Номинациите за 77-ите годишни награди „Златен глобус“ бяха оповестени в днес в хотел „Бевърли Хилтън“ от актьорите Тим Алън, Дакота Фанинг и Сюзан Келеши. Към тях се присъединиха президентът на чуждестранната преса в Холивуд Лоренцо Сориа и новите посланници на „Златен Глобус“ – Дилън и Парис Броснан, синовете на Пиърс Броснан, които ще асистират при връчването на наградите.
„Marriage Story“ поведе с най-много номинации, цели 6, изпреварвайки фаворитът „Ирландецът“ на Мартин Скорсезе. Новият филм на Ноа Баумбах получи номинации в основните категории, включително за най-добра драма, актьор и актриса – съответно Адам Драйвър и Скарлет Йохансон.
„Ирландецът“ остана с 5 номинации, следван от последния шедьовър на Куентин Тарантино „Имало едно време... в Холивуд“, който ще се бори за 4 статуетки, включително за оригинален сценарий и за ролите на двете звезди – Леонардо Дикаприо и Брад Пит. Сред изненадите е южнокорейският хит, отличен със „Златна палма“ в Кан „Parasite“, който ще се бори за три отличия. Церемонията по раздаване на наградите ще се състои на 5 януари догодина в същия хотел в Бевърли Хилс. За пети път неин водещ ще е комикът Рики Джервейс, а шоуто ще бъде излъчено по традиция от NBC. Елън Дедженерис ще получи почетната телевизионна награда на името на Карол Бърнет.
Ето и пълният списък с номинираните.
Най-добра драма „Ирландецът“ „Жокера“ „The Two Popes“ „Marriage Story“ „1917“
Най-добра актриса в драма Синтия Ериво Скарлет Йохансон Сърша Ронан Чарлийз Терон Рене Зелуегър
Най-добър актьор в драма Крисчън Бейл Адам Драйвър Антонио Бандерас Джонатан Прайс Хоакин Финикс
Най-добър мюзикъл или комедия „Джоджо заека” „Dolemite Is My Name” „Рокетмен” „Имало едно време... в Холивуд” „Вади ножовете“
Най-добра актриса в мюзикъл или комедия Ана де Армас Аквафина Кейт Бланшет Ема Томпсън Бини Фелдстайн
Най-добър актьор в мюзикъл или комедия Даниел Крейг Еди Мърфи Леонардо Дикаприо Роман Грифин Дейвис Тейрън Еджъртън
Най-добра поддържаща актриса в игрален филм Анет Бенинг Дженифър Лопес Кати Бейтс Лора Дърн Марго Роби
Най-добър поддържащ актьор в игрален филм Антъни Хопкинс Ал Пачино Брад Пит Джо Пеши Том Ханкс
Най-добър режисьор на игрален филм Мартин Скорсезе Куентин Тарантино Сам Мендес Тод Филипс Бонг Джон Хо
Най-добър сценарий на игрален филм „Имало едно време... в Холивуд” „Parasite” „Ирландецът“ „The Two Popes“ „Marriage Story“
Най-добър анимационен филм „Замръзналото кралство 2” „Играта на играчките: Пътешествието” „Как да си дресираш дракон: Тайнственият свят“ „Търсенето на Линк“ „Цар Лъв“
Най-добър чуждоезичен филм „Клетниците” „Болка и величие” „Parasite” „The Farewell” „Портрет на момиче в пламъци”
Най-добър композитор Александър Деспла Томас Нюмън Ранди Нюмън Даниел Пембертън Хилдур Гунадотир
Най-добра песен „Beautiful Ghosts“, „Котките“ „Into the Unknown”, „Замръзналото кралство 2“ „Stand Up”, „Harriet“ „I'm Gonna Love Me Again“, „Рокетмен“ „Spirit“, „Цар Лъв“
Най-добра телевизионна драма „Големите малки лъжи“ „Короната“ „Succsession“ „Killing Eve“ „The Morning Show“
Най-добра актриса в телевизионна драма Дженифър Анистън Никол Кидмън Рийз Уидърспун Оливия Колман Джоди Комър
Най-добър актьор в телевизионна драма Кийт Харингтън Рами Малек Били Портър Брайън Кокс Тобаян Мензис
Най-добър телевизионен мюзикъл или комедия „Barry” „The Marvelous Mrs. Maisel” „Fleabag” „The Kominsky Method” „The Politician”
Най-добра актриса в мюзикъл и комедия Кристина Апългейт Рейчъл Броснаан Наташа Лион Кирстен Дънст Фьоби Уолър-Бридж
Най-добър актьор в телевизионен мюзикъл или комедия Бен Плат Майкъл Дъглас Пол Ръд Рами Юсеф Бил Хадер
Най-добър лимитиран сериал или филм „Чернобил“ „Параграф 22“ „Решаващият глас“ „Фоси/ Върдън“ „Unbevievable“
Най-добра актриса в лимитиран сериал или филм Хелън Мирън Джои Кинг Кейтлин Девър Мишел Уилямс Мерит Уивър
Най-добър актьор в лимитиран сериал или филм Саша Барън Коен Ръсел Кроу Сам Рокуел Кристофър Абът Джаред Харис
Най-добра поддържаща актриса в лимитиран сериал или филм Емили Уотсън Хелена Бонъм Картър Мерил Стрийп Патриша Аркет Тони Колет
Най-добра поддържащ актьор в лимитиран сериал или филм Алън Аркин Андрю Скот Кийрън Кълкин Стелан Скарсгард Хенри Уинклър
от Траян КоянковНяма киноман, който да не е чувал за Джон Кюсак. Но въпреки популярността си Джон не е в списъка на онези, които наричаме суперзвезди. Не че не притежава необходимата обаятелна визия и актьорски чар, но като че ли славата на всяка цена никога не е била негова висша цел. Макар и роден в американския щат Илинойс, във вените на Джон тече буйната ирландска кръв на предците му. Може би това е тайната за непокорния му A LA БОНО ХАРАКТЕРИли пък той му е просто генетично предаден от неговата майка Нанси, която и до днес е редовен посетител на полицейските участъци. Не, не защото е престъпничка, а защото е запалена политическа активистка, дръзнала да обяви война на несправедливостите по света – мисия, която често я изправя срещу благото на обществения ред. Като неин достоен син Джон успя да си навлече гнева на администрацията на експрезидента Буш преди няколко години.„Баща ми притежаваше видеокасетофон далеч преди всички останали. Имах възможност да гледам всевъзможни филми – от комедиите на Мел Брукс до „Гражданинът Кейн“ – обяснява корените на любовта си към киното самият Джон в едно от множеството си интервюта. Сред първите му опити на „сцена“ е участието му в домашната постановка на „Пепеляшка“, режисирана от сестра му Ан. И тъй като ролята на принца била отредена за брат му Бил, Джон трябвало да влезе В ОБРАЗА НА... КУЧЕТО Като тийнейджър Джон твърди, че бил нещо средно между ексцентрика и хулигана на класа. Хулиган обаче в смисъла на популярната по онова време комедия Animal House, според която било върхът на тузарщината да се разхождаш с куфарче, пълно с алкохол и цигари...Издържал само година в университета, младият Джон преценява, че киното е неговото поприще. Първите му роли са в някои от популярните тийнфилми от 80-те години, сред които „По-добре мъртва“ (Better Off Dead), „Твоя е“ (The Sure Thing), „Едно лудо лято“ (One Crazy Summer) и „16 свещи“ (Sixteen Candles). ГОЛЕМИЯТ УСПЕХ идва през 1989 г. с лентата на Камерън Кроу „Готов на всичко“ ("Say Anything"). Изградил вече име, Джон започва да реди участия в боксофис хитове като „Въздушен конвой“, „Момичета от класа“, „Самоличност“, „1408“ и артшедьоври, сред които „Да бъдеш Джон Малкович“.През този месец предстои да го видим и в мегапродукцията на Роланд Емерих „2012“. Актьорът разкрива, че възприема високобюджетните филми като средство, даващо му възможност да се снима и в скромни, но значими за него самия заглавия като „Грейс няма да се върне“ (в ролята на баща, изгубил съпругата си в Ирак) и „Макс“ (като ментор на младия Хитлер). Освен пред камерата през последните години Джон НЕВЕДНЪЖ СЕ ПРОБВА И КАТО СЦЕНАРИСТ твърдейки, че най-добрата история е тази, в която границите между доброто и злато са размити и нищо не е само черно или бяло. Ако го накарате да се опише, той ще ви каже директно: „Джон Кюсак – човек, който прави филми.“ Споделя, че това е единственото, което някога е искал. Е, тълпа от почитатели се опита да го издигне за президент на САЩ, образ, който не че нямаше да му е по мярка, но и Барак Обама се справя повече от отлично. Движейки се из актьорските среди от съвсем малък, никак не е странно, че много от жените в живота на Джон Кюсак са именно актриси. И като оставим настрана сестра му Джоан, с която имат не един или два филма заедно НАЙ-ДЪЛГИТЕ МУ ЛЮБОВНИ АВАНТЮРИ са с актрисите Нев Кембъл, Лили Тейлър, Мини Драйвър и според слуховете дори и с Мег Райън. Интересното е, че никога няма да го чуете сам да говори за личния си живот. Дори и сега, години след като е приключил взаимоотношенията си с горепосочените дами, той не говори за тях. Може да се възприеме и за леко идиотско, но той и до днес не е потвърдил, че е имал взаимоотношения с Нев, при положение че всеки в Холивуд е бил наясно с това. („Няма да говоря за някого без неговото съгласие“ – това е отговорът, който ще чуете от него.) Трудно ще го откриете и по кориците на клюкарските списания. „За мен хората, които с охота говорят за брака си по телевизията, са просто луди. Не виждам никакъв смисъл в това да разкривам публично личните си тайни“ – споделя актьорът. Въпреки че определено не изпитва желание да говори за себе си, с удоволствие би коментирал световната политическа ситуация. КАТО ЗАПАЛЕН БЛОГЪР критиките му, отправени към президента Буш и към войната в Ирак, му спечелиха както безброй почитатели, така и много врагове. А ако някога ви се удаде възможност да си побъбрите с Джон (а защо не, все пак той вече засне няколко филма в България), трябва да знаете, че музиката е другата тема, на която той може да говори с часове. Луд фен на култови имена като „Дъ Клаш“ (The Clash), Елвис Костело и „Токинг хедс“ (Talking Heads), Джон Кюсак определено разбира от качествена музика. Роден през 1966 г., Джон отпразнува 40-годишния си юбилей преди три години. Тази възраст би паникьосала всеки несемеен човек. Но не и Джон! Никога няма да го чуете да се оплаква, че не е намерил жената на живота си и че ВСЕ ОЩЕ НЯМА НАСЛЕДНИЦИ „Харесва ми, че на тези години съм далеч по-малко глупав, но все още мога да тичам бързо. Не знам колко ще продължи това, може би не особено дълго, но възрастта ми е идеална. Сега съм в състояние да върша това, което съм правил и преди, но без да допускам същите грешки. Човек наистина помъдрява“ – разкрива Джон житейските си виждания. За него комфортът винаги е бил от значение, особено стане ли дума за начина му на обличане. „Дънки и пуловери, и никакви официални обувки – това е рецептата. Приятелите ми се възхищават, че мога да облека нещо, което въобще да не ми отива, но пък за сметка на това хич да не ми пука. Е, понякога, ако поискам, мога и да съм елегантен“ – шегува се Джон, преди да добави, че най-старите неща в гардероба му са тениски, износени, но зашивани собственоръчно от него стотици пъти...2012Подписвайки се под ленти като „Денят на независимостта“, „Годзила“ и „След утрешния ден“, Роланд Емерих определено е сред режисьорите, които не биха се спрели пред нищо, за да ни покажат как би изглеждал апокалипсисът на голям екран. След най-новия му филм обаче едва ли ще остане нещо на планетата Земя за разрушаване.Базиран на древното вярване на маите, че светът свършва на 21 декември 2012 г., филмът дава пълна свобода на Емерих да развие своето въображение. Да, Рим ще изгори, Йелоустоун ще изригне и огромна вълна ще залее Хималаите... Със сигурност германският режисьор е надминал себе си и зрелището ще е грандиозно. В лентата ще видим Джон Кюсак в ролята на неуспял писател, който ще се впусне в отчаяно пътуване по суша и въздух и ще направи невъзможното, за да спаси отчужденото си семейство от настъпващия ужас. В останалите роли се подвизават Аманда Пийт (съпругата на Джон), Дани Глоувър (президента на САЩ), Танди Нютън (дъщерята на президента), Уди Харелсън (пророка, предусещащ какво наближава).А ето какво сподели самият Джон Кюсак за края на света:Смяташ ли, че хората ще изпаднат в параноя, гледайки филм за края на света?Не знам, възможно е. Много хора са вече обсебени от пророчествата на маите. Има някакво обаяние в тези истории. Няма значение дали ги смятаме за истина, те безсъмнено са неустоими за хората.Не се снимаш често в мащабни продукции като тази. Как я избра?Филмът като че ли сам ме избра. Получих обаждане, че Роланд иска да участвам в негов филм. Срещнахме се, прочетох сценария и се изненадах, че всъщност е много добре написан. Не беше типичният апокалиптичен филм, а много по-различен от първоначалните ми очаквания.Една от основните морални дилеми във филма е дали обществото трябва да знае за настъпващото нещастие. Ти как смяташ?Винаги съм предпочитал да бъде казвана истината. И да, смятам, че хората трябва да знаят и да имат възможност да изберат какво да правят в дните, които са им отброени.Какви са ти плановете за 2012 година? Или нямаш планове, защото си загрижен, че пророчествата може и да са истина?Не, не смятам, че ще настъпи краят на света. Може би ще се случи някаква коренна промяна в общественото съзнание през 2012 г. Или ще има такава промяна, или наистина ще настъпи краят на света. (Смее се.) Надявам се на първото.За какво не би съжалявал, ако наистина се стигне дотам?О, със сигурност за много от новинарските канали. Както и за реалити телевизията или за множеството шоута, на които се раздават филмови награди. (Смее се.) ... още »
Пред списание ok.uk.co Робърт Патинсън разкри какво не харесва в актьорската си кариера.Той сподели, че ролята му в сагата "Здрач" е разбила мечтите му за музикална кариера.Звездата, който беше за премиерата на "Здрач 2: Новолуние" в Лондон сподели, че: "Наистина ми липсва музиката. Страхувам се, че ролята ми на Едуард ще ме засенчи изцяло като личност. Трябва да направя нещо много голямо, за да излезна от тази сянка. А това е много трудно."А музиката не е единственото нещо, което 23 – годишният актьор губи заради успеха на вампирския филм.Той сподели още: "Липсва ми шофирането. Никога не съм имал кола в Лондон, но имам една, когато отида в Лос Аджелис. Само три месеца успях да карам собствената си кола, преди да започнат да ме следват 10 коли. Сега съм много уплащен да карам сам."Още новини:• Линдзи Лоън се оказа тайната любов на Хийт Леджър• Дензъл Уошингтън отново на Бродуей• "Улица Сезам" на 40 години• Долф Лундгрен отново у нас• Гилермо дел Торо с роля в "The Hobbit" ... още »
Доскоро само слух, сега и официално потвърдено - последната интимна връзка на Хийт Леджър се оказа не с друг, а със скандалната Линдзи Лоън.Новината бе потвърдена от аудиозапис на разговор между родителите й, оказал се незнайно как в ръцете на журналисти.Според него Лоън е била дотолкова влюбена в актьора, че след трагичната му смърт е изпаднала в дълбока депресия и дори не е изпитвала особено желание за живот.Припомняме, че австралийската филмова звезда почина от свръхдоза приспивателни на 22 януари 2008 година.Преди смъртта си той бе свързван с някои известни актриси Наоми Уотс и Мишел Уилямс, от която има и дъщеричка.Още новини:• Дензъл Уошингтън отново на Бродуей• "Улица Сезам" на 40 години• Долф Лундгрен отново у нас• Гилермо дел Торо с роля в "The Hobbit"• „Облачно, с кюфтета 3D” отново e на първо място в родния бокс офис ... още »
от Ангел ГенчевВеликолепна анимация, безобразно бездарен сценарий - тези пет думи общо взето са предостатъчни, за да се обобщи пълнометражния дебют на Шейн Екър като режисьор и сценарист с простичкото наименование "9". Самата лента всъщност е разширена версия на едноименния късометражен филм от 2005 г., който дори е номиниран за Оскар в съответната категория, и колкото и да не ми се иска да го кажа - по-добре да си беше останала с онези 11 минути.Постапокалиптичен свят, в който човечеството отново се е самоунищожило, не без помощта на поредната разумна машина, създадена първоначално с благородна цел, а в последствие обявила война на човечеството - дори да оставим очевидната заемка и въобще баналността на подобна идея настрана, "9" идва само месеци след "Терминатор: Спасение", като приликите не спират само до тук - даже визуално, металните неща с червените очи доста напомнят онези доста забавни трансформинатори, населяващи споменатото лятно разочарование.Но дори и това не е големият проблем на "9" - в крайна сметка, ако излизаха само филми с оригинална идея, то световната продукция едва ли щеше да е повече от една шепа годишно. Същинско разочарование е нейното развитие, течението на действието, или по-точно почти пълната липса на такова - ако deus ex machina е механичното премахване на препятствията по неговото продължение, то американската лента е идеалното олицетворение на този похват в античния театър, като героите буквално претичват от единия до другия му край, без в един единствен момент да бъдат затруднени просто хей така, за спорта. Просто всичко се разполага наготово, на една ръка разстояние, и колкото и непринудено и без предразсъдъци да подходи човек към филма, в един момент отсъствието на всякаква вътрешна логика минава разумните граници. Иначе казано, завръзка, развръзка, развитие - всяко едно поотделно, а и взети заедно, попада в графата тотален провал.От друга страна, не може да се отрече, че анимацията е на наистина високо ниво - постапокалиптичните картини едва ли са от най-лесните за препредаване, особено в съчетание с малко странните, но всъщност изключително симпатични парцалени кукли, явяващи се и главни герои - или поне главен герой, предвид че реално всички те са порядъчно безлични и призрачни персонажи, и само самият "9" придобива някаква елементарна форма. Макар че, реално, при липсата и на някаква по-особена, или поне не изсмукана от пръстите мотивация, нещо повече едва ли може и да се очаква. Отново известно разочарование, но в случая единствено, е може би само самата Машина, която не впечатлява с абсолютно нищо, освен с това, че наподобява кръстоска между Червеното око на Мордор и механичен октопод.За съжаление обаче едната визия е пределно далеч от достатъчна, и уж обещаващият стич-пънк, който предполагаше да бъде една от по-самобитните, респективно любопитни продукции тази година, се оказва при много добро желание посредствен. И дори дали си заслужава просто да оплакнете очи за половин час в него е меко казано спорно - по-скоро, дори, не.Още рецензии:• Филмът на живота• Недоволният гражданин Бътлър• Източно и лично• За маслото в живота ни• Предградие 13 - Ултиматум ... още »
от Здравко ГригоровПоследният филм на Алмодовар е един от фаворитите на тазгодишните Европейски филмови награди с номинации за режисура, главна женска роля, музика и наградата на публиката за най-добър филм.Човек на изкуството в главната роля, Пенелопе Круз, гейове, инцидент и убийствен саундтрак… Всичко това е характерно за филмите на Алмодовар. В „Broken Embraces” имаме и бонус – Роси де Палма, чийто външен вид е толкова характерен, че само мигновената й поява ни връща назад във времето към „Кика” и „Жени на ръба на нервна криза”.Филмите на Алмодовар не могат да бъдат определяни като добри или лоши, те са много добри и по-малко добри. А когато има Пенелопе Круз в актьорския състав, те със сигурност са в графата - шедьоври. В „Broken Embraces” актрисата е в главната роля.Пенелопе Круз се превъплъщава в красавицата Лена, която иска да бъде актриса и е готова на всичко, за да постигне мечтата си. Луис Омар е в ролята на бленувания режисьор. Мъжът-мечта за Лена, заради който тя рискува всичко, което е постигнала. Бланка Портийо изпълнява ролята на жената, която иска да бъде с мъжът-мечта за Лена, но той предпочита начинаещата актриса.Трите стълба, върху които се гради сюжетът на „Broken Embraces”. И ако при Круз е трудно да определиш, с кой точно образ от филмите на Алмодовар да я свързваш /за мен лично това е Раймунда от „Завръщане”/, то при първия сблъсък с останалите двама в мислите веднага изплува ехидната усмивка на стария перверзник от „Лошо възпитание” и късо подстриганата коса на Портийо в „Завръщане”.Тримата ретроспективно изграждат изпълнения със силни обрати и трогателни моменти живот на един човек на изкуството. Мигове на силна страст, горчива болка и неспиращо страдание. Един живот изживян от два различни персонажа – колоритният режисьор Матео Бланко и самотният писател Хари Кейн. Две души в едно тяло. Животът на Матео Бланко с Лена и животът на Хари Кейн без Лена. Луис Омар с безупречна лекота преминава от единия образ в другия. Еднакво силно ни кара да съпреживвем любовта на Матео към младата актриса и страданието на Хари след преживения срив в живота му.Музиката е съществен фактор към всеки един филм на Алмодовар. Чрез нея режисьорът ни кара емоционално да се потопим по-дълбоко в чувствата на персонажите. Да изживеем не само визуално, но и слухово радостта и мъката от екрана.Радост от незабравимия кадър, в който красивата Пенелопе Круз, имитира холивудската легенда Одри Хепбърн и мъка от мимолетната поява на Роси де Палма, за която горещо молим Алмодовар да напише главна роля в следващия си сценарий.Broken EmbracesИспания, 2009, 127 минутиРежисьор: Педро АлмодоварВ ролите: Пенелопе Круз, Луис Омар, Бланка Портийо, Хосе Луис ГомезОще рецензии:• Филмът на живота• Недоволният гражданин Бътлър• Източно и лично• За маслото в живота ни• Предградие 13 - Ултиматум ... още »
от Здравко Григоров„Забраненият плод” и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” бяха фаворитите на фестивала Фестроя в Сетубал, Португалия. Скандинавската продукция спечели призовете за най-добър филм и най-добра актриса, а българският филм отличието за режисура и наградата на публиката.Преди да гледате филма ще е добре да се запознаете с термина лестадианизъм. Това е движение, което възниква в средата на 19 век в Швеция и за негов основоположник се смята пастор Ларс Леви Лестадиус. Всички последователи на движението живеят строго според библейските закони. Следват стриктно божиите заповеди и всячески се стремят да не съгрешат. Живеят в многобройни семейства, защото абортът и предпазните средства се смятат за грях. Съсредоточени са главно във Финландия, има последователи и в останалите скандинавски страни, както и в Северна Америка.Режисьорът Доме Карукоски ни вкарва в едно такова затворено общество. Място, където всички живеят според каноните на Библията, прекарват голяма част от времето си в слушане на проповеди и молитви и не искат да имат нищо общо със света, извън тяхната общност. Семейството е едно цяло и е свещено. Няма място за индивидуализъм. Живеят техния си живот и нямат никакво намерение да отидат в големия град, където дебне Сатаната, готов да ги изкуши и да ги вкара в смъртни грехове, които след това няма да им бъдат опростени. Младите хора стриктно се наблюдават от родителите си и ежедневно им се насажда, че целувката е голям грях, какво остава за секс преди сватбата.В тази среда едно младо момиче решава да пристъпи семейните норми и да отиде в големия град, където вече се е преместила по-голямата й сестра – завинаги заклеймена от общността. Съвсем по детски, напук на забраните, Мария се впуска в умишлено потъпкване на насажданите с годините норми – първи капки алкохол, първа целувка, танци, купони…Най-добрата й приятелка Ракел се опитва да я спаси от прегрешенията, но с течение на времето, осъзнава, че животът в общността не е истинският живот. Без да се впуска в необмислени постъпки, само за да наруши правилата, Ракел израства, влюбва се и вижда, че затвореното общество, в което живее, отнема много от красотата на живота.Без целенасочено да отрича начина на живот на лестадианистите, режисьорът съпоставя съществуването вътре в общността и извън нея. Макар и трудно, всеки може да се пребори с правилата в движението и да се откъсне от своите близки и да заживее отново. Но за целта не е достатъчно просто да се опълчиш срещу правилата, само защото правиш напук на останалите, а да осъзнаеш, че има грешка в системата и че можеш да я поправиш, като напуснеш самата система.Забраненият плод Forbidden Fruit Финландия/Швеция, 2009, 104 мин. Режисьор: Доме Карукоски В ролите: Марют Маристо, Аманда Пилке, Тимо Тикка, Ярко НиемиОще рецензии:• Недоволният гражданин Бътлър• Източно и лично• За маслото в живота ни• Предградие 13 - Ултиматум• Одри - една прекрасна Коко• Измамени надежди за трилър ... още »
Walt Disney Pictures представи нов постер към чакания с голям интерес нов проект на Тим Бъртън - "Алиса в страната на чудесата".Като по традиция, и този път режисьорът залага на познат актьорски състав, сред който се откроява любимецът му Джони Деп, с когото са тандем за вече седми път.Филмът е екранизация по едноименната приказка на Луис Карол, а ролята на Алиса се изпълнява от младата Миа Уасиковска. Компания й правят имена като Ан Натауей, Майкъл Шийн, Алън Рикман и съпругата на Бъртън - Хелена Бонъм Картър.Премиерата на лентата у нас я очакваме на 5 март 2010-та година.Още новини:• Дензъл Уошингтън отново на Бродуей• "Улица Сезам" на 40 години• Долф Лундгрен отново у нас• Гилермо дел Торо с роля в "The Hobbit"• „Облачно, с кюфтета 3D” отново e на първо място в родния бокс офис ... още »
Английската филмова звезда Кейт Уинслет се оказа една от най-големите придобивки на... британската икономика.Според специален правителствен доклад, звездата от "Титаник", "Четецът" и редица други хитове, която е родена в Рединг, Бъркшир, е подпомогнала финансово родината си със "скромните" 60 милиона долара приходи.Именно тя е и първа в списъка от всички актьори на Острова, тъй като е достатъчно позната в чужбина, а почти всичките й филми се превръщат в блокбъстъри.Самата формула, по която е съставена класацията, е изготвена въз основа на данни като хонорар, приходи от лентите, в които участва, мнение колко туристи са привлечени в Англия, след като са гледали филма, както и каква реклама прави на страната си съответният изпълнител.Същевременно обаче, според официални данни, Уинслет е едва трета по собствени приходи във Великобритания.Оказва се, че тя отстъпва в надпреварата за най-скъпоплатените звезди на Даниел Радклиф и Хю Грант, чийто положителен ефект върху британската икономика е далеч по-слаб.Още новини:• Дензъл Уошингтън отново на Бродуей• "Улица Сезам" на 40 години• Долф Лундгрен отново у нас• Гилермо дел Торо с роля в "The Hobbit"• „Облачно, с кюфтета 3D” отново e на първо място в родния бокс офис ... още »
„
„Имало едно време... в Холивуд“, който ще се бори за 4 статуетки, включително за оригинален сценарий и за ролите на двете звезди – Леонардо Дикаприо и Брад Пит. Сред изненадите е южнокорейският хит, отличен със „Златна палма“ в Кан „Parasite“, който ще се бори за три отличия.
