Теодор Ушев (Канада-България) е мултимедиен артист, аниматор, илюстратор, режисьор и графичен дизайнер. Дипломира се през 1993 година в специалност „плакат“ в Художествената академия в София, като през 90-те години на ХХ век на публиката правят впечатление театралните му афиши. От 1999 година той се установява в Монреал и работи по различни мултимедийни проекти. През последните 15 години работи за Националния филмов съвет на Канада. Интересът му към нови визуални форми го провокира към експерименти, инсталации, създаване на интерактивни творби. В творческата си биография Ушев има повече от 15 филма, донесли му над 200 международни награди по цял свят. Сред тях - номинация за „Оскар“, „Кристал“ от Анеси, две награди за най-добър анимационен филм на Канадската филмова Академия, почетен медал от Френската академия за филмово изкуство „Сезар“, „Златен Глобус“ за най-добър късометражен филм. От 2010 година преподава и изнася майсторски класове в различни университети и фестивали в дестинации по цял свят като Япония, Португалия, Франция, Германия, Великобритания и др. Ушев е член на Американската академия за филмово изкуство AMPAS, кавалер е на Ордена на изкуство и литература на Франция. В момента той продължава работата по своя първи пълнометражен игрален филм – „φ1.618“, фантастична антиутопия по романа „Пумпал“ на Владислав Тодоров, с Деян Донков и Мартина Апостолова в главните роли. Ето какво споделя Теодор Ушев пред Нева Мичева, в материал за вестник „Култура“, публикуван през пролетта на 2007 година:„Истината е просто да правиш това, което искаш, без да се съобразяваш дали на някого му харесва и дали някой има нужда или се интересува от направеното, дали ти плаща достатъчно, дали получаваш признание. Просто да правиш и да изпитваш удоволствие от правенето. Така един ден, ако настъпи моментът, когато нещата, с които се занимавам, вече не интересуват никого... Аз ще продължа. Ще работя и ще създавам, без да ми пука. И ще правя само това, защото това е, което ми доставя удоволствие и прави живота ми пълноценен; което ме кара да се събуждам усмихнат и което ме води в гората, способен да виждам всеки детайл, всяко клонче…Не обичам да виждам махалото в най-долната му точка. Ако видиш най-лявата и най-дясната горна точка на махалото, мозъкът сам си представя средната. Но не се налага да я видиш и това е вълнуващо. Виждаш я подсъзнателно, знаеш, че е там, но нея я няма. Основен принцип в анимацията. В главата ти остава въображаема траектория, която не съществува. Това е изкуство. Да описваш нещо, да предизвикваш емоцията на случването, а него да го няма. Ех, да мога да го направя. Да няма нещата, които искам да кажа. Ще стане най-съвършеният филм...“Теодор Ушев бе обявен за най-влиятелния аниматор в света за последните 25 години - според международна анкета на престижния анимационен фестивал в Лерида (Animac), а през 2021 година бе начело на Международното жури, което раздаде наградите на филмите в Международния конкурс и Конкурса за български късометражен филм на юбилейния 25-и София Филм Фест. В есенната фестивална програма са включени негови анимационни и експериментални филми, сред които познатите на българските зрители „Сляпата Вайша“ и „Физика на тъгата“ по произведения на Георги Господинов. Тези два филма ще могат да бъдат видени в кино „Люмиер“ на 15 септември от 18:30 часа.Селекцията „Ushev Hardcore Xperimental“ включва 13 творби, създадени между 2006 и 2020 година, и ще може да бъде видяна в кино „Люмиер“ на 16 септември от 18:30 часа и във филмотечно кино „Одеон“ на 18 септември от 20:30 часа, когато са програмирани „Сляпата Вайша“ и „Физика на тъгата“, а непосредствено след тях ще има прожекция и на „Ushev Hardcore Xperimental“.В същия ден – 18 септември (събота), от 16:00 часа в Дома на киното каним всички киномани на специалната ни, традиционна среща „София – град на киното: Интервю с автограф“ с Теодор Ушев! София Филм Фест се осъществява с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София. Основни съорганизатори и партньори са Министерството на културата, ИА „Национален филмов център“ и Програма „Творческа Европа МЕДИА“ на Европейския съюз.Очакваме Ви на #КИНО * #25SofiaIFF ... още »
“Живот от Живота“, новият документален филм на Стефан Командарев с двойна премиера на 11 септември в рамките на Sofia Summer Fest и на 13 септември на фестивала София ДокуМенталНай-новият филм на Стефан Командарев ще има своята двойна премиера на 11 септември, от 20:00 часа, в рамките на Sofia Summer Fest и на 13 септември, от 20:30 часа в Дома на Киното в рамките на фестивала София ДокуМентал. Документалният „Живот от Живота“ открехва завесата върху темата за донорството в България. България заема последно място сред страните от Европейския съюз по брой пациенти, на които е направена трансплантация на органи и по брой донори на милион население. Към 4 юни 2021 г. броят на чакащите за трансплантация български граждани е 1041. Зад тази цифра се крият реални човешки съдби, емоции, страдания и надежди на хора. И на техните семейства.В България, в която беше направена първата в Източна Европа трансплантация на сърце (1986 г.), днес тези операции са малко и с всяка година стават все по-малко.„Генералната цел на този документален филм е донорството на органи и насърчаването на трансплантациите да станат нормална част от културата и ценностите на обществото в България. Завърших медицина през 1993 година и съм работил 5 години като лекар. След това завърших кинорежисура и вече над 20 години правя филмите си – и документални и игрални. За първи път сега се връщам към медицинска тема с мечтата да се опитамe да променим нерадостната съдба на чакащите за трансплантация на органи хиляди българи. Листата за чакащи е почти смъртна присъда в България – очакването е години, накрая повечето си умират недочакали. Някои имат късмет, други търсят законни или не начини за спасение в чужбина. Борбата е за всеки ден надежда, в очакване на живота“, споделя Командарев.„Живот от Живота“ ще се опита да промени тази тъжна статистика. Филмът се осъществява с подкрепата на НФЦ, БНТ, Доли, Меджик шоп, Сонус и КИА. Продуценти Стефан Командарев и Катя Тричков за Арго Филм. С участието на: Георги Пеев, Неделчо Гарджаров, Проф. д-р Вилиян Платиканов, Йордан Пенчев, София Пенчева, JahOne /Йоан Ценков/, Марияна Резова, Ангел Трендафилов – Ачо, Д-р Незабравка Чилингирова, Доц. д-р Чавдар Бъчваров, Д-р Валентин Маринчев, Д-р Николай Младенов. Оператор - Веселин Христов, монтаж - Нина Алтъпармакова, музика – автор и изпълнение - Проф. д-р Вилиян Платиканов, сценарий - Теодора Стоилова – Дончева и Стефан Командарев, режисьор - Стефан Командарев.„Живот от Живота“ се разпространява от А+, премиера на 11 и 13 септември Билети в мрежата на Eventim и на място. ... още »
Руският режисьор-експериментатор Иля Хржановски лично ще представи в София своя филм „ДАУ. Наташа“Иля Хржановски е роден на 11 август 1975 година в Москва. Завършва режисура във ВГИК. Първият му сериозен успех идва с филма „4“ през 2005 година. Бунтарски и иновативен за руското кино, той му носи международно признание и отличия от фестивалите в Ротердам (голямата награда „Тигър“), Анталия, Атина, Буенос Айрес, Сочи, Трансилвания и др., както и номинация за Европейските филмови награди. Проектът „ДАУ“ (13 филма) на Иля Хржановски беше представен на втория София Мийтингс през 2005. В началото на 2019 година в две парижки кина се реализира част от интерактивното преживяване, конструирано от пълнометражни филми, визуални проекти и арт инсталации, за което зрителите са получавали персонални „визи“, придружени със специален смартфон-„водач” на зрителя в това предизвикателство. Филмът „ДАУ. Наташа“ бе селектиран в основния конкурс на Берлинале 2020 и отличен със „Сребърна мечка“ за операторското майсторство на Юрген Юргес (работил с Фасбиндер и Вим Вендерс). Целият проект е посветен на живота на съветския физик и лауреат на Нобелова награда Лев Ландау (1908-1968). Проектът придобива почти митичен статут като едно от най-амбициозни начинания в съвременната киноистория. Идеята е да се представи в достоверна художествена форма тоталитарния режим в Съветския Съюз през Сталинските години и след тях. „ДАУ“ е семантичен код за тогава свръхсекретния научен институт на проф. Ландау. Мултимедийният проект, сниман в продължение на повече от 10 години, променя начина, по който се създава кино като цяло. Снимките са без прекъсване, 24 часа в денонощието, в сграда в Харков, наречена „Институтът“, изцяло преобразена в духа на епохата, в нещо като паралелна реалност. Стотици участници решават да изоставят познатото ежедневие и се съгласяват да се включат в този своеобразен научен и философски експеримент, като всеки детайл от живота им подлежи на заснемане. Сред участниците са били Марина Абрамович, оперният и театрален режисьор Питър Селърс, перуанският шаман Гийермо Аривало Валера и още много други. Филмите са реализирани с радикален киноезик на ръба между игралното и документалното кино, почти без професионални актьори, като за част от ролите са ангажирани действителни учени – професори и дори един бивш следовател от КГБ, който играе себе си. Заснети са повече от 700 часа материал на 35 мм лента.Фокусът на „ДАУ. Наташа“ е само върху част от материала на проекта – филмът ще бъде представен в програмата на есенното издание на 25-ия СФФ лично от неговия автор Иля Хржановски, който беше член на Международното жури на фестивала. Срещата с него предстои на 16 септември 2021 – не пропускайте!* * * София Филм Фест се осъществява с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София. Основни съорганизатори и партньори са Министерството на културата, ИА „Национален филмов център“ и Програма „Творческа Европа МЕДИА“ на Европейския съюз.Очакваме Ви на #КИНО * #25SofiaIFF ... още »
