Новини за Филми, Артисти, Кино, Боксофис, Трейлъри Страницa 1610

ИНТЕРВЮТА

Вълчо Камарашев: Дори понякога да ни е много тежко, нека се усмихваме

06.06.2014, 13:10 | синефиш.бг

Вечните златниВълчо Камарашев идва за нашата среща с овехтяла, пожълтяла тетрадка, в която е записал всяка роля, изиграна от него в театъра, киното и телевизията. Първият запис там е от сезон 1959-60 в театъра в Бургас, а най-новото допълнение е филмът на Георги Дюлгеров „Буферна зона”. Навремето по-възрастните колеги на актьора го посъветвали да си отбелязва участията и добре, че ги е послушал – иначе едва ли щеше да му е много лесно да изброи своите около 400 участия. Преди да се разделим, Вълчо Камарашев ме моли да озаглавя оптимистично разговора ни и изрича това, което вече сте прочели в заглавието. Самият той следва съвета си – усмивката рядко напуска лицето на актьора.Стефан Данаилов връчва на Вълчо Камарашев награда за цялостен принос на Министерството на културатаВие сте имали стабилна заетост през годините едновременно в театъра, киното и телевизията. Как намирахте баланс в играта между две толкова различни изкуства като киното и театъра?Вълчо Камарашев: Макар преди да съществуваше по-голяма разлика между играта на актьора в киното спрямо театъра, днес имаме сближаване в актьорското изпълнение. В него трябва да има достоверност, истинност и искреност. По отношение на актьора поне киното и театърът са близки изкуства, защото и в двете упражняваш една и съща професия – актьорската. На мен ми беше интересно да ги редувам, защото се срещах с различни хора. Много работех някога!Как поддържахте ролите, които сте изпълнявали, с новите, които тепърва са влизали в репертоара Ви? Как ги запазвахте „чисти”, така че да не се влияят една от друга?Вълчо Камарашев: Това е тема, много необходима за съвременните артисти, понеже човек трябва винаги да е подготвен. Особено на моята възраст. В киното се работи на място – там се репетира и веднага се заснема. А в театъра трябва да си подготвен. В едни предишни години, когато започнах при Вили Цанков, Леон Даниел и Юлия Огнянова в бургаския театър, те ни викаха на разговор преди всяко представление. Казваха ни какво се е получило добре на предишното представление, какво не е било успешно и върху какво трябва да наблегнем. Даже репетирахме наново някои сцени. Сега това по-рядко се случва, за съжаление. Напоследък един от проблемите ми като артист е, че колегите ми започват прекалено много да импровизират. Разбира се, импровизацията е необходима по отношение на общуването между актьорите. Ако партньорът ти подаде нещо малко по-различно, ти си длъжен да му реагираш. Но ако започнеш да импровизираш текст, това рядко води до нещо добро.Каква е ролята Ви в новия филм на Георги Дюлгеров „Буферна зона”?Вълчо Камарашев: Моето участие беше малко, снимките продължиха три дни, но се радвам, че отново се срещнах с Георги. Той е един от интересните режисьори, с които ми е било най-приятно да работя. Участвал съм в много от филмите му, като започнем с дебютния му „Изпит”. За съжаление днес у нас не се снимат по 20-25 филма годишно, както беше някога. Затова и сега от 5-6 филма, които успяват да се заснемат, трудно може да се намери добър. Макар че има един от новите, който много харесвам – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”.Когато се дипломирах от ВИТИЗ и се върнах в Бургас като актьор, Георги Дюлгеров завършваше гимназия. Тогава започнах да събирам в едно читалище хора, които да подготвям за кандидатстване във ВИТИЗ. В голяма степен подготвих и Гошо Дюлгеров и Киран Коларов, които са 6-7 години по-млади от мен.В „Тримата от запаса”Защо Ви е интересно да снимате с Георги Дюлгеров?Вълчо Камарашев: Преди снимките той провежда продължителни разговори с актьорите. Разказва им смисъла на целия филм, внушенията му, изяснява сценария, интересува се и от тяхното мнение. На снимачната площадка не може да се губи време – на нея трябва да си абсолютно подготвен. Ако не си готов, това ще доведе до лоша импровизация.Георги е дълбок и сложен човек. Близък е до моята тема. Тя всъщност не е моя – научих я от любимия си режисьор Леон Даниел. Той казваше: „Забравете тази измишльотина за положителния и отрицателния герой. В живия човек доброто и понякога лошото вървят ръка за ръка. Светците са само в Библията, а престъпниците трябва да са в затвора.” Всеки прави грешки. Някой – по-малко, друг – повече, но ако можеш да ги поправиш, е добре. Георги е сложен, работлив и умен и аз харесвам филмите му.И аз харесвам тези, които съм гледала. В тях нещата изглеждат така, сякаш са направени с лекота. Сякаш той дава голяма свобода на актьорите и те изглеждат естествени и освободени. Предполагам, че това се дължи както на техните качества, така и на работата му с тях.Вълчо Камарашев: Точно така се получава. „Буферна зона” е по сценарий на Руси Чанев, който изпълнява и главната роля. Във филма той се среща с група безработни, сред които съм и аз – Жоро Къдравото. Героят ми говори трудно, липсва му работата, но пък и не я търси особено настойчиво. Изживява някаква житейска криза. Но в него има нещо, което може да доведе до развитие и промяна в отношението му към живота. Премиерата на филма ще е през септември и тогава ще видите цялата история.С Георги Къркеланов в „Събота, неделя, понеделник”Когато подхождате към роля, търсите ли допирни точки със себе си и своя характер?Вълчо Камарашев: Никога не свързвам героя със себе си или своя характер. Опитвам се да усетя какъв е той, каква е духовността му, сложността на характера му. Аз се променям, за да отида към образа, а не обратното.Борил ли сте се за роли?Вълчо Камарашев: Имал съм и такива случаи, макар че често казвам, че ние, артистите, сме като младите булки – чакаме да ни изберат. Кой ще играе решава режисьорът. Винаги съм имал много и добри предложения, особено на по-млади години. И тъй като тогава и много се снимах, проблемът беше да подбера правилно от това, което ми се предлага, да реша кое да откажа, за да свърша работата си качествено. Избирах въз основа най-вече на смисъла и духовността на сценария, както и на режисьора и дали харесвам филмите му.Все се сещам как в първата ми година в Бургас Леон Даниел постави пиесата „Сизиф и смъртта”, която беше спряна от горе. Леон го извикаха в София. Чакаме го три дни по-късно на перона на гарата, рано сутринта. Леон ни видя, разтрепери се и се дръпна назад във вагона. Вили Цанков излезе напред и каза: „Спокойно. Леон го уволниха. Ние с Юлия (Огнянова) си подадохме оставките. Вие ще решите какво да правите.” Ние – една голяма група от около 25 човека – си подадохме оставките. Но по закон трябваше да изкараш целия срок на първото си разпределение след завършване и мен не ме пуснаха да си отида. Събрахме се при любимия ни Леон Даниел преди да замине и тогава той ни каза няколко незабравими неща: „И това деление на чиста комедия или чиста трагедия е еднообразно, едностранчиво и глупаво. Във всяка комедия трябва да има от време на време движение, моменти на духовност, трудност и дори някаква тъга. А във всяка трагедия трябва да има и хумор. Вземете великия Шекспир – във всичките му трагедии има и хумор! Многообразието в драматургията е най-важно. Чистата комедия стига до пошлост, а чистата трагедия – до скука.”В „Комбина”Вие сте били много млади по онова време. Как преодоляхте този катаклизъм с уволнението на Леон Даниел, оставките на Вили Цанков и Юлия Огнянова?Вълчо Камарашев: Тежко ни беше, разбира се. Събрахме се у Леон. Той ни каза: „Ще минат години, с някои от вас отново ще се срещнем.” А на мен лично ми каза, дърпайки ме настрани, че отново ще се видим и работим заедно. Така и стана. През 80-те той ме покани в Театъра на армията. Работата ми с него там е незабравима.Тежък беше този случай в Бургас. Но пък от началото до края на престоя ми там участвах в интересни пиеси. Ако разтворя тетрадката си, ще видя в сезон 1959-60 г., че съм започнал с „Барабанчица” на Афанасий Салински с режисьор Юлия Огнянова, после „Аве Цезаре, моратури те салутат” с автор и режисьор Вили Цанков.Новият директор след Леон беше големият артист Стефан Караламбов, бащата на Миглена Караламбова. Той дойде за една година, защото тези, които ръководеха театрите, разбраха, че положението е сложно, щом толкова масово хора искат да напускат Бургас. Трябваше да бъдат по-внимателни с нас. След него дойде Анастас Михайлов, с когото после работих и в Перник. И от двамата имам добри спомени. Караламбов, например, беше много умен и възпитан човек. Беше ни тежко без Леон и Вили, но въпреки това вървяхме напред. И да е имало нещо лошо, вече съм го забравил, защото с годините човек разчиства паметта и помни само доброто. Или поне аз така съм устроен.С Александър Дойнов, Георги Къркеланов и Ненчо Илчев в „Много шум за нищо”А как протече 2-годишният Ви престой в Русе?Вълчо Камарашев: Когато ме назначиха, отидох в Русе за първи път в живота си. Първо обикнах града. В театъра попаднах на един много интересен директор – Борис Тафков, който постави „Маскарад” на Лермонтов. Аз бях Шприх. След това направихме „104 страници за любовта” на Едвард Радзински с режисьор Стефан Димитров, „Необикновен процес” от Мария Симова с режисьор Георги Георгиев. Много ми харесваше постановката на „Майстори” от Рачо Стоянов. Направихме и „Цезар и Клеопатра” от Бърнард Шоу, „Денят на сватбата” от Виктор Розов с режисьор Богдан Сърчаджиев. Той и Стефан Димитров дойдоха в Русе като млади режисьори. Целият състав на театъра беше добър и с тях ми беше много интересно да работя.После Борис Тафков постави „Виелица” на Леонид Леонов в „Сълза и смях”. Там започнах работата си с „Кон армия” на Исак Бабел с режисьор Богдан Сърчаджиев. После играх в „Последният шанс” от Костадин Кюлюмов. Ех, какви хубави пиеси! В „Сълза и смях” бях от 1967 г. почти до 1986 г. Там съм имал много интересни срещи с талантливи режисьори като Димитрина Гюрова, например. Спомням си, че тогава играехме много Чехов. Димитрина направи „Три сестри”. Освен това много често идваха руски режисьори да поставят. Спомням си постановката на Олег Ефремов на „Болшевики” от Михаил Шатров. Ефремов беше много любопитен, сложен режисьор. Но не само руски режисьори гостуваха. Италианецът Винсенте Ревуел постави „Скитникът” от Карлос Фелипе.С какво ролята на Юсуф в „Чудо” Ви е любима?Вълчо Камарашев: „Чудо” беше великолепна пиеса на Иван Радоев. Леон Даниел я режисира. В тетрадката съм записал, че премиерата е била на 20 януари 1992. В нея става дума за петима старци-самотници, чиито близки хора са надалеч, в чужбина. Така беше и в действителността – хората масово напускаха България. Героите бяха един българин, когото играеше Стоян Стоев, една рускиня – Меглена Караламбова, един арменец – Петър Гюров, един евреин – Асен Кисимов и един турчин – аз. С тази пиеса обиколихме много страни, но няма да забравя участието ни в Бонското биенале.След представлението не само, че ни ръкопляскаха много дълго, но и ни помолиха да се разгримираме, преоблечем и да се върнем на сцената за разговор с публиката. След 10-15 минути влизаме в залата – тя още пълна, предимно с театрали! Основното в разговора беше възможно ли е това, което ние им показахме за България – тази етническа толерантност, когато в онзи момент в Европа започваше обратното. В Югославия воюваха различни религии и народности. Разбирате ли колко духовна и необходима пиеса е „Чудо”!? Отложиха ни представленията в София, останахме в Бон до края на фестивала, а след това отидохме във Франция, Испания. За съжаление, само двамата с Меглена от участниците сме все още живи.С Галин Стоев в „Подгряване на вчерашния обед”Полезни ли са такива обсъждания с публиката?Вълчо Камарашев: Да, полезни са, защото винаги е интересно да видиш какво си е помислил зрителят, докато те е гледал, макар това да не променя играта ти или това, което сте направили цялостно като представление. Ние трябва да знаем какво мислят хората за нашата работа. Подобни обсъждания преди имаше много, навсякъде където съм работил. Сега вече времето е друго. Вие винаги сте имал и друга гледна точка за ролите си – тази на съпругата Ви Виолета Райнова, която е театровед.Вълчо Камарашев: Много ми е помагала през годините. Тя преподаваше история на руския театър и литература във ВИТИЗ. Винаги четяхме пиесите, разговаряхме, разсъждавахме заедно върху тях. Това ми помагаше да бъда по-подготвен в работата си. Сега повечето текстове за театър опират предимно до рекламата – тя е най-необходима, за да привлече публиката. То почти няма и театрознание, а писането за театър е необходимо.Със Стоян Стоев, Меглена Караламбова, Петър Гюров и Асен Кисимов в „Чудо”Като участник в Академия „Аскеер” имате много приятна, но и много трудна задача да изгледате всички пиеси и да оцените своите колеги. Как един актьор може да оцени друг актьор?Вълчо Камарашев: Това, че създадохме Аскеер, беше много хубаво. Откакто съм пенсионер, участвам във външната комисия. Всяка година гледам по 30-40 представления. Това е много необходимо за всеки, който се занимава с театър, защото е важно да знае какво правят колегите му из цялата страна. Трудно ми е да го кажа, но последната година сезонът ми се стори не особено богат и интересен. Имаше и хубави пиеси, разбира се. Аз много харесах едно представление, което не влезе в предложенията за награди – постановката на младия Крис Шарков на „Народен враг” от Хенрик Ибсен в Плевенския театър. Представлението ми хареса, защото беше дълбоко, сложно и артистично. Този режисьор се развива, интересен е. Предложих го, но понеже се игра само веднъж тук на сцената на Народния театър, не можа да влезе в предложенията.Напоследък доста си мисля, изхождайки от различни театрални фестивали, с които съм запознат, че би било добре, ако всички номинирани представления могат да се играят на едно и също място в рамките на 10 дни. Има голяма разлика дали си изгледал представлението на фестивал, или преди една година, веднага след премиерата му. Много често спектаклите се променят – напускат актьори, или се набляга на едно или друго според решението на режисьора. Но ако всичко се играе на едно и също място в рамките на седмица, комисията, която дава наградите, ще има възможността да гледа едно и също представление. Жалко, че не можем да си позволим да го организираме финансово.На снимачната площадка на „Денят на владетелите” с режисьора Владислав ИкономовКакви са личните Ви критерии за номинации?Вълчо Камарашев: Търся да разбера какво ми е донесло представлението, което гледам. Ще цитирам нашата добра режисьорка от Сфумато Маргарита Младенова. Преди две години беше казала, че за съжаление в съвременния театър всичко върви към забавление. Търси се само хумора. А театърът трябва да е сложен като живота. И този стремеж е нещото, което напоследък не ми харесва. На мен в съвременния театър ми липсва разнообразие и духовност.Усещате ли Театъра на българската армия по-скъп от останалите, в които сте работил?Вълчо Камарашев: Във Военния театър винаги съм се чувствал добре. Винаги е имало интересни актьори и режисьори, с които съм имал плодотворни, обогатяващи срещи. Освен с Леон Даниел съм работил с голямо удоволствие с Крикор Азарян, Красимир Спасов, Николай Ламбрев. ТБА винаги е бил силен театър с добър състав. Сега вече дойдоха и много млади колеги. Макар да ме пенсионираха и да останах първо на половин щат, а после да доигравам представленията, в които съм разпределен, винаги се сещам за Лорънс Оливие, който още през 80-те беше казал: „Артистът не се пенсионира, артистът просто умира. Той работи, докато е жив. И на сцената, и в киното винаги ще има роли и за старци на 75 години, и за 6-годишни деца.”С Елена Райнова в „Последни поръчки”Направи ми впечатление, че сте снимали „Осъдени души” половин година из цяла Европа. Успяхте ли да се докоснете до начина на работа на колегите си извън България?Вълчо Камарашев: Да, разбира се. Много беше интересно, още повече, че главните роли се играеха от колегите ни от Унгария – Едит Солай и от Полша – Ян Енглерт. Режисьорът Въло Радев беше много интересен човек. Той на никого не позволяваше да се яви неподготвен. Започваше снимки, само ако е сигурен, че всички знаят текста си. Беше строг. Но и много духовен и артистичен.Започнахме снимките във Варна, оттам заминахме за Унгария, после стигнахме и до Испания. Макар често да нямахме снимки, Въло водеше цялата група със себе си. Колко хубав човек беше той! Истинско чудо! Много пъти съм разказвал произшествието, което за малко щеше да провали снимките един ден. В една сцена трябваше да играе 6-годишно момченце с остригана до голо глава. Сложиха го на столче да го стрижат, а то като се развика, че не дава да го пипат и край. Щеше да се провали снимачният ден. Тогава Въло седна на стола, остави се да го острижат и сложи детето срещу себе си да гледа. Успя да му внуши, че това е много интересно и хубаво преживяване, момченцето се съгласи да го подстрижат и така снимките бяха спасени.С Боряна Пунчева в „13-ата годеница на принца”ВизиткаВълчо Тодоров Камарашев е роден на 12.09.1937 г. във Видин, но израства в Бургас. Кандидатства във ВИТИЗ преди още да е завършил гимназия и когато е приет във висшето училище, подписва декларация, че ще завърши като частен ученик средното си образование. През 1959 г. завършва висшето си образование – актьорско майстроство при проф. Филип Филипов. Следва в един клас с Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Живко Гарванов, Петър Славов, Надя Савова, Светла Дочева и др. След дипломирането си Вълчо Камарашев е разпределен в театъра в Бургас, където играе три години. Следват 2 години в русенския театър, един сезон в театъра в Перник и 20 години в театър „Сълза и смях”. От 1986 г. е на щат в Театъра на българска армия, където се пенсионира, но продължава да играе и днес в „Много шум за нищо” и да участва в Академия „Аскеер”. Носител е на първа награда за ролята на Витягайченко в „Кон армия” и втора награда за ролята на Кацул в „Старчето и стрелата” от Националните прегледи на българската драма и театър. През 2000 г. получава „Икар” за най-добър актьор за ролята на Жуков в „Руска народна поща”.В цифриВълчо Камарашев пази грижливо театрадката, в която навремето е започнал да записва всичките си участия в театъра, киното и телевизията. В нея са отбелязани 100 театрални роли, 93 в киното и почти 200 участия в телевизията. Сред ролите в театъра са тези на Потин в „Цезар и Клеопатра” от Дж. Б. Шоу, Македонски в „Хъшове” от Иван Вазов, Молиер в „Стража на Рейн” от Л. Хелман, Шприх в „Маскарад” от Лермонтов, Чебутикин в „Три сестри” от А. П.Чехов, Живко в „Майстори” от Рачо Стоянов, Витягайченко в „Кон армия” от Иска Бабел, Драгоданоглу във „В полите на Витоша” от Пейо К. Яворов, Кацул в „Старчето и стрелата” от Н. Русев, Гоя в „Когато разумът спи” от А. Вайехо, Прокурорът в „Есента на един следовател” от Георги Данаилов, Юсуф в „Чудо” от Иван Радоев, Живко в „Руска народна поща” от Олег Бугаев, Бащата в „Последни луни” от Ф. Бордон, Едуард Стоун в „Последни поръчки” от Джон Пристли и др. В киното се снима за първи път в „Черните ангели” (1970, реж. Въло Радев), а след това в „Изпит” (1970), „Авантаж” (1977), „Трампа” (1978) и „Мера според мера” (1981, реж. Георги Дюлгеров), „Тримата от запаса” (1971, реж. Зако Хеския), „Осъдени души” (1975, реж. Въло Радев), „Служебно положение ординарец” (1978) и „Дело 205/1913 П.К. Яворов” (1984, реж. Киран Коларов), „Войната на таралежите” (1979) и „13-ата годеница на принца” (1987, реж. Иванка Гръбчева), „Комбина” (1982, реж. Никола Рударов), „Зелените поля” (1984, реж. Пламен Масларов), „Аз графинята” (1989, реж. Петър Попзлатев), „Подгряване на вчерашния обед” (2002, реж. Костадин Бонев) и др.В телевизионни постановки е участвал като Каракалпаков в „Двубой” от Иван Вазов, Абел в „Соло за биещ часовник” от Захардник, Съдията в „Счупената делва” от Х. Клайст, поп Ставри в „Чичовци” от Иван Вазов, а напоследък и в сериала „Столичани в повече”.С Иван Радоев в „Колко е важно да бъдеш сериозен”Произшествие в жълтоСлед заснемането на телевизионния сериал „Войната на таралежите” в края на 70-те години, Вълчо Камарашев сериозно пострадал заради ролята си на лошия другар Ташев. Той дразни децата във филма с това, че паркира пред блока точно там, където те си играят. Освен това ги гони често с викове: „Махайте се бе, лайна!”. След излъчването на сериала, един ден Камарашев забелязал, че на старата му жълта лада някой е изписал с боя думата „лайно”. Актьорът споделил с режисьорката на поредицата Иванка Гръбчева случилото се, а тя му дала ценен съвет – просто да събере децата от блока си и да им обясни разликата между него – актьора и измисления образ от филма. Това не само успокоило страстите, но довело и до неочакван бонус за актьора. Бащата на едно от момчетата тайно пребоядисал колата на Камарашев след няколко дни като извинение.Незабравима реплика„Един от най-интересните филми, в които съм се снимал, е Дело 205/1913. П.К. Яворов” – спомня си Вълчо Камарашев. – Играех Кръстю Македонеца, приятел и съратник на Яворов от Илинденско-преображенското въстание. След първия опит на поета за самоубийство, моят герой го кара с файтона. Снимахме сцената в стария Пловдив. Когато някой се провиква: „Господа, пред вас е убиецът на Лора.”, Кръстю кипва. Спира файтона, вдига капрата, бърка да извади револвера, а слепият Яворов го спира: „Сопри се, Кръсте, сопри.” А моят човек му казва: „Море, войводо, мозъкът ми вньетре на макье ме псуйе, а ти пак: „Сопри се, та сопри.” Един банков чиновник, един мърсолко ке кажуе на един поет и войвода убиец, а язе да дремам на капрата! Така ли сакаш? Свет не е тоо божио свет, а боклук! Сопри се, Кръсте, сопри. Кога бех малечок, баща ми ми плака веднъж во руците и ми кажуеше: „Балканският полуостров, Кръсте, е столнината на адот и ти баш тук ли найде да се пръкнеш!?” Подкарвам файтона. Спираме пред къщата на Яворов. Помагам му да влезе в стаята си, а той ми казва: „Иди и чакай на файтона.” Отива, чака Кръстьо на файтона, Яворов си слага нов костюм, бяла риза, ляга на леглото и се застрелва… Все питах Свободка Бъчварова как е измислила този текст, а тя веднъж ми сподели: „Вълчо, това не е мой текст. Докато пишех сценария, обикалях, търсех материали. В едно село, мисля, че се казваше Долен, където живеят само македонци, намерих един човек, който отвори сандък с пожълтели стари тетрадки от баща си. Този текст го взех от там, от една от тетрадките.” Хубав текст и хубав филм.”интервюто с Вълчо Камарашев подготви Лора ТрайковаРубриката е реализирана с приятелската подкрепа на Съюза на артистите в България ... още »

Новини за Филми, Артисти, Кино, Боксофис, Трейлъри Страницa 1610

Новини

3D cinema КИНО Пазарджик: Кино програма - 30.09.2022 до 06.10.2022