Една от големите надежди на „Дисни“ е свързана с поставяне на ново начало на една от най-печелившите им поредици. Отдавна се говори за нови „Карибски пирати“, като съществуваха няколко различни версии с и без звездата Джони Деп. Изглежда, че вече е известен негов заместник, който ще е... от женски пол.
Имаше вероятност все пак Деп да се завърне, но преди няколко месеца „Дисни“ окончателно се отказаха от подобна идея. Причина бе обвиненията на бившата му съпруга Амбър Хард в сексуален тормоз и в опит да провали участието й в „Аквамен“. Оттогава студиото разработва проект, в който в главната роля в бъдещия хит ще е известна актриса.
Над сценария работят дуото Рет Рийс и Пол Уерник, прочули се с двете части на „Дедпул“ и „Зомбиленд“. А според изтекла информация в главната роля ще бъде Карън Гилън. Звездата от „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“ и „Пазители на галактиката“ ще бъде в ролята на Ред и ще се впусне в нови приключения, в стила на любимия Джак Спароу.
Някои заклети фенове на поредицата със сигурност няма да приемат добре подобна промяна. Но тя е съвсем в съзвучие с новата мода в Холивуд, според която скоро ще видим Индиана Джоунс и Джеймс Бонд в женски вариант. А и Гилън се е доказала като екшън звезда с участието си в споменатите хитове и в „Доктор Кой“. Предстои ни да видим 31-годишната актриса в „Джуманджи: Следващото ниво“, чиято премиера е на 13 декември.
АНДАЛУСКОТО КУЧЕ(Un chien andalou)Франция, 1928, 16 мин.реж. Луис Бунюел, сц. Л. Бунюел, Салвадор Дали, муз. Вагнер “Тристан и Изолда”, аржентински танга - муз. оформление Л. Бунюел - 1960, с Пиер Бачев, Симон Марьой, Салвадор Дали (свещеник), Луис Бунюел (мъжът с бръснача)Манифeстът на сюрреализма в киното.“Този филм се роди от срещата на два съня. ..Сценарият бе написан за по-малко от седмица по едно много просто, единодушно прието от двама ни (с Дали - бел.ред.) правило: да отхвърляме всяко хрумване, всеки образ, които биха могли да породят някакво рационално, психологическо или познавателно обяснение. Да отворим всички врати за ирационалното. Да запазваме само образите, които ни стъписват, без да се опитваме да разберем защо. Сюрреалистите, които не се смятаха за терористи, за въоръжени активисти, се бореха срещу едно омразно за тях общество, използвайки като главно оръжие скандал.”Луис БунюелСИМЕОН ПУСТИННИКЪТ(Simon del desierto)Мексико, 1965, 42 мин.реж. Луис Бунюел по тема на Федерико Гарсия Лоркас Клаудио Брук, Силвия Пинал, Ортенсия СантованаСПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ЖУРИТО, Венеция, 1965“Действително се възхищавам от душевната сила на Симеон. Той е много волева и самопожертвувателна личност, но неговата сила пропада напразно, защото служи на фалшиво дело.”Луис Бунюел20.02 – 17:00НАСАРИН(Nazarin)Мексико, 1958, 96 мин.реж. Луис Бунюелсц. Л. Бунюел, Хулио Алехандро по романа на Бенито Перес Галдосс Франсиско Рабал, Марга Лопес, Рита Маседо, Хесус Фернандес“Много обичам героя на “Насарин”. Той е свещеник, но какво от това? Би могъл да бъде също така бръснар или прислужник в кафене. Това, което ме интересува у него е , че той отстоява своите идеи, че тези идеи са неприемливи за обществото и че след приключенията му с проститутки, крадци и прочие, те му навличат безпрекословно осъждане от страна на “пазителите на реда”.”Луис Бунюел21.02 – 19:00АНГЕЛЪТ УНИЩОЖИТЕЛ(El Angel exterminador)Мексико/Испания, 1962, 94 мин.реж. Луис Бунюелсъс Силвия Пинал, Жаклин Андере, Хосе Бавиера, Аугусто Бенедико“Филмът може да ви се стори загадъчен или алогичен, но нали такъв е и самият живот. Във филма има повторeния, както и в самия живот и също като него той може да се тълкува най-различно. Вероятно най-доброто разяснение за “Ангелът унищожител” ще бъде това, че няма никакво рационално разяснение.”Луис Бунюел23.02 – 19:00ТРИСТАНА(Tristana)Испания/Франция/Италия, 1970, 100 мин.реж. Луис Бунюел; по романа на Бенито Перес Галдосс Катрин Деньов, Фернандо Рей, Франко Неро“Избрах Толедо, защото това е един от най-типичните средновековни градове на Европа, точка, в която се сливат три велики цивилизации - християнската, мавританската и юдейската.”Луис Бунюел“С “Тристана” - разказ, съставен от безброй малки ежедневни детайли - Бунюел още веднъж показва многозначността на нашите стойности и относителността на преценките ни. Той показва също, че никой истински бунт не търпи компромиси, че никоя страст не може да оцелее без постоянно подхранване - тя трябва да ни поглъща непрескъснато.”Фреди Бюаш23.02 – 17:00ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА БУРЖОАЗИЯТА(Le charme discret de la bourgeoisie)Франция, 1972, 104 мин.реж. Луис Бунюелс Фернандо Рей, Делфин Сейриг, Стефан Одран, Жан-Пиер Касел, Мишел Пиколи“Вместо да се притъпят, ноктите на стария лъв са станали още по-остри и страшни. Един железен юмрук, облечен в кадифена ръкавица, смачква безмилостно жертвите си. Много от младите лъвове биха могли да се поучат от неговата хапливост, жизненост, пламенност и дързост. Първото предупреждение идва още със заглавието, където иронията коварно ни дебне. Но ако говорим за ирония по-правилно е да кажем, че в целия филм именно жестокостта тъче мрежата си. В нея като мухи попадат пресветите митове, обредите, утвърдените ценности на установения ред на обществото, с което Бунюел не е преставал да урежда сметките си, вземайки за прицелна точка неговите най-омразни страни: лицемерието като нравствена цензура, почтеността като фасада и техните вечни пазачи - институциите, църквата, армията и полицията.”Мишел Капденак22.02 – 19:00ТОЗИ НЕЯСЕН ОБЕКТ НА ЖЕЛАНИЕТО(Cet obscur objet du desir)Франция, 1977, 102 мин.реж. Луис Бунюелс Фернандо Рей, Карол Буке, Анхела Молина, Жюлиен Берто, Милена Вукотич“Този неясен обект на желанието” е нов шедьовър на остроумието и хумора. Филмът иронизира комплексите за импотентност на един мъж от едрата буржоазия, който търси своето алиби във фантазии на тема “нищожеството на жената” (въплътена от две различни актриси - типично бюнуеловска находка). Около героя избухват взривове и пламтят пожари, символизиращи онази страст, на която самият той не е способен...”Марсел Мартен19.02 - 17:0022.02 - 17:0025.02 - 17:00МЛЕЧНИЯТ ПЪТ (La voie lactée)Франция/ФРГ/Италия, 1969, 98 мин.реж. Луис Бунюелсц. Л. Бунюел, Жан-Клод Кариерс Пол Франкьор, Лоран Терзиеф, Ален Кюни, Едит Скоб НАГРАДАТА ИНТЕРФИЛМ, Берлин, 1969„Това е филм за двама поклонници, които в наши дни са се отправили пеша към Сантяго де Компостельо и по пътя си срещат, освободени от времето и пространството, цяла поредица персонажи, илюстриращи основните ни ереси. Млечният път, от който, изжглежда, и ние сме част, някога се е наричал El Camino de Santiago (Пътят на свети Яков), защото сочел на поклонниците, стичащи се от Северна Европа, накъде е Испания. Оттам и заглавието.Подобно на „Насарин” този филм предизвика най-противоречиви реакции. Карлос Фуентес го възприема като филм на антирелигиозната борба, докато Хулио Кортасар твърдеше, че му изглеждал като платен от Ватикана. Според мен „Млечният път” не е нито „за”, нито „против” каквото и да било. Аз го възприемам като разходка във фанатизма...”Луис Бунюел21.02 - 17:0025.02 - 17:00ПРИЗРАКЪТ НА СВОБОДАТА(Le fantôme de la liberté)Италия/Франция, 1974, 104 мин.реж. Луис Бунюелсц. Л. Бунюел, Жан-Клод Кариерс Адриана Асти, Жюлиен Берто, Жан-Клод Бриали, Моника Вити, Милена Вукотич, Мишел Пиколи„Това заглавие вече присъстваше в една реплика от „Млечният път” – „вашата свобода е само призрак”. Свободата, която в първия епизод на филма е политическа и обществена, тази свобода скоро приема друг смисъл – свобода на артиста и твореца, също тъй илюзорна като другата. Струва ми се, че „Млечният път”, „Дискретният чар на буржоазията” и „Призракът на свободата”, родени от три оригинални сценария, образуват нещо като трилогия, или по-скоро триптих, както в Средните векове. Същите теми, понякога същите фрази се срещат и в трите филма. Те говорят за търсенето на истината, от която трябва да избягаш в мига, когато ти се стори, че си я открил, за неумолимия обществен ритуал. Те говорят за необходимото дирене, за случайността, за личния морал, за тайната, която трябва да уважаваме.”Луис Бунюел19.02 - 19:0020.02 - 19:0024.02 - 17:00 ... още »
По-известен с творческите си постижения на екрана, прочутият британски актьор сър Антъни Хопкинс демонстрира, че притежава и други заложби, като тази да рисува, съобщи БТА.Петдесет негови картини са изложени до 20 февруари в "Галерия 27" в Лондон, предаде Ройтерс.Творбите му са разноообразни, варирайки от спокойни пейзажи до по-мрачни и в по-ярки тонове изображения.След Лондон изложбата ще бъде представена в Единбург.Актьорът, носител на много награди, между които и "Оскар", бил насърчен да развива таланта си да рисува от третата си съпруга Стела Аройав.Той рисувал всеки ден в студиото в дома им в Малибу, съобщи организаторът на изложбата Джонатан Пул. БТА ... още »
Харисън Форд беше обявен за най-добрия американски президент на екрана.Той победи в своеобразната надпревара Майкъл Дъглас и Бил Пулман в он-лайн класация на сайта MovieTickets.com. Успехът на актьора донесе ролята на президента Джеймс Маршал във филма "Еър форс едно".В топ пет влизат още Морган Фрийман за "Смъртоносно влияние" и Джак Никълсън за "Марсиански атаки".Форд получи 38% от гласовете на участниците в анкетата, осъществена през уикенда по повод Деня на президентите, отбелязван в САЩ на 15 февруари.Ролята на Дъглас като президента Андрю Шепард във филма от 1995 г. "Американският президент" го нареди на второ място с 21%.Бил Пулман, който изигра президента Томас Уитмор в "Денят на независимостта", остана на трето място. ... още »
Вече можем да ви покажем българският плакат на филма „Очи от рая”.В главните роли ще видим Сирша Ронън, Марк Уолбърг, Рейчъл Уайз, Сюзан Сарандън и др., а режисьор на лентата е Питър Джаксън. Премиерата на филма у нас е на 26 март 2010 г.Клипове и трейлъри от филма можете да видите тук ... още »
от Здравко ГригоровТопъл. Красив. Чувствен. Определения, които обикновено се отнасят за човек, но в случая става въпрос за филм. Дебютът на Аталай Ташдикен „Сестра ми и ружите”, с който ще бъде закрит вторият фестивал „Цветята на Корана”, е толкова близо до живота на обикновения човек, че спокойно може да го характеризираме с човешки качества.Две симпатични хлапета живеят заедно с дядо си в забравено малко селце някъде в Анадола. Баща им ги е изоставил след смъртта на майката и сега живее с втората си съпруга. Деветгодишния Ахмет не изпуска от поглед малката си сестричка, която лъчезарно се усмихва, така както ружите на двора им разцъфват, когато слънчевите лъчи докоснат цветовете им.По цял ден децата си играят сред безкрайните зелени поляни, гонят се из калдъръмените улички на селото, катерят се по покрива на малката жълта къщурка със сини прозорци. Режисьорът пренася зрителите в един забравен свят, подобен на приказка, и животът на тези хлапета наистина щеше да е приказен, ако те си имаха някой, който да се грижи за тях. Въпреки всеотдайната си обич старият дядо изнемогва и не може да изхранва децата. Крепи го единствено надеждата, че преди дълги години родственица е заминала за Германия и всяка година тя опитва да вземе децата при себе си. Но какво ще стане ако и тази надежда умре?Момченцето и момиченцето наистина са брат и сестра Мехмет и Елиф Бюлбюл, и те също както режисьорът Аталай Ташдикен дебютират на голям екран. Без да разчита на висок бюджет, местни звезди и заплетен сценарий, Ташдикен гради една история, която трогва зрителя със своята човечност, с обикновените лица и семплите изразни средства. Безспорен принос за приятното усещане имат живописните гледки, които съпровождат действието през цялото време. Атмосфера, която ни връща назад във времето, когато връзката на човека с природата все още е силна и от значение. „Сестра ми и ружите” - ромолене на поток, жарко слънце, две усмихнати хлапета и сълзи. ... още »
Ветеранът във филмовия бизнес Ал Пачино подписа договор за участие в полицейския трилър "Son of No One".Toй ще замени в каста стария си познат Робърт де Ниро, напуснал неочаквано продукцията. Режисьор на проекта ще е американецът Дито Монтиел, който е в основата на спортната драма "Уличен бой" от 2009 година.Както там, така и тук той залага на все по-набиращия популярност Чанинг Тейтъм, а в ролите ще видим още Кейти Холмс, Рей Лиота и Терънс Хауърд.Историята разказва за млад полицай (Тейтъм), назначен да патрулира в полицейски район близо до мястото, където е отраснал. Там разбира за дълго пазена тайна, която заплашва живота и семейството му.Снимките ще започнат на 22 март в Ню Йорк, а любопитно е, че съществува възможност да видим звездите и у нас, тъй като продукцията е съвместно дело на Hannibal Pictures и New Image/ Millenium Films. Все още обаче това е само в сферата на слуховете. ... още »
Вече можем да ви покажем българският плакат на филма „Зелена зона”. В главните роли ще видим Мат Деймън, Джейсън Айзъкс и Грег Киниър.Режисьор на лентата е Пол Грийнграс, който познаваме от „Кървава неделя” (2002), „Превъзходството на Борн” (2004), „Ултиматумът на Борн” (2007) и др.Премиерата на филма у нас е на 19 март 2010 г.Клипове и трейлъри от филма можете да видите тук ... още »
Композиторът Божидар Петков, създателят на “Сако и Ванцети” Джулиано Монталдо, номинираният пет пъти за “Оскар” Ян Троел и руският режисьор Сергей Соловьов, ще получат наградата на София за приноса си в киното.„Музиката е магия, която не може да се обясни с думи”, казва за изкуството си авторът на музиката към филмите „Авантаж”, „Мера според мера”, “Откраднати очи”, “Зад кадър” – Божидар Петков. Когато завършва консерваторията с композиция (Музикалната академия в Краков-Полша, 1965), той дори не подозира, че някой ден ще се занимава с кино и се насочва към камерна и симфонична, така наречената сериозна музика. Завоят в творческия му път предопределя запознанството с режисьора Георги Дюлгеров, който още през 1974 г. кани Петков да напише музиката за първия му филм. „После се сработихме двамата, дойде и успехът му с филма „Авантаж”. Много е важно филмът да се хареса и да придобие слава, тогава всички нас - останалите от екипа, започват да ни търсят. Така и мен започнаха да ме канят да композирам и филмите се наредиха един след друг”, спомня си Божидар Петков.В биографията му се открояват още „Черната лястовица”, „Всичко от нула”, „Пантелей” и др. В историята на най-новото ни кино от Божидар Петков е подписана и музиката към филми като “Сирна неделя”, „Съдбата като плъх”, „Лист отбрулен”, „Единствената история, която Хемингуей не описа”.Творческият процес при композирането на филмова музика, се оказва не толкова лесен – „първо се обсъжда много дълго сценарият, следят се снимките, за да се усети атмосферата, гледа се суровият материал, всичко се натрупва и в даден момент ключът към музиката е готов и нотите се нареждат сами”, разказва композиторът. В богатото му творчество се открояват и много класически произведения като ораторията „Патриарх Евтимий” (1970), „Геометрични импресии” и „Азбучни размишления”, „Аурни движения”, симфоничната сюита „Балетна палитра”, Концертна поема за виолончело и оркестър, „Лунно обаяние” за сопран и английски рог и др. Божидар Петков е лауреат на престижни отличия на национални и международни форуми. Негови произведения се изпълняват с успех в много страни като Япония, Куба, Франция, Германия, Русия, Люксембург и др. Италианският кино, документален и оперен режисьор Джулиано Монталдо ще бъде удостоен с наградата на София на тазгодишния София Филм Фест. Той е роден на 22 февруари 1930 г., в Генуа. Още като студент получава роля във филма на Карло Лизани „Внимание бандити” (1950). По-късно Джулиано Монталдо става асистент-режисьор на Лидзани, както и на Джило Понтекорво, Серджо Лионе, Франческо Роси. През 1960 г. дебютира като режисьор с „Лов на гълъби”, включен в състезателната програма на фестивала във Венеция, филм за партизанската съпротива. През 1964 г. младият тогава режисьор снима “La Moglie Svedese”, епизод от филма “Extraconiugale”. С втория си филм – „Безразсъдно” (за икономическия бум в Италия), Монталдо печели специалната награда на журито в Берлин през 1965 г. През същата година режисира и втората част от шедьовъра на Понтекорво – „Битката за Алжир”.След като снима за „Парамаунт” „Големият удар” (1967, в който играят международните звезди Едуард Дж. Робинсън, Клаус Кински и Джанет Лий), и гангстерския „Маккейн Картечницата” (1969), известният режисьор се завръща в Итария, за да снима “Бог с нас” (1969), „Сако и Ванцети” (филм за злоупотребите с военна, юридическа и религиозна власт, отличен с наградата за най-добра мъжка роля в Кан през 1971 г.) и „Джордано Бруно” (1973). Тези филми получават голямо признание на различни международни кино фестивали. През 1980 г. кариерата на Джулиано Монталдо продължава с международната телевизионна копродукция на RAI, BBC и NBC „Марко Поло”. Филмът е сниман в Италия, Средния изток, Тибет, Монголия и Китай. Показан е в 76 страни и печели 7 номинации и 4 награди „Еми”. Работата на Джулиано Монталдо в Китай е повратен момент в работата му като режисьор.Другите филми, които му носят успех са „Убийства в киносалона” (участвал в “Берлинале” – 1978 и в постоянната експозиция в МОМА), „Опасна игра” (1979), „Очилата със златни рамки” (1987), „Първият ден” (1987), „Време за убийство” (1991) с Никълъс Кейдж.През 1999 г. Джулиано Монталдо застава начело на RAI Cinema – една от големите филмови продуцентски компании. Филмите, които прави там, се превръщат в безспорни касови хитове, печелят куп награди по света и формират новото поколение италиански режисьори.През 2001 г. Джулиано Монталдо е удостоен от италианския президент с титлата Cavaliere di Gran Croce, едно от големите признания в странат.Един от най-знаменитите шведски режисьори на ХХ век ще получи Наградата на София по време на 14-ия София Филм Фест през март. Легендарният Ян Троел е номиниран за 5 награди Оскар през 1973 г., включително в категориите най-добър режисьор и най-добър сценарий, за филма „Емигранти” с Макс фон Сюдов и Лив Улман. Историята на семейна двойка в началото на ХІХ век, избираща емиграцията като начин да осъществи надеждите си за свободен и хубав живот, остава като еталон за филмов разказ в европейското кино. От тук Макс фон Сюдов става и един от любимите актьори на Троел.Още през 1968 г. Ян Троел печели „Златна мечка” и още четири награди от Берлинале за един от най-важните шведски филми в киното - „Who saw him die”. Черно-белият филм, разказващ историята на един либерален учител, който се бори с социалните клишета, предхожда успеха му с „Емигранти”. Ян Троел е роден през 1931 година в малкият шведски град Лимамн. Зад гърба си има филмография от над 20 пълнометражни филма като режисьор, сценарист, оператор и монтажист. Работата си в киното започва в началото на 60-те години в Швеция, когато страната е място за свободна изява на ярки творчески натури. Критиката и публиката отново заговори за големия режисьор след като той бе номиниран за Европейските филмови награди през 2009 за филма си „Запечатани мигове”. Ян Троел връща камерата в началото на ХХ век, използвайки личната история на бабата на съпругата си. „Запечатани мигове”, продукция на Дания-Швеция, е опит да се покаже еманципирането на една жена в началото на века, с навлизането й в света на фотографията. Лентата носи заряда на легендарните му филми от 60-те и 70-те години, а зрителите са в очакване на последния му филм, над който Ян Троел работи и в момента.„Докато не възникне маниакално отношение към това, което искаш да направиш, нищо няма да излезе” – казва призьорът на Берлинския и Венецианския кинофестивали Сергей Соловьов, който ще получи и Наградата на София за приноса си в кино изкуството.Творческият му път започва през 1969 г., веднага след завършването на Руския държавен университет по кинематография (ВГИК), в студиата на Мосфилм. Тогава е и дебютът му като режисьор с филма „Семейно щастие” („Семейное счастье”) по разказите на Чехов. Днес Сергей Соловьов е известен руски кинорежисьор, сценарист, продуцент, народен артист на Русия.Според критиката, важна роля за забележителното му начало в киното изиграва факта, че основен обект на внимание в творчеството на Соловьов e „нежната възраст” от 12 до 25 години. На този ярък период от човешкия живот са посветени и филмите му: „Сто дни след детството” (1975 г., носител на „Сребърна мечка” за режисура на Берлинския кинофестивал), „Спасител” (1980 г., отличен с диплом от фестивала във Венеция), „Наследници по права линия” (1982 г.), както и „Чуждата, бялата и сипаничавата” (1986 г., носител на Голямата награда на журито във Венеция).От 1982 г. Сергей Соловьов е преподавател в режисьорския факултет на ВГИК. Сценариите на филмите си пише сам (понякога в съавторство), често и въз основа на големи литературни класики. Най-голяма популярност обаче му носят неговите „Три песни за родината” – „АССА” (1987 г., специалната награда на журито в Сан Себастиян), „Черната роза – емблема на тъгата, червената роза – емблема на любовта” (1989 г.) и „Дом под звездите” (1991 г.).През 2000 г. Сергей Соловьов снима още един от най-добрите си филми - поколенческата драма „Нежна възраст”. Миналата година той завърши екранизацията на „Анна Каренина” (двучасов игрален филм и 5-сериен телевизионен вариант), както и „2-АССА-2” (сюжетно свързано с киноадаптацията на „Анна Каренина” продължение на популярния „АССА”). ... още »
