|
|
ФИЛМ
|
|
от Здравко ГригоровАнтихрист / AntichristДания, Германия, Франция, Швеция, Италия, Полша, 2009реж. Ларс фон Трирс Шарлот Генсбур, Уилем ДефоАко нямате здрави нерви, по-добре не си причинявайте този стрес. Но ако искате да видите как размазващо добрата Шарлот Генсбур сама се обрязва или кървавата еякулация на плашещо талантливия Уилям Дефо, „Антихрист” е вашият филм. Двамата се опитват да спасят връзката си като заминават за отдалечена хижа в гората и там Ларс фон Трир започва да разказва извратената си история, така както само болен скандинавски мозък може да ни я разкаже. И да искаш не може да го забравиш!Broken EmbracesИспания, 2009реж. Педро Алмодоварс Пенелопе Крус, Луис Омар, Бланка Портийо, Хосе Луис ГомезЧовек на изкуството в главната роля, Пенелопе Крус, гейове, инцидент и убийствен саундтрак… Всичко това е характерно за филмите на Алмодовар. В „Broken Embraces” имаме и бонус – Роси де Палма, чийто външен вид е толкова характерен, че само мигновената й поява ни връща назад във времето към „Кика” и „Жени на ръба на нервна криза”. Поредният must-see филм на Алмодовар.Бялата панделка / The White RibbonАвстрия, Германия, Франция, Италия, 2009реж.Михаел Ханекес Кристиан Фридел, Улрих Тукур, Леони БенешНавечерието на Първата Световна война. Отдалечено село някъде в Германия. Затворено общество. Загадъчни престъпления. Любовна история. Кървави следи. Деспотизъм и жестокост. И една бяла лента, която е наказание. Лента, от която трябва да се срамуваш. Лента, която трябва да заслужиш да бъде свалена. „Бялата панделка” на Михаел Ханеке. Без да притиска събитията и без да изяснява докрай случващото се на екрана, Ханеке бавно, но убедително посочва къде се зараждат корените на нацизма.Гадни копилета / Inglorious BastеrdsСАЩ, Германия, 2009реж. Куентин Тарантинос Брад Пит, Кристоф Валс, Илай Рот, Даниел Брюл, Даян КрюгерТарантино за пореден път доказа, че може да направи шедьовър от всичко, с което се захване. Темата за Втората Световна война и евреите, вече толкова е експлоатирана в киното, че повечето пъти това е достатъчно, за да не влезеш в киносалона. Е, да, но не и този път. С убийствена ирония, брутален Кристоф Валц, размазващ саундтрак и олигофренясал Брад Пит, начело на цял полк безмилостни, гадни копилета, Тарантино сътворява най-добрия американски филм за годината.Инстинкт на убиец / L'instinct de mort - Обществен враг №1 / L'ennemi public n° 1Франция, 2008реж. Жан-Франсоа Рошес Венсан Касел, Жерар Депардийо, Людивин Сение, Матийо Амалрик, Оливие ГурмеВенсан Касел в стихията си. Див, разярен и отдаден. Отдаден на каузата си да бъде извън закона, да раздава справедливост, така както трябва да бъде според него, отдаден на любовта си към жените, няколко на брой, но еднакво силна към всички тях.Филмите са два „Инстинкт на убиец” и „Обществен враг №1”. Историята е една – животът на един от най-влиятелните френски гангстери Жак Мерин. В ролята на Жак Мерин – хамелеонът Венсан Касел.Малкият войник / Little SoldierДания, 2008реж. Анете К. Олесенс Трине Дирхолм, Лорна Браун, Фин НилсенКогато видиш филм със заглавие „Малкият войник” очакваш да гледаш бойно поле и малко хлапе, носещо провизии на ранени войници. Малко се озадачаваш, като разбереш, че филмът е датски. И тотално се объркваш, като видиш, че „малкият войник” всъщност е жена. Историята, изцяло си противоречи с общоприетите очаквания на зрителите. Първо имаме млада жена - Лоте, която се връща от бойното поле в Афганистан. Трябват й пари, а няма работа. След това имаме застаряващ сводник - Фар, който се грижи добре за своите проститутки. Обикновено сме свикнали тези две страни да са в голям конфликт. Още един парадокс - сводникът всъщност е бащата на Лоте, който й предлага работа – да охранява неговите момичета и най-вече любимката му Лили.Мамут / MammothШвеция, Дания, Германия, 2009реж. Лукас Мудисонс Гаел Гарсия Бернал, Мишел Уилямс, Томас Маккарти, Марифе НесеситоЗа първи път режисьорът работи с утвърдени актьорски имена – Гаел Гарсия Бернал, Мишел Уилямс и Томас Маккарти. Като цяло изборът на актьорите е много по-различен от този, който сме свикнали да виждаме във филмите на режисьора. В екипа преобладават имената на непрофесионалисти или начинаещи актьори. Действието също е ситуирано в среда, нехарактерна за Мудисон – мегаполиса Ню Йорк, плажовете на Тайланд и гетата на Филипините. Целият филм е някак чужд на предишните във филмографията на режисьора. „Мамут” е някак по-космополитен, по-достъпен за публиката от цял свят. Ако не си прочел началните надписи, едва ли би се досетил, че става въпрос за филм на европейски режисьор.Морфин / MorfiyРусия, 2008реж. Алексей Балабановс Леонид Бичевин, Ингеборга Дапкунайте, Сергей Гармаш, Катарина РадивоевичФилмът е абсолютно забранен за всички с лабилна психика! Ако мислите, че не може да бъде по-брутално от „Товар 200”, излъгали сте се. Зверствата, които Балабанов ни показа там, достигаха своя апогей със сцената, в която красавицата Анджелика е заставена да дели едно легло с труп. Но ако в „Товар 200” бяхме свидетели по-скоро на чисто морални извращения, то в „Морфин” смущенията идват от прекалено нагледната показност на медицински интервенции, за които зрителите няма как да са подготвени, освен ако не са дипломирани лекари. Явно възможностите на Алексей Балабанов да предизвиква зрителите са неограничени.Пророк / Un PropheteФранция, 2009реж. Жак Одиарс Тахар Рахим, Нилс Ареструп, Адел Беншериф, Жил Коен„Пророк” следва линията на повечето добри филми от последната година да бъдат адски натуралистични и да не спестяват никакви подробности от „нечовешкото” насилие, на което са подложени персонажите. Бруталните сцени следват една след друга, независимо дали действието се развива в затвора или става въпрос за междукланова борба извън решетките. Жак Одиар с гневно кроше ни праща там, където никой не би искал да попадне.Sin NombreМексико, САЩ, 2009реж. Кари Фукунагас Едгар Флорес, Кристиан Ферер, Паулина Гайтан, Марсела ФерегриноСилен, въздействащ, на места откровено брутален, но истински. Филм за бандите от подземния свят, в които ако следваш правилата им, живееш добре, но кривнеш ли, те чака смърт. Сигурна смърт. Колкото и да бягаш, където и да се криеш, рано или късно, смъртта ще те застигне. Филм за неограничените човешки възможности, когато става въпрос за бягство от мизерията. За това как пътуваш дни наред върху тавана на едва движещ се влак, с надеждата, че когато стигнеш крайната дестинация, животът ти ще започне наново. Но после осъзнаваш, че това са били едни от хубавите мигове в живота ти, защото поне си имал някаква надежда, преди да се сблъскаш с поредната мизерия. И филм за любовта, но тази, която е невъзможна. Колкото и да я искаш, знаеш че не може да я имаш. ... още »
|
|
|
|
ГОРЕЩА ТЕМА
|
|
Филмовите фестивали не са само гала прожекции, червени килими и звезди във вечерни тоалети. За голяма част от различните хора от киноиндустрията те са места за сериозна работа. Особено в рамките на т.нар. пазари на филми. На тях режисьорите могат да представят проектите си за бъдещи филми пред потенциални продуценти, дистрибутори или търговски агенти.Пазарите на филми са неизменна част от големите световни фестивали в Кан, Венеция, Берлин, Карлови Вари, Москва, Торонто, Истанбул. На тях, на всеки етап от развитието на даден филм, създателите му могат да намерят необходимата им помощ. От 6 години такъв пазар на филми има и в рамките на София Филм Фест – София мийтингс. Усилията на организаторите му го превръщат постепенно в значим форум за киноиндустрията на Балканите, от който много балкански и български филми са тръгнали и към който проявяват интерес все повече световни продуценти, фестивални селекционер.За София Мийтингс разговаряме с неговия директор, Мира Сталева, която е част от екипа на София Филм Фест от основаването на фестивала. В началото се е занимавала с гостите, след това – с програмацията на заглавията, докато преди 7 години не оглавява и пазара на проекти. С интервюто си Мира Сталева приключваме и поредицата си "Зад кулисите на София Филм Фест", в която ви срещнахме с хората, които намират удоволствие и смисъл да създават празника на годината за киноманите в София, Пловдив и Бургас (а да си пожелаем скоро и в други градове).Колко проекта са преминали през София Мийтингс и колко от тях са били реализирани за тези 6 години?Тази статистика постоянно я събираме и правим, защото във всеки момент някой завършва филм. Досега можем да се похвалим с над 70% завършени и реализирани проекти, което е изключително постижение. Най-хубавото е, че сред това множество имаме изключително интересни и успешни заглавия. На прима виста се сещам за „Смъртта на господин Лазареску” на Кристи Пую, който беше проект в първото издание на София Мийтингс , а после спечели наградата в Кан в секцията „Особен поглед” и още над 20 световни отличия.Как ви хрумна идеята за създаването на София Мийтингс?Със Стефан Китанов, директора на София Филм Фест, стигнахме до извода, че у нас няма нищо подобно на пазар на филмови проекти. А подобни форуми са много полезни за индустрията. Те окуражават кинотворците, дават им посоката, контактите и ги учат как да се представят. Защото това е и принципът, на който съществува европейското кино. То работи с фондовата база предимно на националните филмови центрове, които разпределят субсидии за правене на кино.Но в тази система има правила. И филмовите пазари се наложиха като едно от правилата. На тях се прави пичинг (pitching) или представяне на проекта пред публика от професионалисти, които са потенциални копродуценти. Има и други финансисти – например банки, които имат специални клонове, финансиращи филми, търговски агенти (sales agents) - това са компаниите, които купуват правата на филмите и след това ги препродават на дистрибуторите. Търговският агент решава да се включи в даден проект на ниво проект, или на готов продукт, ако прецени, че отговаря на техните критерии и политика. След това агентът представя проекта в Кан, или на американския филмов пазар, в Торонто и т.н.Мрежата е следната е Търговски агент – Дистрибутор - Кино. Търговският агент играе много важна роля заради контактите, които има, заради това, че вече има опит и може да направи мащабна рекламна кампания. Той се грижи за това как да изглежда филмът като плакат, трейлър, представяне на форуми, фестивали. У нас няма подобни компании, но пък има присъствие на големите американски и европейски.Това е едната част от публиката на такива пазари на проекти.Другото, на което разчитахме от самото начало, бяха журналистите, които пишат за кино в големи медии като Варайъти (Variety), Скрийн Интернешънъл (Screen International), Мувинг Пикчърс (Moving pictures), защото всеки професионалист в тази сфера следи изданията и така може да се ориентира и за евентуалната реакция към филма на аудиторията.Идeята ни се роди от осъзнаването, че българското кино се нуждае от размърдване, от адекватно представяне. Ако не се представиш, няма как да те видят. Пазарът е залят, и затова трябва да намериш най-адекватното представяне и защо не още на ниво проект. Нашата цел беше да го направим за млади творци, фокусирахме се върху втори проекти. Винаги е трудно да направиш втори филм, ако си направил първи много успешен. При първия, разбира се, всичко помага, но след това очакванията са много високи. Това е също и силен психически фактор – когато към теб има високи очаквания, не си способен да дадеш най-доброто от себе си. Свободата, с която би го направил с първи филм, е несравнима. Решихме, че това трябва да са европейски проекти. По този начин си давахме сметка, че с тези европейски творци ще могат да се срещнат нашите български творци, с водещи имена като продуценти, дистрибутори и агенти по продажбите. Направихме първото издание с помощта на „Програма Медия”, защото едно такова начинание е твърде скъпо – за нас бяха непосилни финанси.„София Мийтингс” се състои от два модула – Пазар на проекти и Представяне на български и балкански филми, които току що са завършени или са пред завършване. Това са пък закритите прожекции, които са само за фестивални представители, търговски агенти и журналисти. Почти всички български филми, които пътуват успешно по света, тръгнаха от „София Мийтингс” и заради авторитета на фестивала, който привлича сериозни селекционери, и заради техния личен интерес към българското и балканското кино. През всички години сме имали представители на Венеция, Кан, Берлин, Карлови Вари, Москва, Варшава, Висбаден, Истанбул.Забелязах, че от някои от фестивалите на 13-то издание на София Филм Фест, през 2009 г., имаше няколко представители от различни програми. Как се разрасна дотолкова програмата, че достигна до 250 броя гости за издание?В началото никой не те познава и всичко опира до това какво качество предлагаш на проектите и на филмите. Но с течение на времето „София Мийтингс” се наложи като интересен форум за професионалистите. Освен качеството на проектите, много важно е какви продуценти и представители на фондове идват отвън, за да ги видят, защото това са достатъчно заети хора и ако не проявяват бизнес интерес, просто няма да дойдат. Що се отнася до изданието догодина, тъй като все още не сме приключили със селекцията, не мога да кажа със сигурност на кои проекти ще се спрем, но пък ми прави впечатление, че имаме много кандидати от Израел, Грузия, Армения, което значи, че по някакъв начин някой ни промотира по-особено в тези страни. Иначе един от интересните проекти досега е вторият филм на Алваро Брехнер, който с Bad Day to Go Fishing бе номиниран за „Златна камера” за дебют в Кан. Тази година ще селектираме към 20 проекта.Кой селектира проектите, кандидатстващи при вас и по какви критерии?Аз съм единият селекционер, като артистичен директор на „София Мийтингс”, освен това Стефан Китанов - Кита, кинокритикът Александър Янакиев и чуждестранни консултанти като Николай Никитин от Берлинале и Саймън Пери от Ирландския филмов борд. Що се отнася до критериите – много от филмовите пазари имат критерий проектът да е подкрепен от националната филмова институция. Ние нямама такова условие, много сме отворени в този аспект, защото приемаме проекти на много начален етап – идея, и такива, които вече имат някакво финансиране. За нас важното е художествената стойност на проекта и потенциалът му да бъде коопродукция. Защото затова и има гости от толкова страни, за да може да се намери пътят му, да се прецени доколко той би представлявал интерес извън граница. Националните проекти, например, си намират национално финансиране и не са от интерес на толкова широка публика.През втората година създадохме програма за първи или трети филми, защото видяхме, че проектите, които се подават при нас, са много, но сред тях има и такива на съвсем начинаещи режисьори, които не са правили пълнометражен филм и на други, които търсят усилено финансиране за третия си филм. Киното е луксозно хоби и съм много доволна, че се отворихме и към първи и трети проекти, защото така подобрихме и качеството им. „Програма Медия” през цялото време стои зад нас, освен тях Националният филмов център, Столична община, фондация „Робърт Бош”, които спонсорират отделни програми. През 2009 г., например, това беше дискусия за киноразпространението в Централна и Източна Европа, което е проблематично, затова решихме да поканим разпространители от всички тези държави да се срещнат, да седнат и да се види има ли нови идеи като как повече филми могат да достигнат до по-голям кръг от зрители. Филмите се правят за зрителите и колкото повече зрители, толкова по-добре. В бившите социалистически страни и на Балканите има проблем с киносалоните. Независимо от броя на филмите, които се произвеждат и от качеството им, не много от тях могат да бъдат видени.Имаш предвид, че има малко киносалони, които прожектират филми извън холивудските?При нас има проблем, че кината като цяло са малко и освен това касовите филми са американските блокбастъри. Няма ниша за европейски филми.Едната идея, до която се стигна на тази среща, е, че може би трябва да се заобикалят прекупвачите на филми, или тези, които купуват филми на килограм. Когато се купува на килограм, в пакета се обръща внимание на определени филми, докато други отиват на заден план. Те обаче остават блокирани за пазара ни.Другото ценно е, че поканихме много нови платформи като Video on Demand – интернет платформа с определена цел. Това е новата посока, която се очертава. За да може всеки да намери филма, който го интересува, той може да ползва интернет платформата и да плати известна сума, за да го изгледа, което е добре, защото имаме автори и това е интелектуален продукт. Направихме го в партньорство със “Sunny Side Of The Doc” – много голям документален филмов пазар в Ла Рошел. Тази година бяха избрали София, за да проведат ежегодната си конфереренция, на която има и пичинг за документални филми. Следвайки развитието на българските документални филми и успеха им по света, те решиха да проведат събитието си в София, по време на „София Мийтингс”, за да може професионалистите от игралния и документалния свят да се срещнат. А особено когато се касае за разпространението на филми, това са едни и същи хора.Целият киносвят е зависим от една динамика – да се създават добри проекти, те да се насърчават, после да се заснемат и да достигнат до публика. Продуцентите и фондовете, които дават пари за кино, също са зависими от тези проекти. Затова техният интерес е налице когато видят, че има качествено предлагане. Това е от взаимен интерес за продуценти и режисьори. Освен това установените контакти работят и за бъдещи отношения, защото киното е такова изкуство, че когато виждате нещата в една посока, дори да не се сработите за конкретен филм, имате идеята да се следите след това.По отношение на структурирането на всяко издание и уточняването на различните събития в него, как осъществявате инициативи с други партньори? Те ли ви търсят, или вие ги търсите с конкретна идея? И как преценявате какво събитие допълнително би било подходящо за въпросната година?Различно е. Понякога знаем какви са приоритетите на някоя фондация и ако сме наясно, че точно това ни трябва – ние ги търсим, а понякога е точно обратното. Ако те видят, че ние правим нещо, което е в тяхната посока – те идват при нас. Това функционира на пазарен принцип. Не приемам фондациите само като донор, те също си имат поле на изява и трябва да търсят добрата платформа, за да работят. Освен проектите и догодина ще има много странични събития – мастъркласове, срещи, може би уъркшоп за нискобюджетни филми като в него ще покажем 5-6 филма допълнително. Това е гореща тема, явно е, че има и друг начин да се правят филми. Във Великобритания, например, имат програмата Microwave за микробюджети – тренинг и осигуряване на средства към Филмовия съвет на Великобритания. Първо правят конкурс за проекти, от тях избират 10 - 12, следва обучение на създателите им, карат ги да си представят проекта публично, избират трите най-добри и им дават по 50 000 паунда, с които те заснемат филмите си. Учат те как да ловиш риба, а не само те хранят, когато си гладен.Какъв шеф е Кита?Кита е интересен шеф – изпълнен е с толкова ентусиазъм и енергия! Самият фестивал е интензивно мероприятие и ти дава възможност да опознаваш хора в екстремни ситуации и ако не сте добър екип, а разбирането не тече и в двете посоки по вертикала, всичко това би се провалило. Явно ние сме добър тим!от Лора Трайкова снимка: Гео Колев, studiofo.net ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
Изложбата "Арабският свят на фокус" е част от проекта „Цветята на Корана”, който ще представи киното и културата на Близкия Изток и Северна Африка от 14 януари до 18 февруари в София.Целта на изложбата е да покаже едно лице на арабските страни, позабравено от обществото през последните 20 години. Цветната палитра включва кадри от Йордания, Либия, Алжир, Мароко, Сирия, Палестина, Ливан и Ирак.Фотографиите са правени от българи любители, а не професионални фотографи, посетили арабските страни.Сред фотографите е и български рейнджър, който пренася на наша земя късчета от Ирак. Изложбата е предоставена от Форума за арабска култура „Махмуд Даруиш”. ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
На фокус: "Източни пиеси"В навечерието на 13 януари, официалният празник на българското кино и на всички хора, които участват в създаването на филмите у нас, представяме трите най-успешни творби, създадени в последните две години – „Източни пиеси”, „Дзифт” и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”.Успехът се базира на следните показатели: участия на международни фестивали и награди, зрители в България от киноразпространение, продажби извън територията на България за кино и други форми на разпространение. Трите филма могат да бъдат гледани в Дома на киното на 13.01 на промоционални цени.Българската публика имаше възможност да се увери, че „Източни пиеси” на Камен Калев е най-успешният български филм за 2009 година – за три месеца със седем копия на екран в България са имали възможност да го видят повече от 15 000 души. Стартирал като проект в „София Мийтингс” през 2008 г., „Източни пиеси” дебютира през май 2009 г. на филмовия фестивал в Кан като част от програмата „Петнайсетдневката на режисьорите”, първо участие на български филм в тази престижна програма за последните 20 години. Филмът плени сърцата на публиката, прожекциите минаха при голям интерес и заинтригува медиите в Кан. “Ако пропуснете това заглавие, ще изглеждате глупаво след 5 години”, пише френския вестник „Liberation”. В декемврийското си обобщение на годината, „Screen International” обръща специално внимание на „новите таланти на 2009 година” и сред 16-те имена откриваме Камен Калев, като авторката на статията (Сара Купър) отбелязва очакванията към българския режисьор, особено след като получи награда за своята работа на престижния фестивал в Токио.„Източни пиеси”, копродукция на България и Швеция, има в актива си 30 фестивални участия досега, част от тях са предвидени за началото на новата година. През октомври 2009 г. филмът победи в конкурса за първи и втори филми на Варшавския фестивал и предизвика фурор в Токио – получи голямата награда „Сакура Гран При” с финансово измерение 50 000 щатски долара (най-престижното отличие за български игрален филм през последните 20 години!) и наградите за най-добър режисьор и най-добър актьор (Христо Христов). Начело на журито в Токио беше мексиканският режисьор Алехандро Гонзалес Иняриту, който отбеляза, че Камен Калев е създал филм, „който истински се отличава от другите филми в конкурса”.Международния фестивал в Братислава също присъди три награди на „Източни пиеси” – за най-добър режисьор, най-добър актьор (Христо Христов) и наградата на екуменическото жури. Към списъка с признания за българският филм на 2009 година се включват и наградата на журито на фестивала в Ещорил, Португалия; наградата на младежкото жури от международния филмов фестивал в Анталия, наградата CICAE от Сараево, както и номинация за наградата LUX 2009.В първите месеци на 2010 година филмът ще участва в програмите на фестивалите в Палм Спрингс, Барселона, Вилнюс, Техеран, Маями.Държави, в които „Източни пиеси” е купен за киноразпространениеФранция, Белгия, Холандия, Люксембург, Норвегия, Турция, Босна и Херцеговина, Хърватска, Македония, Черна гора, Сърбия, Словения, Унгария, Австралия, Нова Зеландия.Международни наградиНай-добър филм, най-добър режисьор, най-добър актьор (Христо Христов) - МФФ Токио Най-добър филм в „1-2 competition” – МФФ ВаршаваНай-добър режисьор, най-добър актьор (Христо Христов), награда на екуменическото жури – МФФ БратиславаНаграда на журито – МФФ Ещорил Награда на младежкото жури - МФФ Анталия Награда CICAE - МФФ СараевоНоминация за наградата LUX 2009Фестивални участияМаями МФФ – от 5 до 14 Март 2010 - http://www.miamifilmfestival.com/index.cfm Фаджр МФФ, Техеран – от 1 до 11 Февруари 2010 - http://www.fajrfestival.ir/28th/en/index.phpВилнюс "Ecrans d'Hiver" – 23 януари 2010 – 1 февруари Барселона CINEAMBIGU – януари 2010Палм Спрингс МФФ – 8-19 Януари 2010 - http://www.psfilmfest.org/index.aspxТайпе Spot House – декември 2009 - януари 2010 - http://www.spot.org.tw/index_e.htmБарселона LUX Награди – 1 и 2 Декември Талин „Черни Нощи” МФФ – от 27 Ноември до 4 Декември - www.poff.ee Братислава МФФ – от 27 Ноември до 4 Декември - www.iffbratislava.sk Солун МФФ – от 13 до 22 Ноември - www.filmfestival.gr Тайпе „Голдън Хорс” МФФ – от 6 до 26 Ноември - www.filmfestivalworld.com Севиля Европейски Филмов Фестивал – от 6 до 14 Ноември - www.festivaldesevilla.com Мостра МФФ - от 23 Октомври до 5 Ноември - www.mostra.org Токио МФФ – от 17 до 25 Октомври - www.tiff-jp.net Варшава МФФ - от 9 до 18 Октомври – www.wff.pl/ Хайфа МФФ – от 3 до 10 Октомври – www.haifaff.co.il Калгари МФФ – от 25 Септември до 4 Октомври – www.calgaryfilm.com Хелзинки МФФ – от 17 до 27 Септември – www.hiff.fi Синефест МФФ – от 11 до 20 Септември – www.cinefest.com Сараево МФФ - на 16 Август - www.sff.ba Мелбърн МФФ – от 24 Юли до 9 Август - www.melbournefilmfestival.com.au Мюнхен МФФ – от 24 Юни до 4 Юли - www.filmfest-muenchen.de Бюксел в „Аренберг” - от 24 Юни до 1 Юли - www.arenberg.be Милано - от 10 до 16 Юни - www.agisanec.lazio.it Рим - от 5 до 11 Юни Париж във „Форум дез Имаж” - на 3 и 5 Юни Марсилия в Аламбра - от 26 Май до 31 Юни - www.alhambracine.comКан МФФ – май 2009 - http://www.quinzaine-realisateurs.com/films/14188/Eastern-Plays.html ... още »
|
|
