“Не, киборгите не сънуват електронните овце.”отговор на въпроса на Филип Дик, първосъздател на киберпънк жанраСтатистическият анализ на холивудската продукция по отношение на перспективите пред планетата очертават тенденцията, че нищо добро не чака идните поколения. “Алита: Боен ангел” е поредният дистопичен поглед към бъдещето, което трудно може да се окачестви като “светло”. Режисьорът Робърт Родригес с лекота запраща зрителя в далечната 2536, почти 300 години след Войната, за да го срещне с жителите на Айрън Сити, намиращ се под Залем - градът на богатите, за който мечтаят почти всички. Докато се рови в сметището с боклуците от Залем, докторът-роботолог Дайсън Идо (Кристоф Валц) намира все още функционираща глава на робот-тийнейджърка. В лабораторията си той добавя тяло към находката си и дава живот на киборга Алита (Роза Салазар). Тя не си спомня много неща от предишния си живот (подобно на Джейсън Борн), но скоро си дава сметка, че притежава невиждани бойни умения. “Алита: Боен ангел” е проект легнал отдавна на сърцето на Джеймс Камерън. Вдъхновен от популярните комикси на Юкито Куширо, хит сред манга-феновете през периода 1990-1995, той работи над сценария в продължение на повече от две десетилетия. Зает с продължението на “Аватар”, той поверява реализацията на Родригес и остава продуцент зад него. Резултатът е визуално зашеметяваща история, в чиято универсалност която всеки зрител ще открие част от себе си. На картата на съвременния кино атлас, “Алита: Боен ангел” е представител на класическия киберпънк жанр и се намира между “Дух в броня” (2017) и трилогията “Игрите на глада”, като носи парфюма на повече от десетина христоматийни произведения като “Блейд Рънър”, “Зов за завръщане”, “Трон” и “Петият елемент”. Тийнейджърката-килър Алита се вписва естествено в творчеството на Камерън и Родригес, които стоят зад силни женски персонажи като Сара Конър (“Терминатор”), Елън Рипли (“Пришълецът”) и цял футболен отбор от еманципирани “латинас” сред които изпъкват Мишел Родригес и Салма Хайек. Тя стана хит в социалните мрежи като напомни с рекламните ролки на филма, че “очите са огледало на душата” особено, когато става дума за персонаж от японски комикс. Превърнали се в хипнотичен продукт (дело на снимачния екип на Питър Джаксън), те изразяват богата палитра емоции: надежда, уплаха, любопитство, тревога, свян, объркване и ярост. Очите на Алита са уникално техническо постижение. В сравнение с Ам-гъл, (“Властелинът на пръстените”), чиито очи са изградени от 50 000 цветни многоъгълника, само ирисите на Алита са съставени от 9 милиона подобни пикселни структури. Ефектът е поразителен и несъмнено се очертава като връх (по всяка вероятност, временен) в областта на пикселизацията на екранното изображение.Екранното превъплъщение на не особено известната актриса Роза Салазар е покрито с няколко дебели пласта графична обработка пиксел по пиксел. Зрителят отдавна е привикнал със сцени сливащи органично реални актьори (Кристоф Валц, с номинация за “кино-баща на годината”) и компютърно създадени изображения, но “Aлита: Боен ангел” надминава досегашните шампиони. Родригес остава верен на манга естетиката и успешно я адаптира към изискванията на големия екран като вдъхновено възпроизвежда композициите на кадъра, гледните точки, оптическите ефекти и каданса. Той не натоварва филма с излишна информация по отношение на амнезичната Алита и представя олекотен разказ в който по своеобразен начин се преплитат познати елементи, за да създадат уникален разказ (с лек хумористичен привкус), базиран върху умелото манипулиране на шаблони и клишета. Родригес не крие очевидното си удоволствие да наблюдава чупенето на машинария от всякакво естество и превръща състезанието “Моторбол” между насекомоподобни киборги-килъри, в уникален зрелищен спектакъл, в духа на по-скромните независими продукции, допринесли за неговата репутация.“Алита: Боен ангел” е динамичен разказ, далеч от досадата, тържество на технологията и свидетелство за равнището на възможностите на синтетичното изображение. Филмът е структуриран като самостоятелен продукт, но неговият финал не оставя съмнение за потенциала на персонажа да получи продължение и да се превърне, най-вероятно в трилогия. ... още »
„Извън системата“ на Нора Фингшайд е 12-ият филм в Международния конкурс на 23-тия София Филм ФестНепосредствено след световната премиера в Берлин, творбата ще се състезава и за Голямата награда „София – Град на киното“, осигурена от Столична общинаИсторията в „Извън системата“, дебютният филм на 35-годишната режисьорка Нора Фингшайд, проследява изпълнената с неконтролируема енергия Бени, която побърква възрастните с поведението си. Родната ѝ майка е развалина и не може да се грижи за нея, приемните родители се провалят един след друг, а във всички училища, където я записват, 9-годишната девойка е определяна като „дете извън системата“. Идва ред и на един специалист по овладяване на гнева, с който нещата може и да се получат…Нора Фингшайд трупа опит през годините с младежки филмови проекти в десетки различни държави, усъвършенства кинообразованието си в Берлин, Баден-Вюртенберг, Лос Анджелис, а се дипломира в Лудвигсбург с документален филм, сниман в Аржентина. Фингшайд има във филмографията си пет късометражни и документални творби, а преди броени дни представи своя игрален дебют в конкурсната програма на 69-ия кинофестивал в Берлин. Следва София.„Сцeнарият и режисурата на Нора Фингшайд са прекрасни. С „Извън системата“ тя създава силен, изпълнен с напрежение и уязвимост образ на едно дете и една система, които са обречени на несъвместимост. Фингшайд се доказва като сериозен режисьор, който тепърва ще поднася изненади.“- Мери-Катрин Харви, „The Upcoming“ ... още »
„ЗАЛЕЗ“ на Ласло НЕМЕШ и „Тайните на Киетуд“ на Пабло ТРАПЕРО в програмата на 23-тия София Филм ФестСлед изключително успешния си игрален дебют „Синът на Саул“ (2015), спечелил голямата награда на журито в Кан, а по-късно и „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, унгарският режисьор Ласло Немеш продължава да затвърждава името си сред водещите нови гласове в света на киното. Вторият му филм „ЗАЛЕЗ“ е историческа драма, ситуирана през 1913 година в Будапеща. Главната героиня е 20-годишната Ирис Лейтер, която пристига в унгарската столица с надеждата да работи в легендарен магазин за шапки, принадлежал на покойните ѝ родители. Ирис решава да издири връзка с миналото си, а из тъмните улички на Будапеща тя се сблъсква с непознати и плашещи вълнения, които предвещават залеза на една цивилизация… По думите на Ласло Немеш „Залез“ разказва за една култура на кръстопът. „В сърцето на Европа, в апогея на прогреса и технологията, личната история на една млада жена се превръща в отражение на процес, който сам по себе си е раждането на ХХ век”, казва режисьорът. Филмът е отличен с наградата на ФИПРЕССИ във Венеция и получава приза за най-добра европейска копродукция в Севиля.Роден през 1977 година в Будапеща, Ласло Немеш учи история, международни отношения и драматургия в Париж, работи като асистент-режисьор във Франция и Унгария. Две години е асистент на Бела Тар и завършва кинорежисура в училището по изкуства „Тиш” към университета в Ню Йорк. Късометражните му филми „С малко търпение” (2007), „The Counterpart” (2008) и „Джентълменът е освободен” (2010) получават близо 30 награди и имат участие в над 100 международни фестивала. Едно от ярките имена в съвременното аржентинско кино Пабло Траперо („Свят на кранове“ с награда на критиката на фестивала във Венеция през 1999 година, „El Bonaerense“, „Carancho“ и „Бял слон“, показани в програмата „Особен поглед“ в Кан) също фигурира в програмата на 23-тия София Филм Фест с най-новия си филм „Тайните на Киетуд“ („The Quietude“). По думите му „това е личен филм за женския свят и живота на сестрите.“ В началото основните персонажи Евгения и Миа си приличат много. След това всяка поема по собствен път, носейки белега от смущаващото минало на родителите си… Действието се развива в семейно имение близо до Буенос Айрес, където Евгения се завръща след новината, че баща й е получил сърдечен удар. Там я очакват майка й и сестра й. На фона на атмосфера, пълна със спомени и тайни, скрити от години, трите жени са принудени да се справят с емоционалните травми и да осъзнаят уроците от враждебното минало, протекло на фона на военна диктатура… „Тайните на Киетуд“ продължава линията от предишните филми на Пабло Траперо - да представя тежката социална реалност в почти документална стилистика. ... още »
След разнопосочните реакции, последвали премиерата в Кан, които едва ли изненадаха почитателите на изкуството на талантливия провокатор в киното, най-новият филм на датчанина Ларс фон ТРИЕР е на път и към българските фенове. Известен с откровено дръзките си и скандални филми - „Нимфоманка“, „Антихрист“, „Догвил“, „Меланхолия“, „Танцьорка в мрака“, Ларс фон Триер отново подлага на изпитание емоционалната чувствителност на зрителя, като представя бруталната жестокост на сериен убиец като вид изкуство. „Къщата, която Джак построи“ е психологически хорър, проследяващ 12 години от живота на интелигентен и талантлив сериен убиец в САЩ, щата Вашингтон, през 70-те и 80-те години на миналия век. Джак разказва историята от първо лице, като в този период започва да се трансформира от обикновен човек в безжалостен убиец. Той много обича да убива хора, няма някаква особена техника, нито предпочитания към определен тип жертви. Просто убива, често експериментира и което е най-шокиращото - подхожда към убийствата като към произведения на изкуството. Колкото повече полицейският обръч около Джак се затяга, толкова по-големи рискове поема той по пътя на своето „изкуство“ с цел да постигне съвършенство. Филмът е разделен на пет части, проследяващи какво се случва в мисловния свят на Джак, докато се превръща в това, което е. Ларс фон Триер описва творението си като експеримент, възхваляващ идеята, че „животът е зъл и бездушен“, което се доказвало и от възхода на „Homo trumpus“.В главната роля на Джак е Мат Дилан, брилянтен в превъплъщението си. Партнират му Ума Търман, Бруно Ганц, Софи Грабьол, Райли Кийоу. Разпространява в България Еуро Филмс, с подкрепата на Програма „Творческа Европа – МЕДИА“.„Къщата, която Джак построи“ е плашещо и садистично потапяне във вътрешния монолог на един психопат, с интелектуални отклонения към природата на изкуството в днешния свят, и полага значителни усилия за създаване на сериозен дискомфорт в ключовите моменти. Ако възприемете творбата с тези уточнения или поне отговорите на предизвикателството на безупречния киноразказ, който „танцува“ покрай естествените граници на морала, филмът вероятно може да се определи като „брилянтен“. - Ерик Кон, „IndieWire“ ... още »
Самият капитан Америка ще участва в новия филм на Антоан Фукуа, който през изминалата година сътвори най-успешния си хит до момента – „Закрилникът 2“. Крис Евънс ще изпълнява главната роля в „Infinite“, екранизация по романа на Д. Ерик Мейнкранц „The Reincarnationist Papers“. Продуцент на новия хит на „Парамаунт“ ще е Лоренцо ди Бонавентура, продуцирал и прочутата поредица на студиото „Трансформърс“. Романът разказва за Евън Майкълс, който е преследван от спомени за два свои предишни живота. Той се сблъсква с членовете на тайно общество с вековна история, които са наясно със своите изминали животи и са били агенти по промяната през важни исторически моменти. Евън се опитва да се влее в техните редици.Предстои ни да видим Евънс в дългоочаквания „Отмъстителите: Краят“, в който той за последен път ще се завърне към коронната си роля на Стив Роджърс, по-известен като капитан Америка. Заедно с останалите от прочутия отбор супергерои, той ще се опита да се пребори с непобедимия Танос и да възстанови баланса във вселената.И ако си мислите, че звездите в последната част на „Отмъстителите“ са безкрайно много, то компанията в следващия филм на Евънс е не по-малко впечатляваща. Той ще участва в „Knives Out“, новият филм на Райън Джонсън („Междузвездни войни: Последните джедаи“), в който ще си партнира с Даниел Крейг, Тони Колет, Майкъл Шанън, Джейми Лий Къртис, Кристофър Плъмър и Дон Джонсън. ... още »
Създателят на „Беднякът милионер“ ще отдаде почит на великите Бийтълс с новия си филм, чийто сценарист е авторът на „Четири сватби и едно погребение“ и „Наистина любов“ Ричард Къртис. „Yesterday“ е рокендрол комедия за музиката, мечтите, приятелството и дългия път към голямата любов. Главен герой е Джак Малик (Химиш Пател, за когото това е първа главна роля в киното, след изяви в телевизията), опитващ се да осъществи своя голям пробив певец и композитор от малък крайморски английски град. За съжаление успехът все му се изплъзва, въпреки постоянната и твърда подкрепа от страна на най-добрата му приятелка от детските години Ели (Лили Джеймс).След странна катастрофа, Джак се събужда от кома и осъзнава, че любимите му Бийтълс... никога не са съществували. Той започва да изпълнява техни песни и най-после се превръща в мега звезда. Джак не може да повярва, че истерията около него е напълно истинска, раздухвана благодарение на железните усилия на своята бездушна американска агентка Дебра (Кейт МакКинън). Но покрай внезапната си слава, той има опасност да загуби Ели. Остава му единствено да се върне към своите корени и да докаже, че всичко, от което се нуждае, е единствено любовта й.Включващ съвсем нови версии на любимите хитове на Бийтълс, „Yesterday“ е продуциран от Тим Биван и Ерик Фелнър от Working Title, заедно с Бойл и Къртис. В комедията участват още музикалната звезда Ед Ширън и Ана де Армас („Блейд Рънър 2049“). Дани Бойл се отказа да режисира Бонд 25, но новият му филм определено звучи интригуващо. Премиерата му бе изтеглена за по-ранна дата и ще се състои на 28 юни 2019 г. ... още »
Fox Searchlight разпространиха първа снимка на двукратната носителка на „Оскар“ Франсис Макдорманд от „Nomadland“. Това е новият филм на Клои Жао, след отрупания с много отличия „Ездачът“. Интересът към филма е голям, тъй като в него всъщност е първата роля на Макдорманд, след триумфа й в „Три билборда извън града“, донесъл й всички възможни отличия през миналата година, включително „Златен глобус“, „БАФТА“ и „Оскар“. Тя играе Фърн, около 60-годишна жена, която след като изгубва всичко в резултат на Голямата рецесия, се впуска в пътуване из американския запад, живеейки като един съвременен номад в своята каравана.Новият филм ще бъде издържан в стила на „Ездачът“ и в него също ще видим непрофесионални актьори. Партньори на Макдорманд ще са Линда Мей и Чарлин Суонки. Драматичната история е базирана на книгата „Nomadland: Surviving America in the Twenty-First Century“. Самата Макдорманд е нейна голяма почитателка и откупува правата върху нея още при издаването й през 2017 г. „Ездачът“ беше един нетипичен уестърн, предизвикал възторга на критиците. Предполагаме, че Жао отново ще ги очарова с новия си филм. Тя бе избрана за режисьор на следващия Марвел хит – „The Eternals“, но явно това не й пречи да продължи да прави нискобюджетни продукции като „Nomadland“. Все още очакваме да разберем дали филмът ще излезе в края на годината, за да се включи в сезона на наградите, или премиерата му ще остане за 2020 г. ... още »
23-тият София Филм Фест представя ретроспектива от ПЕТ от най-успешните филми на Нури Билге ДЖЕЙЛАНДжейлан е роден в Истанбул през 1959 година. Завършва факултета по инженерство в Босфорския университет и след това учи кинорежисура в университета „Мимар Синан”, Истанбул. В края на 1993 година започва снимките на късометражния си филм „Какавида“ като използва негатив от Русия и лента с изтекъл срок на годност от държавната телевизия. „Какавида“ е първият турски късометражен филм, селектиран в основния конкурс на Кан 1995. Пълнометражните му филми „Градчето“ (1997) и „Облаци през май“ (1999) получават международно признание и множество награди. След като е удостоен с Grand Prix и приза за най-добър актьор в Кан през 2003 година, третият му пълнометражен филм „Отчуждение“ обикаля десетки фестивали в цял свят и печели над 20 международни награди, като става най-награждаваният турски филм. „Градчето“, „Облаци през май“ и „Отчуждение“ оформят „трилогията на провинцията“ на Джейлан. В тях той снима свои близки приятели и семейството си като актьори, сам работи като оператор, монтажист, звуков дизайнер, сценарист и режисьор. През 2006 година „Климати“ печели приза на ФИПРЕССИ в Кан, през 2008 година „Три маймуни“ е отличен с наградата за най-добър режисьор отново в Кан. Година по-късно Джейлан е член на основното жури на фестивала, а през 2011 печели Grand Prix отново в Кан за международната копродукция „Имало едно време в Анадола“. „Зимен сън“ през 2014 година е удостоен с най-високото отличие в Кан – „Златната палма“. Ретроспективата на Нури Билге Джейлан в рамките на 23-тия София Филм Фест започва с „КЛИМАТИ“ (2006). Филмът е емоционален портрет на интимните отношения на една двойка, разказ за разпадането на връзката между университетския професор Иса (в ролята е самият Джейлан) и доста по-младата от него Бахар (ролята е поверена на съпругата му - Ебру). Историята между тях се разгръща в продължение на три сезона, за да представи на зрителите дълбока лична и трогателна реалност, в която единият убива любовта на другия. Според „Ню Йорк Таймс“, „Климати“ е един силен портрет на екзистенциалната самота, в който изображенията говорят по-силно и много по-въздействащо, отколкото каквито и да било думи“…„ТРИ МАЙМУНИ“ (2008) проследява един политик, по невнимание убил човек с колата си през нощта на безлюден път. Избягал от местопрестъплението, той убеждава с обещание за сериозна сума дългогодишния си шофьор да поеме вината му. Ала унижението от тази сделка става причина за допълнителни усложнения в драматичното битие на семейството на шофьора… „В този филм всеки кадър сякаш е свален от стената на художествена галерия – всички са толкова силни и изпълнени с емоция“ („The Hollywood Reporter“).„ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В АНАДОЛА“ (2011) представя живота в малко провинциално градче през призмата на криминална история, умело преплетена с мотиви от разкази на Чехов. В историята има извършено престъпление, а нейният автор съчетава прийоми за пресъздаване на сюжета, заети от криминалните драми и дори от уестърн-традициите, за да запознае зрителите с един полицейски комисар, един следовател, местния доктор и двама предполагаеми убийци, които издирват труп, заровен нейде в полето, и в процеса на търсене стигат до важни житейски истини… „Имало едно време в Анадола“ е метафизичен “роуд муви“, посветен на живота, смъртта и границите на познанието“ („Ню Йорк Таймс“).Носител на „Златна палма“ в Кан, „ЗИМЕН СЪН“ е разказ за бивш актьор, който обича да си спомня своето бохемско минало от убежището си - уютен семеен дом в Кападокия. Обсебен от своята поза на просветен селски джентълмен, той тайно е измъчван от несигурността си, която се опитва да прокуди чрез безкрайни изследвания на турския театър и с писане на статии за местния вестник… „Зимен сън“ е умел поглед отвъд недоверието, предразсъдъците, самотата, страховете, заблудите, цинизма, безнадеждността и омразата, като представя борбата на един човек със самия себе си и опита му да се справи с отчуждението от света…“ („The Telegraph“). Осмият пълнометражен филм на Нури Билге Джейлан „ДИВАТА КРУША“ е копродукция между Турция, Франция, Германия, България (РФФ Интернешънъл – Стефан Китанов), Босна и Херцеговина, Македония и Швеция, реализирана с подкрепата на ИА „Национален филмов център“ и в партньорство с „Ню Бояна Филм Студиос“ (Nu Boyana Film Studios).Творбата беше представена премиерно в основния конкурс на Кан през 2018 година и бе приета изключително топло от публиката и критиката. Филмът разказва историята на младия Синан, страстно влюбен в литературата, чиято мечта е да стане писател. След завръщането си в своя роден град в Анадола, той се опитва да намери средства, с които да издаде книгата си, но е преследван от различни проблеми, включително и дълговете на баща му… Съдбата често си играе с хората и обича да поднася изненади… „Дивата круша“ е нежен, човечен и изящно заснет филм, с великолепна актьорска игра, дело на турския майстор на киното Нури Билге Джейлан, носител на „Златна палма“ – творбата е издържана в присъщия му философски, леко тъжен и изпълнен със специфично чувство за хумор стил, който е неподражаем и истински магнетичен. Филмът е своеобразна елегия, посветена на мечтите и родното място - и как завръщането към тях понякога е причина за особен, сладко-горчив вкус на носталгия… Това е поредната дълбока, изпълнена с мъдрост творба на изключителния артист Джейлан.“Питър Брадшоу, The Guardian ... още »
