От 25 юли в Дом на киното ще покажем 14 филми на един от най-големите магьосници в киното по повод 80-годишния му юбилей
Близо шест десетилетия Вим Вендерс прави кино от световна класа. Независимо дали снима документални или игрални филми, видеоклипове на U2 или Уили Нелсън, той успява да впечатли всеки. Филмите му преливат от музика, меланхолия и красота.
На 14 август Вендерс ще празнува своя 80-годишен юбилей. Няма как да не го отбележим подобаващо. Първоначалната ни идея беше за седмица, посветена на неговото творчество, която прерастна в месец. В крайна сметка решихме да посветим лятото на Вим Вендерс. От „Париж, щата Тексас“ до „Криле на желанието“, от документалната магия на „Buena Vista Social Club“ до най-новия му шедьовър „Прекрасни дни“, големият режисьор винаги ни води по пътищата на душата, в търсене на истини, изгубени мечти и споделени моменти.
Програмата включва общо 14 филма. Между тях са 2 късометражни филма от края на 60-те, които загатват за способностите му – „Same Player Shoots Again“ и снимания на различни локации в Мюнхен „Silver City Revisited“. Сред игралните филми са класики като „Париж, щата Тексас“ („Златна палма“ в Кан, 1984) в чисто нова, дигитално възстановена версия, „Криле на желанието“ (награда за режисура в Кан, 1987, 2 награди на Европейската кино академия) и неговото продължение „Толкова далеч, толкова близо“.
Мила Йовович и Мел Гибсън са звездите в „Хотел за милион долара“, Денис Хопър и Бруно Ганц си партнират в „Американски приятел“, екранизация по „Талантливият мистър Рипли“, а „Не ме търси“ го събира с един от любимците му – Сам Шепърд, сценарист на „Париж, щата Тексас“. За първи път у нас ще бъде показана пълната режисьорска версия на „До края на света“ (287 минути). Точно на рождения ден на Вендерс е прожекцията на последния му шедьовър „Прекрасни дни“.
Билетите за всички филми от панорамата са на цени 15 и 13 лв. Само на касата са в продажба промо пакети: 5 билета на цена 60 лв и 10 билета на цена 100 лв.
Програма: 25 юли, 20:00 – „Париж, щата Тексас“ 26 юли, 18:30 – „Криле на желанието“ 27 юли, 19:00 – „До края на света“ (пълна режисьорска версия) 30 юли, 19:00 – „Погрешно движение“ / „Same Player Shoots Again“ (късометражен) 1 август, 20:00 – „Американски приятел“ 2 август, 19:30 – „Кралете на пътя“ 3 август, 19:30 – „Толкова далеч, толкова близо“ 6 август, 19:00 – „Лисабонска история“ / „Silver City Revisited“ (късометражен) 8 август, 20:00 – „Хотел за милион долара“ 9 август, 18:30 – „Buena Vista Social Club“ 13 август, 20:00 – „Не ме търси“ 14 август, 20:00 – „Прекрасни дни“
След малко повече от два месеца ще започнат снимките на филмовата адаптация на романа “Ад” (“Inferno”). Дело на небеизвестния писател Дан Браун, книгата проследява премеждията на професора по религиозна символика Робърт Лангдън, който вече е познат на широката публика, благодарение на появите му в хитовете “Шифърът на Леонардо” и “Ангели и демони”. Носителят на “Оскар” Том Ханкс ще се превъплъти за трети път в образа на Лангдън, а режисурата на “Ад” е поверена на създателя на “Aполо 13” Рон Хауърд.В продължение на близо две години Ханкс беше единственият актьор, чието име се свързваше с продукцията, но сега от студиото Сони Пикчърс сложиха край на слуховете и разкриха кои други изпълнители ще се появят редом до звездата от “Форест Гъмп”.В разпространено до интернет-медиите изявление от Сони оповестиха, че договори за участие в “Ад” са подписали номинираната за тазгодишен “Оскар” Фелисити Джоунс (“Теорията на всичко”), Ирфан Кан (“Беднякът милионер”), Омар Си ("Х-Мен: Дни на изминалото бъдеще") и Сидсe Бабет Нудсен (“След сватбата”).Фелисити Джоунс ще играе ролята на млада лекарка на име Сиена Брукс, Ирфан Кан ще се превъплъти в образа на Хари Симс (познат още като “Ректорът”), а Сидсe Бабет Нудсен ще изиграе ролята на Елизабет Сински – президентката на Световната здравна организация.Рон Хауърд: “Исках Том (Ханкс) да бъде заобиколен от актьори от различни държави, чиято енергия ще подчертае новите опасности пред които се изправя Робърт Лангдън. Фелисити, Ирфан, Омар и Сидсe са феноменални таланти, които са почитани както в своите държави, така и в Америка.”От своя страна президента на Сони Пикчърс Дъг Белград заяви:“Много е вълнуващо, че правим трети филм за Рoбърт Лангдън и то отново с Том Ханкс, Рон Хауърд и Брайън Грейзър. “Ад” е международно приключение, което ще предостави на зрителите много вълнуващи случки, интриги и напрежение.”В предстоящата лента главния герой Лангдън обединява сили с младата лекарка Сиена Брукс и се опитва да спре мистериозен враг със слабост към поемата на Данте Алигери “Божествена комедия”. Враг, който заплашва света с нов вид смъртоносна чума.Снимките на “Ад” ще започнат в Италия, а бюджета надвишава сумата от 100 милиона долара. Освен режисьор на приключенския трилър Рон Хауърд е също така и продуцент, в партньорство с Брайън Грейзър (“Шифърът на Леонардо”), Майкъл Де Лука (“Капитан Филипс”) и Андреа Джианети (“Като рицарите”). Сценарият е написан от Дейвид Коп (“Война на световете”).Българската премиера на “Ад” е насрочена за 14-ти октомври, 2016-та година.Снимки съпътстващи изявлението на Сони: ... още »
„Без граници” („Borderless”) на завършилия Факултета по драматични изкуства Амирхосеин Асгари (Иран) представя историята на едно момче, което ходи на риболов на изоставен от военно време кораб в граничната зона. Корабът е неговото място за усамотение и успокоение. Един ден спокойствието му e нарушено от непознат. Той твърди, че корабът е негов, момчето отказва да го напусне. За да си вземе кораба, непознатият го разделя на две части. Няколко дни по-късно на борда се появява втори непознат...„Без граници”Дебютният филм на родения във Великобритания режисьор Нажи Абу Нуоар „Вълк” („Theeb”) (ОАЕ-Катар-Йордания-Великобритания) разказва историята на едно момче, поело трудния път на възмъжаването. Тееб живее във време на промяна - последните дни на Османската империя. По-големият му брат го придружава в опасно пътешествие през арабската пустиня. „Вълк”Започват военни действия и момчето осъзнава, че ако иска да оцелее, трябва да живее като вълк – животното, на което е кръстен, и да научи какво е мъжество, доверие и предателство. Нажи Абу Нуоар започва кариерата си на режисьор в лабораторията за сценаристи FAWI към фестивала Сънданс през 2005 година.„Г-н Каплан” („Mr. Kaplan”) (Испания-Уругвай-Германия) е на режисьора Алваро Брехнер (получил наградата на ФИПРЕССИ за предишния си филм „Лош ден за риболов” в София). Създаден с особено чувство за хумор и индивидуален киностил, „Г-н Каплан” (удостоен с наградата за най-добър латиноамерикански филм от Мар дел Плата ’14) представя на зрителите обикновения уругвайски живот на Яков Каплан, който - както повечето от еврейски си приятели - е избягал от Европа в Южна Америка по време на Втората световна война. "Г-н Каплан"Прехвърлил 75 години, г-н Каплан е сърдит и отегчен от приятелите си и еднообразното буржоазно съществуване. Но... започва да подозира, че собственикът на един плажен бар, тих възрастен германец, е избягал нацист...Главният герой в „Денят на Патрик” („Patrick’s Day”) (Ирландия) на Тери МакМахон e добър и общителен 26-годишен девствен шизофреник. Хапчетата и грижите на майка му са сигурен знак, че той не е заплаха за себе си и околните. Докато не се влюбва. Обектът на неговото желание – Карън, е стюардеса със склонност към самоубийство, която няма представа, че близостта й с Патрик може да я върне към живота. Майката на Патрик обаче се опитва да прекрати тази връзка. За да раздели Карън от сина си, тя търси помощта на съмнителния детектив Фрийман. Филмовата кариера на МакМахон започва като актьор и сценарист, а дебютният му филм е „Чарли Казанова”.„Денят на Патрик”„Живот на кредит” („Line of Credit”) е игралният дебют на грузинката Саломе Алекси. Копродукцията на Грузия, Франция и Япония фокусира вниманието върху живота в съвременна Грузия през погледа и преживяванията на 40-годишната Нино. Когато страната й е част от СССР, ежедневието е прекрасно. „Живот на кредит”Проблемите идват с промените. Разказът на Нино е историята на 172 300 грузински семейства, загубили домовете си заради ипотечни кредити. Режисьорката завършва Академията за изящни изкуства в града, а в периода 1992–1996 г. учи режисура в La Fémis, Париж, където снима няколко късометражни и документални заглавия.Мексиканското предложение в конкурса на 19-ия София Филм Фест е филмът „Илда” („Hilda”) на режисьора Андрес Клатион. Филмът е удостоен с наградата за най-добра актриса на Вероника Ланхер от фестивала в Морелия ’14, а прожекцията му в София ще бъде неговата международна премиера.„Илда”63-годишната Сузана льо Маршан е самотна домакиня, игнорирана от богатия си съпруг и отхвърлена от социалната си среда, която наема нова прислужница – Илда. Присъствието й в дома изведнъж отключва криза на идентичността у госпожа Маршан и я кара да преосмисли живота си. Междувременно става все по-зависима от Илда, а скоро състоянието й се превръща в обсебваща мания. Мания, която ще й струва скъпо.. Режисьорът завършва право и специализира киноизследвания в университета на Монтерей, а през 2005 г. записва киномагистратура в Колумбийския университет в Ню Йорк.„Млади сме, силни сме” („We Are Young, We Are Strong”) на Бурхан Курбани (Германия) разказва за инцидент от три различни гледни точки. Лиен е виетнамка, която живее в Германия. Една вечер тя ще трябва да се бори за живота си, чудейки се дали мястото, което нарича свой дом, може наистина да бъде такъв. Щефан и неговите приятели са част от насилствения акт, случил се въпросната вечер. „Млади сме, силни сме”Млади и ядосани, отегчени от ежедневието, те нетърпеливо чакат нощните спречквания с полицаи и чужденци. Бащата на Щефан, Мартин, е амбициозен местен полицай, изправен пред дилемата - дали да се издигне в кариерата си, или да защитава идеалите си и да поеме отговорност, в това число и за сина си. Роденият в Афганистан Курбани завършва училище в Щутгарт, а през 2002 г. започва да учи режисура във Филмовата академия Баден-Вюртемберг.Балканското предложение в тазгодишния конкурс на София Филм Фест е сръбско-хърватската копродукция „Ничие дете” („No One's Child”), дебют за режисьора Вук Ршумович. В центъра на филма режисьорът поставя въпроса за идентичността: човешка, социална и етническа. През пролетта на 1988 година диво момче, живеещо сред вълци, е намерено в босненските планини. Кръщават го Харис и го изпращат в сиропиталище в Белград. Той се привързва към малката Жика и постепенно проговаря. През 1992 година, в разгара на войната, местните власти го карат да се върне обратно в Босна, дават му пушка и го изпращат на фронта. Една нощ за първи път в живота си момчето ще вземе решение само... Режисьорът учи кино, театър, телевизия и радио във Факултета по драматични изкуства в Белград.„Ничие дете”Дебютният филм на режисьора Габор Рейц „По необясними причини” („For Some Inexplicable Reasons”) (Унгария) предлага на зрителите намигване към немите комедии от Синема Верите, към киното от френската „Нова вълна”. Създаден с изобретателност и чувство за хумор, филмът представя с широка усмивка историята на своя главен герой Арон, който е изоставен от приятелката си, останал е без работа, приятелите му са помъдрели, а родителите му продължават да се отнасят с него като с дете – и той дави мъката си в пиянски нощи и странни пътувания. Арон търси своята мотивация, повод да започне живота си отново – онзи живот, който всички наоколо искат да му се случи. Но късметът не идва толкова лесно… Габор Рейц през 2006 г. е приет в Университета за театър и кино в Будапеща и вече има 13 късометражни филма.„По необясними причини”„Прелюбодеяние” (България), игралният дебют на режисьора Явор Веселинов, разказва историята на 19-годишният Виктор. Той живее с баща си Александър – известен физик, който подсигурява добър стандарт на живот за сина си. Макар и в зряла възраст, бащата продължава да бъде чаровник и е добра партия за студентката Поли, която е влюбена в него. Виктор трудно приема тази връзка с момиче на неговата възраст. Един ден, Александър заминава в командировка. Неочаквано за Виктор, Поли решава да го придружи до семейната вила. Двамата не издържат на изкушението... В актьорския състав на „Прелюбодеяние” зрителите ще видят и актьорите Ованес Торосян, Владимир Пенев, Лидия Инджова, Полин Лалова, Касиел Ноа Ашер, Любомир Нейков. Веселинов специализира режисура за драматичен театър през 2002 г., както и кинорежисура в ESEC, Париж. През 2014 година се дипломира като магистър по кино- и ТВ режисура в НБУ – София.„Прелюбодеяние”„Тихият час” („The Quiet Hour”) (Великобритания-Ирландия) е пълнометражният дебют на Стефани Жоалан. Сара е младо момиче, което се опитва да оцелее след извънземна инвазия заедно с по-малкия си брат Том, който е сляп. В живота им се появява Джуд – мъж, загубил семейството си. Решена да защити семейната ферма от външната заплаха, Сара се скарва с брат си и приема риска да се довери на Джуд, въпреки опасенията на Том по адрес на новодошлия... Стефани Жоалан е родена в Бретан, Франция, но живее в Лондон. Завършва магистратура в бизнес училището „Audience” в Нант, впоследствие учи продуцентство, режисура и драматургия в UCLA.„Тихият час”„Урок” (България) на Кристина Грозева и Петър Вълчанов представя историята на Надежда - учителка по английски език от провинциален български град, която е поставена в извънредна ситуация. В класа й някой краде пари от съучениците си и тя е решена да открие и накаже виновника. В крайна сметка тя „научава урока”, че не всеки който краде, е морално пропаднал престъпник. „Урок”По ирония на съдбата историята, която разказва „Урок”, е вдъхновена от истински случай отпреди няколко години, когато българска учителка обра банка заради беднотия и мизерия. В главните роли на филма са актьорите Маргита Гошева, Иван Бърнев и Стефан Денолюбов, а оператор е Крум Родригес. Петър Вълчанов завършва филмова и ТВ режисура в класа на акад. Людмил Стайков, а Кристина Грозева завършва кино - и ТВ режисура в класа на проф. Георги Дюлгеров в НАТФИЗ. ... още »
Една от най-желаните български звезди ще забавлява зрителите на Нова телевизия тази пролет. Азис влиза в най-позитивното шоу в родния ефир – „Като две капки вода“. „Познаваме се с Васко вече над 15 години и отдавна търсим начин и повод да работим заедно и смятам, че точно „Като две капки вода“ е форматът, който ще го представи по невиждан до сега начин. Лично аз бих искал да го видя в обувките на Елтън Джон“, разказва продуцентът и председател на журито Маги Халваджиян.Водещите Зуека и Рачков вече се подготвят за новия сезон и мислят изненади за новата порция знаменитости, които ще се превъплътят в образите на световни музикални звезди. „Истината е, че миналите два сезона бяха само загрявка и ние през цялото време се подготвяхме именно за сегашнoто издание на шоуто, в което изненадите ще са не само за участниците, но и за хората пред екрана и тези следящи ни във Facebook“, споделят с усмивка двамата актьори.На финала на втория сезон големият победител стана Невена Бозукова – Неве, която се оказа любимката на зрителите. Втори беше Къци Вапцаров, който грабна и приза "Мистър 100 лица". Третото място зрителите отредиха за Стефания, при нея отиде и приза за "Най-добра смяна на пол жена-мъж" за образа й на Алис Купър. Нети зае четвъртото почетно място за вълшебното си изпълнение на Сара Брайтман и Time To Say Goodbye, както и специалният приз - "Най-добро сценично поведение". Останалите призове бяха връчени на: „Най-добра трансформация” – Деян за образа си на Дони. „Черно и бяло” отиде при Мая за Едит Пиаф, „Най-добра смяна на пола мъж - жена” – за Иво Танев за Алла Погачова. „Мис и мистър секси” се присъдиха на Милица и Павел. „Мистър Сървайвър” стана Юлиан Константинов, най-дългия коментар заслужи Маги Халваджиян, а най-компетентен – Хилда. Двамата неповторими водещи Зуека и Рачков заслужиха приза за второстепенна роля.Новият сезон стартира на 03 март от 20:00 часа. Първият епизод за първи път няма да бъде концерт, а ще поднесе специална селекция с най-добрите изпълнения и моменти от изминалите издания. В разгара на вечерта ще бъдат представени участниците, които ще бъдат главни действащи лица в третия сезон на шоуто.Най-горещите подробности – за изненадите през новия сезон, имената на останалите звезди, които ще вземат участие и за подготовката на шоуто, следете на официалната фен страница на „Като две капки вода” във Facebook Facebook.com/2kapki.voda. ... още »
Комиксовият екшън от 1997-ма година “Споон” не успя да натрупа очакваните от продуцентите и бокс офис анализаторите приходи и това бе основната причина поради която студиото Ню Лайн Синема не отпусна бюджет за направата на продължение. В годините след премиерата на филма се появиха множество слухове за разработвана нова кино-екранизация за популярния демоничен супергерой, но по една или друга причина до снимки така и не се стигна.Спекулациите приключиха през лятото на 2013-та година, когато създателя на сериите комикси “Споон” Тод Макфарлан оповести, че е започнал лично да работи по сценария на филмова адаптация, която за разлика от лентата от 97-ма година ще представлява “свръхестествена екшън-драма с минимум компютърни ефекти”.Малко по-рано днес 54-годишния писател и илюстратор заяви в интервю за сайта Reddit, че сценария на новия “Споон” ще бъде напълно завършен до няколко месеца.Макфарлан: “Продължаваме с работата по “Споон” и в следващите няколко месеца ще имаме готов сценарий. Не искаме това да бъде просто поредния комиксов филм за супергерои и планираме да направим нещо малко по-различно с материала.”Освен сценарист Тод Макфарлан ще бъде и режисьор на предстоящия “Споон”. Кастингите все още не са започнали, но от няколко месеца насам с проекта се свързва името на носителя на “Оскар” Джейми Фокс.Самият Фокс заяви нееднократно, че има желание да изиграе главната роля на Ал Симънс – елитен агент на ЦРУ, който след като бива убит се завръща от света на мъртвите като демоничното създание Споон.До края на годината се очаква да бъде оповестено точно кои актьори ще вземат участие във фантастичния екшън.Ако няма нови пречки снимките на “Споон” най-вероятно ще стартират през първата половина на 2016-та година. ... още »
В началото на 2012-та година беше оповестена новината, че студиото зад “Феноменалните” Пиксар е започнало да работи по “нова оригинална анимационна продукция”, която ще разказва за известния мексикански празник Dнa De Los Muertos (Денят на мъртвите). За режисьор на лентата беше избран носителя на “Оскар” Лий Ънкрич, който стои зад направата на втората и трета част от хитовата поредица “Играта на играчките”.Първоначално информацията за новия филм на Ънкрич беше оскъдна и едва през лятото на 2013-та президента на Пиксар Джон Ласитър разкри, че става дума за “невероятна семейна история за живота и смъртта, която се развива на фона на празника Денят на мъртвите”.Продукцията (временно озаглавена “Dнa De Los Muertos”) все още няма премиерна дата, но прогнозите на наблюдателите са, че тя ще бъде напълно завършена до 2017-та година. Докато все още се очаква оповестяването на официалната премиера композитора Ранди Нюмън разкри, че именно този нов проект на Лий Ънкрич ще бъде първия анимационен мюзикъл на Пиксар.Ето какво заяви Нюмън по време на интервю за Classic FM:“Сега няма да работя с него (режисьора Лий Ънкрич), но знам, че в момента той работи по мюзикъл.”72-годишният композитор е отговорен за саундтраците на най-големите анимационни хитове на Пиксар, сред които се открояват “Феноменалните”, всичките части на “Играта на играчките”, “Колите”, “Университет за таласъми”, “Животът на буболечките” и “Таласъми ООД”.От Пиксар не коментират казаното от Ранди Нюмън и за момента няма нова информация за екипа и работата по “Dнa De Los Muertos”.В най-добрия случай до няколко месеца ще бъдат оповестени по-конкретни детайли за анимационната продукция. ... още »
Прочутият майстор на усмивки e специален гост на 19-ия София Филм Фест„Историята не винаги е това, което се случва, а това, което хората искат да си мислят, че се е случило”, споделя димпломантът по история от Оксфорд, който освен актьор и режисьор от групата на Монти Пайтън, е и сценарист, разказвач и водещ на исторически документални ТВ поредици, както и преподавател по история на Средновековието в Сорбоната и в UCLA.Историята на деветнадесетгодишния София Филм Фест пък е свързана с първите срещи на българските зрители с филмите на Монти Пайтън и техните създатели. Монти ПайтънСлед легендарния фестивал на Монти Пайтън, организиран съвместно с Британски съвет преди 19 години в Дома на киното, на който Тери Джоунс присъства лично и представи за първи път филма си „Шумът на върбите” пред изключително ентусиазирана публика, хората цитираха реплики и скечове от филмите на уникалните творци. Британските комици отдавна са влезли под кожата на почитатели от цял свят. Публиката в София не прави изключение – всички обожават творбите им, а Тери Джоунс и Майкъл Пейлин са били специални гости на София Филм Фест и са сред носителите на Наградата на София на Столична община.На 19-ото издание на фестивала Тери Джоунс идва отново, за да представи лично класиките „Монти Пайтън и Свещеният Граал”, „Животът на Брайън според Монти Пайтън” (нали знаете, че една сцена от филма е обявена за най-смешната на всички времена?), „Монти Пайтън Live в Холивуд Боул” от преди 33 години, на режисьорите Тери Хюз и Иън Макнотън, „Смисълът на живота според Монти Пайтън” и невероятното шоу „Монти Пайтън на живо (предимно)”.„Монти Пайтън и Свещеният граал” „Монти Пайтън и Свещеният граал” (1975) (обявен от английските зрители за най-добрия британски филм на всички времена!) е режисьорският дебют на Тери Джоунс и Тери Гилиъм. Кинотворбата е пародия на легендата за крал Артур и неговото пътешествие в търсене на Свещения граал. Докато съвременен учен-историк разказва пред камерата за рицарите на кръглата маса (сподвижници на крал Артур) и за това как се отнасят помежду си измислицата и реалността в легендите за техните походи, един от рицарите влиза в кадър и съсича учения. Епизод, който може да служи като ключ към възприемането на творчеството на „Монти Пайтън”, гениално и свърхоригинално в своята цялост и пародийност.„Животът на Брайън според Монти Пайтън” (1979) и днес, десетилетия след създаването му, няма шега, скеч или реплика, които да не се врязват в паметта на зрителя като толкова смешни, колкото е възможно да бъдат. Невероятното е, че почти всяка от монолитно забавните сцени служи на двойна цел, построявайки една от най-силните и безспорно вечни сатири в киното."Животът на Брайън според Монти Пайтън"През 1983 г. „Смисълът на живота според Монти Пайтън” на Тери Джоунс и Тери Гилиъм печели Голямата награда на журито на фестивала в Кан и заема важно място в киноисторията. Филмът се състои от шеметни скечове: музикален номер, посветен на свещеното семе; поглед към начина на хранене в отвъдното; търсене на изчезнала риба; посещението на г-н Смърт; поучителния разказ за г-н Креозот и ненаситния му апетит; безмилостно изследване на донорството на органи и т. н. За съжаление това е последният филм на Монти Пайтън, но той е недостижим. Тери Джоунс споделя, че работата му в групата е преди всичко писане, превърнато в особено важен момент за всички автори. За този процес той казва: „Ние на първо място сме писатели и след това изпълнители. Писането при нас е магическият момент на творчеството. А останалото е просто въпрос да запазим и пренесем магията на екрана”.Тери ДжоунсТерънс Греъм Пари Джоунс е роден на 1 февруари през 1942 г. и в живота си играе няколко главни роли - на комедиен актьор, разказвач на истории, писател на детски приказки, автор на научни студии и статии за международната политика, автор на музика, режисьор и сценарист на най-любимите филми на много поколения. Тери Джоунс завършва история в Оксфорд, а успоредно с ролите си в телевизионни и филмови продукции, пише книги за Джефри Чосър, за кръстоносците, за хората и живота през Средновековието. През 1981 излиза първата му книга с приказки, а освен книги за деца пише и исторически изследвания, сценарии за Монти Пайтън, както и за филма „Лабиринт” (1986) на Джим Хенсън. Тери Джоунс написва и роман за и със своя любим приятел Дъглас Адамс през 1997 г. - „Титаник – звездният кораб”. След година по романа е създадена видеоигра, а в нея освен Тери Джоунс участват Дъглас Адамс и Джон Клийз. Само като актьор и сценарист Тери Джоунс има над 38 филма. Композира и музиката към три от филмите на Монти Пайтън. Автор е и на песните към един от последните филми, на който е и режисьор – „Шумът на върбите“ („The Wind in the Willows”, 1996).Присъствието на Тери Джоунс в телевизионни продукции е значително, той пише сценарии, а в повечето случаи е разказвач и водещ на документалните поредици на BBC за „Кръстоносците” от 1996 г., „Древните открития” от 1998 г., „Живот през Средните векове” (2004), „Историята на единствения” (2005), а също и участва в документалния филм – „Концерт за Джордж” (2003), посветен на Джордж Харисън. Стилът му на водене е увлекателен и изпълнен с невероятно чувство за хумор. Повечето от историческите поредици се излъчват по сателитния канал “History”.СФФ ще зарадва своята публика и с два филма, рамкиращи историята на феномена „Монти Пайтън“. Документалният „Монти Пайтън Live в Холивуд Боул” на режисьорите Тери Хюз и Иън Макнотън е запечатал хумора, импулсите и трепета на спектакъла на шестимата невероятни комици в „Холивуд Боул” през 1980 г."Монти Пайтън Live в Холивуд Боул"Уникалното 150-минутно шоу „Монти Пайтън на живо (предимно)” е запис на последния от общо десетте спектакъла на легендарната комедийна трупа - Ерик Айдъл, Джон Клийз, Майкъл Пейлин, Тери Джоунс и Тери Гилиъм, изнесен на сцената на O2 Arena в Лондон на 20 юли 2014 г. и излъчен на живо в хиляди киносалони по света, както и по телевизиите в повече от 100 страни. Животът често ни предлага изненади, но малко от тях са толкова прекрасни като едно събиране на феномена „Монти Пайтън” 33 години след легендарното им шоу в „Холивуд Боул” в Лос Анджелис. На пресконференцията преди спектакъла петимата споделят – в типичния пайтъновски стил – че смятат да повтарят този експеримент на всеки 33 години! Заглавието на спектакъла „Монти Пайтън на живо (предимно)”, с ведрото допълнение „Един падна, петима остават!”, е реверанс към незабравимия Греъм Чапман, чийто образ неизбежно присъства в шоуто."Монти Пайтън на живо (предимно)"В своя първоначален вид „Монти Пайтън“ изнасят спектакли от 1969 до 1983 г., като най-голяма известност им носи телевизионното шоу „Летящият цирк на Монти Пайтън”, както и игралните филми „Монти Пайтън и Свещеният Граал”, „Животът на Брайън” и „Смисълът на живота”, благодарение на които се превръщат в най-влиятелните британски комици на всички времена.През 1987 г. екипът на „Монти Пайтън” е удостоен с награда от Британската академия за филмово и теливизионно изкуство (БАФТА) за изключителния си принос към британското кино. ... още »
До раздаването на „Оскарите” остават 7 дни, а до началото на София Филм Фест – само 17! За всички ценители на големите награди в киното, тазгодишното издание предлага изключителна селекция от филмови предложения с номинации за „Оскар”.Категорията „чуждоезичен „Оскар” по традиция е една от най-обсъжданите и интересни теми – дори консервативните щатски академични „старчета” са способни да се изненадат от различни, неочаквани, непредвидими киносюжети, да оценят нестандартен киноезик и да се възхитят от майсторството, често срещано и високо оценявано от фестивалните специалисти в Европа.Именно такъв филм, един от най-чаканите в селекцията на София Филм Фест през 2015 година, е широко коментираният „Левиатан” на режисьора Андрей Звягинцев. Той вече има в колекцията си доста елитни награди за кино - „Златен глобус” за чуждоезичен филм, приза за най-добър сценарий в Кан, за най-добър филм в Лондон и Мюнхен, и ще зарадва българската публика със специална премиера на 19-ия София Филм Фест. В своя филм Звягинцев предлага съвременна интерпретация на историята за библейския Йов, но пренесена в съвременна Русия. „Левиатан”В Кан, където бе и световната премиера на филма, критиката оцени като изключително съчетанието между сюжета на Звягинцев и Олег Негин, величествените пейзажи, заснети от талантливия оператор Михаил Кричман и вдъхновената игра на Алексей Серебряков, Владимир Вдовиченко и Елена Лядова. И вероятно съвсем неслучайно „Левиатан” разбунва духовете на руските управници, които с основание винаги са се страхували от свободомислието на творците, способни да провиждат – и говорят открито истината.Сред чуждоезичните претенденти за „Оскар” е и естонско-грузинската копродукция „Мандарини” (2014) на Заза Урушадзе. Филмът разказва трогателна антивоенна история за естонци, които изведнъж се оказват в нечия чужда война. „Мандарини” спечели наградата на публиката и режисьорското отличие на Варшавския филмов фестивал 2013, много овации и награди от различни кинофоруми по света, както и номинация за „Златен Глобус” в категорията чуждоезичен филм.„Мандарини”„Тимбукту” (2014) на режисьора Абдерахман Сисако е също сред номинациите за чуждоезичен „Оскар”. Удостоен с две награди в Кан – наградата на Франоса Шале и приза на Екуменическото жури, филмът бе обявен за особено въздействащ чрез експресивната си, магнетична визия. Създаден от родения на остров Мавриций Абдерахман Сисако, „Тимбукту” стига до сърцата на зрителите не само с магически силни и стилни образи, но със силата на историята, която разказва. В сравнително спокойния северен Мали местните жители водят мирен живот до мига, в който през 2012 пристигат джихадисти и започват да налагат религиозни виждания, да упражняват сила и да се държат като властни нашественици. За фермера Кидан и съпругата му Сатима, присъствието на новия режим означава само едно – да избере между това да остане у дома, въпреки променените към лошо условия, или да последва своите съседи и да замине в изгнание.„Тимбукту”Не бива да забравяме факта, че уникалният проект на Вим Вендерс и Жулиано Рибейро Салгадо „Солта на земята” е и един от фаворитите за "Оскар" в категорията „най-добър документален филм” и ще зарадва всички почитатели на киното на Вендерс у нас. Той е признат майстор на визуалното изкуство и любимец на родната публика, а филмът ще има специална галапремиера на 19-ия София Филм Фест. „Солта на земята” е завладяващ портрет на един от най-талантливите фотографи на всички времена - бразилеца Себастиао Салгадо. Творбата е удостоена със специалната награда на журито в Кан през 2014 и с приза на зрителите в Сан Себастиан.„Солта на земята”Още един от очакваните филми-акценти през март е и „Моята разходка в дивото” (2014) на канадеца Жан Марк Вале, режисьор на хитовия филм „Клубът на купувачите от Далас”. Най-новата му творба е с две номинации за "Оскар" - на Рийз Уидърспун за главна женска роля, и на Лора Дърн за поддържаща роля при актрисите. „Моята разходка в дивото” разказва за Черил (Рийз Уидърспун), която предприема експедиция на разстояние 1100 мили, за да се излекува от собствения си развод, да превъзмогне смъртта на майка си, да забрави за годините на безразсъдно, разрушително поведение и да възстанови баланса в живота си. Филмът е по книгата-мемоари „Моята разходка в дивото” (2012) на американката Черил Стрейд, известен автор на мемоари, есета и романи. Още с излизането си на пазара, книгата се превръща в бестселър No.1 според класацията на „Ню Йорк Таймс”, а до днес е преведена на повече от 30 езика.„Моята разходка в дивото”Ценителите на европейското киноизкуство ще могат да видят актрисата Марион Котиар, номинирана за "Оскар" за главна женска роля за изпълнението си в най-новия филм на братя Дарден „Два дни и една нощ” (2014). Творбата им е високо оценена от световната филмова критика и вече има много престижни награди, между които наградата на Европейската филмова академия (европейския „Оскар”) за най-добра актриса, връчена на Марион Котиар. Главната героиня в сюжета на братя Дарден е Сара – млада съпруга и майка на две деца, която се възстановява след тежка депресия. Тя е на път да изгуби работата си, след като нейните колеги са изправени пред възможността да не получат бонус от 1000 евро, ако началникът й не я уволни. Тежкото финансово състояние на семейството й не остава друг избор на Сара – тя решава да посети всичките си колеги и да ги убеди да се откажат от бонуса си, за да не бъде уволнена...„Два дни и една нощ”За ролята си във „Все още Алис” на Ричард Глaцър и Уош Уестморланд, след спечелване на „Златен глобус” и БАФТА, наградата на актьорската гилдия и на още 10 награди от различни филмови форуми, актрисата Джулиан Мур добави и номинация за „Оскар”. Световната филмова критика определя изпълнението на 54-годишната американска актриса във филма за „повече от зашеметяващо”. В биографичната драма „Все още Алис”, създадена по едноименния роман на Лиса Дженова, Джулиън Мур умело представя историята на д-р Алис Хауланд – изтъкнат професор по лингвистика от Университета Колумбия в САЩ, която се разболява от Алцхаймер. Във филма й партнират още звездите Алек Болдуин, Кристен Стюарт и Кейт Босуърт.„Все още Алис” ... още »
След като автобиографията на Крис Кайл се застоя повече от повече от 20 седмици в топкласацията за литература на „Ню-Йорк Таймс”, беше логично Холивуд да прояви интерес към към този текст от около 400 страници. (джобен формат, едно от 40 различни издания на същата книга).Разминаването на концепцията и гледната точка на Стивън Спилбърг с тази на сценаристите, преориентира вниманието на продуцентите към 84-годишния Клинт Истууд, кротко съзерцаващ от резиденцията си забележителните пейзажи на Кармел. Усетил посоката на вятъра, ветеранът актьор и режисьор се заема трескаво със задачата, за да направи най-касовия военен американски филм.Историята е съвсем опростена: още от най-ранно детство, тексаският младеж Крис Кайл (забележителен Брадли Купър) си служи виртуозно с огнестрелно оръжие. След трагичните събития в Ню Йорк през 2001, той се записва доброволец и заминава за Ирак, където със стрелковите си умения успява да елиминира над 160 джихадисти и да спаси живота на десетки свои братя по оръжие. Реален кошмар за противниците си, за неговата глава е обявена парична награда. Негов равностоен противник е член на иракския олимпийски отбор по стрелба. И двамата са смъртоносни, но единият трябва да победи.След изтичането на първата му мисия, Крис Кайл не може да си намери място край семейното огнище, тъй като дългът му го зове да затвори досието. Това неизбежно привнася напрежение във връзката със съпругата му Тайа (Сиена Милър). Едва след като елиминира противника си, той се прибира облекчен вкъщи. Но съдбата му приготвя неприятна изненада.Филмът свири на тънките патриотични струни, към които американските зрители са особено чувствителни. „Американски снайперист” е структуриран като уестърн, разказва за живота на реален персонаж и може да се счита като полудокументален филм за обявен преживе супергерой. В страна, в която има около 22 милиона ветерани (членовете на семействата им не са включени в тази цифра), Клинт Истууд създава символ, легенда, мъченик и герой от иракската война.За такава икона винаги копнеят масите. Редно е да се добави, че виетнамската война (1969-1975) не остави реални герои и светци в масовото съзнание на населението на САЩ. Българският зрител познава отлично тази технология от класиците на пропагандното съветско кино, което предлага многократно по-богат и по-високо качествен избор от истории за герои от войната.След експлозивния касов старт на „Американски снайперист” в САЩ, някои започнаха да чоплят из миналото на „легендата” Кайл, а то не се оказа толкова кристално чисто, колкото биха желали авторите на филма. Мнозина свидетелствуваха, че снайперистът от Тексас е безсърдечен и жесток убиец-психопат, изпитващ удоволствие от елиминирането на „човешки материал”.Проблематиката около Кайл разпали политическите страсти тлеещи около намесата на САЩ в Ирак и целия конфликт в Близкия Изток. Медиите, се развихриха и изостриха споровете около канонизирането на Кайл от Истууд. Оказа се, че покритият със „захарен памук” снайперист, символ на американската военна машина, въобще не е страдал от угризения и съмнения и, че всичките му терзания са продукт на въображението на Истууд.Режисьорът съзнателно изкривява фактите, за да избегне възможни конфликтни точки и канонизира по-лесно Кайл. Обяснението, че военните конфликти правят нещата по-различни придобива смисъл, още повече, че става дума за патриот, спасил живота на сънародници, приятели, американци. Формулата на Истууд е проста, триъгълна и лесносмилаема от средностатистическия зрител: Добрият килър, Лошите джихадисти и Грозната война.Спекулацията с чувства и факти превърна Кайл в златна мина за Клинт Истууд. Филмът успя да събере над 300 милиона долара бокс офис в САЩ, оставяйки след себе си по най-безспорен начин всички досегашни военни драми. Типичен пример за конюнктурен продукт, той е на опашката „чакащи” за 6 академични награди „Оскар”. Дали ще получи признание от членовете на филмовото братство е по-скоро морален и политически въпрос, отколкото естетически, но след като касите са препълнени, а публиката доволна – статуетките имат малко значение. ... още »
