„Анаконда“ се превърна в един от най-големите хитове на Sony през 90-те. Макар че бе сразен от критиците, филмът за гигантската змия с участието на Дженифър Лопес, Джон Войт и Айс Кюб, се превърна в касов шампион и постави началото на печеливша поредица. Ето че сега предстои да видим негова нова версия.
Идеята на Sony е новият филм да не бъде просто римейк на познатия сюжет за екип документалисти, навлезли дълбоко в амазонската джунгла, за да открият легендарно непознато племе. Те се натъкват на съмнителен тип, който познава пътя, но всъщност скритата му цел е да открие смъртоносна анаконда и той е готов да пожертва всичко и всеки, за да я намери.
Бъдещият хит ще е модерна нова версия на оригинала от 1997 г., сдобил се с още 4 продължения. С тази цел студиото се е спряло на Еван Дохърти да подготви сценария. Дохърти е известен с работата си по хитове като „Снежанка и Ловецът“, „Костенурките нинджа“, първите серии на „Дивергенти“, както и „Tomb Raider: Първа мисия“. Освен това подготвя „Rose Red“, който ще е нова версия на „Снежанка и седемте джуджета“.
За момента няма обявени други имена от екипа и всичко е в съвсем начален стадий. Все пак е ясно, че Sony са решили да се възползват от успеха на „Мега звяр“, в който основен „герой“ бе една гигантска праисторическа акула. Този филм спечели 530 милиона долара и доказа, че интересът към подобни сюжети е доста голям.
Известният американски режисьор Уди Алън е отказал да даде главната роля на новия си филм на първата дама на Франция Карла Бруни-Саркози.Вместо нея той е предпочел актрисата Марион Котияр, която миналата година бе отличена с "Оскар" за образа на Едит Пиаф във филма "Едит Пиаф: Животът в розово", съобщи в. "Дейли телеграф", цитиран от БТА.Да припомним, че Уди Алън често бе заявявал за готовността си да снима филм с Карла Бруни-Саркози. От своя страна тя също бе изразила готовността си да участва в лента на прочутия режисьор. Миналата седмица обаче създателят на "Вики Кристина Барселона" отказа сътрудничество със съпругата на френския президент Никола Саркози."Карла Бруни не е жена, която печели пари с актьорска професия. Тя е първа дама" - поясни Уди Алън. По думите му заради криза или някакво важно мероприятие Карла Бруни-Саркози ще трябва да прекъсне снимките, за да изпълни преките си задължения.Така че да се взема съпруга на президент за изпълнителка на главната роля, най-малкото е рисковано. Снимките на новия филм на Уди Алън ще започнат през юли в Париж. Котияр в лентата ще си партнира с Оуен Уилсън. БТА ... още »
Арнолд Шварценегер след края на мандата си като губернатор вероятно ще се завърне в киното, съобщава вестник „Лос Анжелис таймс”.Знаменитият актьор вероятно ще се снима в нов филм на Силвестър Сталоун, в който ще си партнира с Мики Рурк и Брус Уилис.Сюжетът на филма е свързан със събития от периода на студената война, отбелязва изданието.Припомняме, че в края на миналата година се заговори, че филм в Перник ще снима губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер. В момента се водят преговори звездата от “Терминатор” да снима продукция в града, съобщиха от общината.Въпреки че бе преустановил филмовата си кариера, сега се заговори, че той отново ще се върне на екрана. ... още »
Стремглавата популярност, споходила Робърт Патинсън, го кара да се замисля за мотивите на феновете, признавайки че първата му реакция, когато се срещне с тях, е да ги отблъсне, съобщава Контактмюзик.Актьорът от "Здрач" обяснява, че повишеният интерес към него го кара да се чувства некомфортно.Звездата признава, че има желание да "изкрещи", когато стотици доброжелатели започнат да му се представят."Това да си популярен е истинско бреме. Когато хората започват да се приближават, първата ми реакция е да ги отблъсна", споделя Патинсън."Когато усетя, че някой се приближава, искам да изкрещя: "Какво искаш от мен?". Тогава обаче си мисля: "Ами ако човекът просто се опитва да е мил?"", размишлява още екранният вампир. ... още »
Малко градче в австрийската провинция е мизансцена на дързък банков обир и последвалото нелепо убийство на съучастничката на крадеца.За бившия затворник Алекс- шофьор на сводника на Тамара – Ирина Потапенко, мотивите за престъплението са повече от хуманни – парите ще спасят украинската му любов от капана на проституцията на една мрачна и антитуристическа Виена на мутри, сутеньори, дилъри и други изчадия на ноща. Плановете за нов живот на Алекс са красиви и буйни като „пламъците”, в които впоследствие изгарят. Загубата на Тамара го тласка в тресавището на гнева и мислите за отмъщение. Алекс заживява във въпросното селце, където всъщност е роден. Станалият неволно убиец и раздиран от вина полицай е негов съсед. Докато търси шорткът към ада, Алекс цепи дърва в колибата на своя старец и изразява широк регистър от емоции само с движението на брадвата. Написан и режисиран от Götz Spielmann, Revanche рисува автентична картина на няколко полюсни двойки светове- този на духовната разруха в мегаполиса и пасторалната идилия на селото, любовната и сексуалната обсесия срещу семейната, здравословно-простата и заради това велика, „скука”.Revanche е филм за тихото тържество на кръговрата в живота. Revanche е и филм за прошката. Преди всичко за нея. Останалите елементи съществуват и „работят” именно за нейната поява. Диалогът е грапав и в трески, като горчива за преглъщане обида. Такава е и камерата – настойчива и педантично-упорита в желанието си да не допусне излишен кадър. Играта на Johannes Krisch е „прибрана” под повърхността, без много външни изблици, но с болезнена правдоподобност. Andreas Lust като негов антагонист е класически издържан. Без да осъзнава че е на мушка, героят му през цялото време е интуитивен лоцман за стихийната ярост на Алекс, и в крайна сметка го спасява сам него от себе си.Кино за внимателна и търпелива към култивирането на вкуса си аудитория. ... още »
Прилично неуспешният опит за екранизация на цикъла "Речен свят" на Филип Хосе Фармър от преди седем години, ако не за друго, трябваше да послужи поне като поука за Syfy. Пък и самите творби на американския писател са добре известни с широката палитра важни за повествованието фигури и умелото примесване на елементи от различни исторически епохи с онази премерена доза приключенска фантастика, която да ги превърне в наистина увлекателно четиво. Нито едното, нито другото обаче изглежда е направило достатъчно впечатление, което дори малко изненадва при присъствието на толкова опитни сценаристи, и за втори пореден път, на една и съща тема, в края на краищата получаваме относително слаба продукция. А разочарованието определено е още по-голямо за почитателите на изтъкнатия фантаст.Историята, всъщност, отново е променена в детайлите, макар че основната интрига остава същата - след смъртта си, неизвестен брой хора, сред които изтъкнати исторически личности, се оказват преродени на странен и огромен свят, опасан от безкрайни реки. Същевременно обаче, всичко поне от първа необходимост им се оказва осигурено едва ли не свише, а на сцената епизодично излизат и странни извънземни, което очевидно поддържат състоянието на нещата, макар и мотивите им да са пределно неясни. Всичко това в крайна сметка подтиква Мат, нахакан военен журналист, загинал при терористично нападение, да поведе група съмишленици, с чиято помощ да се опита да разплете загадката - а приключението му ще го сблъска с подмолния лорд Бъртън, арогантния Писаро и неговите конквистадори, както и с неостаряващия Марк Твен, без чийто дух нито едно приключение не изглежда същото.Всичко това добре, а фактът, че главните действащи лица са подменени спрямо литературния оригинал реално не е чак такъв проблем - даже бих допълнил, че ако някой сценарист с повече фантазия се заеме да разклонява историята, то вероятно би могъл да направи успешен и немалко продължителен сериал. И може би точно тук е и коренът на основния проблем - при все двата си часа, минисериите просто не дават достатъчно пространство за изграждане на отделните персонажи. Всъщност, всеки един от тях може да бъде описан най-много с две думи, в следствие на което автоматично действията му стават напълно предвидими в момента на запознанството ни с него, а за някаква еволюция и дума не може да става - началният архетип се оказва шаблона, по който съответният е оформен.Неминуемо, това се отразява вече и на действието, както и на диалога - вторият на отделни места е направо отчайващ, докато развоят на събитията е просто праволинеен и неповратлив, с твърде много елементи на деус екс махина и, при доста добро желание, два, най-много три полуизненадващи обрата. За последното пък спомага и сякаш не чак толкова неудачния подбор, колкото прийомът на боравене с историческите фигури - изключая Бъртън, който все пак до голяма степен движи действието, като главен антагонист, функцията на останалите е едва ли не колкото да осигуряват метод на придвижване, нужния инструментариум или частична охрана на главния герой. Като чак Сам Клемънс е сведен до женкар и комарджия, но пък с кораб, а какво ли да кажем за граф Цепелин.Въобще, новият "Речен свят" прави впечатление на набързо нахвърляна около две-три интересни хрумки история, любопитна като цялостна постановка, но изпълнена в твърде разочароващ маниер. Нещо, което за съжаление е своего рода традиция при пълнометражните продукции на Syfy, и то такава, каквато видимо не може да бъде нарушена дори със задочната помощ на Фармър. А може би просто този тип творби с по-голям размах просто не са подходящи за телевизионна адаптация - като освен двете вече едноименни продукции, за пример спокойно можем да вземем и пълния провал със "Землемория".И на фона на всичко казано дотук, ако трябва да сме честни, двата часа с Тамо Пеникет и компания не си заслужават особено загубата - не, че ще са чак тотално пропилени, но в момента се намират значително по-качествени фантастични продукции. Като отворен остава единствено въпроса дали все пак не иде реч за един от онези "скрити" пилотни епизоди, които може и да доведат до пълноразмерен сериал - тогава, наистина, биха се оправдали част от недостатъците и, но пък погледнато от обратната страна, при съмнителните и достойнства, прерастването в поредица изглежда също толкова невероятно. ... още »
Английският режисьор Стивън Долдри („Четецът", „Часовете") се захваща с поредната екранизация на книга - нещо, което се превърна в негова запазена марка.Следващият му проект е по произведението на Джонатан Сафран Фойър „Ужасно силно и адски близо" (изд. „Унискорп"). Продуцент на адаптацията на романа, чиято тематика са трагичните събития около 11 септември, е Скот Ридин съвместно с Paramount Pictures и Warner Bros.Книгата проследява историята на 9-годишния Оскар Шел - дизайнер на бижута, пацифист, перкусионист и астрофизик. Ексцентричният герой обикаля Ню Йорк в търсене ключалката, в която да пасне мистериозен ключ, оставен от загиналия му по време на терористичните атаки баща.Сценарист на лентата е Ерик Рот, който има зад гърба си ленти като „Вътрешен човек", „Али", „Мюнхен" и „Странният случай с Бенджамин Бътън". В момента екипът търси актьор, който да изиграе ролята на хлапето във филма. ... още »
Тази седмица кинопремиерите са с в унисон с пролетното време и предстоящият светъл празник. Афишът ни предлага италианска романтична комедия с красавеца Раул Бова, анимационен филм с дракони и хамбургска история от турски режисьор с грък в главната роля. Каквото и да изберете, няма да съжалявате за пропуснатото слънце, докато сте в салона. Двете игрални заглавия заслужават внимание, дори само затова, че не са произведени в Холивуд и фактът, че европейски заглавия рядко могат да се видят в синеплексите. „Храна за душата” на Фатих Акин е чакано с нетърпение заглавие, защото младият режисьор неведнъж ни е доказвал, че може да снима добре разказани истории, които са смешни, трогващи и близки до балканския манталитет, тоест и до нашия. Във всички негови филми - „Кратко и безболезнено” (1998), „През юли” (2000), „Солино” (2002), „С глава в стената” (2004), „Музиката на Истанбул” (2005), „На прага на рая” (2007) става дума за корените, за това къде се чувстваш у дома си и какво е важното в живота. За съжаление „Храна за душата” не оправда очакванията ни за поредната силна лента на Акин. Разбира се, разпознаваме неговия стил, но полученият резултат е далеч под класата му и режисьорския замах, на който е способен. Действието се движи хаотично, скача от ситуация на друга, личи си едно усилие да се получи весела или интересна сцена, но уви това не става, чаканата кулминация във фабулата не настъпва и идват финалните надписи. Дори актьорите, с които най-много обича да работи – Мориц Блайбтрой и Бирол Юнелне успяват да помогнат Фатих Акин да не се повтаря. Виждаме познати конфликти и характери, но нищо ново. За съжаление въпреки номинацията за „Златен лъв” и наградата на журито от фестивала във Венеция миналата годината, „Храна за душата” ни нахрани само с надежди. Надяваме се в следващата лента на Акин отново да усетим топлотата, с която гледа героите си и да ги постави в нови забавни ситуации. ... още »
Актьорът Джон Малкович иска да му бъдат върнати 2,23 милиона долара от финансовата пирамида на финансиста Бърнард Мейдоф, изградил най-голямата Понци схема в американската история, съобщиха Асошиейтед прес и в. "Вашингтон пост".Ликвидаторът на фонда на Мейдоф през август одобри възстановяването на само 670 000 долара от пенсионния план на актьора, отбелязва агенция Блумбърг.56-годишният Малкович е сред хилядите вложители, изгубили десетки милиарди долари в резултат на измамническата схема на Мейдоф, разкрита през 2008 година, когато стана известно, че във фонда му няма пари.Мейдоф беше осъден на 150 години затвор, след като се призна за виновен във финансови измами. БТА ... още »
Бъдещият хит ще е модерна нова версия на оригинала от 1997 г., сдобил се с още 4 продължения. С тази цел студиото се е спряло на Еван Дохърти да подготви сценария. Дохърти е известен с работата си по хитове като „Снежанка и Ловецът“, „Костенурките нинджа“, първите серии на „Дивергенти“, както и „Tomb Raider: Първа мисия“. Освен това подготвя „Rose Red“, който ще е нова версия на „Снежанка и седемте джуджета“. 
