от Чарли ХарпърВ неделя започна новият български сериал “Седем часа разлика”. Голямата рекламна кампания, която започна още през пролетта, се оказа успешна и рейтингът на пилотния епизод беше повече от впечатляващ. Но значи ли това, че сериалът е добър и какво липсваше, за да се превърне в истински хит?Преди някой да е скочил с изрази като “излъчена е само една серия” и “още е рано да се каже”, искам да каже, че ако до втория епизод (в неделя беше двоен) не сте заинтригувани, шансовете това да се промени са доста малки. Но стига толкова общи приказни.ГЕРОИТЕНай-важното нещо в един сериал са неговите герои. Историята е на второ място. “Седем часа разлика” ни заля с герои, които бяха скучни, клиширани и без никаква дълбочина. Добър старт. Мисля, че ако досега не се е усетило, аз лично бях безкрайно разочарован от сериала. Голяма част от това се дължи точно на липсата на интересни герои. Ако помислите за момент за всички американски (а и дори български) сериали, които следите, ще осъзнаете, че ги гледате не толкова заради историята, а заради персонажите, които са успели да грабнат вниманието ви. Помислете за “Д-р Хаус”, “Анатомията на Грей”, “Декстър”, “Теория за големия взрив”. Повечето от вас със сигурност не помнят историите на тези сериали толкова добре, колкото персонажите, които гледате всяка седмица.И с право. Точно в това се крие магията на сериала – в интересния персонаж. В “Седем часа разлика” станахме свидетели на възможно най-клишираните стереотипи – корумпираната съдийка, праведната журналистка, мафиотът (ще стигнем и до него), нереализираната певица, затъналият в дългове управител. И още и още. Клише след клише. Два часа и никой герои не показа нещо повече от елементарно зададената им характеристика. Жалко. Мислех, че българските сериали се движат в правилната посока, но след тези два часа отново ми замириса на “Забранена любов”.АКТЬОРИТЕПо принцип избягвам да говоря за актьорска игра, защото понякога един добър актьор може да не успее да покаже на какво е способен заради ред причини – сценарий, режисура, грешен кастинг. Въпреки това не мога да не кажа няколко общи приказки. Като цяло нивото на актьорите се придържаше към общия характер на продукцията - под средното ниво. Така че те не ме дразнеха толкова, просто защото се сливаха с цялата посредственост, която ги заобикаляше. Единствено Алекс Раева успя да излезе една глава над всички и показа, че освен да пее, може и да играе. Някаква ирония виждам тук....Впечатление ми направиха и младите актьори, които според мен имат потенциал, но също не им беше дадена възжност да покажат какво могат. Знам, че сме още в началото, но вместо да ни заливат с толкова много персонажи, можеше да ги посъкратят и да отделят повече време на основните. Не мога да не спомена Калин Сърменов, който успя да превърне българския мафиот в абсолютна карикатура с преиграването си. Може би това е била целта? Може би целият сериал е една сатира на българската мафия и съдебната система? Може би. За Ваня Цветкова мисля да не говоря, защото смятам, че и тя самата вече е осъзнала за какво става въпрос.ИСТОРИЯТАКакво казах в началото. Историята на един сериал не е най-важната. Но това не значи, че трябва да се пренебрегва. Ако някой ме попита какво се случи в “Седем часа разлика” досега, бих използвал само една дума – нищо. Два часа минаха под знака на скуката и за момент не открих нещо заинтригуващо, което да ме кара да чакам следващата неделя.Два часа, които се изнизаха в дървен диалог, безсмилени сцени и всякаква липсва на драматизъм. Мислех, че “X-Factor” страда от липсва на драма, но след като гледах “Седем часа разлика” мога спокойно да кажа, че съм грешал. Не успях да разбера и смисъла от това да гледаме истории както в София, така и в Ню Йорк. И да, сигурно има връзка, която ще разберем в епизод 143, но това не е оправдание. Трябва да се разбере от първия епизод нещо толкова ключово от концепцията на сериала. Нима след първата серия на “Д-р Хаус” не знаехме, че ще става въпрос за арогантен, но гениален доктор, който ще разплита възможно най-странните медицински случаи? Може би примерът не е много удачен, но един успешен сериал трябва да може да бъде обяснен с едно изречение. За момента не знам дали и десет изречения ще успеят да ми обяснят за какво става въпрос в “Седем часа разлика”. Аз дори не мога да кажа кой е главният герой. И защо показваха часа постоянно? И защо това интро напомняше на някоя сапунка от 80те? Толкова много въпроси, а толкова малко отговори...Стига толкова критика. Може би трябва да кажа и нещо положително. Кадрите над София и Ню Йорк бяха хубави. Ето, да не кажете, че само критикувам. Тук ще вметна, че не искам с тази рецензия да обидя някой. Просто не очаквах толкова слаб продукт от хората, които са го правили.Качеството е по-важно от количеството и това, че ще има още серии не значи, че трябва нищо да не се случва в настоящата. Надявам се нещата да се подобрят, но този слаб старт занижи очакванията ми до минимум. ... още »
от Здравко ГригоровСлед като последното турне на Кайли Миноуг „Aphrodite Les Folies” пропусна България, всички меломани могат да видят пищния спектакъл в киносалоните, при това в 3D формат. Само на 21-ви септември за 2 часа красивата австралийка ще бъде на сантиметър от вас.За последно Кайли грееше от големия екран през 2001-ва в „Мулен Руж” на Баз Лурман. Преди 2 години получи космически хонорар, за да участва в боливудската продукция “Синьо”, която се оказа голям провал. Догодина ще я видим в „Джак и Даян”, третият филм на Брадли Ръст Грей, който придоби популярност след успеха на “The Exploding Girl” на наградите „Независим дух” и фестивала Трайбека.Ето още 5 певици, които „сърфират” между музикалната сцена и филмовата площадка.МадонаДнес е особено актуална в кино средите, след премиерата на втория й режисьорски опит “W.E.” на фестивала във Венеция и прожекцията в рамките на фестивала в Торонто. И на двете събития Мадона лично представи филма си и отговори на множеството журналистически въпроси, които предшестваха прожекциите. Сподели, че в повечето случаи критиците не оценяват качествата на филма й, а се влияят от факта, че тя е режисьор на продукцията. “W.E.” ще бъде разпространен в Щатите на 9 декември от „The Weinstein Company”. Според специалистите Мадона се надява лентата да получи номинации в някои от категориите за „Оскар”, но шансовете се свеждат до костюмите, за които всички са единодушни, че наистина са впечатляващи.Кейти ПериКейти даде гласа си на Смърфиета в 3D проекта „Смърфовете”, който предизвика истински фурор у нас и вече мина 700 000 лева приходи.До края на октомври Кейти Пери ще приключи с турнето за последния си албум “Teenage Dream”, на 6-ти ноември ще тръпне в очакване на церемонията по връчване на наградите на европейското МТV, а на 23-ти ноември ще „плува” отново в кино води по време на премиерата на „Мъпетите”, част от чиито екип е. Още две дами от музикалната сцена ще се изявят в кукленото шоу на Джим Хенсън – легендата Лайза Минели и тийн звездата Селена Гомез.ШерШер озвучава лъвицата Джанет в актуалната „животинска комедия” „Опашати сватовници”. В края на миналата година я видяхме сред глуповатия блясък на „Бурлеска”, за който спечели „Златен глобус” за най-добра песен и попадна сред номинираните за „Златна малинка” за най-лоша поддържаща актриса.Иначе Шер е отличена с „Оскар” през 1988г. за „Лунатици” и с награда за най-добра актриса от фестивала в Кан през 1985-та за „Маската”. Няма друга певица, която да е отличена за актьорските си способности както в Щатите, така и в Европа.Дженифър ЛопесСлед като през последните години Джей Ло не успяваше да впечатли никого нито с музикалните си проекти, нито с филмите, в които участваше, тази година е истински ренесанс за музикалната й кариера.Попадна сред номинираните за наградите на европейското МТV за първи път от 8 години насам. В кино кариерата й също има раздвижване. Догодина в Щатските кина ще чуят гласа й в поредната „Ледена епоха”, след което ще чакаме новия филм на Тейлър Хакфорд „Паркър”, в който Лопес дели екран с Джейсън Стейтъм и Ник Нолти.Дженифър ХъдсънПредстои на екран да се появи „Уини”, биографичен филм за бившата съпруга на Нелсън Мандела, в чиято роля се превъплъщава Хъдсън.Нищо чудно да се класира сред номинираните за престижните кино отличия, като се има предвид активът на Морган Фрийман за ролята му на Нелсън Мандела в „Несломим”. Иначе Хъдсън вече спечели „Оскар” за дебюта си на голям екран в „Мечтателки”. В началото на тази година Дженифър Хъдсън издаде втория си албум “I Remember Me”, който достигна второ място в класацията за албуми на „Билборд”. През следващата година красавицата ще е част от екипа на новия проект на братята Фарели “The Three Stooges”. ... още »
Пина Бауш, основател и артистичен директор на “Tanztheater Wupertal Pina Bausch” от 1973 г., е легендарна танцьорка и хореографка. Уникалните ú творения промениха езика на танца и предлагат несравнимо с нищо друго визуално преживяване. Новаторският филм на Вим Вендерс улавя естетиката на Пина Бауш по неповторим начин. Пина е първият пълнометражен документален филм, посветен на танците, който е заснет във формат 3D. За него режисьорът споделя: „Двуизмерното кино не би могло да предаде нито емоциите, нито естетиката в работата на Пина Бауш. Бях завладян и дълбоко развълнуван от танците ú, когато я гледах за пръв път преди 25 години. Започнах да разбирам човешкото движение, жестове и чувства по съвсем нов начин. Работих с Пина Бауш и танцьорите ú в тясно сътрудничество, за да мога да покажа на екрана именно тази магия. Форматът 3D ни дава възможност да поставим зрителите върху сцената, в центъра на събитията.” Продуцентът Джан-Пиеро Рингел допълва: „Досега сме гледали само комерсиални 3D филми, защото форматът беше създаден именно с комерсиална цел. Но с Пина ние предлагаме за пръв път изключителен арт филм в 3D. И благодарение на сътрудничеството между Пина Бауш и Вим Вендерс, както и на работата на пионера в европейската стереография Ален Деробе ще положим началото на нов стандарт в 3D.”Към сайта » ... още »
Поредният омнибус, съдържащ пет късометражни филми, обединени около живота на жени диагностицирани с рак на гърдата. Интересен е подборът на режисьорите в проекта - всички те са представителки на нежния пол, като само една от тях е режисьор – Пати Дженкинс, която застава зад камерата 10 години след изключителния си дебют – „Чудовище”. Останалите дами, които ще се изявят са романтичната кралица Дженифър Анистън, ар ен би дивата Алиша Кийс и неостаряващата Деми Мур. ... още »
Снощи стартира новият сезон на любимия за милиони сериал "Двама мъже и половина". Почитателите чакаха с месеци старта, за да разберат какво убива Чарли Шийн, за да бъде изхвърлен той от поредицата.В разказ на екранната му съпруга Роуз в първия епизод става ясно, че след като той и признава за множество изневери на следващия ден "се е подхлъзва на платформата в метрото и пада на релсите точно преди да мине влакът".След погребението Алън, братът на Чарли, се чуди какво да направи с праха на покойния Чарли. Основният план е да го разпръсне на плажа, където "жени ще седят върху него - точно както когато бил жив".Тръгвайки към прозореца обаче Алън се стряска и изсипва праха на килима. Причината е, че вижда Аштън Къчър, в ролята на Уалдън Шмид – милиардер, чиято жена го е зарязала и той иска да се самоубие. Аштън, разбира се, остава жив и навлиза в живота на "Двама мъже и половина", замествайки легендата Чарли.Шийн бе уволнен от продуцентите на сериала след като се забърка в поредица от скандали. В същото време актьорът Джон Крайър благодари на Чък Лори, че остранил Чарли, тъй като по този начин продуцентът спасил живота на скандалната звезда.Редактор: Ивайло Кючуков ... още »
Британската режисьорка Андреа Арнолд вече е свикнала да печели овации по европейските филмови фестивали - предишните й два филма „Червен път" (2006 г.) и „Аквариум" (2009 г.) печелят наградата на журито в Кан, а адаптацията й на „Брулени хълмове" бе включена в състезателната селекция на Международния филмов фестивал във Венеция. Каква е била мотивацията й да се заеме с този проект и защо резултатът е бил напълно неочакван за публиката?Защо направи адаптация на една от великите класически книги от готическия жанр?Когато започвам някой проект, никога нямам конкретна цел. Филмът за мен е пътуване, в началото съм изпълнена с любопитство и изследователско желание. По време на дългото пътешествие научавам много неща и те могат да бъдат открити в самата лента.Оставям се на течението, ръководя се от случващото се на момента. Разбира се, отнасям се с уважение към същността на книгата, но това е моето лично разбиране на историята и значението й за героите. Романът е почти личен; Емили Бронте го е написала за себе си, не за читателя. Не исках да нарушавам тази интимнтост, а по-скоро да създам нова.Природата заема специално място във филма. Смяташ ли, че мястото, където се развива действието, е отделен герой?Природата е част от филма, защото животът в това диво пространство се отразява на героите и на цялото им съществуване. Не можеш да игнорираш това, затова и голяма част от филма е посветена на тази идея.Защо реши да се върнеш назад във времето след толкова модерен филм като „Аквариум"?Книгата имаше много силно въздействие върху мен, когато бях на 20 години. Идеята се появи спонтанно, сякаш инстинктивно. Но проектът беше много по-труден от очакваното, сякаш беше прокълнат. Аз не се отказах въпреки многото препятствия и запазих това инстинктивно желание в себе си. Не исках да направя филм за историческия период, което само по себе си беше усложнени.Защо отряза цялата втора част от романа?Ако не бях, филмът щеше да е дълъг седем часа по простата причина, че обръщам внимание на детайла. Реших, че дори без втората част (която е посветена главно на децата) лентата разказва завършена история, историята на Хийтклиф.Защо диалозите са толкова малко?Мълчанието позволява усилване на чувствата. Тишината за актьорите беше много ценна, защото така можеха да се концентрират върху играта си на различно, почти животинско ниво. Езикът на тялото е по-важен от думите и смятам, че това става ясно във филма.Изборът на Кая Скоделарио за главната роля беше ли провокиран от ролята й в хитовия сериал „Skins"?Не. Никога не съм гледава сериала, просто се доверих на инстинкта си първия път, когато я срещнах. Дори не сме правили прослушване. Тя беше избрана заради моето първо впечатление - още тогава знаех, че ще е подходяща за ролята. ... още »
Новият филм на сина на Ози Осбърн разказва за процеса на рехабилитация на бившия вокалист на Black Sabbath.Рок фенове от цял свят се заблуждават, че знаят всичко за Ози. Животът на бившия вокалист на Black Sabbath стана публично достояние, откакто отвори вратите на дома си за риалити шоуто на MTV „The Osbournes".Но филмът „God Bless Ozzy Osbourne" преминава отвъд познатата хеви метъл икона като рок герой, пристрастен към наркотиците, и ръсещ ругатни палячо, за да нарисува образа на един мъж в постоянна битка с ужасяващо ниско самочувствие.Филмът е дело на сина на Ози - Джак, проблемният тийнейджър в The Osbournes, който оттогава започва своя кариера като телевизионен водещ и гостуваща звезда в предаването на ITV2 „Adrenaline Junkie". „Хората може да попитат: какво още има да се каже за Ози Осбърн", казва Джак и продължава: „Точно там е въпросът: никой никога не е знаел дори истинското име на баща ми - Джон. Всички познават само публичния му образ. Моята идея беше да премахна мистиката и да стигна до това, което представлява той, и да покажа как е живял живота си. Всъщност първоначалното заглавие за филма беше „Джон".„God Bless Ozzy Osbourne" проследява живота на певеца с работнически корени от времето, когато е делил стая с петте си братя и сестри в Астън. В тийнейджърските си години получава шанс да пее на една сцена с Black Sabbath, само защото има подходящото оборудване.След като излиза дебютният им албум, Ози открива новия свят на лукса, но усеща, че не го заслужава. „Бил е много несигурен в себе си", разкрива Джак. „Съвсем неочаквано попада под светлината на прожекторите - един невероятно талантлив музикант, който развива страхотен начин да замаскира своята несигурност под лицето на самоунищожението".Джак, който на 18 години също е бил в клиника за наркомани, не спестява ужасяващи факти за своя баща - като например как затъвайки в кокаиновата си зависимост е изгонен от Black Sabbath; как смъртта на Ранди Роудс в самолетна катастрофа го сломява и как алкохолизмът му се задълбочава по време на снимките на „The Osbournes".Най-шокиращите разкрития за Ози не са известните истории как уринира по време на концерт в Алмо или как откъсва главата на гълъб, а идват от петте му деца, които признават, че на младини той не е бил добър баща. В спомените им Ози винаги е пиян или въобще го няма .„Татко не беше в добро състояние, но той постигна толкова много оттогава. Това, че не е бил добър баща, не означава,че не е такъв сега. И той съжалява, че е пропилял толкова време, за да бъде луда глава", споделя Джак.„Аз исках да наблегна на това. Ядосвах се как хората го възприемат. Той коренно се промени, а животът му се преобърна. Всичко това успя да постигне на 60-годишна възраст. А не много хора могат да го направят".Джак разказва и за разногласията, които е имал с другите двама режисьори на филма. Той участва във филма като продуцент, но и като загрижен член на семейството. ... още »
Филмът за борбата на едно село в разкъсвания от война Ливан грабна наградата на публиката на филмовия фестивал в Торонто в неделя."Where Do We Go Now" на ливанската режисъорка Надине Лабаки разказва историята на село, в което съжителстват християни и мюсюлмани. Когато между тях избухва релиозен конфликт, жените са тези, които използват нестандартни начини да прекратят насилието. Лентата, която направи своя дебют в Кан по-рано тази година, е и ливанското предложение в категорията за чуждоезичен филм на „Оскар"-ите.Лабаки написва сценария в Бейрут през 2007 г., когато започват въоръжените конфликти. Фактът,че е бременна по това време, не й попречва да измисли начин как да промени света чрез режисъорските си умения.Миналогодишният победител в категорията „Наградата на публиката" на фестивала в Торонто бе „Речта на краля", който по-късно спечели „Оскар" за най-добър филм. „Американски прелести", „Беднякът милионер", „Сблъсъци" също печелят първо в Торонто, преди да се окичат с престижните статуетки на академията.Тази година подгласникът за наградата е филмът на индийския режисъор Асгар Фархади "A separation", който разказва историята на брачни отношения в криза. Той спечели "Златната мечка" на Берлинския фестивал през февруари.Наградата на публиката за документален филм тази година печели "The Island President" - историята на президента на Малдивите Mohamed Nasheed, който пътува из целия свят да търси начини за промяна на климата, както и да спаси своя остров от изчезване в Индийския океан.„Надявам се, че филмът ще вдъхнови хората да намалят замърсяването с въглерод и да помогнат да се спасят островите", сподели режисъорът при получаване на наградата.36-ото издание на фестивала в Торонто предложи голям набор от документални филми, включително откриващия фестивала „From the Sky Down". Сред другите заглавия в програмата се откроиха документалния филм за U2 и новите проекти на Вернер Херцог, Морган Спърлок, Вим Вендерс и Алекс Гибни. ... още »
