"Тази сутрин в 6,15 ч. загубихме Стоянка Мутафова. Нейният Нейчо (покойният ѝ съпруг, б.а.) си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата ѝ памет!", написа във "Фейсбук" Евгени Боянов, който работеше с нея.
Стоянка Мутафова бе на сцената до последно. Само преди две години тя отбеляза своя юбилей по повод 95-ата си годишнина на сцената с постановката "Столетие мое".
Играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.
На големия и малкия екран зрителите я помнят от появите й във филмите "Специалист по всичко", "Бялата стая", "Кит", "Езоп", "Топло", а една от последните й по-големи телевизионни изяви е в комедийния сериал "Столичани в повече".
Иранският филм "Надер и Симин: Раздялата" спечели голямата награда Златната мечка на кинофестивала в Берлин, предаде Ройтерс.Той беше сочен за фаворит за отличието още от началото на феста. Режисьор на филма е Ашгар Фархади. Лентата разказва за брак в криза, но това е повод за изследване на класовите разделения в Иран, на иранския религиозен консерватизъм и на иранската съдебна система. Филмът се отличава и с напрежение, типично за трилър.Победата за филма е още по-голяма заради факта, че целият актьорски състав спечели и наградите за най-добра мъжка и женска роля на феста, отбелязва Франс прес.Сребърна мечка за най-добра мъжка роля получиха актьорите Пейман Моади, Шабаб Хосеини и Сарех Баят. Сребърна мечка за най-добра женска роля получиха актрисите Лейла Хатами и Сарина Фархади.Ашгар Фархади вече е печелил преди две години Сребърна мечка за най-добър режисьор за лентата "Историята на Ели", припомня Франс прес."Никога не съм вярвал, че ще спечеля тази награда. Последният път, когато бях тук, изобщо не си представях, че пак ще се върна на тази сцена", каза режисьорът на големия победител на Берлинале."Искам да използвам повода, за да се обърна към иранския народ, да кажа, че мисля за него, за страната, в която съм израснал и в която научих какво е история", допълни Фархади."Иранският народе е един велик народ, един търпелив народ, един добър народ. Искам да спомена тук и Джафар Панахи. Вярвам, че неговите проблеми скоро ще бъдат разрешени и се надява, че той ще може да дойде тук идната година", заключи победителят.За най-добър режисьор на кинофестивала Берлинале беше определен германецът Улрих Кьолер за филма му "Сънна болест". Лентата разказва за западно семейство, посветило се на хуманитарна работа в Африка.Специалната награда на журито Сребърна мечка получи унгарският филм "Торинският кон" на режисьора Бела Тар. Филмът е черно-бял и разказва историята на фермер и неговата дъщеря в тяхната изолирана къща.Наградата за най-добър сценарий спечели тандемът Джошуа Марстън и Андамион Муратай за "Опрощението на кръвта" за кървавите вражди в някои части на Албания.Председател на журито на Берлинале тази година беше Изабела Роселини.В журито трябваше да бъде иранският режисьор Джафар Панахи. Той обаче беше осъден през декември в родината си на 6 години затвор заради дейност, подкопаваща устоите на иранската държава. Освен 6 години затвор, през декември Панахи получи и 20-годишна забрана да напуска родината си и да работи в областта на киното. Това решение предизвика бурната реакция на международната общност. На откриването на фестивала преди 10 дни на сцената беше оставен пазен стол, на който трябваше да седне Панахи. БТА ... още »
За първи път два български дебюта ще се състезават с филми от цял свят в СофияЗа девети път ще бъде присъдена Голямата награда за най-добър филм в Международния конкурс (първи или втори игрален филм на режисьори от целия свят). Международното жури на 15-ия София Филм Фест ще определи основните награди на фестивала.Тази година 173 филма от 54 държави проявиха интерес към Международния конкурс на София Филм Фест. Сред кандидатствалите имаше филми от Австралия, Кения, Тайланд, Нигерия, Нова Зеландия, Филипините... Финалната дузина включва разнообразна палитра от филми от 4 континента – копродукция на Португалия, Русия, Испания и Бразилия, филми от Израел, Иран, Ирландия, Великобритания, Турция, Унгария, Швеция, САЩ, още една копродукция – между Германия и Аржентина и за първи път в историята на София Филм Фест – два български филма!Звездата на международната копродукция „Америка” (2010) е Чулпан Хаматова. Родена в Казан, актрисата е не само знаменитост в Русия, но и любимка на европейските режисьори. Участията и в международни продукции са добре познати на българската публика, която е имала възможност да види „Лунен татко”, „Сбогом, Ленин”, „Лудост посред лято”, „Хартиеният войник” и „Приспивни песни”, благодарение на София Филм Фест през годините. Чулпан Хаматова беше специален гост на фестивала през 2009 година. Копродукцията между Португалия, Русия, Испания и Бразилия „Америка” е игрален дебют за младия режисьор Жоау Нуно Пинто.Той пише сценария като драматична любовна история, която се случва в среда на бедност и престъпност, там където емигрантите от Източна Европа и аутсайдерите на португалското общество търсят мястото си. Чулпан Хаматова е в ролята на привлекателната рускиня Лиза, омъжена за дребния мошеник Виктор. След една разрушителна буря в района на предградието, където живеят, малкият им свят се преобръща и променя завинаги.„Денят, в който не съм се родила” (2010), копродукция между Германия е Аржентина, е игралният дебют на режисьора Флориан Мику Косен, създаден пет години след успеха на късометражния му филм „Нощта на вълците”.Той е и автор на сценария, в сътрудничество с Елена фон Саукен. За главната роля на Мария, германка озовала се в Буенос Айрес на път към Чили, е избрана известната акртриса Джесика Шварц. Тя има зад гърба си повече от 20 роли в киното и телевизията, и споделя, че любимите й филми винаги ще останат независимите дебюти на млади европейски режисьори. След различни случайни събития по време на престоя си в Буенос Айрес, Мария постепенно открива неподозирани факти за собствения си живот и истинските си родители....„Децата на зеления дракон” (2010) на унгарския режисьор Бенце Миклаузич е вторият му игрален филм след успешния дебют от 2002 г. „Сомнамбули”. Оттогава са и признанията за уменията му като сценарист и режисьор – Наградата на ФИПРЕССИ от фестивала във Висбаден през 2002 г., Наградата на публиката и Наградата за дебютен сценарии на Унгарската филмова седмица от същата година. С огромен опит в киното и телевизията, Миклаузич е снимал и продуцирал късометражни и телевизионни филми, бил е и актьор в началото на кариерата си.В „Децата на зеления дракон” главният герой е самотен агент на недвижими имоти, принуден да продаде един склад в предградията. На пръв поглед една нормална случка може да преобърне представите ни за съвременното общество, в което всичко на повърхността изглежда спокойно и нормално. Тук се проявява майсторството на режисьора, който усложнява ситуацията, създавайки един хаотичен и сложен свят. Иранският филм „Кучешка пот” (2010) е дебют за режисьора, сценариста и продуцента Хюсейн Кешаварз. Той е участвал и в монтажа му, с особено внимание към всеки детайл от провокативната творба.В нея публиката ще стане свидетел на проблемите на младите в живота в съвременен Иран – невъзможността да изразяваш желанията и копнежите си.Изправени пред лицето на един жесток и консервативен режим, шестима млади иранци мъчително потискат личностни желания и стремежи. Филмът „Кучешка пот” тепърва ще печели адмирациите на публика и критика не само поради художествените си качества, но и заради смелостта на създателите му.Израелският режисьор Нир Бергман ще представи втория си игрален филм „Лична граматика” (2010) в София. В последните няколко години в киноиндустрията на Израел правят впечатление режисьори и филми с изключителна стойност, признати от критиката и публиката в целия свят, като една от отличителните им характеристики е липсата на компромиси към темите и изразните средства. Към списъка с имена като Ари Фолман и Самуел Маоз се нарежда и Нир Бергман. Още с дебютния си игрален филм „Прекършени криле” (2002) Бергман печели Наградата на публиката, на екуменическото жури и Наградата C.I.C.A.E. на Берлинале през 2003, и още Гран при на фестивала в Токио и награда от фестивала в Палм Спрингс. В основата на втория му проект „Лична граматика” стои романът на Давид Гросман, писател с особен поглед върху историята на Израел. Подобно на сюжета в романа, камерата се връща към 60-те години в новосъздадената страна Израел и личната съдба на едно момче, което отказва да порасне. Всъщност метафората с историята на персонажа носи директни препратки към социалните промени и някои непопулярни истини. Макар че творбата вече успя да спечели номинация за най-добър филм на Израелската филмова академия и отново голямата награда в Токио, все още има много критици, които изтъкват съображението, че филмът няма да успее да впечатли масовия зрител с трудните си за възприемане послания.Може би именно това превръща „Лична граматика” в задължителен филм за любителите на независимото кино, което е далеч от фалшифициране на историческите сюжети.Английският сценарист Пол Фрейзър дебютира в игралното кино с „Моите братя” (2010) – ирландска продукция, която тепърва ще трупа активи от награди по световните фестивали. Режисьорът, популярен като сценарист в киното и телевизията, е носител на награда за най-добър сценарий от Международния филмов фестивал в Солун през 1997 за филма „Twenty Four Seven”. Фрейзър има в актива си и номинации за най-добър сценарии на Наградите за британското независимо кино през 1999 и 2008 година.След повече от десет години като сценарист Пол Фрейзър предприема следващата стъпка заставайки зад камерата на първия си късометражен филм – „Мръсникът”, създаден през 2006 г. С него режисьорът влиза във фокуса на внимание от страна критика и продуценти, с номинацията за „Златна мечка” за късометражен филм в Берлин през 2006 година. „Моите братя” носи белезите на голямото кино, в което брилянтно разказаната история и актьорският състав са от особено значение.Ирландска провинция, годината е 1987, а трима братя навръх празника „Вси светии” решават да тръгнат на епично пътешествие. Целта им е да открият нов часовник на умиращия им баща. На фона на типичния ирландски пейзаж момчетата преминават през изпитания най-вече в братските си отношения и откриват, че най-съществен е пътят им към дома.Американският филм „Полският бар” (2010) на режисьора Бен Бърковиц, по негов сценарий в съавторство с Бен Редгрейв разказва историята на млад евреин, израснал в буржоазно семейство на бижутери. Рубен иска да докаже себе си като хип хоп ди джей и работи за полски гангстери в местен стриптийз клуб. В света на секса, кокаина и насилието, той се натъква на нещастната Ибони (в ролята на шефа на клуба е индирок легендата Мийт Лоуф).По-късно се появява негов силно религиозен братовчед - Мойсей, който кара Рубен да си зададе въпроси за своите собствени действия и убеждения. Семейството, алчността и вярата се изправят срещу младия евреин, докато той се бори с гангстерския Чикаго. „Полският бар” е филм за загубите и оцеляването. Чрез бездиханно реалистичния си стил филмът разкрива запотените барове, пълни със секс, наркотици и гняв. Това напрежение извежда на преден план човешката същност от искреното състрадание до слепите амбиции”, пише критиката за втория игрален опит на Бен Бърковиц.През 2000 г. той снима „Мъжкарят”, където работи отново в тандем със сценариста Бен Редгрейв. Филмът е представен на кинофестивалите в Берлин и Лос Анжелис. Бърковиц и Редгрейв се срещат в Школата на Института по изкуство в Чикаго.Пишат сценария на „Полският бар” по времето, когато заедно работят над няколко документални филма. Самият Бърковиц също е израснал в силно религиозно семейство.Киното със скандинавски адрес винаги е асоциирано с новаторски кино език, кинематографични, актьорски и сценарни експерименти. Подобна е и шведската продукция „Симфония на шума” (2010) на режисьорите Ола Симонсон и Йоханес Стярне Нилсон. Филмът е игрален дебют за дългогодишния тандем Ола Симонсон и Йоханес Стярне Нилсон, режисьори с впечатляваща биография и пълен списък с награди за късометражните си филми. За дебюта си „Музика за един апартамент и шест барабанисти” те печелят номинация за „Златна палма” за късометражен филм в Кан 2001. „Симфония на шума” е своеобразно продължение на големия интерес на създателите си към възможностите на музиката. От друга страна филмът безкомпромисно критикува реалността, в която живеем. В нея допускаме спокойно вредния шум около себе си, но не и истинското изкуство на музиката. Абсурдната история около полицейския комисар Амадеус Варнебринг, член на известна музикална фамилия и музикален инвалид, е колкото комична, толкова и поучителна. А музикалния съпровод е толкова съществена част от филма, че може да бъде определен като самостоятелен персонаж.В дебюта си „Скелети” (2010) Ник Уитфийлд е сценарист и режисьор, въпреки че публиката на Острова го познава добре като актьор в комедийни филми и телевизионни сериали. До голяма степен в „Скелети” той представя и личното си отношение към сериозните теми – с много английско чувство за хумор и задължителната ирония към него. Историята на филма напомня за изключителните традиции на британският комедиен жанр от „Монти Пайтън” до наши дни. Сюжетът разказва за двама специалисти по екзорсизъм – Саймън и Бенет. Те буквално работят по отстраняване на скелети от гардероби и скринове на не едно английско семейство, спазвайки правилата на тайнствена „процедура” с древни български корени. Типичните за всяка английска комедия неочаквани обрати превръщат филма в истински шедьовър.Изречението „Ако си достатъчно смел” е избрано като мото от дебютиращия в игралното кино турски режисьор Селим Гюнеш, който е и сценарист на „Снежнобяло” (2010). За основа на филма е използван текстът „Айрян” на майсторът на късия разказ Сабахатин Али – световно признат турски писател. Зрителите ще открият непосредственото изпълнение на младият турски актьор Хакан Коркмаз, изпълняващ ролята на малкото момче Хасан, продавач на айрян. Филмът успява да улови не само духа на епохата - 70-те години на 20 век, но и атмосферата и историите на обикновените хора в дълбоката турска провинция. Според критиката името на Гюнеш ще се нареди до важните имена на съвременното турско кино.За първи път в историята на София Филм Фест два български филма ще се борят за приза в Международния конкурс на фестивала.Световната премиера на „Подслон” (2010) на Драгомир Шолев беше в секцията „Нови режисьори” на фестивала в Сан Себастиан, а на Фестивала на българското игрално кино във Варна е отличен с награди за дебют и за операторска работа. Историята разказва за 12-годишния Радо, син на треньора по водна топка Стойчев, който се изживява като пънкар. Баща му не може да разбере защо. След като е бил добър с него, синът му е готов на всичко, за да избяга с „първите срещнати на улицата наркомани”. Филмът е камерен и в него участват три деца и двама възрастни - Янина Кашева и Цветан Даскалов. Това ще бъде голямото завръщане на Янина Кашева в българското кино, след като в края на 70-те нашумя с „Всичко е любов” на Борислав Шаралиев и „Голямото нощно къпане” на Бинка Желязкова. Съсценаристи на „Подслон” са Разван Радулеску, Мелиса де Рааф и Драгомир Шолев. Оператор е Крум Родригес, продуценти са „Клас филм”, Българската национална телевизия и Националния Филмов Център. Драгомир Шолев вече е отличаван на София Филм Фест през 2005 г., когато неговият „Преди живота, след смъртта” получи наградата за най-добър късометражен филм в конкурса Jameson и бе представен в Седмицата на критиката в Кан. По-същото време се заражда и идеята за „Подслон”.Игралният дебют на Виктор Чучков-син „TILT” (2010) участва в конкурса в София след три отличия на фестивала за българско игрално кино „Златна роза” във Варна през 2010. Продуценти на филма са „Чучков Брадърс” (България), Ostlicht Filmproduktion (Германия) и Българската национална телевизия. „TILT” е заснет в София и в немското градче Хайлигенщат, където главните герои Сташ, Ангел и Гого Торосян емигрират. Името на филма идва от термин в играта флипер. Главният герой Сташ, заедно с трима свои приятели мечтае за собствен бар с флипери, билярдни маси и хубава музика. Случайната му среща с Беки прераства в опасна авантюра, която поставя героите в истински TILT. Актьорският състав е уникална комбинация от млади открития след тригодишен кастинг, заедно с утвърдени имена в българското кино. Оператор е Рали Ралчев („Писмо до Америка”, „Самсара”, „Луна Папа”). Режисьорът Виктор Чучков – син влиза в света на киното още на 10-годишна възраст, като получава специална диплома за главна детска роля от Международния филмов фестивал в Москва през 1981 г. за ролята си в българския филм „Йо-хо-хо”. Оттогава той преследва мечтата си – да създава кино, но от другата страна на камерата – като режисьор. ... още »
Номинираният за „Оскар” исландски режисьор Фридрик Тор Фридриксон оглавява международното жури на 15-ия София Филм Фест. Негови колеги в оценяването на 12-те филма от конкурсната програма и 12-те късометражни кандидати за Наградата Jameson през 2011 година ще бъдат журналистът и експерт Габриеле Бруненмайер, хърватският режисьор Огньен Свиличич, уругвайският режисьор Алваро Брехнер и българският им колега Камен Калев.Ако има лице, което представя киното на Исландия пред света, това е Фридрик Тор Фридриксон. Макар и самоук в киното, Фридриксон е успешен и като режисьор, сценарист, продуцент и дори актьор (филмът с негово участие, който публиката видя на София Филм Фест през 2006 г. бе „Големият шеф” на Ларс фон Триер) През 1974 г., само на 20 години, Фридкрисон оглавява първия исландски киноклуб. Благодарение на ентусиазма му е създадена и Исландската филмова корпорация, днес това е най-важната филмова къща в страната. Благодарение международната репутация на Фридриксон, корпорацията е изградила мрежа от утвърдени копродуцентски компании, включително Zentropa на Ларс фон Триер и American Zoetrope на Франсис Форд Копола.Талантлив автор, Фридриксон създава и първото списание за кино в родната си страна, пише критика едновременно с продуцирането и режисирането на филми. Като част от многото му ангажименти, посветени на филмовата индустрия, Фридриксон е един от основателите на филмовия фестивал в Рейкявик. Големият му режисьорски успех идва с признанието на Американската филмова академия – номинация за най-добър чуждоезичен филм за „Деца на природата” (1991).Една от най-силните провокации за него като режисьор са филмите на Акира Куросава. За някои критици общото между филмографията на двамата е специалното отношение към средата и персонажите. Фридриксон се вълнува както от съдбата на героите си, така и от възприемането на публиката. Доказателство за качеството на неговото кино, до голяма степен обърнато към корените на исландската култура, съчетано с вглеждане в лични истории на хора от бедните прослойки на обществото, са множеството награди от световни фестивали. Повече от 20 са отличията, а номинациите до този момент са 11. Работата на Фридриксон е отличена с награди на публиката, жури и критика на фестивалите в Палм Спрингс, Брюксел, Единбург, Локарно, Санта Барбара.Силното и независимо европейско кино дължи своята популярност и престиж и на журналистите, които го отразяват. Габриеле Бруненмайер (Германия) е едно ключовите имена в тази професия. Тя е журналист и кинокритик, която е оглавявала програмата МЕДИА Антена Берлин-Бранденбург. Статиите й са повлияли положително на изгряващи имена от по-малко известни кинематографии като Словения, Литва, Естония, Сърбия и разбира се България. Габриеле Бруненмайер е работила като артистичен консултант за образователната инициатива на МЕДИА Moonstone International за Източна и Централна Европа.Участвала е също в организацията на уъркшопове за режисьори и сценаристи в Германия. Фокусът на работата ù през последните десет години бе насочен към развитието на пазара на копродукции „Изток-Запад” (Connecting Cottbus) в рамките на филмовия фестивал в Котбус, където е аристичен директор до края на 2010 г. В момента тя работи и като съветник по проектите за фонда Kuratorium Junger Deutscher Film, който подпомага дебютни и втори игрални филми на млади немски режисьори. Огньен Свиличич (Хърватия) е роден през 1971 г. в Сплит, в семейството на журналисти. Завършва кинорежисура в Академията за драматични изкуства в Загреб. Кариерата на Огньен Свиличич започва с телевизионни филми, които получават различни отзиви. В началото на 2000 г. Свиличич често работи като съсценарист или скрипт доктор на филми на свои колеги. Първият самостоятелен международен успех на хърватския режисьор идва с комедията „Извинявай за кунгфуто” (2004), който е представен премиерно в програмата „Форум” на Берлинале. Преди това филмът му „Бих искал да съм акула” (2002) е отличен с Наградата на критиката на фестивала в Пула. Неговият филм „Армин” (2007) бе представен с успех на много международни фестивали, включително и в София. Публиката на 15-ия СФФ ще има възможност да види най-новата творба на младия хърватски режисьор „Два слънчеви дни” (2010), част от Балканския конкурс на фестивала. Филмът е с участието на звездата на филмовата класика „Емануела” Силвия Кристел. Актрисата ще го представи лично на тазгодишния София Филм Фест.Френско-хърватската копродукция разказва историята на съпружеска двойка, които постепенно се отдалечават един от друг. Мартина (в ролята е младата италианска звезда Мая Санса) и Питър идват на Хърватския бряг, за да подредят отново семейния си пъзел и да възвърнат близостта, която са имали. Но напротив - отношенията им допълнително се изострят. Мартина флиртува с красив екскурзовод, което изнервя Питър до краен предел. Цялата тази бъркотия довежда двамата до ситуация на живот и смърт… Филмът е представен на 21-вия кино фестивал в Котбус и участва в конкурсната програма в Пула.Алваро Брехнер (Испания-Уругвай), чийто първи филм „Лош ден за риболов” (2009) спечели наградата на ФИПРЕССИ на 14-ия СФФ, е роден в Монтевидео, Уругвай, на 19 април 1976 г. В началото на 90-те години започва силно да се интересува от кино. По онова време обаче в Уругвай е невъзможно да следваш нещо, свързано с киното, затова той учи медийни изследвания в Католическия университет в страната. Докато е студент, режисира документалния филм „Бело и Реборати” (селектиран за Международния кинофестивал в Уругвай) и пише. За прозата си получава Годишната литературна награда на Министерството на културата през 1998 г. От 2000 г. живее в Мадрид, където започва да снима документални филми за различни телевизионни канали. Създава и собствена продуцентска компания за производство на документални и игрални филми. Брехнер има зад гърба си и три късометражни филма. Амбициозният му игрален дебют „Лош ден за риболов” е изпълнен с остроумен хумор. Кинотворбата е създадена по мотиви от разказа на Хуан Карлос Онети, в традицията на филм noir. Филмът е определен от филмовите критици по света като ретро вариант на „Кечистът”, съчетаващ похватите на братята Коен и на мексиканския режисьор Артуро Рипщайн.„Лош ден за риболов” е носител на наградата „Свободен дух”, връчена на режисьора на Варшавския фестивал, както и на приза за най-добър сценарий на кино фестивала в Лима, Перу. Кинотворбата носи на съсценариста и изпълнителя на главната роля в нея Гари Пикер награда от Мар дел Плата’09.Камен Калев е представител на новото поколение български кинорежисьори, което създава престижното и смело лице на родното кино. Филмът „Източни пиеси” (2009) закономерно се нареди до най-важните европейски продукции, получавайки след премиерата си в Кан призове от международните фестивали в Токио, Варшава и Анже. Дебют за Камен Калев, филмът спечели още множество отличия, сред които наградата Кодак за най-добър български филм и диплом на международното жури на София Филм Фест през 2010 г. Новият му филм е сред дванадесетте най-очаквани филми през 2011 според авторитетното списание „Cahiers du cinema”, наред с имената на Дейвид Кроненбърг, Ерик Ку, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Филип Гарел, Шантал Акерман, Раба Амюр-Займеч, Бруно Дюмон, Бертран Бонело, Александър Сокуров, Алексей Герман.Късометражният му филм „Върнете заека” (със сърежисьор Димитър Митовски) е в състезателната програма на Седмица на критиката в Кан през 2005 г. Две години по-късно „Лошият заек” (отново със сърежисьор Димитър Митовски) е отново селектиран в късометражния конкурс на Седмицата на критиката в Кан. Камен Калев е режисирал над 60 реклами, както и музикални видеоклипове. В момента той подготвя най-новия си филм „Островът” с участието на датчанина Туре Линдхарт и френската актриса Летисия Каста. Снимките на „Островът” бяха организирани най-вече в България, включително на остров Света Анастасия до Бургас. Мястото е емблематично за родното кино – филмът на Рангел Вълчанов „На малкия остров” е посветен на лагера, изграден на Света Анастасия. ... още »
Актьорът Стив Карел, известен с ролите си във филмите “40-годишният девственик” и “Всемогъщият Еван”, е получил предложение за участие в комедийната драма “Great Hope Springs”.Главната роля в лентата вече е поверена на двукратната носителка на “Оскар” Мерил Стрийп, а нa режисьорския стол ще седне създателя на хита “Дяволът носи Прада”, Дейвид Франкел.Според източник от компанията Escape Artists, Стив Карел ще изпълни една от трите главни роли във филма, а в момента режисьора Франкел е в търсене на актьор, който ще се превъплъти в ролята на съпруга на главната героиня.“Great Hope Springs” ще разкаже историята на съпруг и съпруга (Мерил Стрийп), които са на прага на развод, въпреки изминалите 31 години от деня на тяхната сватба. С надеждата да спасят брака си, съпрузите започват да посещават брачния терапевт и консултант, доктор Фелд (Стив Карел).Филмът ще отбележи второто общо сътрудничество между режисьора Дейвид Франкел и Мерил Стрийп.Франкел: “С Мерил се работи страхотно. Вече имах възможността да я режисирам в “Дяволът носи Прада” и това беше незабравимо преживяване за мен. С нетърпение очаквам да работим отново заедно по “Great Hope Springs”. Филмът ще бъде забавен, но и малко меланхоличен и тъжен. Ще накара хората да се замислят за това дали прекарват достатъчно време с тези които обичат и най-важното - как се отнасят с тях.”Според все още непотвърдени източници, към продукцията са изявили интерес и актьорите Филип Сиймур Хофман (“Капоти”) и Джеймс Гандолфини (“Аленият прилив”). За момента, от Escape Artists оказват да коментират слуховете относно актьорския състав на “Great Hope Springs”.Сценарият е на Ванеса Тейлър, работила над сериалите “Наричана още” и “Кажи, че ме обичаш”, а Тод Стюарт Блек (“Преследване на щастието”), Стийв Тиш (“Пророчеството”) и Лоурънс Грей (“Ваканцията на семейство Джонсън”) ще бъдат продуценти.Снимките на “Great Hope Springs” започват през месец август, а премиерата е насрочена за пролетта на 2012-та година.deadline.com ... още »
Номинираният за “Оскар” Робърт Дауни-мл, който в момента е един от най-заетите актьори в Холивуд, ще изпълни главната роля в предстоящия филм на сценарист-режисьора Пол Томас Андерсън, “Inherent Vice”.В края на миналата година се появиха слухове, според които Дауни смята да се присъедини към проекта на Андерсън, но по всичко изглеждаше, че натоварения график няма за позволи на актьора да участва.Малко след това стана ясно, че екранния Шерлок Холмс няма да поеме една от главните роли във високобюджетния “Oz, the Great and Powerful”, въпреки че беше един от основните кандидати.Сега, според Hollywood Reporter, актьора вече разполага с достатъчно време за “Inherent Vice”, и веднага след като приключи с работата си по комиксовия екшън “Отмъстителите”, чиито снимки се очакват да започнат след около два месеца, той ще се насочи към продукцията на Пол Томас Андерсън. “Inherent Vice” ще бъде базиран на публикуваната през 2009-та година едноименна книга на писателя Томас Пайнчън. Действието на филма ще се развива през 1969-та година, по време на съдебните процеси срещу серийните убийци от семейство Менсън, а сюжета ще разказват за странните ситуации в които бива въвлечен детектива-наркоман Лари Спортело (Робърт Дауни-мл). Сърфисти, сводници, рокери, дилъри, затворници, неонацисти и бивши приятелки – това са само някои от хората, които са неразделна част от живота на Спортело.Робърт Дауни-мл наскоро приключи със снимките на втория филм за Шерлок Холмс, който ще носи заглавието “Sherlock Holmes: A Game of Shadows”, а Пол Томас Андерсън вече завърши сценария на “Inherent Vice”. Андерсън срещна трудности при намирането на студио, което да финансира проекта, но според Los Angeles Times, режисьора вече разполага с нужния бюджет.Филмът ще бъде продуциран от Джоан Селър (“Ще се лее кръв”) и Даниел Лупи (“50 първи срещи”), а снимките най-вероятно ще стартират в началото на месец октомври.Световната премиера на “Inherent Vice” ще се състои в края на 2012-та година.hollywoodreporter.com ... още »
От Стефан ДимовВсеки, който е гледал поне няколко произведения на братята Коен знае, че те лесно се разпознават като такива. Филмите им не се измерват в историите които разказват, а в самото разказване. Погледнати от високо, доста от лентите им нямат начало, както и обособен край и точно като притчите, поуката не се набива в очите – тя е между редовете. Тези характеристики + много други ги определят като едни от водещите в бранша, а годината която затвърждава това е 2007 с „Няма Място за Старите Кучета” – филм, който идва като безкомпромисна природна стихия, помита всичко наоколо и оставя дълбоки размишления в свидетелите. През следващите две години, Коен-ите творят в коренно различни жанрове като не изневеряват на качествата, стила и странността си, за което получават номинации, награди и добър бокс офис. Новият залък за дуото е наистина голям - втора адаптация на успешно адаптирания през 69-та едноименен филм, носител на Оскар за Джон Уейн. Според Итън Коен обаче, тяхната преработка е по-вярна към романа от първия филм, чийто тонове и край се различават от книгата. Като резултат, „Непреклонните” е финансово най-успешният филм на братята, получава 10 номинации за Оскар, 95 % положителен рейтинг от критиците и открива 61-я кинофестивал в Берлин. Филмът е едно добро и автентично завръщане в позабравения жанр на уестърна, заснето прекрасно от 9-кратно номинирания за Оскар оператор, Роджър Дийкинс. Нощните кадри, препусканията и стрелбите изглеждат наистина впечатляващо. Актьорската игра е основополагаща и тя изнася на плещите си целия филма. След масивен кастинг от 15 000 участнички между 12 и 16 години, Хейли Стайнфелд (на 13-годишна възраст тогава) е избрана за ролята на упоритата и пряма Мати Рос, дъщеря на убития си баща. Преди началото на снимките, Итън и Джоел Коен са наясно, че ако работата с момичето не се получи, целият филм няма да се получи. Хейли обаче изиграва картите си повече от отлично, а присъствието й е непоколебимо и смирено-атрактивно. Заслужено получава Номинация за Оскар + още 10 номинации и 12 награди. Каквото и да кажем за представянето на Джеф Бриджис би било малко. След спечелването на дългоочаквания си Оскар през 2010, Джеф не губи време (като разбира се не броим „TRON: Заветът”) а се впуска в изключително трудната и колоритна роля на „Петела” Когбърн, а изпълнението му (много точно и умерено, когато става въпрос за пияница) носи единствено наслада и бурни аплодисменти. Голяма изненада за мен, заслужаваща похвала е кратката роля на Бари Пепър като Нед Пепър - с крайно различна визия, поведени и глас от всички негови предишни участия.И въпреки цялата кинематографична и актьорска класа, която „Непреклонните” ни представя, има нещо, което не позволява на филма да влезе в графата Отличен. Да, уестърн жанра е изобразен много вярно и по начин, сякаш не е спирал да съществува, но някак си липсва същината на братята Коен. Липсват онези малки и големи странности, така присъщи за тях, моментите, които надскачат контекста и дават много по-глобален отзвук, липсва остротата и заряда с който „Няма Място за Старите Кучета” и „Фарго” ни покоряват. Усещането е по-скоро като на приключенски уестърн (каквото явно е и в самия роман), отколкото на филм за отмъщение. През цялото време, лично аз имах вътрешно усещаш, че това ще се промени и всеки момент нещата ще кривнат в друга, по-мрачна и сурова посока, но те остават на същите вълни, със сравнително притъпени усещания и слабо обособена развръзка.И все пак, по никакъв начин не може да се каже нещо лошо за „Непреклонните”, просто възможностите за един много по-голям филм не са използвани докрай. ... още »
Лентата тръгва по кината у нас на 18 март 2011г.На няколко мили от бреговете на Лос Анджелис се наблюдава метеор. Минути по-късно от водата се надига армия от безмилостни извънземни, изтребващи всичко живо. Военноморският сержант Нанц (Арън Екхарт) и неговия специално подбран взвод се изправят срещу инвазията, опитвайки се да спасят колкото се може повече цивилни, и да разбият масивната атака на извънземните. Филмът е представен като интензивен военен екшън в реално време, от гледна точка на пехотинците. Описван е като комбинация между „Блек Хоук” и „Денят на Независимостта”.Световна инвазия: Битка Лос Анджелис - тв реклама Супербоул ... още »
от Здравко ГригоровТази седмица по екраните тръгва премиерно комедията „Сутрешен блок“, където две двойки от различни поколения радват окото на зрителите – ветераните Даян Кийтън и Харисън Форд и младите Рейчъл Макадамс и Патрик Уилсън. Чаровната Даян Кийтън е една от представителките на нежния пол, за които годините по никакъв начин не влияят отрицателно. Изброените по-долу актриси са на възраст между 60 и 70 години и в голяма част от филмите изглеждат многократно по-добре от младите си колежки.Mерил Стрийп – 61г.Когато говорим за еталон за актьорско майсторство първата актриса, за която се сещаме е Мерил Стрийп. С феноменалните 16 номинации за „Оскар“ и 2 спечелени статуетки, Стрийп е доказателство, че когато една актриса е талантлива, годините нямат значение. Еднакво добра във всички филмови жанрове от драма - „Изборът на Софи“, през комедия – „Джули и Джулия“ до мюзикъл – “Mamma Mia” и екшън – „Дивата река“, Мерил Стрийп е жена без възраст. Очакваме превъплъщението й в Маргарет Тачър, за което е време да получи третия си „Оскар“.Даян Кийтън – 65г.Даян Кийтън присъства постоянно на холивудския небосклон от началото на 70-те, когато беше част от убийствения каст на „Кръстникът“ до днес, когато все по-често я гледаме в приятно наивни романтични комедии като „Сутрешен блок“ и „Камъкът на раздора“. През 1978-ма Академията й връчва „Оскар“ за ролята на Ани Хол в едноименния филм на Уди Алън. Очакваме да я видим в “Darling Companion” на Лорънс Каздън, където е в компанията на още една дама от категорията „60+“ – Даян Уийст /62г./.Сюзън Сарандън – 64г.С годините Сарандън започна да приема все повече поддържащи роли, но ролите й в „Телма и Луиз“, „Клиентът“ и „Осъденият на смърт идва“ ще останат незабравими. За последната получи „Оскар“ през 1996-та. До края на годината ще я видим в комедията на братята Дъплас “Jeff Who Lives at Home”.Хелън Мирън – 65г.„Британската кралица“ беше забелязана едва когато навърши 40 /1985г. – номинация за БАФТА за филма „Кол“/, а влезе в А-отбора около своята 50-годишнина. През 1995-та получи първа номинация за „Оскар“ за „Лудостта на крал Джордж“. През 2007-ма на 62 спечели наградата за превъплъщението си в Елизабет ІІ. Очакваме да я видим във „Вратата“ на Ищван Сабо и в римейка на класическата комедия „Артър“.Шер – 64г.Съвсем скоро Шер беше обявена за единствената изпълнителка оглавявала класациите на „Билборд“ през 6 десетилетия, като започнете от 60-те и стигнете до днес, когато песента от последния й филм „Бурлеска“ „You Haven’t Seen The Last of Me”, застана начело на чарта за денс музика. През 1987-ма Шер получи и наградата на Академията за изпълнението й в „Лунатици“. Един от редките случаи, в които певицата е и добра актриса. За съжаление няма да може да я видим в анимацията “Zookeeper”, но ще чуем незабравимия й тембър, с който ще озвучи лъвицата Джанет.Катрин Деньов – 67г.Тя е толкова отдавна сред големите звезди на световното кино, че човек има чувството, че трябва да наближава вековен юбилей. Всъщност Деньов дебютира на големия екран едва 14-годишна и оттогава непрекъснато снима. Странното е, че като изключим множеството номинации за „Сезар“, повечето си отличия печели през последните 20 години, като голяма част от тях са почетни награди за цялостно творчество. Очакваме „Les bien-aimes”, където е в компанията на красавицата Людивин Сение, дъщеря си Киара Мастрояни и липсващия ни Милош Форман.Пам Гриър – 61г.Добре, че беше Тарантино, за да възроди кариерата на тази черна газела, която нахлува с гръм и трясък в Холивуд с криминалната комедия „Фокси Браун“ през 1974-та. През 80-те сърфира от сериал в сериал, за да се появи „Джаки Браун“ през 1997-ма и всички отново да си спомнят за нея. Днес отново е на дневен ред благодарение на участието си в “L връзки“. Ще я видим и в новия режисьорски филм на Том Ханкс, редом до самия него и Джулия Робъртс.Глен Клоуз – 63г.Най-пренебрегваната актриса от Академията, с 5 номинации за „Оскар“ и нито една статуетка. Дебютира в телевизията през 1979-та, когато е на 32, за да стане една от водещите звезди на големия екран през 80-те. Днес я гледаме в телевизионния сериал „Щети“. До края на годината очакваме филма „Албърт Нобс“ по сценарий на Клоуз, в който дели екран с Миа Васиковска, Джонатан Рис Мейърс и Брендън Глийсън.Сигорни Уивър – 61г.Завинаги ще си остане Рипли от култовата поредица за пришълците. Три пъти е номинирана за „Оскар“, но не печели наградата. През 1989-та чува името си два пъти сред отличените със „Златен глобус“, веднъж за поддържаща женска роля, за ролята си в „Работещо момиче“, а след това и зца водеща женска рола за участието си в „Горили в мъглата“. Напомни за себе си с „Аватар“, а скоро очакваме да я гледаме заедно с Брус Уилис в “The Cold Light of Day”.Джесика Ланг – 61г.Все по-рядко на екран, Джесика Ланг изигра една от най-добрите роли в кариерата си преди две години в отличения с 6 награди „Еми“ филм „Сивите градини“. Носителка на 2 „Оскара“, Ланг подбира много внимателно филмите, в които участва, за което говорят и ограничения брой заглавия във филмографията й – 38. Очакваме да я видим в уестърна “The Big Valley” заедно с Ричард Драйфус и Ейдън Куин. ... още »
