ документален филм Колектив на режисьора и продуцент Александър Нанау и HBO Европа засяга темата за важността на разследващата журналистика през разкриването на най-мащабната злоупотреба в сферата на здравеопазването в Румъния. Припомняме, че на 30 октомври 2015 избухва пожар по време на концерт в клуб „Колектив“ в Букурещ. На място загиват 27 младежи, а 180 са ранени. Още 37 жертви с изгаряния умират в болниците в първите 4 месеца след пожара, въпреки че раните им не са били определени като животозастрашаващи. Документалният филм на носителя на „Еми“ Александър Нанау и HBO Европа проследява разследването на малък екип журналисти, към които се присъединяват лекаря Камелия Реою и Влад Войкулеску, временен министър на здравеопазването. Всички те, заедно с част от жертвите на инцидента, застават пред камерата, за да разкажат за едно от най-големите журналистически разследвания в румънската история, което води до преструктуриране на системата на здравеопазването в страната. Пълен списък на номинираните в двете категории: Категория „Най-добър пълнометражен документален филм“ (по азбучен ред): 15 селектирани“Collective” (Magnolia Pictures and Participant) – directed by Alexander Nanau“Crip Camp” (Netflix) – directed by James Lebrecht, Nicole Newnham““The Mole Agent” (Gravitas Ventures) – directed by Maite Alberdi“My Octopus Teacher” (Netflix) – directed by Pippa Ehrlich, James Reed“Time” (Amazon Studios) – directed by Garrett BradleyКатегория „Най-добър интернационален пълнометражен филм“ (по азбучен ред): 15 селектирани“Collective” (Romania) – directed by Alexander Nanau“Another Round” (Denmark) – directed Thomas Vinterberg“Better Days” (Hong Kong) – directed by Derek Tsang“Quo Vadis, Aida?” (Bosnia and Herzegovina) – directed by Jasmila Žbanić“The Man Who Sold His Skin” (Tunisia) – directed by Kaouther Ben Hania ... още »
През септември миналата година една вдъхновяваща новина за грузинското кино обиколи света – младата режисьорка Деа Кулумбегашвили спечели една златна и три сребърни раковини на международния филмов фестивал в Сан Себастиан. Деа е носител на голямата награда за най-добър проект на 13-ия София Мийтингс 2016, а нейният пълнометражен дебют, чиято премиера трябваше да бъде в Кан 2020, възхити световната кинообщност, получи наградата на ФИПРЕССИ за откритие в Торонто и освен приза за най-добър филм, в Сан Себастиан ѝ връчиха наградите за най-добър режисьор, най-добър сценарий и наградата за най-добра актриса – за ролята на Ия Сухиташвили.Историята на филма проследява Яна, съпругата на пастор от „Свидетелите на Йехова“, която трябва да се справи с колебанията и съмненията, изникващи по пътя, поет в подкрепа на мисията. Очевидно проповедите се оказват предизвикателство за екстремистка групировка в малкия град в близост до Тбилиси, населен предимно с православни християни, и искрата на драматичния развой на събитията е атака срещу специфичното религиозно и културно малцинство – сградата за молитви е подпалена. В разгара на конфликта светът, с който е свикнала Яна, започва бавно да се разпада. Вътрешното ѝ недоволство нараства, докато тя се опитва да осмисли желанията си. „Ню Йорк Таймс“ и „Лос Анджелис Таймс“ публикуват хвалебствени ревюта, а филмът продължава своя път към публиката чрез фестивалните програми по света и в платформи онлайн – като MUBI, посветени на интригуващото, провокиращо авторско кино.Гледайте филма УТРЕ – 16 март, от 19:00 часа, в Културен център „G8“, на 18 март, от 20:00 часа, в кино „Влайкова“, на 20 март, от 18:00 часа, в Евро Синема, на 27 март, от 20:30 часа, в кино „Одеон“ и на 28 март, от 20:30 часа, в Дома на киното. ... още »
Филмът „499“, който се състезава в Документалния конкурс на 25-ия София Филм Фест, е едновременно поетична и зловеща визия за Мексико днес, пет века след унищожаването на империята на ацтеките от Ернан Кортес. Киноразказът започва с изхвърлен от океана конкистадор-корабокрушенец (само че в наши дни), през чиято перспектива на призрак от миналото постепенно ще преминем през ада на историческата травма с всичките й ефекти върху съвременно Мексико, болезнено осезаеми дори днес, толкова векове по-късно. Пряко от Калифорния, специално за София Филм Фест, режисьорът Родриго Рейес разказва пред Савина ПетковаЗа подхода към историята:„Влюбих се в историята, тъй като от малък баща ми ме водеше из всички тези удивителни музеи и археологически обекти, които имаме в Мексико. Той ми разказваше за историята на нашата страна по един наистина много директен начин, караше ме да се замислям. И така аз мисля за тези неща през целия си живот. Преди около 5 години, с наближаването на тази годишнина, аз си казах „Трябва да направим филм, да измислим как да направим филм за това събитие“… Защото то е толкова важно за мексиканската идентичност и всичко винаги се връща към поражението на ацтеките и към нещата, които са сторили испанците… Така че исках да използвам тази годишнина, но да я „хакна“, един вид, да я обърна с хастара навън и да се уверя, че говорим за днешния ден и няма да се закотвим само в разговора за миналото, което смятам, че е проблемът на много страни, преживели колониализма. А действието, което имаме нужда да предприемем днес, е да се заемем с днешните проблеми, свързани с това минало. Отне ни известно време да проумеем как да разкажем историята по начин, който да е кинематографичен и интересен, а не като да се почувствате, че сте си пуснали телевизионен филм и го гледате само с цел попълване на знания преди явяване на тест в училище.“За магическия реализъм в „499“:„Мисля, че жанрът е просто конструкция. Ние, режисьорите, можем да заимстваме всичко отвсякъде, когато филмът се нуждае от това. Някои твърдят, че този филм е магически реализъм, други – че е научна фантастика, трети го наричат „хиперреален“, защото всичко по пътя на конкистадора е ултрареално – реални хора с реални истории, фикцията бива изправена срещу реалността. Смятам, че всички тези неща ги има във филма и това го прави магичен, красив, изненадващ. Също така го има усещането за болезнена реалност. Понякога е трудно да асимилираш как всичките тези истории във филма се случват, а конкистадорът е една малка измислица, живееща в реалния свят. Чувствам, че когато хората ти разказват история и ти се ангажираш с разказваното, умът ти започва да си представя, „пускаш“ си собствен филм, отделно от основния. Исках всеки от хората във филма да разкаже нещата, които всички ние трябва да си представим. Филмът е пълен с образи, но ти не ги виждаш директно, а трябва да си ги изградиш.“За човека и призрака на миналото в Латинска Америка:„За мен идеята да изправя един срещу друг призрака и истината, е много силна, защото много от хората, които се съгласиха да участват във филма, харесаха самата представа, че ще говорят директно на човек, който представлява властта – не властта днес, но част от отекващата власт от историята. Това, което научих, докато правех филма, е че когато си се заел с истински хора и истински проблеми, най-добрият начин да действаш, е да си напълно прозрачен и отворен да чуеш тяхната гледна точка. Трябва да има диалог, защото иначе документалният филм става просто инструмент да изкажа мнението си. Реалният ни проблем – на много места в Латинска Америка, не само в Мексико, а и на много други места по света, където виждаме безконечно насилие и фрустрация – е, че ние се чувстваме като хванати в капан, въртейки се в кръг. Нашият Нобелов лауреат Октавио Пас също го е казал – мексиканците сме затворени в кръг от самота и постоянно отчуждение от себе си. Но след завършването на този филм, мисля, че ние сме тези, които дават живот на призрака на историята и ние сме тези, които можем да рестартираме света си, да го построим наново… Това трябва да започне с много болезнения процес на слушане на хората, които са пострадали и са оцелели. И хората, които виждате във филма, са първите, на които трябва да дадем глас.“Гледайте филма ДНЕС - 15 март, от 18:30 часа, във Френския институт – кино „Славейков“ и на 20 март, от 15:15 часа, в Културен център „G8”. ... още »
