Вечният пример за това е „Изкуплението Шоушенк“. Колкото и да звучи невероятно днес, в началото интересът към един от най-харесваните филми на всички времена е меко казано слаб, а критиците не са особено възторжени.
След седемте номинации на Американската кино академия, включително за най-добър филм, нещата коренно се променят. Популярността на филма лавинообразно нараства и от години той е с най-висок рейтинг в сайта imdb.com, като продължава да печели нови поколения фенове.
Днес се навършват 30 години от премиерата на шедьовъра на Франк Дарабонт, напомнящ, че никога не трябва да губиш надежда. Дом на киното
от Александър РайчевТри дни преди официалното връчване на известните по цял свят награди „Оскар” на голям екран в България най-сетне излизат три от филмите, които участват в борбата за разпределение на престижните златни статуетки.След пренебрежимо малкия интерес от страна на родната публика към „Южнячки“, „Моята седмица с Мерилин“ и „Боен кон“, ето че дойде момент да разберем колко зрители ще съберат в киносалоните безспорният фаворит за 2011 година „Артистът“ и две от заглавията за изминалите 12 месеца, в които може да видите накуп по-голямата част от бележитите имена в сферата на Седмото изкуство – „Дама, поп, асо, шпионин“ и „Маската на властта“.България, разбира се, е страна, в която хората се борят със зъби и нокти да не им бъде отнето нещо безплатно (а не примерно срещу растящите цени на бензина, огромните сметки за парно или престъпното здравеопазване), така че достъпът до елитните филмови заглавия посредством онлайн порталите за файлово споделяне е безпроблемен и хората се възползват максималлно от това благо, докато си допушват кутията цигари от 5 лева и посръбват уиски за 20-30 лева бутилката.Все пак на тяхна страна е железния довод, че това са филми без впечатляващи специални ефекти и по-добре да си похарчат парите за поредните трансфомъри или карибски пирати при посещение на най-близкия мол. Чест прави на родните киноразпространители, че все още проявяват мазохистични и самоубийствени уклони да вкарват легално филмите, които ще зарадват малцината ценители, държащи все още на магията на кинопоказа.По този начин те упорито продължават да удържат последната линия на отбрана, която старите традиции са изградили пред напора на съвременните технологии. Случайно или не, сблъсъкът на старото и новото присъства осезаемо и в трите премиерни заглавия, като всеки сам може да си направи изводите кое е морално и кое не в отделните истории.За „Артистът“ в световен мащаб вече се изговори и изписа много. Това, разбира се, далеч не означава, че българските зрители са разбрали за този филм, който със своята простичка формула предизвика умиление в киносредите по цял свят и е на път да обере и болшинството награди "Оскар", след като стори същото на повечето предхождащи церемонии.За незапознатите „Артистът“ е черно-бял, ням филм, в който холивудска звезда от ерата на безмълвното кино изпада в трета глуха, защото отказва да модернизира своето изкуство и да започне да се снима във филми, които печелят публика благодарение добавянето на звук към мърдащите картинки.Гордостта на някогашното величие не му позволява да пристъпи в новата ера за кинопроизводството и е на път да доведе Джордж Валентин (симпатичния Жан Дюжарден) до прага на физическо заличаване.Новата и ярко грееща звезда на озвученото кино, някога протежираната от Валентин Пепи Милър (невинно изглеждащата и по детински чаровна Беренис Бежо, която незаслужено биде засилена в номинациите за второстепенна, а не главна роля), обаче има око и най-вече сърце за харизмата на своя предшественик и неговото изкуство, което я кара да стори всичко по силите си, за да го издърпа от блатото на самосъжалението и да му вдъхне нов живот.Носталгията и любовта към миналото очевидно е и в основата на успеха на „Артистът“, чийто създател Мишел Азанависиюс чисто и просто решава да изтупа прахта от историята на киното и да припомни на днешната публика, че киното е преди всичко изкуство и е съществувало далеч преди номинациите за звук, звукови и визуални ефекти, които в днешно време се разпределят между т.нар попкорн филми, в които светът неминуемо е изправен пред прага на поголовно унищожение.„Артистът“ не предлага някакви революционни и нечувани идеи – той просто разказва една човешка и топла история, която звучи силно обнадеждаващо в годините на глобална икномическа криза, и вероятно малко или много е засрамил доайените на киноиндустрията, че не са сетили по-рано да се върнат към ранните години на филмово производство и да им отдадат необходимата почит. Сега всички се надпреварват да отрупат „Артистът“ с награди, за да компенсират пропуска си. Показателно е, че зад филма стои ядро от френски творци и артисти, които бият отрезвителен шут в гъза на закостенелия Холивуд, чиито сценаристи искат да лапат тлъсти хонорари, но мозъкът им е с размера на орех, в който има място за максимум две циклично повтарящи се идеи. „Дама, поп, асо, шпионин“ от своя страна е поредното доказателство, че САЩ може да са извоювали своята политическа независимост от Великобритания преди малко повече от два века, но в културно отношение има да дишат прахта на поданиците на английската корона още дълги години. Екранизацията по бестселъра на Джон льо Каре събира пред камерата цвета на английското актьорско съсловие – от младите и обещаващи Том Харди и Бенедикт Къмбърбач до опитните ветерани Колин Фърт, Джон Хърт, Киърън Хайндс, Тоби Джоунс и Марк Стронг. Над всички обаче се извисява Гари Олдман, който по всеобщо признание прави ролята на кариерата си, като влиза в образа на пенсионирания шпионин от ерата на Студената война Джордж Смайли, който е призван да прекъсне почивката си, за да се впусне в издирване на съветска къртица в редиците на английските тайни служби.Противопоставянето между Великобритания и СССР по време на Студената война е често застъпено в поредицата за Джеймс Бонд през десетилетията на Желязната завеса. В „Дама, поп, асо, шпионин“ обаче няма шеметни преследвания, бурни престрелки и пищни коктейли. Това е филм за самотната професия на шпионина, който трябва да се лиши от всякакви емоции и обвързаност, ако иска да оцелее в непрестанното надлъгване с врага, чиито пипала се разпростират по-близко отколкото мнозина допускат. Това е и филм за противопоставянето между опита на годините и алчността за изява на по-младите лъвове, които често бъркат физическата доминация с безапелационна победа.Това е филм за смъртта на идеалите след сблъсъка им с реалността и в същото време е филм за триумфа на постоянството и мисълта над преходната демонстрация на сила и глупава самонадеяност.Шведският режисьор Томас Алфредсън умело дирижира армията си от първокласни британски актьори и композира една сложна симфония, чиито скокове напред-назад във времето могат да създадат вътрешен дискомфорт у зрителите, които са привикнали да гледат основно американска конвейерна конфекция. Незакърнелите умове обаче ще бъдат възнаградени за търпението си да дочакат появата на филма легално на голям екран, който освен с превъзходните актьорски превъплащения може да се похвали и с брилянтните музикални композиции на Алберто Иглесиас, които съвсем резонно бяха отличени с номинация за награда "Оскар".Адаптирането на подобна комплексна история за големия екран несъмнено също заслужава поне номинация от академиците на Холивуд и именно в тази категория „Дама, поп, асо, шпионин“ се съревнова с последната престижна седмична премиера – „Маската на властта“.Поредният режисьорски проект на Джордж Клуни дебютира още миналия септември на фестивала във Венеция и със сигурност се нарежда сред най-стойностните филмови произведения за изминалата година. Разрезът на една типично американска предизборна кампания не бива да плаши българските зрители, защото в основата си това е история за сбъсъка на поколения, за сблъсъка на морални устои и пречупването на идеализма дори у хората с благородни подбуди.„Маската на властта“ е базиран на едноименната пиеса и определено носи усещането за брилянтна сценична постановка. Ако някога сте съжалявали, че Бродуей е прекалено далеч, то това определено е вашият шанс да му се насладите в удобството на киносалона и в компанията на първокласни актьори от ранга на самия Джордж Клуни, който поема една от двете централни роли, а също и носителите на "Оскар" Пол Джамати, Филип Сиймур Хофман и Мариса Томей. Над всички обаче се откроява безспорно най-обещаващият млад актьор в Холивуд – Райън Гослинг.31-годишният канадец прави втора уникална роля в рамките на една календарна година след превъплащението си в Шофьора от “Drive: Живот на скорост“ и само политическите игрички зад кулисите на лъскавата холивудска фасада може да са основание името му да не присъства сред номинираните за главна мъжка роля. Ще ме прощава Жан Дюжарден, който е ясно, че ще спечели златното отличие, но той има още много хляб да изяде преди да стигне нивото на мистър Гослинг.Но проблемът не е само при отсъствието на номинация за Райън Гослинг. Проблемът е, че един модерен шедьовър беше престъпно пренебрегнат вероятно, защото разкрива грозната истина за съвременния свят, докато видните холивудски академици искат да награждават жизнеутвърждаващи филми, в които доброто триумфира под една или друга форма.Номинацията за адаптиран сценарий е като че ли просто от лицемерие спрямо мистър Клуни и демонстрира именно проблемите, които „Маската на властта“ разглежда, а именно – постоянното залитане в една или друга посока в зависимост от това накъде духа вятъра в момента и удобно навеждане пред актуалните тенденции, а не лоялност към едни константни принципи и стандарти. Защото, ако и всички през 2011 да решиха вкупом, че „Артистът“ е филмът, който връща светлината на прожекторите към актьорската игра и изразни средства като основна движеща сила зад успеха на даден филм, то „Маската на властта“ прави същото по още по-безапелационен начин. Изражението на Клуни, Гослинг, Джамати, Хофман, Томей и останалите им колеги са техните специални ефекти; думите им отекват дълбоко в съзнанието на мислещите и създават повече съспенс, от което и да било преследване с коли; а сблъсъкът на характери е наистина титаничен, макар и да няма нищо общо с гръцката митология.Техният максимално разгърнат талант е подкрепен от чудесната музика на все по-актуалния Александър Деспла („Речта на краля“, „Хари Потър и даровете на смъртта: част 2“) и вещо запечатан от оператора Федон Папамайкъл („Хотел за милион долара“, „Преследване на щастието“), които допълват картината на аудио-визуален триумф, какъвто несъмнено е „Маската на властта“.Без значение кой от трите филма ще изберете да гледате легално на кино няма да сбъркате, защото всеки има своите достойнства и оправдава категоризирането на киното като изкуство. Оскарите отдавна вече не са това, което бяха като стойност и се превърнаха повече в маркетингов трик за генериране на повече интерес към определени заглавия. В България обаче този трик едва ли има такова огромно значение и към представените 3 премиери ще проявят интерес лимитирано количество зрители, които все по-рядко могат да дават парите си за култура, въпреки вродената им потребност от такава.За тези последни мохикани в редиците на истинските киномани родните дистрибутори трябва да основат връчването на специална награда, която ще има по-голямо значение от който и да било "Оскар". Защото без публика изкуството се превръща в самоцел, а без интелектуално провокиращо изкуство хората се превръщат в безлична маса. Направете смело своя избор и приятно гледане. ... още »
Режисьорът на „Срам" Стив Макуин смята, че Майкъл Фасбендер умишлено е „пропуснат" в номинациите за „Оскар" заради страха на Америка от секса.Звездата се въплъщава в ролята на нимфоман от Ню Йорк, но въпреки страхотните отзиви за филма изпълнението му не беше определено като достойно за Академията. Сред изненадите, които изпревариха церемонията на 26 февруари, са и отсъствието сред номинираните на Тилда Суинтън („Трябва да поговорим за Кевин") и Албър тБрукс („Drive: Живот на скорост").Макуин определи решението като „налудничаво". „В Америка всички се страхуват прекалено много от секса, затова не беше номиниран. Когато погледнеш списъка с номинации за най-добър актьор, си казваш: „Майкъл Фасбендер го няма?". Да, малко е налудничаво, но това е положението. Наградата все пак е американска, да правят каквото искат."Режисьорът описа Майкъл Фасбендер, който можете да гледате и в ролята на психолога Карл Юнг в „Опасен метод", като „актьор, който се ражда веднъж на поколение".„Той е актьор, който се трансформира и надминава себе си, и ти наистина му вярваш, такъв човек е той."Самият Фасбендер не е коментирал решението на Академията, а относно възможността за номинация сподели преди време, че това би бил само допълнителен бонус. За ролята си в „Срам" той беше обявен за "Най-добър актьор" на Международния кино фестивал във Венеция, със същото отличие го удостоиха и на Британските филмови награди за независимо кино. ... още »
От известно време витаят упорити слухове, че испанската звезда Антонио Бандерас ще се превъплъти във Фидел Кастро.Все още не е ясно дали това ще се случи, но вече има потвърждение, че актьорът ще влезе в кожата на легендарния Пабло Пикасо.Биографичният "33 Dias" ще се концентрира върху периода, в който Пикасо рисува шедьовъра "Guernica" - стенопис, който му отнема 33 дни работа.В интервю за El Pais Бандерас разкри, че образът на Пикасо го е „преследвал" от много време, но досега досега винаги е отказвал да се захване с него. „Той заслужава голям респект, защото аз съм от Малага и съм роден на четири пресечки от родното място на Пикасо."Режисьор на лентата ще бъде Карлос Саура, а снимките се очаква да започнат през лятото. ... още »
Electronic Arts и Starbreeze Studios обявиха, че от днес новото им заглавие Syndicate вече е в магазините за видео игри. Преработка на култовата класика на EA от 1993 г., Syndicate смесва напрегнато действие и футуристична обстановка с иновативна геймплей механика, за да предложи на играчите бутален научнофантастичен шуутър от първо лице.Като използват съвременната био-чип технология DART 6, имплантирана в главата на персонажа им, играчите могат да забавят времето, да виждат през стени и да проникват в цифровия свят и във враговете около тях.Развиваща се през 2069 г., Syndicate изпраща играчите в мрачен, Макиавелиански свят, в който корпорациите се боричкат за господство на пазара. Без правителство, което да оспори намеренията и действията им, мега корпорациите са на първа линия в тази война. Прониквайки в съзнанието на Майлс Кило – най-новия прототипен агент на „Юрокорп”, геймърите се впускат в брутално екшън приключение, наситено с поквара и отмъщение.В Syndicate с гласовете си участват известните актьори Росарио Доусън (Sin City, Men in Black II) и Браян Кокс (The Bourne Identity), които поемат ролите на екзекутори, работещи за най-големия и агресивния синдикат.Увлекателната история е написана от известния sci-fi автор Ричард Морган (Altered Carbon, Thirteen), вдъхнал живот на противопоставящите се персонажи в безпощадния свят, в който насилието, корупцията, технологиите и предателствата са се превърнали в обичайни инструменти на бизнеса.В допълнение към напрегнатата сингъл-плейър кампания, Syndicate предлага и кооперативен режим за четирима, в който геймърите играят като стартиращия синдикат „Улф Уестърн”, който агресивно отстранява съперническите корпорации. В кооперативната кампания играчите си проправят път в девет различни мисии, много от които са заимствани директно от оригиналната класика.Геймърите трябва да играят в екип, за да побеждават босовете на останалите синдикати, да изтръгват био-чиповете от главите им и да крадат технологиите им, за да бъде техният синдикат на върха.Разработена от Starbreeze Studios, Syndicate се предлага във версия за PlayStation 3, Xbox 360 и PC. Повече информация за играта можете да намерите на: www.syndicate.ea.com .*Играта изисква интернет връзка и регистрация в услугата Origin. ... още »
Само 12 зрители присъстваха снощи в Белград на премиерата на филма на Анджелина Джоли "В страна на кръв и мед", в който се разказва за насилието над жени по време на босненския конфликт, предаде агенция Франс прес.Филмът бе възприет като пристрастен от сръбските коментатори. Противно на информациите в международния печат,"В страна на кръв и мед" не бе забранен в Сърбия, но привлече само малцина любопитни.Лентата разказва за любовната история на мюсюлманка и сърбин, които се оказват във враждуващите лагери след избухването на конфликта.Представен преди седмица в Сараево пред 5000 зрители, събрали се в спортна зала, в присъствието на Джоли и Брад Пит и посрещнат с овации, филмът предизвика минимален интерес сред сръбската публика. Според сръбското издание "Мондо" някои от 12-те зрители напуснали кинозалата преди края на филма.Възрастен мъж, останал до края на филма, се ограничи да каже, че той "най-добре знае какво е ставало там".По-младите зрители казват, че е срамно, че само 12 души са дошли на първата прожекция в Белград, а тези, които напуснаха залата, казват, че е срамно, че филмът изобщо е заснет.Пенсионирана икономистка, излязла последна от залата, заяви: "Очаквах повече едностранчивост. Трябва да разберем, че ние сме "лошите" така, както за мене гермаците винаги са били "лошите". Мисля, че сръбски режисьори трябва да се занимаят с това и да снимат филм на тази тема".Мирко Беокович от филмовата Академия в Белград заяви в сръбския печат, че "филмът е пристрастен, защото показва босненските мюсюлмани като цивилизовани хора, а сърбите - като свирепи селяни".Анджелина Джоли засне филма през 2010 г. с актьори от страните от бивша Югославия. Филмът бе приветстван от асоциациите на мюсюлманските жертви в босненския конфликт, но осъден като "антисръбски" от сръбските асоциации.Във войната в Босна загинаха около 100 000 души и по данни на местните асоциации, около 20 000 жени, повечето мюсюлманки, са станали жертви на сексуално насилие по време на конфликта. След излизането му по кината в САЩ през декември, "В страна на кръв и мед" излиза в цяла Европа до началото на март. ... още »
Единственото българско предаване, насочено изцяло към майките - „Часът на мама” – се завръща скоро с нов сезон по дамската телевизия bTV Lady. Токшоуто ще продължи да дава ценни съвети и да информира за всичко, което вълнува модерната майка – здраве, психология, възпитание, грижа, красота, мода, забавление, лайфстайл.„Часът на мама” ще проследи и как са се променили тенденциите в отглеждането на децата, препоръките на специалистите, както и отношението на жените към различните предизвикателства на майчинството през последните няколко години.Зрителките на най-новия дамски канал в семейството на bTV Media Group отново ще имат възможността да черпят опит от личните истории, разказни от гостите в студиото. Едни от най-изтъкнатите експерти и консултанти, сред които доктори, диетолози, педиатри, психолози и стилисти, ще споделят с аудиторията най-новите идеи и разбирания в своята област.„Часът на мама” ще се появи в ефира на bTV Lady с ново лице. Екипът на изпълнителния продуцент „Супернова медия” търси нова водеща за предаването - млада майка, позитивна и любопитна личност, с опит като водеща в телевизионен или радио ефир. Желаещите да участват в кастинга за лице на „Часът на мама” могат да намерят повече информация на сайта на bTV Lady. ... още »
Полицията съобщи, че актьорът, който игра шефът на Джордж Констанца в сериала "Зайнфелд", Даниел Фон Барген, се е прострелял в главата в своя апартамент.Според полицията в град Монтгомъри, щата Охайо, Даниъл Фон Барген се обадил по телефона да му бъде оказана помощ, след като се прострелял в слепоочието.Актьорът прибегнал до отчаяната постъпка, след като трябвало да отиде в болница да му бъдат ампутирани пръстите на краката заради усложнения от диабет.Напоследък бил много депресиран. Фон Барген игра в четири епизода на "Зайнфелд" и изпълняваше ролята на Мистър Крюгър. Все още няма сведения за здравословното му състояние. ... още »
Три филма пристигат за 16-ия София Филм Фест непосредствено след участие на Берлинале’12. Това са „Парад” (реж. Сърджан Драгоевич), „Испания” (реж. Аня Соломоновиц) и „Анонимен” (реж. Роланд Емерих).Веднага след триумфа на „Берлинале” – Наградата на публиката в секция „Панорама”, Награда на Екуменическото жури и наградата на читателите на изданието „Siegessaüle”, „Парад” на Сърджан Драгоевич ще бъде показан на 16-ия София Филм Фест. Този шеметен фарс, който си играе с клишетата и стереотипите, е хит в Сърбия и останалите страни от бивша Югославия (над 500 000 души са гледали комедията на Драгоевич във всичките шест бивши югославски републики). Филмът разказва за бивш сръбски четник, който набира ентусиасти сред някогашните си врагове от Хърватия, Босна и Косово, за да охраняват гей парад. Главният герой Лимун в началото е крайно неприятен мачо, сръбски военен ветеран с тъмно минало, който сега работи като бодигард. Пищната му годеница го кара да охранява гей парад, организиран от човека, който подготвя и тяхната сватба. Лимун се превръща в приятен човек, докато пътува из Хърватия, за да наеме за партньор в охраната свой съперник от войната. Пътешествието ги отвежда в Босна и Косово, за да съберат други бивши врагове. Те се натъпкват в розово Mini на път за Белград, където ги очаква кулминационна битка в защита на парада.Киноисторията включва кадри от насилието през 2010 г., когато десни екстремисти прекъснаха гей парада в Белград. Тогава бяха ранени над 100 полицаи. Година след това, през 2011 г., властите в Сърбия забраниха парада, като се аргументираха с опасения за сигурността. „Парад” показва стратегиите за оцеляване на хомосексуалните в Сърбия в едно общество, което дори днес, години след войните на Балканите, все още е разделено на два лагера. Както можем да очакваме от една комедия, която стои достойно зад името си, независимо колко невъздържан е сценарият, трагедиите в реалността могат да се случат всеки момент.„Причината, поради която исках да бъда част от този филм, е оздравяването – споделя Горан Явоевич, който играе хърватския ветеран. – Хърватия, Сърбия, Босна и Косово участваха във войни. Но това приключи. Ние говорим езици, които разбираме идеално. Този филм трогва всички тези народи. През войните хората се мразеха. След филма ще мислят един за друг по различен начин.”По време на премиерата на Берлинале Сърджан Драгоевич заяви, че е избрал да използва хумора като опаковка на филм, който се занимава с тревожната реалност на гей проституцията в Сърбия. „За мен този филм е декларация за това какво се случва 15 години по-късно – казва Сърджан Драгоевич. – Войната отмина, наситихме се на насилие, а моят филм предлага да се опитаме да бъдем по-добри хора и да общуваме”.Драгоевич ще представи лично филма си в София, където беше председател на международното жури преди 4 години, на специална премиера на 15 март. Компания ще му правят изпълнителят на главната роля Никола Койо и продуцентите Биляна Първанович и Майк Дауни.Австрийският филм „Испания“ на младата Аня Соломоновиц идва на София Филм Фест веднага след успешното си представяне в секция „Форум“ на току- що приключилото Берлинале. Филмът разказва 4 истории на хора търсещи своето щастие: чужденец, ненадейно блокиран в Австрия, който опитва всичко, за да стигне до първоначалната си дестинация – Испания; реставраторка, която е в конфликт с бившия си съпруг; съпругът, полицейски служител, който наднича в личния живот на смесени семейни двойки; и пристрастен към хазарта мъж, търсещ помощ от съмнителна финансова институция.Тези четири истории, които на пръв поглед нямат много общо помежду си, разказват за настоящето, за тук и сега, когато на дневен ред е трафикът на хора, но също и строгите имиграционни закони, и пристрастяването към хазарта, дълговете и кризисните бизнес сделки от всякакъв вид.Аня Соломоновиц умело използва цветовете, за да ни покаже, че не всичко е толкова реално – повечето кадри са заснети в кафяви, жълти и червени тонове, всичко сякаш се къпе в златна светлина. Но божественото сияние е измамно – точно толкова, колкото и златният воал, който обгръща двама влюбени и бързо изчезва заедно с любовта... Въпреки че „Испания“ е австрийски филм, той има български копродуцент, в лицето на Димтър Гочев. Друга любопитна подробност е, че в сценария също има пръст българин – Димитър Динев, който участва в написването му заедно с Аня Соломоновиц. Дали Шекспир наистина е написал всичките пиеси, достигнали до наши дни, или те са дело на Едуард де Виър, 17-ия граф на Оксфорд? Звучи като тема за дипломна дисертация. Но не! Това е основната тема в „Анонимен” – най-новият епичен филм на Роланд Емерих, режисьора, който обича взривовете и края на света („Денят на независимостта”, „След утрешния ден”). Спорът за авторството на Шекспировите пиеси е стар, поне от средата на XIX век. Стара е и основната идея, че действителният автор на пиесите е бил графът на Оксфорд, Едуард де Виър. Има и такива, които вярват, че това е бил драматургът Кристофър Марлоу или дори самата кралица Елизабет I. Филмът на Емерих обаче стига по-далеч, като поставя историята на Шекспир в политически контекст с борбата за наследяването на трона, за която пиесите са като пропаганда.Идеята за филма съществува от края на 90-те, но успехът на кинотворби като „Влюбеният Шекспир” и „Елизабет” карат продуцентите да замразят сценария на Джон Орлоф и да му дадат зелена светлина 10 години по-късно, когато Роланд Емерих сяда на режисьорския стол. Филмът беше показан премиерно на Фестивала в Торонто през септември 2011, беше част от програмата на Берлинале „German Cinema - LOLA@Berlinale” и българската публика ще има възможност да го види на 16-ия София Филм Фест. ... още »
